Тъмната страна

Габриела и Блейз се магипортираха на съвсе непознато за тях място.Странно защо беше тъмно,улицата беше пуста,в единия й край няколко боклучийски кофи бяха обърнати и от вятъра имаше боклук по цялата улица.Лампите,които трябваше да осветятват пътя,не светеха,а къщите сякаш бяха необитаеми.
-Нищо чудно,че ще я търсим дълго.Аз не мога даже ръцете си да различа-изкоментира Габриела,загръщайки се по-добре в мантията си..Това място не й харесваше..Навяваше й неприятни чувства..
Двамата тръгнаха по улицата.Белатрикс Лестранж им бе споменала за някакви квартири в центъра на това..селище.Не след дълго се намериха пред вратите на "квартирите"..Сградата беше на около два етажа,личеше си,че постройката е доста стара..
-Не,няма да вляза тук-отврати се момичето,но Цабини само й хвърли един поглед,изпълнен с възмущение.Все пак французойката се примири и двамата влязоха.Първия етаж беше нещо като кръчма.Имаше маси,със седящи по тях дебели мъже,наливащи се с бира,един мръсен бар,зад когото стоеше подобие на барман,с мръсна,смачкана престилка.Когато Блейз затвори вратат след себе си,доста от погледите се приковаха в тях.Или по-точни в Габриела.Мъжете изглеждаха така,сякаш досега не бяха виждали същество от женски пол.Очите на русокоската се разшириха от ужас.Внимавайки да стоят възможно най-далеч от тези прасета,смъртожадните стигнаха до бара.
-Искаме две стаи за около седмица.-поръча Блейз,удряйки с юмрук по масата..Барманът се усмихна,показвайки зеленясалите си зъби и донесе два ключа.
-Последните две-каза с отвратително дрезгавия си глас и слидеринците се насочиха нагоре.
Габи само се вайкаше за положението,в което са,а Цабини воубще не си правеше труда да я слуша.Изглеждаше така,сякаш мисията е единственото,от което се интересува."Мрънкало"-беше й казал той,когато се разделиха по стаите си.
Габриела се озова в по-отвратително помещение,дори от стаята си в Щаба.По-малко,по-мръсно,с паяци по ъглите й с мръсни,несменяни сигурно от векове чаршафи на леглото.на французойката й се дорева.Беше свикнала на лукс,удобства,а къде щеше да й се наложи да спи..на пода!Все пак се примири с този факт и свали мантията от гърба си,оставяйки я на земята.Поне знаеше,че ще спи на чисто..Тя седна върху наметалото си и пристисна коленете си до тялото..Предпочиташе да не не ляга,дори и да знаеше,че утре все едно няма да има гръб...Подпря брадичката си на коленете..Беше изморена,затова плавно затвори очи..Неусетно задряма
Скоро(или не толкова скоро) на вратата се почука.Габи отвори сънено очи и по лицето й пробягна усмивка...Може би Цабини щеше да се смили над нея и да се махнат от тук..Това място я отвращаваше със самото си съществуване..Стана и ненужно прокара пръсти през косата си..Имаше чувството,че ще заприлича на плашило,ако не прави поне това...Отвори вратата и не можа да повярва на очите си..Ръцете й се стегнаха в юмруци..Един от мъжете,които беше видяла горе,стоеше подпрян на едната си ръка и я гледаше със светещ поглед..Габи щеше да се опита да извика,но викът й се задъни в гърлото..Тя направи няколко крачки назад,потърсвайки с ръка пръчката си,но без късмет..Бше я оставила в мантията си..Мъжът запристъпва бавно към нея,протягайки ръце..
-Ела тук,малко ангелче-смееше се злобно той..Когато Габи се озова притисната до стената...Не знаеше какво да направи...
-Блейз!!!-изпищя безпомощно тя...
Мръсникът обхванах с ръце талията й,опитвайки се да я целуне..Ръцете му започнаха да шарят по цялото й тяло..
-Не!!!!-извика,правейки жалки опити да се освбоди..Затвори очи..Искаше това да е сън..Образът на онзи бледолик слидеринец изникна пред нея..И със сетни сили успя да изрита нещастникът в корема..Стигна до пръчката си и я вдигна срещу лицето му-Авада Кедавра!
Зелената светлина блесна и мъжът падна мъртъв на пода..По лицето на французойката започнаха да се стичат сълзи..Грабна мантията си и се загърна в нея..Чувстваше се ужасно,почти не можеше да диша...Беше убила човек,но това не я тревожеше..Колко много още щеше да убие,докато самата тя умре..
-Габи!-Цабини се показа на вратата.Лицето му се бепе изкривило в притеснена гримаса при вида на русокосото момиче.Той се приближи до нея и я прегърна..Тя отчаяно се вкопчи в него-Този..направи ли ти нещо?
-Не успя..Аз..убих го,Блейз,убих го-проплака момичето-Да се махаме от тук.Сигурна съм,че наблизо има разни хотели..
Цабини кимна разбиращо.

Следващата седмица мина изключително бързо пък и никой не му беше до следене на времето.
Бяха стигнали до подножието на планините преди три дни и на въпроса зададен от Джесика "Не можем ли да се магипортираме там горе направо?", Малфой страшни бе отсякъл,че това е НЕвъзможно защото великаните се страхували от магията и магьосниците и ако СЛУЧАЙНО попаднели на някой от тях докато правят такава шансовите им за подкрепа от тяхна страна биха били доста под нулата.
Така или иначе изкачването се оказа изтощително,уморително,трудно и неприятно,но за щастие стигнаха на време на мястото на срещата с другата група.Джесика остана малко разочарована от факта,че и в другата група нямаше жена,но запази тези мисли за себе си.
На другия ден вече бяха високо в планината и температурите значително бяха паднали дори и сега,в най-горещото време на лятото. Вечер все още не смееха да палят огън и зъзнеха в повечето случаи.Двама от смъртожадните се бяха нагърбили със задължението да открият бивана на великаните и на третия ден най-накрая мисията им се увенча с успех.Вечерта,когато се върнаха и разказаха на останалите за откритието си напрежението се увеличи стократно,а когато стана ясно че на сутринта ще отидат да поднесат почитанията си и да дадат първия си подарък,то направо пращеше във въздуха.
Джесика се усамоти до едно дърво извън пещерата(бяха намерили една пещера,която ставаше що-годе за обитаване и ги пазеше вечер от щипещия нощен студ) и направи няколко крачки напред спирайки се на ръба на терасата.Това място беше прекрасно за нощен пост тъй като се виждаше цялата долина долу и отчасти бивакът на великаните,където в момента горяха огромни огньове и се чуваха странни звуци.Луната грееше силно макар и едва в първата четвърт от фазата си и осветяваше всичко наоколо.
Джесика си пое дълбоко въздух и загледа отнесено блещукащия в далечината огън.Стори й е познат...точно като в камината в стаята на имението Малфой.Точно като в онази нощ...нощта,в която Теодор разбра,че тя е смъртожадна,нощта,в която Джесика осъзна какво означава той за нея и колко неспособна е да го изгуби.А сега всичко това беше свършило.Той сигурно беше на мисия,или по-скоро...с някоя друга запълваше времето си.
"Добре,че не изпратих писмото!"-помисли си тя.Беше написала в него точно каквото чувстваше.Беше се извинила за нещо което не разбираше,беше го направи от отчаяние.Не можеше да го изгуби.Но той пожела така и тя реши,че няма смисъл,че той не я обича вече.
Някой незабелязано престъпи зад нея и рязко я хвана за двете ръце заплашвайки да я бутне от скалата.Джесика тъкмо щеше да изпищи когато нещо по-силно от нея спря викът й в гърлото и тя не издаде и звук.
"Пусни ме сега,не падна"-помисли си момичето,но уви,ръцете я издърпаха назад и я пуснаха.
-Леле как си се отвеяла....и великан да мине покрай теб няма да го забележиш!-отбеляза мъжът и се настани на земята.Джесика постоя няколко мига загледана в огньовете,после въздъхна и седна обръщайки се към другия смъртожаден.Допреди няколко дни не го познаваше,а сега бяха нещо като..ъъъ...приятели.Доколкото можеше да се нарече така.
-За какво си мислеше?-попита Дерек подпирайки се на дланите си и облягайки се на тях назад.
-За това,което ни очаква утре....-отнесено отвърна Джесика.
-И още?
-И дали ще успеем....
-И?
-И какво И?-не се сдържа момичето.
-Айде да не се лъжем,Джес.Изглеждаш все едно....-той само изсумтя и извърна поглед.Джесика го изгледа предизвикателно и той продължи.-Не знам какво е станало,нито съм убеден,че искам да ми кажеш или че изобщо ще ми кажеш,но трябва да продължиш напред.
-Голям философ се извъди.-отбеляза момичето.
-Ей,не си го изкарвай на мен задето животът ти е скапан.-изсмя се мъжът.
-Опитах се да си го изкарвам на Грейбек ама се притеснявам че в най-скоро време може да зажаднее за кръв...-отвърна провлачено тя и двамата се ухилиха.
-Засега всичко върви добре.-каза накрая Дерек.
-Засега.
-Без песимизъм моля.
-Няма начин.Свиквай.ще ме търпиш още месец.-отвърна Джесика опитвайки се да подтисне усмивката се.
-Леле човек ако ви слуша прекалено дълго отстрани ще си помисли че спите заедно.-отбеляза приближаващ се глас.Двамата извърнаха бързо глави и видяха Грейбек,който излизаше от сенките на заобикалящите ги дървета.
-Каква приятна изненада!-усмихна се широко Джесика.
-Без сърказам ако обичаш.-сряза я Грейбек.-Ригс,Малфой исакше да говори нещо с теб и ти Дарк бива да стоиш по далече от ръба,че при тея твои фобии от височини нищо чудно да те събираме на връщане.
-Леле Грейбек не ми се прави на загрижено татенце!-сряза го момичето.
-Ако бях загрижен нямаше да те оставям да отиваш на мисия за един месец и то с 7 мъже.-подметна подигравателно Грейбек.
Дерек сподави смеха си и Джесика го изгледа намръщено.
-Предател!
-Той е прав.-сви рамене Дерек.Джесика се изправи и той след нея.-Все по-голяма част от групата започва да забелязва силното ти женско присъствие!
Джесика го изгледа почти обидено.
-Майната ви и на двамата!-каза накрая докато двамата мъже се заливаха от смях.-Дано утре някой великан ви настъпи!
-леле колко сме злобни...-отбеляза Грейбек през смях.Джесика изгледа първо единия,после другия и бързо тръгна към пещерата като не пропусна да бутне силно Грейбек,който само отстъпи крачка встрани и се разхили още по-силно,а кучешкия му смях я съпътстваше чак до входа на пещерата.

На другата сутрин Джесика се събуди рязко от нечие докосване.Ха!Докосване!Нечие нетърпеливо и раздразнено побутване,ръчкане и мърморене по-добре би го описало .
тъй или иначе Джесика отвори очи и бързо скочи на крака,за да срещне погледа на Малфой старши,която я изгледа намръщено.
-оправяй се по-бързо.Тръгваме след малко.
Джесика кимна и бързо сложи наметалото си върху което бе спала.После протягайки се тръгна към изхода на пещерата.Слънцето тъкмо бе започнало да се издига позлатявайки леко върховете на дърветата.
-Добро утро сънливке.-поздрави я познат глас съпроводен от сподавен кучешки смях.
-Хмм беше добър,допреди тридесет секунди.-въздъхна тя извръщайки се отново напред и продължавайки да се протяга.когато свърши с това "действие" се настани на един голям камък и удостои двамата с поглед.
-Надявам се сте спали ЗЛЕ.
-Да и....ъ какво?-бързо отвърна Грейбек,но осъзнал смисъла на думите й спря.Другите наоколо сподавиха смеха си и Грейбек се намръщи.-Много забавно.
-Хайде,стига приказки.Трябва бързо да стигнем до тях.-сряза ги ледения глас на Малфой и всички без да спорят се изправиха и го последваха.
След около половин час намалиха темпото и накрая почти спряха.Луциус се обърна към тях и каза сериозно.
-Никой няма да говори без да съм казал.Двамата да остана тук.Макнеар,Розие-вие оставате и внимавате.Не искаме гости като миналия път,ясно?-двамата кимнаха и той продължи.-Когато отидем АЗ ще говоря с главатаря.Никой не се обажда ако не позволя или не бъде попитан.Ясно?-всички кимнаха.-Къде е дара?
-Тук.-обади се Грейбек потупвайки голяма кафява торба,която Джесика не бе забелязала по-рано.
-Добре тогава,да вървим.И без издънки.
Тръгнаха отново и съвсем скоро стигнаха бивака на великаните.Мястото беше огромно,и естествено трябваше да е така-все пак обитаващите го бяха най-малко четири-пет метра!
Повечето от огньовете догарахя след като зяла вечер бяха горели буйно.Някои все още се поддържаха докато няколко великанки май готвеха(така го определи момичето).Забелязаваха се и такива индивиди от мъжки пол-двама сечака едно огромно дърво,други два дераха някакво животно,а още няколко седяха около възрастен великан с внушителни размери,но за сметка на това ужасяващо добродушно лице.Имаше сиво-кафява коса,която приличаше повече на бодлива тел,а също и сиви мустаци които обграждаха устата му.Имаше някакъв белег точно на носа,а сините му очи бяха огромни.
Явно това беше главатарят,за когото бяха говорили толкова нощи подред.Е,дано късмета беше на тяхна страна,че ако трябваше да се изправят срещу всички тези чудовища щяха да се видят в чудо.
Забелязвайки приближаването на хората великаните се размърдаха рязко.Мъжете хванаха оръжията си-който каквото му попадне,а жените се намръщиха и дори заеха нещо като защитна позиция.
Малфой направи знак на останалите да спрат и направи още няколко крачки към главатаря.Бързо коленичи и след като и останалите смъртожадни последваха примера му,Джесика бързо приклекна и наведе леко глава.
Малфой заговори бавно на някакъв странен гърлен език и напълно привлече вниманието на главатаря,който наблюдаваше любопитно новодошлите.
След няколко продължителни минути Малфой направи знак на Грейбек да се приближи и той се изправи и пристъпи напред отваряйки торбата и изваждайки нещо голямо и кръгло наподобяващо гадателско кълбо.Подаде го на Малфой и след като русокосия смъртожаден го пое пристъпи още няколко крачки напред и го поднесе на главатаря,който с още по-голям интерес заразглежда предмета.
Щом заговори на същия странен език всички доловиха възхищението и задоволството в гласа му.
Общо взето това беше единственото,което Джесика разра от цялото посещение.Не смееше да попита никой какво става затова просто стоеше коленичила между Дерек и Макнеар и чакаше всичко това да свърши.
Накрая Луциус се поклони отново и направи знак на останалите да се изправят след което групата се скри зад дърветата.доволната усмивка на смъртожадния беше еднозначна-засега всичко вървеше перфектно!

Алисия и Драко бяха решили да останат в щаба на смъртожадните докато Блейз и Габи се върнат от мисията.Двамата непрестанно мислеха за своите половинки и за това какво може да им се случи....
....Минаваше поредния следобет в лоши мисли и притеснения.По вратата на стаята на Али се почука.От вътре се чу едно"Влез"и един русокос младеж и се усмихна вяло.
-Здравей Драко!-поздрави го момичето загледано през прозореца навън
-Вече мина една седмица.-промълви младежът и се настани на спалнята.
-Дано не им се е случило нещо.-загрижения глас на момичето трепереше от ужас като си представеше какво може да е станало.
-А аз обещах винаги да съм до Габи!-каза с горчивина в гласа младият Малфой
След малко на вратата отново се почука и вътре влезе един мишеподобен,нисък човек-Опаш.
-Господин Малфой,госпожице Ланцини,добри новини!-усмихна се мазно той-Господин Цабини и Госпожица Льо Клер са се справили успешно с мисията си и са на път за насам.Позволете!-издекламира той и се поклони ниско.Двамата киманха и мъжът излезе с бързи крачки от стаята като мрънкаше нещо под носа си,но така че то повече изглеждаше като цвърчене.Драко и Али се усмихнаха весело."Най-накрая си идват"мислеше си всеки един от двамата.
-Искаш ли да играем на избухващи карти докато ги чакаме?!-предложи Драко след няколко минути мълчание.
-Но със двама не е интересно!-промрънка Алисия
-Знам,но няма какво друго да правим.-вдигна рамене русокосият
-да прав си!-съгласи се Али-Да убием времето както го правехме цяла една седмица-въздъхна тя,настани се срещу Драко на спалнята и започнаха да играят...
....След около един час игра Малфой още печелеше срещу Ланцини,но това се дължеше само на умелото му лъгане през цялото време.Тя разбира се не му го казваше,за да си мисли той,че е много добър на карти.Знаеше,че мъжкото самочувствие стига до небето.След още половин час игра,през който естествено Малфой печелеше,на двамата им писна и спряха.Точно когато мислеха да слязат на долния етаж,където се намираше кухнята на щаба,за по кафе на вратата се почука отново.Усмивки озариха лицата на двамата и те се утремиха към вратата като се бутаха взаимно.Всеки искаше да отвори преди другия.Отвориха вратата....

..и лицата им придобиха щастливи гримаси.Алисия изтича и се метна на врата на Блейз,който изглеждаше леко неадекватен.
Докато се усети Габриела бе притеглена в силна прегръдка,последвана от една страсна целувка."По-полека,все още съм жива"-беше казала тя,но Малфой сякаш не я чуваше,а я притискаше силно до себе си.Русокоската реши да не мисли защо е всичко това и обви ръце около врата му..Беше й липсвал наистина много..Не се бе разделяла с него за повече от ден от доста време...

Преди няколко часа...
Габриела стоеше до един прозорец в остаряла къща и гледаше замислено улицата навън..Пустошта обгръщаше този град,като мъгла..Нямаше жив човек ..За сметка на това през няколко минутки минаваха разни черни котки,изчезващи от погледа ти за по-малко от секунда..С Блейз бяха успели да намерят жената с цената на много..Питаха,разпитваха,убиваха,плащаха,какво ли не,докато я открият..Момичето се измъчваше от факта,че не знае какво толкова важно крие Сара Уилямс...Изглеждаше като съвсем обикновена магьоница..Даже си беше доста дъртичка или поне за Габриела..
Една усмивка пробягна по лицето на смъртожадната...Щеше да го види..Само няколко часа я деляха от това отново да зърне лицето му..Една единствена седмица,която й се бе сторила като век..Чувстваше се ужасно слаба,като знаеше,че толкова много мисли за него.."Дали и той мисли за мен?"..Предполагаше,че да..Надяваше се да мисли за нея поне една малка част от времето,в което тя си мислеше за него.."Ами ако е на някоя мисия и сега той отсъства толкова време?"-измъчваше се тя..Гледаше да премахва тези мисли и да си представя,когато ще може да го гушне..
-Габи,мисля,че сме готови за тръгване-съобщи Цабини,изваждайки я от унеса си..По изражението му се личеше,че и на него вече му се прибира при Алисия.
Той беше вързал жената,по-точно Сара Уилямс с няколко дебели въжета..По пода лежаха няколко трупа..Някой дори бяха с отворени очи..
-Как ме открихте?-просъска жената и се размърда уплашено-Нищо няма да ви кажа,така да знаете.Убийци!Убийци!-крещеше тя
Габриела се приближи до нея и й завъртя един шамар.От повече от час слушаше тези глупости..Хубаво,бяха убийци..Трябваше ли да й го натяква през една минута?Блейз се окори,а очите на французойката пробляснаха заплашително..Беше преминала през толкова неща,за да стигне до тази..и тя не знаеше как да я нарече..не за да слуша,че е убийца...
Първо им се наложи да се махнат от онези долнопробни кваритир,нанесоха се в някаква мила стара жена..Тя не можеше да ги види,защото беше сляпа,но имаше сърце,отворено за околния свят..Тя имаше голяма старинна къща,красива на вид,а и отвътре и решавайки си,че Блейз и Габи са младоженци ги бе приела с радост в дома си..Смъртожадните се опитаха да я убедят,че са колеги и приятели,не младоженци,но жената не искаше и да слуша..Габриела й бе безкрайно благодарна за това,което бе направила за тях,без дори да пита кои са и откъде са..През деня им се налагаше да кръстосвят улиците на Ню Хемпшир,търсейки нещо за тази Сара..Който не знаеше,го приемаха,но тези,които им отказваха информация ги сполетяваше:Авада Кедавра..И двамата не се притесняваха да използват заклинанието..знаеха,че само така могат да се върнат обратно без да получат серизони наранявания от Лорда..Късмета им се усмихна едва на шестия ден от търсенето..Двамата бяха седнали в една мъгълска кръчма,за да пийнат по нещо и обсъждаха плановете си,оттук нататък,вметвайки по някое изречение от рода на:"Искам у дома", но все пак бяха нясно,че не могат да си тръгнат.И един случаен човек им беше подсказал къде живее Сара Уилямс..Къщата й беше скрита с магия,както и онези Щаб на Ордена на пилето..Бяха успяли за отрицателно време да вземат кординатите на чистичката й и чрез нея да проникнат в къщата..Бяха убили охраната й и сега я бяха хванали..Мигновено бяха сигнализирали,че са изпълнили успешно мисията си и сега..сега можеха да си тръгват.
Габи честичко си мислеше за Джесика и Тиодор.При първия възможен случай беше пратило онова писмо,силно надявайки се то да помогне и Джесика да не й се сърди много,когато се видят отново и й каже какво е направила.
Главата на Сара се завъртя настрани и ръката на русокоста се отпечата на бузата й.Жената се обърна към момичето,гледайки я с неприрязън.Габи не трепна.Даде знак на Блейз и тримата излязоха навън..С едно силно ПУК те се магипортираха..Двамата смъртожадни бяха горди от успеха си,а и това,че ще се върнат при половинките си сгряваше сърцата им..
Сара бе предаде на Лорда и Габи и Блейз бяха пуснати в заслужена почивка..

-Липсваше ми-пророни едва чуто Габриела-Много ми липсваше..
-Ти на мен повече,миличка,много повече-отговори Драко-Блейз,радвам се да те видя човече.А сега,ако не възразяваш,ще ти отнема колежката.
-Не възразявам-отговори Цабини,който сега бе улисан да се радва на Алисия..Нямаше ден,в който той да не си я бе представил..Нямаше ден,в който да не си бе мислил за нея и как не бе успял дори да й каже,че заминава..
Габриела и Драко отидоха в стаята на момчето..Имаха толкова много да си кажат,но сякаш се разбираха без думи..Седнаха на леглото и се сгушиха един в друг..Топлината,която всеки от тях усещаше от събеседника си,ги караше да се чувстеат сигурни..
-Обичам те-каза Драко и момичето видгна поглед към него-Не знам дали съм ти го казвал,Габс,но много те обичам и не искам повече да заминаваш.
-Да се надяваме,че няма-отговори Габриела и го целуна.Бавно и мъчително се отмести от него и се взря в сивите му очи...Толкова топли,толкова искрящи,толкова влюбени..-Как е Нот?
-Нот?-невярващо повтори Драко,но бързо се окпити-Ти си била нали?Онази магия?Не му беше особено смешно,когато я развалихме..
-Не исках да ви буди..Е,как е той?
-Не много добре.Пратиха го някъде на мисия..Трябваше вече да се е прибрал де,но аз бях прекалено зает да си мисля за теб-момичето се усмихна-Защо толкова те интересува?
-С Джесика са се скарали..аз..преди да тръгна си говорих с Джес..много жестоко са се сдръпали,защото Тед е ревнивец и ми е мъчно за тях..-обясни на две на три Габи.
Драко кимна и я прегърна още по-силно..Щеше да е до нея..винаги

Следващата седмица беше по-интересна,но и по-напрегната от предишната.Всички бяха нащрек,а в самия й край бяха открили следи и от други „гости”,което хич не се понрави на Малфой старши.Още същата вечер раздели групата на четири части,две от които тръгнаха да обикалят околността търсейки натрапниците,а другите две остана в пещерата.Джесика и Дерек и Грейбек и Макнеар бяха хората,които имаха късмета да се изпречат пред очите на Малфой и следователно бяха нагърбени с тая работа.
Първоначално тръгнаха заедно по стръмната пътека водеща до пещерата,но долу трябваше да се разделят.
-Значи,ако чуем писъци ще знаем,че сте в беда.-кимна Грейбек и изгледа подигравателно момичето.
-Да,а ако чуем скимтене да те търсим в някоя ниша или храсти свит на кълбо, обезоръжен и уплашен до смърт.-не му остана длъжно момичето и го изгледа с най-предизвикателния поглед,който притежаваше.
-Ние ще вървим преди тия двамата да са направили нещо глупаво и преди Малфой да разбере,че още се бутаме тук.-обади се Дерек дърпайки момичето надолу по пътeчката.Другата група сви надясно и съвсем скоро се скри от поглед.
-Доставя ти удоволствие да го дразниш нали?-засмя се Дерек навеждайки се леко,за да мине под клоните на едно дърво.
-не,просто ме дразни.-отвърна безразлично момичето.-Пък и това е единственото забавление,което имам освен да дразня теб.Но ти вече не ми се връзваш.
-Личи си,че си още на 15.
-Почти 18.-поправи го моментално момичето минавайки под същия клон.
-Все тая.-чу се заглушено отговора отпред.Беше тъмно и Джесика си помисли,че прекалено много е изостанала затова забърза крачка.Щом мина покрай следващото дърво обаче осъзна,че Дерек го няма.Не се виждаше никъде.За момент се паникьоса,но бързо върна самообладанието си и се огледа внимателно за някакво движение.
-Не ми играй игрички Дерек,не ми е до това.-каза тя спокойно.Отговор не последва затова тя тръгна с твърда крачка напред,но зрението и слуха й бяха изострени докрай.
Чу стъпки зад себе си и рязко се обърна вдигайки пръчката си.Там....нямаше никой.
-Бавни рефлекси,тъмнокоске.-прошепна Дерек в ухото й.
-Какво те прихваща?-сряза го момичето извръщайки поглед,а после обръщайки се към него.
-Не е ли ясно?-изсмя се той и пристъпи крачка към нея така,че вече усещаше дъха му в лицето си.-Ти!Просто...ме побъркваш!
-Аз...не съм искала...да те побърквам.-отвърна сконфузено Джесика,а мислите й препуснаха със скоростта на светлината.Нали това искаше?Нали това й трябваше,за да забрави Теодор?Някой друг?
Дерек беше идеален за целта.Силен,твърд и нещо наистина важно,на същата страна на която беше тя.Какво повече можеше да иска?
Усети устните му върху своите,а миг по-късно щом Дерек усети,че отвръща на целувката му макар и колебливо той пристъпи крачка назад така че гърба й се опря в близкото дърво.
Джесика затвори очи и напук на всичко в съзнанието й изплува едно лице.Лице,което я преследваше постоянно и в сънища й.Което въпреки всичко не можеше да си избие от главата.
Ръката на Дерек се плъзна по гърба й и без да прекъсва целувката се насочи към ципа на мантията й.Първоначално Джесика не се възпротиви,но изведнъж чу някакво нахално гласче вътре в главата си.
„Значи всичко ще свърши така?”
„Теодор пожела така.А аз няма да остана сама до края на живота си!”-заоправдава се мислено момичето.
”Но той те обича!”-продължи да упорства гласчето.
„Не,това е лъжа!”
„А ако не е?Ако просто не сте разбрали и двамата правилно?Нямахте време да се разберете.Ти бързаше,той беше наранен...Просто си помисли.Не бързай и ще видиш.”
Джесика неочаквано прекъсна целувката и спря ръката на смъртожадния.
-Съжалявам,но просто...не мога.
-Ясно.-кимна той.-Не си готова затова.
-Не е това.Просто...нещо друго.-отвърна тихо момичето.
-Нещо друго или някой друг?-попита някак странно Дерек.Отговор не последва и той кимна разбиращо.
Неочаквано неловката тишина беше нарушена от звук.Стъпки,приглушени от нощните звуци,но недостатъчно тихи.Без да мести поглед от Джесика,но услушвайки се внимателно,Дерек тихо закопча ципа на мантията й и извади пръчката си.
-Виждаш ли нещо?-процепи през зъби тъй като момичето беше в по-изгодна позиция да се огледа,а ако той се обърнеше можеше да привлече нежелано внимание.
-Да.-отвърна по същия начин момичето присвивайки леко очи опитвайки се да различи по-добре това,които виждаше.
-Колко са?
-Двама.Стоят неподвижно.
-На три се скриваме зад дървото.Едно,две...три!-последната дума я каза малко по-силно и моментално двамата си дръпнаха и скриха зад дървото,а на мястото,където стояха преди секунди се заби зелен лъч светлина.
Стъпките се подновиха и бавно приближаваха.
-Излезте,излезте...-започна мазен глас и Джесика едва се сдържа да не прихне.-Нищо няма да ви направим...
-Не се и съмнявам Грейбек!-засмя се момичето и усети как й става по-смешно.
-Мерлин ви взел вас двамата!-изруга той докато двамата излизаха иззад дървото.-Щяхме да ви убием!
-Усетихме.-кимна Дерек.
-Какво правихте?-попита подозрително Макнеар.
-Търсехме хората на Дъмбълдор.-отвърна Джесика.-Но без успех.
-голямо търсене сте направили.-отбеляза Грейбек.-На едно място ли сте вървеле,че сте стигнали чак дотук?
-Мисля,че е време да се връщаме.-обади се Дерек и Джесика кимна.Другите двамата се спогледаха многозначително,но се съгласиха.

-Добро утро..-поздрави Драко,изправяйки се да седне в леглото.Той си мислеше,че пожелава добро утро на Габриела,но тя не се мяркаше никъде из стаята..Малфой направи странна физиономия и отметна завивките от себе си"Къде може да е"-чудеше се той,докато навличаше панаталоните си..
-Надявам се бързаш да ме намериш-Габи влезе в стаята,усмихвайки му се лъчезарно.
-Четеш ми мислите-отвърна Драко и се приближи до нея.Само за няколко секунди французойката му позволи да допре устните си до нейните и след това се отдръпна рязко.Малфой остана с отворена уста..-Какво има?
Момичето не отговори.Тя просто се изтегна на леглото,гледайки замечтано в тавана.Драко легна до нея и я притегли по-близо до себе си.Една целувка по врата я накара да изтръпне..
-Няма да те огрее,миличък-ухили се Габи
-Добре де-съгласи се момчето-Какво ще правим днес?
-Ще раздават мисиите.Е,на мен няма или ако име ще е нещо еднократко,но ти..цяла седмица не си бил на мисия.-отговори французойката-Не искам да те пускам.
В отогов получи още една целувка..Беше й хубаво и не се срамуваше да си признае,че когато Малфой е до нея се чувства по-добре от всякога..Ами ако и той заминеше за дълго като Джесика..Не..поклати глава и се направи на много щастлива..А и беше,поне до някаква степен..
-Мммм..по-сладка си и от шоколад-ухили се Драко-Е?Цял ден ли ще лежим?
Габриела се расмя и кимна.

На другата сутрин отново трябваше да отидат до бивака на великаните.Този ден обаче късмета още от рано реши да им изиграе лоша шега.Сутринта беше мрачна и мразовита и беше почти сигурно,че ще се исипе силен порой.Черни облаци се гонеха по небето закривайки силното слънце и помрачавайки настроението на всеки един от групата.
Джесика се събуди по-схванаха от всякога и с някакво притеснително чувство в корема.
Щом излезе от пещерата хладния сутрешен въздух веднага я прониза карайки я да се увие по-плътно в наметалото си.
-Добро утро,тъмнокоске.-Джесика едва не подскочи при това обръщение.Обърна се и срещна погледа на Дерек,който бе седнал на един камък и си подхвърляше пръчката.
-Не ми изглежда особено добро.-отбеляза момичето разтривайки раменете си в опит да се стопли.
-Е,всичко върви по план.Освен времето....-добави с лека усмивка смъртожадния.-Ако имаме малко повече късмет до седмица и половина ще се върнем в щаба с перфектно изпълнена задача!
-Двучи добре.-кимна момичето и се извърна към пещерата откъдето точно в този момент излезе Малфой старши и я изгледа продължително.После тръгна към тях и щом изгледа и Дерек по същия начин каза:
-Днес ще действаме по малко по-различен начин.Дарк,тъй като не знам какви можеш да ги забъркаш идваш с мен,Ригс ти ще тръгнеш с Грейбек,Макнеар и Розие.Не искам да допускате никой от пратенците на ония орден да се доближава до бивака докато ние сме там.Ясно?
-Да.-отвърна спокойно смъртожадния гледайки Малфой право в очите.
-Отлично.Тръгваме веднага.
Дерек се изправи и двамата с Джесика последваха другия смъртожаден,който се бе насочил към останала част от групата,която чакаше в началото на пътеката.Тръгнаха бързо надолу и за учудващо кратко време стигнаха почти бивака на великаните.Споменатите четирима остана на пост отвъд неговите граници,а другите четирима с бърза и сигурна крачка се насочиха към него.
Когато излязоха от прикритието на дърветата и привлякоха пълното внимание на великаните,направиха още няколко крачки и коленичиха в знак на почит към главатаря. Луциус говори няколко минути с вожда и направи знак на Макнеар да му занесе дара. Смъртожадния,в опита си да извади дара,го изпусна и той се търколи точно пред Джесика,която се възползва от момента да го огледа-представляваше нещо като трева с доста силна и остра миризма,която едва не я събори.
Тя вдигна леко поглед и срещна този на Малфой старши,който все се опитваше да изпепели с поглед.Щом най-сетне разбра намека се изправи и взимайки подаръка тръгна с бавна,но сигурна крачка към него.Докато му го подаваше вдигна поглед за миг и едва не изпищя когато забеляза,че главатаря й гледаше втренчено.
Отстъпи бързо назад и отново коленичи стискайки здраво пръчката си.Луциус тъкмо завършваше словото си на онзи непознат и не особено красиво звучащ език когато откъм гората се чука викове или по-скоро крясъци.Вниманието на всички беше привлечено от тях и смъртожадните рязко се изправиха и впериха поглед в дърветата опитвайки се да различат какво става там.
Главатарят изгледа страшно смъртожадните,а после извика нещо.
-Това хич не е на добре.-обади се ужасено Макнеар.
-Какво каза?-попита с треперещ глас момичето гледайки как един след друг великаните се изправят.
-Нищо хубаво.Мисли се,че това е някакъв заговор на хората.Че зад дърветата се крият още много и са дошли да убият него и клана му.
-Но това е абсурдно!-извика момичето тъй като вече гирултията беше толкова силна,на иначе никой нямаше да я чуе.
-Ми иди му го кажи!-подметна Макнеар изваждайки пръчката си.-До тук бяхме за днес...
-Бързо!-извика Малфой старши.-Трябва да се махаме!В противен случай няма да остане нищо от нас!
„Явно чувството за самосъхранение е по-силно в стресови ситуации от изпълнението на вжна мисия!”-помисли си момичето,но бе напълно съгласна с Малфой-трябваше да се махат.Хукнаха към дърветата,но оттам ги посрещнаха няколко проклятия,които за щастие поне ги пропуснаха.
Джесика се обърна бавно и вдигна поглед.Великаните не изглеждаха вече толкова дружелюбни(не че преди бяха особено де),а се бяха изправили приготвили оръжията си.
-Бягайте!-беше едниственото,което успя да каже Малфой и всички без много-много да му мислят се втурнаха към дърветата.От двете алтернативи-великаните или магьосниците втората беше много по-примамлива.
Виковете на великаните не оставиха от съмнението никаква следа и вече беше сигурна съдбата им ако се забавиха и миг повече.
Няколко капки паднаха на лицето й и Джесика вдигна поглед към небето.
„Ха!За капак и ще завали!”
Това нейно разсейване й струваше доста.Червен лъч светлина излетя право към нея и преди да е успяла да реагира се заби право в гърдите й отхвърляйки я няколко метра назад.Силна болка премина през тялото й при сблъсъка й със земята,но нямаше време да мисли за нея.Чу как някой й вика нещо,но не успя да различи думите му.Отвори очи и погледна назад.От това,което видя буквално й се изправиха косите.Към дърветата тичаха десетина великани викащи разярено и размахвайки някакви огромни брадви,чиито остриета проблякваха заплашително на пропуснатите през облаците слънчеви лъчи.
-Бягай оттам!Бързо!-изкрещя някой и Джесика без да мисли го послуша.Изправи се и понечи да побегне,но явно беше твърде късно и ново предипреждение й помогна да избегне острието на едно от оръжията на великаните.Стовари се тежко на земята и се търколи настрани.Вдигна глава отмятайки косата си назад и се огледа-великаните я бяха подминали-с изключение на един.Но той беше пердостатъчен,за да я направи на кайма.За миг се усмихна щом забеляза,че брадвата му беше перкършена на две от нечие проклятие.Секунда по-късно ужасът отново се намести в главата й тъй като забеляза как вдига от земята дълга дебела сопа.Изправи се и извади пръчката си.
„Това е направо смешно!”-помисли си тя гледайки малката пръчица срещу огромното дърво в ръцете на великана.-„Страхотен начин да умра,няма що!”
Момичето само се изненада от мислите,които прелитаха в главата й с бясна скорост.
Бързо хукна накъдето й видят очите заобикаляйки всевъзможни предмети,и давайки възможност на великана да я настигне по-бързо.
„Това беше!Край!”-мислеше си вече наистина ужасено момичето.Неочаквано се спъна и се строполи по лице на земята.Колената и лактите й пламнаха от болка,и тя затвори за миг очи опитвайки се да я преглътне.После бързо се изправи и понечи отново да побегне,но нещо я спря.Обърна се и забеляза,че великана....вече не я преследва.Не се виждаше почти никой,беше прекалено тихо.Изведнъж от гората изкочиха две фигури.В интерес на истина първата изхвърча,отхвърлена от проклятие,а втората я последва с вдигната пръчка.След няколко мига проблясна зелена светлина и първатата фигура остана да лежи неподвижна на земята.
-Добре ли си?-попита Дерек вдигайки поглед към момичето.Бяха на около пет-шест метра един от друг и нито един от двамата не помръдваше.
-Д-д-д-да.-кимна момичето вглеждайки се по-внимателно в него.Мантията му беше мръсна и на места разкъсана,но не се виждаха тежки наранявания.
-Хайде да се махаме оттук.-каза Дерек и момичето кимна тръгвайки към него.Виковете бяха се възобновили и то по-наблизо,а заплашителните гласове на великаните цепеха въздуха.Изведнъж иззад близкото дърво изкочи някой и запрати зелен лъч светлина към тях.
-Протего!-извикаха двамата в един глас и заклинанието се отклони встрани.Джесика познаваше мъже под себе си-Аластор Муди-бивш аврор и определено член на ордена на Феникса.
Настана краткотраен дуел,чийто край не се виждаше тъй като бивш аврор или не Муди си беше силен магьосник и двамата с Дерек усилено успорваха победата.Когато обаче откъм гърба на едноокия изникнаха двама великани той се поколеба дали да продължи дуела излагайки живота си на видима опасност или да се опита да избегне смъртта плюейки си на петите.Писъците,последвали великаните му спомогнаха за решението и запращайки още едно заклинание по смъртожадния той се скри зад дърветата.
Великаните спряха погледите си на двамата смъртожадни и се озъбиха страховито.
-Бягай!-извика Дерек и се втурна в противоположна посока.Джесика веднага го последва и почти успяваше да не изостава въпреки болката в колената от двете падания.
„Ако се отърва само с това ще съм най-голямата късметлийка на земята!”-помисли си тъжно тя свивайки рязко сред дърветата.
-По-бързо!-извика отпред Дерек и я стрелна с поглед.Близкото дърво се разтресе силно и се заклатушка обезпокоително напред-назад.Нов удар го довърши и то стремително запада напред с ужасяваща бързина.Джесика се опита да тича по-бързо макар че вече не си чувстваше тялото и някакси..успя.дървото падна зад нея,а няколко от последните му клони я шипнаха болезнено по гърба.Момичето се стовари на земята с насълзени от болка очи,но все пак...жива.Миг по-късно усети как някой я хваха за лактите й я изправя на крака.Срещна погледа на Дерек,който бързо вдигна очи нагоре и я задърпа да тръгват.Без да чака втора покана Джесика затича с малкото й останали сили.
Като че ли за капак късмета реши да им изиграе нова шега и пътя ми бе препречен от някакъв зле ориентиран великан попаднал неочаквано на подходящото място в подходящия момент.Той ги изгледа тъпо и извика разярено вдигайки сопата си високо над главата си.
-Мърдай!Мърдай!-извика Дерек бутайки я настрани.След едносекундно колебание тя се втурна напред без да мисли много-много къде върви,но усещаше,че ако остане на едно място най-малко ще бъде сравнена със земята.
Неочаквано земята под краката й изчезна и тя започна да ръкомаха с ръце.Погледът й се спря на зиналата пред нея яма и без да може да направи каквото и да е било пропадна и после всичко потъна в тъмнина....

-Не!Чакай!-извика Дерек,но твърде късно.Чу се писък-дълъг,ужасяващ,смразяващ кръвта и после тишина.-Джесика!-извика ужасен той спирайки се на ръба на ямата.Тя беше там...долу...безжизнена на земята.
„Не,не може да е мъртва!НЕ Е ВЪЗМОЖНО!”-мислеше си той гледайки ужасено долу.Миг колебание,после без да мисли затърси път надолу и щом го намери бързо се заспуска по него без да го интересува,че една погрешна стъпка може да му струва живота.Щом стигна подножието се затича и бързо коленичи до момичето.Изглеждаше...изглеждаше мъртва.Някои части на тялото й изглеждаха ужасяващо потрошени и шансовете да беше жива бяха едно на милион.С последни надежни Дерек сложи пръсти на шията й и остана неподвижен опитвайки се да долови някакъв пулс.И...ето!Имаше такъв!Изключително слаб,заглъхващ,но все пак пулс!
Край!Мисията беше приключила!
Вдигна я внимателно на ръце и стрелкайки с поглед ръба на ямата се магипортира в щаба.

Селин беше белязана от няколко дни с черния знак. Чувстваше се като в клетка в щаба. Повечето от приятелите й бяха на мисий. Другите бяха прекалено заети със половинките си. Родителите й ги нямаше. Всички казваха, че са на някаква секретна мисия. Чувстваше се особено.
Момичето седеше само в кухнята на щаба. Обяда беше минал. Лестреанж седеше на масата и отпиваше от огненото уиски. Блажена тишина. Определено си представяше живота в щаба друго яче. Тук можеше да отспи за всичките ненаспани вечери в целия си живот. Поне така си мислеше. Лестранж тъкмо притвори очи от удоволствие, когато в коридора настана суматоха. Момичето се сепна и излезе да види какво е станало. Гледката смрази кръвта й. Джесика в ръцете на някакъво момче полу-жива полу-мъртва с по-голяма наклоност към второто. Селин отиде до Джесика и се опита да напипа пулс.Дерек я гледа странно известно време.
- Какво и е станало?
-Ти пък коя си?
-БЕЗ ГЛУПАВИ ВЪПРОСИ, А НАПРАВО ДАВАЙ ОТГОВОРИ ! - слидеринката разбра, че приятелката и е в смъртна опастност, а тоя тъпак и задаваше налудничави въпрси.
- Не съм те виждал в щаба. - каза спокойно момчето, сякаш до сега Лестранж не бе викала на него.
-Абе, идиот, такъв не виждаш ли, че мястото на Джес изстива малко по малко, а ти стоиш тук и гледаш като извънземно!!!- Селин изгледа накриво Дерек и пак се равика: -СЛУШАМ ТЕ! КАКВО СТАНА???
- Нападнаха ни..
-Това го забелязвам!
- Великаните също ни нападнаха... и тя падна в една доста дълбока яма... като слязох долу почти беше издъхнала.
-Локомотор Джесика! - извика момичето опитвайки се да надвика какафонията, която беше настанала в коридора. Когато тялото на момичето се извиси над всички се чу писък.
-О, Боже мой! Джесика!- Габи беше в коридора и гледаше с раширени от ужас очи.- Какво й е? Как се е докарала до това състояние?
-Както виждам има доста вътрешни кръвоизливи, а по образувания оттенък към червеникаво съдя че има попадане на кръв в стомашната празнина, доста затруднено дишане! Ще я отнеса в болничното крило! Трябва да я интубират ендотрахеално, защото има попадане на кръв и в дихателните тръби. Много слаб пулс!
- Идвам с теб.- габи разбута с лакти тълпата, която се беше насъбрала и тръгна със Селин. Когото влзаоха вътре лечителите изгледаха с ужас тялото на Джесика.
-Вътрешни кръвоизливи! Започнете обдишване! - каза един от тях
-Вие наред ли сте? Трябва да я интубирате! Ще я убиете с вашите недодялани мерки!
Селин остави Джесика в една от изулационните и излезе. трябваше да каже наТеодор да спре да се самосъжалява, а да цъфне в реанимацията веднага. Шансовете за живот на Джесика бяха по малко от 2%. Според лечителите, Джес не реагира на лечението и повече няма да дойде в съзнание. Заслужаваше си да се видят поне за последно.
Селин закрачи ядосано към стаята на Нот. Тя нахълта с гръм и трясък и му се развика:
-СЛИЗАЙ ВЕДНА В БОЛНИЧНОТО КРИЛО, ЗАЩОТО АКО НЕ ГО НАПРАВИШ ДОБРОВОЛНО ЩЕ СЕ ПОГРИЖА ДА ТЕ ОТКАРАТ ТАМ ПО СПЕШНОСТ! - момчето я гледаше особено, сякаш беше луда.
-Добре слизам! Само ми кажи защо ?
-Джесика почти няма шанс за живот - отговори Лестранж вече тихо с доста притеснен тон.- Шансовете за оцеляване са едно на милион. Заслужавате последни секунди заедно. -Теодор беше започнал да пребледнява с всяка дума изречена от слидеринката.тя не усети кога я беше хванал за китката и кога вече бяха долу...

Суматохата в щаба беше взела връхна точка и всички сновяха наляво-надясно опитвайки се да разберат на какво се дължи сновенето на останалите.Когато пристигнаха и останалите от групава вече беше почти ясно.Един от смъртожадните беше мъртъв,а други двама бяха в тежко състояние.Лекарят в щаба едва смогваше с тримата пациенти и изглеждаше по-ужасен от всякога.
Габи стоеше ужасена до леглото на Джесика и едва се опитваше да не изпищи гледайки какво се случва с приятелката й.Някои от смъртожадните се опитваха да задават въпроси на лечителя и накрая той се разкрещя.
-ПРЕСТАНЕТЕ!МЛЪКНЕТЕ!ВСИЧКИ ВЪН!
Няколко души се опитаха да се възпротивят,но сестрата ги избута глубичко навън.
-Ама аз съм...-започна Габи,но сестрата поклати глава.
-Вън!
Вратата се затвори под носа на момичето и то загледа с ужас дървената й повърхност.Нали нямаше да умре?Джесика,нямаше как да умре нали?!?
-Габи!-нечий притеснен глас я повика и тя бързо се обърна,за да срещне погледа на приближаващия Драко.-Какво е станало?Какво има?
-Джесика се върна...-изхлипа момичето и го прегърна заравяйки глава в рамото му.-Тя е зле Драко,лечителят каза,че сигурно няма да оживее.
-По дяволите!-изруга Малфой.-Какво е станало?Какво й има?
-Тя..тя...беше цялата потрошена.Паднала от високо докато бягали...от...били нападнати от някой...и от великаните....
-Великани?-възкликна учудено Малфой.-Няма значение.Сигурно е нещо свързано си мисията...тя ще се оправи,Габи!успокой се!-каза той целувайки я по челото,но не беше изобщо сигурен в думите си и момичето усети това притискайки се до него по-силно.
-А другите?-попита Драко оптивайки се да отвлече вниманието й.
-Им-м-ма двама ранени.Тежко.Но не колкото нея.....другите са добре.-изхлипа Габи.
-А Тед?-попита неочаквано Драко и Габи вдигна поглед към него.
-Селин каза,че отива при него.-отвърна момичето.
-Не мога да си представя какво му е.-тихо каза Драко.-Не искам и да разбирам.-добави още по-тихо.
На Селин и се наложи да подтичва след Теодор,за да не изостава. Незнайно защо не очакваше да приеме чак по такъв начин новината.
Неочаквано той се закова на мястото си и се извърна към нея.
-Сигурна ли си,че наистина е зле или просто...?
-Ти за каква ме мислиш?Да се шегувам с такова нещо!Тя е буквално на сол,Тед!
Тези думи не го успокоиха кой знае колко и той с удвоена скорост заслиза по стълбите.
"Защо тъпата стая не беше по-близко до крилото?"-мислеше си той прескачайки по едно стъпало.Зави бързо наляво и продължи надолу по коридора.Селин побърза да го настигне и двамата завиха заедно надясно където се намираше коридора с болничното крило в щаба.отвън имаше няколко човека(тълпата се беше разотишла или бе повикана след като лечителя окончателно отказа да пусне когото и да е било вътре).
Теодор отново ускори крачка и стъпките му отекнаха тихо в коридора.Сърцето му се свиваше с всеки миг се свиваше повече и повече и какви ли не мисли минаваха през главата му.Всичко беше толкова объркано....защо?Защо стана така?Защ сега?
Няколко минути преди Селин да влети стаята беше решил най-сетне да прочете писмото,което бе получил.Беше го държал дълго време затворено,сигурен,че вътре ще пише нещо...което няма да помогне с нищо освен да увеличи разочарование и мъката,но...когато бе отворил плика леко несигурно и прочел цялото му съдържание...нещо в него изплува.Разби стената,която бе вдигнал срещу момичето и любовта му към нея отново пое контрола над ума му.Само че тя ебше далеч,на мисия и не знаеше кога ще се върне.Но едно беше решил-трябваше да говори с нея когато се върне.Беше постъпил глувамо,крайно глупаво.Защо й беше да му изневерява??!?Дори самата мисъл звучеше глупаво!Какво го беше прихванало??
Сега всички тези мисли перпускаха с бясна скорост в главата му побърквайки го повече и повече.Нямаше да си прости ако тя умреше...никога!
Стигна до вратите,водещи към крилото и без да забелязва Драко,който се опита да го спре ги блъсна силно и влетя в помещението.Погледът му обходи бързо леглата и се спря на едно от тях.Сърцето му за няколко има спря да бие,а очите му запариха от ужас.
-Тя не е мъртва нали?-попита с прегракнал глас той все едно е крещял с часове.
-Не точно.-отвърна лекаря с неприкрит неприязъм.-Сега напуснете,ако обичате!
Теодор обаче изобщо не му обърна внимание,а се спусна към леглото и коленичи до него гледайки я ужасено.Сякаш се страхуваше да я докосне от страх да не я счупи.Селин не беше преувеличила.
Всичко наоколо беше в кръв,но лечителите явно бяха направили всичко възможно и сега тя просто лежеше там...безжизнена...умираща...
Беше мъртвешки бледа и когато Теодор я докосна усети,че кожата му настръхва-беше и толкова студена.Като....като....труп.
-Не..не...не умирай моля те....-тихо зашепна той,а ужасът все повече го обземаше.Искаше да й каже толкова много неща...да бъде с нея....да й се извини...да бъдат отново заедно...а сега...сега заради тази тъпа мисия можеше да я загуби!Нямаше да я загуби!
Усети как някой го дръпна да се изправи и го задърпа назад.Искаше да остане,но нямаше сили да се възпротиви.

Тиодор насила бе изкаран от болничното крило и бе пратен да си почива.Да си почива?!Как пък не!Той излзе отвън,дърпайки се с всички сили от този,който бе хванал яката на матията му и го теглеше.Остави го отвън и му тръшна вратата под носа.Тиодор безпомощно тръгна към стълбите и се настани върху тях..Не знаеше какво да прави..Обвиняваше се,мислейки,че всичко е по негова вина.."За какво ми беше да наговарям всички онези ужасни неща"-на момчето му идеше да извика от ярост...Очите му запариха..Щеше да заплаче,да заплаче като малко дете,но сам знаеше,че така няма да й помогне..Но какво можеше да стори?!Той удари силно главата си в стената зад него,опитвайки се да измисли как да се добере до Джесика..Просто искаше да е до нея,да държи ръката й и да й каже колко много я обича и наистина съжалява за грубата грешка,която бе допуснал..От мига,в който тя бе напуснала стаята им,Нот чувстваше огромна празнина..Пиянската вечер бе просто опит за забрава..Опита завършил с глупав провал.."Любовта боли,човече,много боли.."-беше му споделил веднъж Драко..Тогава Тиодор бе сигурен,че момчето не е право..Та той бе щастлив с Джесика,те бяха всичко един за друг..И просто една малка грешка,една искрица ревност,превърнала се в огън го бе заслепила..И той..той просто се бе предал на видяното,на повърхносното..Не можеше да знае,че е щяла да се убие и този непознат я е спасил..Усмивката е била само за да му благодари..Повторно звучно удряне в стената огласи коридора..Ако не се събудеше никога нямаше да си го прости.."Ако умре,предпочитам да умра с нея"-каза си сигурно той
Габриела изхлипа отчаяно,отпускайки се изцяло в ръцете на Малфой..Не знаеше какво да си мисли,какво да направи,как да стои със скръстени ръце,когато зад една врата една от най-добрите й приятелки бе на смъртно легло..Сълзите капеха по бузите й,падайки върху мантията на момчето,което от своя страна правеше всичко възможно да я успокои..."Джес,дръж се,Джесика,моля те"-мислеше си Габриела,изтривайки с ръкав сълзите си..Вдигна глава и погледна към Тиодор..Знаеше,че той се чувства по-зле от нея и почувства,че трябва да му каже нещо..
-Трябва да отидеш да ти дадат мисия-едва-едва пророни французойката-Аз ще съм тук,ако заминаваш,мини да се обадиш-каза тя и се повдигна на пръсти.
Драко кимна и я целуна за няколко секунди.Той се отдалечи,тръгвайки към тронната зала.Коридора се поопразни.Повечето,а да не кажа и всички,отидоха на раздаването.Само Габи,Тиодор и Селин останаха там.Двете момичета се настаниха от двете страни на Нот,гледайки втренчено в лицето му...Не го бяха виждали плачещ,затова им бе крайно интересно.
-Ще се оправи,ще видиш-каза му окуражително Селин
-Ами ако не стане така,Сел?Какво ще правя без нея?Как ще живея за бога?-Нот гледаше нагоре.Двете момичета се спогледаха.Той беше прав..Ами ако наистина се случеше нещо..всичко коренно щеше да се промени..и те сами не знаеха какво биха направили..
-Да се надяваме,че няма-каза Габи и сведе глава

След около час Драко върна и ги завари седнали на стълбите и умълчани.Габи вдигна поглед към него и го изгледа тъжно.
-Ще ме няма само два дни.-обяви той някак сковано.Не искаше да оставя приятели си точно в този момент.Не че на него не му беше тежко...напротивв!Джесика беше и негова приятелка както и Тиодор и наистина беше ужасно.Пък и чак сега се беше замислил по-дълбоко колко е опасно начинанието му.На мястото на Джесика можеше да бъде той,Тиодор,или някой друг.Дори Габи.Габи...просто не знаеше какво щеше да прави тогава.
погледна Тиодор и стисна ръце в юрици от безсилие.
-Тед,тя ще се оправи.-каза с възможно най-сигурния си глас,но въпреки всичко прозвуча някак сухо,нереално.
-Иска ми се да го вярвам,Драко.-въздъхна тихо Теодор.Наистина му се искаше да го вярва.Отказваше да приеме възможността тя никога да не отвори очи.Никога да не го погледне,да не се усмихне.
болката,която изпитваше не можеше да се сравни с нищо досега.Чак сего осъзнаваше колко силна е любовта му и какъв глупак беше като си помисли,че ще е по-добре да се разделят.Това беше....глупаво!изключително необмислено и тъпо!
Нямаше да си прости ако тя умреше и последните му думи към нея бяха тези в имението Малфой.
-Няма смисъл да стоим тук.-каза Селин,а гласът й стигна до нея някак далечно,като ехо.-хайде,Тед.Стани!
Нот,без особено желание,се изправи и тръгна след Габи и Драко,които го гледаха тъжно.Изобщо не му пукаше къде отиват просто се бе съсредоточил върху това да слага единия си крак пред другия.
Чак когато стигнаха кухнята и се настаниха около една маса забеляза къде се намира.Без да казва и дума се насочи към близкия шкаф и извади чаша и бутилка "Огнено Уиски" от него и отново се настани на масата.Тримата го изгледаха озадачено и накрая Селин без предупреждение издърпа бутилката от ръцете му и той я изгледа обвинително.
-Без тия.Няма да те гледам пак пиян до козирката.Никаква работа не вършиш в това състояние.
-Живота си е мой,ще правя каквото си искам-сопна й се Нот и се опита да си върне пиене,но Селин(малко против волята си) пусна бутилката и тя се разби с трясък в земята разсипвайки съдържанието си п целия под.
-Казах не.На Джесика не й трябва някой пияница да се вайка за грешките,които е направил,а онзи Теодор Нот,който познава!който я обича и подкрепя във всяка ситуация без значение колкото и безнадежна е тя!
настана продължителна тишина и накрая Теодор въздъхна шумно.
-Права си.
-Разбира се,че съм права!-кимна Селин.-И ако те видя още веднъж да припариш до някоя бутилка ще правиш компания на Джесика и то на най-отдалеченото легло!
Отговор не последва,но и не беше нужен.Теодор я изгледа продължително,после се изправи и излезе от стаята.
-Не беше ли малко рязка с него?-попита съчуствено Габи.
-Може би.Малко.-отвърна мрачно Селин.-Но бях права.
Другите двама кимнаха и мълчаливо загледаха затворилата се преди малко врата,всеки зает със своите мрачни мисли.

Блейз и Алисия си лежаха съвсем спокойно на спалнята и си говореха нещо.Момичето се опитваше да поспи още малко,защото я чакаше тежка мисия,но заради суматохата навън не успяваше дорида затвори очи.
-Да изляза ли да им кажа да млъкнат!-попита ядосано Цабини
-Не,мили,няма смисъл!-промълви тихо Али сгушила се в него-Знаеш,че винаги е така когато раздават мисии.
След петнадесет минути обаче данданията беше пълна и двамата се отказаха да лежат.Станаха,навлякоха каквото първо им попадна в ръцете,обуха се и предпазливо открехната вратата.
По коридорите цареше истинско вавилонско движение.Всеки бързаше за някъде и въобще не гледаше другите.Всички се блъскаха в устремлението си,а някои дори направо помитаха хората защото тичаха притеснени по задачи.
-Никога не е било така!-каза видимо учудена Али като с една маневра избегна един смъртожаден да я прасне с лакът по лицето.
-Чудя се какво ли е станало?-почуди се Блейз-но ме съмнява да успеем да разберем!
-Хайде!-викна му Ланцини точно когато нещата леко бяха"поутихнали".Двамата се затичаха по коридора.Беше пълно с лекари,сестри и окървавени ризи."Господи какво се е случило?"питаше се Али като все повече започваше да се притеснява."Единствената,която бе на мисия бе...Джесика!Ами ако йе станало нещо,ако....""Спри да мислиш глупости"скара се на себе си момичето и извика на момчето зад себе си.
-Блейз видях Луциус Малфой да слиза по стълбището преди малко.Той е от групата,с която тръгна Джес.Сигурно ще ни каже какво е станало.-момчето кимна и двамата се затичаха към стълбището.Взимаха по две стъпала наведнъж,защото не биваше да испуснат Малфой старши.Настигнаха го в коридора с кухнята,който пък водеше към друг коридор където бе болничното крило.Страхът на двамата смъртожадни се увеличаваше с всяка изминала минута.
-Господин Малфой...-викна Али най-накрая защото нямаше сили да тича вече след него.Мъжът се спря,повдигна въпросително вежди и извика:
-Не сега!Бързам!
-Но...Искаме да знаем какво е станало!-изстреля набързо Алисия.Мразеше да си губи времето,а мъжът точно това правеше.Не бе тичала шест етажа напразно.
-Щом искате да знаете отидете при приятелите си в кухнята.Те ще ви обяснят.-каза той,а после изчезна
Двамата веднага тръгнаха към кухнята където намериха Селин,Габриела,Драко и Тед."Тед"помисли си Али"Значи все пак са му казали..."
-Какво се е случило!-викна Блейз веднага щом двамата изникнаха на вратата-Къде е Джес?!
При споменаването на името на приятелката им очите на Габи веднага се напълниха със сълзи.Тиодор,който беше зарил лице в ръцете си се изправи и отново тресна главата си с всичка сила в стената.
-Стига вече Тед-промоли му се Селин като го бутна напред за да не достига стената-Малфой ти им кажи,аз не мога....
-Добре,моля ви....-примоли се Алисия вече силно притеснена-Някой да ни каже....Какво и е на Джес?
-Ами....-започна Малфой-на мисията им великаните са ги нападнали...-но не продължи защото Блейз го прекъсна
-Господи нали не....
-Не!-прекъсна го този път Драко-Изслушайте ме!Успяла е да избегне сблъсък с великаните,но докато е бягала е паднала в една дълбока яма и цялата се е изпотрошила...
-Кажи ми,че ще се оправи!-сякаш му се помоли Али,а сълзите капеха от очите й
-Може да умре всеки момент....-отвърна Малфой безнадеждно
-Ооо,не!Габи трябваше да ни кажеш по-рано!-скара се сякаш на приятелката си Алисия
-Да..знам...аз...просто-хлипаше другото момиче
-Просто какво?!-сопна й се Ланцини
-хей по-спокойно.-намеси се Блейз-Нормално е.Габи и Джес са най-добри приятелки.Какво искаш да минава по всяка стая и да съобщава на този и на онзи ли?
-Не...да,прав си.-примири се Алисия-Извинявай Габс.Господи дано се оправи.
-А какво е това тук!-посочи Блейз счупената ботилка с алкохол на пода-Тед нали...-погледна той приятеля си укорително
-Не спокойно!-отвърна Селин войнствено-Попречих му."Репаро"-бикна тя и бутилката пак се събра със съдържанието й в нея.
-"Локомотор чаши"-извика Малфой и няколко чаши залетяха към приятелите му.-Имаме нужда поне от една чашка за подкрепа.-констатира Драко,а останалите кимнаха одобрително
-една Тиодор!-викна му заплашително Селин
-в момента не ми е до това.-каза Тед и си сипа от алкохола-няма да се напия споко.Само дано джес се оправи,защото кълна се иначе ще умра с нея!Е,за нея!-вдигна той чашата си.Депресията го бе превърнала в нещо като пияница дори и без да е пил.Останалите седяха мълчаливо и го гледаха.Разбираха какво му е затова не казваха нищо.Габи се бе сгушила в Драко,Али в Блейз,а Селин наблюдаваше какво става по коридора.Всички се надяваха да им съобщят,че приятелката им е добре,но знаеха,че има много малка вероятност за това.И все пак...."Надеждата умира последна!".....

Бяха минали няколко седмици и състоянието на Джес се беше подобрило до известна степен, но живота й си оставяше в опастност. Селин, Теодор и Алисия бяха пратени на мисия и за малко не се провалиха. Теодор беше нетрудоспобен и постояно мислеше за Джесика. Това за малко щеше да косва живота и на тримата. От както беше стнал инцидента с Дарк, Лестранж само викаше и почти винигаи беше по Нот. Чувстваше, че и той има малко вина за случилото се. Ако не беше тази негова ревност Джес нямаше да се притеснява само за него можеше и да се отърве с по-леки последствия. Когато групата се върна завари Джесика в "същото " състояние, но намериха и лека промяна в настроението на другите. Нещо беше станало, но никой не уточняваше какво. Габи не плачеше вече, когато повдигнат темата "Джесика Драк" , Драко постоянно повтаряше, че има надежда за всичко (той беше един от най-големите песимисти на групичката слидеринци) а Блейз постоянно се усмихваше загадъчно на Алисия. Селин седеше и гледаше. Всичките и приятели се бяха обвързали. Габи- Драко, Джесика- Теодор, Сиело - Дейвид, Алисия - Блейс, Емили -Майкъл... всичките и приятели бяха заедно. Тя беше като излишна в групата.
Слидеринката лежеше в стаята си в щаба загледана невиждащо в балдахина над леглото си и улисана в мисли. Някакви натрапчиви идиотщини влизаха в главта й. "Какво ли има отгоре на балдахина?" , "Дали мога да се кача горе?". С едно движение тя се изправи и с още няколко премерени се качи върху тънкия плат. Момичето се опита да с е изправи върху "тавана" на леглото си, но се чу пронизителен шум от късане и още по-пронизителен писък от нейна страна.. Щеше да падне в леглото си с огромна маса черен плат... Неизбежното се случи и тя вече лежеше в леглото си цялата омотана в тъканта. Слидеринката се хилеше истерично и не успя да чуе изкръцването на вратата. На рамката се беше облегнало момче на около 23-24 години с тъмно кафява коса и чери очи и гледаше с усмивка омотаващото се момиче. Селин мислеше, оправя, но тя затягаше плата около себе си все повече и повече. Непознатия се смили над нея и се приближи да и помогне.
- Много ти благодаря, Али! Никога не се опитвай да се качваш на балдахина! Казвам ти го от личен опит! - непознатия се подсмихна и когато отмота напълно момичето каза:
- Няма да го правя, благодаря за съвета!
-Ти пък кой си? - няколко кичура катранено черна коса се бяха спуснали в лицето на момичето и то ги издуха, но те пак се върнаха на предишното си местонахождение. Слидеринката изсумтя и ги оправи с лявата си ръка, която с мъка измъкна от плата под нея. Черния знак контрастираше изклюючително много. Мъжа се засмя и Селин го изгледа изпод вежда. Нима някакъв загубеняк и се подиграваше?
-Не ми отговори на въпроса, г-н Безгрешен загубеняк!
-По-спокойно! Бъди благодарна, че те отмотах иначе щеше да седиш така цял ден докато не дойде въпросната "Али". Незнам на Черния Лорд за какво му е дете като теб!
-Първо аз не съм "дете" дърто малоумно изчадие такова! Второ не съм те молила за помощ! Сама щях да се оправя! - с всяка следваща дума Селин повишаваше тона си.- И трето..
-Намали малко децибелите! Все още не съм оглушал. - непознатия г-н Безгрешен Загубеняк се настани на леглото на момичето.
-Измислих и четвърто! Та трето иска се позволение от непознати да се влиза в чужда стая ИИИ четвърто не може да сядаш на чуждо легло без да си поканен. Съвсем прост, етикет, който дори и аз спазвам!
-За да оправим третото, защото другите са само хапливи забележки.. - Селин беше отворила уста да протестира - Ерик Певърил , г-це Дайте да видим, какво ще стане ако се кача на балдахина!
-Изключително ми е неприятно г-н Безгрешен Загубеняк!
-Същото се отнася и при мен г-це ?
-Лестранж.
-Оуу! Отрочето на Бела и Рудоуфус!
-Аха и?
-Нищо, г-це Селин Лестранж.- момичето му стрелна един мизерен поглед и каза
-За щастие не мога да ти кажа името, защото никога не съм познавала такива безнадежни загубеняци като теб!-мъжът се засмя пак и понечи да отговори, но този път беше изпреварен от Лестранж.-Тааака че, г-н Певърил ще бъде така добър да напусне стаята ми както се натресе вътре, защото имам неотложни анганжименти. - Селин се беше изправила и буташе новия си познат в щаба към вратата. След като го избута я заключи с магическита си пръчка.
-Аз не съм спазвал "прост етикет" ! Къде се забърза така?
-Не те засяга.
-Тогава идвам с теб! - Ерик смени посокота към, която се беше запътил и тръгна със Селин надолу.- Та къде отиваме?
-Болничното крило...
-Аха. При момичето, при което ходи Дерек постоянно. -каза замислено Певърил. Селин се закова на място.
-Кой кой кой кой ?
-Хах.. Много въпроси наведнъж. Дерек. Ти ли си била тази, която е измъкнала Джесика Дарк от ръцете му и си започнала да му викаш?
-Явно да!
-Тогава е трябвало да му говориш на разбираем език.
-Ти нямаш ли си друга работа?
-Имам. Но Лорда бе така добър да ме премести и за огромен " късмет " си ми новата съседка.
-Какво щастие само. - каза вкиснато Селин
-Добре, приятно ми беше г-це Лестранж, аз ви оставям тук.
-Колко се радвам - грейна момичето - надявам се повече да не се засичаме, което е малко вероятно, за нещастие.
-Нещастието ще е взаимно. Надявам се друг път да не ти идват такива налиудничави идеи, защото нямам намерение да те разплитам друг път.
-Ха-ха-ха ! Колко смешно! Ти не тръгваше ли?
-Да! До НЕ скоро виждане, Селин!
-Да ти се връща!Мухльо! - слидеринката тръгна надолу към болничното крило замислена за случилото се." За какъв се имаше този така да се държи с нея". Тя не усети кога вече беше пристигнала и дърпаше завесата за леглото на Джесика. Гледката я изуми. Джесика беше будна и четеше някаква книга.
-Джееес! Ти си будна! Колко се притесних за теб?! Другите знаят ли, че си добре? Ти добре ли си?
-По- спкойно, Сел! Знаят!
-Само аз ли незнаех!? Ах вие гадини такива!
-Дишай! И Алисия и Теодо... Нот незнаят.
-Защо не им кажеш?
-Все още не съм в цветущо положение. След известна маса време ще съм на крака и ще ги информираме за пълна изненада тогава.
Лестранж прегърна приятелката си.- Сега по-добре тръгвай преди някой да заподзре нещо.- Селин я изгледа усмихнато и промълви едва едва - Чао!
-Чао, Сел! Да си мълчиш разбра ли?
-Гроб съм!

Следващата седмица мина изключително бавно и отегчително за Джесика особено като се имаше предвид,че по цял ден беше сама,в едно и също положение и постоянно измъчвана от болки по цялото тяло.
Лечителят беше направо шашнат когато се събуди и определено не искаше да й позволи да стане от леглото още дълго време тъй като след такава каскада това че е оживяла не било чудо,ами нещо повече.
Джесика остани настрани книгата и се облегна назад(остра болка я проряза в гърба) правейки кисела физиономия.Стрелна с поглед часовника,който показваше че е малко преди обяд.Точна,както винаги сестрата дръпна завесите и пристъпи към леглото с някаква полуусмивка.Джесика направи кисела физиономия почесвайки се по главата с лявата си ръка.
-Изглеждаш по-добре от вчера!-отбеляза сестрата докато наливаше в една чаша някаква противна зелена течност,която изглеждаше като разредено желе,но не с толкова хммм приятен вкус.
-И вече сигурно мога да ходя.-подметна момичето.
-Може би.Изпий това.-тя подаде чашата на Джесика,която я погледна отвратено.-лекарство е,не е отрова.Изпий го,ще ти помогне за по-бързото възтановяване на гръбнака.
-Сигурно доста е помогнало щом вече не е на парчета.-отбеляза Джесика доближавайки го до устните си.Стисна очи и бързо го изпи на един дъх.Не беше чак толкова отвратително както едно от другите лекарства,но все пак не беше и вкусен портокалов сок.Отдалечавайки чашата от лицето си момичето направи недоволна физиономия.
-Чувствам се по-зле.
-Добре е,че си възвръщаш настроението.-отбеляза сестрата приближавайки се до нея и хващайки я за брадичката,за да огледа раните по лицето й(имаше една доста болезнена и неприятна на лявото слепоочие).-Добреее....
-Когато ще мога да напусна тъпото легло?-попита Джесика с което си заслужи един неодобрителен поглед.
-Ти току-що се възтанови.Според лекаря не по-рано от една-две седмици.И имай предвид че ТОЙ сигурно веднага ще те натовари с някоя мисия...мисле,че ще е по-добре да си стоиш на сигурно в тъпото легло.-отвърна остро тя.-Сега си почини,че сигурно след малко ще дофтася твоя приятел,за да те види.
"Теодор?"-помисли си Джесика,но веднага се върна към реалността и се сети,че единствения човек,който идваше всеки ден докато е будна беше Дерек.
Джесика се облегна назад и затвори очи замисляйки ес колко ли неща са се променили за времето през което я нямаше и което бе проспала.Искаше да види Теодор.Само да го види!Ей така,отдалече....щеше да й стане по-добре...но не го беше виждала отдавна.Беше дошъл веднъж заедно с другите(беше още в кома,но сестрата й сподели този факт),но повече не го беше виждала.
"Може би е на мисия?"-беше първата й мисъл,но едно гадно,нахално гласче се включи в монолога й съвсем неканено.
"А може би не го интересува вече..."
Не знаеше колко време е стояла така,но нечий глас я извади от унеса и тя вдигна рязко глава,при което врата й изпука.
-Добро утро,тъмнокоске!Как спа?
-Вече е обед,Дерек.Казва се "Добър ден".-поправи го момичето.Според спомените си от последните дни на мисията,двамата с него бяха имаше ненужно близки отношения и сега се стараеше да го държи малко настрана,не чак толкова близо до себе си.Сигурна беше,че той е разбрал намека,но все продължаваше да идва и да се държи приятелски(само приятелски).
-Аз аз сега станах...-прозя се той и Джесика не успя да сдържи усмивката си.-Както и да е...как си?
-Отегчена.Лечителят още не ми дава да ставам.-изсумтя момичето.
-И е прав.леле знаеш ли колко високо беше!
-Да видях как разстоянието се скъсява пред очите ми.-отвърна момичето докато той се настаняваше на леглото до нея(в долния край).-Но вече съм по-добре!
-Можеш ли да направи сауто?-прекъсна я Дейвид и Джесика го изгледа озадачено.
-Не.Но аз и преди не съм можела да правя...сауто.
-Хммм...лош пример.-отбеляза сякаш за себе си Ригс.
-Определено.Има ли нещо ново?Което не знам?-добави.
-Ами приятелите ти се върнаха.Как бяха...Лестрандж,Нот и Ланцини.Май не се бъркам.
-За първата знам.Вече ме посети.-кимна Джесика замислена над второто име.Значи наистина е бил на мисия!В сърцето й се роди искрица надежда...надежда,че той ще дойде да я види.Макар и за мъничко...
-Ехо,мечтателката,къде се отвея??!!-
-Ъ,да съжалявам.Мислех си.-отвърна сконфузено момичето.
-Кога мисли да те изпише лечетелят?
-Седмица-две.Щеше да е по-малко ако не се притеснявал,че Лорда няма да ме нагърби веднага с мисия!
-Е,относно това-не се притеснявай,няма да го направи.Ако щеш вярвай,великаните ще минат на наша страна!-обяви той с широка усмивка.
Джесика го изгледа с отворена уста.Ама как??
-Не ми казвай,не искам да знам!-засмя се тя.-Важното е,че мисията е успешна!
-Да,баща ти говори с него.Помоли го да не ти възлага мисии поне докато не се възтановиж да напълно.Не си била от полза в тая парцалива форма.
Джесика избухна в смях.
-Напомни ми да му благодаря.-каза накрая.
-Непременно.-усмихна се топло смъртожадния.-Е,в такъв случай кога ще те приветстваме отново?Някое купонче по завръщането ти?
-Не,наистина не искам.Първо не ми е до това,второ...наистина не ми е до това и просто недей.Моля?
-Е,щом ме молиш няма как да откажа!-беше негов ред да се засмее.
-И убеди другите да не замислят подобни глупости.Мина времето.
-Добре обещавам.-кимна той.
Остана още малко и след това беше принуден(от сестрата) да си тръгне насила.Щом Джесика спомена пред жената за факта,че лорда определено няма да й възложи мисия и желанието й да се махне от тъпото легло се е увеличило тя просто сви рамене и каза.
-Ще трябва да говориш с лечителя си,не мога да взимам решения вместо него.
-Прати го веднага.-нареди Джесика и жената се изненада от твърдия й тон.
След двайсет минутно спорене и отказване лечителят най-накра ясклони да я пусне след два дни стига да има някой,който да й помага.
-Не се безпокойте,все ще се намерят желаещи!-отвърна с широка усмивка Джесика.

Габриела се събуди с остро главоболие..По дяволите,защо й трябваше да пие предишната вечер.."Като го намеря,ще го убия"-мислеше си тя и планираше как да набие Драко..Той се беше завърнал от мисията си отдавна и като по чудо от седмица никой от тях не беше на мисия..Алисия,Теодор и Селин се бяха върнали достатъчно бързо,за да се съберат компанията и да се напият..Габи,Драко и Блейз пиеха,задето Джесика се е оправила,а останалите...е,останалите просто за спорта..И така след шест бутилки огнено уиски бяха решили,че могат да си лягат...Французойката погледна часовника си.."12 часа....о,перфектно просто.."
-Добро утро,миличка-врата се отвори и вътре влезе Драко с поднос в ръка.Габи грабна възглавницата си,но когато го видя с храна се отказа от опита за удушаване,който беше измислила за трите минути,изминали от събуждането си.
Малфой се настани до нея на леглото и й подаде храната..Русокоската мигновено започна да си похапва сладко сладко...Главата все още я цепеше,но се надяваше да й мине скоро..Драко се загледа в нея и се подсмихна..Откакто Джесика се бе събудила,Габи вече не бе хлипащото момиче...Беше отишла на някаква мисия за ден,два и разбира се,завърши с успех..Честичко ходеше да навестява Джесика,разправяйки й разни идиотски истории..В повечето случай Малфой бе с нея,радвайки се,че Дарк е будна и наслаждавайки се на Габриела...Смеха й отново бе същия...Държанието й си бе същото както преди..Както,когато бяха в Хогуортс...И сега тя отново бе момичето,в което се бе влюбил..
-Шлушаш ли ме?-попита Габи,отхапвайки от една кифличка
-Не,мислех си-отговори той.Момичето остави таблата на нощното си шкфаче и го погледна в очакване-Каков?
-Кажи ми за какво си мислеше-помоли тя,усмихвайки му се.Той се расмя и се облегна назад,падайки почти по гръб.Французойката нежно го прегърна и сложи глава на гърдите му,зачаквайки.
-Габс,знаеш ли,че си много любопитна?
-Да,знам-расеяно отвърна тя-Хайде,слушам те.
Драко й разправи колко много искал за малко да се оттърве от задълженията си към Лорда..Да заминат някъде,всички заедно и да се порадват на живота,докато е време...Как желае поне за миг да почувства свобода,защото мтова тяхното си бе почти робство..Обясни й колко мразеше факта,че Джесика все още бе на легло и колко му е било тежко да гледа всички да страдат...Докато изговаряше думите,Малфой разбираше колко глупаво и невъзможно звучаха те..И все пак дали имаше някаква надежа всичко това да се случи?Той да им даде нещо като заслужена почивка и да ги пусне в отпуска?Имаше ли шанс поне за малко да бъде близо до хората,които обичаше най-много...Просто да прекара малко време със семейството си,но и Габи да беше там..Откакто беше смъртожаден,тя беше неговия живот..Родителите му пътуваха на дълги,изтощителни мисии и рядко имаха време за него..Е,преживяваше се някак,но все пак..
Габриела слушеш Малфой и се убеждаваше колко много истина има в думите му..И тя го бе обмисляла,премисляла и не намираше начин да го изпълни..Е,поне той беше тук,до нея..
-Хайде да отидем да навестим,Джесика-предложи след около час,Габриела,като се изправи от Драко и го погледна в очите..За миг той се поколеба,но после кимна и двамаат смъртожадни се запътиха към болничното крило..
Не бяха казали на много хора,че Дарк се е събудила..Особено на Тед..Беше ги страх,че той веднага ще изтича при нея да й се извинява,а не бяха сигурни дали Джесика щеше да го примеме подобаващо..Вярно,те се обичаха,но дали това бе достатъчно...Надяваха се,че да..
Когато отрехнаха врата,видяха Дарк да седи в леглото си и нервно да тропа с пръсти по крака си,оглеждайки със сконфузена физиономия помещението.
-Здрасти.Не изглеждаш особено весела-бе първото нещо,което каза Габи,сядайки срещу нея на леглото й
-Благодаря ти-отвърна саркастично момичето-Аз съм болна,за бога.Трябваше да ми кажеш,че не си ме виждала по-хубава от много време насам.
Льо Клер се засмя..И двете отлично знаеха,че на французойката никога не й бе вървяло в лъжите..Особено когато й се налагаше да гледа човека в очите..
-Е?Нещо ново?-попита Джесика
-Ами..Тед,Сел и Али се върнаха от мисията си..
-Добре ли са?
-Да..леки синини,но всичко е ок..Е,не очаквай всички да са наранени като теб.-обясни Габи
-Забравих да ти кажа!-възкликна Джесика-След два дни ще ме изпишат
-Да бе!
-Да!
-Невъзможно е,имаш още много незараснали рани
-Говорих с доктора.
-Сериозно?
-Да!След два дни ще съм свбодна.
-Джес,хич не е смешно.
-Не се бъзикам.
-Да,да,на друг ги приказвай тия.
-Сериозно ти говоря
Габи точно отвори уста да й противоречи,когато Драко изкрещя:
-Престанете!Габс,приеми,че Джес я изписват и се радвай с нея.Господи,едва не се побърках докато ви слушам.
Момичетата се спогледаха и се расмяха

Лорда постоянно я пращаше на мисии и то все кратки и досадни. Чувстваше се ужасно, редовно имаше синини, а от време на време и рани. Единственото си свободно време прекарваше в сън, това беше и единственото и време с Дейвид. Често някой връхлиташе в стаята и, а тя спеше сладко сгушена в него и разбиваше съня и. Не беше успяла и да слезе в болничното крило да види Джесика. Просто нямаше сили. Сега Сиело се бе върнала от поредната досадна мисия и затътри краката си към стаята. Монтагю все още беше на мисия, но всички очакваха той да се прибере в скоро време. И тя го очакваше, макар да знаеше, че пак само ще се прегърнат и ще заспят, дори няма да имат силата да се целунат. Просна се на леглото и миг по-късно вече беше заспала.

*****

- Певърил! - Опаш извика след него и се затича. - Лорда иска да се явите при него.
Ерик кимна и последва Питър. Какво ли щеше да поиска този път Волдемор? Този въпрос винаги беше в главата му, когато вървеше към залата и знаеше, че отговорът е "мисия". Винаги беше така.
- Ерик Певърил. - студения глас прокънтя из стаята. - Опаш ще ти даде един свитък. Там е описана мисията ти, с кой ще я изпълниш и други подробности. Не приемам провали! Свободен си.
Явно и на него не му беше ден. Мъжът получи свитъка си и го зачете. Имена и номера на стаи... колко придвидливо! И все деца! "Сега пък и детската градина ще водя на разходка..." помисли си с яд Ерик. Сиело Малфой... "На кой ли от двамата Малфой е хлапето тая? Ааа... на добричкия! Дано не е наследила много от него..." Продължи да гледа списъка с имената. Дейвид Монтагю, Алисия Ланцини, Блейз Цабини, Емили Нот. "Поне всичките са деца на смъртожадни, какво успокоение." Следващото име за малко да го пропусне. "Селин Лестранж.
- Селиииин? - изруга тихо. - Защо точно тя? - попита и погледна нагоре.
Явно го очакваха няколко щастливи мига на вечни нападки и враждебно настроение. А и тези май бяха приятели... нищо чудно да прихванат от нея. След миг се върна на друго име - Емили Нот. "Това не беше ли приятелката на Майкъл?" Певърил започна да обикаля из стаите им, крещейки че са на мисия и до 10 минути трябва да са в стаята му. Последна остави невероятната му съседка. Влезе в стаята и, без да чука, отваряйки рязко вратата.
- Госпожице Не-ми-пука! Ставай веднага, че си на мисия! - изкрещя по нея, а тя му отвърна с хвърляне на възглавницата.
- Млъквай, Певърил! - изръмжа тя и се обърна на другата страна.
- Ерик. - отвърна и той и отиде до леглото и. - Ставай казах! - разтърси я.
- Разкарай се! Глупак такъв. - изсъска го в лицето му.
- Казах ти че си на мисия! Ставай! - при споменаването на мисия тя разко отвори очи.
- От кога ти си глашатая на Волдемор? Да не те понижи? - подигра му се.
- Не! Имаш мисия. С мен, за огромно мое НЕщастие.
- НЕудоволствието е и мое. Махни се от стаята ми да се облека. - за нейна изненада той я послуша и застана до вратата.
Защо по дяволите трябваше да я пращат точно с него? Цялото и съзнание вреше и кипеше от бяс. Тя обаче още не знаеше, че ще има и други в мисията, а Ерик нямаше намерение да и каже докато някой от другите не се появеше. След около две минти момичето се появи намусено на вратата.
- Е, каква е мисията и няма ли да тръгваме, Певърил? - говореше му през зъби.
- Ерик. - поправи я той и почна да я бута към стаята си. - Сега ще ти обясня.
Момичето почна да се дърпа и да крещи по него, но той я заплаши с кракозаключващо заклинание. Тя се хвана. Това бяха номера от училище, които почти никой по-нататък не използваше, но тя все още беше с хогуортско съзнание и не се усети.
- Нали щеше да казваш? Или имаш намерение да ме държиш тук цял ден? Искам да видя Джесика. Глупак!
- Млъкни, няма да я видиш, не преди мисията. Не му е сега времето. - отговаряше и хладнокръвно, но тя продължи да му говори през зъби или да крещи.

*****

Разхождаше из градините на имението Малфой, хваната за ръка с Дейвид. Тъкмо щяха да се целунат, но... Някой влезе рязко в стаята и развали съня и.
- Вие двамата! До десет минути в стаята до тази на Селин Лестранж! На мисия сте! - вратата се затвори зад гърба на този някой.
- Здравей, красавице. - прошепна в ухото и Монтагю.
- Мммм... - Сиело измърка в отговор и се протегна. - Трябва ли? - той кимна и тя рязко стана. - Кой беше? - попита тихо момичето.
- Не знам.
Двамата навлякоха, каквото намериха. Все пак имаха по нещо чисто в гардероба си, след всички тези мисии... Затичаха се по стълбите, но внимаваха да не събудят другите. Стаята на Селин беше в една кула и до нейната стая имаше само още една, за това не беше трудно да я намерят. Младата Малфой почука на вратата.
- Влез. - от вътре прозвуча същия мъжки глас, който я събуди.
Двамата влязоха вътре, внимателно, стиснали ръцете си. Когато видяха Селин много се изненадаха, а Ели изпищя леко.
- Какво? Господин Безгрешен Загубеняк! Обяснявай веднага! - закрещя Сел.
- Тихо. - каза и го спокойно, а после се обърна към новодошлите. - Аз съм Ерик Певърил. - подаде ръка на всеки един от тях. - Приятно ми е.
Нямаше идея кой е и какво е ставало, но Сиело знаеше едно. По този начин се бяха държали двамата с Дейвид преди. Не можеше да ги вини, че се карат и не осъзнават, че се харесват... и тя беше така, до скоро. До около пет минути се появиха и другите от екипа за мисията.
- Е, явно за известно време ще сме екип. - започна Ерик. - Задачата ни е да се отървем от шестте най-нови члена на Ордена на феникса. Две момчета и четири момичета... Надявам се нямате проблем с убиването на други красавици. - Селин го стрелна с поглед. - Всички са завършили с вас, сега са на някаква мисия само трябва да ги заловим и убием. Бернард Нарбът, Бен Рафорд, Джейни Брун, Пия Роуан, Мариса Лорент. Били са от Рейвънклоу. И Мария Малфой. - щеше да оповести дома, но видя, че Сиело зарева в прегръдките на гаджето си. - Каква ти е? Братовчедка?
- Глупак! Близначки са!
Това Ерик не го бе очаквал. Знаеше, че въпросната Мария е издънката на семейството, добрата душа, заедно с малката и сестра, попаднали в Грифиндор. Но, че щеше да се наложи собствената и сестра да я убие, не бе и предполагал. Съжаляваше русото момиче, защото нямаше да и е леко, дори и да не убиеше самата тя сестра си. А самата Сиело бе знаела, че ще стане така, за това когато мъжът оповести тръгването им, моментално спря да плаче.

*****

Мисията мина като по вода. Лесно намериха новите хора, обикаляха дизориентирани из гората, търсейки нещо. Дори не усетиха кога смъртожадните се оказаха зад гърба им. За щастие на Певърил, спътниците му все още не бяха забравили навиците си от училище и едновременно отправиха кракозаключващи заклинания към блуждаещите из облаците Борци на доброто. Малко се забавиха, но Селин се сети да обезоръжи съперниците им.
- Първо ще ги разпитаме. - каза спокойно Ерик.
Започнаха да им задават въпроси за намеренията на Ордена, кои са членовете и изобщо за всякакакви подробности. Често обаче рейвънклоуци и малката Мария, отказваха да отговорят и тогава Смъртожадните прибягваха до Круциатус. В един такъв момент, Сиело се приближи напред към Мариса.
- Имаш ли намерение да кажеш нещо или да те принудя? - гласа и привлече вниманието на Мария, а Мариса продължи да мълчи като риба. - Круцио. - гласът на Ели бе по-студен от друг път, но сестра и го усети.
- Тииииииии! - изкрещя тя. - Знаех си, че тази компания не е за теб.
- Круцио! - изкрещяха едновременно Алисия и Блейз, с насочени пръчки към зеленооката блондинка. - Ще мълчиш! - каза само Цабини.
- Оставете я... - каза Сиело. - Аз ще поговоря с нея... за семейството. - каза и свали качулката си.
- Не трябва! Имаш мисия, Ели! - опита се да я спре Емили.
- Остави я. - тихо и каза Дейвид. - Така или иначе трябва да се пребори с това, от самото начало я е страх, че ще трябва да го направи. Остави първото убийство на човек от нейната кръв да го направи, както тя иска.
- Нямаме време! Побързай Малфой. А ние да се заемем с тези тук. - лъчи зелена светлина се отправиха към рейвънклоуци, след думите на Ерик.
- Надявам се, че това, което ще стане с теб да бъде за урок на Роза и Алекс. Дано поне те се присъединят към нас. - каза Ели.
- Вие ще загубите! - изкрещя и другата. - Не трябваше да минаваш на Тъмната страна! Не може да си минила... това трябва да е изпитната ти мисия. - момичето се разплака.
- Хахаха... - дръпна левия си ръкав и показа на сестра си Черния знак, открояващ се на светлата и кожа. - Отдавна мина изпитната ми мисия. Колкото до компанията ми, нямаше друга компания за мен... А и тях си ги обичам. - Монтагю се приближи и я прегърна през кръста.
- А! Ето го и Дейвид Идиота! - каза Мария и направи подигравателна гримаса. - Защо по дяволите се забърка с него? Така добре си бяхте като се карахте постоянно.
- Дай на мен да я убия и да не се бавим повече, моля те. - каза го тихо, но другото момиче можеше да чуе.
- НЕ! - рязко му отвърна приятелката му и се обърна към сестра си. - Ти вече прекали. - Авада Кедавра!
Черният знак вече беше високо в небето над мястото и аврорите щяха да дойдат всеки момент. "ПУК!" И групичката смъртожадни вече ги нямаше. Нямаха никакви синини, рани, следи от магии и прочее. Вече в щаба, Ерик хвана Сиело за лакътя и и се скара най-сериозно, за дето ги бе изложила на опасност разкривайки коя е и губейки време в приказки.
- Млъкни! - изкрещя му Селин и прегърна приятелката си. - Добре ли си, Ели? - тя само кимна. - Радвам се. Отивай да поспиш.
Всички отидоха по стаите си, а Певърил отиде при Лорда, за да му докладва. През времето, когато пътищата им бяха общи, Лестранж го нападаше, а той и отговаряше самонадеяно и на моменти подиграветелно. Когато сви по един коридор, измънка под носа си: "Дете!".
- И ние бяхме така, помниш ли? - попита Дейвид, когато се прибраха в стаята.
- Да. - отвърна му Сиело и се надигна на пръсти, за го целуне.
Не бяха прекарвали времето си заедно будни от много време. Знаеха, че поне на следващия ден нямаше да бъдат пратени на мисия и се възползваха от този факт. Бяха решили да спят до късно на другия ден, поради което можеха да будуват сега. Ели беше изнервена, много, след това, което беше направила. Беше убила собствената си сестра. Пръстите и трепереха и тя не можа да откопчае ципа на мантията си.
- Дейв. - гласът и бе тих, като мъркане. - Би ли ми помогнал?
Той се съгласи. Приближи се до нея, в гръб, постави едната си ръка на корема и, а с другата смъкна ципа надолу. Целуна я по врата и остави, вече свободната си ръка да се спусне по крака и.
- Сигурна ли си, че още не ти се бърза? - говореше тихо в ухото и, след което леко захапа врата и.
Не изчака отговор от нея, важното е че не получи отказ, нито пък тя се противеше. Рязко я обърна с лице към него и се наведе да я целуне. Целуваше я дълго, но все пак нежно, като едно временно с това бавно пристъпваше към леглото докато тя се опря в него.
- Сигурна ли си? - погледна я серизно, но и с нежност.
От нея продължи да не получава гласен отговор. Само леко отворените и устни и бездънните сини очи, които някак си бе научила да не показват какво мисли и чувства. Тънките бели пръсти се преместиха от рамете му към връзките на наметалото му и момичето рязко ги дръпна и плата падна меко на земята.
Нощта беше дълга, поне достатъчно дълга.

Джесика отвори рязко очи и стреснато се огледа. Ситни капчици пот бяха избили по челото й,а очите й се бяха разширили от страх. Пак онзи кошмар, онзи ужас... стисна очи за момент опитвайки се да си го спомни. Не можеше... винаги ставаше така... сънуваше едно и също, всяка нощ, всеки път когато затвореше очи, но накрая все не можеше да си го спомни.
Погледна часовника на стената- показваше, че е едва седем часа сутринта. Отпусна главата си във възглавницата и задиша бавно опитвайки се да се успокои.
Днес щеше най-сетне да се махне от това противно легло. Вече направо беше зажадняла да стъпи на земята, да се поразходи макар и само по студените и неприветливи коридори на щаба.
Затвори отново очи- нямаше да заспи, но искаше да си спомни съня.
Не разбра колко време е стояла така, но когато чу нечии стъпки отново отвори очи.След миг завесите около леглото рязко бяха дръпнати от сестрата, която щом видя странния поглед на момичето върху себе си,подскочи и едва не изпусна таблата с лекарствата,които носеше.
-Мерлин те взел!Изплаши ме!-възкликна тя държейки с една ръка таблата, а беше на гърдите й там където се намира сърцето.Джесика само се подсмихна и се размърда.-Рано си се събудила.-отбеляза сестрата хвърляйки й един поглед.-Изглеждаш доста бледа-
-Кошмар.
-Нима?Само това?Сигурна ли си?
-Да.-отвърна ледено момичето и сестрата едва доловимо потрепера.Наля редовната неприятна отвара в една дълбока чаша и я връчи на момичето.Тя послушно я приближи до устните си и я изгълта на един дъх правейки отвратена физиономия.Вече наистина й бяха втръснали тези лекарства.
-Кой ще дойде да ти помогне?-попита сестрата.-Някой ще дойде нали?Сама няма да излезеш оттук!
-Не знам точно.Да речем....първия,който ме посети.
-Много бързаш да се махнеш а?-подметна саркастично сестрата.
-Мноооого!-увери я момичето оставяйки чашата на нощното шкафче.
-Добре,щом дойде първия ти приятел, ще говоря първо с него преди да го пратя при теб.
-Добре, добре...-кимна момичето и отново потъна в завивките си без никаква надежда за сън.Искаше да се махне вече оттук...мразеше това място.Беше толкова скучно...

Джесика дочу как вратата на болничното крило се отваря,а после и гласът на сестрата, която посреща новодошлия.Джесика силно се надяваше това да е Габи, но не можеше да се протегне достатъчно без да се изтърси на земята,за да види зад завесата,а и бяха прекалено далеч,за да ги чуе.
Примири се,че трябва да изчака няколко минути,за да разбере и се умълча опитвайки се да долови нещо от разговора-отново без успех.
Най-сетне завесата се дръпна и Джесика едва не се задави със сока,който отпиваше в този момент.Там стоеше не Габи,не Селин, не някой от приятелите й,а ....Дерек.
-Добро утро тъмнокоске!-поздрави я той с широка усмивка.Осъзнала,че почти две минути вече не отговаря на поздрава Джесика се окопити и бързо измърмори едно "Добро утро.- Май не се радваш да ме видиш много а?-възкликна той, но не изглеждаше особено засегнат от този факт.
-Аз...не...просто се учудих.Ти не знаеше, че ще ме изписват днес.
-Именно.Не идвах насам затова,а просто за посещение, но май съм спечелил състезанието...-засмя се леко.-Хайде,тъмнокоске, давай де се махаме от това легло.
-Името ми е Джесика.-отбеляза момичето отмятайки завивките и с малко вдървени движения стъпи на земята,но без да става още.
-Знам.Но всички ти викат така....
-...и ти реши да бъдеш оригинален.-довърши вместо нещо момичето и издърпа мантията си, която Габи беше така добра да донесе вчера. За миг застина като ударена от гръм осъзнавайки че няма да може да се справи сама с обличането.
-Точно така.-долетя гласа на Дерек отстрани.-Какво има?Искаш ли помощ?
-Но, но ми е нужна.-отвърна кисело момичето.
-Виж,бъди спокойна. Тук съм само, за да ти помогна - нищо повече!Ясно?
-Да.-кимна момичето и се изправи подпирайки се облегалката на леглото.Все още чувстваше тялото си някак чуждо щом се изправеше на крака,а да не говорим,че някои отраните все още зарастваха. За миг се зачуди дали да не остане още няколко дни в леглото,но бързо отхвърли тази абсурдна идея.
След десетина минути най-сетне беше напълно облечена и вече можеха да тръгват. "Сбогуваха се" се със сестрата и излязоха в коридора на поземието.Дерек беше прегърнал Джесика през кръста, която ще не ще беше зависима от помощта му и нямаше как да отрече, че малко или много(по-скоро много) му е благодарна.
-Ако щеш вярвай, но тези коридори ми липсваха.-обади се по едно време Джесика.
-Малко ми е трудно, но да речем, че съм съгласен.-кимна Дерек.-Къде отиваме сега?В стаята ти?
-Ааа,не!Единственото,което мога да правя там е да лежа,а аз НЕ искам.Отиваме в кухнята!
-Слушам!
Джесика се подсмихна леко и двамата продължиха по коридорите,които си оставаха все така мрачни, но някак по-примамливи от леглото в болничното крило.
Щом стигнаха вратат, коиято ги делеше от кухнята Дерек я бутна със свободната си ръка и двамата влязоха вътре.
Когато влязоха забелязаха,че вътре вече има няколко човека. Драко и Теодор седяха на една от близките маси и обсъждаха тихо нещо,а още трима смъртожадни се бяха разположили в другия край на стаята и си шушукаха още по-тихо. Щом първите двама я забелязаха им отне няколко секунди да асимилират видяното(особено Теодор,който се определено изглеждаше все едно се чуди дали наистина очите му не го лъжат-нали не знаеше,че тя се е събудила...),а момичето само се усмихна широко.Драко скочи на крака,а Теодор колебливо се изправи местейки поглед от нея към Дерек и обратно.
Преди да е успяла да направи каквото и да е било Драко силно я прегърна.
-Не те очаквахме толкова рано!Радвам се,че най-сетне напусна това легло!
-Не повече от мен,повярвай ми!Къде са другите?Габи?Селин?
Вместо отговор обаче се чу оглушителен радостен вик и Драко бързо се отмести, за да може Габи да дари приятелката си със задушаваща прегръдка.
-Джесиии!Не е ли малко рано??Както и да е!радвам се, че те виждам тук! С друко щяхме да дойдем по-късно да те вземем, но мислехме,че спиш...-Габи стрелна с поглед Дерек,не много одобрителен поглед, и буквално измъкна приятелката си от него напълно зарязвайки го пред вратата. Джесика се обърна за момент и каза безвучно "Благодаря!".
-къде са другите?-попита Джесика докато сядаше внимателно на дългата правоъгълна маса почти в средата на стаята заедно с Габи.
-Късно снощи се върнаха от мисия и сигурно още спят.-отвърна разпалено Габи.-Леле колко се радвам,че си вече добре...
-Да, и аз...-отвърна Джесика впервайки поглед за момент в Теодор, който още стоеше като вкаменен.За момент погледите им се срещнаха и момичето само се усмихна леко,после върна погледа си на Габи, но усмивката й вече беше малко фалшива.

-Aх, ти същество такова долно! Ще се оплача от теб! Престани да се мъкнеш след мен, защото пак ще те преместят!
-Не се мъкна след теб, а трябва да намеря Дерек! ДЕРЕК!
-Онзи мхльо ли ?
-Хей!
-Нищо не съм казала! Самата истина!
-Млъкни, защото, ще те накрам да млъкнеш! - извика вече ядосан Ерик на Селин, която бе намерила поредната жертва за дразнене. Тя отиваше към кухнята и след това щеше да иде да види Джесика. Певърил се мъкнеше като торба с картофи с нея, за да намери Дерек, който бил или в кухнята или при Джесика. Лестранж направи ръцете си във форма на уста и после започна да дразни отново г-н Самото съваршенство.
"-О,о Дрейки! Къде беше толкова време затъжих се за теб! *сподавен смях*
-Тук съм, миличкото Ерикче! Ела да затоплиш леглото докато излеза от ваната, но ако искаш се присъедини към мен! " Селин се разхили и издаде жвакащ звук от целувка. Започна да се смее като побъркана, докато Ерик осъзнае какво беше направила.
-Ах, малко подло момичище такова с изватено съзнание!- смъртожадния беше на път да удари слидеринката за това тя побегна със всичка сила към кухнята все още хилеща се. Момичето отвори със трясък вратата докато пищеше "ПИСТАААА" и за малко щеше да се блъсне в някой. Лестранж се закова на място и видя, че Джесика са я изписали и гледаше в недоумение няколко секунди. Това бяха ценните секунди, които трябваше да се опозотворят , като се дръпне от входа на кухнята, но тя не го направи. Певърил явно небеше видял. че Селин е спряла и се строполи с нея на пода.
-Оххх! Смени си спирачките и преценявай кога да спираш по от рано г-н Махни се от мен ВЕДНАГА!
- Ти пък не спирай по средата на кроса!
-Нещо изпускам ли ? -каза Джесика в недоумение, която гледаше лежащата върху каменния под Селин.
-AБСОЛЮТНО нищо! - опита се да я увери Селин, но Габи започна да разказва нещо на ухо на Джесика, която се усмихваше все повече и повече. Ерик подаде ръка на Селин да се изправи. Момичето го погледна злобно и реши да му направи номер " Ще види, той на какво е спосбна една Лестранж". Слидеринката пое ръката му. Той я стисна готов да я издърпа, но момичето се оказа по-бързо и започна да го дърпа надолу.Певърил се свлече на земята до Лестранж, която се хилеше неудържимо. Изправи се бързо и тръгна да излиза
-НА КЪДЕ БЪРЗАШ! ТОВА ЩЕ ТИ КОСТВА ЖИВОТА!- Ерик се изправяше. Селин го погледна развеселено и каза
-Знам! За това го спасявам!-тя излетя от кухнята . " Защо всички са задръстили толкова жестоко коридорите" - ПИСТАААА ! - слидеринката се развика отново за да може да си пробие път през тълпата, която правеше път на викащия. Момичето тичаше с всичка сила към мястото където щеше да се чувства най-сигурна "стаята й" . Тя зави по един "ръкав" на коридорите и се затича към стаята си. В този момент явно Ерик я настигаше , защото се чуваше неравномерно дишане и доста силни стъпки.
-Спри да бягаш , мекотело такова и наказанието ще бъде по-леко! - това вдъхнови "мекотелото" да преплува и Тихия океан само за да отърве кожата. Селин зави рязко към вратата, където беше стаята й. Когато затваряше вратата усети, че Ерик си сложи крака на прцепа.
-ОТВАРЯЙ!
-НЯМА!
-КАЗАХ ТИ ОТВОРИ СКАПАНАТА ВРАТА! - хилещата се Лестранж избута със сетни сили вратата и я заключи. Щеше да отнеме известно време на онова "влечугоподобно същество" да си намери пръчката, за това тя взе стола от писалището в стаята й и го нагласи така, че да не може да се отвори вратата.
-Селин, нали знаеш че съм магьосник и ще отворя вратата?
-Мхм. Давай!
-Алохомора! Чу се изщракването на бравата, но вратата си оставашв все така затисната.- Ах ти дребно изчадие! - Селин се затресе от смях и реши, че още малко дразнене няма да му се отрази зле. Отвори прозореца. Ако съседа и не беше толкова плиткоумен колкото изглеждаше, щеше да се опит да влезе от там, все пак това са съседни стаи, много лесно можеше да прескочи. Слидеринката измагьоса кофа с вода и застана зад гардероба. Чу се блъскане на стъкла от съседната стая. Явно не беше толкова плиткоумен. Момичето се спотаи по-добре и се услушваше за някое глухо "туп" и то не закъсня. Когато дойде чакания знак тя се се показа в цял ръст и изполя изненадания Певърил. тръгна към врата, когато с ужас осъзна, че не е махнала стола от бравата. Опита се да го направи по най-бързия възможен начин и успя.Затича се отново към кухнята.
*междувременно*

-Как така се е нанесал до нея?- попита с недоумение Джесика
-Ето така! Съсед й е!- каза Габи все още хилеща се. Групичката смъртожадни се беше събрала на една маса и обсъждаха запознанството Дерек---> Джесика, Ерик----->Селин . Теодор седеше безмълвно и гледаше втренчено Джес.
-Нали знаете, че ако я хване ще я убие?
-Кой, Ерик ли ? - попита отекчено Драко
-Мхм.
-Ще ми направи услуга. Това същество ми вгорчаваше живота 17 години. Сега е нейн ред да страда!
-Как така ти е вгорчавала живота 17 години? - попита учуден Дерек
-Нали майка й и баща й , т.е леля ми и чичо ми по майчина линия , са били пратени в Азкабан и после са били извън закона , та майка ми ни гледаше заедно с родителите на Сиело.
-Ясно.- разговора отново беше прекъснат от задъханата и все още хилеща се слидеринка
-Още ли не те е хванал?- попита Габи
-НЕ! Аз няма да се дам без бой! Той започна битката, но аз ще завърша войната като победител!
-Доста сме нахъсани-отбеляза Джесика и в отговор получи агло ухилване.
-Сегааа от тук няма ли начин да се измъкна! Ох, мамка му! Селин избута двукрилата врата и сложи отгоре нещо като резе. - Няма ли никакъв шанс за спасение? - другите повдигнаха рамене и едвам сподаиха смеха си при вида на безпомощността на момичето. - Хилете се! Тя извади пръчката си и се тупна по главата. Топли и студени вълни започнаха да я обливат. Имаше чувстово, че някой е счупил яйце върху главата й и то е започнало да се стича по нея. Мразеше я тази магия, но това беше единствения начин да се спаси. Тя се бутна под масата и започна да се смее . Другите още не бяха усетили присъствието й под тях. Тогава се чу силно блъскане по вратата.
-ОТВАРЯЙ СТРАХЛИВА МИШКА ТАКАВА!
- Страхлива е мишка е баба ти, язовец с язовците! - се чу от някъде. Драко реши да отвори на Ерик за да се посмее още малко.
-Къде си мислиш, че отиваш, Малфой? Стоиш тук! -Селин се беше изправила и отиде до Драко и го бутна на стола за да седне отново. -Всъщност имам по-добър план! Идвай!- лестранж хвана братовчед си за ръката и му зашепна. - "отиваш отваряш вратата, така че да е отворена към теб също, ясно ли е"? - Драко кимна и се опита да направи най-непринудената физиономия, на която беше способен. Момчето отвори вратата и изгледа развеселено мокрия, и избеснял Певърил.
-КЪДЕ Е ТАЗИ ПОДМОЛНА ГАД?-другите се разхилиха при вида на момчето.
-Хамелеонизира се и в момента се измъква на някъде! -изтреля бързо Дерек.
-Хей! Не биваше да портиш! Тя ни е приятелка!
-Приятелка е на вас, не на мен! На мен Ерик ми е приятел, така че му помагам!-засмя се Дерек
-Това не е по правилата! Ние не помагаме на Сел, ти не помагаш на Певърил! - възнегодува Габи.
-ЕРИК! - казаха едновременно той и Певърил.
-Все тая! помаха с ръка Габи - Защо е нужно да ти казваме на малко име?
-Предпочитам така! И все пак, Драко и помогна като отвори вратата и помогна да се измъкне!
-Това беше насилствено! - каза Джесика
-Нима едно момиче с акъл на 3 годишно дете може да накара момче като, този тук да направи каквото иска?- другите закимаха.
-Тя е доста убедителна! подшушна Габи на Джесика и двете се засмяха.
-Къде мислите, че е отишла? Тази игричка ще и коства мижавия животец! - каза момчето като се опита да пропусне през ушите си последната реплика.
-Точноо за това няма да ти кажем!
-Идея си нямам!
Тези думи на приятелките на Лестранж вбесиха още повече Ерик и той тръгна да излиза.

-Къде отиде всъщност?-попита Драко сядайки отново на мястото си.
-Нямам идея.-сви рамене Джесика.
-Нито пък аз.-кимна Габи.
Настана продължителна тишина,която застрашаваше да приспи всички.Джесика местеше поглед от един на друг и гледаше да избягва този на Теодор.Просто...не можеше да издържи на него.
-Олеле колко съм тъпа!-възкликна неочаквано Габи удряйки се по челото.
-Винаги ли стига до такива изводи след продължителна тишина?-прошепна Дерек в ухото на Джесика й тя го изгледа накриво.
-Не,Габи,не си тъпа.-отвърна приятелка й с леко насмешлив тон.-Какво забрави пак?
-Щях да те питам дали си гладна!От векове не си яла свястна храна!
-По принцип бих приела, но сега нямам абсолютно никакъв апетит.
-Трябва да ядеш!-каза неочаквано Дерек и всички се извърнаха към него(това не го притесни особено).-Виж на какво си заприличала!Все едно си глътнала бастун!
-Много си добър в комплиментите!-подметна саркастично Джесика и той се подсмихна.-И не ми цитирай сестрата,че вече ми втръснаха приказките й!
-Ти за какво си мислеше,че говори с мен?Знаеш ли,не ме обича много-много.-замислено отвърна той.Габи го изгледа накриво и се извърна към Джесика със странен поглед който определено казваше "Какво му има на тоя??" и Джесика извърна поглед,за да не се засмее гласно.
-Габи,може ли за момент?-Джесика едва не подскочи щом чу гласа му. Най-после след толкова време, марак и не за нея предназначен.
-Аз...такова...добре.-отвърна русокоската стрелкайки Джесика и Драко с многозначителен поглед.Двамата също се спогледаха, но не казаха нищо.
Тиодор тръгна към вратата по-далеч от масата и Габриела неохотно го погледва.Когато се извърна към нея на лицето му се бяха събрали толкова много настроения,че чак изглеждаше странно.
-Защо не ми казахте?
-Да ти кажем какво?-направи се на ударено момичето.
-Не се прави на глупава,Габи.И двамата знаем,че не си.Защо не ми казахте за състоянието ти?По дяволите,мислех си до последно,че нма никакъв шанс!
-Ами...не знам.-призна си момичето.Всъщност нямаха определена причина или поне на нея й се губеше.Тиодор затвори за миг очи поемайки се въздух и отново ги отвори впервайки безпомощен поглед в момичето.
-От колко време е така?
-събуди се малко преди да си дойдете от мисията.Ти,Селин и Алисия.Само вие не знаехте,но Селин я посети и разбра.Т.е само ти и Алисия не знаехте...
-Но защо Габи??Защо не ми казахте?Знаеш че...тя....
-Тед,трябва да ти кажа нещо.-прекъсна го малко несигурно Габи.-писмото,което получи.Аз го изпратих.-Тиодор се опули срещу нея.-Не,не ме разбирай погрешно!Джесика си го написа!Тя не знае,че съм ти го пратила!Написа го точно преди да тръгне на мисията, в която пострада и когато отидох да се сбогувам го открих и....-русокоската реши,че повече думи са излишни.
-Защо го направи?-гласът на Нот беше леден.
-Защото тя те обича,Тед.И ти я обичаш-при това много.Виждам го!-Габи го хвана за ръката и го погледна умолително.-Сигурна съм,че чувствата й не са се променили!
Тиодор стрелна за момент момичето,което по някаква случайност гледаше към тях и погледите им за част от секундата се срещнаха.Тя обаче бързо се извърна към Дерек,който отчаяно се опитваше да й обясни нещо.
Тиодор погледна отново Габи-момичето го гледаше почти със съчуствие.Издърпа ръката си от нея и с бърза крачка напусна помещението оставяйки я да гледа тъжно след него.
Габи се върна на масата и се настани тежко на свободното място до Малфой и срещу Джесика.
-Какво стана?Какво му има на...Нот?-попита уж нехайно Джесика.Габи я изгледа продължително и отвърна.
-Нищо.
Беше ред на Джесика да я изгледа недоверчиво.След като не получи друго обяснение изненадващо каза.
-Може ли някой да ми помогне да стигна до стаята си?
Дерек тъкмо отвор уста когато Джесика изгледа многозначително приятелката си и тя се окопити бързо.
-Да,аз ще ти помогна.Хайде.Ще се видим после.-обърна се тя към Драко и го целуна леко после се изправи и помогна на Джесика да направи същото.Тръгнаха мълчаливо и за учудващо кратко време стигнаха стаята на момичето и влязоха вътре.Джесика завари всичко както си го бе останивила-е,не си спомняше точно дали така го бе оставила, но се отказа да мисли по въпроса.
Габи затвори вратата с ритник и се насочи към леглото където Джесика се настани и впери поглед в нея.
-Джеееес не ме гледай така!Мразя този поглед!
-Хайде,кажи ми!-помоли се другото момиче.
-Няма нищо!И стига вече,че ще те оставя да си стоиш сама по цял ден!-заплаши я Льо Клер.-Или в компанията на оня мухльо-Ригс.
Джесика въздъхна примирено и се отпусна назад на леглото.
-Тук не е ли малко горещо?-обади се по едно време Габи.
-Отвори прозореца ако искаш.Може да взема да се катурна през него и най-сетне да се убия.
-Едва ли.-изсумтя Габи и след миг се чу тихо изкърцване предизвестявайки отварянето на прозореца.-От къде мога да взема вода?
-Предполагам в банята.-отвръна Джесика.
-Правилно.-гласеше отговора и миг по-късно Льо Клер се насочи към вратата водеща към банята и.Чу се изкърцване и после в спалнята настана тишина.След няколко мига се чу ново изкърцване.
-Габс,би ли....-обади се Джесика изправяйки се в седнало положение, но бързо заряза изречението по средата тъй като не вратата на банята,а тези,водеща към стаята й се беше отворила.И на прага й стоеше последния човек,който очакваше да види там-Тиодор Нот.
Загубила ума и дума Джесика просто седеше неподвижно и го гледаше.
-Мога ли да вляза?-попита малко сковано той и Джесика кимна все така безмълвна като риба.Той пристъпи в стаята и затвори вратата след себе си.
-Джес,каза ли нещо?-долетя гласа на Габи от банята и след миг и тя се появи в стаята с чаша вода в ръка.Погледа й се спря на Тед,който я гледаше не по-малко учудено и тя стрелна с поглед Джесика.
-Из мисля,че трябва да говоря с Драко по един...неотложен въпрос.-обяви след няколко секунди и се насочи към вратата.-Ако имаш нужда от нещо...
-Добре съм,Габс.-увери я Джесика макар че в момента изпитваше странно чувство в стомаха си.
-Радвам се,че си по-добре.-каза най-накрая Тиодор някак резервирано нарушавайки ужасяващата тишина,която бе настала след излизането на другото момиче.
-И аз.-отвърна момичето с бледо подобие на усмивка.Какво ставаше?Идваше тук и после говореше с най-безразличния глас,който притежаваше...какво искаше от нея?Да я измъчва ли?Реши,че няма нужда да протаква и попита.-Не искам да съм...груба,но защо си тук?Не дойде да ме посетиш в болничното крило,а идваш сега...
-Дойдох,когато все още беше в кома.-опроверга я той веднага.Бръкна в джоба си и извади някакво писмо,а момичето го гледаше внимателно.-Това познато ли ти е?
-Не.-призна си момичето.
-Виж по-отблизо.-каза твърдо и направи няколко крачки към нея,за да й подаде писмото.Джесика протегна колебливо ръка и взе плика изваждайки пергамента и разгръщайки го.Погледът й се стрелна по написаното и очите й се разшириха от изненада и ужас.
-От к-к-къде имаш това?-попита тя вдигайки поглед към нея.Беше там,на две крачки скърстил ръце и наблюдаващ внимателно реакцията й.
-Габи.-отвърна кратко и ясно.-Каза ми,че ти си го написала,но не си го пратила.Направила е второто вместо теб.
-Тя...-започна объркано Джесика,но затвори уста и впери поглед в някаква точка в другия край на стаята.
Не чу стъпките му,не усети приближаването му.Просто се извърна и той беше там...толкова близо до нея...
Тиодор приклекна до нея и впери очи в нейните.
-Вярно ли е това,което е написано вътре,Джесика?
-Аз...
-Все още ли го чувстваш или вече всичко това се отнася за онзи...Дерек?
-Не!-рязко каза момичето и сама се изненада колко нисък бе станал гласът й.-Той не е...няма нищо общо!Той е просто приятел...-защо се впускаше в толкова обяснения?Защо искаше да го убеди в това?Те не бяха заедно нали??Не,но този поглед...той казваше нещо...
-Това писмо.-въздъхна Тиодор вперил поглед в гърба на пергамента.-Не посмях да го отворя.Първоначално.Отворих в деня,в който ти пострада.Когато Селин ми каза,че може да не оживееш...не исках да повярвам.Знам,знам...не сме заедно и тогава не бяхме,но просто не можех да позволя да си отидеш просто така.Не и по този начин,не и сега.-той преглътна и вдигна поглед към нея,а в очите му вече имаше някакъв странен блясък,познато пламъче,което я накара да трепне.- когато те видях...там...цялата в кръв,в рани...искаше ми се....нямаше да позволя да си отидеш.Не и без мен.-Джесика вече усещаше как очите я запарват и ожесточено се опитваше да ги възпре с цената на често мигане.Нещо в гърдите я задушаваше,пречеше й да диша нормално,но я изпълваше с облекчение....и с още нещо.-Всеки миг се надявах да се събудиш,да се усмихнеш и отново всичко да е същото. Не идвах много често-просто не можех да издържа да те гледам така.Осъзнах какъв глупак съм...
-Тиодор,не...-понечи да каже Джесика,но той само махна с ръка.
-Не,напротив.Глупак съм,дори повече от глупак.Аз съм човек.А всеки човек осъзнава стойността на нещо свое едва когато го загуби. А аз не бих понесъл да те загубя!
Преградата беше на път да рухне.Джесика усети как очите й вече просто не можеха да издържах и една предателска сълза бавно се търкулна по бузата й.Тиодор я гледаше право в очите.С онзи изпиващ,пламенен поглед,пълен с очакване и надежда...
-Не искам нищо от теб.-тихо каза той.-Можеш да бъдеш с когото си поискаш...искам да знам само едно...истински ли бяха тези неща...нещата,които си написала.
Джесика не отговори веднага,само продължи да го гледа с онзи мечително тъжен поглед,а от очите й продължаваха да се стичат сълзи една след друга.
След като не получи отговор почти минута Тиодор се изправи и понечи да тръгне към вратата когато момичето най-сетне се обади.
-Те СА истински,а не те бяха...
Тиодор се закова на мястото си.След миг се обърна и отново я погледна.Толкова тъжна,толкова красива,толкова близо...
Той приклекна отново до нея и силно я придърпа в прегръдките си все едно никога повече нямаше да я пусне.И не искаше да я пусне,нямаше да си позволи да я загуби отново нито за миг.

Отвори очи. Лежеше по гръб и не виждаше дали той е там или не, но не се обърна... само тупна леко с ръка в страни от себе си. Е, сега вече знаеше със сигурност, че опасенията и са се оказали верни - Дейвид го нямаше. "Какво? Не го ли очакваше?" Питаше я едно малко гласче в главата и. "Знаеш какъв е и какво му е отношението към момичетата." продължи да я тормози подсъзнанието и. Но сякаш на другото и рамо кацна ангелче и зашепна "А може просто да е на мисия." Последното твърдение и се стори също толкова логично, колкото и първото. Той наистина бе от типа момчета, които не влагаха много чувства във връзките си, всички в компанията го знаеха. Беше и от момчетата, които можеха да твърдят, че имат дълга връзка ако продължи повече от две седмици. Но онзи момент, когато двамата със Сиело се върнаха от изпитната си мисия и отидоха да приберат багажа си бе минало много време. Месец... или два. Тя не знаеше със сигурност, времето го бе прекарала в мисии и сън. Стана. Отвори дневника си, там поне имаше календар... два месеца и половина. Да, това беше времето им заедно. За момче с темперамента на Дейвид Монтагю една такава връзка изглеждаше дълга и нелогична. "Реално погледнато, от нашата връзка той не получи нищо... до вчера." Всякакви мисли от този род се въртяха из главата на блондинката и тя не правеше опит да ги разкара. Ако сега някой я погледнеше, на лицето и бе изписано същото изражение от онзи момент... когато изрече заклинанието и уби сестра си. Но ако можеше да погледне в нея, щеше да разбере колко е наранена. Ели отново погледна дневника си, не беше писала от повече от месец.
- Акцио перо. - промълви тихо, а миг по-късно перото беше в ръката и.
С равен почерг, разделени букви и много старание започна да пише:
"Мило дневниче,
Да... Сякаш не съм писала от векове. Станаха много неща. Мисии, сън, убийства, други неща... Не знам обаче дали ще имам сили да го напиша.
Всичко свърши. Убих първия член от семейството си. А заедно с Мария умря и част от мен. Казват, че близнаците усещат, когато нещо стане с другия. Дали е същото и за тризнаците? Когато изрекох онези думи, коремът ми се сви на топка и сякаш част от душата ми си отиде. А дали и Алекс го е почувствал? Всичко свърши.... За Мария. Но не и за мен. За Мария. Но не и за другите от семейството ни.
А дали е свършило всичко между нас, Дейвид?"
Една сълза се отрони от очите и, размазвайки думичката "нас". Беше ли възможно да се е влюбила? Явно нямаше да пише повече, просто не можеше. Загледа се в страниците на дневника, съшит внимателно от някоя бабичка в Ирландия... един лист липсваше. Не помнеше да е късала, но не продължи да мисли по въпроса.

*****
(Няколко часа по-рано.)

Отвори очи. Лежеше по гръб и не знаеше... как точно изглеждат косите и разпиля ни по гърдите му. Усещаше само тежеста на главата и върху корема и и равното и дишане, галещо кожата му. Всъщност усещаше и нежната кожа на ръката и, сплела пръсти с неговота. И се чудеше как може да и е удобно да спи така свита на топка. Може би защото бе уморена? Или защото го обичаше и се чувстваше сигурна в близост до него? Последната мисъл го стресна. Не беше се замислял над чувствата си към нея, но знаеше едно... имаше ги. Не бе изпитвал нищо или почти нищо към момичета преди нея, но тя се бе загнездила в съзнанието и сърцето му, недавайки признаци за намерение да се маха от там. "Любов." гласът на добрината в него му говореше. "Това изпитваш, Монтагю." Обади се и дяволчето: "Иначе нямаше да чакаш толкова време, за да спиш с нея." Момчето остави двата гласа да се карата и внимателно отмести Сиело от себе си. Притесняваше се какво ще си помисли на сутринта, когато открие, че го няма. Знаеше, че ще е на мисия, но не и каза... не искаше да развали момента. Ох, какъв красив момент, още топлеше душата му. Трябваше да я известни някак си. Но как? Името изникна в съзнанието му, сякаш от нищото. Ланцини. Да, тя е приятелката на Блейз, а той имаше мисия точно с него. Приятелят му нямаше да е пропуснал да събуди Али, поне се надяваше... А и до колкото я познаваше, тя самата беше станала още с първите признаци на събуждане у Цабини. Дейвид се облече тихо. Искаше да и напише писмо, но в бързината откри само дневника и. Откъсна лист и започна да пише. "Надявам се да разчете грознописа ми." измънка на ум и излезе от стаята, затичвайки се към тази на другия смъртожаден. "Чук-чук" - чу се от дъбовата врата и момичешки глас каза леко раздразнено "Влез, Монтагю." Това и направи.
- Добро утро. - поздрави ги и те го поздравиха в отговор. - Алисия, може ли да те помоля за нещо. - тя кимна. - Когато се събуди Ели и я видиш ще и предадеш ли нещо. - отново кимна, а той и подаде писмото, навито на руло. - А, и това. - бръкна из джобовете на мантията си и остави нещо лъскаво в ръката на Али.
Малък жест, малък подарък... но от любов. Беше го получил от майка си, когато умираше. "Когато се влюбиш дай го на момичето. Както направи баща ти, както е направил и дядо ти преди него. Носи го винаги със себе си, дотогава. Обичам те." Това бяха последните и думи, към него. Тогава бе петнайсетгодишен хлапак, живеещ с представата, че момичетата извън компанията му стават само за кратки забавления... А тези от компанията ги считаше за сестри, за нещо забранено за него. Беше се изсмял на идеята с влюбването, но ето че стана. Надяваше се тя да приеме малката сребърна гривничка. Чиста, с дребна плетка, само с една руна за любов, висяща от нея.
- Цабини, трябва да тръгваме, ще те изчакам отпред. И Али, благодаря. Чао. - остави ги за малко сами, след няколко минути двамата вече тръгваха към мисията си.

*****

Беше се разплакала. Не го беше правила от много време, поради което Али я беше наричала "Снежната кралица". Така и не можа да разбере как може Сиело просто... да не плаче. Нито пък защо момичето криеше чувствата си дълбоко в себе си и трудно се разкриваше. "Алисия!" Името дойде в главата и от нищото. Разбира се! За какво и бе да плаче сама, когато можеше да покаже на приятелката си, че може да плаче... Облече се и изхвърча от стаята си, надявайки се да не се сблъска с него по пътя. Дори не изми сълзите от лицето си, макар че до стаята на Ланцини и Цабини бяха изсъхнали и оставили само солени следи.
- Ели? Какво е станало? - попита я притесно, когато я видя.
- Няма го... - прошепна и се метна на рамото на приятелката си, ревяща.
- Спри! - Али и се скара. - Имам нещо за теб... - отвори едно шкафче и подаде на Малфой писмото, заедно с дрънкулката.
Прочете го няколко пъти. Всеки път учудвайки се на ужасния му почерк, но и на красивите му думи. Другото момиче просто седеше и мълчеше, чакайки да чуе нещо. Гривничка. С руна... за любов. Семейна ценност. Звучеше толкова нереално. Той, Дейвид Монтагю, да се влюби... в нея.
- Къде е той? - попита след минути мълчание.
- На мисия. С Блейз.
- Знам... Къде? - надаваше се, че тя знае нещо.
- Не знам... - двете направиха тъжни физиономии.
- Тогава ще ги чакаме заедно. От кога не сме сядали да си говорим, както преди, Али? - двете се засмяха и не усетиха часовете, които минаха.

Габриела отвори очи..Вратът я болеше убийствено много...Сякаш някой се бе заел да изпочупи всичките й кости и то само за едно нощ..Опита се да се изправи,но не се получи..Драко здраво я бе заклещил в хвтката си..Русокоската лекичко го побутна,опитвайки се да не го събуди,но без успех..Малфой лениво отвори очи и я погледна с лека усмивчица..Французойката не му каза нищо...Само примигна един два пъти и се изправи,тръгвайки към банята.Драко неадекватно се изправи на лакти и се загледа в гърба й.."Кофти ден или направих нещо?"-помисли си той,но по неговите спомени не се беше случило нищо особено..
И тогава муприщракна..Днес тя отново щеше да замине..Късно вечерта,заедно със Селин щяха да отидат да търсят някакъв свитък,в който били записани разни чудати магий..Никоя от двете не беше особено щастлива,че заминава..Особено Габриела..
Тя никога не бе понасяла раздялите лесно..Когато за пръв път родителите й я оставиха на грижите на по-голямата й сестра,момичето беше претърпяло криза...Когато сестра й бе изчезнала безследно бяха най-тежките месеци в живота на Габриела..И тези дни..Дните,в които тя трябваше да му каже:"Обичам те..ще се видим скоро" я караха да изтръпва..Мразеше това..Откакто Джесика бе пострадала всичко се беше обърнало..До преди това отиваше на мисия със самочувствието,че ще се върне жива и здрава..Защото знаеше,че прибере ли се,той ще е там..Ще я прегърне така сякаш никога нямаше да я пусне..Но инцидента с Дарк бе променил нещата..Страха беше заел една малка частица в сърцето й..и нямаше да си отиде..
Реши,че един свеж душ няма да й дойде зле,затова набързо свали нощничката си и се мушна под гладката вода..
Драко се изправи и започна да нахлузва панталоните си..След около двайсетина минути беше готов и се насочи към вратата,когато с периферното си зрение забеляза малката фигурка,подпряла се на рамката на вратата...Усмивката се появи на лицето му.,сивите му очи блеснаха..Габи сушеше косата си,облегната на вратата,само по хавлия с мисълта,че няма кой да я види в стаята..Е,разбира се,Малфой беше там,но тя не се срамуваше особено от него..Момчето се завъртя и я изгледа от глава до пети..Французойката вдигна вежди и се засмя..Сякаш още бяха в училище и той предценяваше що за стока е...Момчето бавно се приближи до нея и я прегърна през талията,дърпайки я към себе си..Гледаха се няколко минути,докато Габи не се наддигна на пръсти го целуна..Сякаш го целуваше за последно..Едно ужасно предчувствие я караше да постъпи така..Предчувствие,което се опасяваше,че може да се окаже истина..
-Мила,отивам за кафе,няма да изчезна безследно-каза с лека ирония в гласа Драко,прокарвайки пръсти през косата й
-Да,предполагам-сви рамене тя-След няколко часа ще трябва да тръгна..Искам обаче да ми обещаеш нещо.
-Всичко за теб-отговори й той и се взря в топлите й сини очи
-Обещай ми,че дори и да не се върна,никога няма да ме забравиш..Че няма да стана просто спомен,който с времето ще избледнее..-прошепна Габи..Не знаеше защо му го казва..Но нещо й подсказваше да го направи
-Миличка,какви ги говориш..всичко ще е наред,ще видиш-той отново я притисна до себе си
Габриела само се сгуши в него и няколко сълзички се търкулняха по лицето й..Какво й ставаше за бога?Защо се държеше като пълна лигла,като слабачка,каквато всъщност никога не е била?Драко я задърпа към леглото и двамата седнаха,като той не я пускаше да се отдръпне от него..Просто не можеше..Не можеше да я гледа разтроена и да не знае защо е всичко това..
-Габи..-прошепна леко объркано Малфой и тя вдигна глава..Очите й бяха насълзени и бяха придобили още по-ярък цвят..Набързо изтри сълзите си с ръкав,правейки опити да се усмихне-Омъжи се за мен.
Французойката го зяпна..Какво искаше да каже с тези думи?Да не би да беше първи април?Какво ставаше тук,Мерлин?!
-Шегата ти не ми харесва-поклати глава тя и се отдръпна от него,изправяйки се
-Не се шегувам,мила,омъжи се за мен-Драко също се изправи и я погледна
-Аз...Та ние сме едва на 17 години!-взъкликна тя невярващо момичето-Ние сме още деца,Драко!
-Не,Габс,ние отдавна не сме деца..От мигът,в който взехме изпитите ТРИТОН и ни белязаха с това-той вдигна левия си ръкав,така че черепа ясно да се види-вече не сме деца..и никога повече няма да бъдем.
Французойката наведе глава..Обичаше го,обожаваше го,даваше всичко за него,но..беше ли готова да се обвърже завинаги..И то едва на 17..Беше ли?
-Не те карам да ми отговаряш веднага,просто искам това да ти покаже колко много значиш за мен..-обясни тихо той,виждайки съмнението в реакцията й-Ще се видим после-и той се насочи към вратата.
Хванах дръжката и с тиха въздишка понечи да я отвори..
-Чакай...-гласът й го спря и той се обърна към нея-Добре.Ще се омъжа за теб-заъврши тя с усмивка.
Малфой се усмихна.Габриела също..И двамата се почувстваха най-щастливи хора на планетата...

Няколко нахални слънчеви лъча нахлуха през дръпнатите пердета и удариха Джесика право в лицето.
"По дяволите,тъпо слънце!"-помисли си недоволно момичето закривайки лице с ръка.Защо не се беше сетила да дръпне пердето?!?Ако беше го направила щеше да може да си полежи още дълго време...а сега трябваше да стане.Уф!
Обърна се по гръб и простена леко впервайки поглед в балдахина над главата си.Слънцето продължаваше да напиша врата и дясната част от лицето й.
Неочаквано вратата се отвори без да се почука и момичето веднага си помисли,че навика открай време на Дерек да я посещава рано сутрин не се е променил.
-Де...-започна тя вдигайки се на лакти,но веднага млъкна защото новодошлия определено не беше Дерек и определено не смяташе да го изпъди,за да продължи да си мързелува.Спомените от миналия ден нахлуха в главата й тя бързо прецени станалото.
-Добро утро,сънливке!-поздрави я с усмивка Тиодор.Остави таблата,която носеше на шкафчето до леглото и седна до момичето.Наведе се леко и нежно я целуна по устните.-Добре ли спа?
-Мхммм...-кимна все още учудено момичето.-какво е това?-Джесика кимна към таблата.
-Реших,че ще спиш до късно и ти донесох закуска.Не е като в имението Малфой,но е закуска.И не съм я правил аз ако това те успокоява.-добави накрая и момичето се ухили.
-Наистина не беше нужно...-отвръна Джесика и рязко се облегна назад спускайки лактите си.Грешка.Колко пъти щеше да го направи преди да осъзнаие,че така боли и да спре?Отговор-доооста.
Истена тихо и сложи ръка на корема си.Там все още имаше дебел слой бинт,но беше по-скоро предпазна мярка отколкото необходимост.
"За по-сигурно зарастване на ребрата и гръбнака"-беше казал лечителя.
Усмивката на Тиодор беше изчезнала по-бързо от подплашен заек при вида на разярено ловджийско куче.Сега на лицето му се беше появила притеснена физиономия и той гледаше момичето сякаш всеки момент ще умре в ръцете му.
-Какво има?Добре ли си?
-Да,нищо ми няма.Просто забравих,че не трябва да правя така.Малко боли все още...
-Трябва да внимаваш повече.Може да стане нещо...
-Стига Тиодор,ако исках някой постоянно да ми мрънка щях да си остана в болничното крило!-изсмя се пресилено Джесика.
-Не е смешно.Ти не можа да се видиш когато те донесоха.-зариозно каза Тиодор.
-Знам,знам.-въздъхна раздразнено момичето и изрита завивките рязко,но Тиодор не трепна само проследи с поглед движението й.- Знам,че е цяло чудо,че оживях,знам че съм била цялата натрошена с по-малко от 2% шансове за живот,но ето виж-жива съм....здрава съм и мога да стана сама,благодаря!-сряза го момичето щом той понечи да й помогне да стане.-Виж,знам,че искаш да ми помогнеш,но ако продължаваш да се държиш с мен като с порцеланова кукла ще почна да те избягвам!-щеше да прозвучи повече като заплаха ако не бше усмивката накрая.
-Добре,обещавам да не съм чак толкова загрижен!-усмихна се леко той и отстъпи една крачка,за да може момичето да стъпи на крака и да тръгне към банята.
Тръгна към вратата и когато стигна до нея направо я бутна без да натиска дръжката при което единственото което постигна беше да се блъсне в нея.
-Внимавай!-не се сдържа Нот и Джесика го стрелна с поглед след което се изкикоти и най-сетне отвори вратата натискайки дръжката.
-Можеш да започваш със закуската без мен!-извика от банята докато пускаше водата.-Нещо нямам апетит в последно време.
-Знаеш ли,колкото и да не искам да го казвам-отзи,Ригс е прав.Както и лечителя ти.
-Ей!Би трябвало да си на моя страна!-извика Джесика малко странно тъй като вече си миеше зъбите.
Отговор не последва.След няколко минути излезе от банята и го завари да седи на малкото канапе в другия край на стаята и да гледа отнесено вратата на банята,и в последствие погледа му заследи нея.
-Нямаш ли нещо по-интересно за правене от това да висиш при мен?Мога да извикам всеки да ми прави компания ако ми стане скучно...
-Пъдиш ли ме?-в гласът му нямаше упрек,само лека ирония.
-Ъъ не,любопитствам.-отвърна момичето отваряйки гардероба и изваждайки от там чифт черна мантия.Усети как той се изправя от мястото си,но не се обърна.Съблече нощничката игронирайки го и навлече мантията обръщайки се.В следващият миг едва не подскочи тъй като се оказа съвсем близо до него,или по-точно той до нея.
-Малко помощ?-помоли тя с мила физиономия.
-Обърни се.-момичето послушно изпълни думите му и премести косата си на рамото,за да не му пречи.Тиодор започна бавно да закопчава ципа,твърде бавно.Джесика усети дъха му във врата си,а миг по-късно устните му нежно докоснаха шията й карайки я да настръхне.
-Прецакан си.-прошепна по едно време без да осъзнава колко абсурдно ще прозвучи в тази ситуация.Целувките му престанаха,но той не се отдалечи.
-Знам.-отвърна той и Джесика едва успя да прикрие учудването си,че изобщо е схванал за какво намеква.-Но няма за къде да бързаме нали?-най-сетне закопча ципа и Джесика пусна косата си,която се спусна на вълги по гърба й,и после се обърна.
-Предполагам.-усмихна се тя и го целуна бързо по устните тъй че той просто нямаше време да задълбочи целувката колкот и да му се искаше.
Момичето се насочи бързо към масичката,където беше преместена табличката и миг по-късно възкликна разочаровано.
-Няма кафе!
-Не съм сигурен,че е добре да...
-Тед...разбрахме се нещо!-момичето го изгледа скръствайки ръце.
-Нищо не съм казал!Няма кафе!
-Отиваме в кухнята.Там винаги има кафе!-отвърна момичето
-Няма.-упорстваше той.
-Тогава има алкохол.-сви рамене момичето.Тиодор я изгледа изпод вежди и въздъхна.
-Добре де,има кафе.Но алкохол да не си доближила!
-а вървим за кафе!-засмя се момичето и тръгна бавно към вратата.Щом излезе в коридора усети как Тиодор я прегръща с една ръка през кръста-дали просто заради близостта или за да й помогне да върви-Джесика не искаше да знае и отказа да терзае мозъка си по въпроса.
-Знаех си,че ще се престрастиш към това кафе...-измърмори недоволно той точно преди да стигнат големите двойни врати,които водеха към кухнята.Тиодор бутна едната от тях и двамата влязоха вътре заварвайки кухнята почти пълна.
За момент повечето присъстващи извърнаха глави към двамата новодошли,но бързо се върнаха към разговорите и те се насочиха към масата в ъгъла,която беше заета от приятелите им.Почти всички бяха там,с малки изключения(за нещастие на Джесика,която беше страшно затъжена за всички).В крайна сметка се настаниха на масата и Тиодор веднага изчезна нанякъде.
Почти никой не сваляше поглед от Джесика и на всички физиономиите им бяха едни и същи.
-Ама...-не се сдържа накрая Габи.-вие...
Джесика само вдигна поглед към нея опитвайки се да подтисне усмивката си,но точно в този момент Тиодор й се притече на помощ тупвайки малко намръщено каната с кафето пред нея.
-Благодаря!-кисело отвърна момичето и си сипа бързо от нея преди да е променил решението си.
-леле колко бързо стават промените...-отбеляза Драко гледайки ухилено приятеля си.-Преди да се усетиш и гледай какви обрати!
-Селин,какво стана с Певърил онзи ден?Хвана ли те?
Спомената се задави с кафето си и вдигна поглед към Дарк.
-Ти шегуваш ли се?Мен да ме хване?Мноого ме подценяваш!
-щом казваш.-сви рамене Джесика доволна,че са сменили темата.Не че имаше нещо против предишната тема просто тези погледи я изнервяха жестоко.
-Габи,Ели,съберете се малко.-обади се шепнешком Селин след няма и минута.
-Ъъъ защо?-намръщи се Сиело.
-Певърил.Влезе в кухнята.Сместете се де,не искам да ме види.Току виж му хрумнало пак да ме гони!
Всички избухнаха в смях огласявайки помещението с него и привличайки някой друг неодобрителен поглед.

Сиело пожела да слезе до кухнята за кафе,но Алисия отказа да отиде с нея с нея.Смъртожадната имаше да пише важен доклад за развитието на последната мисия тъй като Селин и Ерик бяха "твърде заети"със себе си,а Ели не искаше да съпреживява отново направеното от нея.Момичето бавно започна да пише...

В 12ч бяхме точно на улица"Певилейн"където се намира едно от най-добрите скривалища на Ордена.Информацията,от къде знаем за даденото място,остана поверителна.Нямахме никакви затруднения и по мнение на Ерик Певърил,отговорник на групата,никой не ни е забелязал на мястото където стана убийството.Никой не ни е забелязал и на улица"Певилейн"същата вечер.Четиримата търсени от вас(Волдемор)човека бяха разпитани и след това убити.По стечение на обстоятелствата една от жертвите бе сестра на Госпожица Сиело Малфой,но всичко мина по план и Мария Малфой бе убита.Мисията мина без произшествия и по-късно същата вечер всички се прибраха благополучно.Получената ни информация ще ви бъде предоставена от Господин Ерик Певърил.Мисия с цел извличане на информация-успешна!

Написано от:Алисия Ланцини-смъртожадна,участвала в мисията

Други смъртожадни взели участие:Ерик Певърил,Сиело Малфой,Дейвид Монтагю,Селин Лестрандж и Блейз Цабини

* * *
Али взе листа,нагъна го на роло и тръгна към една от стаите на края на коридора.Почука и влезе.Вътре на един стол седеше Питър Петигрю.Щом видя момичето мазна усмивка се разля по мишевидното му лице.
-А...!Госпожице Ланцини!-зацвърка той и се затътри към нея-Време беше.Лорда няма да е много доволен.-изцъка с език той
-Нямаше как...аз....-заоправдава се Алисия но Опаш я прекъсна
-Не,не...не се притеснявайте.-отвърна й бързичко той щом видя че мисията е успешна-Лорда ще се зарадва на това.-после направи една възхитена гримаса и тръгна с бързи стъпки,до колкото му позволяваше ръста и тялото,и остави Али да се хили след него.
След малко момичето се усети,че седи без причина сама в един кабинет и реши да слезе до кухнята.С малко късмет останалите щяха да са долу,а и би могла да отиде да види Джес.
Не бе чувала нищо за приятелката си,защото и се бяха събрали много мисии подред и нямаше никакво време.
Бързо слезе по стълбите на долния етаж и тръгна по един коридор към кухнята.Гледаше смъртожадните в стайте им.Повечете приличаха на ходещи трупове и тя се замисли дали наистина това е нейното бъдеще...дали е избрала правилния път."Какви ги дрънкаш?"обади се едно гласче вътре в нея"Естествено,че това е твоя живот...не забравяй,че родителите искаха от теб да ги последваш!".Алисия разтресе силно глава за да разсее тези мисли,но не беше и нужно защото стигна до кухнята.Съзря всичките си приятели седнали вътре и....не може да бъде...
-Джесиииии.....-извика радостно Али и се метна на врата на приятелката си.
-Хей по-полека.-примоли й се Джес-още не съм толкова стабилна.
-Извинявай.-пусна я Алисия и направи виновна физиономия-просто много се радвам,че си отново сред нас.
-Ти самняваше ли се.-усмихна се Тед някаде отзад
-Ама...вие....такова....-не разбираше смъртожадната
-Мхм...-отговори вместо тях Габи като закима енергично с глава
-Поздравления!-усмихна им се широко Али
-И...като говяорим за двойки.-промърмори Ели и посочи вратата на кухнята-Вижте кой е там.
На вратата седеше Певърил и се усмихваше ехидно на Селин.
-Какво искаш Певърил!-сопна му се Сел,а останалите се разхилиха.
-името ми е Ерик и....все още имаме сметки за уреждане.Така че...-той тръгна към тях,а Селин скочи на крака.трябваше бързо да бяга,но този път май нямаше да се измъкне.Габи забеляза едно смигване между Драко и Ерик,което можеше да означава само едно-че Драко бе на страната на Певърил.За да потсигури Селин,Габи гушна Малфой през раменете,който не можеше да откаже на Льо Клер и не направи нищо срещу Селин.Тиодор бе твърде зает с Джесика,а пък Сиело обясняваше на Алисия за всичко станало,което момичето бе изпунало.Двете с интерес следяха гонитбата на Ерик и Сел,която бе успяла да се измъкне от кухнята благодарение на Габи.След половин час обаче Сел се видя притисната от Певърил и трябваше да се предаде.
-Певърил ще те черпя нещо!-обади му се Драко,а габриело го цапна леко по рамото.
-Какво?-направи се на невинно момчето-Просто Селин има нужда от малко окротяване.
-И за мен ли мислиш така Драко!-погледна го укорително Сиело,но момчето не отговори.само една ехидна усмивка се разля по лицето му,но щом видя физиономията на Габи веднага отвърна"НЕ".Другите се разсмяха гръмко.Това бе единственото нещо,което можеха да правят сега,а и за в бъдеще.
-Ммм ние мислим да се поразходим някъде.-отвърна Тиодор след малко и дръпна Джесика на някъде.
-Кажи ми дали са се избили.-подметна Драко така,че само тед да разбере,че русокосия говореше за Селин и Ерик.
-Къде ли има да се разхождат?-почуди се уж Габи
-Сигурно на тур из сградата.-подметна Ели
-Хората искат да бдат малко сами де...-укори ги Али
-Това ми напомня...-започна Драко като прегърна Габи през кръста
-Мм,да!-усмихна му се французойката и след малко двамата също се изнесоха.
-Е,пак сами!-отвърна тъжно Сиело
-Стига Ел,те ще се върнат.-зауспокоява я Али макар,че тя самата не бе убедена в това.
-Дано...-смънка русокоската
-Кажи ми какво става между теб и Дейв-полюбопитства италианката-и без това имаме много да си говорим.Знаеш,че попринцип се виждаме рядко.
-Добре....-въздъхна Сиело и започна....

-Ще се видим после-каза Габриела на Драко и като го целуна набързо тръгна надясно по коридора..Щеше да говори с нея,независимо от всичко..
Малфой остана няколко минути загледан там,където то преди малко бе стояла Габи и въздъхна тежко..Никога не бе изчезвала толкова бързо,без да му даде обяснение..Може би беше нещо наистина лично..Той влезе в стаята и събу обувките си,изтягайки се на леглото.Сложи ръце под главата си и се загледа в тавана..."Постъпката ти беше глупава,Драко,сега никога няма да имаш друго момиче"-обади се едно нахално гласче в главата му.."Не е вярно!-противоречеше сам на себе си-Аз обичам Габи и бих искал завинаги да е до мен"...Тази мисъл го радваше много,защото осъзнаваше,че той най-сетне се е научил да обича...През години Драко малфой бе лошото момче на Слидерин,този,който всички момичета искаха,но мало получаваха,този,който винаги ги захвърляше като парцали и все пак те се редяха на опашка за него..В лцието на русокоската французойка той бе намерил човека,с когото искаше да прекара живота си..Още онова лято,когато я бе целунал за първи път,сърцето му бе трепнало ..Момчето никога не бе вярвало,че ще има този късмет..Но все още не знаеше дали е взел правилното решение,молейки я да се омъжи..бяха още млади,едва на 17.."Почти 18"-усмихна се на себе си Малфой.Беше ли готов да приме това предизвикателство и да се изправи срещу Луциус и Нарциса Малфой,като им каже,че ще се жени по своя воля.?.Беше ли възможно всичко да се нареди както той искаше?Беше ли?
Той се завъртя на другата страда,заглеждайки се в нощното шкафче на Габриела..Тя бе оставила там часовника си,обиците си и онази гривна,която й бе подарил на миналия рожден ден..Тя се бе съгласила..Бе му показала,че и той значи много за нея,както тя за него..И щяха да бъдат щастливи..Дълбоко в себе си Драко знаеше това..Бе готов да й даде любовта си,да я защити,да даде живота си за нея,защото тя бе единствения човек,за когото живееше...
Докато тези мисли тревожно препускаха през главата му,вратата се отвори и вътре влезе някакъв мъж..На около 30 години,с остри черти на лицето,тъмни черни очи,висок,слаб..Малфой рязко се завъртя,гледайки непознатия с леко учудване..След това усмивката отново се залепи на лицето му и той се изправи в седнало положение.С кимване подкани гостенинът да седне срещу него.
-Не съм очаквал да те видя тук,Раб-каза с лека нотка на ирония в гласа Драко
-И аз не съм очаквал толкова бързо да се присъединиш към нас,хлапе-отвърна Рабастан Лестранж..През годините той често се криееше в имението Малфой,защото бе един от най-издирваните смъртожадни..Понякога Лестранж трябваше да "гледа" Драко,въпреки че всичко бяха наясно,че младия Малфой можеше сам да се грижи за себе си от 3 курс насам.
-Татко-въздъхна ядно Драко-Ти като гледам не си дошъл на сладки приказки,така че давай направо.
-Всъщност на приказки съм-отговори Рабастан-От доста време не бях говорил с теб,и ми домъчня,хлапе.Хайде да слезе в кухнята да пийнем по нещо
-Какво ще кажеш за "Продънения котел"?-попита Малфой-Там сервират страхотно уиски.
Лестранж само кимна отсечено.Двамата тръгнаха по коридорите и когато излязоха от щаба с тихичко ПУК се магипортираха пред "заведението".ИЗглеждаше по-зле отвскога.Входната врата бе с изкъртена брава,а единствения прозорец на заведението бе счупен.Малфой направи отвратена физиономия,гледайки разпиляните стъкла по пътя...Рабастан ядно бутна вратата с лакът и влязоха вътре.Повечето от масите бяха празни,но имаше и някой случайно посетители,седнали да изпият по някое и други уиски.Лестранж и Малфой се настаниха на най-отдалечената маса и поръчаха бутилка Огнено уиски.
-Е,Драко,разказвай как върви живота ти-прокашля се Рабастан,отпивайки от чашката си
-Няма нищо за разказване-сви рамене Драко,въпреки че можеше да каже много неща..Много спомени се въртяха из главата му
-Лъжеш,хлапе.Виждам го-усмихна се Лестранж-Чух,че си имаш приятелка..Онази русокоската..Льо Клер
-По-скоро бъдеща съпруга.Днес й предложих брак-когато Малфой каза това съвсем спокойно и надигна чашата,мъжът срещу него,в момента отпиващ,изплю уискито обратно и тресна чашата на масата.
Гримасата му беще нещо средно между учудване,гняв и подигравка,но Драко не си напави труда да го пита кое от трите иска да внуши.Раб лекичко започна да се подхилква и наливайки си още уиски,гледаше изпитателно слидеринецът.Той бе прекалено зает да се опитва да избягва погледа на "чичо му".
-На 17 женен..докъде стигна днешната младеж?-изцъка недоволно Рабастан-Но ти явно доста си хлътнал по нея,а хлапе?
-Да,доста-призна си направо момчето.Какво щеше да спечели ако го излъжеше-Не го бях отбмислял честно казано,просто изтрелях думите и докато се усетя какво съм казал,Габи вече беше избягала на 100 км
Мъжът се расмя леко и продължи:
-А тя какво каза?Съгласи ли се?-вдигна една вежда,оглеждайки внимателно слидеринецът срещу него.Драко само кимна и една широка усмивка озари лицето му.

Габи вървеше забързано по коридора..Отиваше към стаята на Селин,като предполагаше,че тя ще е там..Можеха да се уговорят кога ще тръгнат,а в французойката умираше да го сподели с някой..Не бяха казали на закуска,защото искаха засега да го пазят в тайна.Но просто не можеше да не каже на някой..не можеше..Няколко пъти удари по вратата и отвътре се показа една доста сънена Лестранж...Селин огледа от глава до пети Габи и с усмивка я пусна да влезе в стаята.Французойката й благодари с поглед и се настани на леглото й.Селин седна до нея и зачака какво имат да й казват..Знаеше,че посещенията по стаите са само за извънредни случаи,а и този явно беше такъв.Няколко минути никой не казваше нищо.Лестранж нервно клатеше крака,а Габи човъркаше нокътя си.
-Габс,кажи какво те мъчи.Няма да стане с мълчание,защото не съм особено добра легилимантка-засмя се Селин,побутвайки я лекичко по рамото
-Какво стана с Певърил?-попита Габи и се обърна с лице към приятелката си
-Ммм..заключих се в стаята си-отговори Лестранж и Льо Клер кимна одобрително-Хайде,слушам
-Какво?-вдигна вежди русокоската
-Искаш да ми кажеш нещо,знам,познавам те прекалено добре...
Габи въздъхна и реши,че ще е по-добре да разкаже всичко на Селин..Обясни й как сутринта е била в кофти настроение и после Драко е казал онова за жентбата...Как тя се бе съгласила,но не бе сигурна,че това е най-правилното,което можеше да направи..Колко се стрхувала да не би всичко да се обърка и че знаела какво изпитва тя,но дали Малфой беше искрен..не знаеше и искаше съвет какво да прави...
Когато завърши с изречението:"И сега съм много подтисната",Селин зяпна.Толкова много информация й бе дадена,че не бе сигурна дали я е осмилслила цялата..
-Значи ще се омъжваш?-след няколко минути каза тя,гледайки учудено
-Да..предполагам,че е така,но...-Габи спря насред изречението и я погледна,свивайки рамене.

-Какво "но" .. ясно е че обичаш този подъл, мизерен.... -Габи погледна накриво Лестранж и другото момиче се усмихна. -добре ще спра с изказването си, с това че чичо ми и леля ми май имаха други планове за него. В интерес на истината ми е чудно, че бяхте толкова дълго време заедно. Щом го е казал, наистина те обича - слидеринката погледна в очите приятелката си насърчително. Габи и се усмихна:
- И аз си го помислих, но се чуствам странно. Ние сме на 17, дали това е поредното увлечение? - двете момичета водиха дълъг разговор за възможната сватба на Малфой и Льо Клер.
Около вратата се чуха доста силни изблици на смях и неравномерно ходене. Селин изпищя.
-Господи, Певърил. Съвесем изперка този път, казвам ти пълен психо! Ако дойде ме няма, Габс! Умолявам те! - двете момичета се разсмяха и Габи отвори предазливо вратата. Върху нея буквално се "изтуриха" бъдещия и съпруг и чичото на Лестранж, Рабастан. Селин излезе от предполагаемото си скривалище и гледаше учудено. Габриела беше на пода, а върху нея се намираха двама доста едри "чифтокопитни". Момичето се чудеше дали да се смее при вида на приятелката и, но другите мисли веднага отминаха и Лестранж вече се скъсваше от смях до падналите и приятели.
-СЕЕЛЛЛ! НЕ МОГА ДА ДИШАМ! ТИ СЕ ХИЛИШ, КАТО ..КАТО ДА НЕ КАЗВАМ КАКВО! РАЗКАРАЙ ГИ ОТ МЕН НА СЕКУНДАТА!- другото момиче не успя да схване какво беше казала веднага. Трябваше да помисли, но не след дълго реши, че трябва да помогне на приятелката си, иначе имаше вече Смъртен Враг номер две , а беше едва на седемнайсет.Селин избута Драко и Рабастан от Габи и и подаде ръка да стане. Габриела погледна загрижено Малфой и се опита да му помогне да се изправи. От далече си личеше че и двамата бяха мъртво пияни. Драко пое ръката на Габриела и дръпна в обятията си. Започна да я целува по врата и постепенно смъкваше блузата й.
-Кхъ-кхъ! Имате си стая! - каза смеещо Лестранж и изправи Габи. Двете решиха, с един поглед да правят оттук нататък всичко с пръчки. Вдигнаха двамата мже от пода и Габи тръгна с Драко към тяхната стая. Селин незнаеше къде е стаята на Рабастан, за това го остави на нейното легло. След дълго убеждаване чичо и се зави и заспа. Момичето отиде и затвори врата, чу се зловещо изскърване и тя не се отвори повече. Единственото, което се чу от Лесранж беше "Мамка му". Сега беше заключена с заспал пияница, който като чудо беше брат на баща й. Тя просто не проумяваше как още не го бяха хванали аврорите при това нищожно прикритие, което имаше той. Момичето стоя така известно време, докато отново доста ядно блъскане на вратата я изкара от унеса й.
-ЛЕСТРАНЖ, ОТВАРЯЙ ПРОКЛЕТАТА ВРАТА! ГОСПОДАРЯ ТЕ ВИКА!- Ерик се опитваше да отвори вратата вече пета минута.
-Не мога, малоумнико! Заключена е! Спри да викаш, че ще събудиш това пиянде Рабастан!
-Какво прави той при теб? - попита подозрителн, но вече по явно по-тихо.
-Натресоха се с Драко тук, мъртво пияни! Въпроса е, че няма начин да изляза от преоклетата стая!
-През прозореца! Ела в мойта стая!
-Ммм... не мерси предпочитам да живея!
-Нямаш друг избор, господаря наистина ще се ядоса!
-Мамка му, прав си! Отвори си прозореца!
-Отивам.
Разговора проведен през ключалката на Селин не носеше никакви добри вести за нея. Тя нямаше никаква представа дали не и връзва номер, само за да я хване. Ако беше така, щеше да се наложи да се покаже в истинската си светлина като достоен стражар, а не само апаш. Ерик и свирна от другата стая и Селин отиде до прозрореца. Е това беше моментът на истината. Тя се покатери на прозореца и прескочи бавно от единия перваз до другия. Тогава застана на прозореца не певърил, но се спъна мантията сипадна направо в стаята... върху нещо, или по-скоро някой.
-Охх. Това заболя!
-Знам.- под Селин се намираше Ерик, но черната и коса покриваше лицето му.
-Охх .. по дяволите! Точно върху теб ли трябваше да падна?
-И аз не съм искал да се натресеш на мен, но какво да се прави?Тръгвай, че няма да ни се размине това закъснение.- Лестранж се изправи и изтупа сръчно мантията си. Ерик я хвана за ръката и я замъкна към покоите на Лорда.
-По-спокойно! Мога да ходя!
-Не си личи!
Двамата нахълтаха в залата при Черния Лорд и коленичиха пред него.
-Оу! Вие решихте да се появите! Имам ссекретна мисия за вас двамата!-чуха се стонове на недовлство при последната реплика на господаря им.