Тъмната страна

Автори:
Йоана Димитрова
Албена Димитрова
Елена Чаушева
Юлия Панделиева
Ивет Попова
Виолета
-----



Име:Джесика Дарк(Anna Valerius)
Дата на раждане: 13 юни(почти на 17 е)
Роднини:Майка-Елизабет,баща-Роджър,по-голям брат-Майкъл
Дом:Имението на семейство Драк в покрайнините на Лондон
Националност:англичанка
Училище:Хогуортс
Дом: Слидерин
Курс: 7
Любим учител: ръководителя и очител по отвари-професор Снейп разбира се.
Омразен:няма
Любим предмет:Трансфигурация и Вълшебство(по-тези е най-добра,но и другите й се отдават малко или много)
Омразен предмет:Историй на магията(повече часове ги приспива и от там идват и по-гадните й оценки)
Най-добра в:Трансфигурация и почти всички видове магии(без тези,които биха помогнали на човек да почисти или излекува някого,просто нищо не става)
Слава:До трети курс никой почти не я познава,но след като прекарва близо седмица в имението Малфой(сем. Малфой и Сем.Дарк са близки приятели~в биографията повече~) Драко я приобщава към елита на Слидерин.Още на четвъртата година вече познава всички и с Драко си остават приятели макар различните им характери
Други данни:
Биография:През целия си живот е живяла в имението на семейство Дарк.В началото била много свита и необщителна,но след едно лято прекарано при семейство Малфой(баща й бе изчезнал за малко,а майка й,която работи в министерството трябваше да замине за известно време) заедно с брат си Джесика е станала много по-хладнокръвна,и с по-голямо самочувствие съответстващо на потеклото й.
Същата година започна да се движи с младия малфой и се издигна.сега обаче двамата не са чак толкова близки,но пък тя си остава от елита на Слидерин от където са й повечето приятели.
Вредни/полезни навици: Обича да играе куидич(макар че не е „преоткрит талант”) и да се разхожда вечер из замъка(което е в разрез с правилата ама те правилата са създадени за да се нарушават Smile ) ~лоши навици-понякога изпада в депресия и нищо не може да я трогне,бурни нощи
Характер:особено променлив,по принцип весела и готова на всичко,но понякога „й гръмват бушоните” и не е добра компания.Сериозна и отговорна,но лесно избухлива.Злобничка по природа,но само към определени хора.Не се колебае да използва магия,когато някой я нападне(я устно,я с магии).Абе,общо взето приятен човек.
Външен вид:Висока,слаба с дълга чуплива кестенява коса и синьо-сиви очи.




Име:Алисия Ланцини
Родители: Майка-Лара Ланцини,баща-Рикардо Ланцини
Дом: Имението Ланцини в Италия
Националност:Италианка
Училищe: "Хогуортс"
Дом:Слидерин
Курс: 7
Любим учител: проф.Снейп
Омразен учител:проф.Макгонъгол
Любим предмет: Отвари
Омразен предмет:Билкология
Най-добра в:отварите
Описание:Има типичните италиански черти-тъмна дълга коса и зелени очи.Много е надута и нахална,заради произхода си.Силно се гордее,че е дъщеря на един от най-известните магьосници в Италия
Години: 16(скоро ще навърши 17)
Дата на раждане: 19 Март
Биография: Супер разглезена благодарение на майка си,но баща й я е научил да е по-надменна и злобна отколкото лигава и глезена."Трябва да си силна и никога да не прощаваш"-култовата реплика на баща й щом си позволи да се разглези малко.Живее с майка си и баща си,в училището е по-малката й сестра Изабела,която е 5 курс.
Навици:Обожава разходките по магазините и да прекарва времето си с баща й
Вредни навици:понякога изпада в депресии,обича безумно много шоколад,но в много количества рискува да развали фигурата й...въпреки този факт момичето не може да устои на сладките изкушения
Характер:Попринцип си е глезена,но щом баща й я стегне може да бъде много злобна,алчна и надменна.Има големи амбиции да е навърха!
Особени белези:Бенка на ръката й под формата на буквата"Л"-семеен белег на всички от семейство"Ланцини"



Име: Селин Рудоулфус Лестранж
Роднини: Майка и Баща (Извън закона). Отгледана от леля й Нарциса и Лорд Малфой заедно с братовчед си Драко
Дом: Имението Малфой
Националност: Англичанка
Училищe: "Хогуортс"
Дом:Слидерин
Курс: 7
Любим учител: проф. Макгонъгол и проф. Снейп
Омразен учител: Сибила Трелони- науката, която преподава е скучна и няма никакъв дар...
Любим предмет: Трансфигурация, Отвари и Черни Изкуства( жалко, че не ги преподават "Хогуортс")
Омразен предмет:Прорукуване
Най-добра: В Трансфигурацията и бързите магии и проклятия
Слава:Винаги са й казвали, че е много красива... че прилича на майка си, но в Хогуортс не е запомнена с красотата си, а като момичето с което никога не трябва да се заяждаш.
Години: 16 (след няколко месеца 17)
Дата на раждане: 21 Ноември
Биография: Родена е преждевременно в 5 месец, защото майка й не успявала да върши задълженията си към Черния Лорд. От както е на една живее при сестрата на майка си- Нарциса Блек Малфой и Лорд Малфой. Имала е сравнително добро детство с братовчед си Драко (любимата им дейност била да подлудяват детегледачка след детегледачка). Има кон на име Орион той не се подчинява на заповеди като самата Селин. Често язди с братовчед си в имението. И често се подвизава с Тоби (лудия и заек). Никой не знае от къде го има... Когато някой я попита избхва в смях...
Навици: Обича да изучава очите на хората ( "Те показват всичко... колкото и дълбоко да е скрито то!")
Вредни навици: Пиянства често с приятели.
Характер: Има много специфичен харектер. Не може да понася да и заповядват или да и се налагат (Моля ви я наглеждайте. Организмът й е в състояние, което я възпира от следването на заповеди, откакто е на две. -каза леля й с усмивка). Много обича газирани топчета. Мнго труден вкус има към храната и попринцип не яде много. Обожава да дразни хората (преценява слабото им място с по-задълбочен поглед)
Външен вид: Високо слабо момиче. Много бледа кожа и гарваново черна коса. Изключително дълбоки и красиви зелени очи от който лъха топлина (наследство от баща й). Лицето й е много красиво с изваяни и нежни форми... Средно висока (1,76 см)
Особени белези: Има доста белези по себе си. С Драко бяха стигнали до извода, че един от начините да избягаш от проблемите бе да си отвлечеш вниманието с болка. По лявата й ръка има много резки от острие на нож.(Той гледаше с ужас белите белези по ръката на Лестранж. Беше абсолютно ясно, че те бяха причинени от нещо остро и още повече-бяха направени нарочно).
Травми: Когато е била на 4- счупен крак (при опит за бягство със скок от 2 етаж). на 6- счупена китка (нейзвестни причини на леля й)
Обича: Да дразни хората... Да всява страх ("Веднъж една първокурсничка от Хъфълпаф се разрева след като я погледнах").
Приятели: Само следеринци. Всички са момчета.
Качества: Умее да отблъсква проклятието "Круциатус" и за това е много благодарна на Лорд Малфой. Говори змийски-наследство от фамилията и...
Любим цвят: Черено и слидеринско зелено
Любима книга: "Как да станем зоомаг ?"
Любим спорт: Куидич




Име: Габриела Льо Клер
Роднини: Майка-Александра,баща-Кристиано Льо Клер
Дом: Имението Льо Клер
Националност:Французойка
Училищe: "Хогуортс"
Дом:Слидерин
Курс: 7
Любим учител: проф.Снейп
Омразен учител: Сибила Трелони- науката, която преподава е скучна и няма никакъв дар...
Любим предмет: Отвари и ЗСЧИ
Омразен предмет:Прорукуване
Най-добра в:черните изкуства
Слава:Всички казват,че Габи е типичната французойка.С дълги руси коси и небесно сини очи.Но в Хогуортс й излиза славата на Ледена кралица,защото никой не бива да се зажяда с нея.
Години: 17
Дата на раждане: 14 Януари
Биография: Габриела израства със семейството си и по-големия си брат-Андрей.Детството й е безгрижно и преизпълнено с хубави моменти.Никога не е била лишавана от нещо,защото родителие й са заможни и всичко й е било осигурявано до най-малката прищявка.
Навици: Обича да гледа звездите.
Вредни навици:Честото пиене на алкохол
Характер: Има много специфичен харектер. Не може да понася да и заповядват или да и се налагат.Не търспи лицемери и такива,които се мислят за повече от нея.Габи може да бъде мила и изкискана,но ако някой направи грешката да се заяде с нея,тежко и горко му.
Външен вид: Габи има дълга руса коса и небесно сини очи.Кожата й е бледа,но все пак има някакъв тен.Слаба е.Висока около 1.70.
Особени белези: Има рожденна татуировка-черна роза,на кръста си.


Име: Емили Нот
Роднини: Мелиса Нот и Рейс Нот(майка и баща(издирва се))
Дом:Имението Нот
Националност: Англичанка
Училище: Хогуортс
Дом: Слидерин
Курс: 7
Любим учител: Снейп
Омразен учител: Макгонагъл и Трелони
Любим предмет: Отвари и ЗСЧИ(от предмета научава за тъмни магий)
Омразен предмет: Пророкуване
Най-добра в: Тя е метаморфаг, добра е в по-трудните черни магий.
Слава: Емили се слави с невероятната си красота и изключително надменният и характер. Ненавижда някой да я подценява и мрази интриганти и лъжци.Често някой решил да и се отвори, приключва в болничното крило.
Години: 17
Дата на раждане: 1 Ноември
Биография: Емили израства с брат си и с майка си. Често страда от липсата на баща, но Тиодор винаги успява да я разведри.Дори когато с Нот старши започват да се виждат, тя никога не изпитва тъй като възрастта й я учи да не прощава и да не се размеква. Никога не и липсва нищо, но въпреки това, че получава всичко тя не е никак разглезена, цени приятелите си и служи само на един човек.
Навици: Ходене по дискотеки когато има свободно време, приказване с приятели..
Вредни навици: Честото пиене и пушене.
Характер: Ненавижда някой да се опитва да я командва, да спори с нея. Мрази когато е в лошо настроение някой в близост до нея да се лигави и да вдига шум. Прави всичко за приятелите си и никога не ги предава. Рядко се размеква, винаги е сериозна и обожава да дразни хората който не и допадат.
Външен вид: Дълга до кръста черна коса и удивително червени очи. Нещо което се среща през векове в рода й. Стройна и слаба фигура с перфектни черти.



Име: Сиело Малфой (Хадиджа)
Прякор: Ели, Сия, Ело
Майка: Ана-Мария Малфой
Баща: Джерами Малфой
Брат/сестра: Александър (17 – Слидерин) и Мария Малфой (17 - Грифиндор), Роза Малфой (12 - Грифиндор)
Дом:Вила в Йоркшир...
Раса: Човек
Националност: Англичанка
Години: 17
Зодия: Близнаци
Дата на раждане: 27 май
Кратка история: Родена в Англия, живяла там през целия си живот с изключение, на времето прекарано в Дурмщранг или ваканциите във вилата в Австралия... Мести се в Хогуортс, защото не издържа в старото си училище.
Характер: Опитва де да бъде мила с всички наоколо. Прави го дори, когато човекът насреща и е неприятен. Понякога избухва, доста лошо. Когато обяви някой за свой враг или обратното, същият трябва през цялото време да е нащрек. Изключително интелигентна личност, често прибягва до хитрости, но радко до подлост (макар да има такива случаи...). Честна е. Услужлива. Лоялна и винаги готова на рискове, заради приятелите си.
Външен вид: Златисто руса, дълга до кръста коса, очи – изкрящо сини. Носи основно черни дрехи дори когато не е с униформата си. С нормални за възрастта си ръст и тегло (дори е леко кльощава). Кожата и е доста светла и малко прилича на призрак, когато е болна.
Особени белези: Сребърна гривна на лявата ръка, с няколко висулки по нея – пантовка, сова, котка, змия, монета
Домашен любимец в "Хогуортс": сова – Фин
Домашен любимец вкъщи: Черна котка – Салем
Любимо животно: сибирски тигър
Любими занимания: Разхождане из замъка.
Любим цвят: Черно и сребърно
Любимо ядене: Захърни пера
Любимо питие: Бирен шейк
Хоби: Да чете, да танцува, да се смее, да се запознава с хора
Езици: Владее перфектно английски и български.
Богърт: Огромен паяк
Училищe: "Хогуортс"
Бивши училища: 1 година в Дурмщранг
Дом: "Слидерин"
Курс: 7
Любим учител: Професор Снейп
Омразен учител: Професор Трелони
Любим предмет: Отвари
Омразен предмет: Прорукуване
Слава: Известна като добро момиче, но само с тези които не я дразнят. Позната като “геният по отвари” или “златното момиче на Снейп”, понеже няма нито една грешка в правеното им.

Часа бе 7 вечерта, навън валеше дъжда, а от общата стая на Слидерин се чуваха крясъци, стигащи чак до вторият етаж….
-Невероятен глупак е! Ти да не полудя!?-Емили не можеше да повярва, че брат и се опитваше да я сватоса с някакъв седмокурсник от Хафълпаф.
Двамата ожесточено спореха.
-Тиодор! Да съм те молила?! Не! Не съм! Дори не искам да виждам тоя малоумник…..по дяволите! Та аз дори не му знам името!
-Добре де Емили! Успокой се! Не е кой знае какво! Пък и нямаше да си допаднете!
-Дори и да си допадахме, пак нямаше да му обърна внимание!-продължи да вика слидеринката.
Брат и само въздъхна и се отпусна на креслото, замисляйки се защо изобщо се бе опитвал да й намери приятел, като знаеше, че след това най-много да си изпроси и някой друг шамар. Пък и тя бе красива, можеше да има всеки, просто тя винаги бе казвала, че любовта е за глупаците….
Емили пък само изсумтя звучно и седна на другото канапе.
-Не знам как ти идват такива идеи!?
-Добре де, съжалявам. Поунесох се малко!
-Малко ли?! МАЛКО!-Сега вече Ем крещеше!-Та той ми подари цветя пред половината слидеринци и цял Грифиндор! На това малко ли му викаш!
От картината на стената се чуха стъпки и някой прекъсна разговора им….

В стаята влезе Джесика,която изгледа и двамата изпод вежди.
-Знаете ли къде се чувате вие двамата?!?-попита тя с лека усмивка.
-Изобщо не ме интересува!-извика в отговор Емили.
-Крещи за глупости!-отвърна Тиодор и махна към вратата.
-О,да бе аз съм сляпа!-изсмя се Джесика.-Съжалявам,Емили,оня обаче наистина не е в ред щом го направи пред всички!
-на мен ли го казваш?!?-отново извика Емили и погледна гневно брат си.
-Успокой се,Емили.-вдигна ръце Джесика.Точно в този момент не искаше да се кара с никого.-Професор Снейп щеше да идва да проверява да не направиш някой глупост като излетя така с викове.Убедих го,че нищо няма да направиш и лично ще се погрижа затова.Не искам да си изпрося мъмрене от него.
-Но заради ей тоя тук...-тя посочи брат си,който я изгледа възмутено.
-Тиодор,сега е момента да се изнесеш....-отбеляза с лека усмивка Джесика и момчето се извърна към нея.-Моля?
той присви леко очи и се изправи насочвайки се към спалните на момчетата.Джесика се настани на мястото му и изгледа Емили.
-Трябваше да видиш физиономията му като изхъвръча от залата.
-не ща да го виждам.-отвърна Емили все още ядосана и се облегна назад във фотьойла.-не знам как брат ми изобщо...-тя поклати глава.
-не е толкова страшно!ще си го върнеш!-ухили се Джесика насреща й.-съвсем скоро и другите ще започнат да се връщат.Може да има някое друго подмятане,но не им обръщай внимание!

Габриела и Драко влязоха в общата стая със смях.
-Здравейте-поздрави Габи-Боже..не знаете какво стана туко що
-Искаме ли да знаем?-повдгина вежди Джесика
-Със сигурност-намеси се Малфой-Особено за Ем,ще е важно
-О не,ако е за онзи..-Емили размаха ядно ръце
-Точно за него е-засмя се Габриела-Преди малко го чухме да обяснява на приятелите си,че ще направи клуб:"Обичам Емили".
Чернокосата замръзна,а след малко се хвана за главата.
-Брат ми е виновен за всичко-изсумтя тя-Ако не беше се опитвал да ме сватосва нямаше да стане така!
-Нищо кой знае какво-Габи седна до нея и я потупа по гърба
-Аз ще се кача при Нот-оповести Драко и тръгна нагоре по стълбите
-Сякаш някой го е питал-изконстатира Джесика-Някой виждал ли е Алисия?
-Сутринта я мернах на закуска-обясни Габриела-Мисля,че скоро и тя е дойде при нас
Джесика вдигна рамене и погледна към Ем.
-Някой има ли идеи какво да правим?-попита младата Дарк
-Този път съм пас-блондинката се опря назад и се загледа в камината

В същия момент в стаята влезе Алисия с купичка сладолед в ръка.
-Какво?-попита тя момичетата вперили поглед в нея
-Не ми казвай,че си чакала до сега на онази невероятно дълга опашка за допълнително сладолед!-попита я Джесика насмешливо
-Ами,да!-отвърна съвсем естествено Али и добави-А между другото...този..хм...как да го наречем...-това се отнасяше за Ем,която отегчено и вече супер раздразнено допълни:
-Да,знам...онзи от Хафълпаф!И това само заради Тиодор кълна се ще го убия!-Емили сви ръцете си в юмруци
-Хей по-спокойно!-зауспокоява я Габи-Между другото сетих се за нещо,което можем да направим,ако искате де.
-Имаме ли избор?!-попита Джесика с лека усмивка,май се досещаше какво ще предложи Габриела.
-Ти да не би....-Ем се ухили злобно
-О....да!-Али също бе зацепила за какво става дума.
-Е щом всички сте съгласни....Предложението ми е да намерим момиче на Тиодор....ще падне голям смях,а и ще можеш да му го върнеш.
-Въпроса е коя?...-замисли се Ем
-Да потърсим някоя.Имаме достатъчно време.-Али стана и подкани приятелките си.След малко момичетата вече бяха вън от общата стая и избираха подходящо момиче за Нот младши....

Селин тъкмо се канеше да влиза в общата стая като видя момичетата, които търсеше да излизат. Тя се усмихна на Емили и каза:
-Член съм на нов клуб... Първата членка. Обещаха ми плакат и значка с огромен надпис " Обичам Емили! "-Емили се извърна рязко към нея, в погледа и се четеше ярост, по-скоро казваща " ако си го направила наистина си мъртва". Лестранж се подсмихна засмучи карамелизирания еклер, който си взе от кухнята. Тя застана до Габриел и се вслуша в разговора на момичетата, като загря за какво си говорят каза:
-Милисънт Булструд. Не можеш да го накажеш по-лошо....

-Селин...и аз се радвам да те видя!-обади се Алисия и й се усмихна-колкото до Милисънт наистина добро наказание,но аз си мислех за някоя от другите домове.
-Да ако е слидеринка няма да е толкова интересно.-съгласи се Джесика
-Още първия път си помислих за Грейнджър-подсмихна се Селин-но нея дори с цял казан любовна отвара няма да я накарате да се влюби в Нот.
-Зъбите й пречат да се налее каквото и да било в устата й-констатира Габи.Точно тогава покрай тях мина групичката на Ромоилда Вейн с значки"Фен Клуб ХП".Момичетата се разхилиха,а Селин се обърна към Емили:
-Май клуба на Потър ще засенчи твоя.-тя пак се подсмихна и захапа от еклера си.
-Много смешно!-сопна се Ем-но всъщност Ромоилда никак не е лоша за брат ми.Представете си"Любовницата на Потър влюбена в един от смъртните му врагове-Тиодор Нот".Не звучи ли прекрасно.-лицето на Емили светна от злоба
-Щеше да е по реалистично ако беше с Драко,но щом е за отмъщение на Тиодор и тая кокошка става.-съгласи се Джесика
-Сега остава да намерим от някъде любовна отвара.Нямаме време да я правим!-добави Габи.Досега не бяха помислили за това.
-След малко се връщам!-оповести Али,а след пет минути се върна с шишенце розова отвара в ръка-Е,да намерим оная пачавра и да свършваме!Вече започна да ми писва!-Алисия беше от хората на които адски бързо им писва от нещо,затова сега на лицето й имаше едно леко досадно изражение....

-Някакви идеи как да го направим?-попита Габриела.Момичета се спогледаха,но за момент никой нищо не каза.
-Дайте на мен.Имам идея.-усмихна се злобничко Джесика и ротегна ръка.Емили й връчи шишенцето със странна физиономия.
-Какво си намислила?
-Отива в кухнята нали?Дочух,че щели да правят купон в кулата на Грифиндор по случай нещо си...-останалите я погледната учудено.-Едва ли ще пропуснат да пийнат нещо преди да се качат горе!
Слидеринките се спогледаха многозначително и се усмихнаха.Тръгнаха бързо към кухнята,към където се бяха насочили групичката на въпросното момиче.
Още беше едва шест-седем часа,но слънцето лека-полета се канеше да залезе.
Най-сетне стигнаха в кухнята и се исипаха вътре.Както и предположиха грифиндорките явно бяха дошли за да отмъкнат храна за пиршеството си.
-Селин,Емили отвлечете им вниманието.-каза Джесика.Двете кимнаха и се приближиха до групичката грифиндорци.Джесика дочу подигравателния смях на Селин.
-Я,фен клуба на Хари Потър!Кажи ми Вейн как можеш да делиш скъпоценния си Потър с толкова хора?!?Не е в стила ти!
-Млъкни,Лестрандж!Не е твоя работа!-отвърна някак странно ромилда и се изчерви леко.
-Като гледам клубът "Обичам Емили" също се развива бързо.-включи се друга грифиндорка,чието име май беше Парвати Патил.
Емили се наежи и започна кратка словесна борба отвличайки вниманието на другите момичета.Габриел обаче следеше с поглед Джесика,който пое няколко чаши със странно подозрителна течност.Извади шишенцето и сипа в едната чаша,но бе блъсната от едно невниматилно духче,което зае да се кланя и извинява.Тя го отпрати,но белята беше сторена.В още една от чашите имаше любовна отвара.Тя въздъхна леко притеснено и побърза да се намести между двете групи момичета.
-Селин,Емили оставете ги!Какво се занимавате с нищожества като тях!-другите две момичета я изгледаха малко странно.нали именно тя ги бе накарала да се заяждат.-А колкото до Потър....колкото и да е тъп няма да се хване с малки момиченца,които освен мляко не пият.
-кой е малко момиченце?Сигурна съм,че вечер мама не завива!-почти изкрещя Ромилда насреща й.
-Завива ме ама не мама.-озъби й се Джесика.-Добре,хайде да видим!Тя махна на едно духче и то понесе таблата напред.Джесика вдигна две чаши(едната знаеше със сигурност,че е сипала отвара) и подаде чашата с отвара и алкохол на Вейн.Тя я пое леко намръщено,но нищо не каза тъй като духче й бе предпожило за пиене,а не слидеринката.Останалите не останаха по назад.Всички надигнаха чашите и изпиха течността на екс. След миг няколко от грифиндорките започнаха да кашлят и да си правят вятър.Ромилда не реагира,но лицето й бе кръв червено.
Слидеринките избухнаха в смях-дали заради реакцията на грифидорките или заради факта,че след съвсем кратко време Ромилда ще се помъкне след Тиодор-не можеха да кажат.
-Добре се справи като за начало...-подигра й се Емили през смях.
-Хайде да се махаме...-предложи Алисия и останалите се съгласиха.Щом излязоха от кухнята Ромилда промърмори:
-Имам чувството,че нарочно дойдоха след нас!Едва ли са дошли само за по едно питие!
И нямаше представа колко е права.

Слидеринките пък от своя страна се заливаха от смях вървейки към общата стая на Слидерин.
-хора,трябва да ви кажа нещо...-обади се със сериозен глас Джесика.
-Ооо не ми разваляй хубавия момент!Смо да видя как Ромилда гони брат ми и мога да си умра спокойна!-изсмя се Емили.
-ще се наложи.-отвърна мрачно Джесика.-Стана гаф.
Всички извърнаха поглед към нея.
-Гаф?-възкликна Емили.
-В още една чаша попадна малко отвара.-отвърна Джесика леко притеснено.
-Коя?-почти извикаха всички в един глас.
-Нямам идея.Мисля,почти съм сигурна,че беше грифиндорка.
Новината хич не се хареса на момичетата,но все пак целта беше постигната.А и ако и друга грифиндорка се вляби в Тиодор щеше да става още по-голям смях.

Сиело вървеше забързано по коридорите на подземието, от което косите и се вееха след нея, а всеки път щом завиеше зад някой ъгъл от нея оставаше само един рус облак. Глупавата и по-малка сестра и беше създала проблеми: Пратила сова на родителите им за нещо, но объркала адреса и горкото животно се беше загубило, а после бе взела птицата на другата издънка на семейство Малфой и бе постигнала същия „успех“. Кой по дяволите позволяваше на безмозъчна второкурскинчка, от Грифиндор, да използва сови? И защо, иначе разумните и родители, се бяха издънили като и бяха подарили собствено животно? Сега трябваше да използва Фин, за да изпълни желанието на малката гад. Нямаше никакво желание да го прави и когато свърши изхвърча от соварника, блъскайки Роза на земята. Бе толкова ядосана, че в първия момент дори не разпозна гласовете и смеха, които чу. Веднъж разпознала съученичките си, настроението на Сиело сякаш се оправи мигновено. Оправи русата си коса, същата като на братовчед и Драко, и мина зад ъгъла, за да ги изненада в гръб:
- Охооо... кого виждам? Това не са ли най-веселите слидеринки днес? Казвайте какво сте направили днес и защо не сте ме извикали! - каза го весело и леко им намигна.

Селин се засмя и каза:
-Защо винаги трябва да има направено нещо ?! Този път позна обаче Ели... Леле ефекта ще бъде главозамайващ! Сигурна съм! Просто няма начин! Горкия Тиодор!
-Добре! Цялата съм в слух..-подсмихна се Сиело
-Значии -Алисия започна да разказва- Нали беше на вечеря днес?- Малфой кимна- и знаеш какво е направил Тиодор?
- Е то цялото училище знае!- засмя се слидеринката и Емили се намръщи още повече. Али се направи, че не я забелязва и довърши суъвсем простичко: - Върнахме му го тъпкано..- Джесика се приближи до Сиело и започна да шепне в ухото и какво са направили. След като завърши другото момиче се закова на мястото си и каза:
-Какво сте направили?! Каквото и да направи Тиодор, вашето е 100 пъти по-лошо! Браво! На кой беше идеята?- този път се обади Габи, която до сега си мълчеше:
-Джесика! Определено нямаше да се сетим за товам, ако не беше тя!- Слидеринките се засмяха и продължиха по пътя си. Селин изведнъж спря да се смее и попита:
-Дали до утре сутрин ще има ефект отварата?
-Да се надяваме, че няма да има Грифиндорки в общата стая тази вечер- засмя се Алисия и продължи да говори- Наистина дано утре сутрин да подейства отварата. Ако е попаднала отвара в някой от нашите чаши, ни трябва противоотрова, защото ще става лошо...
- Тази част сте пропуснали да ми я кажете- заоплаква се Сиело с престорено тъжен глас, но после продължи по-ведро- Спокойно, ще направим противоотрова, Снейп ще ни даде съставките...
-По-скоро ще ги даде на теб... На мен едвали, не помниш ли, че миналата ми отвара за малко не срина кабинета до основи? -каза Селин и се засмя
-Това малко трудно се забравя- засмя се и Емили.. Кикотещите момичета стигнаха общата стая и се вмъкнаха вътре.

В общата стая нямаше почти никой затова момичетата решиха да потърсят момчетата.Без тях им беше супер скучно,а и искаха първи да видят какво ще стане с Тиодор.Навън бе топло,майското слънце грееше толкова силно,че момчетата нямаше къде другаде да са освен навън.Групичката слидеринки излезе навън и се запъти към куидичното игрище.
-Предполагам,че са там!-каза Емили и всички тръгнаха натам.Ем познаваше брат си много добре и знаеше къде ще отиде.Скоро стигнаха...и наистина Гоил,Краб,Монтагю,Малфой,Цабини,Нот и капитана на отбора Флинт правеха поредната тренировка на отбора или по скоро така си мислеше Флинт,защото момчетата до такава степен се лигавеха,че чак беше смешно да ги гледаш.Щом видя идващите момичета Флин тотално се отчая,че отбора му ще се концентрира и се отказа да прави тренировки,освободи ги,а самия той тръгна да си ходи начумерен.
-Хей Флинт какво ти е?-попита го Селин докато минаваше покрай него.Той кимна с безнадежден поглед към момчетата и отмина.
-Какво сте направили,че така ядосахте Меркъс?-провикна се Джесика към идващите към тях момчета.
-Нищо особено.-направи се на невинен Монтагю
-Джес какво си се загрижила за Флинт,да не би да го харесваш?!-попита я Малфой и се усмихна ехидно
-Не просто ми беше любопитно.-отвърна съвсем естествено Джесика
-Виждам,че ви е много лигаво-започна Алисия-но искате ли да поиграем куидич?
-Аз имах друго предложение,но ми е все тая-каза Цабини като започна да си играе с един снич
-Какво....-попита отегчено Габи-не ми казвай,че пак искаш да отидем до Хогсмийт.без разрешение ще ни е малко трудно,защото сме много хора.
-Да не се бях замислил за това.-призна си Цабини като гледаше натъжените Краб и Гойл,които таяха голяма надежда в това предложение.
-Тогава да играем куидич!-провикна се Сиело.Момичетата,макар и да не бяха част от отбора си имаха метли,които с едно"Акцио метла"се озоваха при тях.
-Е след като сме готови....-заразпорежда се Тиодор-ще играем момичета на момчета.Тъй като сме по шестима обаче,всеки отбор ще има по двама гончии,а не по трима.момичета разпределете се и да започваме.-Всички бяха съгласни с правилата на Нот и скоро куидичният мач започна...

Всички яхнаха метлите и се извисиха във въздуха без Драко и Тиодор.Те пристъпиха към кутията,в която се държаха куофъла,блъджърите и снича и я отвориха.Тиодор извади куофъла и пусна единия блъджър,която яросно се изтреля нагоре минавайки на сантиметри от Цабини.
Драко пусна снича и двамата яхнаха метлите и също се издигнаха.
Тиодор застана малко под гончиите и когато всички бяха готови хвърли куофъла нагоре.
Джесика се стрелна напред в опит да вземе куофъла.Монтагрю същото бе тръгнал стремглава натам и след секунда размисъл момичето осъзна,че при един евентуален сблъсък този,който най-вероятно щеше да падне от метлата щеше да бъде тя.Същите мисли май се въртяха и в главата на момчето при което той се ухили доволен.Джесика полетя още по-бързо и мерна едно от приятелките си да лети успоредно на нея.не може да разбере коя точно е тъй като погледът я бе прикован в куофъла,който се движеше сякаш в забавен каданс.С Монтагрю вече бяха на метър от него и двамата не се отказваха както и другите двама гончии.Джесика се протегна,но вече бе сигурна,че няма да може да го хване.Реши,че един номер ще е добре дошъл.Двамата протегнаха ръце-Монтагрю да хване топката-а Джесика стисна ръка в юмрук и удари топката,която отхвръкна леко настрани и започна да пропада.Монтагрю не успа да я задържи и по някаква прекрасна случайност Габи я хвана(май тя беше другата гончийка) литвайки стремглава напред.Един блъджър мина на сантиметри от главата й,но тя се наведе и го избегна.
След няколко секунди вече се чуха ликуващите викове на момичетата тъй като тя бе отбелязала гол.момчетата се спогледаха леко намусено.
Щом куофъла попадна у Цабини той се понесе напред,но едва не бе съборен от един изключително точен блъджър.За нещастие обаче Монтагрю улови куофъла и миг по-късно отбеляза гол.

Сиело започна да псува под носа си, когато Монтагю и вкара гол. Не бе очаквала тази негова мигновена атака и се размина със спасяването на головите стълбове само със сантиметър-два. Но гола не беше нещо „щастливо“ и за него – секунди по-късно един блъджър полетя към главата му. Е, не го уцели, но пък мина през края на метлата му и той залитна. За малко да падне от метлата, но успя да се покатери обратно на нея. И все пак това щеше да му изгуби известно време, важното бе сега Габи и Джесика да отнесат куофъла далеч от него и Цабини. Куофълът отново беше в ръцете на момичетата и те се стрелнаха към противниковите голови стълбове. А в същото време единствено Ели, освен Драко, забеляза снича.
ЗЛАТООООООО! - изкрещя тя на съотборничките си, дано успееха да го хванат преди братовчед и.
Явно забелязали разсеяността и момчетата бяха решили пак да атакуват. Не беше забелязала кога бяха взели куофъла, но и те не бяха забелязали кога цялото и същество се бе съсредоточило, за да отблъсне тази топка. Превъртя се с метлата почти с главата надолу и отби топката с висчката си сила.

Джесика се спусна бързо към куофъла,но рязко спря тъй като двамата търсачи профучаха на милиметри пред нея един до друг протегнали ръце напред.
цабини също се бе спуснал,но нямаше проблема с пресичането на пътя и успя да улови куофъла.Ухили се доволно и понечи да полети към головите полета на момичетата когато един блъджър запратен с изключителна точност от Селин го удари силно през рамото и той изпусна куофъла превъртайки се няколко пъти около метлата.Габриел вече се бе стрелнала надолу и улови куофъла.Профуча към головите стълбове на момчета като Джесика летеше успоредно на нея.Краб и Гойл настойчиво се опитваха да я съборят с блъджъра,но щом момичетата започнаха да си подават светкавично им стана прекалено трудно да следят топката и да се опитват да оцелят блъджъра едновременно.
Джесика подаде на Габриел и тя стреля към левия стълб.Тиодор обаче успя да отбие куофъла и той бе хванат от Цабини.
Габи веднага се стрелна към другия край на игрището,но Джесика не помръдна загледана някъде долу.
-Отказваш се а?-засмя се изведнъж Тиодор.Беше се приближил до нея без да го усети и любопитно се опитваше да разбере какво я е прихванало.
-Вяравай си.-изсумтя тя и вече със сигурност забеляза някакво движение.Малка групичка идваше откъм замъка.На лицето й грейна усмивка при мисълта кой ли може да е.-Е,Тиодор смятам,че тепърва ще става по-интересно!
-ГОЛ!-изкрещя почти в ухото й Монтагрю,който бе прелетял цялото игрище вдигнал победоносно ръка.
-Какво има?-попита Селин,която също се приближи.-Защо спря да играеш?
Джесика стрелна с поглед Тиодор и се ухили.Габриел също се присъедини тъкмо навреме за да види пхогледа на момичето.
-Да не би ти да си изпила...?-тя недовърши,но гледаше Джесика ужасено.
-НЕ!-изсмя се Джесика.-Още по-добре.Хайде,стига толкова за днес.Още една загуба няма да им повлияе добре!
Монтагрю и Тиодор понечиха да поспорят по тоя въпрос,но момичето вече летеше към земята последвана от другите момичета.Тя се спогледаха раздразнено и ги последваха.
Сега съвсем ясно си лечеше че към игрището се приближава малка групичка момичета-за голямо задоволство на слидеринките-грифиндорки.
Драко се приземи подпирайки се на метлата,а в едната си ръка държеше снича.
-Значи победихме а?-ухили се той.
-Друг път,Драко.-изсмя се Сиело.-Прекратихме играта.
-Защото падахте нали?-продължи да се заяжда той,но погледа му се спря на грифиндорките начело с Ромилда Вейн и на лицето му се появи странна физиономия-едновременно отвращение и почуда.
-Какво искате?-попита групо Цабини,който разтриваше рамото си след като блъджъра едва не го бе зъборил от метлата.
-Здрасти,Тиодор!-усмихна се Ромилда изчезвявайки се силно.С едната си ръка си въртеше кичур коса,а стойката й би трябвало да бъде съблазнителна,но по-някаква невероятна случайност изглеждаше,че все едно скелета й е разместен.Дрежките й не изглеждаха особено впечатлени от Тиодор,но все пак бяха принудени да я придружат.
Слидеринките сподавиха смеха си всяка гледаща в различна посока.Момчетата се спогледаха видимо удивени.Тиодор изглеждаше като току-що ударен по главата с бухалка.
-Много добре играеш куидич!-похвали го Ромилда изчервявайки се още повече.-Защо не си в отбора?
това беше.Момичетата избухнаха в необуздан смях,а момчетата все още зашеметени се ухилиха.Само Тиодор още не реагираше или по-скоро гледаше все едно правят аутопсия на жив човек пред очите му.Той преглътна трудно и изгледа невярващо грифиндорките.Джесика,която се подпираше на метлата до него,за да не падне от смях забеляза,че бузите му поруменяват.
той се извърна рязко към сестра си я погледна онищожително.
-КАКВО СИ НАПРАВИЛА?!?
Емили нямаше въздух да отговори.Накрая успя да каже едно "Нищо!",което изобщо не мина за отговор.
-Какво ти е направила?!?-извика Тиодор срещу Ромилда.-Защо се държиш...така?!?

Ромилда заекна:
- Аз... аз... нищо не... не ми е направила... Т-т-ти си про-росто неверер-роятен. - след минута червенеи мълчание бе придобила достатъчно сигурност в себе си за да каже - Осстави я на мира.
Нот погледна сестра си с убийствен поглед, а Сиело падна от метлата, на която се беше облегнала и полетя право към, който и да седеше близо до нея... За щастие я хвана:
- Внимавай, Ели! Аз не съм ти облегалка! - каза Монтагю, а после понижи тон. - Но както искаш, Малфой... Нямам нищо против, като се замисля.
А тя от своя страна също се съгласи, че няма нищо против. Така можеше да се хили и да не пада, определено едно момче е по-стабилно от метлата... В същото време Емили Нот гледаше прекалено стреснато... Защо бе очаквала, че Вейн ще се сети какво става? Сиело това не го разбираше и и стана още по-смешно. Най-забавни и бяха друшките на Вейн, сред които бе и собственат и сестра, близначка. Мария бе застанала почти срещу слидеринката и бе почти като нейн огледален образ. Е... като изключим зелените и очи... Определено гледаше, все едно някой е остави купа с чесън точно под носът и.
- Е, сестричке... как е малката идотка, върнахте ли ми совата? Друг път не и давай сама да пуска писма... - подхвърли Ело. - Няма да ви оправям глупостите друг път, нито пък Санди ще го прави!
Момичето почервеня, нещо мого необичайно за Ели, като всички знаеха.
- КАЗАХ МАХНЕТЕ СЕ! ВЕЙН, НЕ МЕ КАРАЙ ДА ТИ ПИЛАГАМ ЗАКЛИНАНИЯ! - изкрещя Нот.

-Аз само искам да си поговорим и да се опознаем-Ромилда се приближаваше към Тиодор,който от своя страна пристъпваше назад
-Недей така,Тед-Габи го хвана за раменете и го бутна напред
-Когато се измъкне от тези,ще те убие-предопреди я Драко,но Габриела само се ухили злорадо
-Хайде,миличък,ела с мен при езерото-грифиндорката вече седеше лице в лице с Нот
-МАХНИ СЕ ОТ МЕН,ТЪПАЧКЕ!-кресна момчето и я блъсна-Какво сте направили?
-Ние не сме виновни-засмя се Селин,като внимаваше да звучи истински
-Лъжеш!Вие винаги сте виновни-обади се Забини
-Млъквай бе!-скастри го Джесика-Е,Нот,по-добре да те оставим с новите ти обожателки
-Да не сте посмели-отноово блъсна Ромилда-МАХНИ СЕ!НЯМА ДА ПОВТАРЯМ!
-Ама..ама..само една целувчица-Вейн го гледаше със светнали очи
Това докара още една вълна смях на слидеринките.Габи се подрпя на Селин,за да не падне.
-Сериозно,Тед,да ви оставим насаме?-обяди се Сиело
-Импедимента!-кресна Нот и грифиндорката изхвърча на няколко метра
-Защо си толкова груб?-укори го Емили-Тя само искаше да се поговорите.-след което се засмя гръмко

Слидеринките се заливаха от смях,някои от които вече на земята.Момчетата се опитваха да прикрият усмивките си,но без резултат.Лицето на Тиодор вече беше поречревеняло от срав и от гняв.Той се извърна към момичетата,които като го видяха се захилиха още по-неудържимо.Той изгледа всяка поотделно и когато погледът му се спря върху Джесика момичето усети странно чувство в корема си.Сякаш няколко пеперуди се опитваха да излязат оттам.
-ТИ!-изрива той и посочи сестра си,която се бе свила на земята съборена смеха.-ТИ СИ Й НАПРАВИЛА НЕЩО ДА СЕ ДЪРЖИ ТАКА!ИСКАШ ДА МИ ГО ВЪРНЕШ!
-Не ми...хах....крещи Тиодор!-отвърна през смях тя.-Вярно,е че исках да ти отмъстя,но този път друг свърши работата.
Джесика я изгледа предупредително и Емили се захили.
-Но разбира се не отричам,че беше велико!-нов избликна на смях.
-Какво сте й направили?-попита вече малко по-спокойто Тиодор.
-Любовна отвара.-отвърна Сиело.-ще те преследва още известно време после ще й мине!
-Достатъчно,за да те направи за смях пред всички!-добави Габи.

Селин вече не се държеше на краката си и започна да се въргаля в отчаяни опити да си поеме въздух. Последното изречение на Габи я довърши и слидеринката не можеше да се сдържа. Нот ги изгледа всички. До една смеещи се на номера, който му бяха извъртяли под носа. Нещо странно се случваше с Джесика обаче. Тя се смееше, но не изпускаше момчето от погледа си.
-Добре, разбрах намека! Добър номер е ! Но сега си оправяйте кашите, защото не искам разглезени момиченца по мен! Особено от Грифиндор!
-Аз им предложих Милисънт, ама не искахме да жертваме"хубавото момиче-каза Селин през смях. Нот ги изгледа обидено и после тръгна обръщайки им гръб. Мърмореше нещо ядосано под нос
-Нещо май много се обиди..-каза Алисия, която беше спряла да се смее.
-Мхм.. май да -каза габи, която помагаше на още смеещата се Селин да се изправи.
-Нищо му няма. Ще му мине. Най-много да се опита да ни го върне-каза Емили оглеждайки другите момичета. Те и кимнаха в знак на съгласие, а само Джесика си сложи загрижена физиономия:
-Ще видя дали се е насърдил много.- Джесика изтича напред и настигна Тиодор.

-Хей,Тед,добре ли си?-тя го спря,като сложи ръка на рамото му
-Не!Мразя Емили да ми върти номера!А сега тази Вейн ще ме излага пред цялото училище-фучеше момчето
-Не се безпокой..любовната отвара трае само няколко дни-Джесика му се усмихна-Наистина беше гадно от наша страна да правим това.Дължа ти едно:извинявай.
-Джес,добре ли си?-погледна в учуден Тиодор и момичето усети,че е направила нещо странно за нея
-Аз..предполагам-вдигна рамене Дарк и продължи-Искаш ли да се разходим?
"Ох.аз ли казах това?!"-уплаши се тя-"Е,казаното,казано.Дано не се съгласи.."
-Да,защо не?-кимна Тиодор и надеждите й се изправиха
Двамата тръгнаха към езерото,като Нот сипеше разни обиди към постъпката им,а Джесика кимаше,за да го успокои.

През това време на игрището:
-Какво й е на Джесика?-изуми се Драко-Държи се ужасно странно.
-О,не-взъкликна Габи
-О,да-продължи Емили-Възможно ли е...тя..да..
-е изпила малката част от Амортенцията?-завърши Селин-За това се държи толкова странно и отиде да догони Нот
-Колко ли време ще я държи?-намеси се Сиело
-Да се надяваме,че няма да покаже на Тед много чувства-каза Блейз-Понеже той я харесва от доста отдавна и ако му даде знак,ще стане лошо
Момичетата се спогледаха и направиха притеснени физиономии

Те се запътиха към общата стая, защото така или иначе стоенето на игрището с нищо не помагаше. След като отмина влиянието на смеха, Сиело си припомни двата гола, които и вкара Монтагю. Много се ядосваше за това, никога до сега не беше пропускала да спаси топка, камо ли пък два пъти под ред. Но нищо пък нали беше петък... 13ти... Не беше суеверна, но този път отдаде загубата си на деня. Наведе се и взе едно малко камъче, което и бе харесало – сиво със сребристи нишки. Но заедно с него бе вдигнала и едно по-обикновено. Огледа го, все пак трябваше да се отърве от него... хвърли го по гърба на Дейвид, но понеже камъчето бе наистина дребво, той може би усети много леко или дори изобщо не усети „удара“. Поне така се надяваше:
Какво, Малфой, опитваш се да ми върнеш, задето си толкова слаб пазач? Трябва ти по-голям камък... с този нищо няма да ми направиш. - подигра и се той. - Дори аз щях да се справя по-добре.
Моля да останиш на мира способностите ми... днес не ми е ден... ще ти докажа някой път! - закани му се Ели в отговор. - Ей, хора, знаете ли дали имаме някой и друг скрит бирен шейк из училището? - смени бързо темата тя.

-Беше гадно.-отсъди накрая Тиодор.бяха стигнали почти до къщичката на Хагрид(за втори път).
-Е да,но и ти направи гадно на Емили!-отвърна Джесика.
Внезапно Тиодор се закова на мястото си сякаш сетил се нещо много важно и заби поглед в момичето.Джесика се почуства неудобно.
-Ъъъъ какво?-не се сдържа тя.
-това е част от номера нали?-намръщи се той присвивайки очи.
-Не!-отвърна Джесика.-Защо да е част от номера!
той измънка нещо извръщайки поглед встрани и Джесика го изгледа странно.той забеляза погледа й и отново погледна към нея.Пристъпи една крачка до нея и вече бяха само ня няколко педи.Джесика отново усети пеперуди в корема си,но се постара да ги подтисне.
-Защо дойде Джес?Защо предложи да се разходим и дори ми се извини,че си усатвала в номера?
-Аз...-заекна момичето и усети,че се изчервява(Аз се изчервявам?Невероятно!Ужас!Ще умра!)-не знам защо...-заобърта тя.-просто ми стана гадно за теб...наистина...
-Странно.-отново каза той и вече беше оце по-близо.-Ти заекваш?
-Ъъъ...-успя само да каже.
Преди да се е усетила Тиодор се наведе и я целуна.Без да се осъзнава какво прави тя отвърна на целувката му.Усети ръката му на кръста си и след миг той я придърпа към себе си.
-Сега ще последва шамар нали?-усмихна се накрая той след като я отдалечи леко от себе си.
-Ще те разочаровам.-усмихна се тя и го целуна леко по устните.(Господи какво й ставаше?)
-хайде да се връщаме в обащата стая?-предложи той прегръщайки я през раменете.Тя кимна и двамата тръгнаха към училището,а след няколко минути вече бяха пред общата стая.

Останалите вече бяха вътре и обсъждаха кой куидичния мач,кой "гадната"постъпка на момичетата.Сиело и Дейвид бяха задълбочени в темата кой е по-добър на куидич и само спореха по между си.
-Не е вярно,че съм слаба пазачка!-оправдаваше се Ели-просто не ми беше ден.
-Да бе.-засмя се Дейвид-и аз мога да се оправдавам така....Приеми,че съм много добър гончия и че няма да ме биеш.
-Добре....-въздъхна Сиело само и само да приключат този безмислен спор.тя беше наясно,че момчетата много обичат да се правят на най-добрите и няма начин да ги спреш....
В това време Габи,Али,Селин и Ем обсъждаха с Драко и Цабини какво точно са направили.Вече никой не се съмняваше,че Джес е второто момиче изпило отварата.
-Какво толкова?-започна Малфой-поне Тео я харесва.А тази паплач Вейн!-той направи погнусена физиономия сякаш истинската Вейн бе пред него
-Признавам,беше гадно,но и той направи гаден номер на Ем.-заоправдава се Алисия
-И то доста гаден,поне сега няма да му е толкова гадно,защото освен Ромилда има и Джесика.-Емили едва изрече тези думи и дупката в стената се отмести.Всички погледнаха към входа на общата стая.Вътре влязоха Джесика и Тиодор хванати за ръка,а след Нот група грифиндорки се опитваше да го накара,да излезе с Вейн.без успех.....
Двамата слидеринци се настаниха до останалите си приятели.Момичетата се спогледаха усмихнати,а момчетата гледаха едновременно изненадано и объркано.
-Какво?-наруши настаналото мълчание Тиодор изнервен от погледите на всички вперени в него.

-Ъъъ нищо.-отвърна Драко извръщайки поглед настрани тъй като вече не можеше да прикрива усмивката си.
-Вейн пак те гонеше а?-смени бързо темата Сиело.Тиодор изстена и се облегна назад.
-тая кранта е по-твърдоглава и от вас всичките взети заедно!-отвърна той видимо раздразнен.
-Еми,любов какво искаш.-ухили се монтагрю.
-Тоя номер беше добър ама наистига гаден.-констатира Тиодор.
-за сметка на това падна голям смях.-ухили се Емили.останалите се задоволиха само да се усмихнат едва издържайки да не избухнат в смях.
-Аз ще си лягам.-неочаквано обяви Джесика привличайки погледите на всички върху себе си.Изправи се,целуна леко Тиодор по устните и тръгна бързо към спалните на момичетата без повече приказки.
Останалите я проследиха с поглед после се извърнаха към Тиодор,която се усмихваше радостно.
-Ааа не.-изстена Емили захлупвайки глава в ръце.
-Аааа да.Вие сега ще си сърбати попарата.-изсмя се Драко.-Как може да сте толкова некадърни?!?С една любовна отвара да оплескате така нещата!
-Млъкни,Драко.-сряза го Селин.
-Леле представете си какво ще става като премине действието на отварата...-неочаквано каза Габи.
-Ъъъ хора,какво става?-попита неразбиращо Тиодор и всички извърнаха поглед към него осъзнавайки,че още е там.
-Аз ще си лягам.-оповести Габи и останалите момичета бързо я последваха.Селин прошепна нещо в ухото на Драко и той я погледна отчаяно.
-Защо аз?
-Все някой трябва да го направи!лека нощ.
Щом и останалите момичета изчезнаха в спалните си момчетата се извърнаха към Нот.
-Тед,трябва да ти кажем нещо.За Джесика.-започна Драко.
-Какво за нея?-намръщи се Тиодор.
-Тези нейни чуства...-Драко погледна камината сякаш тя щеше да ме подскаже как да се изрази.-Тя е пила от отварата.По погрешка!
-МОЛЯ?!?-почти извика Тиодор.-Какво ще рече това?
-Че в момента е под влиянието на чара ти за кратък неопределен период от време.-обясни бързо Цабини.Тиодор изгледа приятелите си странно и притеснено.
-Вие се шегувате!
-съвсем не!-отвърнаха те в хор.
Той се хвана за главата подпирайки лакти на колената си.
-И сега какво ще правя?

Когато момичетата влязоха в спалното помещение и не завариха Джесика да спи, както бяха очаквали. Единствената спяща в стаята беше Панси Паркинсън, но всъщност тях изобщо не ги интересуваше това. Е да, слидеринка беше, но по същество не беше много по-различна от Вейн.
Защо не спиш? - попита Сиело.
Не мога... само се въртя.
Можем да си говорим цяла нощ... - Предложи Габи.
Явно обаче бяха вдигнали достатъчно шум и Панси се събуди, в добавка метна и възглавницата си по момичетата.
Нищо няма да правите а ще спите! - изкрещя тя...
Кой те пита теб? - озъби и се Ем. - Хайде, сядаме на едно от леглата и започваме да си говорим...
Съгласна! - отвърнаха и останалите почти едновременно.
На моето легло! - каза Джес. - Е, мързи ме да стана...
Добре, добре само да се преоблечем.
След около пет минути всички се бяха събрали на нейното легло и си говореха тихо. По-късно забравиха, че трябва да говорят тихо и започнаха да говорят малко по-високо. Смееха се високо, а Паркинсън се завиваше през глава само и само да не ги чува, дори и в другия край на стаята. През ноща, по-скоро времето, през което бяха будни, обсъдиха „любовта“ Джесика и Тиодор. Сиело отнесе леко мъмрене, че спори кой е по-добър в куидича, с Монтагю. Нямало било смисъл... Ели не беше ни най-малко съгласна с това и само си науми, че някой път ще ги накара пак да играят... А ако не се съгласят... щеше да играе само с него. Само и само да му докаже, че е по-добра и че днес не и беше ден. Момичетата очакваха да останат будни наистина цяла нощ, но към три ги беше налегнала умората и бяха заспали буквално една върху друга.

На сутринта Сиело се събуди първа, но бързо оправи това и бутна останалите...
Ммм... боли ме гърба... - оплака се Алис.
И мен... - проплака Селин.
Нормално е! Не сме спали нормално... - припомни им Ели. - И да ви кажа, вчера забравихме, че днес е понеделник... Имаме първо закуска и после отвари... с Грифиндор. Ставайте и се оправяйте.
Заедно те се затътриха към Голямата зала, а момчетата определено бяха станали преди тях.
Какво е станало с вас? - попита Драко.
Нищо не е станало. - казаха две от тях доста бързо.
Добре де... спокойно. Няма да ви закачам повече.
Сега се появи и глупачката от тяхната спалня.
Тези гаднярки седяха цяла нощ и говориха за какво ли не. Не можах да спя. - Панси се опита да иглежда страшна, като съвсем неуспешно се опита да гледа лошо и да говори през зъби, което предизвика техния смях.
Както казах вчера... Кой те пита? - озъби и се пак Емили. - Хайде да ядем... и да отиваме на отвари... Обещаваме да те пазим от Вейн, Тиодор...

След закуска всички тръгнаха към часа по Отвари.Както се очакваше Ромилда знаеше всички часове на Потър,а по тази логика и половината на Тиодор.Тя седеше до вратата на кабинета и държеше нещо в ръце.Щом Слидеринци се приближиха до грифиндорката и компанията й разбраха,че това е котенце.
-Виж какво ти купих скъпи!-усмихна му се тя нежно и бутна котката в ръцете му.
-Махни това животно от мен!-кресна Тиодор,а всички извърнаха поглед към тях.
-Виж Вейн,искам едно нещо да ти е ясно!-разбута Джес тълпата и застана пред Ромилда-Тиодор е мой и на никой друг.При тези думи джесика се наведе и демонстративно целуна Нот.Очите на Ромилда се изпълниха с гневни сълзи и тя избяга разплакана на някъде."Какво ме прихваща?"питаше се Джес,постъпката която бе извършила беше необяснима за нея и въпреки това много и хареса.Тя влезе в стаята и сед на на масата си,която делеши с Габи и Селин.Алисия,Емили и Сиело се отправиха към тяхната маса намираща се точно пред тази на приятелките им.Часа като цяло мина скучно,освен няколко доста остри забележки отправени към Потър от професор Снейп или към Невил Лонгботъм,който накрая дори се разрева задето професора му казъл,че е прекалено безмозъчен да се справи и с най-простата отвара.После похвали Сиело и Алисия,които обожаваха отварите и разбираемо се справяха чудесно.Алисия бе намерила Амортенцията именно защото след Сиело бе любимка на Снейп.Другите момичета също се справиха добре,дори Селин макар и с малк помощ от страна на Габи и Джес.Ем пък бе твърде заета да гледа масата на брат си,Малфой и Цабини.Тримата ожесточено спореха за нещо,а от време на време Тиодор поглеждаше крадешком Джес.
-Имам едно предложение.-обади се Алисия на която и бе леко скучно в часовете,а и извън тях и само търсеше някакво забавление.
-Какво?-попитаха Емили и Сиело в един глас,въпреки,че Ем въобще на слушаше за какво става дума.-Ами вместо да правим номера на брат ти ЕМ...-тя натърти на тази дума-можем да правим номера на грифиндорци.КАто започнем от Потър например,а и имам да връщам на Грейнджър.
-Мътнород ли дочух,Гренджър!-надвеси се над тях Селин,а после и Габи и Джесика.
-Да...-потвърди Ели-Мислим да си направим живота по-хубав и да им върнем всичко тъпкано последната година.Ще говорим и с момчетата те сто процента ще са навити.
-Аз съм за!Малко забавление не ни е излишно.-прошушна вече Селин защото Снейп ги погледна остро.
-И ние!-отвърнаха Габи и Джес в един глас
-Ами и аз съм за-съгласи се Ели-Ам..ЕМ!
-А...да.дда....добре!-отвърна Ем,макар че отново нямаше представа за какво става дума.
-Да имах един котел със студена вода щях да ти го излея целия.-закани се през смях Али-днес имаш късмет!-тя се ухили и прегърна приятелката си.Скоро Часът бе свършил и момичетата се запътиха към"любимия им час"-Пророкуване!