Тъмната страна

На вратата на стаята на Джесика се почука.Добре де,задумка се.Доста настоятелно при това.
Тиодор изпъшка и се изправи отваряйки я и подпирайки се на нея. След миг едва не се изтърси на земята тъй като на прага стоеше един от последните хора, които очакваше или искаше да види.
-Какво искаш Ригс?-попита хладно той.
-Търсех теб.-отвърна не по-мило Дерек.
-Е, това не е моята стая. - сви рамене Тиодор и оставяйки вратата отворена се насочи към дивана и се настани на него.
-В такъв случай не ми е ясно какво правиш тук.-не му остана длъжен Дерек.
-Какво правя или не правя тук изобщо не ти влиза в работата.-процепи през зъби Нот.Дерек вече си беше влязъл в стаята и гледаше отнесено и Тиодор остана с впечатленето,че не влиза тук за пръв път.
-Какво искаш,Ригс?Защо...си ме търсил?
Другият смъртожаден отвори уста да каже нещо когато вратата на банята се отвори.
-Тиодор,ще ми помогнеш ли да...-погледа на момичето се спря на новодошлия и тя се опули срещу него.Беше само по хавлия,а от мократа й коса се стичаше още вода.-Дерек,какво правиш тук?
-Здравей и на теб тъмнокоске!-усмихна се широко той пропускайки въпроса й покрай ушите си.-По-добре ли се чустваш?
-Д-д-да,предполагам.-отвърна все така озадачено момичето.Колко се беше забавила в банята?Година?Две?повече?Как така Тиодор и Дерек стояха в една стая??Беше остана с впечатлението,че не могат да се гледат...-какво правиш тук?
-Наминах да те видя и после щях да се отбия до него....-отвърна незаинтересовано той.-Но виждам,че не е нежно да се разхождам из щаба,за да търся стаята му....
-Стига си увъртал,Ригс.Какво искаш?
-Имам нещастието да ти съобщя,че имаш съвместна мисия с мен.-печално отвърна той без да го удостои поглед.
-КАКВО?!?С ТЕБ??-извика почти ужасено Нот.
-Успокой се,малкия.И аз не умирам от възторг.Но не съм толкова тъп,че да противореча на лорда!
-Кои ще сме?-попита примирен Тиодор,но с най-мрачния тон,който успя да извади от себе си.
-Само Аз и Ти.-отвърна Дерек с подигравателна усмивка.Тиодор не реагира-беше се подготвил,че това ще е възможно най-ужасната мисия в живота му.
-Добре в такъв случай можеш да се махаш.
-Както каза сам- "това не е твоята стая".-двамата се обърнаха към Джесика,която все още не беше помръднала от мястото си и искаше да се върне по възможно най-незабелязания начин в банята.
-Дерек...-започна тя.Беше й толкова неудобно,но щеше да стане Трета световна ако не кажеше нищо.А не искаше да се кара с Тиодор,не и точно сега,когато се бяха сдобрили.
-Да,добре.-отвърна той с престорена усмивка и се извърна към Тиодор,който му се усмихна доволно.- Утре в 7,чакай ме в кухнята.
-Още нещо?-отегчено го прекъсна Тед.Ригс го изгледа намръщено и се насочи към вратата като на прага се обърна все едно нищо не е станало и с чаровна усмивка се обърна към момичето.
-До скоро,тъмнокоске.Пак ще намина.-той стрелна с поглед Тиодор.-Дано тогава да имам късмет и да те заваря сама или в по-приятна компания!
Вратата се затръшна и Джесика въздъхна тежко тръшвайки се силно на леглото.Остра болка премина през гърба й,но тя стисна зъби опитвайки се да я игнорира.Голям късмет няма що!
-Имаш ли нещо с него,Джес?-уж нехайно подметна Тиодор,а очите му я следяха немигащо.
-не почвай пак с тия глупости,Тиодор!-въздъхна момичето отпускайки се по гръб на леглото.-Ако имах нещо с него дали нямаше да изпъдя теб от стаята?
-Знам ли.-подметна Тиодор съвсем тихо и момичето не го чу(за щастие).
Настана продължителна тишина,на която момичето не издържа и рязко се изправи(тц,тц,още не осъзнаваше,че единственото,което получаваше с резките движения беше болезнена болка). Запъти се към гардероба и започна да се облича.
-Искаш ли помощ?-предложи Тиодор от другия край на стаята.
-За обличането-не,но ще ти бъда задължена ако ми помогнеш с бинта.Иначе ще трябва да ходя до болничното крило.
-Разбира се.-гласеше отговора.
Джесика приклекна до шкафчето и извади споменатия бинт.Чувстваше гръдния си кош някак странно без него(е нямаше как да се къпе с него де).Имаше чувството,че е направен от неизстудено желе,което всеки момент можеше да се разпльоска по пода.
Тръсна глава прогонвайки тая мисъл и се изправи насочвайки се към леглото.Тиодор вече се беше изправил и чакаше търпеливо.
-Легни.-каза и протегна ръка,за да вземе бинта от ръцете й.Джесика изпълни "заръката" и се настани на леглото.Чувстваше се малко странно в тази ситуация.
Тиодор явно не изглеждаше особено притесне,а по-скоро отнесен. Седна внимателно на крака й като гледаше да не й тежи и нави блузата й леко нагоре,за да не му прече. За момент очите му се спряха на все още на места синьото й тяло и той вдигна поглед към нея,срещайки погледа й.Нищо не каза,само започна да развива бинта и внимателно да го увива около тялото й сякаш всяко мъничко по-силно натискване щеше да й строши.
-Спокойно,Тед,няма да се счупя,малко по-стегнато!-каза тя едва подтискайки усмивката си при вида на съсредоточената му физиономия.След миг превръзката беше готова,но той не помръдна.
-Боли ли?-попита натисвайки леко корема й.
-Страшно много.-изстена присторено момиче и Тиодор рязко дръпна ръката си.-Шегувам се!Ако болеше нямаше да дам да ме докоснеш!
-О,така ли?-ухили се и той.-При друго обстоятелства сега щях да почна да те гъделичкам,но този път ще се въздържа.
Той най-сетне стана от нея и се излегна на леглото от лявата я страна.
-Знаеш ли,Лорда ми има зъб.Няма какво друго да е.
-Стигааааааа няма ти зъб.-изстена през смях момичето и го прегърна с една ръка отпускайки главата си на рамото му.-Какво толкова?Ще си изтраете два дни!
-Дано да не е повече,че ще взема да го убия.-изсмя се кисело Нот.
-Уникален си.-усмихна се момичето.Настана краткотрайна тишина през която Джесика се беше заслушала разсеяно в равномерното тупкане на сърцето му.-Липсваше ми това спокойствие!-измърмори тихо тя.
Без да спира да си изграе с косата й(която беше още мокра,но никой не обръщаше особено внимание на този факт) Нот я целуна по челото и отвърна.
-Да,и на мен.Не знаеш колко много!
Джесика тъкмо се наготви да отвърне нещо когато на вратата отново се задумка.За втори път за един ден.Какво има ставаше на всички?Как беше станало,че тропаха все едно някой ги гони?

Бяха минали два дни, през които Сиело и Алисия се събираха ту в едната стая, ту в другата. Понякога слизаха до кухнята, а понякога до другите си приятели... Но като цяло бяха заедно и си споделяха неща, които не си бяха споделили от както са в щаба. Сълзите по бузите на двете момичета отдавна бяха изсъхнали и измити, а сега те се смееха.
- Ти сериозно лиии? - с леко повишен глас възкликна Ели.
- Аз... - започна Али, но някой почука на вратата. - Да?
Влетяха Луциус Малфой и още няколко възрастни смъртожадни, всички с притеснени лица и опърпани мантии. Самият чичо на Сиело изглеждаше може би най-зле. Носеше в себе си свитък, както и останалите.
- Бяхме нападнати от аврори по време на мисия. - беше лаконичен.
- Но, чичо, вие сте един от най-добрите екипи от смъртожадни. Какво е станало? - попита момичето с насълзени очи.
- Няма значение, засада, която не предвидихме. В момента знаят къде е щабът и е въпрос на време да сформират армия и да ни нападнат. Имаме мисии за всеки в този щаб. И вие, деца, получавате един свитък.
Свитъка гласеше:
"За: Алисия Ланцини и Сиело Малфой.
Мисия: Да намерят Блейз Цабини и Дейвид Монтагю, които са на мисия в южна Англия и да ги приберат в щаба, независимо от нивото на мисията им до момента. Също да ги предопредят за предстоящата битка."
Докато момичетата четяха, смъртожадните си бяха отишли.
- Какво ще правим? Южна Англия е широко понятие. - притеснено каза Ели.
- Аз знам къде са, Бери Померой... Знаеш ли замъка? Знаеш ли къде е? Той ми каза...
В трескава подготовка, двете едва не забравиха пръчките си, но бързо се усетиха.
"Пук!" И вече бяха на мисия...

*****

- Мразя те, Певърил! - изпищя Селин, в момента на пристигането им в щаба. - Не искам никога повече мисии с теб.
- И аз. - изръмжа и той, но в следващия момент едва не се блъснаха в Емили. - Нот! Внимавай!
- Ти идваш с мен при Лорда. - каза тя сочейки момчето. - А ти Сел... Потърси Габи, в стаята си е.
Последен разменен злобен поглед между двамата и младата Лестранж потъна в тъмния коридор към стаята на приятелката си. Миг след нея, дори не беше успяла да каже "здравей", влетяха няколко смъртожадни. Сред които и Луциус Малфой, начело на групичката.
- Без въпроси. - беше изнервен, всички го разпитваха, а той имаше още толкова много работа. - Знаят къде е щаба и скоро ще ни нападнат, това е вашата мисия.
- Какво? Какво е станало? - опита се да попита Габриела.
- Не! - каза той и се обърна, напускайки бързо стаята
"За: Селин Лестранж и Габриела льо Клер
Мисия: Да намерят и заловят Джини Уизли и Хърмаяни Грейнджър. Също така да ги доведат в Щаба. Знае се, че са някъде из горите около Брайтън.

*****

Последния човек, при който трябваше да отиде беше Джесика Дарк. Почука на вратата и, но не изчака отговор, а направо влезе.
- Предстои битка, имаш мисия. - подаде и свитъка и се запъти към най-голямата зала, където бяха всички останали и Волдемор.
"За: Джесика Дарк
Мисия: Да намери и съобщи на смъртожадните Тиодор Нот и Дерек Ригс. Да им съобщи за предстоящата битка и да ги доведе в щаба."
Момичето се стресна, не беше сигурна какво трябва да им каже. Та тя самата знаеше за тази предстояща битка... нищо? Той само дойде и и каза, че ще я има, но не уточни нищо. Поне знаеше къде са... На мисия при върколаците. Не, че знеше къде точно да търси, земите които обитаваха хич не бяха малки. Докато се приготвяше, мислеше по въпроса.
"Пук!"

*****

Емили погледна приятеля си, а после и другите две момчета, седящи близо до тях.
- Прекалено много сме да ни пратят на една мисия. - прошепна Драко.
- Сигурно искат да ни кажат нещ, спокойно само изчакай. - каза Майкъл, прегръщайки момичето. - А ти, Ерик, стига си тракал нервно с пръсти, това с нищо не помага.
Бащата на малкия Малфой влезе, заедно с другите смъртожадни с гръм и трясък. Очакваше тъмния лорд да е там, но явно го нямаше.
- Тихо! Черния лорд иска да ни каже нещо. - каза го на време, точно преди Волдемор да влезе в залата и всички да се поклонят.
- Може би вече всички знаете. Чака ни битка. Разкрито е местоположението на този щаб, в който се намираме. Много от нас са тук сега, а други са на мисии. Тези, които ги няма, скоро ще бъдат тук и ще се включат в подготовката. Чакат ни много неща. Трябва да се подготвим. Една група от старши смъртожадни изучаваха стари и силни заклинания, те ще продължат и част от другите ще се включат в тяхното малко обучение. А тези, които на скоро завършиха училище... На тях оставям правенето на отвари за нас и за аврорите. Сивиръс Снейп ще помага, но за съжаление сме лишени от помоща на госпожица Малфой, за сега. А сега по задачите. - през цялото време лицето му бе студено и безизразно.

*****

- Замъък? - възкликна Алисия. - И на това му викате замък? Вие англичаниете сте странни. - измънка тя докато изтърсваше дрехите си от прахта.
- Това е фамилния замък на семейство Сиймор. Били са на почит и сред мъгълите, и сред магьосниците. Но стига с историята, да ги търсим. Не знаем каква им е мисият, за това по-добре да не се делим.
Двете момичета тичаха из руйните на замъка търсейки приятелите си. Макар и не голям Бери Померой им отне много време, защото градините, за сметка на сданието, бяха огромни. От красиви тучни и зелени поляни, хълмистия район премина в гора. Проблемът с гората беше, че се сгъстяваше с всяка крачка, която направеха.
- Ох! - изпищя Сиело, когато се спъна в един клон и едва не падна.
Звукът от момичешки писък накара двете момчета да вдигнат от очи от картата, която разучаваха. Двамата мълчаха и не си говореха, просто проучваха картата и щяха да обсъждат... после. Сега можеха да бъдат почти сигурни, че са открити и трябваше да се защитя. Изскочиха иззад дървото с насочени съм натрапниците пръчки. Тъкмо щеше да извика "Протего" и нещо в Дейвид го накара да погледне към другите. Фигурата на неговото момиче, паднало на колене от едно клонче... от което качулката и бе паднала и можеше да види косите и. Изглеждаше примирена, но той знаеше, че е тук с мисия и това нейно гледане в земята може да значи много неща. Не беше сигурен дали Ланцини е предала гривната и писмото му и се притесняваше, че Ели може да му е бясна. Но в момента, в който тя вдигна главата си и видя сълзите в очите и, всичко обичащо я в него затанцува. Миг по-късно момичето бе на краката си, тичащо право към него и той разбери ръце, за да я хване.
- Сиело! - зарови лицето си в косата и, дакото тя буквално се беше набрала на ръцете си, около врата му. - Обичам те. - прошепна в ухото на русото момиче.
- И аз. - гласът и бе по-тих от обикновено, но той не обърна внимание и нетърпеливо я целуна.
В близост до тях Алисия и Блейз също се прегръщаха, но италианката осъзнаваше колко трябва да бързат. Сподели с приятеля си, че трябва да бързат... Но и беше мъчно да раздели двете влюбени гълъбчета, сега когато знаеха много повече един за друг.
- Кхъм... - започна Цабини. - Не, че искам да ви прекъсвам, но защо дойдохте?
- А? - Ели обърна главата си стреснато. - Аз... - пусна краката си на земята и се отдели от момчето. - Трябва да се приберем в щаба, открити сме и ни предстои битка.

*****

Причакваха Джини Уизли на един ъгъл. Бяха я следили известно време и знаеха, че точно сега ще завие зад този ъгъл. Проблемът беше, че Грейнджър беше някъде зад нея и те не можеха да преценят точно къде. С малката червенокоска щяха да се справят, но мътнорода щеше да им създаде проблеми. Сега двете смъртожадни бяха притихнали с пръчки в готовност.
- Петрификус Тоталус! - изкрещяха и в момента, в който тя се появи.
Искаха да се свърши до там, но трябваше да чакат другата. Не можеха да тръгнат да я търсят, Джини щеше да им пречи. А и не можеха да се разделят. Докато се суетяха Грифиндорката се появи. Завари ги неподготвени... Поради което последваха много разменени магии. И те бяха довели до наранявания главно по мътнорода Грейнджър.
"ПУК" Заедно с двете тема Габриела и Селин се появиха в щаба и отнесоха момичетата към Волдемор, но по пътя ги срещна Луциус.
- Момичета, виждам че едната е ранена. Към лечебницата... - преди да се обърне и да си тръгне каза още - Кажете на приятелите си с отварите, долу в подземията, да побързат не знаем кога ще ни нападнат.

*****

Задачата се оказа по-лесна, от колкото предполагаше. Мястото, на което се магипортира Джесика, се оказа на няколко крачки от лагера на момчетата.
- Тъмнокоске! - възкликна Дерек при вида и. - Какво правиш тук?
- Млъкни, Ригс! И сам ли почна да си говориш. - изсумтя Тед, но после погледна и наистина видя Джес. - Джес!
- Да, аз съм... Съжалявам, че развалям идилията ви, но... Открити сме и ще има битка. Трябва да се върнем в щаба.
- Но нашата мисия... - започна Нот.
- Няма значение...

*****
Всъщнос от, тези които помнеха нещо от часовете по отвари не бяха много. Всъщност имаше само 5ма души в стаята, освен Снейп. Старият професор по отвари, напъдстваше постоянно и се оплакваше, че я няма Сиело. Трябваше да сварят огромни количества от всякакви отвари, а това хич не беше лесно. Трябваше и после да ги разделят в колбички, за всеки един от смъртожадните. Да направят това и онова... Е, поне постоянно идваха нови хора, връщащи се от мисии. По един или по двама, постепенно стаята се запълваше. За съжаление те щяха да бъдат може би най-слабо подготвениете от към магии смъртожадни. Останалите се подготвяха със заклинания, по-стари от всичко... Първи от тяхната компания се появиха Джесика и Тиодор, хванати за ръка и тичащи към помещението. Някъде след тях се тътреше Дерек Ригс. После дойдоха и останалите, като всъщност само още две момичета ги нямаше.
- Къде е Лестранж? - уж студено попита Ерик.
- Певъриил... - провлачи Сиело, докато се включваше усилено в работата. - На мисия са. И явно си притеснен за нея...
- Не! Върши си работата... - измънка той под носа си и погледна, тайно, притеснено към Драко, който нищо не забеляза.
Вратата рязко се отвори и всички прекъснаха работата си, вдигайки глави.
- Тук сме. - притеснено каза Селин. - Очаква се нападение всеки момент. Но не могат да преценят кога. Трябва да сме бързи тук. - двете също се включиха в работата, за да стане по-бързо.