Наемник на смъртта

Луис проследи с поглед как Емили се затича и влетя през вратата. Не знаеше точно от какво бе толкова развълнувана, но любопитството не го бе обхванало този път.
С всеки миг все повече съжаляваше за решението си да я остави да се върне на работа без борба. Бе действал неразумно и ирационално. Мига, в който тя бе заявила готовността си да направи каквото той кажеше, го бе умилостивил и това бе довело до абсурдното съгласие. Преди, когато се караше, когато се бореше срещу желанието му да я опази, му бе много по-лесно да й забрани да вдига пистолета отново. Но мигът на умопомрачение пред покорността й бе сринал всичко.
Дори не искаше и да се замисля за всичко, което предстоеше. В главата му се раждаха стари спомени и образи, в които бе обезумявал от опасността, надвесила се над нея. Катастрофата, пометването, последната злополука… Истината беше, че Луис бе прекалено-лабилен пред опасността да я загуби. Осъзнаваше, че страхът по нея го правеше слаб и обезоръжен. Докато мислеше какво се случваше с Емили, нямаше възможността да реагира трезво и да пази себе си.
Спомни си с усмивка как преди време се беше отдръпвал от всички точно поради тази причина. В мига, в който Емили стана част от него, всички останали също бяха връхлетели буреносно в живота му. Едва тогава китката бе започнала да трепери, а Луис се бе оказал предвидим и беззащитен.
Когато чу вика на Емили, Луис разтресе глава и се опомни. Втурна се към къщата и едва не изби вратата, влетявайки вътре.
-Какво, по дяволите…?
Не успя да довърши. Емили, притиснала силно Алексис към себе си, наблюдаваше Крис настървено. Обърна се към него и изсъска:
-Дала му е да яде хляб!
Луис не успя да срие усмивката си от създалата се ситуация. Крис бе скочила от масата, готова да отвърне на всяка дума на Емили, а Леонард наблюдаваше заинтригувано случващото се от кухненския плот.
-Крис, бебетата не ядат хляб. –Промълви поучително Луис и кимна към детето.- Още е малък за това.
-Е, аз откъде да знам? Като се събудих ви нямаше никакви, а Алексис ревеше, та се късаше. –Тропна с крак Крис.- Исках да ви изчакам, но проклетото чудо бе гладно, а от вас нямаше никаква следа! По-добре си го хранете, вместо да ми се карате!
-Е, Ем, явно е искала да направи добро. –Усмихна се Луис срещу настървената чернокоска.
-Ами ако се беше задавил! –Изсъска срещу него и чак тогава съзнанието й осмисли думите на Крис и се обърна заплашително към нея.- Ти как нарече сина ми?
Луис набързо прецени ситуацията и застана между двете им с гръб към ужасената Кристин.
-Емили! –Натърти с повишен глас.- Стига толкова!
Изгледа го миг-два ядосано, после му подаде Алексис и се стовари на дивана с въздишка.
-Така е по-добре! –Усмихна се Луис и се обърна към Леонард.- Вие вече обядвахте ли?
-Не, чакахме ви да сготвим нещо.
-Добре. Ти стопли печката, докато нахраня бръмбъра.
Крис се стовари сърдито до Емили и също като нея се взря презрително в нищото, скръствайки ръце.
-Вие няма ли да помогнете? –Кимна към тях Луис, бутайки лъжицата с бебешко пюре в устата на Алексис. Двете го изгледаха на кръв и мъжът промърмори сърдито на носа си.- Добре, де, само попитах.
След около един час всички вече бяха на масата. От лошото настроение на Крис и Емили не бе останала и следа при срещата с благоуханните ястия, поставени пред тях. Когато те започнаха да привършват, а стомасите поутолиха нуждите си, чернокоската промълви със светнали очи:
-Мислех пак да събера екипа.
Лъжицата на Крис, пълна с грах, се стовари с гробовен тътен в чинията, а очите се разшириха:
-М-моля?
-Какво толкова странно има?
-Луис, ти ми обеща! –Процеди срещу него блондинката.- Обеща ми че няма да искаш подобно нещо от мен!
-Аз не съм и искал. –Промълви Луис след кратко мълчание.- Всичко това няма абсолютно нищо общо с мен.
-Как така да няма? –Вдигна вежди от учудване Емили.- Нали говорехме за това?
-Говорехме за връщането ти на работа, не за ХАРТБИЙТ и не за моето връщане в екипа. –Поклати глава.- Няма нищо общо.
-Искаш да кажеш, че няма да се върнеш? –Сепна се Емили и очите й се изцъклиха срещу него.
-Не, няма. –Кимна Луис, но в този момент Крис разруши зрителния им контакт:
-Няма да се върна на работа каквото и да става.
-И защо така? –Сви рамене Леонард.
-Защото така съм решила! Писна ми да си рискувам живота и ти, господинчо, също няма да рискуваш своя!
-Не, Крис, не ми се дръж като гувернантка! –Ядоса се Леонард.- Ако си мислиш, че ще стоя тук и няма да правя нищо цял живот, само защото ти в последно време си свикнала на това… Е, няма да се получи!
-Ти… ти… -Гневът на Крис не й позволи да отвърне. Тя се изправи рязко и, излизайки от къщата, тресна силно вратата.
Настъпи кратко мълчание, по времето на което Леонард отпи от чашата си. После промълви с усмивка:
-Не се притеснявай, Ем, Познавам я. До довечера ще си е променила мнението.
Но Емили беше прекалено заета да се взира неразбиращо в Луис и не успя да отвърне. Другият мъж взе това за показателно, избърса устата си с една салфетка и, предупреждавайки че отива да вразуми Крис, излезе от стаята.
Едва тогава Луис си позволи да отвърне на обезумелия й поглед:
-Опитът показа, че, след всичко, което се случи, е невъзможно да работим заедно. Вживяваме се прекалено много в това да опазим един-друг и накрая се получава така, че и двамата не сме защитени. Няма я онази пасивност, егоизмът, който преди толкова пъти спасяваше живота ни.
-Ти… Ти си полудял! –Прошепна Емили ужасено.- Не може да говориш сериозно, не може да…
-Не, Ем. Просто не мога да гледам как те раняват отново. –Отвърна й глухо.- Вече не мога да го преглътна.

5 години по-късно

-Какво по дяволите се е случило с теб? - Луис се изправи на крака, когато Емили влезе в къщата, в толкова убит вид, че направо се почуди как не се бе строполила на килима.
-Какво ли? Ще ти кажа. Свърших си работата точно както трябва. Отидох до оная висока сграда, намерих оня плешивия, гръмах си го както му е реда и се върнах към колата.
-Защо тогава изглеждаш всякаш през теб е минал валяк?
-Всъщност през мен мина булдок.
-Куче? – Луис се захили, но млъкна отново, когато Ем му хвърли един от най-убийствените си погледи.
-Точно така. При това огромно и побесняло. Шибания пес ме подгони! Не мобах да вляза в колата си, защото ме подгони в противоположна посока. Гони ме чак до началото на гората, че и по-навътре, където повярвай ми – лесно се пада. А знаеш ли какво правеше шибания му, дебел стопанин? Тичаше на километър зад нас и викаше: “Спри милото ми, спри остави лелята на мира” – погледна го с ужас в очите – Вече абсолютно ли приличам на леля?
Луис вече се хилеше като побъркан, но после очите му поомекнаха.
-Ако се изкъпеш и махнеш всичката тази мръсотия, приличаш на една секси кака.
Лицето й грейна и тя му смигна, след което се отправи към банята. Тъкмо беше свалила якето си, когато някой така силно изпищя, че едва не й спука тъпанчетата, след което нещо се метна върху гърба й и я повали на леглото.
-Мамо!!!
-Ох миличък – тя се извъртя по гръб на леглото и целуна Алексис по челото – уплаши ме.
-Извинявай мамо – лицето му за момент помръкна, но после отново светна – Знаеш ли какво правихме с тати цяла сутрин?
-Какво правихте? – тя го погали по косата
-Играхме на оная игра на плейстейшъна, където хората постоянно се стрелят и стреляхме и тати ме научи на нова дума, въпреки, че не каза какво означава...”педерас”...какво означава педерас мамо?
Емили гледаше като ударена от гръм, след което закипя от гняв.
-Ъм..миличък това не е хубава дума, моля те не слушай какви ги говои баща ти, а сега моля те остави мама за малко, за да може да се изкъпе.
Детето грабна плюшения тигър, който бе захвърлило на пода и изтича към стаята си.
Ем се съблече и се загърна в хавл;ията, след което отиде отново в хола, където Луис гледаше някакви новини и го удари през главата.
Мъжа скочи като ужилен и за момент я изгледа вякаш щеше да я убие, но после се поуспокой малко.
-Какво?
-Преди малко, синът ни дойде да ме попита какво означавало “педерас”, защото баща му не е пожелал да му обясни, след като е изпуснал думата пред него.
-Ъъъ...
-Няма “ъъъ”, виновен си, не се оправдавай!
-Ем, какво да направя, шибания педерас от играта ме гръмна!
-Мамо, тати пак каза оная дума! – Алексис се показа на врата с разшиени от любопитство очи – какво значи “шибан педерас”.
Емили се обърна побесняла към бащата на сина си и заби пръст в гърдите му.
-Ти ще му обясняваш! – изсъска, след което се обърна и се запъти към банята.