Тъмната страна

Няколко нахални слънчеви лъча нахлуха през полуотворения прозрец и се насочиха право към очите на Габриела.Тя се обърна на другата страна в опит да си довърши съня,но нямаше късмет.Излегна се по гръб и погледна към Драко.Без да му пречи слънцето,той си спеше като бебе.Момичето го побутна,за да го събуди,но той хич не я усети.Сякаш бе пил отвара за сън.
-Малфой-прошепна Габриела-Време е за ставане,спяща красавице.
-Остави ме да спя..снощи сънувах кошмари..-отвърна той и се зави през глава.
Габи въздъхна тежко и се изправи.Наметна се с халата си и се запъти към банята.Оправи се набързо и се върна в стаята с надеждата,че Малфой ще се е събудил.Не беше права.
-Аз отивам на закуска.Идваш ли?-попита го тя
-Колко е часа?-измънка Драко
-10 и половина-отвори му с усмивка Габриела
Малфой се изправи като ожилен.Започна да събира разхвърляните по пода дрехи и да ги бута в куфара.Момичето го изгледа учудено и отвори уста да се поинтересува защо го прави,но Драко я изпревари:
-Днес свършва ваканцията.Сигурно всички освен мен и теб са се усетили.
-Не ми се вярва-сви рамене Габи-Ела да закусим и после ще си оправим багажа.
Момчето се подвоуми,но все пак кимна и двамата заслизаха надолу по стълбите.
Приятелите им бяха насядали в дневната и всеки държеше по една чиния.На малката масичка бяха наредени чаши,пълни с тъмна течност.
-Ммм..има ли и за мен кафе и курабийки?-възкликна Габриела и тупна до Алисия
Едно домашно духче й донесе това,което искаше,както и на Драко.
-Вие сетихте ли се,че днес трябва да се върнем в Хогуортс?-попита Габи
-Не..днес ли свърша ваканцията?-учуди се Блейз-Ех,как ми се иска да останем тук.
-Ще ти се-намеси се Сиело-По-добре е да се върнем в Хогуортс.Очакват ни изпити все пак.
Останалите закимаха одобрително.Няколко минути стояха мълчаливо,отпивайки от кафето и дъвчейки.
-А с какво ще се приберем?-каза Селин след малко
-Летекод до Хогмийд,а от там ще ви приеме професор Снейп-чу се леден глас откъм входната врата
Луциус Малфой туко що беше влязъл,целия с бял сняг.Носеше опърпан стар ботуш.Изгледа всеки един поотделно и погледна му се спря на сина му.
-Драко,трябва да говорим-каза-А това-той разтърси ботуша-е летекода.Дъмбълдор го изправи преди малко.Приготвяйте,защото след 10 минути трябва да тръгвате.
Всички се изправиха като по команда и се разотидоха по стаите.Само Малфой младши остана на дивана.
-Драко,слушай ме внимателно-просъска Луциус-В Хогуортс ще внимаваш да не видят знака,ще внимаваш и приятелите ти да се пазят.Не си създавай излишни проблеми!
-Добре,татко-съласи се Драко-Нещо друо?
-Не,това е.не ме разочаровай.
-Няма..обещавам-слидеринеца се изправи и се качи на горе по стълбите без да казва нищо.

Габриела веднага започна да се суети около дрехите си."Къде ми е полата-тя ровеше навсякъде,за да намери полата от униформата й.".В крайна сметка я откри.Тя събра по-голямата част и седна на леглото.Усмихна се,като си спомни колко хубаво си прекараха ваканцията тук.Имението сякаш предразполагаше към приятно изкарване.Е,някои малки перипети,но без тях не можеше.
Вратата се хлопна и тя рязко се извърна.Драко беше влязъл и изглеждаше леко ядосан.Когато Габи го попита какво има,не получи отговор,а само ядосано сумтене.На момичето й стана ясно,че баща му е направил нещо,затова се отказа й да пита.След 5 минути вече успя да събере всичките си глупости(или поне така си мислеше) и влачеше куфара си надолу по стълбите.
Долу бяха Джесика,Тиодор,Селин,Блейз и Алисия.
-Къде са Сиело и Дейвид?-попита Драко
-Казаха,че ей сега слизат.-обясни Джесика

Емили седеше на леглото и гледаше към майкъл, който нервно се разхождаше из стаята. не и се искаше никак да се връща в училище, но се налагаше.
-Какво има? Защо си нервен?
-Нова мисия!-изсумтя той
-Не свикна ли вече?
-Не и когато трябва да убивам по десетина човека!
-Добре не е нужно да си го изкраваш на мен!
-съжелявам..-тона му се смекчи, той коленичи до нея и я погледна. Определно и двамата бяха разтроени по една или друга причина.
-Искам а внимаваш!
-Стига де не е голяма работа. Просто ако не се справя, ще ме убият, това е!
-Не е никак смешно, Емили! Изобщо не ми е до шеги и весели подмятания.
-Добре, ще внимавам. Обещавам.
-Знаеш ли по-лесно ще ти е ако не се връщаш в Хогуортс.
-Само чаках да го предложиш!-весело подскочи тя и се хвърли на врата му.
-Това значи ли, че оставаш?
Ем кимна и го целуна....

Всички седяха в хола и чакаха Емили да с;лезе. Най накрая та го направи, но не носеше куфар.
-Къде са ти нещата? ще закъснеем!-веднага започна Тиодор
Тя амо се усмихна и се облегна на Майк, който бе зад нея.
-Хайде де какво се бавиш?-изнервяше се Нот
-Тиодор, тя май няма да идва?
Плахо предложи Габи.
-Трябва да остана. баща ми ще уреди напускането.....

-Благодаря ти боже!-въздъхна Алисия облекчено-един разумен човек.-тя прегърна Ем която я гледаше много учудено както и всички останали.
-Али добре ли си?-попита я Емили Нот притеснено
-Не съм се чувствала по-добре!Какво!-извика момичето защото явно всички мислеха,че нещо се е побъркала
-Алисия какво те прихвана.-попита я Селин
-Нищо просто и аз оставам.-отвърна твърдо Али и замъкна куфара си по стълбите
-Ако не се върнете няма да завършите годината.-припомни им Ели
-И на кого му трябва да завършва когато....-Алисия спря защото усети,че ще се изпусне
-когато какво?-попита я подозрително Монтагю
-Ами...-започна Ланцини-всички сме достатъчно богати.Не ни трябва да работим нещо за да си живеем живота.Пък и аз не виждам какво повече мога да науча в Хогуртс.-слидеринката умело замаза положението,а Блейз я гледаше ужасено.Момчето обаче бързо се окопити и добави:
-И аз ще остана.
Останалите ги гледаха учудено.Не знаеха какво да кжат,но все пак никой не се отказа от решението си.След няколко минути вече бяха тръгнали към летекода,с обещанието след 2 седмици когато свършваха изпитите да се върнат в имението Малфой.Блейз,Майкъл и Алисия обаче имаха шанса да се видят с тях много по-скоро.Али и Цабини изпратиха с поглед приятелите си,а после се върнаха в стята си като оставиха Емили и Майкъл насаме.
-Чудя се...-започна Али когато вече бяха в стаята си-кога ли Емили ще се присъедини към лорда?Ако нещо стане и ни извикат тя 100% ще се усъмни и тогава няма да е никак добре.
-Да права си.Мисля че трябва да поговорим с Майкъл при първа възможност относно това.Няма да му се хареса ако трябва да убие приятелката си...

Тиодор взе летекода и го вдигна с една ръка докато с другата държеше дръжката на куфара.Луциус Малфой кимна на сина си и се отдалечи и групичката наобиколи ботуша.
-на три!-нареди Нот.-Едно....две...три!
Всички заедно докоснаха летекода и веднага усетиха гадно чувство.Сякаш някаква кукичка ги дръпна зад пъпа и рязко и необуздано ги залашка из въздуха.
Миг по-късно се стовариха тежко на земята с изключение на Тиодор.Джесика изстена и се изправи изтупквайки мантията си.Беше забила жестоко лакътя си в каменния път и сега усещаше ръката си изтръпнала.Нави ръкава(на дясната ръка) и погледна лакътя си.Там сега имаше голяма червенина,която със сигурност в най-скоро време щеше да се превърне в синина.
-Хайде!-подкани ги Драко.
-добре ли си?-попита я Тиодор като я изгледа как навива ръкава си.
-Да,нищо ми няма.Само синина.-отвърна с усмивка тя и улови с другата си ръка дръжката на куфара.
-Искаш ли помощ?-предложи тиодор,но момичето поклати глава.
Групичката тръгна по пътя.Летекода ги бе откарал до Хогсмийт и трябваше да извървят пеща пътят до училището.С малко мърморене те тръгнаха по него и след десетина минути стигнаха портите на замъка,които бяха широко отворени.Тъкмо когато някой отвори уста да попита кой трябваше да ги очаква един студен глас се обади:
-Добър ден.
Всички се извърнаха и видяха ръководетиля на дома си-професор Снейп.
-Добър ден.-отвърнаха един през друг те.Той ги обходи с поглед сякаш ги преброява и накрая попита.
-Къде са г-ца Нот,г-ца Ланцини и г-н Цабини?
Всички се спогледаха и Джесика побърза да отговори първото,което й хрумна.
-Няма да дойдат.
Снейп я изгледа изпитателно и кимна.Не попита нищо повече.Точно преди да тръгне към замъка каза.
-Последвайте ме.
никой не понечи да спори.Повдигнаха куфарите си и тръгнаха бързо след професора.

Професорът беше кисел, още от както излезе, за да прибере децата, но когато разбра, че трима са отказали да се приберат, стана още по-кисел. Сам знаеше, че е такъв и не му беше приятно, защото учениците му щяха да го разберат. Лордът му беше ядосан, защото не се беше явил на едно събрание, въпреки че имаше възможността да отиде - не беше зает. Извинението му само по себе си беше тъпо, имал работа свързана с училището. Сега след като Дъмбълдор вече го няма, на Сивиръс му беше чудно защо още го държат в училище. Предполагаше, че се е провалил, че ще го вкарат в Азкабан или по-лошо... Волдемор да го убие. Сега тези тримата... може би се бяха присъединили към смъртожадните, за това да не идват, но пък защо да са само те... Цялата групичка бяха от добри, тъмни, семейства и вероятно всички бяха последователи на лорда.
- Имат ли намерение да дойдат? - опита се да звучи максимално студено.
- Не. - отговори му кратко и ясно Драко, но не беше очаквал да продължи. - Но след две седмици мислим и ние да отидем при тях.
Явно беше, че младия наследник на Малфой се чувстваше най-спокоен да говори пред ръководителя на дома си. Интересно му беше, че братовчедка му, въпреки, че не беше със същите родители, много приличаше на Драко. Сиело и Александър, те опледелено щяха да минат на тъмната страна. Но най-тежко щеше да им бъде, ако трябваше да се изправят срещу собствените си родители, както и двете си грифиндорски сестри. Но не му се мислеше за евентуалните последователи на Волдемор, имаше прекалено много време за това. Преценяваше всеки един от учениците си, по време на час и може би толерираше тези, за които смяташе, че имат потенциал. Остави седмокурсниците в общата стая и се отправи към кабинета си. Доста време прекарваше там, тази година... Повече от която и да е друга. Сигурно се забелязваше, но на кой ли му правеше впечатление?

//Малко смяна на гледната точка, няма да ви дойде зле... Ся почвам със Сиело.//

Сиело се отпусна на големия зелен диван, веднага след като заряза куфара си горе, останалите момичета останаха да подреждат, но тя слезе долу. Беше сама, което и даде възможност да помисли. Последните дни прекарани в имениото бяха оправили отношенията между нея и Дейвид. Според нея, за всички беше лесно забележимо, че почти не се бяха карали. Макар, че и последният ден умишлено го избягваше. А и той беше забелязал отсъствието и, по думие на братовчед и е бил притеснен. Ели осъзна, че се забива в задънена улица, нямаше да стигне до никакъв извод. Но веднага след това в главата и дойдоха изпитите за ТРИТОН, не можеше да повярва, че изпитите бяха след седмица и половина, а тя не беше учила... кой знае колко. Не можеше да бъде откровена със себе си по този въпрос, за това и не си каза, че много го е закъсала с изпитите. Не беше учила, а изпитите и трябваха. Драко наследяваше имението, като син на по-големия брат. Освен това, тя, брат и и сестрите и, деляха парите на нейния баща. Драко взимаше всичко от баща си. На нея и трябваше добра оценка на ТРИТОН, както и евентуална кариера по-нататък... Нямаше ни най-малка идея какво можеше да прави. Евентуално да преподава отвари някъде, като "любимка" на Снейп, както я наричаха. Но така или иначе, до тогава най-вероятно обаче, щеше да се е присъединила към Смъртожадните. Чичо и се надяваше това да е техен избор, а това за нея щеше да е такъв. Евентуално, щеше да стъпи "в длъжност" заедно с още някой, надяваше се някой от групата. Сигурна беше, че Лорда ще я подложи на изпитание преди да я приеме.
- Бау! - някой и каза и закри очите и с ръце. - Познай кой е.
Не и беше до това. Беше и ясно, че е момче, както и че няма много, които можеха да бъдат. Като се замисли, бяха само трима... Като не броеше брат си, Алекс по-често седеше в стаята си, от колкото да се занимава с тяхната компания. Който и да беше, махна ръцете си и седна до нея.
- Ей, момиче, защо не ми обръщаш внимание? - беше Монтагю и явно се правеше на много обиден.
- Ам... Мислех си, за мои неща... - Сиело сви краката си, върху дивана и прегърна колената си.
- Като каза, мислех... Мисли ли по въпроса? Онзи, за който говорихме, когато бяхме само тримата с Али, в имението? Защото... аз... да. Но ме интересува дали вие двете сте мислили...
- Да... мислих, но не само за това. Няма значение. За Али не знам...
- И двама... Дори и тя да не се съгласи... Пак няма да си сама... - усмихна и се. - Само как?
- Просто тря...
Тъкмо щеше да каже нещо, когато някой влезе в общата стая.

Габриела строполи куфара си отляво на леглото и се отпусна върху мекия матрак."Хубаво е да се върнеш тук"-помисли си щастливо и въздъхна.Отново се изправи и започна да вади нещата си."Дрехите в гаредорба,гримовете в шкафа,учебниците отогре"-нареждаше си наум тя.
-Габ,виждала ли си ми мантията?-попита Селин,която явно беше изгубила представа къде е зарязала мантията си
-Не,Сел,няма ли я?-засмя се Габирела с видна нотка на ирония в гласа
-Подиграваш ли ми се?-възкликна Лестранж-Сега ще те науча аз теб-тя хвана една възглавница,прескочи през леглото си и това на Сиело и стигна до Габи.Цапардоса я с всичка сила и момичето падна назад върху мекото креватче.
-Няма да се дам така лесно-извика заплашително французойката и също взе своята.
Двете започнаха ожесточена борба,като със всяка минута косите им щтръкваха все повече и повече.Джесика стоеше отстрани и се заливаше от смях при вида ми.
-Ела да ми помогнеш-извика Габи и обърна глава към Джес
Точно тогава Селин издебна момента и я удари.Русокоската залитна,спъна се в паднало одеяло и се строполи на пода.Последва още по-бурен смях.Габирела им се оплези и с триста зора успя да се изправи.
Изведнъж усети парене в лявата си ръка и моментално се извърна към Джесика.Погледа й казваше:"Да,и аз го усетих.".За капак,в стаята влетя Драко,леко задъхан.
-Здравейте.Габ,Джес..ъъъ...Тед и той..ъъ..абе да отидем на разходка.-Драко лъжеше ужасно нескопосано и дори най-големия глупак не би се вързал.А Селин определено не беше глупава.
-Ще се видим после,Сел-усмихна се Габриела и бе задърпана надолу от Малфой
-Тиодор къде е?-попита Джесика
-Чака ни пред главня вход.Ще тичаме до Хогуортс,защото на територията на училището не можем да се магипортираме-обясни тихо Драко-Ох..мантийте и маските!
Двете момичета тръгнаха отново нагоре,влязоха назбъро в стаята и също толкова бързо се изнесоха с по едно пликче в ръка.Измънканото от Джесика извинение:"Навън е студено!",не беше свършило особена работа.Слязоха в общата стая,където завариха Сиело и Дейвид.
-Здрасти хора-поздрави притеснено Габи-Ние отиваме на разходка.Ще се видим после.
Те тичаха към входната врата,а паренето в ръката им се увеличаваше.През цялото време Габи повтаряше:"По дяволите,по дяволите,по дяволите!".Момчетата се бяха строили отпред и ги чакаха.
-Тед..ти..говори ли с някой?-не се сдържа Джесика,докато бързаха към Хогсмийд.Габи и Драко вървяха пред тях
-Да..с баща ми...предполагаемо е,че сега ще трябва да направя нещо..с вас-довърши леко несигурно Нот
Настъпи тишина.Чуваха се само глухите им стъпки и затрудненото им дишане.Вятърът дъхапе срещу тях и това ги забавяше още повече.Спряха веднага щом напуснаха очертанията на училището.Погледнаха се за миг,усмихнаха се един на друг и със силно ПУК изчезнаха.

През това време в Хогуортс:
Селин остана загледана във вратата през която бяха изхвърчали Габи и Джесика с пликчета.Тя бе наясно какво носеха вътре и къде отиваха.Отпусна се на леглото си и стоя неподвижно няколко минутки.После се изправи и тръгна надолу по стълбите към общата стая.Дейвид и Сиело стояха там и си говореха нещо тихичко.
-Прекъсвам ли ви?-изкашля се нервно Селин
-Не,разбира се,че не-отвърна Сиело-А ти защо си сама?
-О..не забелязахте ли как изхвърчаха останалите?-учуди се Лестранж
-А да,разходката им-усмихна се Дейвид.

-Майкъл....стига.....-Емили се опитваше да го отблъсне от себе си, но без успех, тъй като се смееше доста развеселено. Той отново и отново я придърпаше в обятията си, повдигащше я въртеше я, и всичко друго за което се сетеше.
-не се дърпай, оползотворявам полседните два часа, преди да тръгнеш, защото не знам колко време ще се забавиш.
Двамата се търкаляха по една от поляните, боричкаха се и всичко друго което им дойдеше на ум.Двата часа минаха....

[i]Мъжът я блъсна с всичка сила в рамката на вратата и тя с мъка успя да заглуши вика си. Не й се искаше да стига до там, но трябваше. Мисията зависеше от това. Извади рязко пръчката си и я насочи към човека......Зелен сноп светлина го прониза в гърдите...

Емили и майкъл, седяха във огромната вана, тя бе с лице към него, лежеше на гърдите му. Ръцете му бяха окло талията й, като леко се плъзгаха по дългите тъмни синини на гърба й. Съвсем нежно и внимателно, пръстите му изучаваха тъмната ивица.
Ем изстена, а ръцете му светкарично се върнаха на кръста й. Целуна я по челото и се отпусн надило, за да потънат още повече във водата.
Ем, се чувстваше точно като парцал. Всичко я болеше, ребрата, гърба, глезените-бяха посинени от удари, но мисият бе изпълнена успешно.
-Искаш ли да извикаме лекар?-гласа на Майк бе изпълнен с тревога докато прегръщаше крехкото телце.
-Това са само синки, а малко от твойте грижи бързо ще ги оправят. -усмихна се тя
-Само синини...явно добре са те подредили-отново докосна синината на гърба, а тя почти извика от болка и се отдръпна леко.
-Все пак ме боли....
-Знам, опитвам се да ти докажа, че трябва повече да внимаваш.
-О, колко си загрижен....
-Да се обзаложим ли?....

Най накрая Али и Блейз можеха да останат насаме и да се отдадат един на друг.Преди все някой им пречеше,сякаш съдбата на искаше двамата да са заедно.Сега имаха възможност цяла една дълга седмица да са си само двамата(Е, и Майкъл и ЕМ).След тази седмица щяха да се върнат в Хогуортс само за изпитите,които искаха да държат,а именно Отвари,Трансфигурация,Защита срещу черните изкуства и Вълшебство.След това щяха да се върнат обратно в имението Малфой където с останалите щяха да решат какво да правят.Алисия и Блейз се надяваха до тогава всички да са смъртожадни за да се преместят в щаба и спокойно да изпълняват задачите си.Така,когато трябваше да крият,им беше много трудно,а разкриеха ли ги ставаше още по-зле.Сега обаче двамата слидеринци решиха да не си пълнят главата с такива важни мисли,а да се насладят на един от последните дни свобода(все пак трябваше малко да поучат за ТРИТОН).Решиха тези дни да са само за тях двамата,така и така нямаше какво друго да правят.Майкъл и Емили се бяха усамотили в стаята им и почти не излизаха от там,но определено не им беше никак скучно.
И тази вечер Майкъл и Ем не слязоха за вечеря.Алисия и Блейз хапнаха набързо,благодариха на домашните духчета и както обикновено се качиха в стаята си.
-вече започнах да съжалявам,че не отидохме с останалите в Хогуортс.-замрънка Али щом влязоха в стаята
-стига де Али!-укори я Блейз-ние можем да си го направим триста пъти по-яко.Нямаме вечерен час...-той бавно започна да се приближава към слидеринката,която седеше на леглото и го гледаше с кисела усмивка на уста-учим когато си искаме и по каквото си искаме....и най-важното-той вече беше опасно близо до италианката-заедно сме и то сами.....-Блейз се надвеси над Али и я целуна нежно по усните.Тя отвърна на целувката му като го дръпна към себе си и двамата лежаха на леглото.Слидеринецът започна да съблича блузата на момичето като я целуваше по врата,после бавно слезе надолу и обходи тялото й с устни.Стигна до късата поличка,която с лекота бе махната от тялото на Алисия.Блейз остана загледан за няколко секунди в тялото й,а после бавно засваля свойте дрехи.След като и това бе свършено той легна върху нея...Двамата се милваха и целуваха....
Единс лънчев лъч се прокрадна през спуснатите пердета на стаята и засвети нахално в очите на двамата слидеринци.Блейз се събуди първи и нежно се заигра с косата на Алисия.Тя се обърна към момчето и го целуна нежно.Едва сега осъзна,че снощи му се бе отдала,но не съжаляваше ни най-малко.Знаеше,че го е направила с единствения човек с когото е искала,а сега се чувсташе адски щастлива.Усмивка глрейна на лицето й,толкова красива и нежна,че Блейз не можа да й устой.Момчето целуна отново приятелката си,замилва я нежно по косата,а после рязко стана.
-Какво има Блейз?!-попита объркано Али,която не очакваше такава реакция
-Миличка днес ще съм много мил с теб и като за начало ще ти донеса закуската в леглото.-усмихна се Цабини и се запъти към вратата.
-Няма нужда.-примоли го Али,но момчето дори не я изслуша.Изхвърча от стаята и след десет минути се върна с една табла,която постави на леглото.
-Много те обичам!-благодари му Алисия и го прегърна.После се захвана със закуската,а Блейз гледаше отвеяно през прозореца.Али забеляза,че нещо го притеснява.
-Какво има?!-попита го тя притеснено щом приключи с яденето.
-Нищо-отвърна кратко и убедително Цабини-вземи.-подаде й чаша кафа.Али го гледаше притеснено и невярващо.
-Не ми ли вярваш?!-попита я остро Блейз-няма да те лъжа за такова нещо.-точно в момента я лъжеше и то ужасно много,но просто не искаше да развали моментът.
След чудесната закуска двамата се оправиха,отидоха да предупредят Майк и Ем,че излизат и недалеч от имението се магипортираха на Диагон-али.....

-Снейп няма да е никак доволен....-отбеляза Джесика,която се бе настанила на леглото си със свити крака.Тиодор,Драко и Габи се бяха настанили на дивана.-Ще трябва да извинява и четирима ни от часовете....
-Ама и ние едно учене правим....-въздъхна Габи е со облегна назад.
-Не мога да повярвам,че го възложи точно на нас!-не мирясваше Тиодор.-Не че се оплаквам,но предполагах,че такава задача се дава на опитни Смъртожадни,които си знаят работата!
-Благодаря,Тед.-кимна Драко и приятеля му направи кисела физиономия.
-Добре,че всичко мина добре.Няма жертви.-отвърна Джесика излягайки се на леглото.
-Мисля,че скоро трябва да се връщаме в училището.-отбеляза Нот.
-Не и докато лорда не ни позволи.Скоро ще ни извика и чак тогава можем да си ходим.-обясни Драко.
-Всичко това ми се струва някак странно...-отбеляза Джесика и всички погледнаха към нея,но тъй като тя беше легнала не видя погледите им.
-Кое му е странното?-не се сдържа Драко.
-Струва ми се прекалено лесно.Все ни дават мисия за един ден.-беше отговора.
-Защото просто иска да провери лоялността ни,Джес.-отвърна Габи.
-Както и да е.-отвърна Джесика.Настана тишина и тримата на дивана се спогледаха при което Габи промълви.
-Огладнях.Някой да е гладен?
След като никой не се обади Драко каза
-Аз.Хайде.
Джесика чу как двамата се изправят и се изнизват през вратата.Нави ръкава на дясната си ръка и започна намръщено да оглежда една наскорощна рана на ръката си.Макар да не беше сериозна беше доста дълбока и са наложи лекарят на ордена да я шие.Сега от нея не беше останало почти нищо.За сметка на това пък имаше една прекрасна синина малко по-към лакътя.
Изобщо не усети кога Тиодор се е изправил и се е приближил до леглото.
-Какво правиш?
-Разглеждам новите си придобивки.-изсумтя тя и докоста с пръсти синината и едва не изстена.После свали ръцете и погледна приятеля си.
-Нещо си доста отнесен.Какво има?
-Притеснявам се.-отвърна Тиодор.
-Мисията беше успешно извършена.Какво те притеснява?
-Не знам.Не мога да го обясня.-отвърна Тиодор и седна на леглото с гръб към нея вперил поглед в голата стена.Джесика усети,че темата,която засяга е доста сериозна и се изправи на колене.
-Опитай.-предложи тя и го прегърна отзад през раменете.
Тиодор въздъхна.
-Страхувам се от това,което може да стане при първата неуспешна мисия.
-Тогава не трябва да позволяваме да има неуспешна мисия.-отвърна просто момичето.
-Прекалено си самоуверена.
-Не,оптимистка съм.-увери го момичето и бе сто процента сигурна,че се е усмихнал леко.
-Знаеш ли...-започна той вече малко по-бодро и се обърна към нея.-права си.ще му мислим като се провалим!
-Ако се провалим.-поправи го момичето.
-Не знам какво ще правя без твоя проклет оптимизъм.-засмя се Тиодор и я целуна.Джесика прекъсна целувката и каза:
-Май трябва да вървим.
-От къде знаеш?
Тя не си направи труда да отговори.Лявата му ръка рязко запари и той затвори за миг очи.Двамата се изправиха и тръгнаха към вратата.

Пред голямата двукрила врата стояха Драко и Габи леко нервни.
-Най-после!-въздъхна Драко и се обърна към вратата.Почука и когато лорда им позволи да влязат бутна силно вратата и влезе.Останалите го последваха и накрая Тиодор затвори вратата.
Четиримата коленичаха пред Волдемор и той ги огледа преценително.
-Мисията ви беше изпълнена.-каза накрая.Влна на облекчение премина и през четиримата.Лорда добави.-Макар и не толкова прецизно както би ми се искало....Изправете се.
Четиримата веднага изпълниха казаното и вдигнаха леко глави.
-Ако и следващата ви мисия бъде така изпълнена....или както бих казал по-скоро на късмет....няма да остана никак доволен...някакви въпроси?
-Не,господарю.-отвърнаха четиримата в един глас.
-Добре.Свободни сте.Можете да се върнете в училището.
Четиримата понечиха да излязот,но гласът на лорда ги спря.
-Дарк.-Джесика застина и се обърна.Лорда държеше в ръката си някакъв запечатан свитък пергамент с черна панделка.-Искам да дадеш това лично на Сивиръс Снейп.Ще отговаряш пред мен ако попадне в чужди ръце.Ясно?
-Да,господарю.-отвърна момичето и пое пергамента.
Четиримата излязоха от помещението и чак щом Драко хлопна вратата след тях въздъхнаха облекчено.
-На косъм беше.-отбеляза мрачно Габи.
-Хайде да се връщаме в училището.-предложи Нот и останалите се съгласиха.
След няколко минути вече крачеха покрай езерото право към училището.
-Само дано не попаднем на Макгоногъл,че тогава ще я втасаме.-каза Джесика.
Стигнаха големите врати и тъкмо влязоха когато едва не се сблъската с трима грифиндорци.Момичетата извърнаха погледи,а момчетата изсумтяха шумно.
-Не се радвате да ни видите много а?-възкликна Рон.
-Никак.-призна си Джесика.
-Е,чувствата са взаимни!-отвърна Хари.
-Чудесно!Чао тогава!-възкликна Габи и забита Драко,който гледаше Хари готов за схватка.
-Мърдай,Тиодор!-подкани го Джесика и той запристъпви бавно.
-Леле не очаквах,че едно момиче ще те дърпа на каишка Нот!-подразни го Рон.Тиодор понечи да извади пръчката си,но Джесика го бе изпреварила и бе опряла своята право в гърлото на Уизли.
-Каза ли нещо,Уизли?
-Казах че....-започна смело той,но Джесика натисна пръчката към гърлото му и той се разкашля опитвайки се да си поеме въздух.
Тя тръгна дърпайки Тиодор за ръката,който се извърна отново и изведнъж рязко се закова на мястото си.
-Какво по...-ядоса се Джесика и се обърна.Грейнджър в същия момент вдигаше пергамента от лорда и след няколко мига вече щеше да го е отворила.
-Акцио пергамент!-извика паникьосано Джесика и пергамента излетя от ръцете на грифиндорката макар че не точно към нея.Тиодор успя да го улови и петимата си размениха омразни погледи.
Двамата слидеринци тръгнаха към подземията право към кабинета на Снейп оставяйки грифиндорците да се чудят какво има на този пергамент.
Щом стигнаха кабинета на професора по отвари Джесика силно почука.Първоначално нищо не стана после вратата рязко се отвори и се показа учителят им.
-Дарк?нот?-започна учудено той.
Дресика извади пергамента и му го подаде.
-Какво е това?
-Пергамент.-отвърна момичето и Снейп я стрелна с поглед.Взе го от ръката й отново я погледна.
-Къде бяхте?
-Нямаше ни.-отвърна момичето.
-Аха.-кимна професора досетил се какво се крие зад отговора й.-Добре,връщайте се в общата си стая.
Двамата кимнаха и тръгнаха по коридора към общата стая на слидерин.Снейп постоя няколко секунди загледан в тях след което влезе в кабинета си и отпечата пергамента.

Габи дърпаше Драко към общата стая.
-Пусни ме,Габс,ще се върна да го урочасам оня глупак-извика Малфой и се опита да махне впитите нокти на приятелката му от ръката си.Тя бе забила френския си маникюр в лявата му ръка и го дърпаше.-Габриела!
-Мрънкало такова!-ядоса се момичето-Не искам да се натъкнем на Мак-Джи,нито да ми се налага да вися до леглото ти в болничното крило.Затова върви!
Малфой отвори уста да й се опълчи,но тя така го ощипа,че момчето изтръпна от болка.вървяха по-малко от минута,когато Драко се закова на място.
-Моля те,мръдни..-помоли сдържано французойката и го пусна-Няма да те карам..направи го по собствено желание,но се помръдни.
-Какво намекваше с това,че не ти се седяло до леглото ми?-Драко изглеждаше видимо възмутен от обидата,която му бе нанесла
Габриела се расмя гръмко и смеха й отекна в празния коридор.
-Имах предвид,че сега си изтощен и не си готов за дуел с Потър-тя прехапа лигаво устни
-Не е вярно!-ядоса се Малфой-Искаше да кажеш,че съм слаб,нали?
-Говориш небивалици-отвърна непреклонно Габи-Никога не съм и помисляла,че си слаб.
Момчето не й обърна внимание.Завъртя се и с по-бърза крачка,от когато и да е било тръгна към стаята.Габи въздъхна и се затича след него.
-Спри и слушай-помоли,когато успя да го хване за мантията пред общата стая.Доближи се до ухото му и проешпна-Ако не смятах за лигльо едва ли щях да тръгна с теб.И не ми се сърди,защото няма да ме засегнеш особено много.
Тя го целуна по бузата,каза паролата и влезе вътре.Общата стая бе празно,когато видимо я учуди.Сви рамене и тръгна към стълбите,когато Малфой повикна след нея.
-Знам,че не си целяла да ме обидиш...пък и си права..изморен съм-каза той
-Ако не си осъзнал,винаги съм права-засмя се Габи-Аз ще се кача да си почина малко..ще се видим на вечеря.
Малфой кимна и тръгна по стълбището към своите спални.

Габриела влезе в стаята и там не завари никой."Ох..тъпо е без Али и Ем"-помисли си и се просна на леглото."Защо да не им драсна едно писмо?"-каза си тя и веднага се изправи.Хвана перо и пергамент и започна да пише:

"Здравейте приятелки,
пиша ви,за да разбера как сте.Тук в Хогуортс е ужасно скучно..когато не сме всички заедно е още по-тъпо.Надявам се вие да си прекарвате добре в имението.Поздрави от всички.
С много прегърдки:Габс"

-Ама че глупост-възкликна на глас французойката,смачка харията и я метна по вратата.В същия момент тя се отвори и листчето се удари в Джесика.
-Хей,много сме бойни.Какво е тов всъщност?-попита заинтругувано
-Опитах се да напиша писмо на Али и Ем,но нещо дарбата ми изчезва
Двете се засмяха гръмко.

-Добре,другия път когато нещо не ти харесва не го хвърляй по мен!Току-виж си ме замерила с нещо наистина тежко!
-Какво стана?-попита Габи.Джесика се отпусна в леглото си и се протегна.
-Нищо.Дадохме пергамента на професор Снейп и си дойдохме.-отвърна Джесика.
-Ами ония тримата?-попита Габи.Джесика се усмихна странно.
-Мале за малко Грейнджър да прочетете пергамента!Ужас!
-Сериозно?Какво стана?-попита нетърпеливо Габи.
-Явно съм го изпуснала и оная го вдигна и тъкмо щеше да го отвори когато Тиодор и го измъкна под носа!-изсмя се Джесика.-Ако го бях оставила щеше да се сбие с ония идиоти!
-Аха.Същото се отнася и за Драко.Едва го издърпах от коридора!-отвърна Габи.
-Леле колко съм гладна!Мога да изям всичката храна в голямата зала!-въздъхна Джесика.
-Леле представям си физиономиите на Краб и Гойл като те видят че изящдаш последното пилешко бутче!Безценна гледка!
Двете избухнаха в смях и Габи се стовари на леглото си държейки се за корема.
На вратата се почука.Двете нямаха въздух да кажат каквото и да е било затова тя се отвори и през нея се подаде главата на Драко.
-Добре ли сте?
Двете се кротнаха за миг и след като Габи кимна двете отново избухнаха в смях.Явно хиленето им беше доста заразно тъй като младия Малфой също се усмихна и влезе в стаята.
-На какво се хилите?-полюбопитства той докато момичетата се опитваха да си поемат въздух.
-На...Краб....и...Гойл...-отвърна Джесика на пресекулки.
-Какво успяха да направят за толкова кратко време?Върнахме се само преди двайсетина минути!-възкликна Драко.
Двете отново избухнаха в смях.
-Хайде де кажете защо се хилите така,че наистина сте смешни.
Габи бе успяла да се успокои малко и започна бавно.
-Джесика каза,че може да изяде цялата храна в голямата зала,а после....-тя отново се разхили,но продължи.-после си представихме физиономиите на Краб и Гойл като я видят да изяжда последното пилешко бутче под носа им!-двете отново избухнаха смях.
"Е,не е толкова смешно!"-помисли си Драко.Но все гледката пред него на двете заливащи се от смях момичета го накара и той да се ухили.
След малко вратата се отвори и се показа Нот.
-ще ходим ли на вечеря?
Тримата избухнаха в смях и той ги изгледа озадачено.Един по един се изправиха и го последваха със зачервени от смях лица(особено момичетата) и малко затруднено дишане.
Щом стигнаха голямата зала бързо се насочиха към масата на Слидерин.повечето ги изгледаха любопитно-някои им подвикнаха разни въпроси къде се губели и защо ги нямало.Те пренебрегнаха и двата вида и се настаниха по стената на масата на няколко свободни места при останалите си приятели.
Започнаха бързо да опустошават чиниите пред себе си докато Джесика и Габи се споглеждаха от време на време и се ухилваха.
-Къде се губите два дни?-попита някой след известно време.Четиримата се извърнаха и погледнаха момичето,което бе задало въпроса.
-Кажи ми една причина да ти отговоря на въпроса.-отвърна Джесика подпирайки лактите си на масата.
-Просто питам.И ще е по-добре ако не изчезвате така внезапно и се губите с дни.Прекалено подозрително е.-Джесика и Тиодор се спогледаха едва сдържайки смеха си.
-Не се притеснявай,Паркинсон!-отвърна Тиодор.-Просто ги изтощавахме довечера да не ти пречат да спинкаш!
Думите му бяха посрещнати от различни реакции.Драко избухна в смях подкрепян от всички,а Джесика удари Тиодор в рамото доста силничко.
Панси се опули срещу тях и всички се разхилиха още по-неудържимо.Дори другите от Слидерин,които не бяха чули се усмихваха,а някои протегяха вратове и се опитваха да разберат причината за веселото им настоение.Някои ученици от другите маси също се заизвръщаха към тях и ги гледаха учудено.
Дъмбълдор ги наблюдаваше мълчаливо с вечната си добродушна усмивка на лицето.Макгоногъл какво винаги се мръщеше,а Снейп изглеждаеш по-блед от обикновено.

Емили разко се събуди. Цялата беше обляна в студена пот, дишаше тежко, а тялото и трепереше. Беше сънувала кошмар и сега главата и се въртеше а стари картини се връщаха в главата й.
-Добре ли си? какво има?-Майкъл се беше надигнал, беше обвил ръка около кръста й и я милваше по косата.
-Кошмар..-задъхано промълви тя, отметна одеалото и се изправи.
Майкъл забеляза, че цялата трепери и също стана. Отиде до нея и я привлече в топлата си прегръдка.
-какво сънува?
-О..О.Онази нощ когато те...когато си мислех, че са те..у..убили-Тя едва говореше.
Ем се отдръпна от него, замхамн нехайно с ръка и пред нея се появи кутия цигари. тя просто си седеше във въздуха и Ем веднага я взе. С треперещи ръце я отвори и запали една.
Веднага след първата дръпка, Майк я хвана за китката и взе цигарата. Угаси я, после взе и кутията, докато Ем го гледаше очудено и бясно.
-Какво по дяволите си мислиш, че правиш?-Почти извика той, а тя отстъпи крачка назад
-Аз..аз пуша само когато съм нервна, или напрегната.....
-Е от сега вече изобщо няма да пушиш. Мила та това е толкова вредно.
-Моля те не започвай с лекцийте, изобщо не йи е до това, а и е 3 часа сутринта.
-обещай ми, че ще ги откажеш!
-Майкъл..
-Моля те, обещай ми!
-По дяволите-измърмори под носа си Нот и кимна.
-хайде да лягаме?
Ем кимна и се пъхна под топлите завивки.Приятелят и се пъхна до нея и я придърпа към себе си. В следващщите 10 минути, Ем изобщо не успя да си затвори очите. Дори мисълта за сън и се струваше твърде далечна.
Извднъж усети как Майк започва да я милва по косата и да целува лекичко врата й, надолу по раменете, после се върна нагоре, усещайки, че е замаяна и тихичко прошепна
-Заспивай!
Продължи тихо да и шепти докато, не я приспа напшълно, после грижовно я зави, и не след дълго също заспа.

-По дяволите някой да дръпна завесите!-изстена Емили, докато драпаше по леглото, за да се завие прз глава. слънцето блесна точно в очите й когато ги отвори и тя отново изстена.
Нежни, меки, топли, сладки-устнита на Майкъл покриха нейните за добро утро. Когато той понечи да се отдръпне, тя го хвана и отново долепи устни до неговите.
-Ненастина си-измърор той, докато целуваше шията й
-Глупости!
-о, напротив-ръцете му плъзнаха по бедрата и и леко повдигнаха къста копринена ношничка. Полсе отново се върнах нагоре и засваляха презрмките й. Започна да я опсипва с целувки, а когато леко захапа врата й, тя тихо извика...
Някой с гръм влетя в стаята им....

Бяха Блейз и Али хилещи се неудържимо от гледката.
-Опа!-отвърна блейз през смях
-Ние...ъ...такова....искахме да ви кажем...че...ъъ...тръгваме за Хогуортс...-замрънка али като гледаше настрани за да на се разхили
-Да....за изпитите ТРИТОН,които двамата ще полагаме...и....ъъъ....после се връщаме.-довърши Блейз и двамата побързаха да излязат преди отново да ги е напушил смях.
-Какво?-попита сякаш себе си Ем и изгледа странно Майк-Толкова ли сме смешни!
-Не,спокойно!-каза й уверено Майкъл и отново я придърпа в обятията си-Просто си толкова ненаситна,че....-той се усмихна леко и я целуна.
През това време Блейз и Алисия бяха вече готови за тръгване към училището.
-Благодарим за гостоприемството!-отвърнаха двамата в един глас на господин и госпожа Малфой,които бяха дошли да ги изпратят.
-Няма за какво!-усмихна им се Нарциса Малфой-тук винаги сте добре дошли.
-След изпитите ви очакваме отново тук,а после всички ще се пренесете в щаба.-допълни Луциус-На вас мога да кажа,защото и двамата сте смъртожадни и силно се адявам всичките ви приятели да станат до тогава.
-Да....останаха само Сиело,Дейвид и Селин-отвърна Али някак натъцено
-Те са от много добри семейства.-допълни Малфой старши замислено-Особено Сиело и брат й Алекс лично аз смятам да си поговоря с тях в най-скоро време относно членството им.
-Мисля,че и ние бихме моглида го направим.-каза самоуверено Блейз
-Смело господин Цабини,смело,но за това се изисква да познаваш добре хората,за да можеш да ги убедиш....-усмихна се злобно Луциус-а кой по-добре ги познава от техния чичо.-той млъкна за няколко секунди после продължи като смени темата-Мисля,че е време да тръгвате.Летекода пристигна.Знаете какво да правите.
-Довиждане!-отвърнаха Али и Блейз и излязоха навън.
Утринното слънце още не бе изгряло.Тревата бе посипана с роса,а небето бе розовеникаво-синьо.Двамата за миг се спряха колкото да запомнят красивия пейзаж,после се хванаха за дръжките на една тенджера-техния летекод-и след няколко мига паднаха глуха на земята.Бяха в двора на Хогуортс.Още нямаше жива душа,всички спяха,макар че посешението им се очакваше,както и на много други ученици в седми курс дошли за изпитите.
-Е,да тръгваме.-предложи Блейз,стана от земята и помогна на Алисия да направи същото.Двамта тръгнаха бавно по пътеката водеща към голямата дъбова порта....
След няколко минути бяха вече в слидеринската обща стая.за да не будят другите,двамата изнамериха някакви одеала и се сгушиха един в друг на дивана.Скоро заспаха....

Времето за изпитите все повече приближаваше,а с него и притесненията.Слидерин,Грифиндор,Рейвънклоу,Хафъпаф(е седмокурсниците де) бяха заправили изцяло за поддържането на враждите между домовете и прекарваха 3/4 от времето си в учене.
-Трябва да взема една книга от библиотеката!-измърмори Джесика и се изправи от масата на Слидерин(по време на вечеря).
-Ам идвам с теб!-предложи Тиодор изправяйки се и момичето кимна.-Ще се видим в общата стая.
Двамати излязоха от залата и тръгнаха по стълбите насочвайки се към библиотеката.
-Не мислиш ли,че малко се вживяваш Джес?-обърна се той към приятелката си.-Изглеждаш ужасно.
-Винаги готов да прави комплименти!-отвърна саркастично Дарк и се усимхна.
-Имам предвид...виж се.Отдавна не съм те виждал така-или по-точно-никога не съм те виждал така.Постоянно си бледа,отслабнала си и имаш вид на зомби.
-Не е точно от ученето,Тиодор.-отвърна шепнеком Джесика и слидеринеца се закова на мястото си.Джесика го хвана за ръката и го задърпа напред.-Имаше няколко мисии,в които ти не участваше...-продължи тя все така тихо.-Но не бях сама и бяха изпълнени перфектно с изключение на една,но тя не беше проблем.Сега се успокой.Веднъж да свършат тия изпити ще имам и малко време да поспя!Надявам се де...
Стигнаха до библиотеката и влязоха вътре.

*****

-Олеле утре е изпита по ЗСЧИ!Утре!Ще се побъркам!-изстена Габи и отпусна лицето си в шепи.
-Отпусни се Габс,ще се справиш!-прегърна я Драко,но едва ли помогна много.
-Аз ще закъснея,сигурна съм,ще се успа и ще го пропусна!-измърмори Сиело.
-хайде бе по-весело!-сряза ги Селин.-Ще се справим някакси!
-Аз ще си лягам.-обяви Джесика,която изглеждаше като пребита(от умора).Всички единодушно се съгласиха,че ще е добре да последват примера й и се насочиха към спалните си.

*****

-Ставайте хора!-започна да вика Джесика,както винаги станала първа,за да може да събуди останалите.За нейна изненада всички скочиха и почнаха да обличат със скоростта на светлината но Джесика вече преритваше.
-Аз имам малко работа.Ще се видим там.
-Сигурна ли си?-попита Алисия,която изглеждаше не притеснена,ами направо ужасена.
-Да,сигурна съм.До после.-кимна другото момиче и изкочи от спалните,а миг по-късно и от общата стая.

След пет-десет минути и другите се пренесоха в общата стая където ги чакаха момчетата.
-Е,да вървим.-въздъхна Монтагю все едно завършва словото си.
-чакайте,къде е Джесика?-попита Тиодор.
-Тръгна преди малко.Каза,че имала да свърши нещо.-отвърна Габи.
-Добре.ще ида да я потърся.Имаме още около половин час.Ще ви чакам там.

Джесика тичаше по коридора проклинайки себе си,тъпия си късмет и всичко,което й се изпречеше на пътя.Имаше десет минути до изпита,а тя още не беше там.Стигна стълбището,което водеше към входната зала и заслиза набегом по него.За капак късметът й като че ли реши да й се подиграе още веднъж и тя се спъна.
Тъкмо се приготвяше да усети тъпа болка по цялото тяло и да се търкаля по стълбището,когато някой я хвана.Джесика отвори очи и се изправи.
-Ъъъъ много благодаря!-отвърна тя вдигайки поглед.
-Няма проблем.-кимна младежът срещу нея.-Другия път когато искаш да пропуснеш изпита просто пий някоя по-силна отвара за сън и си готова.Хем няма да е болезнено хем ще се наспиш.
-Умно.-засмя се Джесика.
-Благодаря.
-Ам аз ще тръгвам,че наистина ще го изпусна.Благодаря отново.-тя се усмихна още веднъж и го подмина слизайки отново набегом,но по-внимателно по стълбите.Точно в подножието на стълбите срещна Тиодор,който я гледаше като ударен с тиган.
-Тиодор,какво ти е?-попита учудено тя.Той само сви устни и я погледна почти ядосано.
-Трябва да поговорим.
-не сега!-сряза го момичето.-Изпита!Побързай!
Тя тръгна бързо към зала и Нот ще-не ще я последва

Всички се бяха настанили по местата си и чакаха да получат изпитните материали по ЗСЧИ. Е, почти всички... В последния момент в залата влязоха Джесика и Тиодор, при което слидеринци въздъхнаха облегчено. Сиело оглеждаше приятелите си притеснено и потропваше с перото си по чина. Вратата се отвори и влезе професор МакГонагол.
- Добро утро. Аз ще съм квестор днес. - беше строга и говореше кратко, миг по-късно на всяка маса имаше по един голям пергамент пълен с въпроси. - Имате два часа.
Въпросите не бяха трудни, поне така им се струваше. Макар и да осъзнаваха, че всъщност чак с резултатите щяха да разберат.
Ели свърши първа, предаде работата си след обстойна проверка и излезе. Предварително имаха уговорка - да се чакат в Общата стая.
- Мразя тези изпити! - обяви Джесика, още с влизането си, а Ели се зачуди как не е заспала над пергамента.
- И ние. - отговориха и останалите почти едновременно.


*****

Изпитите най-после свършиха и веднага след това всички заедно се върнаха в имението Малфой... Където Драко се постара да спят при същите условия, като от коледната ваканция. А и никой не възразявеше, поне не явно... Към момента голяма част от малката им групичка се беше присъединила към редиците на Черния лорд, а останалите го обмисляха.
- Какво реши? - това беше въпросът, който Монтагю зададе на Сиело, когато се оказаха сами.
- Вече говорихме по въпроса... - скастри го тя, искаше и се просто да заспи.
- Как?
- Няма да се откажеш, нали? - той само кимна в отговори тя седна в леглото. - Ще помолим някой... Или чичо, или Драко...
- Защо те? - това тя не разбра, защо му беш да зададе такъв въпрос.
- Защото са ми роднини. - каза го рязко. - Може ли сега да поспя?
Момчето я остави да поспи и слезе в дневната при останалите.
- Къде е, Ели? - попита Алисия.
- Спи, уморена е...
Никой от тях не можеше да каже до кога точно седяха, но беше доста късно когато решиха да отидат да спят...
- Утре ще станем ли за закуска? - шеговито подхвърли Драко, докато се качваха нагоре по стълбите.
- Който може... - отговори кратко Ем.

*****

Сутринта дойде бързо за всички, освен за Сиело... Тя се събуди с игрева на слънцето, заради разположението на стаята си и факта, че никой не се беше сетил да дръпне тежките пердета вечерта. Надигна се с мрънкане, преоблече се и слезе в кухнята.
- Госпожице Сиело. - тихо каза едно домашно духче и се поклони припряно. - Извинете. - когато тя обърна внимание, то продължи да говори тихо и притеснено. - Господин Малфой помоли да отидете да говорите с него.
- Господин Малфой? Кой от двамата? - предполагаше, че не е баща и.
- Луциус Малфой. - и с едно силно "пук" тя остана сама.
Така и си знаеше. От както бе станало ясно, че голяма част от компанията и вече са Смъртожадни баща и не и говореше. Преди можеше да се нарече нещо като негова любимка, винаги тя беше пред брат си или някоя от сестрите си... Поне докато не почнаха училище... Тогава Мария отиде в Грифиндор, също като майка им и тя стана гордостта на двойката. След нея и малкото плъхче... В един прекрасен момент, най-силните чувства, които Джерами Малфой изпитваше към двете си най-големи деца, беше страхът... Страхът, че принадлежността им към Слидерин може да им повлияе зле и да преминат на Тъмната страна. Ели знаеше това, Алекс също... И двамата осъзнаваха, че тези страхове са основателни и че един ден щеше да им се наложи да се изправят срещу собствената си кръв и плът. Семейство Малфой винаги бе свързано с черните магии и всеки опит на някой негов член да се отърве от това... е водил до неговата смърт. Знаеше, че забранените проклятия са в кръвта и... Знаеше, че ако баща и не го осъзнаеше щеше да го последва съдбата на малцината дръзнали да се борят срещу себе си... Знаеше, че Волдемор можеше да остави тази задача на нея или на брат и... Знаеше го и бе твърдо решена да не го остави да се докопа до тези нейни мисли.
Момичето разтръска главата си и влезе в кухнята, взе чаша кафе и я изпи набързо... После се върна в стаята, твърдо решена да събуди Дейвид и да говори с него. Трябваше да има доверие на него, защото щеше да бъде подложена на изпитание заедно с него... Или поне така предполагаше.
- Ставай! - изкрещя още с отварянето на вратата.
- Мммм? - издаде някакъв сърдит звук. - Какво? - попита я момчето още толкова сънено.
- Ще говорим с чичо днес. Искал е да говори с мен. Ще говорим с него първо по нашия въпрос, а после... а после, за каквото ме е извикал. Ставай и се обличай. След 15 минути долу... Ако искаш кафе ми кажи да се погрижа.
- Добрее... - едва успя да каже без да заспи. - Не искам.
Надяваше заповедническия и тон, да го накара да слезе... Поне звучеше логично да го направи. Седна в на дивана в дневната, така както обичаше - прегърнала коленете си. А наистина той я послуша... Монтагю я беше послушал... И беше слязъл, някак си не изглеждаше толкова сънен.
- Е? Отиваме ли? - попита я жизнерадостно, макар тя да знаше, че не е щастлив от идеята да говори с Луциус Малфой, самата тя беше уплашена.
- Да.
Двамата тръгнаха по един дълъг коридор, водещ до кабинета му. Някъде по средата тя се спря, а Дейвид я погледна питащо. Единственото, което направи Сиело бе да се надигне на пръсти и да го прегърне, което той изобщо не очакваше. И тя не очакваше, просто беше уплашена и се надяваше това да я успокои. После продължи по пътя си, а момчето продължи да се чувства объркано, но не посмя да я попита. Пред вратата на кабинета тя вдигна ръка, за да почука, но се спря. Хвана ръката на момчето до нея и я стисна за кураж, очаквайки той да направи същото. После почука.
- Влез. - кратко и студено им отвърна Луциус от вътрешността на стаята.
Ели пое дълбоко дъх. Пусна ръката на Дейвид и натисна дръжката на вратата.
- Добро утро, чичо. - усмихна се глуповато, което бе някакъв опит за защита. - Искал си да ме видиш... Но преди това искам да поговорим за нещо. - млъкна. - Ние искаме да те помолим за нещо.
- Какво? - изглеждаше заинтригуван. - Мога ли да се досетя сам или ще предпочетете сами да ми кажете.
Истинктивната реакция на блондинката бе да посочи Монтагю, но се взе в ръце и започна да говори.
- За помощ... За Волдемор, смъртожадните и дълга ни към семействата... - гласът и постепенно заглъхваше.
- Дългът? Или е ваше лично решение? Макар, че за това исках да говорим... Набираме все повече сила и са ни нужни още млади хора. Искаше ми се да не ви пришпорвам, но се налага...
- Мое решение. - прекъсна го рязко родственицата му.
- И аз сам реших... - добави притеснено Дейвид.
- Добре, довечера в гората до имението... Ще отидем заедно в щаба... До тогава нито дума на никой. - все така студено продължи да говори най-възрастният жив Малфой.
Сиело и Монтагю излязоха тихо от стаята, както и бяха влезли. Тръгнаха по обратния път и когато стигнаха до трапезарията повечето им приятели бяха станали и ги чакаха.
- А! Те станаха! Добро утро... - каза Селин, докато не осъзна, че не идват откъм стълбите. - Къде бяхте? - погледно подозрително.
- Добро утро. - усмихна се Ели. - При чичо.
- Защото? - сега и Габи погледна объркано.
- Трябваше да поговорим. - каза им Дейвид. - Какво има за закуска? - предполагаше, че така ще прекрати темата.
И двамата осъзнаваха, че приятелите им осъзнават за какво са говорили с Луциус Малфой и бяха щастливи, че не трябва да го казват на глас.

Закуската мина във отнесени разговори и избягваха "опасните" теми.
Накрая Джесика вече не издържа и под предлог,че не й е добре се насочи към стаята си.Откакто бяха дошли в имението Малфой не бе успяла както се надяваше да навакса със съня и почивката,може би поради прекалено многото неща,които й се бяха струпали на главата или просто на организма й май му харесваше да й бъде слаб.
Влезе в стаята и затвори леко вратата след себе си насочвайки се към леглото.Няколко секунди по-късно обаче вратата се отвори със замах и вътре влезе Тиодор и то сякаш не особено доволен.Това не я изненада особено-в последните няколко дни постоянно беше някак недоволен,затворен в себе си и студен като лед.
-Трябва да поговорим.-каза той твърдо.
-Д-д-добре.-отвърна леко учудено момичето.-Тъкмо ще разбера защо се държиш така....
-О??Ти ли ще разбереш?!?-почти извика той затваряйки вратата след себе си(малко по-силно отколкото би било нормално).-Защо по-добре не ми обясниш какво те прихваща?!!
Джесика само стоеше и го гледаше все едно го вижда за пръв път.
-Тиодор,за какво говориш?Какво да ме е прихванало?Преуморена съм-това е!-отвърна разпалено тя.
-Не на мене тия,моля ти се!-отвърна с престорена усмивка той.
-Не разбирам.-отвърна вече ядосано Джесика.-Обясни ми какво толкова съм направила,че си ми ядосан!
-Какво ли?Какво?ти се шегуваш с мен!Да,това е някакъв номер....
-Преиграваш!
-О,така ли Дарк?!!-извика той и Джесика едва не се опули когато я нарече по име,но успя да запази каменната си физиономия.-Аз преигравам-добре!А ти?Натискаш се с всеки втори по коридора пред очите ми и после дори не ме поглеждаш!!На това как се казва?А!Да!Сетих се!-той закима бавно и се усмихна престорено.-Предателство.Заби ми нож в гърба!Браво!Отлично!О,в гърба ли казах...ммм..май по-добре щеше да е нож в сърцето!
Джесика не издържа и се опули срещу него.
-Какво?!?Това пък откъде го измисли?!?
-Видях те.В деня на изпита по ЗСЧИ.Прегръщаше се с оня мухльо на стълбите!-изръмжа насреща й Нот.
-Не съм прегръщала никого на стълбите.Спънах се,залитнах и оня мухлю ме предпази от болезнено падане!Когато не си сигурен в нещо просто ме попитай!
-Този път съм сигурен.Не ме занасяй Джесика,ти се смееше.
-Защото каза нещо смешно.-отвърна раздразнено момичето.
-А после ме отряза.
-Защото изпита започваше.
-А сега се опитваш да ме измамиш отново.
-Мерлин те взел,Тиодор,какво ти е?!!-извика разярено момичето.-Не съм те мамила,лъгала,предавала или какъвто епитет си избереш!
-Аз наистина те обичах,Джесика.-въздъхна тихо Тиодор и макар че продължаваше да сдържа чувствата си момичето можеше да ги усети от километри.-Не мога да повярвам,че го направи.
Джесика отвори уста да каже нещо,но пареща болка в лявата ръка обърка мислите й.Вече беше свикнала и никой не разбираше когато я усетеше,но всеки път ставаше леко нервна и ичезваше за секунди.
-Трябва да вървя.-тихо каза тя,но усещаше,че следващите няколко секунди ще разбият напълно нещо наистина прекрасно,което беше едно от най-важните неща в живота й.
-Сигурно.-сви рамене той.-той сигурно те чака.
Джесика усети,че под "той" ммм приятеля й нямаше предвид Волдемор от което й стана още по-зле.Имаше чувството,че ще се разплаче всеки момент.Край,това беше всичко.Свърши се.По-добре да беше паднала и да си беше счупила главата тогава,на стълбите.По-малко щеше да боли.
Джесика се обърна и взе наметалото си.
-Ще говоря с Малфой да ме премести в друга стая.-каза накрая Тиодор стараейки се да не я гледа.
-Няма смисъл.Не мисля да се връщам.-отвърна с треперещ глас Джесика докато се обличаше с гръб към него.Извади пръчката си и махна с нея към куфара,който се опакова бързо.След още едно махване се изпари от стаята и момичето постоя няколко секунди загледано в прозореца.Избърза бързо очите си и се обърна.за момент срещна погледа му,но той бързо извърна поглед встрани.Джесика си пое малко трудно въздух и тръгна вратата,но на прага се спря.
-Съжалявам,че си изгубил доверието в мен.Наистина не бих го направила.Никога.
-Да,добре.щом казваш.-отвърна Тиодор без да се обръща стискайки силно ръцете си в юмруци в опит да въздържи напиращите емоции.
Джесика излезе бързо от стаята и тръгна по коридора избързсвайки отново лицето си.Заслиза бързо по стълбите без да гледа при което едва не се преби(отново),но се вкопчи в парапета и успя да се задържи на крака.Тъкмо стигна фоайето когато от близката врата изникна Драко и я изгледа учудено.
-Отиваш ли някъде.
-Да.-гласеше краткия отговор.-Не ме чакайте.
-Колко време ще се бавиш?-попита той снишавайки глас.
-Колкото е необходимо.-отвърна приглушено момичето гледайки всякъде другаде,но не и в него.
-А Тед?
-Той така пожела.-отвърна момичето.-Късмет довечера.Май няма да се видим.
Малфой я изгледа леко озадачено,но тя не пожела да обяснява повече а само излезе от вратата.Отдалечи се от имението и се магипортира право в щаба на Смъртожадните.

Селин беше единствената останала от групата, която не се беше присъединила към Черния Лорд. Тя си мечетаеше за това от доста дълго време. Щеше да се запознае с родителите, които никога не е виждала и щеше да покаже на всички, че е една достойна Лестранж. Виждаше, че някои от приятелите и не бяха приели тази съдба по собствено желание, но тя го искаше, надяваше се на още малък период от време, на който тя ще се е господар и няма да се подчинява на никого. Да гледаш другите отсрани беше много забавно.. Те се опитваха да се прикрият един от друг или от нея като го правеха доста нескопосано.
Вече минаваше полунощ, но Лестранж не искаше да се качва при онзи... онзи НСГП ( нещастен сополив гнусен простак), с който делеше стая. Момичето се вмъкна тихо на етажа, където спеше и извади една доста провокативна черна мантия. Облече я набързо и излезе от стаята. Беше решила да ходи на дискотека. Другите изглеждаха като пребити, но това не означаваше, че тя трябва да им показва, че знае. Щеше да се отпусне на последните дни свобода, които притежаваше. Слидеринката излезе от имението и точно като затваряше външната врата се чу ясно и отчетливо "ПУК" . Селин се бе стопила в ноща, сякаш мастилено синьото небе я бе погълнало в себе си.
****
Момичето се намираше в една от най-известните дискотеки в Лондон. отпред нямаше много голяма опашка, защото обичайния час за вход бе минал отдавна. Като влезе вътре видя познати лица. " Грифиндорското трио за десерт, добре ще ми дойдат" - помисли си Лестранж готова да започне да се заяжда с доскорошните си съученици.
- Я, я я! Какво си имаме тукк ? Мътнород, мъгълоподръжник и родотстъпник! Защо не отидохте, в някои от мъгълските сбирщини направо ?
-И ние НЕ се радваме да те видим, Лестранж! Тъкмо си тръгваме, заради появилата се неприятна компания!
-Не виждам никой неприятен освен вас тук! -слидеринката се ухили злобно. Тя видя бившия играч в слидеринския отбор по куидич - Маркъс Флинт. - Здравей, Флинт! -момичето го хвана за ръката и го придърпа към започващата схватка. - Виж какво си имаме тук!
- Хах. Остави ги, Сел! Не си заслужава да си разваляш вечерта заради такива, като тях. - момичето го изгледа намръщено известно време, но реши, че е прав. - Друг път ще се разправяме!
- Изгаряме от нетърпение - каза Потър подигравателно и излезе. при срещата си с Лестранж те изглеждаха вкиснати, но след това още повече. Добре, че наоколо нямаше мляко иначе щеше да се вкисне от физиономията им.
Флинт придърпа към себе си слидеринката и се опитада я целуне по устните. Лъхна я силния аромат на огнено уиски. Тя се отдръпна от Маркъс и се опита да надвика шумотевицата:
-Ти си пиян, от къде взе алкохола?
-Какво?
- Охх.. Нищо! Зарежи!
Момчето вдигна рамене в знак на безпомощност и продължи да танцува. Селин предположи къде се намираше бара. Доста отдавна не беше идвала тук и явно имаше някои промени. След 10 минутно лутане тя намери източника на алкохол и се настани на високия стол на бара. Мантията й, която представляваше къса, впита, кожена рокличка до малко над средата на бедрата й и черно намертало. Момичето кръстоса крака и зачака бармана да дойде да и вземе поръчката.
- Какво ще желаете, красива г-це?
- Една бутилка огнено уиски!
-Цяла бутилка?!
-Да! Не се знае с какво го разреждате! - каза Селин и погледна бармана в очите със заплашителна нотка. Явно беше права.
След няколо бутилки, които й се сториха като една от лявата страна на Селин седна някакъв мъж на не повече от 27- 28 години. Изглеждаще красив и странно познат на момичето, но тя нямаше ни най-малка идея от къде.
-Здравей, миличко. Искаш ли нещо по-силно от уиски.- момичето изгледа изпод вежда мъжа до нея.
-Не съм ти 'миличко' и не мислиш ли, че ако исках нямаше да си поръчам. Сега би ли ми направил една услуга?! И аз имам нужда от лично пространство, за това се разкарай!
- Слушай какво! Явно е, че си нафиркана до козирката, но това не ми пречи да се вържа в примка.
- Така ли г-н " Вижте кой съм аз" ? И как ще го направите?
-Ето така! - мъжът до Лестранж се наведе към неяи се опита да я целуне. За втори път тази вечер... тя извъртя очи и заби един от убийствените и шамари.
-Явно тактиката ти не действа, чаровнико?!
-Ммм. Втори път няма да ти се отдаде такава възможност! Как се казваш г-це Убийствени шамари? - Селин се изкиска тихичко. Това беше фаталния въпрос. Фамилията и плашеше всички натрапници. За това тя се усмихна чаровно:
-Лестранж. Селин Лестранж.
-Лестранж ?! - сега щеше да бъде редовната реплика 'аз .. такова .. сега имам работа ще се чуем някога пак, нали? ' - Интерестно. Рабастан
Лестранж. Приятно ми е. - слидеринката го гледаше стъписано. Рабастан Лестранж беше брат на баща й. Това определено беше някакъв извратен сън.
- Изключително ми е НЕприятно!
- По- спокойно племенице! Какво правиш по това време.. сама?
- Какво значение има?Нима не мога да се отбранявам. Като съдя по червенината на бузата ти смятам, че съм доста добра в шамарите. Какво ще кажеш по въпроса? - беше ред на чичо и да се усмихне лукаво.
- В интерес на истината, доста си добра в това отношение!
- Ти какво правиш тук? Не те ли издирват?
- Кой ще ме познае в дискотека пълна с пияни хора?
- Не се бях замислила за това.. - Селин се обърна на другата посока за да види как се прибилижава друг мъж с доста особено кучешко изражение. Тя извъртя пак очи за да срещне погледа на чичо й върху себе си.
- Защо още не си се присъединила към Лорда?
- Радвам се на последни дни свобода. - момичето отново се усмихна чаровно. Мъжът с кучешкото изражение вече се бе добрал до тях и гледаше ухилено Рабастан. Явно още не беше забелязал слидеринката.
- Лестранж, хайде тръгваме. Намерих това, което исках и въпросното е съгласно да идем у нас - каза хилейки се злобно.- оуу. Ама ти имаш компания. Красива компания! Фенрир Грейбек! - Селин започна да се чуди тея идиоти от какъв зор си говореха на истински имена като бяха едни от най-търсените смъртожадни в цяла Англия. Явно и върколака споделяше мнението на чичо й за пияните хора.
- Абе вие двамата малоумни ли сте да си говорите на истинските имена в една от най-известните дискотеки в страната?!
-Ъъъ... Познаваме ли се?
- Фенрир запознай се с племеничката ми - Селин Лестранж.
-Ясно. - каза намусено Грейбек. Лестранж се чудеше на дебилното спокойствие на двамата смъртожадни. Тя завъртя отегчено очи и стана от стола си, като се запъти към изхода на дискотеката. Придвижването й беше малко затруднено от безброй пияни, танцуващи двойки.
-Мислех, че ти е поредната бройка - каза втрещено Грейбек.
- И аз мислех така след като не ми би шамар. - Рабастан се обърна за да покаже ударенето място. Грейбек се разхили и попита:
- Защо още не се е присъединила?
-Незнам! Но тази вечер ще я откараме в Щаба, ако трябва да изям още няколко такива! Брат ми има право да се запознае с отрочето си, безтуй то да е злобна, красива, млада дама...

-Г-це Дарк,вече можете да отидете при него.-извика с пискливия си глас Опаш хвърляйки й от ония мизерни погледи,които му бяха запазена марка.
-Хубаво.-кимна момичето изправяйки се.След като пристигна в щаба се настани в кухнята в компанията на баща си,но скоро след това той я остави и известно време стоеше сама докато празното място не беше заето от Луциус Малфой,бащата на Драко.
-Я виж ти,г-ца Дарк!На какво дължим присъствието ви?-гласът му беше леко подигранателен.
-И аз това чакам да разбера.-отвърна момичето с леко присилена усмивка.В интерес на истината в момента предпочиташе да си стои сама.
-Аха.Ясно.-Малфой най-нахално се настани на стола до нея,а момичето продължи да си стои подпряла главата си с ръка и да барабани отнесено по дървената повърхност на масата.
-Явно не си имала особено приятен ден.-отбеляза мъжът,а Джесика само го изгледа изпод вежди без да казва нищо.-Ясно,не ти се говори.И предполагам не искаш компания.-отново мълчание.-Добре,надявам се,че знаеш,че тази вечер Сиело и Дейвид Монтагю ще пожелаят да се присъединят към Лорда?
-Досетих се.Когато познаваш някого достатъчно дълго веднага забелязваш когато се държи странно.Или поне така мисля.-отвърна Джесика.
-Да,добре.Аз те оставям.Приятен ден.
Джесика устоя на изкушението да измърмори "Кое му е приятното?" и продължи да си гледа разсеяно масата.След това дойде Опаш и тя побърза да го последва към залата,в която Лорда говореше със Смъртожадните си.
Почука силно на вратата и щом отвътре я поканиха да влезе натисна силно дръжката и отвори вратата.Този път моментално затвори съзнанието си-този път нямаше да лорда да й се рови в главата.
Затвори вратата и се насочи със твърда крачка към трона в другия край на помещението.Коленичи до пред него и зачака лорда да заговори.По едно време усети как той се опитва да проникне в съзнанието й,но успя да запази спокойствие и не му позволи.
-Изправете се г-це Дарк.-Джесика веднага го послуша и вдигна поглед,за да срещне ужасяващите му червени очи.Лицето му беше издялана сякаш от камък,без капчица емоции,а очите му бяха присвити леко гледайки я преценително.
-Викали сте ме господарю?-нетърпеливо започна момичето.
-Да.-отвърна спокойно Волдемор след няколко секунди.-Искам да се присъединиш към една група.Засега се справяш отлично с мисиите си,но те не бяха от чак такова значение.Тази е важна за мен и НЕ приемам издънки.Затова искам да те питам направо,ще се справиш ли?
-Ще се постарая,господарю.-отвърна твърдо момичето макар че не беше особено сигурна в думите си.
-Имаше няколко дни да се подготвиш.
-Може ли веднага да се заема?-попита неочаквано момичето с което доста учуди лорда.
-Веднага?Ами...както пожелаеш.-той махна с пръчката си и в другата му ръка се появи парче пергамент.-Ето,тук са написани другите участници в мисията.Те ще ти обяснят по-добре каква е задачата ви.Тръгваш веднага щом се приготвиш.
-Да,господарю.
-И Дарк,без грешки.-добави лорда точно преди тя да излезе.
-И аз така се надявам.-въздъхна момичето затваряйки вратата отвън.-поне щеше да има занимание и нямаше да мисли за всичко станало през тъпия ден.Другите щяха да се оправят и без нея,да точно така.Сега само трябваше да се съсредоточи върху мисията,иначе щеше да се срине психически.

Емили първо се протегна сънливо, после се сви на кълбо и потъна още повече в меките завивки. тази сутрин пердетата бяха дръпнати и тя блаженно се изтягаше и свиваше.
Осети как Майкъл пртиска гърба й още по силно до гърдите си и овива бедрата й с крака, което й позволи още по доволно да се гушне мъркайики като котка, в него.
-Добро утро красавице. - прошепна момчето
Ем само измънка нещо и се сви на още по - малка топчица.
Майкъл се измъкна от леглото и остана загледан в момичето. Не се сдържа, наведе се и нежно и бързо отърка устните си в нейните.
-Ще те убия! - тихо промърмори тя.
-Защо?
-Трябваше ли да ме целуваш?
-Моля?
-Сегя никога няма да мога пак да заспя. - Тя гообхвана за тила и придърпа главата му. Устните им се сляха в целувка.
-Не исках да те разсънвам - гузно промърмори той в устните й.
-Е така и така го направи.........
Изведнъж момчето рязко с едръпна и изстена. Хвана се за ляватаръка, после въздъха и извинително погледна приятелката си. За момент успя да види болката в очите й и понечи д акаже нещо. От устните му не излезе нито звук, защото той се вцепени когато тя разко отметна завивките и се изправи.
Емили отиде до прозореца и обгърна раменете си с ръце. Усети го, че се приближава и се сви, когато Мейкъл положи ръка на рамото.
-Хайде върви..не бива да те чакат - каза тя тихо и повдигна рамото си, з ада махне ръката му - тръгвай, за да не те посинята, че си закъснял.
Джекъсн я гледаше безпомощно, разкъсван от чувството за вина, но нямаше избор. Обу паналоните си, сграбчи едн абяла риза и излезе от стаята.

-Ау-изписка сподавено Габриела и отвори уморено очи.Не знаеше колко е часа или пък защо по дяволите отново я викат,просто искаше един ден почивка.Едва преди ден се бе върнала от мисия и сега отново..Лявата й ръка пареше жестоко,а французойката не можеше да помръдне от умора..
Внимателно отмести ръката на Драко от себе си и се изправи.По светлината,процездаща се от мястото,до където завесите не достигаха,разбра,че вече е сутрин.Главата я цепеше жестоко..сякаш беше пила миналата нощ,а такива спомени не се навъртаха в русата й главица.Докато се обличаше и ровеше из всички възможни куфари за дрехите си,момичето се чудеше къде ще трябва да отиде този път и какво трябваше да свърши..Ден след ден изникваше нещо ново и ново..Чувстваше се като парцалива кукла на конци,с която обират пода..И все пак сама си бе избрала да е така..Някой да я котролира..някой да й казва какво да прави..Някой да живее вместо нея..
В крайна сметка,Габриела успя да намери дрехите си и набързо ги навлече.Дори не беше изпрала мантията си..По нея все още имаше следи от стените,в които се бе обърсвала,за да мине отнякъде..Французойката се усмихна и набързо се зае да ги изчисти с вода..или поне до колкото е възможно..Болката в ръката ставаше все по-силна,но тя не можеше,а и не искаше,да е по-бърза..Точно когато беше на вратата Драко се събуди..
-Къде отиваш,за бога?6 сутринта е!-възкликна момчето,изправяйки се на лакти.Оглеждайки я от глава до пети,той разбра и закима.
-Да се надяваме,че скоро ще се върна..-усмихна му се-Пък и може да се видим в щаба.-тя се прближи до него,пренебрегвайки паренето-Обичам те-прошпена му тихо и за няколко секунди долепи устните си до неговите.
След това със скоростта на светлината заслиза надолу по стълбите.Гледката във всекидневната обаче не я очарова особено.Тиодор се беше проснал на дивана с една бутилка в ръка.Отдалеч можеше да се разбере,че е алкохол..Уискито ту се отпускаше на пода,ту се вдигаше и се чуваха странни звуци.Нот говореше нещо,викайки,но думите му се заваляха прекалено много."Все едно мучи крава"-помисли си Габи и реши,че ще е по-добре да му помогне.С тези негови викове,можеше да събуди всички.
-Тед?-момичето се приближи и момчето я погледна разочаровано-Добре ли си?
Хлъц!Нот не издаде друг звук освен продължително хълцане.
-Тиодор..-продължи Габриела,сядайки до него-Уоу!Колко такива си изпил?-по масичката бяах наредени 5-6 бутилки.-Кажи какво има,де..
-Джесика-успя да изпелтечи момчето,но Габи я лъхна толкова ужасен пиянски дъх,че се отказа да говори с него.
-Да,добре-съгласи се криво тя,сещайки се защо трябва да върви по-скоро...-Малко ще те омагьосам,защото другите спат,но когато се събудят всичко ще е наред..-тя измъкна пръчката си-Силенцио.-И да се опита да възнегудува,Тиодор нямаше да може.
Русокоската излезе навън и с едно тихо ПУК се магипортира.Не можеше да е закъсняла с повече от десетина минутки.Когато ужасното усещане изчезна от стомаха й,Габриела се намери в голямата каменна зала,от която се влизаше в "покоите" на Волдемор.
-Трябва да изчакаш тук-онзи мишеподобен човек стоеше до вратата и гризеше ноктите си-Така нареди Той
Габи кимна в знак на благодая и седна на един от каменните столове.Ръбеше й ужасно..защо не можеше да е в имението Малфой,в топлото легло,там до Драко,а й се налагаше да стои тук и да чака на възможно най-твърдите столове в света..Замисли се за Тед.."Беше гадно от моя страна да му запуша устата"-помисли си раздразнено Габи-"Но не исках да събуди всички..Какво ли е направила Джесика,че е докарала Тиодор до пиянство..Тц,тц,тц..иска ми се да я мерна,та да поговоря с нея..Момчето изглеждаше наиситна съкрушено".Габи не усети кога я повикаха и влезе в тронната зала.В дъното й,на голям черен трон стоеше Лорд Волдемор.Беше по-страшен от всеки дург път,но момичето се постара да прикрие това.Тя се приближи и ниско коленичи.
-Г-це Льо Клер,станете-Габриела мигом се подчини-Радвам се,че се отзовахте..Новата ви мисия ще отнеме малко повече време,но се надявам,че ще се справите..Искам да заминете в Ню Хемпшир..Там живее една жена,която ми е много необходима..Въпроса е,че се крие много добре и няма да ви е лесно да я откриете..Доведете я с всички възможни средства..И г-це Льо Клер,не искам издънки!-накрая той повиши тон и Габи кимна с леко изплашена физиономия..
"Добре,че нося маска"-помисли си момичето
-Няма да сте сама,ако това ще ви успокои-продължи ледено Лорда-С вас заминава и г-н Блезй Цабини...Да се надяваме,че скоро ще ми доведете тази жена..И я искам да всяка цена!
Габи и Блейз кимнаха.
-Заминавате още тази вечер.Свободни сте-и двамата се подчиниха и с бързо крачки излязоха от залата

Джесика стоеше на перваза на отворения прозорец в стаята си и гледаше замислено пеизажа навън.Това не беше обичайна поза за нея особено при условие,че я беше страх от височини,но незнайно защо в момента изобщо не я интересуваше.На бюрото до прозореца лежеше някакъв пергамент и отворено шишенце с мастило.Взе пергамента и погледът й се плъзна по него.Беше решила да напише нещо на Теодор,да му се изнини някакси,да...направят нещо по въпроса,но сега идеята й се стори страшно тъпа.
Хвърли го ядосано встрани и затвори очи опитвайки се да възпре сълзите си.Осъзнаваше,че като отиде на тази мисия нямаше да види Теодор дълго време и шансовете да се съберат щяха да бъдат нулеви.Не разбираше какво толкова е направила и за какво толкова я обвинява.Болеше я ужасно от това,а още повече,че всичко между тях свърши.Завинаги...
Опиитите й да спре сълзите си най-после се провалиха и една от тях бавно се спусна по бузата й насочвайки се към шията й.
"Защо?Защо точно сега?"
Не искаше да си признае,но тайничко се надяваше мисията да се провали и Лорда да я убие.Или някой,който и да е.Това беше по-лесния начин.Нямаше да страда,нямаше да боли,нямаше да гледа безразличието и отчуждението в очите му.Какво толкова беше направила,че да заслужи това?Нищо,и там явно бе проблема.Не знаеше какво искаше от нея и едва ли щеше вече да разбере.
Втора сълза последва първата и двете се сляха след миг в една завършвайки пътя си в устните й.
Джесика отвори очи и впери поглед в залязващото слънце.Неволно се усмихна.Как беше започнало всичко а?С едва любовна отвара.Липсваше й това време-номерата,училището,закачките,любовта...всичко това остана в един друг свят,един нереален свят крайно различен от този,в който живееше.Сега беше Смъртожадна-една от последователите на най-великия тъмен магьосник на всички времена,убийствата,заплахите и нещастията вървяха заедно с нея.живееше в света в който винаги си бе мечтала да живее,но сега той изглеждаше...не толкова примамлив. Не го изкаше такъв,нямаше любов в него,нямаше радост, нямаше нищо,което да я накара да се усмихне. Преди всичко й се струваше толкова лесно,приятно,красиво.Преди.... с Теодор.Но не,той не я обичаше толкова силно,колкото тя се надяваше.Беше просто....не знаеше какво беше това между тях.Ученическа любов може би?Да,нещо такова.
Но сега беше в реалния свят.Тук никой никому не прощаваше и ако не се бориш с всеки и всичко няма да оцелееш.
Вратата на стаята се отвори и вътре влезе някой.Джесика стрелна с крайчеца на окото си новодошлия и бързо стъпи на бюрото след което стъпи на пода.
-Здравей,Габс.-поздрави тя бършейки лицето си.-Какво правиш тук?
Въпроса бе излишен.Какво можеше да прави тук?
-Джес,какво става?-попита загрижено приятелката й.
-Нищо.-отвърна веднага Дарк.
-о,моля ти се.Влизам в стаята ти,а ти седиш на перваза и имайки предвид,че ти се ужасяваш от височини.....-Габи й изгледа нетърпеливо и след като Джесика нищо не каза продължи.-също така намирам Теодор в доста необичайно състояние и единственото,което разбрах от неговата уста беше името ти.Какво е станало пак?Какво си направила?
-Защо все аз?-почти извика Джесика извръщайки се към нея.Габи забеляза,че очите й се леко зачервени,а лицето й лъщи леко от сълзите и твърдото й изражение омекна.-Какво може да съм направила?
-Н-н-не знам.Не го бях виждала да се напива така....-отвърна вече малко разколебано Льо Клер.
-Стана това,че заради едно мое спъване Нот си мисли,че му изневерявам и какво ли още не!Не мога да повярвам,че дори си го е помислил!-разфуча се момичето,а сълзите продължиха да се стичат по бузите й.-не издържам вече,Габи!Не знам какво направих!Не знам с какво реши,че не е единствен!Не мога вече!Всичко свръши!Той скъса с мен и нямам намерение да му лазя в краката!
-Аз..не знам какво да кажа...-отвърна объркано приятелката й.
-не се и съмнявам!-изсумтя Джесика избърсвайки лицето си.Спря се за момент загледана в балдахина на леглото си и после се обърна към Габи.
-Заминавам тази вечер на мисия.Важна е и ще се проточи дълго.Няма да се връщам в имението Малфой повече.Няма да мога да издържа.Просто...по-лесно ще е ако не го виждам.Той не мисля,че ще има проблеми.Щом вярва на такива глупости сигурно ще му трябват два дни да ме забрави и да се забие с първата,която срещне в някой бар!
-Джес!-прекъсна я Габи.-Не говори така.Той те...
-Не,Габс.Не ме обича.-твърдо заяви другото момиче.-Не вярвам да ме обича.И ужасно съжалявам за което,но такъв е живота.Училището свърши,сега всичко зависи от нас.А в момента моя живот се извъртя в съвсем друга посока.Преди имаше смисъл,сега смисъла да е ясен.Трябва да се изпълни мисията.После и следващата.И последващата.
-Стига.говориш групости.-сряза я Габи.-Ще видиш като се върнеш от мисията,всичко ще се оправи!
-Невъзможно.-изсмя се Джесика и погледна приетелката си в очите.Пристъпи към нея и я прегърна.-Ще ми липсваш.И ти, и всички...е,почти всички.
-Сигурна съм,че АБСОЛЮТНО всички.И не говори така все едно ще умираш!-сряза я с усмивка Габриела.
-Аз трябва да тръгвам.-въздъхна Джесика и я пусна.-Много поздрави на всички и се пазете.
-Да,непременно.И ти внимавай!-кимна приятелката й докато Дарк излизаше от стаята.Францезойката постоя няколко мига загледана в отворения прозорец и понечи да излезе когато погледът й се спря на захвърления пергамент.След краткотрайна душевна борба пристъпи към бюрото и го вдигна хвърляйки му един поглед.На лицето й се появи тъжна физиономия и тя въздъхна тежко.Сгъна пергамента и го пусна в джоба на мантията си.
-Дано не се сърдиш затова Джесика...-прошепна тихо тя и излезе от стаята.
Джесика бутна вратата на кухнята и влезе с най-мрачната физиономия,който можеше да си сложи на лицето.мисията й беше съвсемстна с няколко доста способни смъртожадни и това донякъде я успокояваше,но и донякъде притесняваше.
-най-сетне!-въздъхна Малфой старши щом я видя.-Добре ще е да се сдобиеш с часовник.
-Съжалявам.-отвърна Джесика.-Няма да се повтори.
-Да се надяваме.-кимна леко намръщено мъжът,но не каза нищо повече по въпроса.-Тръгваме.Сега.

Стаята напълно се озари в слъчевата светлина и огря тялото на момичето свто върху голямото легло. Емили се беше свила на кълбо под завивките и за пореден път плачеше. Дори не знаеше за квко, а просто й се плачеше. Искаше й се в този момент Майкъл да бъде до нея, но него за пореден път го нямаше. И тя отново беше сама. Всякаш бяха на километри един от дръг, а той и лиспваше безкрайно много. Отново си помисли, че заедно бяха единствено нощем. И сълзите отново рукнаха. Той сам бе избрал тази съдба, но защо трябваше и тя да страда от избора му?
Изтри ядно сълзите си и се облече. Огледа се вогледалото. Изглеждаше добре, само очите й бяха зачервени. Отвори врата и се спусна по стълбите надолу. Когато влезе в хола завари брат си заспал на канапето, а на масата до него лежаха няколко изпразнени и една полупълна бутилка уиски. Емили коленичи пред канапето, отметна косата си назад и с еопита да свести Тиодор. С много мъки успя да го докара до полузаспало състояние. Повдигна го с много усилия и с още повече мъки го замъкна до стаята му. Вътре нямаше никой за това тя спокойно влезе и го настани на леглото. Зави го грижливо, целуна го по челото и слезе отново долу. Къщата тънеше в тишина....

Габи се насочи към стаята си.Искаше да помисли малко..Живота на най-добрата й приятелка се бе разбил.."Божичко,Тед,какво си направил.."-мислеше си тя,докато затваряше вратата след себе си.Това бе първия ден,в който Габи щеше да остане поне за малко в Щаба...Стаята беше малка и тъмна.Големи черни завеси покриваха прозорците,едно извехтяло бюро се мъдреше в едини ъгъл,а в другия имаше голям,прашен гардероб.На средата,точно до стената,имаше легло,по-скоро спалня,с черни чаршафи.По някой от ъглите имаше паяжини.."Оф,отврат"-помисли се ужасено Габи.Тя се приближи и седна на бюрото..Смяташе да прати писмото на Джесика до Тиодор,дори това да е последното нещо,което щеше да направи..
Набързо го запечата и отново го прибра в джоба си..Щеше да го прати от Ню Хемпшир,защото не знаеше някъде из Щаба да има сови..
Тя свали черното наметало и го остави на стола..С една блажена въздишка французойката се изтегна на леглото си.."Колко е хубава почивката"-една усмивка озари лицето й..Защо трябваше да им се случва всичко това?Нима бяха сгрешили нещо,че да заслужат това..Дните,през които са били щастливи,бяха отминали...и Габи знаеше това,просто не искаше да го приеме.."Хогуортс..колко много ми се иска да се върна там..да прекарвам времето си учейки,смеййки се с приятелите си.."..Колко ми време щеше да трае тази мисия?Седмица?Две?Или пък месец?Всякакви мисли измъчваха франзцузойката..Това,че Джесика се бе сбогувала с нея я натъжаваше много..Не обичаше приятелите й да са тъжни,а Дарк изглеждаше така сякаш отива на война и е сигурна,че ще я убият
Габриела затвори очи..Спомни си,че понякога и тя не искаше да отива в Хогуортс,особено в началото на годината,но родителите й казваха да не пропилява този шанс,защото годините й там ще са най-хубави.."Не ви вярвам"-беше им заявила сигурно тя и сега..сега всичко се променяваше..Беше убедена,че са били прави..
"Ако умра,поне му казах,че го обичам"-помисли си с присмешка тя за Драко..Дали двамат с Блейз щяха да успеят да изпълнят тази толкова важна мисия..Дали щеше да може да се върне,за да види отново бледото лице на Малфой..
След около час,Габриела реши,че е време да слезе да потърси Цабини.."Колкото по-бързо тръгнем,толкова по-бързо ще се върнем"-казваше си тя.Облече се,среса и върза русата си коса и заслиза надолу към кухнята..За нейна изненада обаче освен Цабини там имаше и още няколко нейни познати.
-Селин?!-възкликна невярващо Габи,оставайки поразена от факта,че Лестранж е дошла в щаба
-Габи!-зарадва й се Селин-Какво правиш тук?
Льо Клер се засмя от сърце.Какво можеше да прави в Щаба на смъртожадните,цялата облечена в черно?
-Това трябваше да го кажа аз,Сел-ухили се Габриела
-Да,ами..познаваш чичо ми,нали?-Рабастан вдигна ръка от масата в знак на поздрав-И той ме доведе тук.
-Да-кимна разбрано Габи-За съжаление,аз и Блейз ще ви оставяме-тя погледна Цабини,за да му покаже,че трябва да тръгват-Ще се видим скоро,надявам се-двете се прегърнаха
-Късмет!-пожела Лестранж.Русокоската й благодаря с поглед и следвана от Цабини излязоха от кухнята.
По физиономията на момчето се разбираше въпроса му:"Защо толкова рано",но Габс не намери за нужно да му отговаря."Не е нужно да ти давам обяснения"-беше точния й отговр,който горе-долу задоволи Цабини.
-Знаеш ли къде ще спим,докато намерим тази прословута жена?-попита Блейз,навличайки мантията си
-Ще си намерим някакви стаи.Хайде!-отговори Габи и с едно рихо ПУК двамата изчензнаха от Щаба..Предстоеше им мисия..мисия,която можеше да реши всичко.

Сиело и Монтагю се приготвиха внимателно, преди да излязат, за да се видят с чичо и. През целия ден бяха избягвали останалите и се подготвяха до колкото можеха - четяха книги със заклинания, правиха амулети и всякакви такива неща. Момичето облече една много тъмна дълга роба, която странно как не я препъваше. А Дейвид? И той... Така или иначе нямаше кой знае какъв избор на дрехи за постъпване на служба при Волдемор. Е Ели не можа да се раздели с кулието си със змия, но като цяло беше облечена много изчистено.
- Е, тръгваме ли? - попита я той, дърпайки я за ръката към вратата на къщата.
- Да. - кратко и ясно.
Минути по-късно вече бяха в гората, там където можеха да се магипортират, а Луциус вече ги чакаше. Чакаше ги и тропаше с крак.
- Когато ви вика Лорда трябва да сте точни... Ако можете дори да подраните... - звучеше изнервен. Тръгваме.
Когато пристигнаха в щаба ги посрещна Опаш.
- Свежа кръв? - попита по своя мишеподобен начин, а Малфой само кимна с глава. - Изчакайте малко преди да ви приеме лорд Волдемор. - след минута се върна. - Влезте. Без теб, Луциус.
Двамата младежи последваха Петигрю в голямата зала и Сиело отново почувства нуждата да хване момчето за ръка, макар и да се въздържа. Беше я страх да затвори съзнанието си за Тъмния лорд, но и не искаше да го отваря напълно, което я объркваше. Още повече, че се срещаше наживо с него и не знаеше как ще бъде изпитана. Опасяваше се, че ще я накарат да убие някой свой роднина и това я плашеше... Ако не го стореше значеше смърт, а ако направеше значеше, че трябва да се самоубие или поне така смяташе тя. Поклониха се и той заговори:
- Госпожице Малфой, господин Монтагю, радвам се че избирате моята страна, макар и да не мога да ви приема веднага. - гласът му беше студен, много студен. - Предполагам знаете, че трябва да минете през изпитание, за да получите Черния знак. - двамата кимнаха. - Госпожице Малфой, знам... страхувате се, че ще ви накарам да се отървете от противниците ми сред вашата фамилия. И да, господин Монтагю, знам че се притеснявате да убивате. Надявам се не сте изненадани, че се порових в главите ви. - не бяха, и все пак чувството беше неприятно. - В Англия пристига Деймън Халег, добър немски тъмен магьосник, мой последовател. Проблемът е, че аврорите са готови да го хванат, а той отказва да се магипортира от Германия направо тук. Ще пристигне в Доувър утре вечер, а вие трябва да сте там да го посрещнете е да го ескортирате. Тоест ще трябва да го пазите от аврорите. Заедно с още смъртожадни. Сега сте свободни Опаш ще ви покаже стаите ви. - после се обърна към мишеподобния мъж. - Преди това кажи на Луциус да влезе.

*****

Стаята в, която я заведоха беше малка и тъмна... и мръсна. Бюро, легло, гардероб... нищо повече. Беше студена, това не и хареса. Знаеше, че Дейвид е в съседната стая и това поне малко я успокои. Предположи, че и той не харесва стаята, но не очакваше това, което последва - той влезе в стаята и.
- Здрасти.
- Здрасти. - отговори му тя.
- Как си? - каза го унило. - Сиело, какво става? - попита я, когато забеляза, че се е свила до каменната стена и седна до нея, на пода. - Защо си седнала на пода? Студено е.
- Цялата стая е студена. Не ми харесва. - една сълза се спусна по лицето и. - Надявам се да ми бъде дадена възможност да я украся. - остави го да я прегърне. - Знаеш ли? Сега вече баща ми наистина никога няма да ми проговори. Пропаста помежду ни става още по-голяма.
- Това те притеснява, нали? И лорда го каза. Защо толкова те е страх?
- Не искам да бъда тази, която ще се отърве от родителите ми или от сестрите ми. Не знам дали можеш да го разбереш, вашите са смъртожадни. Дейвид... - каза го едва чуто и заплака, сгушена в него.
- Шшшш, спокойно. Само дето не мога да стоя дълго тук. Трябва да поспим. Лека нощ. - целуна я по челото и стисна ръката и.
- Лека нощ. - каза тихо Ели, но той вече беше излязъл от стаята.

*****

На другия ден Сиело стана рано и разгледа щаба. А когато тръгнаха към Доувър се запозна и с останалите от мисията. Две жени и трима мъже, Ели не се постара да запомни имената им. През цялото време, докато чакаха гостът, стискаше ръката на Дейвид, а той нямаше нищо против. Самият той започваше да изпитва желание да я прегърне и да я успокои, но не смееше, защото трябваше да бъдат нащрек. Аврорите можеха да дойдат от всякъде. В действителност, те явно не очакваха такъв ескорт за господин Халег, защото се появиха само петима, млади и зелени. Макар и неопитни, както и разгромени, сред смъртожадните имаше една ранена, достатъчно тежко, за да не може да се магипортира сама. Ели, от своя страна беше цялата в рани и синини, но нищо сериозно. Дейвид Монтагю някак си бе успял да се размине само с една дълбока рана на десния прасец, поради което едва стъпваше.
- Радвам се, че мисията ви беше успешна и можем да приемем двама нови члена сред нас. - след поставянето на черния знак, той отново проговори на двамата младежи. - Сега се приберете, съберете багажа си и се преместете тук.

*****

ПУК! Двамата се магипортираха в имението. Беше вечер и всички спяха.
- Сиело? Може ли да поговорим? - попита я Дейвид, когато влязоха в стаята и.
- Да. - кимна, докато събираше нещата си.
- Аз... - приближи се към нея. - Такова... - сложи едната си ръка на кръста и, а другата на рамото и. - Харесвам те. - каза го бързо, сякаш ако не го кажеше сега, нямаше да го направи никога.
- Ъ... - само този звук успя да издаде блондинката и го погледна объркано. - От кога?
- Не знам. - реакцията и го натъжи. - Няма значение. - пусна я и седна на леглото, подпирайки главата си с ръце. - Забрави. - чувстваше се отхвърлен.
Ели осъзна, колко глупаво е прозвучала. Не искаше да е така. От известно време и на нея и минаваха такива мисли през главата, често го сънуваше... Не знаеше от кога е това влечение към Дейвид Монтагю и и беше интересно да разбере той от кога я харесва. Притесни се, че не я е разбрал правилно и се приближи към него. Седна да него, близо до него.
- Дейвид. - прошепна в ухото му. - Не ме разбра, нали? - прегърна го през раменете. - И аз се замислях над това напоследък. И аз те харесвам.
Момчето я погледна слисано. А миг по-късно се осъзна и я прегърна толкова силно, че тя падна назад... и той върху нея. Беше щастлив и дори не успя да намери устните и в опит да я целуне. За сметка на това целуна почти всяко място по лицето и. Но и за двамата беше ясно, че връзката им нямаше да е лесна. Приятелите им се бяха събрали във време, когато все още бяха в училище и не бяха натоварени с отговорностите на Черния знак. Те започваха чак сега, когато войната вече чукаше на вратата и трябваше да се опитат да вземат всеки един хубав момент заедно. Колкото и малко да бяха тези бъдещи моменти. Дейвид започна да я гъделичка.
- Нееее... - запищя момичето, но той не я чу. - Целуни ме. - едва каза Сиело, когато той престана да я тормози.
- Знаеш, че трябва да тръгваме, нали? - попита я малко притеснен той.
- Да. Но утре... Нека поспим сега. - тя се сгуши в него.
- Волдемор... - започна несигурно Дейвид.
- Ще разбере... или поне само ще почака.
Спа неспокойно, макар вече да не спяха в двата края на леглото. Не и беше удобно да е с лице към него, защото свиваше краката си, за това го да я прегърне през гърба. Когато се събуди още преди да изгрее слънцето, Дейвид още спеше. Ели, леко се обърна към него и го целуна.
- Монтагю? Събуди се... - шепнеше, но той я чу и се разбуди. - Добро утро.
Момчето тръгна да я прегръща, но понеже спеше с нощница, ръцете му попаднаха на кожата на кръста и. Той придвижи ръцете си нагоре и я притисна към себе си. После я целуна, дълго и внимателно, а ръцете му все повече шареха по гърба и. С едната си ръка смъкна едната презрамка на потничето и, а с другата тръгна да го вдига нагоре.
- Дейвид! - повиши леко тон и той спря. - Не бързай, моля те... - погледна го уплашено.
- Добро утро, красива страхливке. - подразни я Дейвид в отговор. - Трудно ми е, но ще опитам. А ти не ме предизвиквай. - намигна и момчето.
Може би трябваше да му се обиди, но тя не го стори. Само го събори по гръб и легна върху него, докато го прегръщаше. Искаше и се да остане още дълго време така. Целуна го отново и стана.
- Смятам да закусваме сами, после да се изнижем преди останалите да станат. Съгласен? - той само кимна и последва примера на Сиело, като стана от леглото.

-Не можехме ли да се магипортираме направо там?-попита тхо Джесика докато вървеше бързо след малфой старши по някакъв разнебитен път.Групата се беше разделила на четири части по четирима човека и трябваше да се срещнат на определено от Луциус място след определено от него време.Джесика,Луциус,Грейбек и Макнеар бяха от едната група,а другата момичето вече беше почти забравила.При други обстоятелства щеше да се притесни,че е единствената жена в групата,но в момента мислите й се шляеха доста далече от такива мисли.
Наложи се да се преоблекат в мъгълски дрехи тъй като след като се магипортираха в края на едно село се оказа,че ще минат през още такива пълни с мъгъли.Момичето така и не разбра каква е целта на мисията им и все повече препираше Малфой да й каже.Останалите явно също знаеха,но си правеха углушки.
-Не,не можеше.-отвърна просто Малфой и продължи да крачи напред.
-А ще ми кажеш ли къде отиваме?-попита отново Джесика.Вече бе забравила да се обръща към него с г-н Малфой и съвсем спокойно си говореше на "ти".
-В планината.-гласеше отговора и русокосия мъж вече явно толкова се изнерви от въпросите й та увеличи скоростта на вървенето си и тя изостана.Макнеар я изгледа развеселено и побърза да настигне Малфой завързвайки не толкова досаден разговор.
-Толкова ли съм досадна?-измърмори момичето уж на себе си,но неочаквано получи отговор.
-Понякога.
-Да,благодаря.
-Не мога да повярвам,че идваш на тази мисия.-изсмя се Грейбек,а смеха му ужасно наподобяваше лай.
-Какво й е на мисията?Изобщо каква е мисията?Да ни изпита колко разстояние можем да извървим за един месец?-измърмори недоволно тя.
-Ти не знаеш ли...?-Грейбек отново се разхили стрелкайки я с поглед.-Е,това е смешно.Тръгнала си на мисия без да ти пука каква е и имайки предвид,че в нея участват само по-опитни смъртожадни от теб!Явно наистина не ти се остава в къщи!
При тези думи Джесика се намръщи леко и извърна поглед встрани.
-Все тая.-измърмори тя и изведнъж го погледна умолително.-Ще ми направиш ли една услуга?
-Ами добре.Казвай.-сви рамене другия смъртожаден преструвайки се на не особено заинтересован.
-Кажи ми....къде отиваме?
Кратко мълчание след което Грейбек понечи да заговори,но тя го прекъсна.
-къде в планината и защо?
-Навътре в планината.-отвърна все едно не е прекъсван.-Преди известно време Тъмния лорд прати група смъртожадни в планината.Знаеш ли кои живеят там?-Джесика се замисли за момент после поклати отрицателно глава.-Великаните.Или поне тези,които са останали.Ама с тяхната склонност към канибализъм скоро едва ли ще наброяват повече от четиристотин-петстотин....
-Че това малко ли е?-възкликна объркано момичето.
-За тях-да.Преди са били много повече.Та...както казвах.Имаше група,аз също бях в нея.Та отидохме ние при великаните,те са силни съюзници и Лорда ги иска на своя страна.хората на оня мъгълоподдържник Дъмбълдор също се опитаха да привлекат великаните на своя страна,но стана едно непредвидено събитие и главатаря на племето се смени.Та...в крайна сметка те застанаха на наша страна.
-И сега отиваме защото...?-попопита все така учудено момичето.
-Главатаря отново е нов.И този доста обича хората и магиите.Силен е ама е мекушав и ще поддаде на мили думи.Не ми се вярва да обича убийствата и изобщо всичко свързано с наранявания,което си е странно за същества като великаните...
-Значи отиваме в планината да говорим с великаните.Не,чакай,да накараме великаните отново да застанат на страната на Лорда??-възкликна Джесика.
-Брей,бързо схващаш.-подигра й се Грейбек.
-Това ще бъде забавно.-подметна саркастично момичето и смъртожадния,явно не забелязал сарказна в гласът й се изсмя.
-Ама на теб много ти се мре а?Искаш ли да ми кажеш защо?
-Не.-отвърна кратко момичето.Защо трябваше да сменят темата?-колко време ще вървим до там?
-Още два дни.-отвърна той.
-И после?Какво ще правим другата част от месеца?
-Ще ми се умилкваме.Ще им правим подаръци.-сви рамене Грейбек.-Малко свободно време.Време за размисъл и ако имаш малко късмет-за почивка.Но ако не се съгласят да минат на страната на лорда....еми тогава вече я втасахме.