Тъмната страна

Джесика потрепера.Беше изритала завивките си в долния край на леглото и неочакван студен въздух навярно от отворената врата я лъхна.Момичето настръхна и се опита да придърпа завивките,но в опитите си ги събори на земята.Изпъшка недоволно и седна на леглото протегайки ръце.
-ваканция,здравей!-каза тя на себе си и погледът й се спря на празното легло на Емили.За момент се вцепени,но после съобрази,че най-вероятно вече се е събудила.Някакво движение в другия край на стаята привлече вниманието.Явно имаше още някой буден.
-Добро утро,Паркинсон!Много сме тихи днес!Има ли някаква специална причина за този подарък?-възкликна подигравателно Джесика.
-Млъквай,Дарк!А колкото до "доброто утро"....дано за теб да не е толкова добро!-отвърна през зъби тя тъй като явно не искаше да събуди другите,които също щяха да я нападнат.
-Злобеем а?-ухили се Джесика и стана от леглото.Течението,което ставаше отново блъсна голите й крака.Нощничката й стигаше едва до коленете и в момента горчиво съжаляваше,че не се е облякла повече.Грабна мантията си и започна бързо да се облича.Съвсем скоро свърши и тази работа и се огледа да види дали си е събрала всичко.
Огледа другата част от стаята-останалите момичета спяха,а Панси се бе изнесла без да я забележи.Всички спяха толкова сладко...просто не й се щеше да ги буди.Тръгна към вратата и тъкмо понечи да излезе когато спря рязко на прага.Въздъхна и се обърна към стаята.
-ХАЙДЕ МЪРЗЕЛИ ТАКИВА!СТАВАЙТЕ ВЕДНАГА ИНАЧЕ ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА ВИ ИЗРИТАМ ОТ ЛЕГЛАТА!-извика с цяло гърло и се ухили.Всички подскочиха като ужилени,а Сиело така се бе увила в завивките,че се строполи заедно с тях на земята.
-Джес имаш 30 секунди да се простиш със живота си!-извика Селин.
-Ставайте,че ще изпуснем влака.-отвърна Джесика вече по-тихо без да обръща внимание на заплахата.Момичета започнаха да се оправят с недоволно мърморене,а тя се насочи към общата стая.
Там вече бяха Тиодор,Емили,Драко,Цабини и Мантагю.
-Добро утро!-поздрави ги развеселено тя.Те я гледаха едновременно учудени и развеселени.
-Много "приятно" събуждане.-отбеляза Драко.
-Имай късмета мен да ме събудиш така и света ще ти се стори малък!-отбеляза уж заплашително Монтагю.
-Нима?-ухили се още повече Джесика и се настани до Тиодор целувайки го.
След известно време и другите момичета се присъединиха към тях хвърляйки по някой друг мрачен поглед на Джесика,което й се стори изключително смешно.

Настаниха се в едно купе(не питайте как) във "Хогуортс експрес" и зачакаха влака да тръгне.Той не ги разочарова и бавно-бавно започна да набира скорост.Съвсем скоро замъка се скри от погледа им заменен от безкрайни поля покрити с снежнобял сняг.
-Предчувствам,че тая ваканция ще изпълнена със събития!-ухили се Габи.

Емили седеше до прзореца на купето и гледаше замислено през него. Никой не я питаше нищо, за да не я дразнят по някакъв начин и просто я оставиха на спокойствие. От време на време Тиодор и мяташе разтревожени погледи, но тя му се усмихваше укуражително и продължаваше да гледа заснежебите поля.
Изведнъж нещо се удари на стъклото само на милисметри от нея и тя погледна към останалите, който се хилеха и гледаха Блейз, върху който слидеринката всеки момент щеше да стовари яда си. Малката топка седеше в ръката й.
-Блейз?
-Ъъъ съжелявам..аз..без да искам...то....
Топката полетя към главата му, но той на време се наведе и я избегна.
Покараха се няколко минути, докато накрая Габи успя да усмири приятелката си и Ем седна обратно на мястото си.
Вратата на купето бавно се отвори и Ем изгледа странно, със страх, но и нежност човека на вратата.

Майкъл не обърна внимание на приятелите й, а само пристъпи крачка навътре и протегна ръка към нея. Тя се поколеба за секунда, но после я пое и той я изведе от купето.
-Как се качи? защо..какво?...-Заразпитва тя, докато я водеше към края на последното купе.
-Ела и се отпусни. Няма значение как съм се качил.
Двамата влязоха в последното купе на влака, което бе с тъмни завеси на прозорците и на вратата.
Майкъл я придърпя в обятията си и нежно долепи устни до нейните. Беше дълга, нежна целувка, която я запали цялата, но тя събра сили и се откъсна от нея.
-Не можеш да правиш така!-тихо го порица тя, но мъжа изобщо не я слушаше. Вглеждаше се в красивото и лице, изваяната фигура, дългата катранена коса и червените очи, който от край време обожаваше. Отново я придрпа към себе си и разцелува шията й с нежна страст.
-Да не си посмял!-умаломощено запротестира тя.-Във влака сме все пак.
С едно махване на пръчката му, вратата се заключи и й бе поставена магия за непробиваемост. Няколко от седалките игом се превърнаха в голямо леглот, прокрито с черни чаршави, а купето доста се разшири.
-Не можеш да си представиш колко чаках да мога да те видя-дрезгаво прошепна той.
-Не бива...-протести и спряха, когато ръцете му разкопчаха сутиена й.


Със сетни сили тя го отблъсна от себе си.
-Престани!Появяваш се изведнъж след толкова много време, през което съм страдала неимуверно много и разбиваш света, който успях да изградя след като те загубих. Не можеш да постъпваш така. не можеш да очакваш от мен това..или поне не тук и сега. Всичко става твърде бързо, а аз съм безкрайно объркана. Не мога...моля те разбери ме.
Без да казва нищо той я придърпа към себе си целуна я и между временно умело закопча сутиена, който бе разкопчал пред малко.
-Съжелява...просто така ми липсваше. Така съм копнял да те целуна, да те видя, да разбереш, че не съм мъртъв и да не страдаш такак като виждах, че страдаш
-Какво?-стресна се тя
-Не веднъж съм те следял.....Исках да усещам присъствето ти, макари и скрит от магия. Мила...защо не си намери приятел след като..ме загуби..
Тази реплика безкрайно много я очуди.
-Защо не исках да вярвам, че си мртъв и не исках да обичам никой друг-смутено отвърна тя и седна на леглото, на което веече странично лежеше Майк. Придърпа я към себе си и тихо и зашептя, неща на който и бе трудно да повярва, но все пак го направи.
-Ще дойдеш ли в имението?-обнадеждено попита тя
-Каниш ли ме?
-Да, мисля, че това направих туко що.
-Е щом настояваш...
-Ни най-малко
-Не си го и помисляй. Ще дойда разбира се. Приятелите ти изглеждат свестни....
-И са такива, но не можеш да си представиш колко щуротий сме правили с тях....

-Това момче ме плаши-каза леко смутено Габи,като гледаше във вратата на купето
-Няма от какво..той..просто..странно е-отвърна Тиодор-Не вярвах,че ще се завърне от миналото.
-Може просто да се е скрил от вас?-предположи Селин
-Точно!И сега да има възможност да се върне обратно..-каза Джесика
-И да иска да се събере с Ем-завърши Габи и двете се Джеси се спогледаха
-Ей,детективите,по-спокойно.Защо обсъждате чуждия живот?-усмихна им се Драко
-Защото Ем ни е приятелка-обянси му укорително Габи-И сме любопитни
-Това го знаех-Драко закима-Просто да говорим за друго,а?
-Драко е прав-намеиси се Нот-Някой път ще разискваме темата.Да поиграем на избухващи карти?
След петминутни уговорки приятелите насядаха на земята и раздадоха картите.
-Как ще играем?-попита Габи
-Тримата на трима-обясни Малфой-Тоест момичета на момчета
-Ами...добре-сви рамене тя

Започнаха играта и още на десетата минути започнаха подмятанията.
-Ей това там е Дама Купа...
-Нея крий....
-Не е....
-Не е честно...
-Нищо не крия...
-Тед,какво ги прихваща?!?-изстена Драко след като отби опитите на Габи да му вземе картите.
-Не знам!-отвърна през смях Тиодор докато с едната ръка държеше ръката на Джесика,а в другата му бяха картите,които тя се опитваше да докопа със своята свободна.Другите момчета имаха същите проблеми,а Селин се заливаше от смях чудейки се дали да се намесва изобщо.
-дай си картите!-извика уж заплашително Джесика,но се провали с гръм и трясък след като започна да се хили като идиот.
-Няма.-изсмя се Тиодор и вдигна ръката си нагоре така че момичето отново бе далеч от целта си.
-Хайде да се обзаложим след колко време ще докопат картите.-предложи Монтагю,който държеше ръцете на Сиело с една от своите,а с другата се бе подпрял на седалката.
-Искаш да кажеш кога ще се откажат!-ухили се Драко като гледаше развеселено Габи.
-СЕЛИН!!!-изкрещяха те в един глас и момичето подскочи.-Малко помощ!!!
момичето се поколеба и срещна предупредителните погледи на момчетата както и умолителните на момичета.Джесика сграбчи другата ръка на Тиодор и я наклони към Селин.Тя се забави само за миг после изтръгна картите от ръката на момиче.
-Дама Купа?-попита тя.
-Има.-усмихна се Селин.
-Казах ви!-извика победоносно Джесика.
-хайде,Драко,дай картите или ще ти ги вземем-започна Габи леко заваляно.той стрелна с поглед Селин след което дръпна ръката си постави картите между двамата.Габи протъгна свободната си ръка и тъкмо щеше да ги вземе когато те избухнаха в лицата на двамата.
Купето буквално избухна.Всички се затъркаляха от смях,а Габи и Драко се чудеха да се смеят ли,да плачат ли.Косите и миглите и на двамата бяха леко опърлени,а Драко усещаше ръката си леко запарена.
Вратата се отвори и вътре надничнаха няколко любопитни лица.
-какво искате?-сопна им се Блейз опитвайки се да бъде заплашителен,но едва ли стана нещо щом го каза през смях.
-Ъъъ нищо.Просто помислихме...-отвърна сконфузине момчето най-отпред,а щом видя комичната гледка се усмихна и затвори бързо плъзгащата се врата.
-Е,чудесна игра беше!-възкликна Джесика продължавайки да се хили.

След още половин часов хилеж,игра на карти и говорене на всевъзможни простотии гурпичката слидеринци слязоха на гара"Кингс Крос"където ги чакаха родителите на Драко,Сиело и Селин.Те ги съпроводиха до имението Малфой,изчетоха им едно конско как трябва да са разумни и да се пазят и ги оставиха само да се разполагат из имението,което беше огромно.Всичко за рождения ден бе подредено на една маса и готово за подреждане на точния ден.После Драко се разпореди относно стаите.Всички щяха да спят по двойки:Габи и Драко(!!!),Джес и Тиодор,Ем и Майкъл,Сиело и Дейвид,Селин и братът на Ели-Александър и Блейз и Алисия.Всичко бе замислено от самия Драко,който се усмихна ехидно след като съобщи на приятелите си с кого ще делят стая през следващите две седмици.Всички отидоха да си разопаковат багажа и след половин час се събраха в големия хол за обяд.
-Какво ще правим следобед?-попита Али като си слагаше безбожно много сладолед в една купичка.Всички се учудиха,че такова крехко момиче като нея яде толкова много,но тя го приемаше естествено....Какво да направи,че страстта и бе сладкото(е,след дрехите и приятелите и още няколко неща де....)-Е?-тя повтори въпроса си по-силно за да разсее вперените погледи от себе си....

Селин се бе ядосала много на братовчед си. Връщаше й го тъпкано заради миналото лято. Точно с този плиткоумен мръшляк да я сложи. Той знаеше, че тя го мрази и Селин се ядоса още повече. Точно на рождения й ден.Момичето викаше наум " Ще страдаш за това! Дори това да е последното нещо, което ще направя!" - точно, когато в стаята влезе мразения обект и се усмихна нагло на Лестранж.
-Ако го направиш още веднъж ще трябва някой да чисти след като свърша с теб! И повярвай една почистваща магия няма да стигне да се изчисти мръсната ти кръв от тук! Не мога да повярвам, че си ми братовчед! Не мога да те понасям! Разглезено, момченце от типа "кой ми взе бонбона от устата" всички са такива....
-Леле! По-леко феминистка такава!
-Не съм феминистка!
-Си!
-НЕ съм!
-Си! Не отричай!
-Слушай какво! Ако си мислиш, че ме познаваш по-добре от себе си...
-Просто млъкни!
-Ще млъкна! Ако и ти млъкнеш!
-Добре!
-Добре!
-Ще ти липсва ли?
-Кое приказките ти ли ?
-Не! Хогуортс!
-Не естествено! Ти нямаше ли да млъкваш???
-Колко сме докачливи..- мрачно отбеляза Александър
-Нещо каза ли? -попита заплашително Селин. Тя беше вдигнала пръчката си и го гледаше предизвикателно. "Ако си толкова тъп, колкото изглеждаш, ще започнеш дуел" -мислеше си момичето. Толкова ядосана беше на Драко, че нямаше да и мигне окото, ако размажеше червата на този там по килима.
-Спокойно, Лестранж!- "хммм.. добре все пак има малко мозък в тази глава" -каза Селин и извенъж видя братовчед си да влиза в нейната територия..
-Чакай, чакай малко! Така няма да се разберем. Няма да влизаш в моята част на стаята!
-Ахх.. мечтай си, как си въобразяваш, че ще ходя до банята?!
- Не ме интересува! Ако си такъв пикльо вземи си шише!
-Слушай какво, няма да позволя да ми говориш така,....- момчето беше прекъсното. В стаята влетя Али, която ги гледаше нервно
-Вие двамата, ако си мислите, че ще ви търпя караниците, жестоко се лъжете! Александър! Вън от стаята, докато тая шизофреничка си оправи нещата!-Селин я изгледа благодарно, докато не усети какво беше казала приятелката й. " Тя туко-що шизофреничка ли ме нарече???" -беше късно да започнед а фучи пак Алисия беше излязла от стаята.

Градините на имението малфой несъмнено бяха божествени, и невероятно красиви. малки паркове и дълбоки бистри езерца.
Беше красиво.
Емили и майкъл вървяха по една пътека обикаляща горите, държаха се за ръце, прегръщаха се, радваха се на взаймното си присъствие.
Спряха пред едно от езерата и без да чака покана или резрешение, Ем съблече дрехите си, остана само ои бельо и навлезе в ледената вода. Това, че сигурно бе 0 градуса никак не я притесняваше.
Майк се остпусна на пасъка на брега и се загледа в нея.
-Да не би да се страхуваш да влезеш?
-Не е ли твърде студено?
-Щом съм вътре....
-Предизвикателство ли е?
-Защо не, Опитай да ме хванеш-тя заплува към другия край. Ако някой ги бе видял щеше да каже, че не са с всички я си. По средата на зимата в леденото езеро!
Майкъл съблече ризата и панталоните си и навлезе бързо във езерото, плувайки след нея. Успя да я настигне, малко преди да излезе от другия бряг и я придърпа към себе си.
-Май усях да те хвана. Какво ще получа в замяна......
-Трябва ли да получиш нещо?
-Е мога и сам да си го взема........
-А ако не ти позволя?....
-Нямаш право на избор-подигравателно завърши той и нежно впи устни в нейните. Дали от студената вода или заради целувката, слидеринката изтръпна и затрепери.
-Хайде да излизаме....Цялата трепериш.
-На бас, че сме настинали!
-Надявам се, че не.Хайде към замъка!-подкани я той.
Скоро успяха да се промъкнат сувсем тихо, тъй като се бяха увили само в наметалата си, към тяхната стая и веднага се втурнаха към банята....
-Една вана ще ни дойде добре?-започна Майк
-"НИ?"
-Имаш ли нещо против да се изкъпеш в горещата вода с мен?
-Не.
-Тогава хайде...-повлече я към банята и скоро, се настаниха сред голямата пяна. Ем се чувстваше доста неудобно, но Майъл плътно я притискаше до себе си.
-Отпусни се. Това е просто вана...
-не ми помагаш така.....
-Добре. Мисли си, че с някой супер звезда..
-Не искам да си мисля това!-звучеше обидена.
-Добре...мисли си, че си с мен, в езерото, без дрехи. разликата е само, че водата бе студена..
-И бяхме с дрехи.
-Не смятам, сутиенът, бикините и боксерките за дрехи, но щом така си преценила....
-Ставаш страннен
-Обичам те!
-Това какво общо има с темата?
-А каква по дяволите е темата?-недоумяващо гледаше Майк.
Емили само изсумтя и се отпусна в прегръдката му. След десетина минути прекарани в шепот от долният етаж се разнесоха викове, последвани пт силен трясък.
-Какво им сатава на тея?

-Ела с мен-прошепна Габи на Драко и кимна към една коридора
-Селин,ще оставим спора за после-съобщи Малфой и се изправи.
-Къде отиваш,мамино синче такова?-извика Лестранж след него
-Остави го,Сели.Ще говоря с него и може да ти смени стаята-усмихна Габриела и тръгна след Драко.
В коридора само си хвърлиха един щастлив поглед и тръгнаха към задния двор.Когато затвориха портата отзад,Габи веднага прегърна Драко.
-Чудесно си играеш ролята-каза му мило и го целуна по бузата-Ела да се разходим,че ще ни видят.
-Зима е,Габс.Къде ще ходим?-учуди се Драко
-Разходка,скъпи-засмя се момичето и го задърпа към едно дърво.
Той сви рамене и я последва.Седнаха не снега и Габриела се сгуши в Малфой.
-Колко ми е хубаво така-измънка тихичко-Чувствам се сигурна
-И на мен ми е приятно-той я погледна и тя обърна главата си към него.Една бегла усмивка се изписа по лицата им.
-Дали Сели се е успокоила?-попита момичето
-Не,предполагам.
-Защо го направи?Знаеш,че не го понася?
-Обичам да я дразня-направи се на добър Драко-Не ми опявай моля те.

В същото време в стаята на Сиело се развиваше нещо като битка. Като живееща в това имение, тя разполагаше не със стая, а със стаище. Имеше си собствен дрешник, баня и освен спанята си имаше малък кабинет. В него имаше много книги, бюро и... диван.
- Ще спиш на дивана, Монтагю! - изкрещя за пореден път тя.
- Няма! Тук ще се схвана, няма да мога да се наспя! Замисли се, Ели, и ти не можеш да си легнеш тук и да ти е удобно, а ти си по-нисичка от мен. Просто ми позволи да легна при теб, ще ти обърна гръб и ще си заспим спокойно.
На Сиело и бе писнало от този спор. Самата тя не можеше да каже от кога го водят, но сигурно от както Драко обяви, че ще са в една стая, а това бе поне преди три часа. Не, че казваха кой знае какво, но и на двамата явно им доставяше удоволствие да се дразнят един друг и да повтарят едни и същи глупости. Накрая успяха да стигнат до някакво съгласие - тя щеше да спи до стената. Хубавото на тази страна на леглото беше, че тя нямаше да бъде опряна на студената каменна стена, а на килим, окачен от тавана надолу. Цялата стая беше с окачени килими, което създаваше уют, подпомогнат и от вечно запалената камина. Вътре също така беше винаги топло, което беше приятно, особено когато премръзнеш от разходка навън.
Родът Малфой се беше "местил" няколко пъти. Още в стари времена, когато магьосниците още не бил преследвани от мъгълите, но вече вдъхвали невъобразим страх у тях, на мястото на сегашното имение бе имало средновековен, каменен замък. Но в един прекрасен момент семейството напуснало обежището си и се преместило в друг замък на хиляди километри от предишната си резиденция, която се превърнала само в руини. По-късно, когато сред мъгълите станали модерни двуетажни сгради, с просторни стаи и широки стълбища, наричани ренесансови или барокови, семейството се върнало към мястото, където е и до сега. За три века, през които стария замък не е бил поддържан, от него останали само основите и една кула. Сириалис Малфой, най-възрастната жена в рода по онова време, взема решение, че тази кула трябва да остане там, да бъде поправена и около нея да бъдат построени новите части на замъка. А тя самата избрала кулата за свои покои, както и неята пра-наследничка, Сиело, прави след векове. Когато човек влезе във владенията на рода, първото което забелязва са огромните градини. От главния вход до замъкът имаше десет-петнайсет минути път с каляска, през които всеки можеше да се наслаждава на гледката. През пролетта мястото беш покрито с цветчета, многото дървета и друга разтителност из имението му придаваха романтичен вид. Когато дойдеше лятотото обаче, накъдето и да се обърнеш виждаш зеленина, успокояващо, тъмно и светло зелено и само от време на време някой цвят. Есенно време никой не можеше да каже кой цвят преобладава. А през зимата, снегът покриваше всичко и го првеше бяло, показваше красотата на единствения чист цвят. Освен всичко това, в градината имаше още гора, студено езеро, но и топъл изрор, срит на дълбоко и малко го откриваха. Същото така и гората можеха да бъдат видяни и много различни и дружелюбни животни, макар че човек трябваше да е внимателен с тях. А когато се стигнеше същинската резиденция на семейство Малфой, човек вижда само светла охра и отвреме на време някое прозорче. Самата сграда бе на два етажа, правоъгълна, но достатъчно дълга, а в самия и десен край се извисяваше средновековната кула - с един етаж по-висока. Централния вход бе огромно стълбище, разлято, стеснено в горния си край и с дъга в основата си, но и стълбите не бяха много - само петнайсет. В самото имение стаите бяха разпръснати, а коридорите за домашни духчета бяха същински лабиринт, но имаха достъп до всяка възможна стая в замъка. Главното стълбище, водещо до горния етаж бе на разсделено на две. Първата част бе със същата архитектура като това на входа, а после от всяка от двете му страни имаше по едно право стълбище. Стълбите все бяха от мрамор, черен мрамор... което правеше невероятната, отвътре и отвън, сграда да изглежда още по-величествена.
Самата стая на Сиело представляваше кулата, и по-скоро нейният втори етаж. От там стигаше до кабинета си и дрешника си, които бяха част от "новия замък". В спалнята си тя държеше наистина малко неща: легло, опряно до стената, както и един стол, поставен до камината, стояща в другия край на кулата.
Тя самата се усети, че бе се отдала на спомени относно мястото където живееше и и беше интересно дали Сириалис се е чувствала по същия начин, когато се е връщала в тази стая след дълго отсъствие.
- Хей, Дейвид? Какво ще правим? - попита тя, укротявайки нотките в гласа и, "молещи" за спор с него.
- Не знам, какво ще кажеш да вземем по една книга, да седнем на това твое диванче и да почетем? Освен ако... не ти се излиза навън, на този студ... - намигна и нагло Монтагю.
- Четенето, моля...
След пет минути двамата вече бяха с книга в ръка, намерили начин, по който да се чувстват удобно и четяха. Той беше седнал, облегнал се на облегалката и облегалката за ръце едновременно, отпускайки едната си ръка върху облегалката, за да му бъде лесно да прелиства страниците. Сиело, за разлика от него, намираше за по-удобно да седне, с крака на дивана, да се облегне него и да зачете. Надяваше се някой да ги извика за вечеря, защото поне тя с книга в ръка сигурно щеше да забрави за глад или нещо от сорта.

-Отне им доста време да се укротят а?-обади се глас от вратата.Тиодор тъкмо бе влязъл в стаята,която деляха с Джесика.Беше доста голяма,правоъгълна с дълъг тъмнозелен килим по пода.Също така имаше и огромна камина където в момента танцуваха весели пламъци.
Имаше едно голямо легло прилежно постлано със зелени завивки,бюро близо до прозореца,гардероб и нещо като канапе или по-скоро малък диван в другия край.
Джесика се бе настанила на един стол,който бе преместила до прозореца и се взираше в белотата навън.
-Драко ще си има проблеми.-усмихна се тя без да отделя поглед от прекрасната гледка.-Селин и Сиело ще го побъркат....
-Ами ти?-чу да пита Тиодор вече зад нея.
-Аз...все ми е едно!-сви рамене момичето.
-Моля?!?-възкликна почти обидено Тиодор и Джесика го изгледа странно.
-Какво?
-Значи ти е все едно.Ами ако те бяха сложили в стая с Монтагю?Или Цабини?И тогава ли щеше да бъде същото?!?-повиши леко тон той.
-Какви ги говориш?!?-изсмя се Джесика.-Драко колкото и да е гаден чак до там няма да падне!Пределно ти е ясно защо ни разпредели така!-тя се изправи и го изгледа намръщено.-И на мисля,че е нужно да ревнуваш от такива глупости.Имах предвид,че дали си ти или някое от момичетата-все ми е тая!
-Аз не ревнувам!-отвърна през зъби той и Джесика го кимна извръщайки поглед.
-Добре,добре щом казваш.Отивам да викна другите на вечеря.
-Чакай!....не искам да се караме!-започна тихо той а момичето вече беше до вратата.
-Ооо не,ние не се караме!Изобщо!Ти просто приказваш глупости!-след тези думи тя излезе от стаята без да му даде възможност да й отвърне.Тръгна бързо по коридора насочвайки се към най-близката стая-тази на Сиело и монтагю.
Спря пред нея и почука силно на вратата.За няколко мига не се чу нищо после двамата в ход отвърнаха "Влез!".Тя отвори вратата и надникна вътре.
-Ще вечеряте ли?-попита възможно най-весело,но се провали с гръм и трясък.
-Да.-кимна Сиело прикривайки облекчението си.
-Леле кой е умрял?-възкликна Монтагю забелязал физиономията.
-никой,хайде че умирам от глад.-всъщност нямаше никакъв апетит,но погледите им я изнервяха.Тримата излязоха от стаята и бързо викнаха и останалите по стаите.При Емили и Майк се затрудниха тъй като дълго време никой нито им позволи да влезе нито издаде шум.Накрая Емили извика "Идваме след малко!" и те побързаха да слязох в дневната.
тъкмо се насочиха към кухнята когато едно домашно духче влетя в стаята и се огледа.Погледът му се спря на Джесика и то се поклони ниско.
-Г-це Дарк,току-що пристигна писмо за вас!-тя го изгледа учудено и изчака то да се приближи и да й подаде плика.То направи гореспоменатото и след като се поклони ниско още веднъж изхвърча от стаята.Сиело и Монтагю я чакаха,но тя просто им махна с ръка да тръгват и отвори плика.Писмото беше от родителите й,което също я изненада-те знаеха,че ще е у имението Малфой през по-голямата част от ваканцията.Какво ли можеше да е?
Очите й се стрелнаха по съдържанието и с всяко изречение лицето й придобиваше все по-сивкав отенък.Господи,наистина ли очакваха това от нея?
"...Ела когато можеш.Няма да те задържа дълго.Никой нищо нма да разбере засега...."
-Ей,Джес,добре ли си?-джесика вдигна поглед и видя,че Драко и Габи са застанали на вратата и я гледат притеснено.-Бледа си като призрак!
-добре съм!-насили се да се усмихне тя и този път успя.Хвърли незабелязано писмото и плика в огнищено(и в дневната имаше такова) и то бързо се подпали.-Хайде да вървим на вечеря!
Когато тримата влязоха в трапезарията останалите вече бяха там.

Настаниха се на местата си и започнаха да ядат.
-Хей,Джес,какво четеше?-попита Габи,която беше видимо притеснена за приятелката си
-Нищо-излъга я набързо Джесика-Просто някакво тъпо писмо..
-Сигурна ли си?
-Да,да..но нека се направим,че не сте го видели
Габи сви рамене и кимна.Усмихна се мило на Джесика и продължи с вечерята си.
-Драко,вие къде бяхте?-попита Тиодор развеселено
-На разходка-отвърна Малфой-Защо ме гледаш така?
-Само разходка ли беше?-намеси се Селин
-Какво намекваш?-каза й този път Габи-Нали искаше да спиш отделена от Александър?Е,опитах се.Няма полза.Братовчед ти е твърдоглав
-Той ще си плати-разсмя се гръмко Лестранж
-Е,утре е големия ден,нали Сел?-попита Алисия
-Да..много съм щастлива,че вече ще съм пълнолетна!-ухили се Селин-И партито ще е велико.Много ви благодаря на всички
-Ееее..ти го заслужаваш-Габи й намигна и остави вилицата на масата-Ох..преядох..
-Глупости.Виж,още не си се подула-отговори Драко
-Не искам да ставам плондир-възмути се Габриела-Е,какво искате да правим сега?
-Хм..аз мисля да си поспа.Все пак утре трябва да сме свежи-вдигна рамене Блейз
-Хах..само за сън мислиш-захили се Алисия-Може да си направим хубав десерт и да го изядем около камината в дневната.
-Съгласна съм-усмихна се Габи-.Мил..Малфой,ще поръчаш ли на духчетата курабийки?Ама не ги претоварвай.
-Хах..туко виж те чула Грейнджър и ти дала значка от онова нейното..СМРАД-подигра се Нот
Всички избухнаха в смях.Драко отиде до кухнята,а останалите тръгнаха към дневната.Дейвид се зае да запали камината,а другите слидеринци насядаха по диваните.След малко и Малфой се върна и се настани до Габриела.
-Очертава се чудесна ваканция-въздъхна щастливо французойката и огледа усмихнато приятелите си.

-Ам Габс аз имах в предвид ние да си направим десерта,а не духчетата-поправи я Алисия-Ще отида да им кажа да не правят корабийките.
-Добре-съгласи се благодарно Драко,който тъкмо се бе приготвил да се върне в кухнята макар че никак не му се ходеше.
-Дайте да оправим тук.-предложи Джесика и с един замах на пръчката си превърна единия диван в маса,какво да се прави,беше дяволски добра в Трансфигурацията.След малко Али се завърна като с помощта на едно домашно духче носеше голяма тава и продуктите за курабийките.
-Е,да започваме-оповести радостно Габи и двете със Селин започнаха да правят тестото.-Хей,момчета малко помощ?-Момчетата ги гледаха като треснати.Александър го нямаше,а останалите само се оправдаваха.
-Как предлагаш да готвя Габс?!-попита я Драко и направи много странна физиономия.
-Ето така!-тя взе малко от брашното и го хвърли по него....След малко всички се биеха с брашно,с яйца с каквото им падне под ръка...
Все пак,след много усилия,успяха да направят курабийките,но цялата къща беше оплескана във какви ли не неща.
-Май ще се наложи да почистим.-каза Блейз като гледаше пораженията
-Сякаш е минало бетствие.-констатира Ели
-Едно такова като теб нали?!-заяде й се Дейвид.Това бе голяма грешка от негова страна,което доведе до втора"война"...После момчетата измислиха"умната"идея да се пръскат с вода...След половин час всички бяха омацани и мокри и ядяха своето произведение на изкуството-курабийки.

Емили и Майкъл седяха пред камината като от време на време се навдеждаха, за да изегнат по някое яйце.
-Мисля, че стряскам приятелите ти-освен Тиодор-сподели Майк
-Не говори глупости. просто трябва да те опознаят, а и ти си с почти три години по-голям, знам, че тези неща като бой с храна вече не ти допадат.
-Не е точно така......-лигаво рпточи той и нацапа носа й с брашно.
Тя ахна с престорена изуменост и го подгони към вратата на където той се насочи. Минаха бе зда обръщат внимание на останалите, а тя го повали точно на снега от ляво на двора.
От двора се чуха радостните възгласи на момичетата, който оказваха своята подкрепа за победата на Емили.
Без много да мисли той хвана ръцете й и с едно доста добре премерено движение смени положението и се озова върху приятелката си.
Емили потрепери. Снега бързо навлажняваше дрехите й и й ставаше все по студено. Той закачливо докосана със свойте, устните й и я изправи. Обгърна талията й сръце и я подкани да въръви
-Да влизаме, че ще настинеш...
-След това в езерото?Едва ли..-усмихна се тя
-Кое езеро?-попитаха Драко й Габи, който бяха до тях
-Никое!-също така звучно отвърнаха Ем и Майкъл

Габи и Драко ги изгледаха подозрително,но си замълчаха.Влязоха отново вътре тъй като предпочетоха топлината на камината.Джесика се прозя и се протегна.
-Аз смятам вече да си лягам защото съм капнала.
-Ееее още е рано!-опита се да я разубети Селин.
-За теб винаги ще е рано.Нали си с Алекс в една стая.Гледаш да стоиш възможно най-дълго по-далеч от стаята!-ухили се Джесика.Селин я погледна намръщено но прекрасно знаеше,че Джесика се шегува.
-лека нощ!-каза отново тя и тръгна към стаята.Останалите се насочиха към дневната.
-Ах измъкна се от чистенето!-отбеляза Драко.
-Е,то голямото чистене!-изсмя се Сиело.-махаш два пъти с пръчката и лъи от чистота!
-Или пък караш домашните духчета.-предложи Монтагю.Габи го изгледа накриво.

Джесика стигна до стаята,която делеше с Тиодор и влезе вътре.Огънят вече догаряше и вътре бе станало малко хладно.Приближи се до камината и хвърли едно дърво вътре след което махна с пръчката и той бързо се разгоря.Изправи се и се огледа в огледалото.Косата й беше вече бяло-кестенява,а лицето й-изцапано.Усмихна се леко и започна да се съблича след което влезе в банята.Напълни ваната и се отпусна в нея затваряйки очи.Топлата вода я отпускаше,но не можеше да разсее мислите й.
Утре трябваше да се отбие набързо у дома си,а и трябваше да вземе оттам подаръка на Селин,който майка й бе така добра да купи вместо нея(разбира се тя го бе избрала).Но не това я притесняваше....факта,че баща й иска това от нея.Тя също го желаеше,но все още не се чувстваше готова.Въпреки това щеше да го направи.
Вратата в другата стая се отвори и после се затвори.Джесика продължи да лежи спокойно във ваната,но съвсем скоро трябваше да излиза тъй като водата започваше да изстива.На вратата на банята се почука.
-Влез.-отвърна Джесика.Вратата се отвори и Тиодор застана на прага й.Джесика се извърна леко към него и го погледна въпросително.
-Може ли да поговорим като излезнеш?
-Може.сега излизам.-отвърна тя и Тед кимна след което затвори вратата отвън.Тя се изправи и пристъпи внимателно на облицования с плочки под.Взе хавлията и я уви около тялото си.Другата кърпа уву около косата си.Надяваше се в стаята да е станало по-топло тъй като в момента трепереше.
Излезе от банята и завари Тиодор да сети на пода до камината и да разбутва дървата.
-та за какво ще говорим?-попита тя насочвайки се към куфара.Приклекна до него и започна да търси нощницата си.
-Съжалявам за днес.Не исках да избухна така!
-Няма проблем.-отвърна тя изваждайки нощницата си и затръшвайки капака отгоре.-Би ли се обърнал?
Тиодор побърза да се подчини.
-Не,има проблем.Не трябваше да избухвам така!
-Спокойно Тиодор.-отвърна Джесика вече зад него,напълно преоблечена.Той се обърна усетил близостта й.-Аз пък не трябваше да се правя на незаинтересована.Просто бяха в лошо настроение.
-Мир?-усмихна се Тиодор.
-Мир!-усмихна се и момичето.Тиодор я притегли в прегръдките си и я целуна.Джесика неволно потрепери и той е погледна.-Студено ли ти е?
-Малко,хайде да лягаме,че страшно ми се спи!
Тиодор кимна и я пусна започвайки да се преоблича.Джесика се шмугна под завивките и цялата настръхна.Въпреки увеличаващата се топлина в стаята те бяха изглючително хладни.
След малко Тиодор се вмъкна под завивките и тя се обърна към него.Той просто се усмихна и я целуна по челото.
-Ела.-тя се примести към него и се сгуши в прегръдката му.малко по малко започна да се унася и съвсем скоро заспа.

-Аз ще си лягам-оповести Габи и изправи последната паднала картина от пода-Ако не си легна,утре няма да стана.А знаете,че мога да спа цял ден-тя се ухили на момичетата и те закимаха одобрително.-Лека нощ.
Тя тръгна нагоре по стълбите и се качи в стаята,отредена за нея и Драко.Никой не беше палил камината и сега вътре беше ледено студено.На всичкото отгоре и прозореца беше отворен."По дяволите'-помисли си ядно Габриела и веднага го затвори.Приближи се до камината и я запали с помощта на пръчката си.Отиде пред огледалото и се огледа.Очите й се разшириха.Косата й от руса се беше превърнала в бяла,по бузите и по носа й имаше брашно,а мантията й изглеждаше все едно се е въргаляла в някое мазе."Гадост"-каза си наум и се запъти към куфара си.Измъкна нощничката си и отиде в банята."Само ще си измия косата."-.След петнайсетина минути беше напълно готова-с чиста коса и съвсем не беше мръсна.Драко се беше върнал в стаята,когато тя се влезе обратно там.
-Мислех,че ще стоиш докрай-усмихна се Габи-Все пак си домакин.
-Всички си легнаха-отвърна Малфой,който сега лежеше с дрехите.
-Свали тая мръсна мантия,мило-порица го нежно Габи-Че изцапа одеялото.
-Хах..слушам,сър-засмя се Драко и се изправи.Отиде от другата страна и започна да се преоблича.
Габи реши да не го притеснява,затова се обърна с гръб.Започна да вади от багажа си разни боклуци,колкто да прави нещо.Без да усеща,Драко се беше приближил зад гърба й,и сега нежно я целуна по врата.
-Без такива-измънка момичето-Уморена съм.
Тя се мушна под завивките.Драко се настани до нея.
-Хм..да знаеш,че ще спя с гръб към теб,понеже не обичам надясно-обясни му Габриела-Е,сладки сънища
-Нямам против-усмихна се Малфой-И на теб.-той леко я целуна и тя се обърна на другата страна.
Прегърна я през раменете и скоро и двамата се унесоха.

Двамата дъкго не можаха да заспят. Майк и Емили се бяха преоблякли, и се бяха сгушили под топлите завивки. Камината бе приближена от долната страна на леглото, а всички завеси от ляво, дясно и от зад бяха спуснати, като оставях само пламъците на амината да ги освртяват. Вече се бяха затоплили и одеалото покриваше Ем само до кръста.
Изведнъж Майкъл се хвана за ръката и силно изстена. Погледа Ем, който се изправи и се отдалечи от леглото.
-Трябва да отида! Не вярвам да отнеме повече от час!Моля те.....-Тя само кимна, заобиколи и силно го прегърна
-Надявам се, че този път ще се върнеш!-цялата трепереше.
-Успокой се, сигурно е само проверка.......
-не искам да те пускам! Моля те остани.
-не мога Ем, от това зависи живота ми....
Той се отскубна от нея и по-най бързият и безшумен начин излезе.
Слидеринката се отпусна на леглото, зави се през глава и тихо заплака.....

Алисия и Блейз вече отдавна бяха заспали.Денят беше много изморителен и младата Ланцини умираше за сън.Изведнъж,в съня й,изкочиха образите на родителите й....Те стояха в имението и обсъждаха Али.Майка й настояваше господин Ланцини да не е толкова строг с дъщеря им и да й даде малко повече свобода,баща й от своя страна казваше,че Алисия прекалено много се е разглезила.Тя трябвало да се стегне,да бъде силна,да стане смъртожадна като тях и да продължи делото им....Изведнъж както си говореха аврори ги нападнаха,бяха прекалено много и макар и самоотбраната....
-НЕЕЕЕ!-извика Али и се събуди цялата обляна в пот
-Добре ли си!Алисия!-разтресе я Блейз.Тя не му отговори,само седеше и сякаш се опитваше да забрави видяното,но не можеше....
-Аз...Блейз...видях ги как умират...видях ги!-тя седеше,хваната за главата сякаш се опитваше да изтръгне това от съзнанието си
-Спокойно Али.Бъди силна....-каза й успокоително Цабини и се опита да я прегърне но тя отблъсна ръцете му и стана от леглото.
-Защо всички ми повтарят да съм силна,толкова ли съм лигава,безпомощна,суетна и слаба духом!-извика слидеринката-Знаеш ли какво Блейз не ти искам съчувствието защото от тук нататък ще се справям сама.Ще го направя защото баща ми искаше така.Никакви лигавщини повече.....колко прав е бил аз съм една тотална лигла!
-Никога не съм харесвал лигли.-отвърна й Блейз-но никога и не съм те харесвал в моментите,в които правиш неща нито за възрастта ти нито за потеклото ти.Обичам те такава....злобната и силна Алисия.-той стана и отново се опита да я прегърне.Този път тя не го отблъсна,прегърна го през раменете и нежно го целуна,като захапа долната му устна.
-Обичам когато правиш така!-усмихна й се Блейз,вдигна я на ръце и я пренесе до леглото.После легна до нея като я гушна през кръста.
-Това е последната нощ,в която ще съм лигла...обещавам.-прошепна му Али и се унесе....

Джесика отвори очи и се огледа.Отне й няколко мига да се опомни,че се намира в имението Малфой и е във ваканция.По принцип спеше съвсем спокойно и почти не мърдаше,но сега се бе събудила от нещо.Сякаш някой бе извикал в ума й.Размърда се леко и усети ръката на Тиодор,която все още бе увита около кръста й.Внимателно я премести и се измъкна от леглото.Още щом стъпи на земята я полазиха хладни тръпки.Камината вече бе почти изгаснала и леко тлееше.
Пристъпи безшумно до куфара си и извади една черна мантия.Беше по тялото й и стигаше чак до глезените й.Ръкавите й бяха доста дълги както и качулката.Пъхна пръчката си в джоба и погледна часовника.Показваше пет и половина.Молейки се никой да не е буден по това време се измъкна от стаята и тръгна безшумно по коридора.За голямо нейно облекчение излезе от имението без да срещне никого и веднага се магипортира до имението Дарк.
Имението беше голямо и с красива градина отпред,която поради снега сега не се виждаше.Пътеката,която водеше до входната врата беше изчистена от снега и тя бързо тръгна по нея.След топлото легло студа навън й се стори направо вледеняващ.
Стигна вратата и почука.Няколко мига не се чуваше нищо после тя се отвори-бавно и скърцащо-и на прага застана малко домашно духче.Беше облечено в някакъв парцал,а големите му зелени очи се впериха в момичето.
-Господарке Дарк!-изписка то и се поклони толкова ниско,че носа му едва не докосна земята.-Уведомиха ме да ви очаквам по всяко време!Заповядайте!
Джесика остана леко озадачена,но побърза да влезе в антрето където духчето отново се обърна към нея.
-Ей сега ще известя за пристигането ви господарке!-изпуска то и след още един поклон изчезна с тих пукот.Джесика реши,че няма да чака в коридора и се насочи към дневната.Тъкмо се настани на любимото си кресло до огъня когато през вратата влязоха майка й и баща й-майка й по халат,а баща й напълно облечен.
-Джесика!-възкликна майка й едновременно радостно и притеснено.Момичето се усмихна и двете се прегърнаха.-Добре ли си прекарвате у семейство Малфой?Как беше...
-Мамо...не се отбух да си говорим.-отвърна Джесика и стрелна с поглед баща си.Стори й се че той кимна одобрително.-Получих писмото ви и дойдох веднага щом можах.
-Роджър,сигурен ли си....-умолително започна тя,но резкия тон на съпруга й я възпря да му противоречи повече.
-Тя вече е голяма,Елизабет.И за мое щастие-умна и силна.Разбира се,че съм сигурен!-той се извърна към дъщеря си.-Джесика,знам,че ще се справиш и се надявам както за твое добро така и за цялото ти семейство...да не се провалиш!
-Ще се постарая.-отвърна момичето с каменна физиономия избутвайки страха и паниката надълбоко.
-Хайде!
Тя й направи знак да я последва и двамата излязоха навън.В имението не можеха да се магипортират и затова трябваше да се отдалечат малко.Майка й я целуна по бузата и им махна от вратата.
Баща й протегна ръка и момичето се хвана за нея.Нямаше представа къде ще се магипортират.След едно "ПУК" се оказаха в тъмно помещение осветено едва от няколко факли.Имаше няколко дървени маса с по една пейка от двете страни.Помещението беше празно с изключение на две фигури в ъгъла.Те кимнаха за поздрав на баща й и той отвърна със същото.
направи знак на дъщеря си да го последва и тъкмо протегна ръка към дръжката на вратат когато тя се отвори.Наложи се Роджър Дарк да отскочи назад за да не бъде повален от отварящата се врата.
-Дарк!-извика мъжа.Беше нисък и пълен,ужасно наподобяващ плъх.-Господарят тъкмо щеше да ви повика!-погледът му се спря на момичето зад него,което оглеждаше с любопитство помещението.-А да и младата Дарк!Последвайте ме!
Двамата тръгнаха слъд "плъхоподобния мъж" когато рлеши да го нарича момичето и след няколко минути стигнаха голяма двукрила дървена врата с черни дръжки."Плъхоподобния мъж" почука силно и след като получи позволение да влезе я открехна и се шмугна вътре.След око минута-две вратата отново се отвори и той им направи знак да влязат.
Г-н Дарк веднага пристъпи в помещението,а Джесика притеснена го последва.Когато вратата зад нея се затвори с трясък тя незабележимо потрепери и побърза да последва баща си,която вече вървеше право напред.Помещението беше средно голяма зала подръжана от високи колони.В другия й край имаше нещо като трон,на който стоеше внушителна фигура и гледаше двамата присъстващи изпитателно.Лорд Волдемор,най-тъмния магьосник на всички времена.
Г-н Дарк коленичи и Джесика побърза да последва примера му.
-Аааа Дарк!Тъкмо навреме!-погледът му се премести към момичето,което усети неприятно чувство в ума си.Лорда явно "преглеждаше" ума й и тя реши да не го затваря тъй като като за начало не искаше да го ядосва.Без да каже нищо за това,което бе или не бе видял той продължи.-Виждам,че младата г-ца Дарк също е тук.Много добре!
Следващите няколко минути Лорда похвали баща й за успешно свършената мисия макар че момичето не разбра много-много каква бе тя и му нареди да излезе.Г-н Дарк веднага се изнесе заедно с "плъхоподобния мъж" и в залата останаха само Джесика и Лорда.Момичето изобщо не харесваше сегашната ситуация.
-Така...г-це Дарк.Както сама навярно се досещате от голямо значение е да се увеличава броя на подчинените ми....така наречените Смъртожадни...и затова сте тук.Но не мога просто така да имам доверие на било то и човек,чиито родители винаги са били верни.Затова трябва да се докажете.-той направи кратка пауза докато момичето се опитваше да диша бавно.-Първо искам да ви уведомя,че много друдно приемам пораженията.Второ...ако се справите със задачата,която е ви възложа ще можете да се присъедините към редиците на смъртожадните,но ако не успеете....-той умишлено остави изречението недовършено очаквайки момичето да пребледнее от страх.Джесика бе готова да го направи,но сякаш някаква необяснима сила и помогна да остане студена и спокойна.-Пристъпете напред.-момичето се подчини.-Задачата ви е....

Джесика излезе от залата с каменното си изражение,но ужасът и паниката се бореха за надмощие над спокойствието и разумът й.Баща й я погледна въпросително и сядайки на една маса тя бързо му разказа за задачата.лорда я бе продупредил да не споделя нищо на никого освен баща си и тя се възползва от оставената й вратичка.Когато свърши баща й се бе облегнал с една ръка на масата,а с другата чешеше брадичката си.
-Хмм не очаквах точно това,но трябва да се справиш.
-Да убия човек?-възкликна тя опитвайки се да не влага почти никаква емоция.
-Само ако се наложи-по твоите думи.Ако си предпазлива няма да се стигна дотам,но трябва да свикнеш Джесика.Ние тук не сме благотворително дружестно,което раздава коледни сладки!-Джесика не се сдръжа и се ухили.-Хайде да се прибираме,че да не забележат липсата ти!
Джесика погледна часовника си-показваше девет часа.Дали другите се бяха събудили?Трябваше да скалъпи набързо някаква история...
Върнаха се в имението Дарк и Джес взе набързо подаръка на Селин,който благодарение на духчетата беше облицован в красива зелена хартия,а отгоре бе изписано със сребърно "За Селин с много любов и най-добри пожелания!Джесика".Отказа поканата на майка си да сподели закуската с тях и бързо напусна имението магипортирвайки се недалеч от имението Малфой.

За късмет на Джесика всички все още спяха,дори и Тиодор.Тя се мушна под завивките и неусетно заспа.Събуди се чак към 12....
-Добро утро.-усмихна и се Нот младши
-Тед защо не ме събуди по-рано!-направи се на сърдита тя като едва не падна от леглото при вида на часовника.
-Толкова си сладка докато спиш,че чак ми дожаля.-усмихна й се той,целуна я по челото и добави-Ела като се оправиш долу.Ще подготвяме имението за РД-то на Селин.
-Добре...-промрънка Джес и започна да се оправя....
В имението кипеше усилена подготовка.Духчетата се бяха захванали с готвенето,след последния път решиха да не се пробват пак в готварството.за сметка на това всеки се бе захванал да чисти или да подрежда.Габи и Али подреждаха масата като с няколко замаха на пръчката си редяха салфетките,вилиците и другите неща.Ели и Сел закачаха балони по огромните прозорци на имението на който бе изобразен знакът на слидерин.Майкъл и Ем пък си придаваха много зает вид като се опитваха да сложат един голям плакат на който със сребърно бе написано"Честит Рожден Ден Селин!",но бяха прекалено заети един със друг и само го изпускаха.Момчетата пък от своя страна носеха масите,столовете,зелени завеси специално извезани с надписа"Честит рожден ден",естествено зелени,а после се магипортираха и до Диагонали за да купят подаръци на Селин.Момичетата им бяха заръчали какво подаръци да купят на приятелката им,молеха се само да не забравят нещо.После в подготовката се включи и Джесика,която помагаше на Селин да се оправи,беше нещо като нейна стилистка.Към 6 следобед вече всичко беше готово.Навън бе тъмно.Едно от последните им щастливи събития можеше да започне....

-Идва!-прошепна Джесика няколко секунди прези рожденничката да влезе в стаята.Всички затаиха дъх и щом вратата се отвори и вътре влезе Селин всички избухнаха в радостни възгласи.
-Happy Birthday to you!Happy birthday dear Selin!Happy birthday to you!!!-запяха всички в хор.Тя им се усмихна лъчезарно и се пошегува.
-Леле какво съм ви направила,че сте решили да ме убиете с пеенето си?!?
Никой не обърна внимание на думите й.Всички я запрегръщаха сипейки пожелания,прегръдки и целувки.Както и...подаръци.Е,че къде без тях?!?Настана настървено разкъсване на хартии,пандели и други ненужни облицовки.Селин остана наистина доволна от подаръците.
Разбира се бе получила и от други приятели и роднини(доста приличен куб стоящ чакащ до стената),но реши,че ще е по-добре по-късно да ги разгледа.
-Хайде да се преместим в трапезарията!-предложи тя.
-Леле помислих си,че ще се заемеш и с онази камара ей там!-ухили се Монтагю.-Не знам за вас ама аз съм гладен като вълк!
Момчетата го подкрепиха,а момичета измърмориха по едно "Мъже!" и ги последваха.
Духчетата си бяха свършили работата.Трапезарията буквално лъщеше,а окрасата бе пооправена след някои неспулучливи опити на гостите да бъдат оригинални.Всички се настаниха на масата и след миг в стаята влетяха няколко домашни духчета понесли по възможно най-много табли в ръцете си.С изключителна бързина сервираха всичко и гостите останаха впечатлени.Масата приличаше на умален вид на тази от Хогуортс-пълна със всякакви вкусотии от които устата ти се пълнеше слюнка,а сребърните прибори придаваха още по-приятен вид на цялата маса.
-Е,единственото,което мога да кажа е едно голямо...БЛАГОДАРЯ!-всички й се усмихнаха.-радам се,че най-после ставам на 17!Е...в момента нищо друго не ми хрумва пък и не искам да рискувам подлагайки стомасите на момчетата на изпитание....така че...бон апети!
Момчетата с колебливи възгласи посрещнаха последното изречение,но въпреки това се нахвърлиха на яденето като невидели.Момичетата пък решиха,че все пак и те трябват да хапнат нещо преди момчетата да опустошат всичко и се включиха в яденето.

Не минаха и 15 минути и масата бе почти празна. Момичетата гледаха с недоумение как приятелите им се тъпчат.
-Имма чувството, че ще повърна, а те изядоха поне по 5 пъти повече от мен-отсъди Ем, сядайки на най-близкото кресло което успя да види.
-Напълно съм съгласна. Поне малко обноски да имаха. -допълни Джесика.
После всички започнаха да обсъждат подаръците, който рожденничката бе получила, а скоро се завихри и щур купон с танци.
Половин час по късно Ем беше мъртво пияна, без дори да с еопитва да прикрие това от родителите на Драко и останалите възрастни, който бяха на гости в другото крило.
Майкъл я прихвана за кръста и я прилепи до себе си. Устните им се сляха в страстна целувка, която ги разтърси.
Чу се силно тупване. Някой бе паднал на земята....

-Хах..ти си виновен-Габи лежеше на пода и се смееше истерично,като размахваше ръце към Драко-Айде бе,мило,вдигни мееее-продължи да се лигави тя
-Мило?-възкликна Джесика,която беше най-близо
-А,Габи я пияна.Не знае какви ги говори-обясни скептично Малфой-Хайде,ставай-той хвана ръцете на Габриела и я изправи.Момичето не можа да запази равновесие,затова прегърна Драко.
-Сигурен ли си,че не криете нещо?-замся се Нот,като видя как Драко е хванал момичето през кръстта.
-Ох,Тед,много си скептичен.Виж я колко е пияна-възмути се Малфой-Хайде,слънце,да си лягаме.-прошепна тихичко той и задърпа Габи към спалнята
-Лека на всичкиии-изхили се Габриела-Още веднъж честит рожден ден,Сел.Обичааааааам те!
-Да,да,Габс,и ние те обичаме-отвърна през смях Селин
Драко успя да качи Габи в стаята с много зор.Момичето отказваше да върви,смееше се идиотски и не спираше да го целува на всяка крачка.Алкохола определено не й влияеше добре.Той я остави на леглото и се надвеси над нея.Тя го прегърна през врата,но той отблъсна ръцете й.
-Какво ти става?-възкликна Габриела
-Ти си мъртво пияна,Габс.Не мислиш ли,че искаш един студен душ?-укори я Драко
-Държиш се като майка ми-усмихна се Габи-Хм..не искам да се къпя.Ела при мен-тя разпери ръце
-Не!Аз ще се връщам да купона,а ти по-добре заспивай.-помоли я Малфой
-Няма да спа..искам долу при останалите.-възропта русокоската и тръгна към вратата.Точно там обаче й се зави свят и тя се думна в стената.Строполи се на пода по гръб.
-Ох..казах ти да лежиш-ядоса се Драко-Изкъпи се и сле пак долу.
-Добре-отвърна лигаво Габриела и влезе в банята.
Малфой въздъхна тежко и тръгна надолу по стълбите.Габи пусна водата и напълни ваната с хладка вода.Колкто и да не искаше да го признае, си беше пияна до козирката.Махна дрехите си и потъна в пияната на водата.Отпусна главата си назад и си затананика някаква непознат за нея мелодия."' It's the start of something new..it feel so right to be here with you.."-пееше си тихичко и клатеше глава.По едно време неусетно се унесе във водата..

Драко се върна отново на долния етаж и забеляза,че купона вече е към края си.Емили и Майкъл вече ги нямаше.Сиело едва държеше очите си отворени,Монтагю и Цабини се караха за някакво шише,което бе 100% сигурен,че е алкохол,Селин и Алисия обсъждаха нещо,но тонът им беше леко завалян,Тиодор седеше на един фотьойл и се подхилкваше на комичната гледка,която представляваха всички,а Джесика се бе свила до камината с чаша в ръка и гледаше замислено пламъците.
-Леле две минути ме няма и вие вече задрямахте!
-Къде е Габи,твоята любов?-попита Алисия и почти всички избухнаха в смях.
-Леле ама вие сериозно сте пияни!-засмя се Драко.
-Ей айде да не се обиждаме!-престори се на обидена Сиело вдигайки пръст срещу момчето.
Разговора продължи в тая насока и Джесика се излегна по гръб оглеждайки всички наобратно.погледът й се спря на Тиодор,който също я гледаше.
-Ох спими се!-прозя се Али.
-Изпревариха те.-изсмя се Блейз махайки с ръка към Сиело,която вече наистина спеше свита на фотьойла.
-Май ще е по-добре да й пренеса горе а?-усмихна се леко Монтагю.
-Внимавай,Дейвид!Само я принеси нищо повече!-предупреди го остро Селин въпреки количеството алкохол,което я караше да заваля думите.
монтагю кимна и повдигна на ръце момичето изчезвайки зад вратата.
-Драко,Габи заспа ли?-попита Тиодор.
-Влезна да се къпе.-сви рамене той.
-Абе ти тъп ли си?-извика ненужно силно Селин.-Както е пияна ще вземе да се удави!Изчезвай веднага идиот такъв!И ако се удави собственоръчно ще те измъчвам и накрая ще те убия!
Драко се изправи не толкова притеснен от заплахите колкото от факта,че Селин може да се окаже права.
-Мисля,че и ти трябва да си лягаш.-обади се най-накрая Джесика изправяйки се.Въпреки,че се стараеше да не пие много заради това,което се канеше да направи утре,алкохола беше й замаил доста главата.Тя залитна леко и се подпря на фотьойла,на който седеше Тиодор,който я изгледа изпод вежди.ако трябваше да изберат някой,която беше най-трезвен от компанийката им то това бе Тиодор.Той се изправи и я хвана с пръз кръсна.
-Блейз погрижи се тия двете да стигнат до стаите си!-той махна към Алисия и Селин.Цабини кимна и подкани момичетата да стават.
Джесики и Тиодор тръгнаха към тяхната стая и щом стигнаха вратата Джесика се спъна и се строполи на земята въпреки опита на Тед да я задържи.Тя започна да се хили,но щом видя леко намръщената му физиономия спря.
-Какво?!?
-Мразя когато си пияна.Държиш се неадекватно.
Момичето се намръщи леко и се хвана за дръжката изправяйки се.
-Аз пък обичам когато съм пияна ти да си около мен!-пристъпи крачка към него и го целуна нежно.Първо се помисли,че той няма да отвърна на целувката й заради "положението й",но той направи точно обратното.Джесика затърси с другата си ръка дръжката и когато най-накрая я намери я бутна така че двамата едва не се изтърсиха на пода.Тя го издърпа вътре и изрита вратата затваряйки я.Джесика заотстъпва към леглото без да пуска приятеля си и след миг отново се оказа по гръб.Тиодор обаче се колебаеше.
-Какво има?
-Пияна си.-отвърна той разочарован.
-Преструвам се.-сви рамене момичето,но вече бе късно.
-Ще го отложим за друг път.-усмихна се той и я целуна по челото.Джесика остана неподвижна загледана в гърба му докато той се преобличаше.На няколко пъти той и хвърли по един зле прикрит поглед и накрая тя се изправи и се преоблече.
Когато свърши Тиодор вече лежеше под завивките и бе подпрял с една ръка главата си гледайки я отнесено.Джесика побърза да се шмугне под завивките тъй като отново почуства декемврийския студ в пълния му смисъл.Сгуши се до Тиодор и остана така неподвижна.След няколко мига обаче не се сдържа и се обади.
-Разбрах нещо.
-Ммм?
-Разбрах каква щастливка съм да имам такъв като теб.-тя се извърна леко и го погледна.Той я гледаше озадачено.Тя само се усмихна и го целуна леко по устните.-Лека нощ.
-Лека.-отвърна той и я прегърна.

На другата Джесика за втори път се събуди по-рано от другите.Беше около десет и половина сутринта и тя отново се измъкна от леглото.Тъкмо се облече и тръгна към вратата когато сънения глас на Тиодор я спря.
-Къде отиваш?
-Ъъъ...трябва да обсъдя едно нещо с....Габи!-отвърна тя първото,което й хрумна.
-Още е рано!Какво е толкова важно,че да я будеш след такава нощ?
-Трябва да обсъдя с нея нещо важно.До после.Заспивай аз ей сега идвам!
-добре...-прозя се той и отново се обърна с гръб.Джесика си пое дълбоко въздух,за да се успокои и излезе от стаята.Тръгна бързо по стълбите и скоро отново стигна външната врата.Днес трябваше да впрегне цялата си изобретателност и способности,за да извърши успешно мисия и да се върне без другите да заподозрат нещо.Второто разбирпа се беше невъзможно защото беше просто въпрос на време всички да се събудят и Тиодор да попита Габи какво толкова са си говорили и къде в момента е Джесика и разбира се отговора най-вероятно щеше да бъде:"Джесика?Да е говорила с мен сутринта?Не,не мисля!Не съм я виждала от снощи!"

Емили бавно и доста мъчително овтори очи. Главата я болеше убийствено много, а нещо така силно я бе прегърнало през талията...
Мислите и спяраха, когато осъзна, че нямак каво друго да е освен ръката на Майкъл. Снощи не му бе позволила да я прегръща защото му бе малко обидена, заради предишната вечер. не му каза, че е плакала и не го попита какво бе правил. просто по средата на нощта бе усеила как някой я придърпва, целува я по челото и й шепти да заспива, спокойна.
Едва когато се обърна по гръб разбра, че момчето до нея е будно и я гледа с поглед пълен с топлина и любов.
Тя извърна поглед и понечи да бутне ръкта му. Той се изправи, седн ана леглото и я придърпа насила в ръцете си.
-Какв има? Защо ме отбягваш?-не полчуи отговор.
-Добре...явно си разтроена заради вчера. И знам, че си плакала....
-Това не ет засяга
-Напротив засяга ме! Скоро и ти ще бъдеш на тази страна...тъмната страна и ще разбереш, че съм длъжен да го правя
-Ти не разбираш! Притеснявам се повече, че отново ще си тръгнеш и няма да се върнеш, ще изценирам смъртта си...Просто няма да го издържа.
-Това няма да стане, обещавам ти-целуна устните й и се отпусна назад, бз да я пуска. Така тя бе принудена да се остпуснев леглото с него, а ското минувките му напълно оспяха да я размекнат.
Дали не е време да ставаме?

Слънчевите лъчи минаха през прозореца в стаята на Габи и Драко и се забих право в лицето на момичето.Тя издаде тих стон и се зави през глава.Не помогна.Отвори бавно и мъчително очи и се огледа.Драко спеше найс-покойно до нея,но това,което я озадачи беше,че спеше само по хавлия.Главата я цепеше ужасно и от снощната вечер не помнеше нищо.Тя отново затвори очи в опит да обуздае ужасното главоболи.Отново без късмет.
-Добро утро,Габс-поздрави Драко,който в този момент се беше събудил и обърнал към нея-Как спа?
-Мм..боли ме главааа-измънка Габриела-И..защо съм само по хвалия?
-Заспа във ваната..намерих те под водата и нямах много време да мисля с какво да те облека-призна си набързо момчето-Радвам се поне,че си жива.
-О,говори по-тихо.Не съм глуха-ядоса се Габи
-Аз..говоря тихо-прошепна й объркан Драко,но после се осъзна.-Чакай..имам нещо за теб.
Той се наведе към куфара си и извади малко шишенце.Без да пита какво е Габриела го изпи.
-С какво ме отрови?-възмути се тя,като премлясна ядно няколко пъти
-С отвара против махмурлук.Впрочем снощи си изпя всичко-обясни й Малфой и очите на момичето се рашириха.
-Какво имаш предвид?-възмути се тя
-Мисля,че всички разбраха за..нас-каза й леко несигурно Драко
Габи зарови глава във възглавницата и въздъхна тежко.Малфой я прегърна и прошепна:
-Стига де,Габс..беше очевидно,след като спим в една стая.
-Много ме успокои-подигра му се тя-Дали другите са станали?
-1 следобяд е.Предполагам,че вече са яли даже-отговори Драко
Момичето кимна и се изправи.Отвратат постепенно щеше да й помогне.Или поне се надяваше на това.Разрови куфара си и набързо навлече някакви мъгълски дрехи-дънкова пола и ризка.Мъчеше я как ще оправи ужасната си коса.Не искаше да си представя какво се е случило с нея,след като явно Драко не я беше сушил.
-Ти..направи ли ми нещо снощи?-попита Габи,докато приглаждаше за последен път косата си
-Как можа да си го помислиш?Бях наистина притеснен,след като те оставих да заспиш във ваната.Пък и Селин ме заплаши с убийство!-обясни й Малфой
-Исках да съм сигурна-оправда се момичето-Е,готова съм.Да слизаме долу.

Когато двамата слязоха в дневната всички бяха там,с изключение на Джесика.
-Добро утро-поздрави Габи и когато останалите понечиха да й отговорят в хор вдигна ръка-Знам,че и вие ми го пожелавате.Но имам махмурлук от снощи.
-Къде е Джес?-намеси се Драко
-Мислех,че е прекарала сутринта с половинаката ти-ухили се Нот
-За мен ли говориш?-възкликна Габи-Не..не съм я виждала от снощи.
-Как така?-уплаши се Нот-Тя ми заяви,че имала да говори нещо важно с теб.
-Няма нищо такова-потвърди Габриела-Е,Драко е свидетел.Не съм мърдала от леглото.
Останалите избухнаха в смях при казаното от нея,но Тед не се засмя.
-Тогава къде е отшила?-възкликна той
-Не съм гадателка и пророкуването никога не би е вървяло-вдигна рамене Габс