Тъмната страна

-Какво й на Али?-попита Габи,загледана във вратата-Блейз?
-Скарахме се,заради проклетото й писмо-извика той насреща й-Не ме рапитвай,Габриела!Не искам да говоря за това сега-момчето тръгна нгоре по стълбите и остави само учудени физиономии зад себе си
Габи прехапа устни и погледна към Драко.
-Идете да говорите с него.Ние ще намерим Алисия-каза тя с леко трепнете в гласа-Ще се видим после.
Момичето,следвана от приятелките си,излезе от общата стая.Беше почти сигурна,че Али е отишла при езерото.Когато мина през портата към двора я лъхна студен вятър.Навън имаше силна виелица и белите летящи парцали й премрежиха очите."По дяволите.Трябваше да си взема палтото."-помисли си ядосано русокоската и тръгна през преспите.Видя Алисия да седи на един камък до езерото,загърнала се в наметалото си.
-Али-изстена Габриела и се затича към нея
Италианката се обърна и двете се прегърнаха.
-Какво стана?Разкажи ми-помоли Габи
-Ами..пратиха ми писмо..родители ми са загинали и са ми оставили огромно наследство.Проклетия Цабини го е прочел и сега пожела да се съберем.Само защото съм богата-говореще на пресекулки Алисия
-О,Али,това не е вярно-каза някой откъм дървото.
Селин,Сиело,Джесика и Емили стояха там.
-Блейз винаги си е падал по теб.Просто сега намери удобен случай да ти го каже-кимна Джесика
Алисия обаче поклати глава.
-Не е вярно-каза им-Ако беше така,нямаше да ми изтърси,че искал да е до мен:И не защото съм богата
Габи се ококори насреща й.
-Недей да се ядосваш,моля те-усмихна се някак криво тя-Ние сме с теб и ще размажем мутрата на онзи идиот
Това докара смях на шестте приятелки.
-Да се връщаме в общата стая,иначе има опасност да стана ледена висулка-помоли Сиело и получи няколко одобрителни кимвания

През това време в спалнята на момчетата:
-Блейз,човече,защо извика така?Не вярвам Габи да е виновна-каза Малфой,докато се изтягаше на леглото си
-Не ми е до това сега.Направих ужасна грешка.-отвърна БЛейз презрително
-Каква?-полюбопитства Нот
-Аз..не мисля,че трябва да ви казвам-обясни Цабини
-Момичетата после ще изплюят камъчето,така че сега или после-все тая.-намеси се Дейвид
Блейз се подвоуми,но все пак разказа за случката в момичешката спалня.
-Хах..как си могъл да го кажеш-изсмя се Драко-Можеше да си го спестиш това,братле.
-Не се подигрвайа,а дай план как да оправим нещата-укори го Тиодор-Блейз,говори с нея.
-Да бе..най-много да си изпрося някой хубав бой-възмути се Забини

-Мисля,че е време за сън.-обяви Джесика като стигнаха общата стая.-Колкото и да не ми се ще да го казвам...утре имаме часове!
Момичетата изстенаха и в крайна сметка се съгласиха.Момчетата явно си бяха легнали и в стаята не бе останал никой.Пламъците догаряха в огнището-единствената топлина в подземието.
Шестте се насочиха към спалните на момичетата и щом влязоха вътре бавно започнаха да се преобличат.Джесика се преоблече първа и седна на леглото си подвивайки единия си крак под тялото.Имаше леко течение и хладния въздух я накара да настръхне.Селин се настани на собственото си легло до нейното и се вгледа за момент в стената.
Останалите също се шмугнаха под завивките без да обелят дума.
-Леле колко много неща могат да станат за един ден.-въздъхна Джесика и останалите безмълвно кимнаха.
-Ооо пак ли?-чу се недоволен глас.-Вие най-сетне няма ли да млъкнете?!?Утре имаме часове,Мерлин ви взел!-извика сънено Панси.
-Леле,че си досадна!-измърмори Селин и също се вмъкна под завивките.След секунда и Джесика я погледва.
-Лека нощ!-обади се Сиело.
-Лека нощ!-овърнаха в хор останалите,а Панси само измърмори недоволно нещо под нос.

***

-Ставайте!-извика Панси,а в гласа й се долавяше задоволство.
-Разкарай се,Паркинсон!-изръмжа Емили покривайки се през глава.
-Добре.-отвърна слидеринката.-Вие ще закъснеете за часовете,а това,че Тед,Драко,Монтагю и Цабини не спряха да ме молят да ви събудя не е от значение.Както и да е.Приятни сънища.
Тя излезе праскайки вратата след себе си и отвън се чуха недоволно мърморене.
-Айде,че Макгоногъл ще ни направи на нищо ако закъснеем!
останалите замърмориха недоволно докато отхвърляха завивките.
Щом Джесика стъпи на хладния под отново настръхна-студения въздух я проница и тя потрепери.
След около десетина минути вече бяха готови и излязоха в общата стая.Там нямаше никого.
-Ау тея момчета само за ядене мислят.-изсумтя Емили.
-Аз предлагам да идем и ние да хапнем ако още има време.-предложи Сиело.
-Да,добре,спомаха ми е на същото мнение.-съгласи се и Джесика.
Шестте излязоха бързо през фалшивата стена и тръгнаха през хладните подземия с желанието възможно по-бързо да стинат до топлата Голяма зала и да се насладят на закуската.

Докато седяха и закусваха никой не казваше нищо. Емили седеше най-от края на масата и гледаше през прозореца. Считано от днес, знаеше, че следващите три дена ще са изключително мъчение за нея. Опита се да прогони мрачнните си мисли, но нищо не стана....
Изведнъж силна болка я облада. Скова цялото й тяло и тя изпусна чашата. За миг притвори очи и се задъха.
-Емили? Какво има?-попита Драко, но не получи никакъв отговор.
Тиодор светкавично се изправи, а след секунди и сестра му. Тя се затича по коридора към врата, а брат и веднага я последва. Успя да я хване точно на вратата и я дръпна към себе си.
-Тиодор, боли ме...-умолително изстена тя.
-Носиш ли си хапчетата?
Ем кимна и ртъгна към общата стая.
-Идвам с теб.-веднага я настигна Нот придържайки я.
Емили погледна назад. останалите се приближаваха.
-Остани при тях и замажи някак положението. -изстена тя и се отскубна като забърза напред, а Нот остана пребледнял от притеснение....

Ем връхлетя в спалнята на момичетата и забързано зарови из куфара си. Краката й се подкосявахаи когато след минута намери едно малко шишенце, нагълта една четвърт от хапчетата вътре. Причерняваше и от болка, но трябваше да търпи. насочи се към банята, напълни ваната и се отпусна вътре. Скоро дишането й се успокой. Сега имаше малко време за спокойствие....

-Какво става?-попита притеснена Джесика веднага щом зърна Тиодор.
-Стана й лошо.-отвърна с треперещ глас Тиодор.След миг през вратата на голямата зала изникнаха и останалите.
-Тед,какво й е на Емили?-попита намръщено Драко.
-Стана й лошо.-повтори Нот вече малко по-сигурно.
-Сигурен ли си,че е само това?-попита подозрително Селин.
-Да.Изведнъж я заболя корема страшно силно и отиде до облничното крило!-отвърна вече леко изнервено той.
-А защо не ни каза!?Щяхме да идем с нея!-тросна с Габи.
-Ами сигурно е искала спокойствие.-сви рамене той.
-Лъжеш.-усмихна се незнайно защо развеселена Джесика.
-Моля?!?-възкликнаха Тиодор и Драко в един глас.
-Лъжеш.-повтори ясно момичето.
-И откъде накъде?-скръсти ръце Тиодор.
-Емили тръгна натам.-тя посочи пътя към общата стая,който минаваше през подземията.-Болничното крило е натам.-тя махна към стълбите.Тиодор я гледа няколко мига объркано после въздъхна.
-Не се сетих за това.-отбеляза Монтагю и Сиело го настъпи при което той я погледна намръщено.
-Хайде,да видим как е.-предложи Али.
-Добре е!-упорстваше Тиодор,но никой вече не му обърна внимание.
Останалите тръгнаха към подземията,а Джесика се позабави малко,за да върви редом с Тиодор.
-Какво й е на Емили,Тиодор?Нещо сериозно ли?-попита тя тихо.Тиодор въздъхна загледан в пода.После вдигна очи към нея и погледите им се срещнаха.
-Не мога да ти кажа.Нямам право.Тя реши какво да прави,но моля те не я препирайте.Може би не иска да разбирате!
-Добре.повече няма да питам.-отвърна момичето.-Само се надявам да е добре.

Емили вече беше излязла от ваната и седеше облечена в дълъг пуловер пред камината в спалнята на момичетата. Беше се свила възможно повече в малкото канапе и тръпнеше. Болеше я ужасно много. Всяко място от тялото й тръпнеше, през нея преминаваха студени вълни, а лицето и бе бледо. В очите и се четеше празнота и болка. Тя се сви още малко и затвори очи. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. Пресегна се към масичката и взе малкото шишенце. Изпи още едно хапче. Помагаха и за по час, два, но после болката се връщаше. Бе по силна от друг път. Само като си помислеше, че трябва да прекара следващите няколко три дни подложена на това мъчение и се искаше да се метне от някъде.
Приглушен стон се откъсна от устните й, тъй като не бе усетила, че спалнята се пълни схора си бе позволила да изстене.
-Емили?Какво ти е.
Нот се стресна и светкавично бързо се изправи. Погледа и се заби в Тиодор, който вече се терзаеше, че не бе настоял да я оставят..
-Нищо, защо?
-Какво има, много си бледа и защо излетя така от стаята?-попита Селин
-Нищо ми няма, просто ми е лошо, моля ви оставете ме сама.
-Сигурна ли си?
-Сигурна е, а аз ще остана за малко при нея. -обади се Тиодор, избутвайки ги извън стаята.
Той повдигна сестра си и тя седна в него. Отчаяно се вкопчи в блузата му и скри лице в рамото му.
-Ще умра..-простена тя
-Много ли ти е зле.
-Много ме боли. По--силно е от друг път! -
-Пи ли хапчета?
-Не помагат!
Той я прегърна силн0о, а когато успя някакси да я приспи се върна при останалите и изтощен се просна на първото свободно канапе.

-Ем,добре ли е?-попита Габи разтревожено
-Не е добре-отговори й искрено Тиодор-Не знам какво да направя.
-Можем ли да помогнем с нещо?-намеси се Сиело
-Не..за съжаление сме безсилни-обясни Нот-Сега е най-добре да я оставим да си почине.
-Трябва да ходим на вълшебство-простена Алисия и се изправи-Кой ще остане да я наглежда?
-Аз-вдигна ръка Тиодор-Извинете ме пред Флитуик
Останалите кимнаха и тръгнаха да излизат.Джесика остана последна.
-Ще се видим после-прошепна тя на момчето и го целуна по бузата.
След това побърза да тръгне след приятелите си.


-Дали някога ще разберем?-подшушна Габи на Селин,с която деляха един чин.
Професора монотнно обянсяваше някакво заклинание и на всеки две минути повтаряше думите:"Може да ви се падне на изпита за ТРИТОН.".Слидеринци перфектно знаеха какво прави магията,затова не се напрягаха да слушат.
-Какво да разберем?-отвърна по същия начин Лестранж
-Болна ли е Ем...имам предвид..защо става така?-обясни Габриела
-Предполагам,че скоро ще ни каже-вдигна рамене другото момиче-Ох..ще умра от скука.Какво имаме после?
-Двоен по отвари-измънка Габи-това е най-тежкия ни ден..
Чу се тихо Дзъъън и учениците светкавично започнаха да събират нещата си.

Сиело изхвърча първа от стаята по вълшебство, по доста причини. Например: Беше притеснена за Емили, а и не можеше да понася този час, като почти всеки друг освен отварите. В добавка към това, сега, когато и двамата Нот ги нямаше, тя и Монтагю се бяха оказали сами на чин и той бързо се намести до нея.
- Е, днес явно ще си прекараме забавно... Ели... - беше явно, че не му се внимаваше в часа, но тя не му обърна внимание и той се отказа.
В момента, в който чу звънеца изхвърча от помещението и се запъти към следващия си час - Грижа за магическите създания. Днешният ден беше препълнен с гадни часове за слидеринци, два от които бяха с грифиндорци. Поне влиянието на амортенцията беше отминало, а дори и да не беше Тиодор не беше тук и Вейн нямаше как да го тормози. Когато видя групичката им ги погледна, колкото можеше по-злобно и се опита да им се озъби. Е... не успя. Хагрид, това изключително глупаво същество, не знаеше как още го държат в училището, особено след онзи инцидент с братовчед и. Не беше истина колко го мразеше. Не беше истина колко го мразеха и другите от дома и. Обясняваше им за някакви коне ли еднорозили ли бяха, Сиело не го слушаше. Бяха твърде заети да обсъждат проблема с Емили Нот. Не бяха способни да стигнат до заключение, какво можеше да и е станало... Но... бяха сигурни, че не е просто това, което тя твърдеше... не и беше само лошо имаше и още нещо. Никой не можа да го отрече, та дори Тиодор се опитваше да замаже положението.

На обяд Ем не се появи, появи се само брат и.
- Как е тя? - попита Али, а Сиело го погледна с надежда.
- За сега е добре, но трябва да си почине, ако може продължете да ме извинявате пред професорите, за да стоя при нея. - отговори сравнително кратко той и след хапване на бързо се върна при нея.
Като цяло настроението беше умряло, почти колкото професор Бинс. Което определено напомняше на слидеринци за техния следващ час, а именно История на магията. Но преди това те се отбиха в библиотеката, за да потърсят нещо, което да им подскаже за състоянието на приятелката им.. Но за съжаление не откриха нищо. Сигурно защото нямаха много време, а може би защото просто нямаше такава информация дори и в това огромно място. Може би забранения раздел...

Часът при Бинс мина почти толкова заспало, колкото и съня им предната вечер. Монтагю пак се беше настанил до Сиело, но този път тя се възползва и се облегна на рамото му. Минута по-късно спеше. От известно време насам спеше в тези часове и разчиташе на записките на Емили. Обаче нея сега я нямаше и Ели не знаеше после как щеше да учи. Явно трябваше да си купи самопишещо перо... Поне нямаше да и е нужно да чете чужди записки, щеше да има дума по дума, каквото е казал професора.

Някакъв слаб шум накара Ем да се размърда и само след секунди тя седеше в леглото, завита до крсъта и се оглеждаше. Болката веднага се върна и тя стегна цялото си тяло. Притисна коленети си до корема, обърна се настра ни и стенейки се отпусна в леглото. Искаше отново да заспи, за да не я боли, но не и се отдаваше. Хапчетата не помагаха.
Точно когато бе започнала да се отпуска чу силен шум и отново се надигна. Облече къс черен халат и слезе в общата стая, където седеше брат й. Тиодор веднага се изправи и се запъти към нея.
-Добре ли си? Как се чувстваш?
-Ужасяващо! Чувствам се ужасно. Болката е ужасна. Никога не ме е боляло така.(НЕ Е ВЪРКОЛАК ВЪПРЕКИ, ЧЕ Е НА ПЪЛНОЛУНИЕ)
-Искаш ли да отидем при сестрата?
-И какво ще й кажем?Не можем. Ще трябва да потърпя.
Тя се сви на канапето пред камината. Брат й силно я прегърна, а тя се сви още повече. След десетина минути болката малко отшумя..
-По-добре ли си?
Тя кимна и затвори очи.
-Я, ама вие не сте ли брат и сестра?-беше гласа на Паркинсън.
На Ем и причерня. Сега трябваше да се занимава и с тази овца...
-Разкарай се преди да съм се ядосала.-Изсъска Емили и стана, но Нот я дръпна обратно..
След няколко минути вътре влязоха и останалите. Изглеждаха много отегчени...

-Писна ми от тъпи часове...-оплакваше се Ели
-За първи път да съм съгласен с теб!-отвърна й Монтагю и се настани Тед
-Как си Ем?-попита я Джес,макар че всички много се притесняваха,тя се усмели да попита приятелката си като поглеждаше кръдешком към Тиодор.
-Не и този път....не ме изнудвай с този поглед-примоли й се момчето.Емили го погледна укорително,а после каза:
-Спокойно,добре съм.Просто имам нужда от малко почивка това е!Претоварих се много напоследък,стана ми лошо и така....това е!
-Честно казано не ти вярвам.-обади се Драко-И мисля,че всички сме единодушни в това отношение.
-Според мен Ем има нещо,което не искаш да ни кажеш.Не че те карам да го направиш....но поне не ни лъжи.-възмути се Блейз
-Намери кой да го каже!-изсъска Алисия в лицето му и го бутна силно,толкова силно,че момчето се удари в стената-Ти си лъжец,а не Ем,а колкото до това какво й има това си е напълно нейна работа,не се прави на загрижен.
-А ти не смей да ме буташ.-извика й той,вече се ядосваше.
-Хей,хей по-спокойно.-примоли им се Габи
-Аз подкрепям Али,Блейз знаеш защо го казвам!-извика Селин и погледна злобно Цабини
-И това ли ще отречеш Блейз,използвал си Селин както се опита да използваш и мен.-Али извади пръчката си-Това да ти е за урок!Круц....
-Оххх.....Тидор не мога!-изстена Емили.Това предотврати изпращането на проклятието по Блейз.Всички се бяха втренчили уплашено в Ем и Тед.

Емили се изправи и без да казва нищо се насочи към спалнята на момичетата. Едва не падна по стълбите, придържана от брат й.
-Ще пратя сова на баща ни. Ще знае какво да правим.
Никакъв отговор. Чуха се стъпките на останалите, който се качваха към помещението.
-Емили добре ли си? Какво има?-Попита Алисия
Слидеринката грабна шишенцето с хапчетата и моментално изпи три.
-Искам някой да ми обясни какво по-дяволите става?-гласът на Драко бе студен и заплашителен.
Ем и Тиодор се спогледаха. Слидеринката се подвуоми, но после само кимна и затвори очи облягайки се на облегалката.
-Преди година докато бяхме в имението ни, през лятната ваканция се случи една трагедия-започна Тиодор-Но за това не искам да говоря, а съм сигурен, че ще наскърби и сестра ми. тя тогава се случи нещо странно. Вървяхме из дърветата, когато се показаха няколко човек. Бяха доста по-големи от нас и......убиха един от приятелите ни. После направиха някакво странно заклинание на Емили, но и до сега не сме разбрали какво точно е. На всяко пълнолуние става така. До сега успявахме да го прикрием, но сега явно я боли повече. Той говореше тихо, надявайки се, че Ем не го чува, въпреки, че му бе дала позволение да разкрие.
-Не можем да намерим магия или лекарство, което да премахне болките....Всъщност няма нищо друго за казване....

Настана тишина ненарушавана от нищо.Ледения вятър,която бушуваше навън се усещаше дори в подземията.С това темпо,с което се трупаше снега съвсем скоро занятията им по билкология щяха да бъдат отменени,както и тези по грижа за магически създания.
-А какви бяха тези....които ви нападнаха?-полюбопитства Селин.
Отговор не последва.Тиодор стрелна с поглед сестра си,която все още стоеше облегната и със затворени очи.
-Не знам.
-Смъртожадни ли бяха?-попита Драко.Тиодор го погледна странно.
-Не знам.
Отново тишина.Джесика се чувстваше странно.Всичко това беше странно.Фактът,че стоят на тъмно,скупчени до леглото на Емили и мълчат,я караше да се чуства странно,дори леко уплашено.
Изведнъж през отворената врата влетя Панси и рязко се закова на прага й.Прецени набързо ситуацията и решавайки,че момчетата не са обитатели на стаята почти извика:
-Какво си мислите,че правите?!?Това е момичешката спалня!Не би трябвало изобщо да сте тук!
-Млъкни,Паркинсон!-извърна очи Габи.
-Няма!-сопна се другото момиче.-Какво е станало?Защо сте я наобиколили все едно умира?
-Нищо й няма.-озъби й се Джесика без да усети,че Пансе не е споменала име,а те бяха по-скоро в кръг отколкото около някого.
-Вън!Момчетата да се махат!това са момичешките спални!-държеше на своето тя.
-Млъкни моментално защото,кълна се,ще те сполети нещо изключително болезнено!-изръмжа Монтагю правейки една крачка към нея.
-В качеството си на училищен префект....-останалите направиха физиономии.
-Много ми дреме,че си префект.-изсумтя Тиодор и стрелна с поглед сестра си,която си бе останала развнодушна към думите и действията на момичето.
-И аз съм префект и какво?-наежи се Драко.Тя скръсти ръце и ги изгледа слобно.
-Тръгвайте си или ще говоря с професор Снейп.-заплаши ги тя.
-Няма да го направиш.-изсмя се Селин.
-Оооо напротив!
-Не би...
-ЩЕ ГО НАПРАВЯ!АКО СЕ НАЛОЖИ ЕЙ СЕГА ЩЕ ОТИДА!-изкрещя тя.
-по-добре вървете,че наистина ще го направи.-обади се Емили и всички извърнаха поглед към нея.
-Сигурна ли си?-упорстваше брат й.
-Спокойно,Тиодор,ще я наглеждаме!-увери го Джесика.
Той кимна и се изправи.Целуна сестра си по челото,после и Джесика и излезе.Останалите момчета го последваха,а Панси прасна вратата след тях.
-И предупреждавам-без приказки!-нареди тя.
-Ооо я вземи да млъкнеш,че префект или не ще ти празбия физиономията!-изръмжа раздразнено Селин и останалите се постараха да сподавят смеха си.
Бързо се преоблякоха и се шмугнаха под завивките.Емили не продума и дума,но поне засега явно хапчетата действаха.
-Емили,ако има нещо не се колебай да ме събудиш!-обади се Джесика.
-И мен!И мен!-присъединиха се другите.
-Абе да няма да умира,че ще ви буди всичките!-измърмори недоволно Паркинсон.
-Млъквай!-креснаха всички в един глас.
Отново настана тишина.Съвсем скоро сънят ги обори и всички заспаха.

Габи рязко отвори очи.Цялата трепереше.Одеялото й се беше свлякло на земята и момичето беше останало без завивка..Габриела бързо стана и вдигна балдахина.Извърна на другата страна,но не можеше да заспи.Стоя няколко минути загледана в сиулета на Селин,която спеше на съседното легло и после се изправи.Облече халата си и тръгна към вратат.Искаше да остане сама и да помисли.Пристъпваше леко и тихо,за да не събуди приятелките си.Точно хвана дръжката на вратата,когато Селин се обади:
-Габс,къде отиваш?5 сутринта е.-измънка Лестранж
-Аз..отивам да поседя в общата стая-отговори рязко Габи
-Искаш ли да дойда с теб?
-Не,Сел,спи-усмихна се Габриела-След малко се връщам
Селин вдигна рамене и отново се отпусна на леглото,а приятелката й тръгна надолу по стълбите.Седна на дивана срещу незапалената камина и се загледа във въглените.Сякаш отрязяваха настроението й-студени и черни.Габриела пристисна коленете до брадичката си и се замисли за проблема на Емили."Какво ти е,Ем?-повтаряше си тя наум-Дали има лек за това?Дали да не отидем в болничното крило?Не..там няма да й помогнат.Ами Св.Мънго?Това е найдобрата магьоническа болница.А това воубще имаше ли друга?".
-Защо не спиш?-нечии глас я извади от притеснителните й мисли
Габи извърна глава към стълбите на момчешката спалняа и там видя познат силует.Драко.Тя въздъхна тежко и извърна глава на другата страна
-Просто не мога да заспя вече-обясни нормално Габриела-Мислите за Емили ме мъчат.Притеснявам се за нея..не знам какво й е.Ами ти?
-Подобно.Мислех си и за още някой-отговори Драко и излезе от сянката.
-Пука ми-сряза го Габи-Аз мисля да си лягам отново.Сладки сънища-тя се изправи и тръгна към стълбите
-Чакай малко.Искам да си поговорим-помоли Малфой
-Късно.Умирам за сън-излъга го набързо тя
-Не ти ли е любопитно за кой си мислех?-той си играеше с огромното й любопитство
Тя се закова на място и прехапа устните си.Успяваше да я манипулира.Тя въздъхна и като внимаваше да не си изиграе лоша шега му каза:
-Утре ще ми съобщиш.Лека нощ-качи се бързо нагоре по стълбите
Приятелките й все още си спяха сладко сладко.Тя се усмихна и също се сви под топлите завивки.Сега вече не я мъчеше само проблема с Емили,ами инещата,които говореше Драко.След случката през лятото явно нямаше да я остави намира.А и тя самата не знаеше дали иска това..Когато тази мисъл нахлу я главата й тя потрепера.Обърна се към прозореца и се опита да си го избие от главата.Но не ставаше..

-Габи,моля те,стани!-извика Джесика в ухото на французойката-Всички часове ще изпуснем,ако не станеш.
-Така и така не ми се ходи-провлачи Габриела-Няма ли начин да пропуснем?
-Ставай!-викна отново Джес и се мръдна от леглото й
Габриела стана и с възможно най-бавното темпо се запъти към банята.Застана през огледалото и се изплаши до смърт.Косата й се бе разхвърчала на всички страни и тъй като снощи не бе благоволила да си изчисти молива под очите,сега всичко се беше разтекло.Тя нададе писък.
-Какво има пък сега?-попита Селин
-Косата ми!!!!-крещее Габи-Ох..дано да се оправи
Откъм другата стая чу смеха на останалите.Започна да приглажда косата си,защото не желаеше да си остане рошава цял ден.След около половин час беше готова да отиде в кабиента по История на магията,

Целия ден мина доста еднообразно и скучно.Утехата на слидеринци бе престоящата ваканция,началото на която идваше след един ден.Ем не даде никакви признаци да й има нещо,но си личеше,че на моменти едва се сдържаше.Драко постоянно се опитваше да заговори Габи,Ем беше с Тед,който пък наглеждаше Емили,Ели и Мантагю като никога до сега си говореха нормално,явно бяха намерили обща тема.Тъй като Алисия и блейз бяха скарани,а и али не искаше да оставя Селин сама,двете решиха този ден да се отдадат изцяло на подготовката относно предстоящия рожден ден на Лестрандж.
-Значи е решено...-записваше Али в една тетрадка,защото урока по Аритмантика никак не бе интересен,и тя използваше времето за организацията-ще празнуваш в имението Малфой.
-Определено-кимаше ентусиазирано Селин-сега да решим кого да поканим.....
.... с Цабини-Али натърти много силно на това име-стават десет човека.Тесен кръг от хора,звучи добре.Тъкмо няма да се ухарчиш много-пошегува се Лис
-Хаха,да така си е.Ще имам повече пари да си купя подарък.-Сел се замисли замечтано за бъдещия си подарък.
-Ние сме ти подготвили голяма изненада-усмихна се Али,с което накара в следващите десет минути Селин да напира да разбере всичко което приятелите й са планирали,но Али пазеше строга тайна.После часът свърши,а до този разговор така и не се стигна...
Беше вечерта преди последния учебен ден,ако може да се нарече така,защото седмокурсници имаха изпити и им се налагаше да се върнат в училище.Групата слидеринци бе насядала на канапетата около камината в пълен състав.Ем се чувстваше много по-добре,а тази вечер бе последната от пълнолунието и съответно най-безболезнената.
-Искате ли да играем на нещо?-предложи Джес
-Имаме нужда от малко развлечение!-промрънка Сиело,с което привлече вниманието на Монтагю,които също хареса идеята.
-Добре но какво?-попита Габи отегчено
-Аз предлагам една хубава игра"истината или се усмеляваш",малко е изтъркана,но е голяма забава.-предложи Драко
-От личен опит ли го знаеш?!-попита го през смях Али,но все пак се съгласи с предложението.
-Вече съм по-добре...така,че...-заовърта Ем,но след кратки убеждения от страна на останалите и тя се съгласи.
-Е,кой пита първи?-попита Селин
-Искам да съм аз!-извика Блейз,които до сега не бе убелил и дума.Никак не бе в настроение и сякаш с играта щеше да си го изкара на Алисия,което никак не й се хареса.Все пак играта започна...

Точно преди началото на играта Емили напълно се разколеба и с много мъка се измъкна от общата стая. Една разходка окло езерото щеше да й дойде много добре. малко спокойствие, малко тишина, насаме със спомените и мислите си. Може би някога щеше да успее да немри отговор на загадките, който я измъчваха, на въпросите, който изплуваха във съзнанието й....
Времето бе доста хубаво, а само след два дни свършваше училището й. последната и година в Хогуортс не бе от най-вълнуващите, но пък и самата мисъл, че бе последна я раздваше. Вече бе напълно сигурна какво иска да направи с живота си. щеше да се присъедини към Черният лорд, щеше да отмъщава за злините, който и бяха причнили някой хора, щеше да е спокойна, че е изпълнила последното желание на човека, който обичаше. При тази мисъл разтърси глава, за да възвърне нормалното си дишане и бавно замята малки камъчета във водата. Преката следващите 15 минути потънала напълно в мислите си нещо я стресна и тя погледна към замъка, от йъдето се задаваха хари Потър и Роналд Уизли.
Тя изсумтя звучно. не и стигаха проблемите и трескавите мисли, че сега виждаше и двамата нещастници от Грифиндор.
-Хей, Нот..разбрах, че си направила някакъв номер на Хърмаяни.
-И имаш проблем с това?-злобна усмивка изгря на лицето й....

-Истина или се осмеляваш?-обърна се Блейз към Монтагю.
-Осмелявам се.-отвърна той след кратък миг колебание.Цабини се замисли за момент оглеждйки всеки от приятелите си.
Тиодор се бе настанил на едно канапе,Джесика стоеше на страничната облегалка на споменатото канапе,Драко и Габи се бяха настанили на дивана,а в другия край стоеше Монтагю.Селин се бе излегнала пред камината,а Сиело и Алисия седяха близо до нея.
-Ами такам...ако кажа да целунеш Джесика ще стане някой свада...същото се отнася и за Габи...
-моля?!?-възкликна момичето,но Блейз не й обърна внимание.Останалите се ухилиха.
-Задължително ли е да е целувка?!?-възнегодува Сиело.-Играта не се ограничава само до разменяне на ласки.Могат да се измислят много по-....
-Реших.-прекъсна я Цабини.-Дейвид запуши й устата!
-Какво?!?-извика Сиело объркано.Монтагю го изгледа едновременно доволно и неразбиращо.
-Да направя какво?!?
-Целуни я бе идиот!-тросна му се Блейз.Сиело и Монтагю се спогледаха и момичето поклати глава.
-Хайде,не се прави на срамежлива!-предизвика я Драко,която се бе ухилил до уши.Момичето се поколеба после въздъхна тежко и кимна.Макар че беше само на игра тази целувка можеше да промени доста неща.
По лицата на всички цъфнаха доволни усмивки.Селин се поизправи и се отдръпна под предлог "че не искала да пречи" и Монтагю коленичи до нея.Наведе се и я целуна след което се отдръпна ухилен.Сиело едва сдържаше усмивката си,но успя някакси да я прикрие.
Приятелите им нададоха весели възгласи и заръкопляскаха.мантагю се изправи и се поклони,а Сиело го изгледа странно.Останалите избухнаха в смях и след малко се чу едно приглушено "туп" последвано от тих стон.Миг по-късно общата стая избухна.Всички се запревиваха от смях дори Джесика,която от първия порив на смях се бе прекатурила от фотьойла на земята и лежеше по гръб.
С едната си ръка се държеше за главата,а с другата-за корема.
След няколко минути когато що-годе се овладяха Тиодор се надвеси над фотьойла почервенял от смях и попита:
-добре ли си?
-чудесно.-отвърна Джесика през смях.
-там ли ще стоиш?
-Мне май ще стана.Чаках да спре да ми се върти главата....-отвърна невинно тя и се хвана за страничната облегалка помагайки се да се изправи.Щом най-накрая стана останалите й погледнаха и отново избухнаха в заразителен смях,на който тя не можа да устои.
Тя понечи да седне отново на облегалката,но Тиодор бързо я дръпна в себе си.
-Още един такъв удар в главата и ще получиш мозъчно сътресение или по-лошо...амнезия!А това не ме устройва!
тя се усмихна миличко,наведе се и го целуна.
-Ооо я си намерете стая!-извика някой от компанията.
Двамата избухнаха в смях последвани от останалите.
Джесика се сгуши по-удобно в Тиодор и незнайно защо решиха да зарежат играта.

-Да,и на мен не ми се играе-съгласи се Габи и се изправи-Отивам в библиотеката.
Тя грабна чанатата си и хвръли по един поглед на всички.Гледаха я учудено.
-Какво?-вузмути се тя-Имаме огромно есе по отвари.-тя се усмихна и тръгна към вратата
"Сега е момента"-помисли се Драко и скочи след нея
-Чакай ме.Идвам с теб.Трябва да наваксам по трансфигурация.-излъга бързо той
-Ето това имах предвид,когато казах онова за свадата,Габи-подвикна Блейз
-Дръж си езика зад зъбите,Цабини-тросна му се Габриела и без да обръща внимание на никой излезе от общата стая.Малфой погледна ядосано към Блейз и тръгна след нея.
Тя набра скорост по коридора,защото нямаше никакво желание да общува с момчето.Той обаче я настигна.
-Трябва да говорим-каза й строго
-Не искам да обсъждам нищо с теб-отвърна му и продължи напред
-Стига,Габ,знаеш,че трябва-гласът му звучеше умолителен
-НЕ!-кресна му Габриела и зави наляво към библиотеката.Влезе вътре и седна на най-крайната маса.Взе си няколко книги,в които пишеш за амортенцията и се направи,че ги чете.Драко се настани срещу нея.
-Значи изпитваш нещо,щом не искаш да говорим?-каза й
-Не..не знам..не искам да знам-отговори му,без да го поглежда в очите
-Това..онази целувка през лятото означаваше нещо.Мисля,че и за теб-той сложи ръката си върху нейната
-Слушай,онова през лятото беше грешка.Една целувка,нищо повече.
И двамата не бяхме в цветущо състояние..така че..просто трябва да забавим.
-По дяволите,Габи,не искам да забравям.Хареса ми и знам,че и на теб.Сега ще дойда при теб и ще те целуна.Ако ми отвърнеш-ще останем заедно.Ако ли не-няма да те мъча повече
-Да не си посмял!-изписка ядосано тя-Не желае да правиш това.
-Късно-изимитира я той и стана от стола си.
Заобиколи бавно масата и приклена до стола на Габриела.
-Недей!-прошепна му отново тя,но не успя да го спре.Той леко се доближи до нея и я целуна.
За част от секлундата момичето не знаеше какво да направи.Ако му отвърнеше,все едно го харесваше.Ако ли не-го губеше.Несъзнателно тя отвърна на целувката.Драко се отдръпна и се ухили.
-Значи и за теб е значело нещо?-каза й и тя сведе глава.Кимна едва забележимо.

В крайна сметка успя да се отърве от Потър и Уизли и продължи бавната си разходка около езерото. Времете малко по малко, стана хладно, ветровито, а малки капчици дъжд започнаха да обсипват почвата. Емили не се върна назад. Обича дъжда. Обичаше мрачното време. Нещообаче я притесняваше. От известно време имаше чувството, че някой или нещо от дърветата я наблюдава. Не се уплаши и шродължи уверено да ходи, но странните звуци и влияния, който идваха от крайните дървета на гората не оставяха съзнанието й на мира. На няколко пъти се загледа, но не видя нищо. Спря по средата на пътя си и се скри под короната на едно много голямо дърво, защото дъжда доста се усили. Облегна се назад и затвори очи. Чу стъпки, който я заобиколиха, но не погледна. Когато го направи видя две черни очи, който я гледаха по странен и особен начин. Дъха и спря, цялата затрепери, очите й се разшириха. Тя се притисна назад до дървото невярвайки на това което виждаше. Момчето което седеше срещу нея протегна рка към лицето й, но тя веднага стана и се затича.

Вратата се открехна и вътре влезе напълно непознато момче, или поне за повечето. Тиодор пребледня като призрак, разбирайки защо сестра му бе прехвърчала така. Нот не можеше да мръдне, докато малдият мъж се изкачваше нагоре към спалнята на момичетата. Сетен открехна вратата и влезе вътре, изричайки някакво заклинание, което премахна прегадата за момчета. Запъти се към леглото на Емили, който в този момент се бе увила в завивиките, бе се завила през глава и ридаеше възможно най-безшумно.
Майкъл се доближи до нея и дръпна одеалото нагоре. Слидеринката рязко се обърна и понечи да стане, но пръстите му здраво се увиха окло китката й. Тя се задърпа необуздано, но без резултат.
-Не се приближавай. Пусни ме веднага. Какво си ти?-сълзите се смесиха с въпросите.
Другата му ръка се плъзна по бузата й, надолу по шията, обхвана я през талията и въпреки молбите и възраженията, изправи ЕМ на крака.
-Не си и....Не може..няма как.....Не!-проплакваше накъсани думи тя.
-Съм. Съм. Успокой се. Не е илюзия. -той я придърпя в прегръдката си, а тя се разрида неутешимо.
-Когато се успокойш, ще ти обясня всичко. Отпусни се.
Майкъл пртискаше нежното тяло до своето с неимуверна внимателност и мила нежност. Сълзите й се стичаха по гърдите, просмуквайки черната риза. Извади пръчката си и махна към вратата, разваляйки заклинанието, което бе направил на влизане. Повдигна слидеринката от пода и седна на леглото, приютявайки я ръцете си. Замилва я по косата, по лицето, по врата. Започна да й шепти, да й разказва история, която бе налудничева, но и реална. Надяваше се, че Тиодор ще се осъзнае и няма да пусне никой да се качи. Дали директора вече бе разбрал, че е в учиището? Едва ли!Сега значение имаше настоящето, прако свързано с миналото.

-Кой беше този?-попита Селин изправяйки се.
-Не знам.Не го познавам.-отвърна Монтагю,който се бе понадигнал на дивана и бе проточил врат взирайки се във вратата на момичешките спални все едно щеше да разбере какво става.
-Ама от Слидерин ли е?-попита Джесика.
-Не.-отговорът дойде от Тиодор,който продължаваше да гледа странно все едно призрък бе преминал през него.
-познаваш ли го?-възкликна Али.Всички бяха вперили поглед в Нот.
-Не знам...така мисля.-отвърна той забил поглед в килима.
-Ъъъ не разбирам.Как така мислиш,че го познаваш?!?Или го познаваш или-не!
-Мислех...-Тиодор се почуди дали да продължи и се огледа.Всички го гледаха нетърпеливо,а Джесика кимна да продължи.-мислех...че е мъртъв!
Настана тишина.Всички гледаха озадачено слидеринеца.Монтагю се размърда на мястото си мръщейки се.
-Ако наистина е мъртъв както си мислел,то това е най-жизнения мътвец,който съм виждал!-каза накрая.
-Но...-опита се да си го обясни сам Тиодор,но се отказа.Просто поклати глава и се облегна назад затваряйки за миг очи.
-Ако наистина е този,който си мислеш и не е мъртъв....то тогава въпросът е какво прави тук и защо преследваше Емили!-обади се Сиело.
-Не я...преследваше.Не знам.-изстена Тиодор.
-Не можем да го оставим с нея!Не знаем какво може да й направи!-твърдо каза Селин изправяйки се.-Ще ида да видя какво става!
-НЕ!-извика неочаквано Тиодор и Джесика подскочи стреснато.-Имам предвид...остави ги.Той нищо няма да й направи.Не би могъл....
-Ако се забавят прекалено много ще ида да проверя!-заяви Селин и останалите момичета кимнаха.

-Абе я да си ходим в общата стая-каза Габи на Драко и затвори учебника по отвари.Той само вдигна рамене-Какво?
-А,нищо-усмихна се Малфой-Беше интересно да те гледам как четеш.
-Ха-ха..остроумничиш ли ми сега?-засмя се Габирела
-Не,е..говоря сериозно-размаха ръце Драко
-Да спрем до тук-каза му поучително Габи-Хайде към общата стая
Двамата тръгнаха по коридора,катo Малфой прегърна Габриела.Пред фалшивата врата се спряха.
-Чакай сега-помоли момичето-Такова..няма да казваш,чу ли?
-Защо?-учуди се момчето
-Не искам да се разчува..-усмихна се мило тя и каза паролата
Вратата се отвори и двамата влязоха в общата стая съвсем нормално.
-Много малко учихте-каза Цабини
-Да бе.Написах си есето по отвари-озъби му се Габриела-Пропуснахме ли нещо?
-Някаквъ призрак преследва Емили-каза бързо Селин
-Какво?-възкликнаха едновремнно новодошлите
-Питах Тиодор-Лестранж размаха пръст към момчето на дивана
-Кажи де!-подкани го Габриела
-Ами..не знам как да го обясня..мислех,че е мъртъв-вдигна рамене Тиодор
-Уау!И как стана това?-намеси се Драко

-Оххх....-изстена Тиодор отчайвайки се че отново трябва да обяснява.
-По-добре недей пита!-притече му се на помощ Джесика.Драко ги изгледа недоволно двамата и Джесика му отвърна с изкривена усмивка.Двамата с Габи се настаниха на дивана до Монтагю и Селин ги изгледа странно.
-Та вие какво правихте?-уж нехайно попита тя.
-Учихме.-отвърна Габи все едно това е най-очевидното нещо на света.
-Аха.-беше краткия отговор от страна на всички.
-Какво?!?-възкликна Габи изчервявайки се леко.После бързо овладя руменината си и се тросна.-Така беше!Питайте и него!
Всички погледнаха към момчето,което отново бе възвърнало веселостта си.
-Разбира се!-ухили се той.
-Ясно....-ухилиха се и останалите.
-Не!-почти извика Габи и удари Драко по рамото.Той разтърка удареното място и продължи да се хили,но после каза сериозно.
-Не,наистина само учехме!
-Добре както и да е!Каквото и да сте правили няма да ви питаме повече!
-Нищо не сме...-изстена Габи,но бе прекъсната от някой,който се бе появил в общата стая.Беше Панси и не изглеждаше много щастлива-както винаги.Изгледа странно Драко,а после и Габи и тръгна към момичешките спални.След един миг всички осъзднаха,че не трябва да я допускат там и извикаха един през друг.

- Пансиииииииии! Спри! - изкрещя Али.
- Няма пък! - озъби и се Паркинсон.
Момчетата се спуснаха срещу нея и бяха на косъм да я изпуснат, но в последния момент Тиодор я хвана за мантията и тя падна.
- Ела да си поговориш с нас. - изръси Драко и тя тръгна намусена, принудена от магическата пръчка опряна в гърба и.
Сиело се успокои, беше осъзнала, че е по-добре да оставят Ем и „призрака“ сами. Нямаше ни най-малка идея кой беше и какъв беше, както и всички останали, но знаеше, че трябва да си поговорят. За това пък тя трябваше да помага на останалите да задържат Панси в общата стая. Когато я доведоха до диваните Монтагю се просна до Ели и то с пръчка насочена към Панси, винаги готов да я омагьоса. Е на самата малфойка не и харесваше идеята той да е до нея, особено след тази целувка.
- Е, Панси Паркинсон, как си днес? - подхвърли леко подиграветелно Блейз, но тя явно бе достатъчно тъпа да не разбере.
- Благодаря, добре. - вирна носа си, все едно около нея имаше нищожества, освен Драко, тя се обърна към него и изгогука - Как си?
Това подразни Габи, но тя го прикри достатъчно умело, за да забележи само той. От своя страна момчето изгледа убийствено Панси, което бе знак да млъкне, но тя не го забеляза. За всички, по-специално Селин и Джес, тази патица беше вече прекалено вбесяваща и те с всичка сила се опитваха да се удържат... та да не и направят някое заклинание. Тъпото животно не млъкваше, а ужасния и глас се разнасяше из стаята. Сиело не можеше да издържа и се облегна на рамото на Дейвид и се опита да заспи, затискайки ушите си с ръце. Не успя, но продължи да се прави, защото нямаше да издържи да гледа тази физиономия и минута повече.

Емили седеше свита на кълбо в скута на Майкъл, опитвайки се да спре отчаяните хлипове-за съжаление без резултат. Момчето я притискаше с всичка сила към себе си, милваше я по косата, раменете и й шептеше.
-Можеше да ми кажеш!
-Излагах те на опстност!
-Глупости!-слидеринката понечи да се отскубне, но мъжа не я пусна.
-Съжелявам, но трябваше да те предпазя, а и мисята ми го налагаше. Хайде успокой се.
-Не можеш да си представиш, колко плаках......Не можеш.......
В следващите десетина минути не се чуваше нищо друго освен тихият плач на изнемощалото момиче.
Майкъл повдигна брадичката й и се взря в насълзените очи. Приближи се бавно до нея и с цялата си нежност долепи устни до нейните. Пти това негово деяние, тя отново се разрида, но не го осблъсна, когато отново я целуна.
Чувстваше с епо раздвоена от всякога. В душата и бшуваха хиляди чувства, спомени, картини и я объркваха. На моменти и причерняваше, а главата й бе замяна.
Вратата се отвори с трясък и вътре влетя Паркинсън...

Останалите се бяха отказали да я спират тъй като рискуваха да заподозре нещо,затова след краткия им разговор с нея я пуснаха,а самите те отидоха на вечеря.Паркинсон само погледна озадачено Ем и Майкъл и също се запъти към Голямата зала.
-Ние ще дойдем след малко.-обади се Цабини точно преди да излязат през изкуствената стена и дръпна с всичка сила ръката на Али за да не може да му избяга.
-Пусни ме,Блейз!Веднага!-просъска му момичето,но той я стисна още по силно за китката и я дръпна обратно вътре в общата стая,а после я притисна в ъгъла на най-близката стена,така че да не може да избяга.
-Предупреждавам те,пусни ме или...
-Или какво?-прекъсна я злобно Цабини-Нищо не можеш да ми направиш Али,най-малкото което е-не искаш!И сега ще ме изслушаш.-той я погледна право в очите.Алисия беше безпомощна пред този поглед и отказа да се съпротивлява повече.
-Искам да знаеш,че това,което казах по-рано е самата истина.Вярно е,че излъгах Селин,но това не означава,че ще излъжа и теб.Обичам те,а колкото това за парите беше глупаво от моя страна да го изръся така,но си помислих,че ако ти го кажа първо,няма да си помислиш,че те използвам защото си богата...Е,тук сгреших,но ще ти докажа,че наистина те обичам.-Той я притисна до себе си и я целуна.За негова изненада тя отвърна на целувката му....дали му бе повярвала или просто искаше да го провери Цабини не знаеше-знаеше само,че не му пука от нищо щом е с нея!След малко двамата слязоха долу при останалите,а Али възвърна каменното си изражение.вечерята мина необичайно тихо,почти никой не говореше....ем и момчето не слязоха за вечеря,но групичката не искаше да ги притеснява затова последната вечер отдаде на самостоятелно оправяне на багажа за утрешното им заминаване към имението Малфой където щеше да е рождения ден на Селин,няколко дни по-късно.За целта момичетата свалиха всичките си вещи долу,за да оставят сами"призракът"и Емили....Приключиха опаковането чак към 12ч вечета когато се наредиха пред камината.Този път,за учудване на останалите,Али се бе сгушила в Блейз.
-Вие да не се сдобрихте?-попита ги Габи
Блейз само кина и целуна Лис по челото.Вечерта пред камината мина съвсем онотонно,всички си говореха за някакви безмислени неща колкото да убият времето,но се чудеха и какво става с Ем въпреки,че никой не питаше....Към 2ч през ноща момичетата почукаха на вратата на спалнята,вече им се спеше и искаха да предупредят Емили и Майкъл,че влизат...

Селин отвори тихо вратата и надникнаха вътре.Майкъл и Емили бяха се настанили на нейното легло-момичето явно спеше,а непознатия лежеше до нея изучавайки лицето й.Щом чу скърцащите звуци от отварящата се врата веднага вдигна глава и присви очи,за да разпознае силуетите на прага.
-Ние такова....стана малко късно....а утре...
За миг той не каза нищо,после внимателно се изправи,за да не събуди Емили и кимна към нея.
-Наглеждайте я...моля.
-Не се притеснявай.-отвърна Габи.
Той тръгна към вратата,но Джесика го спря за момент.
-Знае,че от утре сме във ваканция нали?И няма да сме тук?
-Знам.-отвърна той.
-Добре тогава когато идваш пак поне предупреждавай,а не пристигай като призрак.-посъветва го тя надявайки се да не усети лекия намек за "призрака".Не таеше лоши чувства към него,но все пак я притесняваше факта,че всички са го мислели за мъртъв,а той...не е.
Той кимна разбиращо и излезе от стаята.
Панси разбута момичетата,за да влезе влезе в стаята и каза доста високо.
-Ееее крайно време беше!
Всички й изшъткаха,но Джесика и не се сдържа.Беше я изтраяла близо час в общата,но вече не издържаше.Замахна с пръчката още преди да се е усетила и тя започна да отваря и затваря устата си като риба без да издава и звук.
-Ах...блажена тишина...-въздъхна Джесика насочвайки се към леглото си все едно нищо не бе направила.Приятелките й сподавиха смеха си и Сиело затвори вратата след себе си.Панси развали магията,но не продума тъй като явно имаше поне малко мозък да схване намека.
Момичетата се преоблякаха и си легнаха казвайки си тихо лека нощ(Паркинсон остана безмълвна).След малко започнаха да се унасят една по една и накрая всички отпътуваха към "Страната на сънищата".

Котката й събуди Емили, доста по-рано от обикновенното, но явно си имаше причина. Днес щяха да се приберът в къщи, или по-точно само за няколко дни. След това всичките и приятелки и приятели щяха да дойдат в имението Нот, за да прекарат част от ваканцията заедно.
Огледа се. Останалите спяха, а и нищо чудно все пак бе едва 5.00 сутринта. Стана и се облече, после приготви на бързо куфара си и слезев общата стая, където за нейно щастие седеше Тиодор.
-Как си?-попита угрижено той.
-Няма да те лъже. Чувствам се срината, излъгана, но и якакви топли чувства ме объркват.
-Рабирам те-целуна я по челото.-Мислехме го за мъртъв....
-Кого сте мислели за мъртва?
-Пракинсън, ракарай ми се от очите, защото вече не мога да те търпя....-Емили се надигна, но брат й я спря и я дръпна отново на дивана.
Останалите няма ли да идват? Ще изпуснем влака