Тъмната страна

Докато момичета изкачваха стъпалата на северната кула, Селин само мрънкаше:
-Защо трябва да ходим? Да идем до болничното крило и да кажем че ние е лошо след като сме изяли прекалено голямо количество бонбони и май имаме стомашно отравяне или нещо подобно... мразя пророкуванетооо-проплака изкуствено Лестранж
-Млъкни вече! Не мога да мисля от теб!- каза Ем и се замисли отново. Джесика само се обръщаше назад да види дали Тиодор не е преследван отново от Вейн или някоя друга от глупавите й приятелки. Селин побутна Алисия и прошепна:
-Не е ли зле? Много се задълбочиха нещата с тази история. Не трябва ли да предпазим както нея така и Тиодор?- попита разтревожена слидеринката другото момиче.

-Не знам.-отвърна Алисия.-Но съм съгласна,че нещата сериозно могат да се объркат.Виж,тя сама каза,че в чашата на Вейн е сложила по-голямата част от отварата,което ще рече,че скоро действието ще премине.А тогава...
-Само дано да не стигне до крайности.-въздъхна Селин.
-Ей,какви са тия мрачни физиономии?-включи се Джесика поглеждайки ту едната,ту другата.Алисие и Селин се спогледаха и Селин сви рамене.
-Искаш да подскачаме,че имаме пророкуване ли?
-Аааа....да.-отвърна с гримаса другото момиче.
-Е,да влизаме.-каза Габи,която гледаше намръщено дъската,която водеща към кабинета по пророкуване.
Стаята беше средноголяма и претъпкана.Съвсем близо едно до друго бяха наредени малки масички с малки столчета върху,които се мъдреха разноцветни възглавници.Камината както винаги беше запалена и вътре беше страшна жега.Във въздуха се носеше някакъв сладникав аромат,който сякаш бе с цел да разболее учениците.
-Мисля,че всичко,което изядох ще го върна!-отбеляза отвратено Алисия минавайки през капака.
-подкрепям!-кимна Джесика.
След няколко минути и самата тя пристигна увита в дълги разноцветни шалове и гердани направени от многобройни мъниста.Очилата й оголемяваха тройно очите й,което тя правеше още по-смешна.
-Побързайте,ученици!Разделете се по двойки.Днес ще се учим да гледаме на длан!
Слидеринките се спогледаха отегчено и побързаха да се разделят по двойки заемайки близките маси.
Джесика се оказа в двойка с Габриел,а Селин и Алисия(също двойка) бяха седнали на тяхната маса.Така четирите преспокойно можеха да си говорят докато се правеха,че "гледат на длан".
Първите няколко минути минаха в бърборене докато учениците се разпределяха и настаняваха и когато най-накрая всички вече бяха готови Трелони отново заговори:
-Отворете на страница 126 моля!Вземете лявата ръка на партньора си и според наръчника за гадаене на длан започнете да тълкувате линиите на ръката!Започвайте!
Близо минута се чуваше само разгръщането на учебниците след което Габриел вдигна глава и каза.
-хайде,аз ще започна!дай си ръката!-Джесика протегна лявата си ръка и Габи започна уж да "разчита" линиите.Алисия поглеждаше от време на време ръката на Селин щом усетише,че очите на преподавателката се насочени към тях.
-Мале по-тъп предмет не можаха да измислят!-изстена Селин.
-Мхм.-кимна Джесика оглеждайки стаята.Погледът й се спря на Тиодор,който й се усмихна и тя му отвърна.След което върна поглед на приятелките си.Те я гледаха загрижено.Габи и Селин се спогледаха и неочаквано Габриел каза:
-Виждам променя в близко бъдеще.Разочарование в любовта или промяна в чувствата.
-Ъъъ какво?-облеи се срещу нея Джесика.-погледна ръката си после се огледа,за да види дали Трелони е наблизо.
-Джес,нали си спомняш номера с Вейн?-попита Селин Джесика кимна объркано.-Нали каза,че си сипнала и в друга чаша амортенция?-Джесика отново кимна.-Мисля,че знам кой е пил от другата чаша с любовна отвара.-тя си пое въздух.-Това си....
-Г-це Лестрандж!-сряза ги гласа на Трелони точно зад тях.-Казах да работите по двойки,а не по четворки!А както виждам засега не сте стигнали до никъде!Притеснявам се,че ще получите голма домашна ако не успеете да завършите задачата си за днес.-тя погледна другите три момичета.-За вас се отнася същото!Без повече приказки ако обичате!
Тя се отдалечи оставяйки четирите момичета намръщени.Джесика гледаше нетърпеливо Селин,но другата слидеринка прошепна.
-После ще говорим.
След което отново се заеха със задачата.

Най-сетне часа свърши и всички се заизнасяха със скоростта на светлината.Тръгнаха бързо към голямата зала за обяд където се настаниха почти в центъра на масата на няколко свободни места.
-Та коя и изпила другата амортенция?-полюбопитства Джесика,но късмета отново им изневери.В залата влязоха момчетата и щом ги видяха се насочиха към тях.Селин извърна поглед раздразнено,но бързо върна веселата си физономия.Тиодор целуна Джесика и се настани от другата й страна,до него Драко,а останалите около тях.

Часът по пророкуване мина особено скучно за Сиело... Тя и Ем не можаха да седнат до другите и да чуят за какво си говорят, нито пък близо до момчетата. Бяха принудени да се „вглъбят“ в хиромантията, но всъщност бяха намерили някакъв начин да си направят веселото. Преди Трелони да им се скара Драко и Монтагю бяха решили да правят разни шантави физиономии, което определено разсмиваше двете момичета. Когато Емили бе хванала ръката на приятелката си и се опитваше да разчете линиите, Ели се бе отвяла на някъде. Бе разфокусирала погледа си и общо взето не виждаше никой, макар че сигурно изглеждаше, че се е зазяпала в Дейвид. И тя самата не знаеше точно за какво мисли, а и по-късно не можа да си спомни.
Ехооо... слушаш ли ме! Сиелооо?
А, да да, слушам те, отвеях се за малко, извинявай. - заправдава се слидеринката...
Да бе... Защо... - Ем щеше да я попита нещо, но преподавателката ги сдъвка, че си говорят.

Часът свърши и двете се присъединиха към останалите, а след тях дойдоха и момчетата. Явно се бяха опитали да кажат нещо на Джесика, но определено не успяха, заради Драко и останалите. Заедно те се отнесоха към Голямата зала, с цел... обяд! Още на самия вход седяха Вейн и пасмината и глупачки. Момичето бе отворило леко устатата си и бе зяпнало Тиодор, все едно виждаше нещо неземно. На всичкото отгоре тръгна след тях, когато я задминаха. Сиело остана назад и дръпна сестра си:
Слушай, Мария! Укроти тази твоя приятелка... Нека разбере, че Нот не може да я понася! Писна ни на всички от нея. - каза през зъби и забърза да настигне приятелите си.
Какво стана, защо се озъби така на прекрасната ми братовчедка? - много лигаво и иронично каза Драко. - Да не е направила нещо лошо?
Неее... казах и да укроти безмозъчната си кукла, която им се води лидер... - направи невинна физионолия Сиело.
Благодаря... - спомена Тиодор.

-Какво имаме после?-попита Джесика като си сипваше сок в чашата.
-Трансфигурация.-отвърна Сиело.-Вие написахте ли съчинението?
-Онова километражното дето ни го даде миналия път ли?-намръщи се Драко.Останалите кминаха,а той добави.-Много ясно,нали знаеш какво ще стане ако идеш без домашно при Макгоногъл?!?
-Ще те накара да препишеш целия учебник плюс още кой знае какво!
-Че то не беше толкова трудно.-противоречи Джесика.
-О да бе,разбира се!-възкликна Нот.-Аз последните десетина реда ги писах с възможно най-огромни букви.
-Хайде да не говорим за Макгоногъл,домашни по трансфигурация и преписване,че взе да ми се губи апетита!-намеси се Цабини,с вкиснато изражение.
-Добре.-съгласиха се останалите.Настана кратка тишина нарушена единствено от потропването на приборите.
-С кои ще имаме час?-попита Габриел.
-С Хафълпаф.-отвърна Тиодор.Емили се задави с яденето си и се наложи Селин да я потупа по гърба.
-Моля?!?-възкликна прегракнало тя тъй като още нямаше достатъчно въздух.Брат й не си направи труда да отговори и тя погледна останалите отчаяно сякаш търсейки помощ.
-Очартава се интересен час....-усмихна се Джесика и Емили я изгледа онищожително.
Неочаквано Тиодор се изправи привличайки погледите им върху себе си.
-Аз трябва да отида до библиотеката.Драко,ще дойдеш ли?
-Ъхъм.-кимна с пълна уста русокосия,който тъкмо привършваше с обяда си.Тиодор се наведе към Джесика и прошепна нещо в ухото й.За момент тя го изгледа объркана,но след това се усмихна и измърмори нещо от рода "И аз." след което той е целуна и напусна залата.
-Е,ще отиваме ли в час?-попита Сиело.Останалите кимнаха и се изправиха тръгвайки към стаята по трансфигурация.

-Да – намусено казаха Цабини и Монтагю.
Стига сте се мусили, ами идвайте. - след като те двамата не помръднаха, Сиело мина между двамата и ги избута по пътеката, „прегръщайки“ ги и двамата през кръста.
Добре де, идваме, остави ни да вървим, сами! - отвърна и Дейвид и преметна ръката си през раменете и.
Заедно те стигнаха до кабинета и се спряха пред него, защото бяха подранили. Ели се облегна на стената точно между Селин и Габриел, застанала почти срещу момчетата. Двамата си говореха нещо, доста тихо, та момичетата определено нямаше как да разберат за какво става дума.
Казахте ли на Джесика, че смятаме че тя е пила от отварата? - попита предпазливо Сиело.
Не успяхме... Защото... Трелони, момчетата, все някой ни прекъсва... - заоправдава се Габи.
Като казахме за неизказани неща и незадедени въпроси... - Емили намигна леко. - Ели ела да те попитам нещо... - и я дръпна до себе си. - Тиии... да не би... - каза тихо близо до ухото и.
Какво? Какво искаш на кажеш? - за миг момичето си помисли, че е руса не само като цвят на косата... наистина не разбираше, за какво и говори Ем.
Харесваш Монтагю? - каза още по тихо тя.
Сиело я погледна стреснато. Не бе очаквала този въпрос. Никога не се беше замисляла над това.
Ако отговорът на въпросът ти е да, аз все още не знам... Просто... объркана съм... - отговори русокоската, говорейки спокойно с нормален тон.
Ясно... - отговори Емили.
Миг по-късно дойдоха „четящите“, но преди да кажат и дума се появи професор МакГонагол.
Надявам се всички имате домашно...
Тя се опитваше да им преподаде нова магия за трансфигуриране на чаша вода в мастилница. Безмислено, по мнение на момичетата. В този час никой не посмя да гъкне. Всички обаче бяха замислени за своите си неща. Джес и Нот – един за друг, Емили – за номера, който скрои на брат си и последиците от него, а Ели бе замислена над нейните думи. Дали беше възможно да си пада по Дейвид? Познаваха се от деца, никога не го бе приемала по този начин, не беше се замисляла, че той е МОМЧЕ. От известно на време насам се чувстваше странно, когато бе около него. Хората казват, че тези които много се карат, много се обичат. Но това значеше ли, че тя си пада по него? Беше се отнесла прекалено много в мислите си и това моеше да и навлече неприятности, за това остави въпроса за обсъждане в спалните преди заспиване.

След този час нямаха друг, което беше добре и групичката слидеринци използваха случая да се разходят из двора на училището. Когато минаха покрай куидичното игрище, Сиело каза ентусиазирано и малко високо:
По-добра съм!
Престанете! Недейте да спорите пак, моля ви! - скрастри ги Селин дори преди спора да беше започнал. - Е, айде някой да измисли какво да правим. Обикаляме двора и почти нищо не казваме...
Аз пак да питам... Някой да знае да има бирен шейк тук някъде, в училище? - попита Ели. - Все не ми казвате... - направи се на обидена и се намуси, а после се засмя.

-За бирени шейкове трябва да отидем до Хогсмийт!-сопна й се Монтагю-мислиш ли че професорите ще ти разнасят бирени шейкове из училище.
-Не просто...-опита се да каже Ели,но Селин и Драко прекратиха спора им като ги дръпнаха на двете противоположни страни за да не си говорят.
-Ох защо трябва да е толкова горещо!-промрънка Джесика
-Имам идеалната идея за разхлада!-оповести Нот и погледна усмихнат приятелите си.те веднага загряха за какво става дума и се обърнаха злорадо към момичетата.
-А,не!-извика Алисия,но вече бе късно Блейз я бе хванал за ръката и я бе повлекъл към езерото.с другата си ръка той държеше Габи,която се опитваше да си извади пръчката и да го прокълне,но без успех.Нот метна Джесика,Малфой Селин и Ем,а Дейвид Сиело.Ели така му се беше ядосала,че веднага излезе от водата и с голяма ловкост успя да го повали в езерото.Сега беше ред на момчетата,момичетата се затичаха към тях като се опитваха да ги бутнат във водата.Джесика се затича към Нот,но изведнъж се хвана за корема и спря на едно място,послеседна на един камък,нещо ставаше с нея....

-Джес,добре ли си?-попита Тиодор предпазливо като пристъваше бавно към нея.първата мисъл,която му мина през главата бе,че тя се преструва,за да го примами по-близо до езерото,но щом се сви до камъка държейки се за корема вече не му пукаше какво е намилсила.
Джесика не отговори.Главата й се въртеше,но нещо друго я притесняваше.Няколко спомена от последните два дни и минаха набързо пред очите й.
-Джесика?-Тиодор приклекна до нея й помогна да се изправи.Останалите вече се приближаваха гледайки притеснено.
-Джесика,какво има?Притесняваш ме!-упорстваше Тиодор в опит да привлече вниманието й.Прегърна я през раменете й повдигна главата й.
-Джесика?...Какво й е?-попитаха в един глас Габриел и Драко.
Джесика вдигна глава и щом среща погледа на Тиодор рязко го блъсна.Той залитна назад,но успя да се задържи на крака.
-Какво те прихваща?!?-започна той раздразнено,но бързо промени тона си.-Какво има?
-колко съм глупава!-процепи тя през зъби.-А ти...
Тя просто реши да остави изречението недовършено.Направи няколко крачки разбутвайки приятелите си и хукна към замъка с всички сили.В момента единственото,което исакше да направи беше да остане сама.
тиодор понечи да я последва,но Драко го спря с поглед.
-Какво й стана?-попита намърщено Монтагю.
-Мисля,че действието на Амортенцията приключи.-каза след няколко мига Сиело като мрачно Тиодор.Всички се спогледаха мрачно.
-Май е по-добре да се връщаме в стаята.-предложи Емили.

-Да,мисля,че това е добра идея-включи се Габи-Сигурна съм,че ДЖес има нужда да остане сама.
Всички кмнаха и се запътиха към общата стая.Докато вървяха никой не обелваше и дума.Преd изкуствената стена се спряха като заковани.
-Черни изкуства-каза Драко и врататa се появи.Всички влязоха вътре и се настаниха до камината.
-Дали е добре?-наруши след малко тишината Нот
-Ох,Тед,не знам-сви рамене Селин-Съжеляваме,че се получи така гадно.
-Зарежете-момчето се изправи и тръгна нагоре по стълбите към спалнята.
След като се чу силен трясък от вратата,Габи проговори:
-Това беше гадно.Сега кой ще ни оправя кашите?
-Не очаквах Джесика да е пила от отварата и брат ми да си пада по нея-отвърна Емили-Може би всичко ще бъде забравено
-Надявай се-намеси се Сиело-Допуснахме грешка.Имате ли идеи как да я поправим?
Никой не каза нищо.Всички гледаха в различни посоки и всеки се опитваше да измисли нещо.След 15 минути гробна тишина:
-Сетих се!-изписка Габи-Никой не е сигурен,че Джес не изпитва нещо към него,нали?Ами представете си,че го харесва!Можем да я накараме да си го признае
-Джесика да харесва Тиодор?-изсмя се криво Блейз и Габриела го погледна учудено
-Друг план имаш ли,дръвнико?-попита го ледено тя-Аз предполагам,че изпитва нещо
-Може би си права,Габс.Ако Джес наистина го харесва и след като действието на амортенцията отмине ще останат заедно-възкликна Селин-И всичко..
-..ще се нареди-завърпи Габриела
-Плана ми харесва.Ще участвам.Само трябва да накараме Джесика да го хареса..-каза Драко и преметна ръката си през рамене на Габи
-Значи всички сме За?-прехапа устни тя
Всички без Блейз кимнаха
-Какво ти е пък на теб?-попита го Алисия
-Ох..дано Джесика си пада по Тед,иначе работата е опечена-ухили се Блей и кимна в знак на съгласие

Джесика не се появи на вечеря нито пък я намериха в обащата стая.Отиваше почти полунощ,а останалите стояха по канапетата около камината и чакаха нетърпеливо.
-Къде може да се е?-притеснено измърмори Габи.
-да я потърсим ли?-предложи Алисия.
-Минал е вечерния час.Ако плъзнем всички изучилището пък МакГоногъл ни хване...не ми се мисли.
-Да си лягаме,тя знае какво прави.-предложи Селин надявайки се,че е права.
-Утре ще я убия!-каза Сиело изправяйки се.Останалите също се изправиха и пожелавайки си "Лека нощ" тръгнаха към спалните си.
Щом момчетата лязоха в спалните си завариха Тиодор,седнал на един стол и гледащ изнервено в някаква неопределан точка.
-Тед,няма ли да си лягаш?-попита Блейз.
-Още ли не се е върнала?-попита той без да обръща внимание на въпроса му.Момчетата само се спогледаха и това бе равносилно на "ДА!".той се изправи и изхвърча от стаята без да каже и дума.Момчетата се спогледаха и започнаха да се преобличат.
-Дали ще я намери?-попита Монтагю.
-Дано не я намери,че не ми се мисли какви ще му ги наговори тя.-отвърна Драко загасяйки последната свещ.

Тиодор вървеше бързо по коридора.Беше страшно притеснен освен от отсъствието на момичето и от факта какво трябва да направи.Не знаеше къде да я търси затова реши да се постави на нейно място.Това не му помогна особено.
Тъкмо минаваше покрай кухнята когато се сети,че може да е там.Приближи се до картината и погъделичка крушата.Те моментално се превърна в дръжка и той влезе вътре.Погледът му обходи помещението и в следващия момент очите му се спряха на една фигура в ъгъла.Беше седнала на земята прибрала колена към тялото си и гледаше пода.
Пристъпи няколко крачки и вече бе сигурна,че е Джесика.До нея стоеше едно шише,което бе 100% че е алкохол и от него бе останало едва един пръст.
-Джесика,какво си мислиш,че правиш?
Тя вдигна поглед към него.Очите й бяха замъглени и й отне няколко секунди да фокусира погледа си.
-Разкарай се,Нот!-изръмжа тя.
-Няма!Защо го правиш,Джесика?-продължи той приклякайки до нея.
-Разкарай се,Тиодор!-повтори отново тя посягайки към бутилката.
Тиодор обаче я изпревари и захвърли шишено настрани.Джесика го погледна ядно и извади пръчката си насочвайки й към него.
-Теодор,разкарай се иначе ще те омагьосам!
той изтръгна пръчката от ръката й и я хвана за ръката.
-Ставай!Ставай веднага!
тя се задърпа,но в крайна сметка той я вдигна на крака задърпвайки я към вратата.
-Пусни ме,Нот!Веднага!Ще правя каквото си искам!!!-почти извика момичето.Той я спря пред вратата и каза ядосано.
-Няма да те пусна!Сега ще се върнем в стаята и няма да викаш нито да казваш и една думичка тъй като вечерния час мина отдавна!Ясно ли е?-те не отвърна.-Иначе ще те зашеметя и ще те нося до там!
-Все тая.-измърмори тя тръгвайки към вратата.Още на втората крачка залитна и Тиодор побърза да я хване през кръста.
Тя понечи да се възпротиви,но после усети,че сама нямаше няма да успее.
Тръгнаха бързо по корудора,а главата й гъмжеше от всякакви противоречиви мисли.Стигнаха почти до общата стая(без никакви пречки-какъв късмет!) когато Джесика усети,че краката й се подкосяват.Главата започна да й се вие още повече и се вкопчи здраво в рамото му.Тиодор се поколеба за миг после се наведе и я вдигна на ръце.Каза бързо паролата и щом вратата се отвори влетя в общата стая.Вътре нямаше никого,а огънят в камината вече догаряше.Остави я на дивана и я покри с едно одеало.Момичето вече бе заспало когато се върна и я покри с него.
Отпусна се тежко на един от фотьойлите и се замисли.

В това време в спалнята момичетата се опитваха да заспят... Но не можеха, всички бяха притеснени за Джесика... А Сиело бе притеснена и от думите на Емили.
Ей... -прошепна тя. - Елате при мен, искам да ви попитам нещо...
Когато всички се бяха събрали на леглото и, всяка взела своята завивка и седнали в кръг, Панси се провикна.
Спете!
Млъквай, Паркинсон... - озъби се Ем и този път глупавото същество само се зави през глава.
Та... днес Емили ме попита нещо... Такова... дали... аз... Аааа, Ем, кажи го ти...
Дали си пада по Монтагю... Не е чак толкова страшно да се каже, Ели...,
Знам, казват че които се карат, се обичат... И се чувствам странно около него.. Но смятате ли, че има нещо мужду нас? Поне от моя страна... Как изглежда отстрани? - тя погледна като тъжно малко кученце и облегна главата си на рамото на Алисия.

-Ели тази теория си е доста вярна.-каза й Габи
-Да...на мен лично ми се е случвало.-сподели Селин-Веднъж с едно момче само се карахме,проклинахме се,а после изведнъж тръгнахме.Въпреки това такива връзки не са много дълготрайни.
-Като заговорихме за това и аз си харесвам едно момче от Слидерин,но не мисля,че сега е момента да говорим за това-обади се Алисия,която също бе легнала на рамото на Ели защото умираше за сън.
-Сега Джес и Тед са най-важното,за което трябва да се погрижим.В крайна сметка ние забъркахме тази каша!-отвърна Ем и силно притеснение се изписа на лицето й.
-Аз предлагам да поспим малко,а утре ще разберем какво е станало.-предложи Али,а останалите момичета кимнаха уморено.-Дано Тед е намерил Джес....
-Дано...-добави Ели и се мушна под завивките си.
След няколко минути един глас се обади....
-Спите ли?-беше Селин
Не!-отвърнаха Ели,Габи,ем и Али в един глас.Макар и да бяха уморени нито една от тях не можеше да заспи.
-ох,ясно е,че така няма да стане!-изнерви се Емили-Дайте да измислим,да си говорим за нещо.-Всички момичета бяха подали глави над леглата си и след малко бяха отново на леглото на Ели като се опитваха да водят всевъзможни,безмислени разговори за да убият времето...

- Не е до това дали ще издържи едната такава връзка! - за пореден път каза Сиело към 3 през ноща. - Питах ви дали отстрани изглежда, че съм хлътнала! - малко повиши тон и събуди Панси, която метна нещо по нея.
- Щом те питах, значи изглежда, че да... - за пореден път Емили отговори същото.
- Стига сме повтаряли едно и също... дайте наистина да се опитаме да спим, а утре ще наблюдаваме Ели и ще и кажем утре вечер... Сега няма как да ти отговорим...
Някак си те успяха да заспят, макар че сигурно се бяха въртели в завивките си поне още половин час. Сиело сънува нещо странно... Бяха в час по Пророкуване и се учеха да предсказват на чай. Тя бе заедно с някакво момиче, което не можа да разпознае и то и каза нещо от сорта на "Огледай се по-внимателно и ще видиш нещо, което не знам как си пропуснала.". След тези думи момичето се събуди и буквално си седна в него, надавайки лек писък. Единствена се събуди Алисия, защото леглата им бяха близко едно до друго, а и явно не беше заспала много дълбоко. Леглото на Сиело бе в дъното на стаята, но пък бе близо до прозореца.
- Какво има? - попита я, шепнейки, приятелката и.
- Нищо... Просто сън... Колко е часът?
- Пет... Какъв сън? Разкажи ми... - каза го с нещо като умолителен тон и Ели и разказа. После Али продължи да говори. - Интересно... Трябва да има някакво значение, като се събудим... пак... сутринта ще говорим с другите и ако трябва ще отидем в библиотеката.

На сутринта, те двете спаха до най-късно. Когато се събудиха, останалите вече се бяха облекли и ги чакаха. Заедно те слязоха долу, да закусят, без да чакат момчетата. Но ниякоя от тях не забеляза смящата на един диван Джесика... Просто, за да се излезе от общата стая, не беше нужно да гледат на там. Когато пристигнаха в залата, все още нямаше никой. Сиело използва този момент, за да разкаже за съня си. Но след като не можаха да измислят продоподобно тълкувание, решиха да посетят библиотеката... по някое време през деня. Почти веднага след взимането на това "решение" се появиха и Цабини и Монтагю, с почти затворени очи и разрошени коси. Не бяха се погрижили и грам за външния си вид тази сутрин. Е, поне разсмяха слидеринките, макар че след тях дойде още една порция смях - Панси Паркинсон. Тя връхлетя в залата с бесни крачки и сини кръгове от умора под очите, които бяха повече от лесно забележими.
- Вие! Тъпи гъски! Не можете ли да спите нормално една нощ? Поне една? Ще се оплача на професор Снейп! - те се разсмяха, точно на тях щеше да се кара ръководителя на дома... да бе да. - А вие момчета! Укротявайте ги малко, уморявайте ги или каквото щете ги правете но не мога да спя от тях! - гледаше наистина лошо.

Джесика се размърда издавайки странен звук наподобяващ недоволно скимтене.Главата я цепеше ужасно,а тъпото слънце грееше право в лицето й.Няколко минути се мъчеше да го пренебрегне,но без особен успех накрая изръмжа раздразнено и отхвърли настрани огледалото издправяйки се в седнало положение.Зарови лице в ръцете си търсейки някаква студенина,която да облекчи болката.Опита се да си спомни какви ги е вършела снощи,но единственото,което се сети беше че осъзна какви ги е вършела след което се мота из училището известно време и накрая се опита да забрави всичко с алкохол.Последваха някакви проблясъци за Тиодор,ново ходене и накрая пак нищо.
-Мислех,че ще спиш цял ден.-отбеляза някой съвсем наблизо и Джесика подскочи толкова силно,че почти падна от дивана.Вдигна глава и слънцето отново я удари в очите,карайки я да сведе поглед.Премести се малко встрани,където все още беше в сянка и отново погледна.Тиодор седеше в един фотьойл съвсем наблизо и я гледаше странно.
-Трябва да поговорим.-каза той след като тя отново извърна поглед.
-За какво,Тиодор?За това,че се възползва от факта,че благодарение на амортенцията луднах по теб?-изсумтя Джесика.
-Първо,не аз съм сложил амортенция в питието ти!-не й остана длъжен той.-И второ не съм се възползвал от теб по никакйв начин.Когато вървяхме при езерото нямах ни най-малка идея,че си пила амортенция,а когато разбрах вече прекалено късно.Смятах вчера да поговорим,но късмета ме изпревари!
-Да бе,вярвам ти.-отвърна момичето облягайки се назад.
-Искам да си зададеш един въпрос.-продължи Тиодор и момичето го изгледа намръщено.След като тя не каза нищо,той продължи.-Защо те целунах при езерото,защо се зарадвах,като разбрах,че ме харесваш било то и заради амортенцията!Защо снощи те донесох мъртво пияна тук и сега се занивам отново с теб!-той млъкна оставяйки момичето да разбере думите му.
Джесика се замисли.Имаше две причини да го прави-едната беше,за да я вкара след време в леглото(тя веднага я отхвърли тъй като Тиодор не беше такъв човек),а другата-че наистина я харесва.
-Направих го защото държа на теб.Ти си ми повече от приятелка!-неочаквано беше повишил леко глас и момичето се намръщи хващайки се главата.Тиодор се зачузи дали да се усмихне или ядоса.
-Това не променя нищо.-каза най-накрая тя тъй като не може да се сети какво друго да отвърне.Определено беше объркана,но сега след като раплете "пъзела" започна да връща самоувереността си и каквото и да станеше бе сигурна,че няма да избяга като плашлива второкурсника и да си напие за такава глупост.
-Променя.-понечи да спори Тиодор,но се отказа.-Както искаш.Помисли си на това,което току що ти казах и ако решиш,че можеш да ми дадеш шанс...
-Добре,ще си помисля.-прекъсна го момичето.-А сега къде са другите?
-Нямам идея.Предлагам да ги потърсим!-отвърна видимо облекчен Нот.
-Само да се преоблека набързо.
Джесика се изправи подпирайки се на дивана и се запъти към спалните.След няколко минути се върна напълно преоблечена и двамата излязоха в коридора.
-тъй като е събота и закуската е минала,значи трябва да с библиотеката!-предположи Тиодор,а Джесика просто кимна мрачно.
Стигнаха до библиотеката и влязоха вътре.В действителност групичката слидеринци се бе настанила на две маси в едната й част и пишеха нещо говорейки се.Двамата тръгнаха към тях и щом Драко ги видя извика:
-Ето ги и тях!Три пъти ура,че се появиха!
-Млъквай Драко!-изръмжа Джесика сядайки тежко от другата му страна.Останалите тъкмо се приготвиха да извикат "Ура" когато тя изсъска заплашително.
-А някой да посмее да повиши тон,и съм го убила на място!
Останалите се спогледаха озадачено,а тя опря лакти подпирайки главата си.
-Бурна нощ а?-ухили се Монтагю отсреща й.
-Не думай.-отвърна мрачно момичето.-Вие какво правите?
-Говорим за теб.-изсмя се Габи.-И Тиодор.
-Аха,ясно.-кимна тя все така мрачно придърпвайки най-близката книга.

-Е?-Селин повдигна вежди любопитно
-Нищо не станало-обясни Джесика раздразнено-Не ме разпитвайте,а дайте да учим.
Габи въздъхна тежко.Наведе се към учебника си по транфсигурация и се направи,че чете.Десетина минути беше гробна тишина.Чуваха се само тихи въздишки заради проклетите уроци.Габриела усети,че някой янастъпва.Тя вдигна поглед и срещна очите на Драко."Какво?"-каза само с мърдане на устни тя."Да направим нещо.Не искам да умра от скука.Изглеждаме като онази Грейджър."-отговори й по същия начин той.Тя само изпуфка шумно и отново се наведе.Повторно настъпване."Престани веднага!"-французойката размаха пръст заканително."Хайде де,Габс.Накарай ги!".Момичето извърна ядосано очи.
-Хей,искате ли да излезем малко навън?Иначе има опаснот крака ми да стане като палачинка-попита тя леко плахо
-О,само това чаках-отвърна Селин и се изправи-Искам да се махна от тук или ще издивея
Габи се разсмя и вдигна рамена към другите.
-Аз съм съгласен-изправи се и Драко-Блейз?Лис?
-Ама къде ще отидем?-попита Алисия
-Ами..ъъъ..на тазходка в забранената гора.-предложи Малфой и с това докара смеха на останалите-Добре,кажете,ако имате по-добри идеи.
Никой нищо не каза.Това накара Драко да се възгордее.
-Не ви чувам.Да не оглушавам?-подигра се той
-Престани!-намеси се Сиело-Може да..а,вижте.-тя тръгна към прозореца на библиотеката
Наредиха и въздъхнаха щаслтливо.
-Обичам снега1-призна си Габи-Хайде да излезем да се порадваме на снеговалежа.Моооооля!!

- Аз съм за! - каза превъзбудено Ели, обърна се рязко и се блъсна в едно от момчетата, не и се мислеше кое. - Извинявай. - каза му бързо и се мръдна към вътрешността на библиотеката.
В това време и другите се бяха съгласили, събраха си нещата и се отнесоха към изхода. Веднъж излезли навън, започнаха да се целят със снега, който бе натрупал учудващо бързо. На Ем първа и хрумна да се разделят на отбори и така да се целят. Но не се усети, че не можеха да се разделт момичета на момчета... този път. След известни спорове бяха в следния ред... Джесика, Сиело, Селин, Блейз и Драко в единия отбор. А в другия - Алисия, Емили, Габи, Монтагю и Нот. Сигурно се бяха целили в продължение на около час, когато всички седнаха на снега, въпреки че щяха да се намокрят. Последни да се целят останаха, не изенадващо за никой друг, освен за тях самите - Ели и Дейвид...
- Аз съм достатъчно добра! Ще видиш!
- Дааа... ето защо като стрелям по теб те уцелвам.
- ...
И така те бяха спорили почти през цялото време, а тя беше повече от сигурно, че ще има поне една синина. След като и те седнаха на земята, самата тя даде предложението да отидат до кухнята, за да си вземат топъл шоколад или нещо от сорта и да се отнасят към общата стая.

Като влязоха вътре се набутаха на два фотьойла и един диван, точно до камината, което не се оказа лесна задача. Може би щеше да бъде по лесно, ако част от момичета използваха момчетата, които вече бяха седнали, за места за сядане... Но... никой не се нави... Обвили ръце около топлите чаши те си говореха за какво ли не, но всички отбягваха темата за Джес и Тиодор.

-Искате ли да си вземем топла вана?-попита изведнъж Али сетила се за нещо
-Смисъл?-попита неразбиращо Блейз
-Ами....да се изкъпем в топла вода,всички...нещо като минерален басейн.-тя се усмихна при блажената идея
-Сещам се какво имаш предвид.-усмихна се Ели-незнам за вас,но аз отивам да си взема кърпа и бански.
-Кажи ни какво имаш в предвид Али и може всички да се навием.-промрънка Драко,който явно не се сещаше
-Иска да отидем в банята на префектите!-провикна се Селин сетила се на къде бие Алисия.
-Аз съм за!-викна Монтагю,а ели се усмихна злорадо
-Добре и ние идваме...!-съгласиха се Габи,Ем и джесика,а с тях и останалите.След десет минути всички бяха в баните на префектите по бански и се опитваха де се бутнат в басейна.Ели и Монтагю се давеха взаимно,на всички име беше супер весело.Дори успяха да си измагьосат няколко дюшека за които се избиха.....

Габриела издебна момента,когато всички гледаха в друга посока и легна на единия дюшек.
-Хах сега никога няма да стана-присмя им се тя
Всички я погледнаха сърдито
-Сега ще видим тази работа-викна Малфой,който сега беше излязоъл.
Той се засили и буквално се метна върху Габи и дюшека.Момичето изпищя ужасено от тежеста върху нея,а остналите се захилиха.Дюшека се обърна и двамата се озоваха под водата.Излязоха,като Габи една си поемаше дъх.
-Не видях с какво,но този ми запуши устата-изписка тя,като посочи Драко
Отново бурен смях.
-Какво има?-погледна ги неразбиращо Габриела
-Нищо,нищо-измънка Селин
-Стига де,Дейвид!-извика Ели след малко-Не мога да поема дъх от това твое давене.
-А,не ме интересува-измънка Монтагю
-Не се възползвай,Дейвид-извикаха Алисия и Джесика и се расмяха.
Не усетиха как Тиодор и Блейз се бяха приближили към тях и с едно силно"ПЛЯС" двете се озваха във водата.Този път Габи и Драко избухнаха в смях.
-Пада ви се,като ми се подигравахте-олези им с французойката

Миг по-късно Монтагю бе потопил и Сиело под водата, а тя се хвана за кръста му и заби ноктите си в кожата му. Това го накара да я пусне:
- Ау, Малфой, ще ми останат белези от пръстенцата ти! - в следващия миг обви ръце около раменете и и я придърпа към себе си.
Веднъж така притисната Ели не можеше да се мръдне и той просто се потопи във водата, а после пак излезе от нея.
- Е, обещаваш ли да не правиш така повече?
Но тя бе наистина притисната и едва си поемаше дъх, камо ли да говори. Той я потопи отново и пак я изкара, но този път я пусна, защото другите го погледнаха укорително.
- Моля те не прави повече така.
- А! Каза моля... добре няма да правя така... Обаче аз излизам от водата...
Тя излезе от водата и седна на студеня под, загледана в другите и техния смях. Започваше да се убеждава все повече, че има нещо в него, което я привличаше. Той бе някъде около средатана басейна, с гръб към нея, и около него нямаше никой. Сиело направи знак на останалите да мълчат и се метна на гърба му, което го потопи във водата за известно време. За нейно съжаление излезе достатъчно бързо, за да потопи нея, а тя понечи пак да се хване с нокти за него, но се отказа.
- Айде да излизаме преди тея двамата да са се наранили... - каза Драко и те излязоха от банята.

Когато всички се прибраха в общата стая, преоблякоха се и се струпаха отново пред камината. Сиело се постара да си намери място близо до Дейвид, и накрая се оказа буквално до него... Искаше да види неговите реакции.
- Тази седмица мина много бързо... - каза весело Селин.
- Дам - съгласи се с нея Габи, а и всички останали.
- А кога е ваканцията...? - в очите на Блейз се четеше надежда.
Алисия понечи да отговори...

-Ами...след точно една седмица.Което ме навява на мисълта...-тя се обърна към Селин и се усмихна-че скоро Селин ще стане на седемнадесет и май аз ще съм единствената останала шеснадесетгодишна.
-Хах май е така!-обади се Селин-Точно по този повод всички сте поканени на рождения ми ден.
-Драко какво ще кажеш?Защо не е в имението Малфой.-попита го Сиело
-Незнам.вярно,че с вас двете прекарваме почти цялото време заедно там,но..ще видим все още има време.-Всички се съгласиха с решението на младия Малфой.
-Скучно ми е..-промрънка Джесика
-На кой не му е...-отвърна отегчено Габи
-Момичета пак предлагам едно много старо предложение...-обади се Цабини обнадежден
-Блейз този път Хогсмийт не е лоша идея.-съгласи се с него Ем веднага разбрала какво има в предвид-Имаме цял свободен следобед.Някой да има по-добра идея?-тъй като никой не се сети за нещо по-добро групичката дружно тръгна към хогсмийт с разрешението на проф.Снейп,той никога не би им отказъл,като момичетата се опитваха да говорят с момчетата за подарък на Селин,но така че да не я изолират,което се оказа доста трудна задача.След десет минути бяха вече в Хогсмийт.Разделиха се на групи в зависимост от това какво искат да правят и обещаха да се чакат след един час на центъра на града за да отидат някъде заедно....

Момчетата отидоха на някъде, най-вероятно към шегобийницата... Не можеха да бъдат сигурни. А момичетата се разходиха из селото и покрайнините му. Обсъдиха ситуацията с Джесика и Нот, но Сиело се постара да променя темата всеки път щом опредеше до нея. Час по-късно групичката отново се събра и заедно отидоха да пийнат по един бире шейк.
- Всички искаме бирени шейкове, нали... - попитаха момчетата преди да отидат да поръчат. - Ето! - казаха като оставиха десетте халби на масичката.
Ели бе седнала срещу Монтагю, по-скоро той срещу нея, защото дойде последен на масата. На няколко пъти я ритна под масата, но тя го погледна лошо и си мръдна крачетата под масата. Не и беше до заяждания с него, не и днес, не и сега.
- Добре, казвате, че има време... ама няма... Ваканцията е след една седмица, а за една седмица организация не става... Замислете се. - отбеляза Габи.
- Утре ще мисля! - отсече Селин и смени темата.

Всички кимнаха и повече не подвигнаха темата.Сигурни бяха,че Селин ще ги изненада приятно и решиха,че няма смисъл да й досаждат с тъпите си въпроси.Няколко минути прекараха в тишина(е в Трите метли винаги беше шумно),хвърляйки си по някой особен поглед.
-Имам ужасно лошо предчуствие.-неочаквано се обади Джесика и всички впериха поглед в нея.
-Ужасно предчуствие относно какво?-попита Сиело навейждайки се напред и подпирайки лакти на масата.Джесика изглеждаше притеснена,но вътрешни едва се дръжаше да не избухне в смях виждайки загрижените им физиономии.
-Имам чувството..-тя направи кратка пауза поглеждайки всички един след друг.-Че като се върнем в училище ще си умрем от скука!
-О,господи!-изстена с престорено притеснение Селен.-Но това е ужасно!
Групичката се захили неудържимо,а Монтагю и Ели,които седяха най-открая бяха съборени на земята.Смеха им отекна из заведението посрещнат от различни реакции.Някои й ги изгледаха недоволно,че вдигаха прекалено много шум,а други,по-скоро развеселено се усмихнаха.
-Ти си виновна!-измърмори престорено сърдито Монтагю докато изправяйки си се се държеше за задника.(думите му бяха насочени към Джесика)
-Аз?!?-престори се на обидена момичето,при което останалите продължиха да се хилят.
-Това ли имаше впредвид с "ужасното предчуствие"?-ухили се Ели.
-Ъм,не точно....-засмя се тя изправяйки се.тя се изправи вдигайки шишето си с бирен шейк.-Сега имам предчувствие,че...
тя така и не довърши тъй като се чуха няколко стона,които предизвикаха смях у нея,а Драко я хвана за ръкава на мантията и понечи да я дръпне отново да седне.Тя обаче вместо покорно да седне замахна с ръце в жалки(и определено смешни) опити да се задържи на крака разливайки съдържанието на шейка върху Драко,Нот,Селин и Цабини.Останалите не бяха пряко засегнати,но Драко и Нот(Малфой седеше до Джесика,а Тиодор от другата му страна) бяха целите мокри.
Джесика остави предпалзиво бутилката и отсътпи една крачка от масата почти се бълсна в Монтагю,която се заливаше от смях.
Драко и Нот стояха със затворени очи,а от косата на Тиодор и от тази на Малфой се стичаше малко "ручейче" бирен шейк.Двамата отвориха очи и изгледа онищожително момичето.
-Мъртва е.-каза заплашително Драко.
-Определено.-кимна Тиодор,вперил поглед в момичето.Двамата рязко се изправиха и Джесика изписка докато се смееше(звучеше супер странно и смешно) и заобиколи Монтагю втрувайки се към вратата.
Тиодор и Малфой я последваха,а след тях и останалите като някой се досети да остави пари на масата.
Когато и последния излезе на бегом от Трите метли двете момчета почти бяха настигнали Джесика и намерията им бяха пределено ясни-снегът беше идеално отмъщение.
-Пооооомощ!-викаше през смях тя търчеше напред въпреки,че прекрасно знаеше,че я настигат.

Габи се затича към Малфой,но в опит да го спре попадна в здравата му хватка е се озова в снега.Тиодор от своя страна бе повален от Селин и Ем,които също се бяха притекли на помощ на Джес.Четиримата ожесточено се бореха в снега,като надмощие вземаха в този случай момичетата.Ели отново се състезаваше с Дейвид,а Алисия бе изчакала блейз да мине пред нея на излизане и със засилка го повали на земята.Тя се смееше седнала победоносно отгорему,но за няколко секунди нещата се обърнаха и момчето беше върху Али.
-Защо не се смееш сега!-захили се Блейз, но тчно в този момент бе повален от една топка запратена по него от Селин,която бе оставила Тиодор на Ем и Джес....
След час ожесточена борба всички се върнаха в общата стая и се разположиха на топло пред камината.Изведнъж както си седеше Алисия припадна.Лицето и беше бледо,а и момичето бе споделило,че и е лошо,но чак да припадне.Тя веднага бе отнесена в спалните на момичетата,а мадам Помфри заръча на Ем,Селин,Ели,Габи,Джес и Панси за съжаления да я наглеждат от време на време.Момичетата се върнаха обратно при момчетата и оставиха Али да си почива....

-Къде са останалите?-попита Габи няколко часа по-късно.
Само двамата с Драко бяха останалите в общата стая.
-Джес и Тиодор са отишли край езерото,Али бе в спалнята и спи,а Блейз стои да я гледа.Селин,Ем,Сиело и Монтагю решиха да отидат до кухнята.-обясни Драко-Не изглеждаш добре,Габс.
Габи се беше свила в края на дивана и се беше загърнала в мантията си.Беше и студено.Дори топлата камина не можеше да я стопли
-Габи?Габриела?-опита отново Малфой,но не получи отговор.Сякаш думите му минаваха от едното й ухо и излизаха през другото.-Габриела!
Този път тя се обърна.Погледна го безизразно и погледа й отнво се заби в камината
-Какво има,Габи?-той се втренчи в нея
-Притеснявам се за Али.Тя..припадъка й беше много странен..не се знае от какво е бил породен.Освен това..апчих-тя кихна оглушително-настивам.Проклетия сняг ме разболя.
-Студено ли ти е?-попита я Драко-Ела,ще те стопля.
Габриела се расмя оглушително.
-Какви ги говориш?-учуди се тя-Обещахме си да го пазим в тайна,Драко.
-Искам само да те прегърна,нали сме приятели-Малфой я дръпна към себе си и сложи ръката си през рамената й.Тя се сви в него и затвори очи.
-Прекъсваме ли нещо?-няколко минути по-късно вътре влязоха Селин,Ем,Ели и Дейвид.Те гледаха двамата си приятели с вдигнати вежди.
-Аз..беше ми студено-измънка Габриела и се отдръпна от Драко-Ами вие?Взехте ли ми кафе,както помолих?
-А,да-Селин извади една кана с топла течност и я подаде на Габи заедно с една чаша-Али събуди ли се?
-Засега не-наведе глава французойката

-Напомни ми чия беше идеята да дойдем при езерото в тоя студ!-изпъшка Джесика докато вървяха покрай езерото през снега,който почти стигаше до коленете им.
-Твоя.-усмихна се Тиодор.
-А сега ми кажи кога моите идеи са станали смислени,че приемаш?-изпъжка отново тя макар,че едва сдържаше усмивката си.
-Ъъъъ....-беше отговора.-Мисля,че трябва да....-започна след малко Тиодор не не можа да довърши.Джесика беше се спънала в нещо,прикрито в снега и сега се бе проснала на земята на четири крака.
Тиодор избухна в смях,а момичето го погледна намръщено отпускайки се на коленете си.
-Смей се,смей се.Уф аз и моите два леви крака...
-Май неска не ти е ден.Първо разля целия си бирен шейк сега отново....
-Подиграваш ли ми се?-възкликна тя.
-Ъъъм,да.-ухли се момчето.След миг колебание тя го блъсна и той заразмахва ръце опитвайки се да се задържи прав-без успех.Стовари се тежко в снега потъвайки в него.
-Това беше нечесно.-отбеляза той сядайки.Изтърси косата и врата си от снега и погледна към момичето,което се заливаше от смях до него.
-Заслужи си го.-отвърна тя изправяйки се.-Хайде да се пребираме,че замръзнах!
Тя му подаде ръка и той я пое,но вместо да се изправи я дръпна към себе си и я целуна.Усетила,че отвъща не целувката му Джесика се дръпна назад.
-Отвърна на целувката ми.-отбеляза щастливо Тиодор.
-Ъъъ съжалявам.-измърмори момичето.
-Аз-не.Помисли ли си за това,което си говорихме последния път?
Джесика се изправи печелейки време.После бавно кимна без да отделя поглед от заледената повърхност на езерото.Усети,че Нот се раздвижи и се почуства длъжна да го погледне.Обърна се и отново се оказа опасно близко до него.Очите му светеха от нетърпение.Тя отвори уста да каже нещо,но осъзна,че не знае какво.
-Забравих какво щях да казвам.-призна си тя изчервявайки се леко.Тиодор се засмя.
-Щом не съм изял някой шамар или проклятие и не си хукнала нанякъде....значи ми е ясно какво ще ми отговориш.-отвърна весело той,а усмивката му стана още по-широка.
-Да,предполагам-отвърна сконфузена Джесика сетила се,за поведението й преди известно време.Той се наведе леко и отново я целуна,но този път тя отвърна на целувката му без да се опитва да я прекрати.
Въпреки,че я бе притиснал към тялото си момичето още зъзнеше от студ и неволно потрепери.Тиодор се усмихна и я прегърна през рамене и я поведе към замъка.
-Сигурна ли си,че сега не си пила Амортенция?-пошегува се той,с което си заслужи един не много силен удар по гърдите.-Ясно...не си.
Имаха още малко време до вечерния час и затова тръгнаха към подземията към обащата стая.Стигнаха фалшивата стена,която служеше за вход към общата стая на Слидерин и след като казаха паролата,влязоха.
Вътре се беше почти опразнило.Бяха останали двама второкурсници,пишещи някакви домашни,един седмокурсник и шестокусничка,които се бяха усамотили в ъгали и разбира се най-шумните-тяхната компания.Когато ги видяха(вече не бяха преърнати,но физиономията на Тиодор не можеше да се сбърка) всички се ухилиха.
-Най-сетне!-изстена Селин облягайки се назад.-Взехте да ставате банални!
-Моля?!?-възкликна Джесика.
-Джес,беше ясно като бял ден,че ще тръгнеш с него и просто Тед щеше да се побърка докато го осъзнаеш!
-Оооо да!-кимна и Драко намигайки на приятеля си.Джесикапримига срещу тях после стрелна с поглед Тиодор и вдигна заплашително пръст към него.
-Ах ти!Заради тебе вече се изчервявам като някаква лигла,хлътнала по някой готин батко!-Тиодор се ухили и я прегърна през раменете.Двамата се настаниха на едно канапе до останалите и Тиодор попита.
-А какво стана с Али?
-Още спи.Цабини е при нея.-отвърна Габи.
-Пропуснахме ли нещо....интересно?-попита с дяволите усмивка Джесика поглеждайки всеки от приятелите си.

Блейз седеше до леглото на Али и препрочиташе задълбочено едно писмо адресирано до Алисия.Момчето знаеше какво й е и защо е припаднала.Беше от силния шок,който и бе донесъл едно писмо.Писмото беше от сестра й(която Алисия не споменаваше защото не я смяташе за такава),в което пишеше,че родителите и са били убити в мисия от група аврори и че тя наследява цялото им богатство на стойност 3 милиона галеона."Господи.Тя сега е милионерка.Ако й кажа,че я харесвам ще помисли,че е заради парите й"....Нямаше представа колко е прав.....
-Ох...-промрънка Али и се надигна от леглото-Блейз...ти какво правиш тук?Чел си писмото нали?
-Ами...да-призна си момчето.-Много съжалявам.
-Беше въпрос на време-отвърна някак безизразно италианката и отметна косите си-Все пак благодаря,че си стоял при мен.-тя стана,облече се и отиде до прозореца.Облегна се на него и загледа снега.Тяколко сълзи се стекоха по бузите й,но тя бързо ги изтри,не искаше да показва слабост.Точно тогава Блейз се приближи до нея и я прегърна.Момичето въобще не мислеше какво върши,в момента имаше нужда само някой да я утеши още повече щом е момчето,което харесваше толкова много.Тя обви ръце около врата му и се сгуши в него като глухо зарида.
-Искам да знаеш,че винаги ще съм до теб...-прошепна й той-и не е защото си богата.-тук Блейз се изпусна,но твърде късно.Али го избута от себе си и го погледна с такава злоба,че на момчето му се искаше да потъне в дън земята.
-Значи си чел и втората част от писмото,а!Изобщо как смееш да ми пипаш личните вещи.И моля те не ми обяснявай,че не е заради парите,сам се издаде.Странно защо досега никога не си ми обръщал внимание,а точно сега.....не мога да те гледам...толкова си долен и противен!-тя го изгледа с погнуса и изхвърча от спалните на момичетата,а после и от общата стая.Цялата компания изгледа бясната Али с голяма почуда,а после и Блейз,който слизаше много умърлушен по стълбите водещи към момичешките спални.
-Какви ги свърши този път Блейз?!-попита го Драко с насмешка,но не получи отговор.Цабини седна при останалите,но не убели и дума.Само седеше загледан в камината и си мислеше за нещо...