Тъмната страна

Сиело нямаше спомен как е стигнала до стаята си след снощния купон. Но това, което я шокира, най-много от всичко, беше факта, че се беше сгушила в Монтагю. Момчето бе легнало по гръб, а тя се бе свила в ембрионална поза, колене опрени в него и глава на гърдите му, а неговата лява ръка през раменете и. Беше я оставил да спи с дрехите си, а това беше тъмно зелена рокля, дълга до средата на бедрата, с тънки презрамки. За да не замръзне беше с ръкави, само ръкави, от същите цвят и материя, с широки ръкави. Е, поне тях и тънкото сребърно коланче, във формата на съскаща змия, беше се сетил да свали. Веднага, щом осъзна какво става, Ели скочи и придърпа рокличката си надолу, след което излетя от леглото. Момичето влезе в дрешника си и избра зелена мантия, дълга до глезените и, с широки ръкави до лактите. Беше с вталена талия, та не и се налагаше да подчертава тънкото си кръстче. За сметка на това взе една сребърна верижка, със знака на семейство Малфой, на него - дракон, стиснал меч в краката си. Чистокръвните бяха спрели да използват семйните си символи преди век и половина, но за Сиело този медальон беше със сантиментална стойност. Сириалис Малфой го бе остави като наследство, за тази или онзи, който пръв избере същите помещения за обитаване. Когато Сиело реши да вземе тази стая, тя беше вече на 13 и стаята бе покрита с прах и какво ли не. А в един от старите скринове тя откри малката кутийка и писмото с нея. Сега имаше колие, гривна и пръстен, но никога не носеше повече от едно. Когато Дейвид се събуди тя седеше в "кабинета" си, пред огледалото и се сресваше.
- Ооох, боли ме главата... - измънка момчето от другата стая. - А, ти си станала... - после погледна часовника. - Ама то е само десет и поливина.
- Будна съм от половин час, спи ако искаш, аз отивам до кухнята да си взема храна. - отговори му тя.
- Изчакай да се оправя... и ще дойда с теб. Дано някъде из тая огромна стая имаш отвара за махмурлук. Ооох...
Е, тя нямаше, но след още половин час бяха долу и забелязаха Теодор и Селин да седят и да си говорят, а почти след тях се появиха и Али и Блейз. Заедно те се "възтановяваха" от махморлука си. Мина един и се появиха останалите, само Джес я нямаше още и стана ясно, че просто е изчезнала. Някак си успяха да убедят Нот, че няма нужда да се притеснява и че сигурно ще се прибере скоро. Когато обаче стана към четири следобяд, а нея още я нямаше, всичко бяха станали наистина притеснени. На Драко му хрумна идеята да се разходят в няколко различни посоки на градината и да я потърсят, можеше да е някъде сред огромния парк. Нот хвана младия Малфой и го задърпа към изхода, а останалите ги последваха. За всички беше ясно, че освен тях двамата усилено щяха да търсят само Селин и Габи, а и Ели и Дейвид. Всички останали бяха "по двойки" и евентуално щяха да се занимават и със себе си. Щяха да се срещнат отново в сградата след час и половина, а за да стане по-лесно търсенето взеха по един кон от конюшните.
- Шшшш, Шанти, шшшш... - шептеше Сиело на кобилата си, когато тя погледна уплашено Майкъл, на излизане от помещението. - Успокой се, момиче. - но докато той не се махна от там, слидерниката едва се задържаше на седлото си.
Бяха тръгнали на север, през гората, беше достатъчно опасно, само защото яздеха в снега и нямаха идея какво се крие под него. Тук имаше и камъни, както и дупки, да не става дума за клони, за това двамата бяха принудени да се движат бавно, но така имаха възможността да се оглеждат повече и да викат "Джесикаааа!".
- Какво му стана на животното ти? Когато онзи Майкъл, приятеля на Ем беше наблизо? - попита изведнъж момчето, точно когато обърнаха да се връщат.
- Не знам, явно не го харесва. Като се замисля и котката ми не го харесва, нали се сещаш онова малкото черното... И то бяга от него. Нямам идея каква е причината, но явно има нещо. А да ти кажа честно, не ми се мисли по въпроса, нито ми се разпитва.
Вярно, доста рязко го отряза, което прекъсна всякакви разговори помежду им докато не се върнаха в замъка. Оказаха се последните пристигнали и подновеното помежду им беше само, за да се обвиняват един друг за закъснението си.

Никой не си намираше място в къщата от притеснение.Тиодор реши да се поразходи сам из имението уж"малко на чист въздух".Останалите се разположиха по креслата в дневната и обсъждаха възможните места където да е Джесика.Въпреки логиката никое не звучеше достатъчно достоверно,а вече се стъмваше.
-Аз трябва да тръгвам.-оповести Алисия когато беше вече към седем-Няма да стигна на време.-в ръцете си държеше два букета с четен брой бели рози.Беше се облякла в черна рокля,закрита с черно наметало.
-Къде?-попита Селин,но веднага се осъзна и добави-аз...извинявай...мойте съболезнования.-останалите кимнаха тъжно в знак че казват същото.
-Пази се,моля те!-добави Блейз.Али само кимна,целунаго и на вратата добави:
-Когато Джес се върне предупредете ме,че ще я убия!И...ще се видим утре.
Пази се!-повтори думита на Цабини Габи.Всички изпратиха с поглед Али и решиха да подновят търсенето...Алисия се отдалечи от имението Малфой и се магипортира в градината на семейство Ланцини.Отпред се виждаше имението тъмно и пусто,сякаш необитавано от много години.Зад нея се чуваше шума на морето,вълните се разбиваха бясно в скалите,морето беше бурно.Някъде в далечината се чуваше тъжна музика свирена на орган,а няколко запалени свещи осветяваха иначе тъмната гора в страни от имението,където се погребваха всички от рода Ланцини.Всичко наоколо сякаш празнуваше този тъжен празник със младата слидеринка,която вече устремено крачеше към семейното гробище.Когато стигна и влезе през една голяма,черна порта вътре я посрещна леля й ридаеща.Алисия само я погледна с каменно изражение,застана до телата на родителите си и положи цветята.Всички се бяха отдръпнали от мъртъвците,за да оставят Али насаме с родителите си.Единственото,което момичето обаче им каза бе"Почивайте в мир!Аз ще пазя честта ви на земята!",после се отдръпна,за да може останалите да се простят с майка й и баща й.Изведнъж до нея се приближи един мъж с мишеподобно лице...Алисия го познаваше от родителите си името му бе Опаш и бе дясната ръка на Чения Лорд,бе го забелязала и сега,но в момента не я интересуваше какво точно търси тук.
-Госпожице Ланцини първо мойте съболезнования-заговори Опаш
-Благодаря-отвърна безразлично Али-все пак това е за тесен кръг от хора,не мисля,че сте били първи приятели с родителите ми.-тя го погледна изпод вежди и се опита да се отърве от него катовикналеля си,но Опаш я спря.
-Права сте..-започна той-тук не съм аради погребението,а заради вас.
-Моля?-извика Алисия недоумяващо
-Елате с мен и ще разберете.-обясни загадъчно и добави-все някой трябва да продължи делото на родителите ви.-неусетно опаш бе издал абсолютно всичко на слидеринката и тя без да му мисли много се съгласи да го последва.
-Къде отиваш!Алисия!-викаше след нея леля й,но Али не се обърна.
Двамата се магипортираха в една тъмна сграда с много стай,а наоколо...Смъртожадни.Алисия вдя познати лица,с което се успокой,защото не бе много сигурна дали да се довери на този човек или не.двамата вървяха по един коридор в дъното на който имаше голяма черна врата.Щом стигнаха до нея Опаш почука три пъти и един вледеняващ глас му отвръна"Влез".Мишеподобния бутна Алисия вътре и затвори вратата.Пред нея стоеше едно кресло,поставено с гърба към нея,а в него седеше не кой да е,а самия Черен Лорд.Изведнъж креслото се завъртя и тя застана лице в лице с най-великия черен магьосник на всички времена.Не се сети за друго освен да коленичи и да се поклони в знак на уважение.
-Можете да станете Госпожице Ланцини.-отвърна и Лорда с ледения си глас.-Знаете ли защо сте тук.
-Да-отвърна твърдо Алисия
-Харесват ми сигурните ви отговори,мразя някой да се колебае.-отвърна Волдемор с ехидна усмивка,най-ехидната,която можеше да изобрази цепката служеща му за уста.-След като родителите ви са мъртви вие трябва да продължите делото им.Те ми бяха верни през много години,а повярвайте ми,тези който ги убиха си плащат скъпо в момента.Затворени са в подземията на щаба,а от вас искам да разберете къде е техния щаб.разрешено ви е да ги изтезавате по какъвто начин сметнете за добре,дори убийство.Ако се справите с тази задача в рамките на три дни ще станете моята следваща смъртожадна,ако ли не....-Лордът изведнъж стана много сериозен,очите му светнаха,а гласът му стана по леден и от преди-ще ви убия!
Алисия прикри страха си точно в този момент,макар че от черния лорд хикой не можеше да скрие нищо.Поклони му се отново и излезе бе да знае на къде върви.Сърцето и биеше учестено,а тя се луташе из коридорите.Изведнъж се бутна в един доста нисичък човек,а щом погледна пред себе си видя,че това е Опаш.
-Госпожице Ланцини можете да останете да пренощувате в щаба,стая 220 на горния етаж ако желаете,ако не ще ви изпратя до изхода,а утре ще ви очакваме отново.
-Ще остана тук.-отвърна ми Алисия,после го подмина и се качи в стаята си.Беше сравнително малка.Имаше една спалня покрита с черни завивки,един кардероб,нещо като малка библиотека пълна с книги и врата,която водеше към банята.Али взе една книга облицована в черни корици,на която със сребърно бе изписано"Наръчник по черни изкуства" определено щеше да й е нужно за разпита.Тя легна на спалнята,зави се и зачете....както четеше неусетно заспа.Беше много уморена,объркана и изпълнена със злоба към тези,които в момента се намираха в подземията.Искаше й се да ги убие всички,но така нямаше да може да извлече информацията,която и бе нужна.все пак имаше време до сутринта,тогава щеше да мисли какво да прави....Силен шум изправи целия щаб на крака,алисия се събуди и веднага скочи от леглото.После излезе коридора,надолу по стълбите...няколко смъртожадни се опитваха да хванат аврорите,които бяха избягали от подземията,но без успех.Черния лорд се появи бесен последван от Опаш.
-Какво става?Некадърници!Как сте ги пуснали да избягат!-очите му се разширяваха,а лицето му бе ужасно гневно.Той изрече няколко заклинания като насочи пръчката си към бягащите аврори.Изведнъж те се строполиха мъртви
-Ще се разправям после с вас!-погледна той пазачите на подземията,което значеше,че ги очаква сигурна смърт.-Госпожице Ланцини бихте ли дошли с мен.
-Да,разбира се,господарю!-тя тръгна покорно след него.Влязоха в стаята на Лорда.
-След това,което се случи задачата ти се отменя.Утре сутрин ще получиш нова мисия.Тя ще е съвместна,ще си с Джесика Дарк.
-Джесика Дарк?!-попита надоумяващо Алисия
-Да.Тя вече е смъртожадна,днес разбрах,че е изпълнила първата си задача успешно.
-Ето къде е била...-смрънка Али
-Да...скоро обаче ще се наложи да се разкрие пред приятелите си.Ти,Ланцини,също!Сега върви!
-да,господарю!-каза тя,поклони се и излезе.После се запъти наново към стаята си.Имаше нужда от сън.Щом легна в леглото веднага се унесе и скоро заспа....

На вратата на Алисия се почука-доста настоятелно.Момичето отвори мързеливо очи-имаше чувството,че е затворило очи само за миг,а сега отново някой я будеше.Мърморейки си нещо под нос тя се изправи в седнало положение и извика "Влез".Вратата се отвори и вътре влезе момиче,приблизително на нейната възраст.Беше облечена в дълга черна мантия до глезените,а косата й се спускаше свободно по раменете.Тя се усмихна лъчезарно на приятелката си и затвори вратата.
-Джесика!-извика едновременно учудено и облекчено Алисия.Изрита завивките и се завтече към приятелката си.Двете се прегърнаха толкова силно,че Джесика усети как въздуха й малко по малко намалява.
-Спокойно,Али,добре съм!-изстена накрая момичето и двете се пуснаха.
-Знаеш ли колко се изплашихме!Не се прибра цял ден....вече два.Тиодор сигурно вече е издивял!-порица я Алисия.
-Знам,знам.Но не можех....разбираш защо.-отвърна с усмивка Джесика.Али се настани накрая на леглото,а Джесика дръпна завесите така че слънцето да влезе в стаята.Алисия измърмори недоволно щом слънчевите лъчи попаднаха право в лицето й и тотално я разбудиха.Джесика се настани до нея и отново я погледна.Чак сега Али забеляза,че въпреки успешната мисия,Джесика не се е измъкнала без последствия.Имаше малка синина на лявата буза,а долната й устна беше сцепена леко.
-Леле как си се подредила!-възкликна Али.
-Нищо работа.-заскромничи Джес.-Важното е,че изпълних мисията.-Али отвори уста да попита каква е била по-точно мисията,но съобрази,че Джесика сигурно ще си замълчи по нареждане на Лорда.
-Преставям си какво ще го сполети тоя дето те е подредил така като те види Тиодор!-изкикоти се Алисия.
-Едва ли по-лошо от това,което го сполетя.-усмихна се загадъчно Джекика,а в очите й се долови странне блясък.-Опаш те доведе снощи нали?
-Аха.-кимна другото момиче.
-Да,видях.-усмихна се Джесика вглеждайки се в завивките на леглото.-Съжалявам,че не ти се обадих по-рано,но бях малко заета.
-Смъртожадна си от един ден и вече си заета?-възкликна невярващо Алисия.Отговор вече не последва-Джесика само сви рамене и се усмихна.
-Двете имаме да изпълняваме една мисия.-обяви Алисия по-скоро,за да бъде сигурна,че правилно е разбрала отколкото,за да осведоми събеседничката си.
-Мда.-усмихна се Джесика.-не бива да се проваляме,че Лорда наистина не прощава.Ония дето изпуснаха аврорите....-Алисия кимна в знак,че се досеща за кого говори.-В момента лежат в ....ъъъ..."болничното крило" на щаба с доста тежки наранявания.Единия от тях умря преди около половин час.
-А аврорите?
-Мъртви са.-отвърна Джесика все едно съобщава времето.Алисия се намръщи-щеше й се тя да се занимае с тях.
В следващия миг Джесика рязко сграбчи лявата си ръка и ококори очи.
-обличай се!-нареди тя на приятелката си.-Лорда ни вика!

Джесика не се прибра до вечерта, а никой от останалите не можа да спи нормално. Алисия също я нямаше, но те предполагаха, че ще остане в имението на семейството си, заедвно с роднините си. По някое време изчезна и Майкъл, но това явно не притесняваше Емили. За сметка на това липсата на най-малката Дарк притесни всички, дори и родителите на Сиело. Луциус Малфой също го нямаше, а Нарциса спеше спокойно в стаята си и общо взето не обръщаше внимание на децата в къщата. За разлика от нея, от както се върнаха от първата си обиколка в търсене на Джес, Джерами Малфой бе постоянно около тях. Постоянно ги питаше дали да говори с министъра на магията, да пусне група аврори да я търсят, но те някак си успяха да му обяснят, че не е нужно. А след новината, че група аврори са изчезнали се постави сигурен край на тази идея. Тогава самият баща на Ели изхвърча от имението с такава скорост, че тя даже се уплаши. Той бе на отговорен пост в министерството и трябваше да бъде там в кризисни моменти като този. Слидеринците седяха до полунощ или поне всички без Теодор. Беше най-притеснен от всички и обикаляше из имението като призрак. Никой не знаеше кога точно си е легнал, ако изобщо го беше направил. Когато се припра в стаята си, Сиело си легна, но не можа да затвори очи и да заспи. Изчака докато Монтагю заспа и стана, изрови от дрехите си черна мантия. Беше дълга, с дълги ръкави, по-дълги от ръцете и, както и с качулка, която скриваше лицето и. Съвсем тихо се измъкна от стаята и се запъти към термалните извори в двора. Когато Ели стигна до тях, свали мантията и се шмугна вътре. Много обичаше това място, винаги беше спокойно и почти нямаше хора. А и беше много приятно да гледаш как се издига парата, а наоколо има сняг, също така като си намокриш косата и после я извадиш на въздух, по нея се образуваха кристали, а на теб ти бе топло. Изведнъж чу тих пукот в ляво от себе си, а двама души в черни наметала се магипортираха в имението, момичето се потопи във водата и се ослуша.
- Тръгвай си, Опаш. - каза по-високият от двамата, тя го разпозна като чичо си.
- Лордът каза да доведа някой от тях! - отговори му другия, който имаше вид по-скоро на плъх, от колкото на човек. - Някой от твоя род...
- Когато Драко е готов, аз ще разбера и ще ви оведомя. Не искам да го пришпорвате в избора му!- гласът му съдържаше заповед. - Просто си отивай! За да не се сбогуваш с мисията си! - Луциус процеди през зъби последната заплаха.
- Тогава някое от децата на брат ти... Вярно, че е предател и не се присъединява към нас, но те... Те могат да бъдат по-лоялни от него... Израснали са с теб, все пак.
Сиело знаеше, колко този нейн роднина, мразеше да му се подмазат и се усмихна ехидно, в своето скривалище. Тя затаи дъх, защото плъхоподобния човек се обърна в нейната посока. Осъзнаваше, че ако беше малко по-наблюдателен щеше да я забележи, нямаше как да скрие светлата си кожа и русата си коса. За нейно щастие, явно дърветата я пазеха.
- Виж... Опаш! - просъска Малфой. - Две от момичетата му са в Грифиндор, приятелки на онзи боклук, Потър. Другите двама са били, са и винаги ще бъдат индивидуалисти със собствено мнение. Достатъчно силни са, за да опитат да спрат Господаря, да се разрови из паметта им. Тогава няма да му хареса, нали? Дори и да не успеят, те ще го предизвикат и той никога няма да им вярва. Това ще ги изложи на опасност, а не искам нещо да стане с тях двамата, особено ако синът ми избере моят път, не искам да оставя рода в ръцете на две Грифиндорки! Още повече, че и те имат право на собствен избор! Няма да пришпорвате никой от тях! Познавам и тримата, всички те вярват в идеите на лорд Волдемор, но дали ще се присъединят към него е друг въпрос. Оставете ги сами да направят избора си! - с тези думи той завърши речта си.
- Това ще ядоса Черния лорд, Луциус! - предупреди го другия.
- Тогава ще говоря лично с него...
"Пук!"
Тя отново бе сама в гората, беше се уплашила. Знаеше, че той си търси нови последователи, но не и че прибягва до толкова явни възможности да се издаде. Ако някой от младите магьосници, които вербуваше, откаже да стане смъртожаден, винаги можеше да опита да ги издаде. Въпреки, че имаше магия, която изтрива паметта тя беше рискована и не знаеше, до колко Опаш я използваше. Сиело остана в гората, потопена в топлата вода и просто гледаше близката пътъка, където бяха седяли чичо и ръката на Лорда, а сега огряна от луната.

В същото време Дейвид се събуди, погледна часовника и забеляза, че е само три през ноща. Понечи пак да заспи, но забеляза, че русото момиче беше станало. Реши, че може да е в банята, но след като не се появи още десет минути стана и се огледа из стаите и. Влезе внимателно в дрешника и, а вътре на един стол бе хвърлила нощницата си. Повечето дрехи бяха разхвърляни, а нея определено я няма. Момчето се облече набързо и тръгна към кухнята, можеше да е там все пак. Когато не я откри там, нито в някоя от стаите на първия етаж в това крило, той се притесни. Първо изчезна Джесика, без нищо да каже, сега и тя... Чудеше се кой да бутне, за да му помогне в търсенето. Реши, че няма да е нито един от двамата Нот, в момента имаха по един "изчезнал" на главата. А специално Теодор, явно беше успял да заспи и Монтагю реши да го остави да си почине. Почука на вратата на Драко и Габи, но те не му отговориха. Трябваше му помощ и просто нахълта вътре. Завари ги прегърнати.
- Малфой! Льо Клер! Ставайте! - изкрещя им той.
Първа се събуди момичето и го изгледа убействено.
- Какво искаш! - изсъска, до колкото можеше, защото беше сънена...
- Сиело... изчезнала е... Станала е, облякла се е, не видях ботушите и, значи е излязла от замъка и духчетата, които бяха в кухнята, не са я виждали. - когато чу името и на братовчедка си Драко отвори очи.
- Какво? Ели? Кога...? - попита, а се беше събудил рязко.
- Не знам, преди двайсетина мунути като станах я нямаше, явно отдавна.
- Отиди събуди брат и и се чакаме след още двайсет минути долу в дневната.
Дейвид Монтагю излезе от стаята и се запъти към съседната врата. Този път не си направи труда да чука на вратата и влезе вътре. Селин се беше свила в единия край на леглото, а Александър в другия.
- Ставайтееее! - от крясъка му двамата се събудиха рязко. - Алекс, сестра ти е изчезнала, Драко каза да те събудя и да си долу след вече двайсет и пет минути.
- Какво? - но не получи отговор, защото момчето излизаше от стаята. - Е, добре ще идвам. Селин, ти ще дойдеш ли?
- Ще видя... - обяви тя.
Монтагю беше пръв долу и чакаше да види кой ще дойде.

А Сиело? Тя беше заспала в топлата вода, подпряла глава на пръстта. И най-вероятно щеше да се събуди чак на сутринта, от слънцето, ако не я намереха по-рано.

-Ох,Драко,виждал ли си ми ботушите?-Габи разравяше всичко наоколо
-Сиело е изчезнала,а ти мислиш за обувките си!-извика Малфой
-А боса ли искаш да ходя?-възмути се тя-А,ето ги!-издърпа единия,а после и другия ботуш.-Кой по дяволите ги е заврял зад шкафчето?
-Тръгвай,Габс.-Драко стоеше до вратата и махаше с ръка
-Да..идвам веднага-закима одобрително Габриела.Намъкна една мантия и излезе на бегом през вратата.Малфой се затича след нея.

Долу вече се бяха събрали останалите.Дейвид вървеше наляво,надясно и чупеше пръсти.Селин седеше на единия диван и се оглеждаше неспокойн,Блейз гледаше Монтагю притеснен,а Джерами и Александър трескаво обсъждаха нещо.
-Съжеляваме,че се забавихме-каза рязко Габи и наруши тишината-Аз..все тая.Хайде да отидем да я потърсим
-От колко време я няма?-попита Драко
-Не знам..не съм забелязал кога е станала.Няма време.Ами ако е в опасност?-той тръгна към входната врата и "спасителния екип" го последва.Излязоха на двора и се огледаха.
-Елииииии-викнаха в един глас Селин и Габриела,но без късмет.-Сиелоооооооооо!
Александър зацъка недволно език.
-Не цъкай,а помагай-сряза го Лестранж
-Мисля,че знам къде е-обяви той и тръгна към другата част на двора
-Ами да-термалните извори-сви рамене Драко и тръгна след братовчед си
-Какво намекваш?-учуди се Габи,но не получи отговор.
За техен късмет,намериха Сиело във водата.Тя си спеше най-спокойно,докато те умираха от притеснение.Дейвид и Александър мигновено я извадиха от водата.Сложиха я на земята и я загърнаха с една мантия.Когато Дейвид обяви,че диша и всички въздъхнаха облекчено.След няколко минутна тишина,Габи предложи да се прибират в имението.Цялата трепереше.По всеобщо съгласие тръгнаха обратно през снега.Щом влязоха Монтагю веднага занесе Сиело в стаята и не се върна повече.Личеше си,че на Блейз му е криво за Лис,затова Драко го изпрати да спи.Без покана,Александър и Джерами също си легнаха.Около камината останаха само Драко,Габи и Селин.
-Ох..това е ужасно..защо по дяволите всички изчезват?-възмути се Габриела,докато отпиваше от топлия шоколад,приготвен от духчетата-Мм..вкусно е,но не биваше да ги будиш посред нощ.
-Не опявай,а пий-отговори й Драко-Дали Джесика скоро ще си дойде?Тед ще умре от притеснение.
-И ние с него-засмя се Селин-Да се надяваме,че е добре..
Габриела опря глава на рамото на Малфой и затвори очи.Имаше ужасно чувство за това,което се случваше на приятелките й.
-И ти си мислиш същото,нали?-Лестранж я погледна разбиращо
Габи кимна одобрително.
-Дано Джес не изчезна заради онова писмо..
-Какво писмо,Габс?-намеси се Драко
-Онова..видяхме я да го чете..изгори го-обясни Габи-Притеснявам се,че и ние скоро ще трябва да ги последваме,а аз..аз..страхувам се
-Чакай..чакай..изгубих нишката.Кажи го по-просто.-помоли Малфой
-Много си плиткоумен,Драко-възмути се Селин-Габс намеква за Черния Орден.Съмнявам се,че Джесика и Лис вече са се присъединили.
-Говориш глупости-обърна се момчето към приятелката си-Това е невъзможно
-Невъзможен си ти.Досега не си ли се замисля,че ще стане така?Сигурна съм,че Луциус е!-сви рамене Габи-Е,все тая.Хайде да поспим,че и утре ще обръщаме света за приятели.
Тримата тръгнаха нагоре по стълбите.На Селин й личеше,че не иска да си ляга,но все пак се видя принудена.Габи и Драко влязоха в своята стая уморени.Веднага се преоблякоха и се сгушиха под топлите завивки.Малфой притисна момичето до себе си
-Това е нещо друго.-усмихна се тя
Драко я целуна нежно и тя му обърна гръб.
-Габ..обещавам ти,че ще те пазя-каза й мило той
-Какво искаш да кажеш?-попита го учудено Габриела
-Сега разбрах какво имахте предвид със Селин.Предполагам,че сте прави..и те убеждавам да не те е страх,защото аз ще съм до теб.
-О..романтичния ми той-ухили се тя-Хубаво е,че го каза.А сега-сладки сънища.
-И на теб.-отвърна Драко
Момичето бавно затвори очи.Почти мигновено заспа..

Джесика и Алисия бяха коленичили пред трона на лорда както и още четирима смъртожадни.Бяха се върнали от мисията,която беше почти успешна тъй като един от групата им бе убит.Незнайно как група аврори ги изненадаха ,но за щастие никого не разпознаха освен разбира се убития.Другата част от задачата обаче бе изпълнена и останалите шестима успяха да се върнат в щаба без почти никакви щети.Е,бяха леко ранени,но не чак толкова сериозно.
Лорда от няколк минути стоеше мълчаливо местейки поглед от един на друг.Лицето ми беше каменно,а очите си бе присвил дотолкова,че едва се виждаха.
-Въпреки,че е имало спънки в изпълняването на тази елементарна задача,вие все пак сте се справили.-Джесика усети гадно чувство докато лорда за пореден път надникна в съзнанието й.-Доволен съм макар,че ще се наложи някой да си плати за убийството!А сега сте свободни!Станете!
Всички бавно се изправиха и зачакаха позволение да напуснат помещението.Лорда махна лениво с ръка и всички се насочиха към вратата когато той се покашля:
-Дарк,Ланцини!-двете момичета се заковаха на местата си и се върнаха.Позволиха си да вдигнат очи към Лорда и той се обърна към Джесика.-Г-це Дарк сега трябва да бъдете много по-внимателна.От първостепенна важност е Смъртожадните ми да остават напълно неразкрити и неизвестни за министерството.Г-ца Ланцини все още няма знака,но най-вероятно съвсем скоро ще го получи.Издаването на каквато и да е информация на Министреството се наказва със смърт!Ако някой разбере,че сте Смъртожадни има два варианта-или ще се присъедини към мен или ще бъде убит!Някакви въпроси?
-Не,господарю!-отвърнаха машинално двете момичета.
-Чудесно.-отвърна незнайно защо развеселен Лорда.-Можете да се върнете в имението Малфой.Скълъпете някаква история за пред приятелите си.-очите му се стрелнаха към Джесика.-И внимавайте пред кого се събличате г-це Дарк!
Джесика се стъписа,но въпреки това кимна.Двете напуснаха помещението и щом се отдалечиха достатъчно Джесика се обади:
-Внимавайте пред кого се събличате!Не го очаквах!
-Май е имал нещо напредвид.-усмихна се леко Али.
-Господи колко съм тъпа!-възкликна Джесика и се удари по челото,което й причинини леко неудобство тъй като имаше цицина от лявата част на челото поради сблъсък с една стена.-Напомни ми другия път да включа в употреба оклумантиката!Какво ли е видял...
-Имало ли е нещо интересно за виждане?-полюбопитства Алисия.Джесика я изгледа странно и обяви че след няколко минути тръгват към имението Малфой.След което изчезна набързо оставяйки Алисия сама.Съвсем скоро обачи се върна и раздразнена физиономия и двете се магипортираха в градините на имението Малфой.
беше около десет-единадесет вечерта и навярно другите стояха в дневната и си говореха.
-Каква история да "скалъпим"?-усмихна се Джесика.
-Аз имам алиби.Бях на погребение.Ти...не знам.
Джесика се намръщи.Вече бяха стигнали входната врата и ако трябваше да измислят нещо трябваше да го направят бързо.
-Голямо погребение е било.Някой труп ли те е цапардосал през лицето и ти е удрал дясната ръка?-изкиска се Джес.Беше ред на Али да се нацупи.
Почукаха на вратата и зачакаха.След малко се чуха стъпки и вратата се отвори.Едно домашно духче се показа и щом ги позна бързо отвори широко вратата,за да влязат.Но веднага щом я затвори се чу пукот и то изчезна.
-Ъъъ какво беше това?-възкликна Алисия.-толкова ли зле изглеждаме,че избяга така?
Джесика тъкмо мислеше да отговори когато по стълбите слезязоха Драко и Габи и щом ги видяха застинаха.Миг по-късно обаче се спуснаха към тяхи ги разпрегръщаха.
Дочули цялата дандания останалите им приятели се исипаха от дневната.Всички без Тиодор.
-Джесика!-извика Селин едновременно от облекчение и яд.-Ах ти...знаеш ли как ни изкара ангелите!ще те убия!
Селин скочи към нея и я прегърна.От вратата на дневната изкочи и Тиодор явно привлечен от името й.Щом я видя се втурна към нея и я прегърна толкова силно,че се наложи да си поеме рязко въздух ако не искаше да се удуши.След това се отдръпна,но ръцете му още я държаха за раменете.
-Ти добре ли си с главата?-почти извика той разтърсвайки ръмене й.-Знаеш ли как ме изплаши!Знаеш ли какво ни мина през главата!Няма те повече от два дни,а сега ми идваш цялата...пребита!!
-Стига си викал,добре съм както виждаш!-отвърна момичето.-Бях заета.
-С какво?-попита настоятелно Селин.Джесика погледна Алисия и й се стори,че тя поклати глава.
-С нещо.Не мога да ви кажа.-Тиодор я изгледа почти ядосано,но и умолително.-Не още.Не ме притискайте!
Останалите или се сетиха за какво става въпрос или предпочетоха да изпълнят молбата й,и кимнаха.Тръгнаха към дневната,а Тиодор прегърна Джесика нежно,но и силно сакаш се страхуваше,че тя може да избяга или да се счупи.
-Някой от вас да е гладен?-попита Драко като изгледа Джесика и Алисия.Двете кимнаха и след малко едно домашно духче дофтаса с една табла.двете се нахвърлиха на яденето като невидели опитвайки се да спазват поне някакво приличие.когато свършиха Джесика се облегна назад и въздъхна блажено.
-Мисля да си лягам.-обяви тя след няколко мига.
-И аз.-присъедини се Алисия.Джесика и се изправи и с нея и Тиодор.

Последните 8 часа, Емили изобщо не бе излизала от стаята си. Вътреше се, разхождаше се, опитваше се да поспи, а гнева и болката й се надигаха. не можеше да кара така. имаше нужда от нечия топлина. Знаеше, че Майк е зает, но по дяволите как и липсваше всяка минута. Отпусна се на леглото и затай дъх. Беше слязла само да види Джесика и отново се бе върнала горе. Какви ли не неща минаваха през главата й.
Мислите и препускаха трескаво и бързо, докато накрая не я унесоха и не я приспаха, карайки я да бълнува от ужасяващите кощмари.
Когато имаше чувството, че ще изпищи от кратините, някой нежно я събуди с целувка по челото.
Ем мигновенно отвори очи и се вгледа в тези на Майкъл, който угрижено бе положил ръка не челото й
-Цялата гориш!
-Липсваше ми!
-Добре ли се чувстваш?Трепериш, а гориш. Явно имаш треска...
-Страхувах, се че няма да се върнеш.,
-Защо се самоизмъчваш така?
-Моля?
-защо един път не помислиш за себе си? Ще се разболеш много сериозно, ако не поуспокойш малко нервите си.
Без никакво желание да спори тя го бутна назад и му обърна гръб.
Отново бе придърпана в нежната прегръдка.
-Достатъчно!-не издържа Емили.-Проблемите не се решават с милувки, а с думи. Но ти винаги си зает за да говориш!
Бясна грабна палтото си и излетя към входната врата. подмина останалите и излезе на студа.
Как се вбесяваше. Той добре разбираше, че тя иска повече внимание от него. не само прегръдката нощем, но и искаше да го вижда малко повече...Тези мисли я влудяваха.
Някой извика името й...

-Емили!-извика Габи и се втурна към нея-Какво стана?
-Майкъл..той..не знам какво да правя..объркана съм.Не мога да предценя дали трябва да останем заедно-обясни Ем-Можеш ли да ми помогнеш?
-Не съм сигурна.Нямам голям опит в..любовта-усмихна се Габириела-Говори с него.
-Той вечно е зает да говори.Не се ислушваме..-Емили сведе глава
-О,Ем,недей така.Вие сте страхотна двойка и съм убедена,че ще се оправите.
-Ох,Габс,дано си права.-младата Нот обърна глава към езерото-Иска ми се да има повече време за мен..не искам да сме заедно само вечер.
Габриела въздъхна.
-Искаш ли да се връщаме обратно?-попита след малко Габи-Забравих си палото и най-много да стана на ледена висулка.
-Ти отивай,аз ще остана малко на спокойствие-отвърна Емили
-Сигурна ли си?
-Да,разбира се.Влизай вътре.
Габриела се примири и тръгна обратно към имението.Влезе вътре и се качи на горе по стъбите.Беше решила да накара Майъкл да говори с Емили и да се оправят.Не обичаше да гледа приятелките си тъжни.Застана пред вратата,пое си дълбоко въздух и без да чука нахълта вътре.
-Майк,ще трябва да...-тя се спря насред изречението.
Момчето стоеше насред стаята и се взираше в лявата си ръка.Там се очертаваше нещо като татуировка.Череп със змия,излизаща от устата му.Габриела го зяпна от учудване.Опита се да каже нещо,но определено не знаеше какво.Преглътна шумно и примигна няколко пъти,за да се увери,че не й се привижда..
-Ти..ти..си..смъртожаден-успя да каже тя-Затова те е нямало,нали?Затова си оставил Ем?Лорда ти е наредил-Габриела едва сега разбираше през какво минаваше Емили
Завъртя се и се затича надолу по стълбите.
-Габриела,не казвай на никой-викна след нея Майкъл,но никой не го слушаше.
На вратат на дневната французойката се сблъска с Драко и силно го прегърна.
-Добре ли си?-попита я той леко уплашено
-Да,не,предполагам..-Габриела не можа да се изкаже като хората-Той е смъртожаден,Драко.
-Кой?Кой е смъртожаден?-възкликна Малфой
-Майкъл-прошепна Габи и прехапа устни-Видях го..носеше черния знак.
-Убедена ли си?-момчето вдигна вежди
-Не съм параноичка.Видях го с очите си.Беше странно-лека усмивка се изписа по лицето й-Изглеждаше страшно,но интересно.А ти..къде отиваш?
-Точно щях да те викам.Аз ще си лягам-обясни й-Ти ела,когато искаш.Селин и Алекс още са там.
-Не се и съмнявам.Само ще им пожелая лека нощ и се качвам.-усмихна се момичето
Двамата се разминаха и Габриела влезе вътре.Селин и Александър спореха.
-Хей,хей,Сел-изкашля се французойката-И аз ще си лягам.Ем е отвън някъде.Моля ви да я преберете,защото не искам да я търся посред нощ.Аз ви пожелавам сладки сънища.-тя им смигна лекичко и излезе.

Джескика бутна вратата и влезе в стаята.Духчетата бяха запалили камината и вътре беше топличко,за което момиче се закле,че ще им се отплати....някакси.Тя се отпусна тежко на диванчето и въздъхна доволно.
Тиодор затвори вратата малко по-силно от нормалното и стрелна момичето със странен поглед.
-Много ли си ми сърдит?-с кисела физиономия попита тя.
-Ужасно много.-отвърна сухо Тиодор,но изобщо не звучеше сърдит.По-скоро облекчен.Започна да снове из стаята уж търсейки нещо докато момичето се чудеше как да му се извини.За нещастие мозъкът й ръботеше на бавни обороти поради недостига на сън и единственото което успя да измисли бе...
-Извинявай.-каза го много виновно и за да подсили ефекта сведе поглед към къмината.
Тиодор спя на място(пред леглото) и скръсти ръце поглеждайки към нея.След като не каза нищо известно време Джесика вдигна очи към него и срещна погледа му.Не можа да разбере какъв беше онзи блясък в очите му,но не й хареса.Той въздъхна и направи няколко крачки към нея коленичейки до диванчето.
-Не мога да ти се сърдя,Джес,но ми е страшно болно,че се опитваш да криеш от мен!Знам,че и двамата си имаме тайни,но съм сигурно,че това е десетки пъти по-важно от другите глупости!
-Не е вярно.-излъга Джесика,а в лицето й нямаше капка емоция.Тиодор изсумтя и рязко се изправи засновавайки отново из стаята.Няколко секунди прекараха в мълчание след което Тиодор се обади едва сдържайки гнева и раздразнението си.
-Не съм тъп,Джесика!Пределно ми е ясно какво става!
Джесика си предаде неразбираща физиономия изправяйки се.
-Какво ти е ясно?
-Изчезваш за няколко дни без да се знае нищо за теб,връщаш се...така...-предпочете да не казва "пребита" въпреки че изглеждаше точно така.-Постоянно придърпваш ръкави на мантията си.....-Джесика едва сдържаше вече ужаса си.Ако той разбереше...ако само разбереше,че е станала смъртожадна...трябваше или да го убие или да го принуди да се присъедини към Лорда.Маската на безразличието се пропука и лицето й почна да пребледнява.Очите й се напълниха със сълзи предусещайки какво ще последва.-Баща ми беше смъртожаден,за бога?Да не си мислиш,че няма да разбера?!?
Сълзите се стичаха по бузите на момичето,а ръката й вече стискаше пръчката под мантията.
"Не,не го казвай!Не го помисляй!Недей!"-повтаряше си Джесика.
-Присъединила си се към него нали?
Джесика изхлипа,но насочи пръчката към него рязко.Тиодор не реагира,може би се изплаши,но не го показа.
-Защо,Тиодор?защо се бъркаш толкова?!?Не можеше ли да замълчиш?!?Сега...сега...-хълцаше тя,а стомаха й се бе свил на топка.
-Знам какво следва.-отвърна спокойно той,но нищо от думите му не загатваха по-нататъшните му действие.
Джесика все още държеше пръчката си към сърцето му макар че тя се тресеше леко.Момичето избърса сълзите си и се опита да фокусира погледа си към него.Неочаквано Тиодор каза:
-Хайде,убий ме!
Джесика се стъписа.отне й няколко секунди да разбере какво й бе казал току-що.
-М-м-моля?!?-изхлипа тя.
-Убий ме.-повтори момчето.Джесика се поколеба.Стисна по здраво пръчката си,но усети че всичко в нея се бори с двете думи,които бяха сякаш заседнали в гърлото й.Тиодор стоеше спокоен,но скляпаше често,което съвсем недвусмислено показваше чувствата му.

Алисия влезе в стята си където видя Блейз,легнал н леглото,заглеан в тавана и много посърнал.Щом я видя скочи от леглото и илно я прегърна якаш да провери дали е цяла,после изведнъж я пусна.
-Къде беше!-попитая остро той-И какви са тези синини и ухлузвания по тялото й?!-той докосна една голяма синина отстрани на талията й.
-Просто останах още малко в имението...това е!-обясни тя простичко и сигурно
-И просто от спането са ти теи ухлузвания,така ли!-момчето се дразнеше,че момичето не му казваше всичко
-Не,Блейз!Господи защо си толкова настоятелен,изобщо какво значение има....но все пак ще ти кажа като толкова искаш,нападнаха ни аврори,но чичо ми и леля ми успяха да ги прогоят.Сега доволен ли си!-тя го бутна от себе си и зарови из гардероба си за да с намери нощницата.Изведнъж както ровеше черния знак започна бавно да се появява на ръката й."По дяволите"прошепна си тя наум и взе вместо нощница една дълга блуза с дълъг ръкав.
-защо се държиш така!-попита я Блейз и отново се опита да я прегърне
-Ох...-изстена Али,защото момчето я бе хванало на мястото където бе синината й.-Виж просто се дразня,не си ми родител,че да ти казвам какво става с мен!
-Просто ме е грижа за теб!Студено ли ти е?-попита я той забелязал дългата блуза,с която се бе облякла.
-Да,а сега ми се спи така че ме остави!Утре ще поговорим!-тя се метна на леглото,зави се и затвори очи.
-Добре,но ще поговорим!-съгласи се Блейз много сериозен,после загаси лампата и също си легна.
-Лека нощ!-прошепна й той и я целуна по врата,защото тя му бе обърнала гръб.
-Лека нощ и повече не се бъркай моля те!-помоли го тя като се стараеше да бъде дискретна.
-Утре ще говорим!-скастри я Цабини и се обърна на другата страна.След малко и двамата спяха...

Джесика стоеше като вцепенена.
-Тиодор....-започна тя,но млъкна тъй като не знаеше какво да каже.
Тиодор водеше ожесточена битка със себе си опитвайки се да не издава чувствата си.
Никой от двамата не мърдаше от мястото,а Джесика колкото и да я болеше бе способна да го убие.Точно това го плашеше в момента,точно тази нейна страна,която не познаваше.
Въпреки това тя стоеше с насочена към него пръчка,но не изричаше проклятието.
-Досега трябваше да ме убиеш.-с треперещ глас каза той.-Ако бях аврор,а ти се колебаеше вече щеше или да си мъртва или заловена и обезоръжена.
-Не мога просто така!-отвърна с още по-треперещ глас Джесика.Тиодор я изгледа накриво и извади пръчката си,но не я насочи към нея.
-А сега?
-При други обстоятелства.-отвърна Джесика.Усети,че сълзите й малко по малко намаляват и напрежение сякаш се стапя заедно с тях.
-Ами ако те нападна?-Тиодор вдигна пръчката си.
-Недей....-умолително каза Джесика.-не искам....не мога...
Тиодор пристъпи крачка към нея и пръчката се опря в гърдите му.
-Давай Джес!Направи го!Убий ме и да се свършва!Ще запазиш тайната си и никой нищо няма да разбере!-докато го казваше той гледаше право в очите без да мига.Цялото лице на момичето бе обляно в сълзи.
Тиодор вече знаеше,че тя нямаше да го убие.Не можеше да го убие.Без да обръща внимание на опрятата в сърцето му пръчка той е придърпа към себе си и я прегърна.

Емили седеше на една плетена люлк в градините на имението Малфой и мислеше. Беше непрогледен мрак и само луната осветяваше градините. Беше прекалено студено, за да седиш навън, но Ем не усещаше нищо. Беше ядосана, наранена, чувстваше се абсолютно непълноценна. Тя искаше нещо повече от връзката й с Майкъл. Искаше да и отделя малко повече време, да я подкрепя, да я изслушва. Но в последно време, не получаваше исканото внимание.
Може би бе прекалено взискателна.....да сигурно бе това.
Мислите и бяха прекъснати от двете силни ръце, който нежно я повдигнаха, а мъжкото тяло се намсти зад нея, немтна я с дебело одеало и я притисна до себе си.
-Майкъл..твърде много ли искам от тази връзка...Прекалено много енимание ли, защото ако е така, само кажи и...
-не говори глупости. Ти заслужаваш много пвече от колкото искаш, и ти обещавеам, че ще се опитам да ти го дам. Не искам да се караме.
-Но ние никога не говорим, а последни дни усещам топлотата ти само когато си ме шпрегърнал и сме заспали, а аз искам да те усещам не само тогава. Искам да мога да се сгуша в ръцете ти както сега....Искам да мога през деня да те имам само а мен, без ограничения във времето ни заедно. Неразбираш ли, че искам да наваксам за загубенотпо време, че сега когато знам, че си жив, но когато имам нужда от теб те няма, ме боли още повече.
В опит да сдържи емоцийте си, Ем изхлишпа отчаяно и закри с ръце, лицето си. от дръпна се от него и понечи да стане, но той я дръпна бавно назад, остави я да легне върху гърдите му и я замилва.
Сълзите й, го нараняваха, но знаеше, че точно сега Ем има нужда да се наплаче. Кога ли за последно бе плакала истински, както сега? Колко ли време е сдържала емоцийте си?-Питаше се майк, докато притискаше нежната фигура към себе си.
Хайде да се прибираме вътре?-Той я повдигна, но щом краката й докоснаха земята, тя отчаяно се вкопчи в него и още повече зарида.
Бе зусилие я вдигна и я понесе към стаята им, на вторият етаж.
Остаяви я да стъпи и влезе за секунда в банята, като пусна кранчето, за да се пълни вната.
Намери я застанала до прозореца, гледаша към безкрайни мрак на дълбините на света. В очите и се четеше, само тъга, а цялата трепереше от студ. камината вече пламтеше, но не можеше да я стопли така бързо.
Застана зад нея и разкопча ципа на мантията й.
-Майкъл, какво...
-Спокойно. ще си взмем една вана, за да се постоплиш....
Два часа по-късно, двамаат излязоха от банята, увити в кърпите и се насочиха към леглото. Но Емили спря, и се отдръпна. Не искаше отново да зааспива, и да ограничава времето си с него. Щеше да заспи и се страхуваше, че утре може да не се събуди до него.
Ръцете му се плъзнаха по голите и рамене, а той се притисна към гърба й.
-Искаш ли тази нощ да продължи?-многозначително, и шепнейки я попита той.
Не получи нито отговор, нито бе отблъснат. обърна я към себе си и с едната си ръка, развърза хавлията, която се свлече безщумно на пода. момичето не възпря действието му. Обходи с очи тялото й, после я притисна до себе си и нежно я целуна. Ръцете й нерешително се плъзнаха по гърдите му и скоро двамата се отпуснаха на леглото. телата им се преплетоха и сляха, дъха и се съедини, мислите им трескаво препускаха.
Нощта свърши бавно, много бавно , за двамата слидеринци, който успяха да заспят, след много време.....

Габриела хвана дръжката на вратата на стаята и я отвори.Лъхна я приятна топлина.Влезе и затвори след себе си.За нейно най-голямо очудване стаята беше празна.Уж Драко се беше качил,а не се виждаше.
-Малфой,тук ли си?-извика Габи-Малфой!
Драко се показа от банята с четка в ръка
-Къде може да съм-укори я той-Миех си зъбите и не можах да ти отговоря.
-А,добре,просто проверявам да не си избягал-засмя се Габриела-Аз си лягам,ти си продължавай..с миенето.
Тя извади нощничката си и бързо се преоблече.Чу някакъв шум отвън,затова отиде до прозореца.Когато видя Ем и Майкъл се усмихна.Знаеше,че това ще направи Емили щастлива,а за Габи беше важно приятелите й да са щастливи.Студения зимен вятър нахлу през открехнатото прозрче,затова тя бързо го затвори.Дръпна пердетата и се настани под топлите завивки.
-Готов съм-оповести след няколко минутки Драко-Нали не се заспала,спяща красавице?
-Не..размишлявам..-отговори Габриела-Мислиш ли,че Нот се е досетил това,което и ние.
-Те се върнаха пребити,Габс.Предполагам,че се е сетил.Все пак и баща му е..смъртожаден-обясни спокойно той-Не мисли за това сега,а заспивай.
-Да..прав си-тя го целуна набързо и му обърна гръб-Лека нощ.
-Лека нощ-пожела й момчето.
Габриела затвори очи и почти мигновено заспа.Драко стоя няколко минутки заледан в нея,усмихна се и също потъна в света на сънищата..

Тиодор отвори очи принуден от нахалните слънчеви лъчи проникващи през полудръпнатото перде.Извърна глава на другата страна,но после отново се извърна към Джесика,която най-вероятно още спеше.Там обаче нямаше никой.Другата част от леглого беше празна,а нощничката стоеше върху куфара й.
Тиодор примига и се намръщи.Изруга тихо и отметна завивките търсейки си дрехите.Най-сетне ги намери на ръба на леглото и започна да се облича.
-Ще се побъркам вече....-измърмори под нос той.
-Надявам се не заради мен.-обади се Джесика.Тиодор подскочи и се огледа.
Момичето се беше свило на канапето и го наблюдаваше.
-Помислих,че пак си...изчезнала.-призна си той.
-Съжалявам,че те разочаровам.-отвърна тя с лека насмешка.Тиодор се изправи,за да си убуе по-лесно манталоните.
-Защо не спеше?Мислех,че си изморена.-попита Тиодор докато си обличаше блузата.
-Не ми се спеше.Просто си мислех...за снощи.-Тиодор отиде до дивана и седна срещу нея.Целуна я и каза:
-Не мисли повече.-тя го изгледа странно.
-Как?!?Аз бях готова да те убия!
-Но не го направи нали?-усмихна се Тиодор.-Хайде да слизаме долу,че съм гладен като вълк!
-отивай,аз не искам.
-Не мисля,че беше въпрос.
-Не ми се идва.
-Ставай.
-Не.
-Веднага!
-Не!
Двамата се спогледаха.Джесика едва сдържаше усмивката си,а Тиодор направо й се хилеше.
-Идваш с мен.Ти избирай кака-доброволно или не!
-Отивай де,нали си гладен!Аз ще си стоя тук.Искам...-започна тя,но бе грубо прекъсната от ръцете на Тиодор,които се стрелнаха към корема й и започнаха да я гъделичкат.
Без да може да се контролира тя избухна в смях и се опита да избие ръцете му,но не успя затова скочи на крака и го изгледа предупредително.
-И сега какво ще ме гониш из стаята докато стомахът не надделее над детинските ти действия ли?-усмихна се тя.
-Не,смятам чрез детинските си действия да те завлека долу.-отвърна просто Тиодор и преди тя да се е окопитила вече висеше с главата надолу на рамото му.
-ТИОДОР НОТ!ПУСНИ МЕ МОМЕНТАЛНО ДОЛУ!!!-изкрещя тя опитвайки се да звучи заплашително.
-Няма.-бе краткия отговор и той тръгна към вратата.Излезе в коридора и тръгна по него към стълбите докато момичето отчаяно се опитваше да се освободи.
-Добро утро г-жо Малфой!-поздрави Тиодор майката на Драко,която минаваше покрай тях.
-Добро утро,деца!-отвърна Нарциса усмихвайки се развеселено.
-добре,вече ме изложи достатъчно!Пусни ме долу!
Отговор не последва.Тиодор слезе по стълбите все едно Джесика не представляваше никакъв товар и влезе в кухнята.За миг настана тишина след което няколко човека избухнаха в смях.
Тиодор най-после я пусна на земята и бързо я целуна преди тя да успее да го отблъсне от себе си.Обърна се и среща погледите на Селин,Алисия,Блейз,Сиело и Монтагю.Петимата отново избухнаха в смях и Джесика се намръщи.
-Доста необичаен начин да се появиш на закуска!-отбеляза Селин.Джесика изгледа онищожително Тиодор,която се престори,че не забелязва,а се настани на масата.
-Без коментар.-измърмори момичето и се настани тежко на друг свободен стол.

Алисия погледна неразбиращо Джесика,но реши по-късно да я занимава с проблемите им,които ставаха все по-големи.Сега бе по-важно да се разбере с Блейз,с който не си бяха проговорили цяла сутрин и то по нейна вина.
-Блейз може ли да поговорим.-помоли го Али
-Щом се налага.-смънка отегчено слидеринецът и стана
-Виж никой не те кара на сила да правиш каквото и да било.Просто искам да се разберем,това е!Ако ти не искаш,недей!-Алисия вече се вбесяваше и неусетно започна да вика.
-По спокойно моля ви!-помоли се Тиодор,който също бе изнервен,а Джес само го изгледа злобно
-Е?!Идваш или не!-викна му Али
-Добре,ще дойда!И не ми викай,защото ми е достатъчно криво!-ядоса се и Цабини
-Сигурно пак заради мен!-не му остана длъжна Ланцини-Поне веднъж си признай,че и ти си виновен Блейз!Ох...как ми си иска...-просъска Алисия,но Цабини я прекъсна
-Какво!?Кажи де какво ти се прииска!-подметна злобно той-Няма да призная,че имам вина,защото,което съм го направил е било само и единствено заради теб.
-Виж нека не е пред всички!-примоли го Алисия,защото виждаше притеснените погледи на другите.
-Моля ви успокойте се!-примоли им се Селин-А ти Блейз не се изкарвай жертва и ти не си света вода ненапита.-това силно го жегна защото знаеше какво има предвид Лестрандж
-Знаеш ли,по-добре да се разделим за малко.Да осмислим дали сме готови за това.-отвърна му Али,която вече не знаеше какво да му каже
-Добре...-съгласи се Блейз-ще...-и той вече не знаеше какво да каже.тези думи излязли от устата на италианката направо го поразиха."Не вярвах,че ще стигне чак до там"говореше си той на ум докато двамата седяха и се гледаха неадекватно.
-Разбрахме се!-едва продума Алисия,защото бе готова да заплаче.-Аз съм горе,ако има нещо викнете ме!-после се качи бързо по стълбите и тресна с всичка сила вратата.
-Може ли да си толкова...-не довърши Селин
-Не започвай и ти!-скастри я Цабини
-Спокойно братле ситуацията ми е напълно позната!-успокои го Тед,или поне се опита.
-Това пък какво трябваше да значи?!-попита го Джес гневно
-Ами и ние са карахме,но се оправихме,нали?!-отговори й Нот-Е,мисля,че и те ще се оправят.
-Колко сме оптимистични-подметна саркастично Джесика и захвана да си говори със Селин за двете момчета стоящи пред тях и за тъпата постъпка на Блейз.В крайна сметка с дружни усилия успяха да го убедят да се качи горе и да се извини на Алисия.Цабини се качи на горния етаж,влезе в стаята си и намери Али плачеща на леглото.
-Алисия,моля те,недей да плачеш.-помоли й се Блейз като я хвана за ръцете и я сложи да седне.
-Какво искаш още!Не си ли доволен от постигнатото,или може би искаш да се самоубия заради теб,сигурно тогава ще си вече спокоен.-викаше му Али
-Не....Алисия аз те обичам!никога не бих искал да се самоубиваш или каквото и да било.Всичко,което казах беше защото ме е грижа за теб.-той е прегърна
-Блейз...аз....виж...не мога....-беше много объркана не знаеше какво да му каже,но не можеше да му каже,че е смъртожадна и просто иска да го предпази.
-Недей да ми обясняваш....-поклати глава Цабини,наведе се и я целуна-Искам само да си моя,единствено моя...-Той започна да я целува по врата,бавно я бутна назад,за да легне и заразсъблича блузата й.Точно тогава Али се усети и го бутна от себе си.
-Не мога така....просто...аз....-тя стана от леглото и облече блузата си като се молеше Блейз да не е видял черния знак на ръката й.За беда момчето гледаше точно в лявата й ръка.
-Ти си....ти си смъртожадна.-усмивка се разля по лицето му
-не трябваше да виждаш това.Опитах се само да те предпазя,но...-заобяснява Алисия силно притеснена,знаеше какво трябва да стори щом той е разбрал
-Разбира се!Изчезване,охлузвания...колко съм бил глупав.-говореше си той,а ироничната му усмивка не слизаше от лицето.-Хах спокойно Али,няма за какво да се притесняваш.
-Какво имаш в предвид?!-слидеринката си придаде нормален вид
-Това,че след като съм те видял трябва или да ме убиеш или да ме принудиш да се присъединя към черния лорд...
-Предпочитам второто,но си доста прав!-прекъсна го тя и извади пръчката си,но не я насочи към него.вече и ставаше смешно,вместо да реве защо да не се посмее.-учудвам се,че ти е толкова весело.
-всъщност,да!-усмихна и се той и вдигна ръкава на лявата си ръка.там се чернееше знака на Волдемор.Алисия тотално се стъписа.
-значи...значи и ти си....-тя го гледаше учудено
-Да....бях пратен от Черния Лорд да те изпробвам,за да проверим до колко си лоялна.Поне знам,че си избрах добра партия,готова да убие и най-близките си заради Черния Лорд-той се приближи към нея и я обходи с поглед
-Нещастник!-Алисия знаеше,че това е само мислия и той трябваше а я изпълни,но въпреки това много я заболя,че именно той е трябвало да го свърши.Тя вдигна ръка да го удари,но той я хвана,завъртя я,с което накара Али да се извърне с гръб към него и хвана ръцете и отзад,с едната ръка,а с другата я хвана през кръста.
-Внимавай много,миличка,защото кажеш ли на някого си мъртва,всъщност и двамата сме.И не се опитвай повече да ми посягаш,аз все още те обичам,но това не значи,че ще си позволяваш такива волности.-той я придърпа силно към себе си и я целуна по врата.
-Пусни ме,по дяволите!Блейз!-тя се дърпаше с всичка сила,но не успяваше да се отскубне.-Сега какво?!Ще ме държиш така цял ден ли?!
-Не,само ще те предупредя отново-внимавай какво говориш.Черния Лорд винаги разбира,дори повярвай ми не искам да правя това в момента,но се налага.Все пак всичко,което съм ти казвал до сега е истина,така че миличка можеш да ми имаш доверие.Просто сега нещата малко се променят.
-Добре Блейз ще играя по свирката ти заради Волдемор и защото все още поне малко те обичам,но продължаваш ли да се държиш с мен по този начин,кълна се ще те убия със собствените си ръце!-той я пусна и тя излезе фучаща от стаята.
-Така те харесвам!-извика Блейз след нея,усмихна се иронично и слезе при останалите.
-Сдобрихте ли се?-попита Нот
-Да....сега е малко сърдита,но..ще й мине.-потвърди Цабини и се отпусна на стола развеселен...

Емили усети, че някой зад нея се движи и започна бавно и нерешително да се буди. Една нежна ръка, обви още по стегнато талията й и я придърпа към силните мускули на тялто, на момчето с което се бе любила през нощта. Чувстваше пълно засоволство и изтощение...
-Добро утро.-прошепна някой и леко захапа ухото й.
Усмивка се разля по лицето й, а страните и почервеняха, когато се сети, кой беше човекът, който така нежно я будеше.
Измънка нещо в отговор, обърна се по корем с глава към Майкъл и лъчезарно му се усмихна.
-Време ли е вече да ставаме?-попита Ем
-11.00 часа е...а аз умирам от глад.-целуна я леко, отметна завивките и се израви.
Усмихна се широко, когато очите му се плъзнаха по млчено белият гръб, черната коса разпиляна по раменете, стройната фигура...
Емили се обърна и седна в леглото. Уви се плътно в чаршафа, но раменете и глезените й оставаха непокрити.
-съблазняваш ли ме?-усмихна се Майк
-Моля?
-В тази поза...нищо друго не ми идва на ум.
Слидеринката изсумтя недоволно и стана. Зарови из куфара сии скоро бе облечена във впити дънки и пуловер.
-Това си е истинско мъчени, мила-подметна отново момчето
-Майкъл!-недоволно и гневно го погледна тя, после му обърна гръб и тръгна към вратата.
Майк я последва и докато слизаха по стълбите, обви ръце окло талията й, предизвиквайки смеха й докато се клатушкаха весело.
-Добро утро-поздрави, тя останалите-Какви са тия физиономий?

Селин изгледа Джесика и Тиодор,после Блейз и сви рамене.
-Семейни разпри.сещате се!
Емили се ухили,а Джесика едва се сдържа да не си прасте главата в масата(това,което я възпря бе една неприятна цицина на челото й,която търпеливо чакаше сгоден случай да й причини болка).
Емили и Майкъл се настаниха на два свободни стола и едно домашно духче бързо им сервира закуската.
-`де са `рако и `аби?-попита Блейз с пълна уста.
-Ъъъ знаеш ли,че не е културно да се говори с пълна уста?-скарсти го Джесика тъй като при вида му апетита й съвсем си отиде и тя бутна чинията.Блейз преглътна и продължи все едно не бе чул забележката й.
-Къде са Драко и Габи?
-Не знам.-отвърна Селин привършвайки със закуската си.Духчето взе вече опразнената чиния(Джесика му направи знак,че може да раздигне и нейната и то бързо се подчини) и то изчезна бързо.
-Или още не са станали или пак са някъде...заедно.-отвърна Сиело с лека усмивка.
-Хора не знам за вас ама усетили ли сте,че след два дни отново трябва да се върнем на училище?-обади се мрачно Дейвид.
-Имаме и домашни....-добави Сиело.
Изречението беше прекъснато от Драко и Габи,които току-що бяха влезли в кухнята.
-Добро утро!-поздравиха двамата.
-Кое му е доброто?-възкликна Джесика гледайки ги изпод вежди.
-Май някой пак е станал с краката нагоре а?-усмихна се Драко стрелкайки с поглед Тиодор.
-по-скоро е дошъл на закуска с главата надолу!-отбеляза Селин през смях гледайки мрачната физиономия на Джесика.
Драко се ухили,а Габи се настани на свободния стол между него и Джесика.
-Майка ти вече със сигурност ни смята за пълни откачалки!-отбеляза Джесика.-Видя как ей тоя-тя махна към Тиодор.-ме мъкне като чувал с картофи из къщата.
Повечето присъстващи на масата сподавиха смеха си.
-И ти не си му попречила?-Габи я изгледа странно.-Сигурно не си имала нищо против...
Джесикап си придаде възможно най-обидена физиономия и тъкмо отвори уста да отвърне подобаващо когато Сиело вдигна ръка.
-Хайде да сменим темата моля?
Останалите се съгласиха.

-Днес всички ли ще са на лице?-попита Габи-Не ми се иска да бродя наоколо.
-Като по чудо-да-засмя се Селин
-Какво ще правим днес?-попита Джесика-Бой с храна?Куидич?Избухващи карти?
-Куидич в тоя студ-възмути се Тиодор
-Аз имам работа с баща ми-отвърна хладно Драко-Вчера мама ми съобщи,че днес трябва да отделя деня за баща си.
-Наистина ли?-погледна го тъжно Габи-Няма да те има цял ден
-Е,за вечеря ще съм тук-усмихна се той.Отхапа си от едната препечена филийка и се изправи-Пожелавам ви приятен ден-той се наведе към Габриела и я целуна.След това се изправи,смигна лекичко и тръгна по коридора.
Селин се подхилкваше срещу Габриела.
-Какво?-попита французойката ядно
-Нищо не остава скрито завинаги-оплези се Лестранж
Всички се расмяха бурно,дори и самата Габи..

Драко излезе от имението и се огледа.Баща му трябваше вече да е тук.Погледна расеяно часовника си и забеляза,че е подранил с две минути."Той винаги идва навреме"-помисли си той и се усмихна.След няклко минтки Луциус Малфой се магипортира пред сина си.Размениха си няколко мижави,кратки поздрави с които се преплетоха въпросите на Драко.В крайна сметка не получи отговор.Баща му здраво го стисна за ръката и с едно силно ПУК се озоваха пред Продънения котел.Младия Малфой измърмори,че и сам можел да се справи с магипортирането,но Луциус не обърна внимание.Двамата влязоха в заведението и се настаниха на една крайна маса.Барманът им донесе две чаши с уиски,но никой не говореше.Само пиеха безмълвно.Накрая Драко не се сдържа:
-Е,може ли да знам какво беше толкова неотложно?-той сложи ръце на масата в знак,че е сериозен
-Драко,знаеш,че сега Черния лорд се въздигна и е по-силен от всякога.Той има нужда от нови последователи,силни и млади,като теб.Такива,които няма лесно да умрат.Такива като..теб и приятелите ти.
Малфой как усети,че най-голямото му нежелание щеше да се сбъдне.Сега той щеше да го каже.."трябва да се присъединиш към Лорда".Щеше и той нямаше да може да му откаже.
-Ще трябва да се присъединиш Лорда.Искаше ми се сам да вземеш това решение,но съм притиснат.Нека да е по твоя воля.-Луциус погледна право в сивите очи на сина си.Опита се да различи някакви чувства там,но нищо.
Драко взъдъхна тежко и се облегна назад.Искаше,не искаше,трябваше да защити честта на семейството си.Ами Габриела..как щеше да го приеме тя.
-Аз..ако приема какво ще трябва да направя?-попита ледено той
-Тази вечер ще се измъкнеш от имението и ще те заведа в Щаба.Там Лорда ще реши дали веднага да те бележи със знака или да ти възложи мисия,за да провери възможностите ти.Тъй като аз и майка ти гарантирахме за теб,да се надяваме,че ще е първото.Но предупреждавам те-няма да е лесно да криеш от останалите.Но ще се наложи.
-Това какво значи,татко?-очите на Драко се бяха впили в тези на баща му
-Значи,че никой,подчертава никой не бива да узнае за това.Не знам как ще го направиш,но узнае ли някой..ще трябва да умре.-Луциус го каза съвсем спокойно,но синът му не го прие добре.
-Свърши ли?-попита в опит по-скоро да се оттърве от тази ситуация.
-Не!Има неща,които не знаеш за работата на смъртожадните-Малфой старши гледаше Драко невярващо-Слушаш ли ме внимателно?Не искам правилата да бъдат нарушавани.-получи утвърдително кимване-Обвързване с момиче,което не е смъртожадна,е забранено.Тя със сигурност ще издаде тайната ти-Драко се почувства сякаш забиват нож в сърцето му-Нежеланието да се изпълни възложена мисия,води до смърт.Не добре изпълнената мисия те води до тежки наранявания.Понякога ще ти се налага да спиш в Щаба.Всеки си има собствена стая.Ъ..интимни отношения там са забранени.Винаги трябва да носиш маска и черна мантия.Да не допускаш да те разкрият,защото това също те води до смърт или Азкабан.
-Не искам да те слушам повече-отсече Драко-Изнервям се.Предполагам,че когато встъпвам в длъжност всичко това ще ми бъде разяснено.Не искам да го знам предварително.Моля те да ме извиниш-той се изправи
-В 3 през нощта,в конюшните-поръча Луциус
Драко кимна и без нито дума повече напусна "Продънения корел"."По дяволите,по дяволите,по дяволите"-мислеше си той-Защо,когато бях най-щастлив,трябваше всичко да рухне."
С едно ПУК той се магипортира пред имението Малфой.Не се беше бавил повече от час,най-много два.Погледна към прозореца и видя как приятелите му се смеят вътре.Наведе глава и тръгна към двора.Никой нямаше да излезе,а сега имаше нужда да се остана сам с мислите си.Тишаната и спокойствието щяха да му помогнат да осмисли станалото.Настани се на снега под едно дърво.Беше му ужасно студено,но друг избор нямаше.

В имението:
-Каза,че няма да се бави много.Къде е?-Габриела погледна към входната врата с надеждата да се отвори
-О,Габс,недей така.Той е с баща си,нищо няма да му се случи.-успокои я Сиело-А ние стига сме стояли в прослувутата кухня.Нека отидем в хола и да..разглеждаме модни списания.Получихме новите каталози от Мадам Молкин.
Момичетата закимаха удовлетворено и с по чаша топъл шоколад тръгнаха към дневната.Момчетата измрънкаха лигаво:"Жени!",но все пак се примираха и отидоха с тях.

Часовете неусетно минаваха,а Драко стоеше сам самичък върху пухкаво белия сняг в двора на имението си."Как да й кажа?После ще трябва да убия..но..не бива да имаме тайни един от друг...иначе каква връзка е това?Ами ако й намекна?Ами ако тя не пожелае да стане смъртожадна."-всякакви мисли се въртяха в главата на младия Малфой.Беше изправен пред избор:"Момичето,което обичаше или изпъление на дълга към родители си?"."А защо не и двете?"-прошпена едно гласче в главата му.Дали беше възможно Габи да се жертва заради него.Нали самата тя му беше казала,че я е страх от това да стане смъртожадна."Ако ме обича,ще го направи"-отсече той наум и погледна към часовника си.Почти три часа бе висял на студа.Усети,че не може да мърда пръстите на ръцете и краката си.Разбра,че е време да се прибира обратно,а сега останалото зависеше от Габриела."Дано го направиш"-мислеше си той.За да не изглежда подозрително обиколи и застана пред главния вход.Изтърси снега от себе си и влезе вътре.Чу смеха на Габи и Селин,които се лигавеха,лежейки на пода.Бяха хванали по една ножица и изрязваха разни дрехи от различни списания.Джесика и Емили пък бяха разпънали огромен картон насред дневната и лепяха изрезките.
-Здравейте-поздрави Драко,след като закачи палото си на закачалката и отиде при тях-Уау!Какво правите?
-Лепим по мъгълск-засмя се Джесика-Виж ми пръстите.
Тя стисна палеца и показалеца си и показа,че не може да ги раздели.
-Чудесно-похвали Малфой-Габ,може ли да поговорим?
-А да.-тя се изправи под смеха на останалите.Двамата тръгнаха нагоре по стълбите и влязоха в стаята им.
Момичето се настани на леглото и търпеливо зачака какво имат да й казват.Драко ходеше наляво-надясно и се чудеше как да й обясни.
-Ще късаш ли с мен,Малфой?-попита Габриела спокойно
-Не,разбира се,че не.Това е много сериозно и не знам как да го обясня.Първо трябва да знам нещо-той приклекна до нея-Ти..обичаш ли ме?
Габи се усмихна.
-Да.Много те обичам,но какво има.Не ме плаши,а ми кажи спокойно.Аз ще разбера всичко.-тя го гледаше мило и нежно
Драко въздъхна и отново се изправи.
-След като се изяснихме..
-Чакай!-прекъсна го този път тя-Ами ти?Изпитваш ли същото?
-Ако не беше така,нямаше да те питам-усмихна се криво той
-Продължи тогава.Извинявай,че те прекъснах.-подкани го тя
Малфой закрачи из стаята и започна да разказва какво му е казал баща му.Как нямал право на връзка с друга освен смъртожадна,как не трбявало да й казва това,но тъй като все още не носел знака,мислел,че може,как не искал да стане така,но се налагало.
Докато го слушаше стомаха на Габриела се свиваше.Не знаеше какво да му каже.Той беше искрен с нея,защото явно я обичаше истински.И тя чувстваше същото.Но не знаеше дали е готова да се присъедини към Смъртожадните.

-Неееееее-изпища смеейки се Емили, докато лежеше свита на пода, а Майкъл, седнал от горе й я гъделичкаше усърдно.
Очите й с енапълниха със сълзи от смях и приятелят и реши, че е време да спре. Помогна и да се изправи и я придърпа върху канапето. Дишаше тежко и бавно започваше да спира да се смее.
-Ще те убия!-процеди през зъби тяи понечи да го загъделичка. прустите му се увиха окло китките й, повдигна я и я завлече към тяхната стая. Пусна я чак вътре, но този път не успя на време да реагира и се остави да бъде повален на земята. Не го гъделичкаше, но това което направи беше по дразнещо.
Целуна го нежно, страстно, плъзна ръце по гърдите му и точно когато той щеше да зарови пръсти в косата й и да започна да я милва, тя рязко се отдръпна и стана.
-Това беше гадно....-задъхано процеди той
-Е, сега заради гъделичкането, няма да ти излезе късмета-лукаво се усмихна тя
-Сигурна ли си?-е опсано близо до нея.
тя с еизтръгна и тръгна към банята
-Да. Напълно сигурна съм. Сега отивам да си взема една вана=-подчета последните думи и влезе вътре.
Когато майкъл влезе вътре, тя вече седеше във ваната със затворени очи. Той просто седеше от страни и безмълвно я наблдаваше.
Не казаха нищо, докато тя не излезе. Облече се и се заучди дали вече е време за обяд.
Приятелят и изведнъж изохка и се хвана за лявата ръка. После вдигна поглед към Ем, чиято усмивка бе изчезнала
-Трябва да отида.....
Тя безмълено кимна, и излезе без да казва нищо повече долу.

Али бе стояла доста време навън.Разхождаше се безразборно из имението докато си изкара яда на Блейз.по едно време мерна и Драко,но не се обади,не искаше компания...
върна се чак за вечеря.Останалите вече бяха насядали по масата,но не бяха особено весели.само Майкъл го нямаше,но Алисия можеше да предположи къде е.Тя седна на мястото си до Блейз като го целуна по бузата и започна мълчаливо да се храни.
-Къде беше цял следобед?-попита я зачудено Ели
-Ами...разходах се.-отвърна простичко момичето.Драко,Джесика и Блейз се обърнаха към нея с вперени сериозни погледи.Тя обаче продължи да се храни без да говори много много.
Останалата част от вечерята мина в шумни разговори.всички обсъждаха предстоящите училищни дни и края на ваканцията.
-Знаете ли...-обади се по едно време Алисия-ако има с кой да остана аз няма да се връщам в Хогуортс,няма смисъл.
-Аз ще остана с теб!-обади се Блейз и я прегърна през кръста
-за теб знам...някой друг?!-тя погледна обнадеждено останалите
-Аз си правех едни планове,никой да не се връща след тая ваканция.-обади се Ем
-Нека да не мислим за това сега.-примоли им се Селин с едно мило изражение на което не можеха да откажат.
След вечеря никой не измисли какво да правят,затова решиха да се разотидат по стаите,а утре сутрин да отидат до Диагонали....

Габи остана последна на масата.Под предлог,че искала да измие чиниите без магия,не се качи веднага в стаята си.Знаеше,че Драко ще иска от нея отговори,а не беше сигурна дали може да му ги даде.Няколко минути стоя неподвижно,загледана в пияната в мивката.Разбра,че няма да се справи със задачата си,затова се отказа.Помоли домашните духчета да го свършат вместо нея и те се подчиниха.С възмжоно най-бавните стъпки тя тръгна нагоре по стълбите.
Влезе в стаята и погледа на Драко,който сега лежеше,се впи в нея.Тя само затвори очи и тръгна към банята.Момчето подвикна след нея,но тя реши да не му отговаря.Една топла вана щеше да й помогне да преосмисли всичко.Пусна водата и изчака смирено да се напълни.Махна натежалата й мантия и влезе във ваната.Подпря главата си назад и погледна в тавана.Колко ли можеше да й каже този таван?Сигурно беше видял много в имението Малфой..или пък не.Тихо почукване по дървената врата,накара момичето да изправи глава.На рамката се беше подпрял Драко.По изражението му се личеше,че искаше да знае решението й.Но и тя самата не го знаеше.Тя закри лицето си в ръцете и се разрида тихо.
-Недей,не плачи,Габи..Моля те,недей--Малфой се приближи бавно до нея
-Остави ме.Излез отвън и си лягай.Моля те,остави ме сама сега-помоли тя и му обърна гръб
Драко кимна и излезе от банята.
Габриела не усети колко време беше лежала във ваната,гледайки различни предмети.Ту шампоана,ту сапуна или пък някои кърпи.Тя изглеждаше сякаш от тези неща зависи живота й.А всъщност как щеше да продължи зависеше от нея.И нейното решение.След като усети,че се е забавила прекалено много,тя излезе от банята,увита в хавлия.Драко си беше легнал и спеше спокойно.Усмивка се разля по лицето на момичето.Тя извади нощничката си,облече се и се мушна до него.Уж завивките давали топлина,а нея я караха да изтръпне.Чаршафа беше ледено студен и не се отразяваше добре да голите рамена и французойката.Тя се намести възможно най-близо до момчето и затвори очи.Харесваше й да усеща топлината му до себе си и това й помагаше да заспи..

Драко рязко отвори очи.3 часа наближаваше.Тя не му даде отговор.Тя не го обичаше истински.Тя не се жертва за него.Усети Габи точно до него.Изправи се безшумно,като внимаше да не я събуди.Застана пред гардероба и започна да вади разни дрехи.Когато обърна глава към леглото в очите му се изписа възхищение.Габи се беше свила на кълбо под балдахиновите завивки и само главата й се подаваше.Русата й коса се спускаше свободно по възглавницата и раменет й.Бързо извърна глава и навлече пуловера си.Трябваше да бъде с топли дрехи,не знаеше каква е температурата в Щаба.Изпитваше едно странно чувство и се опасяваше,че това е страх.Точно тръгна към вратата,когато:
-Не те пускам без мен-Габриела седеше в леглото-Къде отиваш?
-Татко ме чака.Отивам в Щаба..ще го направя..не искам да те наранявам,затова не казвай на никого,както съм ти споделил.
-О,Драко..-Габи преглътна-Аз идвам с теб.Докато се къпех,осъзнах,че ти си най-хубавото нещо в живота ми и не искам да се разделяме,заради глупавия ми страх.Вярно е,бъзливка съм,но ти ще си с мен и ще ме пазиш-Малфой закима
-Ти..наистина ли ще го направиш за мен?-учуди се Драко
Габриела се изправи и затършува куфара си.Измъкна някакви дрехи и бързо се навлече.
-Драко..дали..Лорда ще се съгласи?-попита леко притеснено момичето,докато се сресваше
-Да..той има нужда от последователи.-обясни Малфой-Хайде,татко сигурно чака.
Двамата излязоха с тихи стъпки и тръгнаха към конюшните.Драко стисна окуражително ръката на приятелката си.Очакваше ги страшмна нощ..

Луциус Малфой спокойно се беше облегнал на вратичката на една празна конюшна и чакаше.Дали синът му щеше да спази уговорката?Дали не се беше изплашил?Точно тогава чу стъпки откъм вратата.Оттам се подадоха две фигури.Една висока и една средна на ръст.
-Закъсня-процеди през зъби Луциус.Когато забеляза Габи,той видимо се учуди-Ооо..довел си и приятелката си
-Тя..иска..да стане..смъртожадна-Драко изрече лъжа.Габриела не желаеше това,но трябваше да каже нещо
-О,перфектно.Лорда ще бъде доволен..да..много доволен-занарежда тихичко Луциус-Госпожице Льо Клер,на какво дължим това ваше желание?
-Искам да бъда до него и да минем заедно през това-каза остро тя и погледна към Драко
Луциус закима одобрително.
-Чудесно..чудесно..значи ще предотставя на Черния Лорд не един,а двама..прекрасно.Е,да вървим.Нас чакат-той стисна на ръката на Драко,който от своя страна хвана Габи
Чу се силен пукот,който разбуди конете,но там вече нямаше никого.Тримата се бяха магипортирали и тази вечер щеше да преобърне живота на младите слидеринци.

Озоваха се в кръгла каменна стая.Габи се огледа неспокойно,но все пак остана на мястото си.Луциус им заповяда да го изчакат тук,без да вършат глупости."Разбира се,че няма да направим нищо"-беше отвърнал Драко..като че ли баща му го чу.Старият Малфой почука на огромната врата срещу тях.Явно чу нещо отвътре и влезе.Остави слидеринците сами насред стаята.
Луциус влезе в другата зала и мигновено коленичи.Срещу него на един каменен трон стоеше самия Черен Лорд,а от двете страни имаше пълни редици със смъртожадни
-Изправи се и докладвай-заповяда ледено той
Малфой старши се изправи и се приближи.
-Господарю,синът ми е тук заедно с приятелката си.Тя е дъщерята на семейство Льо Клер-Габриела-чу се тихо ахване от последната редица.Явно родителите на Габи бяха чули.-Двамата заедно ще встъпят в длъжност,ако позволите разбира се.
-Още един смъртожаден и то от добро семейство.Чудесно.Нека влязат-Лорда махна с ръка.
Луциус отново се поклони и застана в редиците.

След тихото хловане на вратата и изчезването на Малфой старши,Габриела се обърна към Драко.
-Дали..ще се съгласи?-попита тихо
-Разбира се..не се притеснявай..и родителите ти са някъде тук,нали?
Габи закима отсечено.Сега за пръв път се замисляше как ще го приеме семейството й.Е,те всички бяха смъртожадни,но дали това нямаше да им дойде като гръм от ясно небе.
-Бъди спокойна-продължи Драко-Ще видиш-всичко ще е наред.
-Дано си прав-прошепна тя-Дано..
Повторно хлопване на вратата ги накара да подскочат.
-Г-н Малфой,г-це Льо Клер,Лорда ви очаква-изписка един мишевиден човек.
-Е,готова ли си?-младия Малфой хвана Габриела за раменете
-Да..да-отвърна сигурно тя
Той я целуна по челото и тръгна след Опаш.Французойката го последва.

Влязоха в тронната зала и още с първата крачка се поклониха.:Всичко е наред-повтаряше си наум Габриела".
-Приближете се-нареди Лорда и те се подчиниха-На колене!
Отново удариха колената си в студения под и зачакаха какво ще стане сега.Няколко минути цареше пълна тишина.Чуваше се само тежкото дишане на някой болен смъртожаден.Явно Лорда беше дал знак на няколко от най-близките до него,защото двама мъже се приблжиха до слидеринците и скъсаха левите ръкави на мантиите им.
-Приемате ли с желание даденото ви право да станете смъртожадни?-попита Лорда студено
-Да-отговориха те в един глас
-Готови ли сте да ми служите до смърт и винаги да сте тук,когато ви повикам?
-Да-отново казаха те
-Чудесно..от днес вие сте част от Черния орден.-оповести Волдемор и извади пръчката си.Очерта някаква дъга с пръчката си и Габи и Драко усетиха гадно чувство в ръката си.Момичето погледна ужасено към наляво и забеляза,че там се описва знака.След няколко минути всичко беше свършило.
-Утре вечер ще получите първата си мисия.Тя ще е съвместна с г-ца Дарк,г-ца Ланцини и г-н Цабини.Сега можете да си вървите.
Габи и Драко се изправи и много бързо излязоха.

Цяла вечер Алисия се мота,за да може Блейз да заспи преди нея.Не искаше да говори с него точно сега,вече не знаеше кой е истинският Блейз Цабини.Колкото и да се забави обаче плановете й не се осъществиха.Тя тъкмо излизаше от банята с надеждата слидеринецът да е заспал,но когато погледът му се прикова върху нея,надеждата й се стопи.Али побърза да мине възможно най-бързо през спалнята за да стигне до гардероба.Там дълго време рови,сякаш не си намираше нощницата,после бавно я извади и я облече.
-Виж няма смисъл да се бавиш!Това няма да ни попречи,да си поговорим.-обади се Блейз най-накрая,защото бе започнал сериозно да се дразни.
-Въобще не се бавя!Всъщност и аз искам да поговорим!-тя се обърна и седна на своята половина от леглото.
Блейз...-започна Алисия-Съжалявам,че понякога се държа така,но вече наистина не знам кой е истинския Блейз Цабини.В един момент си мил,нежен,в другия груб и озлобен.Аз...
-Просто ми се налага да съм такъв-прекъсна я слидеринецът-аз те обичам,но ако си смъртожаден трябва да проявяваш характер.Държах се така с теб,защото трябваше да съм сигурен,че няма да кажеш на никого какво си видяла.
-Нима мислиш,че съм такава.-погледна го разочаровано слидеринката
-Виж беше просто мисия,нищо повече и за да ти докажа че те обичам...-той бавно се приближи към нея-ще направя това...-той я бутна назад и я целуна.Бавно свали блузата й,после и свойта.Продължи да я целува по врата,по тялото.После засваля дънките й.Точно в този момент Али се хвана за лявата ръка.Блейз се отдръпна от нея разочаровано,но изведнъж и той се хвана за ръката.Двамата се спогледаха и трескаво започнаха да се обличат.
След десет минути вече крачеха по коридора към стаята на черния Лорд.
-Викали сте ни,господарю.-каза смирено Блейз и се поклони,същото направи и Алисия.Щом двамата се изправиха видяха,че в стаята има още двама души.те с ужас установиха,че това са Габи и Драко,но Льо Клер и Малфой нямаше как да познаят приятелите си,защото бяха с качулки.
-Малфой,Льо Клер-обърна се черния Лорд към двамата-от тази мисия зависи това дали ще станете смъртожадни или не.Не ме разочаровайте.За ваше щастие мисията ви ще е съвместна.Ще я изпълните с Блейз Цабини и Алисия Ланцини.-Драко и Габи зяпнаха,не знаеха,че приятелите им са смъртожадни.-отговорен за всички-продължи волдемор-ще е господин Цабини.Ако нещо стане той ще поеме последствията,а сега вървете.-Четиримата кимнаха,поклониха се и излязоха...

Джесика лежеше неподвижна в леглото.Тиодор я беше прегърнал през кръста и най-вероятно спеше.За разлика от нея.Нещо я човъркаше.Не можеше да спи,а мислите й препускаха със скоростта на светлината в главата й.Снощи....когато за малко не уби Тиодор затова,че разбра тайната....тогава не получи отговор.Нот дори не загатна какви ще бъдат по-нататъшните му действия.Това доста я притесняваше и отказваше да я отпусне и остави да потъне в блажен сън,от който ужасно се нуждаеше.
Не искаше да става или да мърда,за да не събуди Тиодор затова просто лежеше взирайки се ту в прозореца,ту в стената около него.
Усети как Тиодор стяха захвата около тялото й и я придърпва към себе си.
-Защо не спиш?-попита Тиодор и я целуна нежно по врата.Тя се размърда и се обърна към него.
-Не мога да заспя.-призна си момичето.Тиодор подпря главата си на ръката си и се загледа в лицето й.-Ти защо не спиш?-попита тя.
-Мислех си.-отново честен отговор.
-За какво?-полюбопитства момичето.Тиодор се усмихна леко и я целуна.
-За теб,за мен,за цялата тази бъркотия....
-Ахъм....-успя да каже момичето и отклони поглед встрани.Минаваха към опасна тема.
Джесика вдигна поглед и осъзна че Тиодор продължава да я гледа.
-Не ме гледай така.Почваш да ме притесняваш!-измънка тя.Той поглед,която направо й изпиваше наистина я караше да се чувства странно.
-Леле да те видя притеснена...това е едно на милион!-ухили се той.
-Гадняр!-измърмори Джесика и Тиодор отново се ухили.
Настана тишина пред която двамата отново се гледаха.Накрая Тиодор въздъхна и най-после отмести поглед от нея.
-Много мислех за снощи.-Джесика застина и усмивката бавно се стопи от лицето й.Стисна палци под завивките и зачака Тиодор да продължи.Той отново върна погледа си към нея.-Не съм сигурен дали другия път ще успея да ти попреча да ме убиеш...-Джесика извърна поглед виновно.-нито пък ще издържа да те гледам така тъжна...пък и баща ми вероятно ще остане доволен от решението ми макар и подпомогнато от теб....-Джесика го погледна с грейнали очи.Съвсем ясно се досащаше на къде бие,но като че ли не искаше да го каже на глас.
-Наистина ли?-възкликна тя досущ като малко дете открило за пръв път някоя любопитна подробност.Подпря се на лакът и едната призрамка на нощницата й падна от рамото,но тя бе твърда заета в опитите си да спре радостните сълзи.
-Съвсем наистина.-отвърна той и погледът му обходи непривичната й поза.-Джес,моля ти се не ме изкушавай така...
Джесика се изкиска щастливо и единствено,което успя да каже беше "Няма пък!" и се го целуна.Тиодор веднага откликна на целувката,дори я задълбочи.Момичето от своя страна пък нямаше нищо против и доволно се остави на ласките му.Беше щастлива,страшно щастлива,че няма да се налага да убие човека,който най-много обичаше.И сега нищо друго не я интересуваше от това да бъде с него.
Ръката на Тиодор се спусна по бедрото й,а после и под тънката нощничка и Джесика се вече напълно забрави всякакви странични мисли.

Джесика и Тиодор лежаха прегърнати в леглото,а слънцето бавно надничаше през прозореца.Момичето бе отпуснало глава на рамото му и дишаше леко запъхтяно.И двамата се чувстваха напълно изтощени след бурната нощ,която прекара и затова решиха,че дори могат да пропуснат закуската.Или поне така мислеше Джесика.Стомашът на Тиодор се обади и той истена недоволно.
-В крайна сметка май ще сляза да хапна нещо.-каза той и я целуна по челото.-Ще дойдеш ли?
-Имам ли избор?-обади се тя сещайки се за необичайния начин по който бе отишла в кухнята.
-Не.-бе отговорът.
-Хайде тогава,че ако постоя още минута така и вече няма искам да стана.
Двамата се изправиха и бързо започнаха да си търсят дрехите.След десетина минути най-сетне успяха да се облекат и слязоха долу.
Там обаче бяха само Селин,Сиело и Монтагю.
-Къде са другите?-попита усмихната Джесика.
-Очаквах ти да ни кажеш.-отвърна Селин леко намръщена.Джесика схвана намека.
-Ще ида да проверя!-каза тя след няколко секунди.Тиодор също се изправи и понечи да тръгне след нея,но тя го спря.
-Беше гладен.
-Изгубих апетит.
-По-добре ще е да отида сама.
-Не,идвам с теб.
-Ъъъ ще престанете ли да се карате и да свършите нещо полезно?-обади се Монтагю.
-Не можем ли и ние да дойдем?-намеси се Сиело.
-Не,много хора ставаме.Сигурно са добре.-останалите кимнаха-кой съгласен,кой не, и момичето излезе последвано от Тиодор.

На сутринта Алисия,Блейз,Драко и Габи се завърнаха в щаба.Бяха изпълнили мисията си успешно.Всички бяха с охлузвания и синини по лицето и тялото.Габи имаше дълбок прорез ха ръката,който бе нескопосано превързан с част от ръкава й.Али пък имаше рана на талията и се придържаше,за да спре кръвоизлива.Няколко медимага донесоха чисти бинтове и превързаха двете момичета.Всички влязоха в стаята на Лорда и се поклониха.
-Поздравления Цабини,успя да ги опазиш.Е,мисията ви е успешна.Малфой,Льо Клер скоро ще получите черния знак.не го показвайте на никого,предполагам знаете какво ще последва ако някой го види.-той ги погледна ледено,а двамата кимнаха.-Е свободни сте!-махна волдемор с ръка и бърна стола на който седеше с гръб към тях,с което казваше,че разговора е приключил.Четиримата излязоха бързо и се затичаха към изхода.Трябваше да се върнат възможно най-бързо в имението Малфой.Магипортираха се и след малко се озоваха в градините на имението.
Към тях идваха две фигури.
-Лъжете и мажете с мен,чухте ли.-каза им Драко,а останалите кимнаха.След малко разбраха,че фигурите са на Джес и Тед,които бяха тръгнали да ги търсят.
-Къде ходите?!-попита ги притеснено Тиодор
-решихме да се поразходим малко...-започна Драко,а останалите закимаха утвърдително.-станахме много рано и така...
-Ясно....-погледна ги джес разбиращо.Вече знаеше за какво става дума,но не каза нищо.Само кимна на Тед,сякаш обяснението на Малфой звучеше съвсем правдоподобно.Погледна ги още веднъж,а после каза-Е,да се връщаме вътре.Сигурно сте гладни.-тя задърпа Тиодор напред,защото забеляза,че Габи и Алисия са ранени,а не искаше да ги разкрива.Преди да влязат вътре всички си направиха магия за заличаване на синките и охлузванията,а Али и Габс бързо се изнесоха към горния етаж под предлог,че не са гладни.Малко по-късно габи слезе дол,вече бе облечена в дълга ватена блуза и нямаш опасност никой да разбере какво й има.Али обаче предпочете да си седи горе.
Слидеринката си взе една топла вана,смени бинтовете,с които бе превързана и легна в леглото.Чувстваше се ужасно,а раната я болеше ужасявщо.Въпреки това трябваше да търпи болката.Медимаговете на щаба й бяха дали някакво мазило,от което боляло адски много,но раната щяла да заздравее за два дни.Момичето се намаза с "лекарството" и се зави.Трябваше да търпи....но не можеше...след малко заспа от острата болка.По едно време усети как някой ляга до нея и я прегръща,но нямаше сила дори да погледне...

След като отново се събраха всички в имението, Сиело забеляза, че Али и Габи са ранени, но си замълча след като и Джес не каза и дума по въпроса. Но когато Али не си направи труда да слезе долу в русата главица на момичето се зараждаха съмнениея. На всичкито отгоре, Габи, която не беше почитател на ватените блузи, особено на тезе с дълъг ръкав, се появи облечена в точно такава, като постоянно придърпваше левия си ръкав. След изчезването си и Джесика започна да носи дълги ръкави, но често придърпваше и двата си ръкава, макар от време на време да забравяше и да дърпаше само левия. След всяко от изчезванията си момичетата се връщаха с по някоя синина, рана или друго нараняване. Този път обаче с тях бяха и Драко, и Блейз, но те видимо бяха здрави. Това, че те бяха с дълги ръкави не я изненада. Беше почти сигурна, че Майкъл е смъртожаден, а сега почни сигурна, че и другите са. Ели осъзна, че ако спомене за своите опасения или ще трябва да се присъедини, или ще я убият. Сиело потрепера на масата от мисълта и Селин я усети:
- Ей, момиче, какво има? – попита я приятелката и.
- Нищо... Стана ми хладно. – бързо се измъкна, макар да заекта за малко. – Е, като гледам всички сме готови... Какво ще кажете за малко... Избухващи карти например?
- Аз съм уморен... – обяви братовчед и, а Цабини го последва.
- И аз. – прозя се Алисия.
Пет минути по-късно в дневната се оказаха само Селин, Монтагю и Ели. Русокоската реши, че това е идеалния момент да поговори по въпроса.
- Хора... вие забелязали ли сте нещо странно в Джес, тези етиримата дето се върнаха днес, както и в онзи Майкъл? – попита тя след като се огледа дали наистина са сами.
- Не... Нищо не съм забелязал! – обяви безцеремонно обяви Монтагю.
- Ти си момче, предополагах този отговор. А ти, Сел? – погледна я с надежда.
- Бяха ранени, поне момичетата... май. Но какво искаш да ни кажеш, явно се оказа по-наблюдателна от мен.
- Май са се присъединили към Черния лорд.- прошепна младата Малфой. – Не видя ли Габи как придърпваше левия си ръкав? Какво ще правим?
- Можем да им кажем... Просто решение е, Сиело. – Дейвид едва ли не изкрещя, а тя му каза “Шът”.
- Ако им кажем и е вярно, ще трябва да ни убият, нали? – попита предпазливо Селин.
- Да, или да се присъединим и ние... – продължи Сиело. – Помните ли когато “изчезнах”? – останалите кимнаха. – Тогава видях Опаш и чичо ми да си говорят. Лорда търси нови последователи, млади и силни, като нас. Опаш беше дошъл, за да заведе колкото може повече от нас. Но чичо го спря, каза че трябва да е наш избор. Какво мислите? Знам, че поне на мен ще ми даде със сигурност мисия преди да ми даде знака. А не искам да минавам през това сама. Най-вероятно ще поиска от мен да убия човек. – тя потрепери и не спря.
- Сега не ти е студено предполагам, до огъня сме. – подхвъли Монтагю.
- Това не беше на място... – скра му се Сел. – Какво ще правим?
- Аз.... - започна Дейвид. - Предлаам сега да спим, а утре да решим...
Двете момичета се съгласиха с него и се отправиха към стаите си. На Ели идеята и се стори логина, бяха уморени и каквото и "решение" да вземат надали щеше да бъде напълно трезво. Когато влезе в стаята си, преоблече се и се отпусна на леглото.
- Намерение да се мръднеш? - шеговито и подхвърли момчето, а тя се усмихна и се премести в единия край. - Как ти звучи, да търсиш начин да ходиш до някъде си, по всяко време на деня и ноща? Или да внимаваш да си винаги перфектен? Струва ми се, че има доста негативи...
- Млъкни и заспивай... Нали сам реши да мислиш утре? - скара му се Ели и заспа, за него не знаеше.