Muggle paradise

Вече по-голямата част от пътуването им до Франция бе преминала.Бяха видели прекрасни неща в Париж...забележителности,музеи...запознаха се с много нови хора,упражняваха френския език и дори получиха не един,а два свободни дни за шопинг из модните бутици.И кой би пропуснал една обиколка из бутиците на "Града на модата"?!Естествено всичко това не мина без обиждания,караници и дори побойща от страна на двете групи момичета.Всеки се бореше да защити себе си и идеалите си...имаше място само за една група и всеки опитваше да наложи своята като победител.Най-големите караници ставаха когато всички бяха заедно...тогава ставаш някак си по-смел...през останалото време прекарано в стаите момичетата почти не обелваха дума една на друга.И така се стигна до деня,в който трябваше да отидат на тридневна екскурзия до Марсилия.Там вече можеха да са по три в стая...Нямаше разпределения и ограничение...Само забавления!

-Господи колко се радвам,че ще отидем до Марсилия!-възкликна Фани Стоун щом чу новината.
-Още по-хубаво е,че няма да съм с нея!-отвърна Алена и погледна с презрение Сиена.Геъм от своя страна се бе заговорила с Брук и Лаурен за плажа,дискотеките...Определено щяха да си изкарат добре.
-Само да бяхме без тея кранти!-подметна злобно Лаурен
-Ще трябва да ги мъкнем на всякъде с нас.-отвърна отегчено Брук
-Е да тръгваме!-подкани ги гласа на единия от учителите им
-Разбира се господне,както кажете!-отвърна му Сиси и помъкнала куфара си му прати един преценяващ поглед.Трябваше да направят всичко възможно да се отърват от трите фльорци дори и ако трябваше да се подмазват на учителите...А те го можеха добре!

След дълъг и изморителен път най-накрая стигнаха Марсилия.Беше наистина невероятен,някой хора биха казали,че бе по-хубав дори от Париж.Тъй като бяха пристигнали вечерта наоколо всичко бе осветено.Дори самата плажна ивица светеше в неоново зелено.Дискотеки,нощни клубове,казина...Тук имаше всичко което един човек търси.Магазини дори на три етажа,луксозни прескъпи хотели със сауни,фитнеси и какво ли не.Очите на Лаурен направо светнаха.И въпреки това хората идваха тук не заради всички тези скъпи удоволствия а заради морето.Сега то почти се сливаше с тъмното небе и ако се вгледаш малко повече имаш чувството,че сякаш пред теб има една тъмна бездна.Само бурните вълни разваляха този ефект,а пяната се разбиваше в скалите,сякаш малки бели зайчета скачаха по студения,тъмен камък...Скоро морето се скри от погледа им и на преден план отново излязоха Марсилските сгради с техните магазини,кафета,барове и дискотеки.Наоколо се носеше цигарен дим примесен с мириса на силно кафе...
Момичетата бяха настанени в един прекрасен хотел.Стаите им имаха изглед към морето,а самия хотел бе почти до плажа.Въпреки опитите на лаурен,Сиена и Брук обаче те бяха принудени да вземат със себе си Джесика,Алена и Фани на дискотека,а и където и да било.Беше им казано да се пазят взаимно(тук всички избухнаха в неудържим смях)и да не се отдалечават много от комплекса.Шестте момичета се облякоха набързо и тръгнаха към дискотеката,която бе към хотела,но се намираше на плажа.Бе открита и с басейн,а част от басейна бе направена като "бикини бар".Брук и Лаурен,които бяха с бански,веднага се запътиха към столчетата във водата и още при сядането привлякоха двама от барманите работещи там.Фани,Джесика и Алена пък се настаниха на една свободна маса,поръчаха си напитки и след малко вече танцуваха...не че имаха някаква представа как става,но нищо...От опит глава не боли!
Сиена пък реши да се поразходи по плажа.Искаше да е сама затова не се обади на никого.Седна на скалите до прибоя и загледана в морето се унесе в мисли за живота и...
Никой всъщност не я разбираше,никой не знаеше коя е тя.Всички си мислеха,че тя е поредната курва в училище,поредната мажоретка с красиво лице,но тя не беше този човек.Беше мажоретка не заради известността,а просто защото имаше голяма страст към танците.Беше кучка,защото ако в едно училище не си гадна и нахална няма да успееш.Добрите никога не печелят,това бе принципа на Сиена Геъм,която макар и гадна,злобна или каквато и да било ако я погледнеш,е напълно различна ако се опиташ да я опознаеш.До сега никой не го бе правил,което накара момичето да се затвори в черупката си,да не показва истинските си чувства,да се постарае да победи,да е на върха по онзи долен и гаден начин,който самата тя така презираше...Изведнъж в съзнанието й изникна момче,беше на около четиринадесет години,с тъмна коса и прекрасни зелени очи...Това бе образът на единственото момче,което Сиена бе обичала някога,момче което успя да надникне в душата й,да разбере каква е,момче което я изостави по най-ужасния начин...Сиси се усмихна горчиво при спомена за това красиво лице,което си бе отишло.Момчето се бе преместило в другия край на Лондон.Сиена никога нямаше да забрави радостната му усмивка когато,тя плачеше...плачеше защото той ще я изостави,а той се смееше нагло и повтаряше"Не те обичам,никога не съм и никога няма!...Геъм не помнеше от кога не бе плакала,но ето че дълго потисканите сълзи навлажниха бузите й.Тя се обърна и изведнъж се блъсна в някого...Погледна нагоре и видя същата кестеново тъмна коса,същите зелени очи,наподобяващи цвета на морето когато е светло.
-Блейз Цабини...-почти ахна момичето й вендага отблъсна момчето от себе си
-Сиена Геъм...-очудена усмивка се разля по лицето на момчето докато оглеждаше вече порастналата Сиена
-Аз..извинявай!-никога не се бе случвало да не знае какво да каже на момче.
-Станала си още по-красива.-отвърна въпросният Блейз със задоволство-Не сме се виждали от отдавна.-Как си позволяваше да й говори така.Той бе убил част от нея преди време,а сега се държеше сякаш нищо не е ставало,сякаш са първи приятели.
-Благодаря,но не мога да кажа същото за теб!-сопна му се тя овладяла прилива на чувства в себе си-Виж,Цабини,отдавна те забравих.Това че се срещаме тук не променя нещата.Не искам да те виждам,да те познавам или каквото и да било...Махна се от живота ми,връщане назад няма!И гледай къде вървиш,по дяволите!-тя га бутна силно и тръгна към дискотеката.
Блейз остана загледан в нея докато момичето не се скри от погледа му.
"Станала е толкова красива"мислеше си той
-Ти я изостави!-обади се едно гласче вътре в него
-Имах причина.-помисли си той в отговор
-за какво ти е все пак..има толкова като нея.-обади се пак гласчето,но Цабини само каза:
-Ще си върна обичта ти каквото и да ми коства!-след което тръгна към дискотеката,в която бе влязла Геъм.Той и приятелите му бяха отседнали в същия хотел като момичетата,но сега Блейз бе сам тъй като останалите момчета бяха прекалено заети...да се забавляват!

Джесика поклащаше крака си в такт с музиката и беззвучно мърдаще устни,прозинасяйки думите от песента.Наоколо хората сновяха към бара,поръчваха си питиета и отиваха на масата си или направо на дансинга.До нея Алена и Фани обсъждаха нещо,но Джес така и не успя да хване нещо от разговора им.До нея достигаха думи от рода на:''...нахалчники"..."живот"...."курорт" и тя не можеше да ги свърже в цялостно изречение,затова съвсем се бе отказала.Кафявите й очи се шляеха наоколо,спирайки се на една група момчета на бара,които оглеждаха всяко момиче от глава до пети и си шепнеха нещо един на друг.В ръцете си държаха по една чаша уиски и леко се клатеха в такт.Джесика леко наклони глава настрани и ги измери с очи.По ръста им съдеше,че са горе-долу колкото нея и приятелките й,но не изглеждаха като американци.Може би като англичани,но черитите им бяха някак остри.Тя срещна очите на едно от тях.Бяха странно сиво-сини,като че ли в тях се разразяваше буря.Дарлинг поклати глава и се извърна настрани към бара,за да забележи как съквартирантката й и Лаурен флиртуваха с барманите.Тя се изсмя подигравателно и се замисли за първата отминала седмица от почивката им.Съжителството с Брук си беше истинско предизвикателство.По принцип избягваха да се засичат в стаята,защото знаеха,че непременно ще се разкрещят една на друга,но често не успяваха.Дейвис подмяташе злобни коментарчета,а Джесика й отвръщаше остро,опитвайки се да й затвори устата.Караха се почти за всичко-за това коя да се изкъпе първа,така че да попадне на топла вода,за това коя да спи на леглото до прозреца,за това кога може и кога не може да се лакират,за да не смърди стаята им на ацетон,за това да не се пуска климатик постоянно,за да не е студено и още и още глупости,които и за двете бяха незначителни,но не можеха да пропуснат възможност да се заядат.
-Джес!Тука ли си бе човек?-Фани размахваше ръка пред лицето й и сега силно я ощипа по бузата.
-Да,извинявай-ухили се Джесика и отпи от бирата пред нея.Не че обичаше алкохол,но предпочиташе да пийне нещо друго освен кола,защото в хотела постоянно им сервираха това."Не сте пълнолетни",казваха в бара и алхокохол не им се позволяваше.Тук явно бяха по-зле и им дадоха.
-Точно казвах на Алена,че онези момчета гледат насам-Фани леко кимна към групичката на бара
Дарлинг се размся и отново надигна бутилката пред нея.Воубще не я интересуваше кой я гледа.Тя си имаше Джеймс,в Америка и не искаше да се занася с непознати,просто защото него го нямаше.Усмихна се при тази мисъл,но щастливите й мисли отново бяха прекъснати,този път от Алена.
-Кажи,Лен-помоли Джесика още преди Али да е започнала изречението си.Двете се засмяха и русокоската продължи:
-Хайде да танцуваме.Моооооооооля.Обичам да танцувам-тя примигна няколко пъти и преди Фани и Джес да са усетили,тя вече ги дърпаше към дансинга.
Трите започнаха да танцуват,без много много да мислят,че може би отстрани изглеждаха като луди.
Изведнъж танца им бе прекъснат от блондинът,който до преди малко седеше на бара.Сега се бе приближил и се усмихваше самонадеяно.
-Може ли един танц?-попита той Джесика,която го изгледа изпод вежди,леко усмихвайки се.Той беше с около глава и половина по-висок от нея,въпреки че сандалите й бяха с токчета.Русата му коса бе старателно пригладена назад,а сивите му очи светеха.Носеше тъмна риза,като не бе разкопчал трите горни копчета.Панталоните му бяха малко над коляното и бяха в тъмно син отенък.След няколко секунди,тя кимна и на лицето му се появи странна усмивка.
Той отиде до нея и едната му ръка мигновено се озова на талията й.Нежните й китки се обвиха около врата,а очите й не се откъсваха от неговите.Диджеят смени музиката с някаква по-бърза песен на френски и те забързаха такта.
....Elle me controle et rythme mes pas
Si elle me frole, oh non..
Той леко я повдигна и се завъртяха с плавно движение.
....Si tu me froles, alors
Je ne réponds réponds réponds plus de moi..
Лицата им се приближиха по-близо едно до друго,без да прекъсват зрителния контакт.Буреносните му очи я изкушаваха,но Джесика бе свикнала да се удържа,затова спокойно го гледаше с усмивка,докато танцуваха.Червената й рокля се вееше наоколо,когато се въртеше,а кокът й постепенно започна да се разваля.
Песента свърши и всички изръкопляскаха доволно.
-Драко-представи се момчето,подавайки й ръка
-Джесика-усмихна се Дарлинг и се ръкува с него,като му се усмихна лъчезарно.Драко и изглеждаше странен,не като останалите които бяха наоколо.
-Да пийнем по нещо на бара?-предложи русокосията и когато получи утвърдително кимване я поведе към бара.Поръчаха си някакви коктейли,настаниха се на удобните столчета и няколко минутки мълчаха
-Не си от тук,нали?-попита след малко Джес,като отпи внимателно от чашата си.Усети силното присъствия на водка и ликьор в коктейла,затова за секунда затвори очи.
-Позна-усмихна се Драко-Живея в Англия.На почивка съм в Гранд Уеймиън с приятелите си.Училището свърши и решихме да се позабавляваме.Ами ти?
-Англия,Лондон..От училището ни пратиха тук,за да упражняваме френския си,въпреки че с повечето хора си говорим на английски-тя се засмя-Хубавото е,че почти няма забрани и сме като на почивка.
-До кога учите вие?
-До 30 Юни сме.Тоест,когато се върнем,вече ще сме ваканция.
Драко кимна и умислено се заоглежда наоколо.Все едно търсеше нещо..или по-скоро някой.Те едновремено надигнаха чашите и когато се усетиха,се разсмяха.Джесика забеляза колко приятна усмивка има момчето срещу нея,докато той самонадеяно си представяше как тя ще бъде поредната му бройка,тук във Франция.Момичетата винаги бяха падали в краката му,нима в тази имаше нещо различно?
-Е,аз май трябва да се връщам при останалите.Беше ми приятно да се запознаем,Драко-Джесика му хвърли бърз поглед и тръгна към масата,на която все още стояха Фани и Алена.Драко остана зад нея със странно изражение,докато тя се отдалечаше.Какво бе станало туко що?!
Дарлинг се настани от едната страна на Лени и не каза нищо.За няколко минутки около нея се получи затишие,като пред буря,но изведнъж Али и Фани избухнаха:
-Кой е той?Откъде е?Сладък ли е?Колко е голям?
-Какво си говорихте?Леле,Джес,наистгина е много готин
И всякакви такива възклицания,повечето от които Дарлинг не разбра.
-Казва се Драко,англичанин е,мисля,че е колкото нас и си говорехме за това откъде сме-отговори тя на въпросите,които бе чула.Усмивката се беше залепила за лицето й и точно сега нямаше да се махне от там.

Лаурен подсвирна и избухна в смях,а Брук я изгледа въпросително въпреки,че и на нейното лице се бе появило развеселено изражение.
Вместо отговор Лаурен посочи бара където стояха Джесика и някакъв непознат младеж.За миг по лицето на Брук премина учудване,което бързо беше изместена от усмивката й.
-Дарлинг не си губи времето...-отбеляза отпивайки от питието си,от което бе останало само два пръста.
-Изглежда ми малко странен.-отбеляза Брук и Лаурен се задави със своето питие при което двете избухнаха в смях.
-Нищо му няма на момчето.И хич зле не изглежда.
-Да,добре аз не разбирам от момчета.-закима Брук без да може да прикрие усмивката си и двете отново избухнаха в смях.-Тц,тц я гледай-свършило ми е питието!
-Ще разориш барманите,Брук!-засмя се Лаурен и огледа все още пълната си чаша.
-Права си,но това не значи,че няма да си взема питие.Така...да видим...-погледа й се плъзна по хората в заведението и накрая на лицето й цъфна победоносна усмивка.-Желаещ да ме почерпи на 11 часа`.
Лаурен се поизправи и погледна в противоположна посока.
-не там!-засмя се Брук и й посочи с глава към бара където се бяха настанили две момчета и също като нея явно си търсеха "жертви" ама в друга насока.
-Това не е в посока 11 часа`.-отбеляза Лаурен.
-Дреме ми,важното е,че разбра за кого говоря.-овърна Брук изправяйки се.-Искаш ли нещо за пиене?
-Ами не...-Скалзо разклати питието си с усмивка и й намигна.-Още не.
Брук сви рамене и лепвайки си най-съблазнителната усмивка се насочи към бара,посока двамата младежи.Щом беше на няколко крачки от тях явно я забелязаха и се спогледаха.
Брук се направи на ударена и застана на бара очаквайки бармана да се приближи и да я обслужи като си позволи да стрелне с предизвикателен поглед този,който беше по-близко до нея.
Младежът беше почти цяла глава по-висок от нея,с яко телосложение на спортист,тъмна коса и очи,в които имаше особен блясък ообено в момента,в който срещна погледа й.
Усетил погледа й той се усмихна още по-широко и се извърна към нея.
-Здравей,красавице!Някакъв шанс да ми кажеш името си?
-Зависи...-отвърна многозначително Брук.-какво ще ме почерпиш!
Приятелят му избухна в безмълвен смях извръщайки поглед встрани.
Младежът направи знак на бармана да се приближи и прошепна нещо в ухото му,като в отговор получи отвърдително кимване.Миг по-късно същия този барман постави два коктейла между двамата и се усмихна широко след което изчезна нанякъде.
Брук опита питието и едва се сдържа да не потърси вода някъде.Беше доста по-силно от всичко,което бе пила,но не беше лошо.Щом възвърна чувствителността в езика си се усмихна отново и каза.
-Брук Дейвис.Приятно ми е.
-Дейвид Монтагю.На мен ми е по-приятно.
-В такъв случай,Дейвид,-започна тя ласкателно приближавайки се още малко до него.-с какво ме почерпи?
-Силничко е нали?-изсмя се той и за миг извърна поглед от нея.За миг,после отново я погледна,а блясъкът в очите му се ебше усилил.
-Доста.-призна си момичето и се подпря на бара отпивайки отново.
-Наблизо ли сте отседнали?-полюбопитства новия й познат.
-Дааа.В един прекрасен хотел на близо.-отвърна Брук и изведнъж млъкна неочаквано сетила се за нещо.-Чакай,от къде знаеш,че сме отседнали,а не живеем тук?
-Говориш английски.-отвърна просто той отпивайки голяма глътка от питието си.
-Е и?-сви рамене момичето и неочаквано погледът й се спря на Сиена,която точно в този момент се провираше между хората с малко призрачно изражение.
-Ами...има ли значение?
-Не.
-Какво ще кажеш да потанцуваме малко?-неочаквано попита той,но Брук само се усмихна леко.
-С удоволствие...някой друг път.
И след тези думи се запровира покрай танцуващите към Сиена,която стоеше в самия край на бара и явно търсеше нея или Лаурен с поглед.
-Тц,тц,тц Дейв как те одрязаха.-обади се приятеля му отстрани.-А аз си мислех,че и тая вечер няма да спиш сам в стаята си!
-Точно така Тед,подигравай се на чуждите неуспехи!-отвърна саркастично Дейвид.-Но спокойно,има още време.Тази ми е в кърпа вързана.
-Щом казваш.Кой съм аз да споря,нали не мен одрязаха току-що?-подигра му се Тед и допи остатъка от питието си,а Монтагю само го изгледа кисело и продължи да следи с поглед Брук,която вече бе стигнала до Сиена и точно в този момент се обръщаше към нея.
-Сис,какво има?Изглеждаш все едно си видяла призрак!СИС!
Чак след вика й накрая приятелката й й бе обърнала внимание.
-Ах,Брук!Не те видях!-оправда се Геъм.
-Това е ясно!-заключи Дейвис и я погледна някак притеснено.-Знаеш ли,че приличаш на призрак?
-О,ами,аз..нищо ми няма.Пих едно доста силно питие и затова...
-Май имаш това предвид.-отвърна Брук и разклати леко питието пред лицето й.-Направо ми изгори гърлото...сигурна ли си,че си добре?
-Да,да не се притеснявай!-отвърна Сиена и се усмихна малко насила.-Хайде да намерим Лаурен!
Брук сви рамене и се усмихна след което двете си запробиваха път през тълпата,за да стигнат до мястото където все още стоеше Скалзо вече с преполовено питие.
-О,Брук!Какво стана с онзи сладур?Доколкото забелязах все пак чара ти подейства!
-Че ти съмняваше ли се?-ухили се Дейвис и се настани на удобния стол до нея,а Сиена се тупна на съседния опитвайки се с всички сили да възвърне поне една мъничка част от настроението си.
-Опитай това.-Брук подаде чашата на Лаурен,която я изгледа недоверчиво,а после отпи малка глътка.Затвори за миг очи и направи някаква физиономия след което погледна чашата някак невярващо.
-Това е направо убийствено!-Скалзо върна чашата на приятелката си и я погледна въпросително.
-Не знам какво е.-побърза да каже тя отгатвайки следващия въпрос.-С това ме почерпиха.Та...какво стана с нашата журналистка и новия й обожател?
-Новия й какво?-опита се да се включи в разговора Сиена.
-Доста бройкащи погледи й хвърля.-ухили се Лаурен и отби от питието си.
-Лято,хубави жени и лоша музика...какво очакваш?-засмя се Брук.-Ох,не ме слушайте това питие ми дойде силничко и усещам как краката ми почват да се желират.

-Чудничко!Аз опитах сега сте вие.Следващият моля! - извика Джесика,но почти никой не я чу.
-Е,не може просто така... - възрази Фани.
-О,напротив...Виж,онзи хубавец там те гледа. - ухили се Алена.
-Гледа в нашата посока.Това не значи,че гледа мен. - отбеляза червенокосата.
Лени се обърна към другото момиче.
-Много малко е пила.
Джесика се закикоти,а Фани се намръщи.
-Ако не отидеш ти,АЗ ще отида да те запозная. - заплаши русокосата.
-Само минутка. - каза Стоун и остави чашата си.Задържа погледа си на момчето.Беше висок,имаше ясни сини очи и черна коса.Матова кожа,стройна фигура...
-Оу,добре де. - въздъхна накрая момичето и вдигна ръце,в знак на безсилие.
Тя стана и започна да върви към бара.По пътя се обърна и смигна на момичетата,които се захилиха,а Джесика дори и направи знак да побърза.
Когато стигна бара,Фани си поръча коктейл и се обърна към дансинга.С леко разочарование откри,че въпросният младеж вече го няма.Зашари с очи из тълпата.Или го нямаше или тя не можеше да го види.Предположи че е първото.Отново въздъхна и отпи голяма глъдка.
Постоя още малко така и се приготви да съобщи на момичетата за добрата работа,макар че момче липсваше.
-Страхотна вечер,а? - попита някой,с плътен глас,до нея.Фани светкавично се обърна,като едва не разля коктейла.
-Страхотна. - съгласи се тя,едва прикривайки изненадата си.
-Майлс Блечли.
-Фани Стоун. - отвърна червенокосата и се усмихна.
-Какво ще кажеш да потанцуваме? - попита Блечли и я погледна със сините си очи.
-Не виждам причина,поради която да не се съглася.
Двамата се запътиха към дансинга и след миг вече танцуваха.За малко Фани успя да види ухилените физиономии на Джесика и Алена.
Когато песента свърши Фани се отдръпна назад.
-Трябва да вървя. - каза тя.
-Какво?
-Сбогом,Майлс Блечли. - отвърна в отговор,твърдо убедена,че никога повече няма да види момчето,което стрещна в дискотеката в Марсилия.

-Как така не го пита откъде е? - учуди се Алена.
-Забравих. - сви рамене Стоун и Джесика избухна в смях.
-Изобщо знаеш ли нещо друго освен името му?!
-Ъъъ...не.
-Брилянтно! - възкликна после русокосата.Дарлинг все още се смееше.
Фани се направи,че не е чула Джонсън,и че откачените движения на някакво момче,близо до тях,са безкрайно интересни.

Лаурен се хилеше непрестанно вече половин час на нещо , което само тя си знаеше, а Сиена и Брук не правеха и жалки опити да я успокоят. Скалзо им беше благодарна, че не правят нищо, защото ако се наложеше да обяснява щяха да я откарат в спешното поради смешна криза. Когато положението стана непоносимо и Геъм и Дейвис им писна от кикота на приятелката им решиха, че е време да се намесят.
-За Бога, Лор?! Стига какво си пила толкова?-Сиена я погледна "сериозно" (поради простата причина, че и тя не беше в цветущо състояние на бодърстване). Лаурен я гледа втренчено за около минута и пак се захили като фанатична психарка, която преди малко е избягала от най-близката лудница за хора с тежки психични отклонения.
-А не! Стига вече! Писна ми!Или се дръж адекватно, или ми даваш тази чаша... - Брук се протегна да вземе чашата от ръцете на Лаурен, но тя я скри зад себе си.
-Или?
-Или аз ще я взема!- някой се обади за Склазо и издърпа чашата от ръката й.
-Ти пък кой си?
-Саймън Хийп, приятно ми е.
-Аха. Ясно. Еми щом така, аз отивам в хотела пък.-лаурен се оплези на Дейвис и Сиена като старателно игнорираше новодошлия, който я освободи от тежката задача с алкохолната чаша.
-Не може да караш в това състояние!
-А, не не си познала! Не си оставям колата... -изблик на смях- в това забутано място. Трябва да е при мама - нов изблик на смях- на топло в гаражчето.
-Както искаш! Предупредена си! Не си малко дете и можеш сама да се оправяш - Лаурен се захили. Наистина не беше малка и можеше да се прибере.
-Чао момичета, като се прибирате внимавайте да не ме събудите, защото ще ви убия по най-мъчителния начин, който измисля... а аз знам доста! -Скалзо се засмя пак и излезе от водата, като внимаваше да не се намокри прекалено много. Поне се опитваше да внимава. След като тя тръгна бързии стъпки я настигнаха.
-Няма ли да ми кажеш как се казваш, слънце?
-Аз съм луна при новолуние, и се казва Лаурен Скалзо, Саймън.
-Поне помниш имена.
-Що годе. Сега просто се врътни на 180 градуса и отивай при приятелите си. - при тази реплика Лаурен направи кръгово движение с пръс във въздуха и тръгна към изхода на дискотеката.
-Чакай, Лаурен! Идвам с теб!
-Мнаа. Не съм на същото мнение.
-Аз пък съм. Ти си толкова пияна, че не можеш да мислиш както трябва! Естествено, че искаш да дойда.
-Щом казваш. - момичето му се усмихна и тръгна заедно с него. Когато стигнаха до колата, тя се настани на предната седалка и зачака той да влезе в колата.- Какво стана корени ли пусна.
-Аз... ще повървя малко.
-Не изглупявай... скачай вътре!
-Какво?
-Стига глупчо- Лаурен отвори вратата и му нареди- Сядай!
-Предпочитам магипортирането.
-Какво, какво?
-Нищо. Тръгвай.- момичето запали двигателя и потегли уверено. Колкото и пияна да беше не се различаваше много с трезвеното и каране, защото доста си падаше по високите скорости и екстремните преживявания. За жалост, хотела беше доста близои нямаше възможност да се прояви в цялата си светлина.
-Напомни ми, никога да не се качвам с теб в такова нещо!
-Както искаш, сладък.-Лаурен се обърна и завървя едва към входа на хотела.Усети как някаква ръка се уви около талията й и един шепот прозвуча в ухото й.
-Сладък ли съм вече?
Момичето усещаше топлия дъх на Саймън по врата си и тялото му притиснато в нейното. Тя се обърна и така лицата им бяха на сантиметри едно от друго.
-Сладък си, но не достатъчно за да получиш това, което искаш...
- А какво искам?
-Със сигурност не това... - Скалзо завъртя едни от боцествените шамари, които пазеше за специални случаи и влезе в хотела. Едвам уцели копчето за ансансьора и не спираше да се смее. Проблема беше, че когато вратата се затваряше Саймън влезе вътре.
-Определено не очаквах това.
-Очаквай не очакванато.
-А ти не искаш ли това, което искам и аз?
-Зависи какво искаш?
-Ти нали се прояви като пророчица и каза че знаеш какво искам?
-Можеш ли да докажеш, че съм го казала?- Хийп замълча...а нещо изтрака зловещо нещо му ставаше на този ансансьор...но после каза:
-Не, но ще ти покажа. - момчето тръгна към нея, но Лаурен протегна ръце напред и замаха.
-Не.Не.Не! Нямам нужда от демонстрации.
-Но, аз искам да ти покажа!
-Не искам да ми бъде показвано!- Лаурен отново започна да се смее. После погледна съзаклятнически Саймън и прошепна:-Навсякъде има ревизори...
Ансансьора тотално спря да работи.Просто чудешна ситуация за пияната Лаурен Скалзо.
-Моля?!
-Ти Пратчет не четеш ли?
-Естествено, че не.
-Тцтц...Ансансьора заседна...
-Какво?!
-Абортирала гугутка!
-Моляяя?!
-Нищо!
-Иначе гугутките не могат да аборират.
-Знааамм.. За това ти го казах
-Ама те снасят яйца!
-Абе смахнато пале, нали за това ти го казах! Това значи нищо с други думи!
-Ти си странна!
-Ти също...
-За това си пасваме и мога да ти го покажа.
-Аз не пасвам с нищо. То пасва с мен!
-Както искате, ваше височество!
-Точно така!
-А какво каза за това?- Саймън направи кръг във въздуха с ръка.
-Кое?
-Товаа
-Ансансьора ли?
-Същия.
-Спря.
-Как така спря?
-Заседна. Заби. Не се движи. Спря. Как да ти го кажа?
-Разбрах.
-Като реотан на стара печка си.
-Определено си странна.
-Ти същооо. -Лаурен отново започна да се смее.
-За това ти пасвам.
-Не ми пасваш.
-Защо.
-Е аз от къде да знам?
-Не си добре.
-Знам.
-Не сериозно ти си напълно луда.
-Мерси.
-Моляяя?
-Просто млъкни! Колко време ли трябва да стоим тук. Кога ще разберат , че ансансьора им не работи?
-Ама сега тук ли ще стоим?
-Да. Освен ако не можеш да се телепортираш.
-Ааа.. Ти ... какво?
-Абе човек, ти никаква фантастика не си чел. Тотално заблудено пале.
-Не съм пале! И естествено, че не мога.
-Та кой може?! Ти си смахнат.
-Смахнати сме всички, а другите ги няма.
-Това ми хареса. Сега, обаче просто млъкни. На мен ми се спиии. И ще спя.-Лаурен седна на мекия мокет в ансансьора и се облегна на противоположната стена на вратата. Саймън я изгледа странно, но после направи същото като нея.
-Това беше най-дългия разговор, който съм провел някога с момиче.
-Радвам се за теб. Сега млъкни.
-Добре. Млъквам.
-Лека нощ.
-Ти сериозно ли ще спиш?
-Какво?
-Абортирала гугутка.
-Добре.


***

На сутринта Лаурен се събуди в меко и топло легло.определено не беше неиното, защото обстановката на стаята беше напълно различна.Имаше ужасно главоболие. Снощи определено е прекалила с пиенето. Имаше някакви странни петнаа, които не си спомняше от вечерта. Всъщност не помнеше цялата вечер. Единствено това, че беше заседнала в ансансьора с някакво странно момче, което и говореше за "абортирали гугутки". Усети присъствие в леглото освен нейното и чак тогава проумя, че не е сама в леглото, а някаква ръка я е прегърнала през кръста. Опита се да се надигне, но главата я заболя още повече, за това реши просто да потъне в меката възглавница. Първо, обаче трябваше да махне тази ръка от себе си, защото се чустваше особено. Не е нормално да се събуждаш с непозната ръка увита около кръста ти. Лаурен предпазливо отмести ръката и тъй като вече се чувстваше горе-долу събудена за да може да отиде в нейната стаяи отмести и покривалото от себе си.
-Не бих правил това, ако бях на твое място. Изчакай първо другите да заспят вместо да се мотаеш по бански пред две пияни туко що прибрали се от дискотека момчета.
-Оки. Няма проблеми. Просто ме светни кой си и аз какво правя тук.
-Нишо ли не помниш от снощи?
-Защо ли имам лошо предчувствие за следващите реплики....
-Нищо не се е случило.
-Аха. Добре. А тогава ме просветли кой си, какво правя тук?
-Снощи се запознахме. Казвам се Саймън Хийп, нещо стана на това, което ни изкачваше по стълбите и за около половин час бяхме там и ти заспа. Тъй като ни освободиха аз реших, че не мога да те оставя там и те качих в моята стая.
-Аха ясно. Значи ти беше момчето, което ми говореше за "абортирали гугутки".
-Ти ми заговори за това! Каза, че не значи нищо!
-Еми, то попринцип не значи нищо, защото гугутките не могат, да абортират, а снасят яйца.
-И аз това ти казах.
-Ти си странен.
-Ти също си много странна. За това си пасваме.
-Аз не си пасвам с никой...
-Знам. Знам. другите си пасват с теб.
-Бинго. Другите дали са заспали?
-Май да. - лаурен се изправи отново и установи че е по бански.
-А аз защо съм по бански?
-На това не мога да ти отговоря. Аз имах и горни дрехи. Един черен потник и черна поличка!!!
-Като се запознахме беше по бански.
-Мамка му. Аз тръгвам не ми пука, кой какво ще каже.
-Те са пияни, може да не си казват само. А аз няма да се намеся!
-Знаеш ли какво, хич ни ми пука! Мога да се грижа за себе си!- Скалзо се завъртя на 180 градуса и излезе от стаята насочена право към изходната врата на апартамента. За нейното щастие всички спяха. тя излезе по най-тихия начин и установи че е на 3 етаж и трябваше да се качи още няколко етажа нагоре за да си бъде у дома.

-Дали е добре?-попита за пореден път Брук докато седеше на леглото си и следеше Сиена с очи,която пък в този момент си миеше зъбите.
-Ти как мислиш?
-Мисля,че пи доста и не съм сигурна дали изобщо е стигнала до тук.
-Стигнала е,колата й беше отвън.-успокои я Сиена.
-Хайде да я потърсим.-предложи Брук.
-Брук ти пи почти колкото нея и с този разфокусиран поглед едва ли ще успееш да улучиш и една от трите врати на стаята!Пък и комплекса е голям,из всички стаи ли ще я търсиш?
-Няма лошо.-ухили се Дейвис.
-Три през нощта е.-отвърна с особен тон Сиена.
-Е и?Виж,ти виж на етажа,дори при Триото и разпитай някой камериер,който видиш дали не я е виждал.
-Брук,какъв ти камериер три през нощта е!
-Ох,добре остави.Отивам да я търся!-тросна се Брук и скочи на крака насочвайки се към вратата.
-Брук!БРУК!!-извика след нея Сиена,но другото момиче вече беше затворила вратата отвън.За нейн късмет или още наподобяващо късмет се блъсна в някаква количка и едва не се изтърбуши на земята.
-Добрре ли сте госпожжжице?-попита нечий глас на развален английски.
-О,да чудесно.-засмя се Брук и се изправи.-Извинете,да сте виждали приятелката ми?Няма как да сте я пропуснали..висока,слаба,по бански...леко пийнала...
-ако е същата...беше заспалла в асансьорра?Асаннсьорра беше заседналл и тя и един младеж бяха вътрре.Послее той я взе на рръце и каза,че ще се погррижи за нея.-обясни бавно и отчетливо камериера.
-Задължена съм ви!-ухили се Брук и затича по коридора към асансьора.
-3 етаж!-провикна се след нея мъжът.
-Мерсии!
Брук се шмугна в асансьора точно преди вратата да се затвори и се оказа вътре заедно с някаква възрастна жена,която я вирна нос и я изгледа високомерно.
-Здравейте!-усмихна се чаровно момичето.Осъзна,че в момента не е особено добре облечено за такава преставителна жена(имайки предвид,че беше по къси панталонки и хмм....потник).-Проблеми със съня?
-Може да се каже.-избоботи жената.
-И аз съм така.Ужасно е.-кимна Брук опитвайки се да не избухне в смях.
-Мисля,че е от годините.-отвърна жената извръщайки поглед напред.
-Ами,толкова млада изглеждате!Младите хора не страдат от безсъние!-засмя се сухо Брук и бързо осъзна колко тъпо звучи.
-Вие току-що казахте,че страдате от такова.-усети я жената.
-Е,нашите безсъния се различават.-засмя се Брук и изкочи асансьора,а жената я изгледа за втори път неодобрително.Дейвис и махна и огледа коридора.Защо не се беше сетила да попита стая бе?
Съседния асансьор се бе затворил точно на секундата,на която тя бе излязла.
-Пфу!-измърмори тя и се огледа.-Онче-бонче...-започна тя местейки пръст от едната врата към другата.Накрая пръста й спря на една от тях и тя се насочи на там.Пое си дълбоко въздух и почука силно.Първоначално нищо не стана после вратата се отвори и я посрещна сънен възрастен мъж по халат.
-Да?
-Ъъъ...-усети,че Лаурен никога няма да й прости дори и за самата мисъл,че може да е в тая стая,затова просто се измъкна с една усмивка.-Извинете,обърках стаята...ужасно съжалявам!
-Луди тинейджъри!-измърмори мъжът затваряйки вратата след нея.
-Дърти досадници!-не му остана длъжна Брук и се премести към втората врата.Почука силно и зачака.Нищо не стана.Задумка втори път още по-силно и вече бе сигурна,че половиния етаж я е чул.Онези отвътре явно бяха на същото мнение защото се чу бляскав коментар по адрес на чукащия и тежки стъпки.
Вратата се отвори рязко и някакъв младеж се подпря на вратата.
-Виж,три часа през нощта е,а ти си се раздумкал като пълен идиот...оу!-явно бе фокусирал погледа си и сега гледаше момичето все едно е извънземно в клоунски костюм.
-Съжалявам,че ти развалих сладките сънища,но да си виждал едно момиче.Или ти или някой от лудите ти приятели е заседнал с нея в асансьора после му е хрумнала гениалната идея да я занесе в стаята СИ...
-Нека помисля...-започна да увърта той.
-Е?-нетърпеливо попита Брук.
-Не.
-Какво не?-намръщи се Дейвис.
-Момчето за което говориш е в съседната стая.-той посочи следващата врата.-не е в тази.
-О,добре.-кимна тя и без да му обръща повече внимание се врътна и тръгна надолу по коридора.
-Какво има Блейз?-попита друг глас заед него и след миг споменатия Блейз бе избутан в коридора,а на вратата се появи втора глава.
Брук задумка силно по съседната врата игнорирайки двете момчета.
Реакцията там беше същата.След около минутно думкане вратата се отвори и отвърте се подаде друго сънливо момче.
-С какво мога да ти бъда полезен?
-С това да ми кажеш дали приятелката ми все още е в тази стая?
-А,я пак.-засмя се объркано той.
-Я виж,я виж,Брук Дейвис!-засмя се глас отстрани.Второто момче излязло от съседната стая се стори страшно познато на момичето.
-Ти?
-Познаваш ли я?
-Да,аз.
-Тук ли е Лаурен?
-Кой?
-По дяволите,млъкнете всички!-извика четвърто момче появило се от втората врата.-Лаурен или както и да се казва не е тук.Тръгна си преди няколко минути преди да дойдеш ти!
-Къде отиде?-попита бързо Брук скръствайки ръце.
-Не знам.Каза,че се прибирала.
-Вие от къде се познавате?-обади се Блейз.
-Да,добре,благодаря за...ъъъ...съдействието.-измърмори Брук и огледа всички.-Вече може да се връщате да си спите.
-О,да ти ни събуди,а сега ще си лягаме.-подигра й се Монтагю.
-Добре,правете каквото искате.Лека нощ.-заяви тя и усмихвайки се чаровно за последен път се врътна и съвсем демонстративно се насочи към асансьора.Натисна копчето и зачака търпеливо макар че усещаше че четири чивта очи я гледат кой учудено,кой сънено,кой по друг начин.Накрая асансьора пристигна и тя влезе вътре обръщайки се с лице към тях.Ухили се малко странно и им махна точно преди двете врати да се затворят.
-Брук Дейвис,ти си пълна идиотка!-каза сама на себе си удряйки се по челото.

-Та Дейвид,от къде каза,че я познаваш?-ухили се Блейз.
-От бара.-изпревари го Нот и се ухили.-Не виждам как седи на крака след количеството,което изпи.
-За какво момиче ставаше въпрос?-попита Блейз.
-Едно.-отвърна Саймън.-Доста странно.За едни абортирали гугутки приказваше...
-За какво?-възкикнаха другите трима в един глас.
-Пфу оставете,аз ще си лягам,пък може и да поспя няколко часа!

На сутринта Сиена бе забравила за депресията и пак си беше същата Сиси.Лаурен и Брук все още спяха когато Геъм стана."Явно махмурлука още ги държи"помисли си момичето,усмихна се на себе си и с рязко движение издърпа завивките на Дейвис.Брук стреснато се изправи,за да види как Сиена дръпна завивиките и на Скалзо,която реагира по същия начин като дружката си по чашка.
-Сис рано е...-замрънка Брук и тупна обратно
-Ти добре ли си да ме будиш толкова рано..-възропта Лауре,но щом погледна часовника си върна думите.
-Повече никакъв алкохол за вас.-поклати глава Сиена,хвана двете момичета и ги замъкна в банята.Пусна студената вода и след няма и две секунди оглушителни писъци "разтърсиха"комплекса.
-Ще те убия!-викаше Дейвис под студената вода
-А аз ще тегля катафалката!-закани се й Лор,която бе в същото положение."Е,поне изтрезняха"помисли си доволна от себе си Сиена и се зае с грима и прическата.
След малко на вратата се почука и вътре влязоха "другите три"както нй-често ги наричаха Сиси,Брук и Лор.Момичетата оповестиха,без никакво желание,че отиват на закуска и ще ги чакат там.Бързо,кратко,ясно....след което излязоха по най-експеритивния начин.
-Се тая.-отвърна безгрижно Брук вече облечена
-След като си с тях няколко дни и вече не ти се струват толкова лоши.-отбеляза Лаурен.
-Явно алкохола ти е размил мозъка.-погледна я невярващо Сиена.Ло отвори уста да спори,но така и не успя защото имаше повторно почукване на вратата.
-Какво по дяволите искате тъпи...-започна Брук но спря насред изречението.
-Да Госпожице Дейвис?!-попита господинът им по френски и щом видя,че Брук няма да му отговори продължи със сериозен тон-Искам ви бързо на закуска.Днес ще закусваме с делегацията на спортната гимназия за момчета в Лондон"Спинърс".Ако имаме малко късмет можем да обединим двете училища и за това трябва...да..разбирате ме...-Господинът леко се смути,но момичетата кимнаха разбиращо.След малко трите бяха готови.Тръгнаха към асансьора,но Лаурен категорично отказа да се вози на него след снощната случка,затова слязоха по стълбите.Останалите вече ги чакаха.
-А ето ви е вас.-отвърна господинът им по френски с топла почти бащинска усмивка(естествено всичко беше театър за пред гимназия"Спинърс")-И така..-продължи той като ги подкани да седнат.-Това са моите шест момичета,най-добрите в часовете по френски...Брук Дейвис,Лаурен Скалзо,Сиена Геъм,Алена Джонсън,Фани Стоун и последна,но не на последно място по ум и заложби Джесика Дарлинг.-Учителите от "Спинърс"се усмихнаха удобрително на момичетата и започнаха да представят своите най-добри момчета....Дейвид Монтагю,Саймън Хийп,Блейз Цабини,Тиодор Нот,Майлс Блечли и Драко Малфой.-Всички се усмихнаха едни на други,а повечето вече се познаваха,но никой не се обади.След представянето двете страни започнаха преговорите за сливане на училищата,а момичетата и момчетата се заеха със закуската.Сиена от авоя страна се правеше на ударена през цялото време и не даваше ниакви признаци,че познава или е познавала Блейз Цабини,или пък че той изобщо съществува.Няколко пъти погледите им се срещаха,но тя гледаше така,сякаш погледа й минаваше през момчето.Брук и Лаурен обсъждаха колко калории има в бекона с яйца,Джесика пишеше нещо в тетрадката си,сигурно впечатления от хотела,обслужването....тя имаше навика да обръща много внимание на детайлите не само на основните,повърхностни неща.Алена и Фани пък си говореха за предишната нощ и за това как възнамеряват да я повторят независимо дали на "Светата троица"им изнася или не(под "Светата троица"имаха в предвид Лаурен,Сиена и Брук).След закуска всичко се пренесе на плажа.
Денят бе изключително топъл.Пясъкът бе така нажежен,че изгаряше стъпалата им,а морето бе светло синьо,изкрящо и с големи вълни.Щом всички се настаниха под чадърите момчетата от "спинърс"веднага предложиха на момичетата да поиграят плажен волейбол.С риск да си счупят маникюра и да изгорят много лошо момичетата се съгласиха.разделиха се на два отбора като единият беше:Сиена,Брук,Лори,Саймън,Дейвид и за нещастие на Сиси,Блейз,а вторият се състоеше от:Алена,Джесика,Фани,Драко,Майлс и Тиодор.
-Мажоретки и волейбол.-присмя се Джонсън
-Леко да не си счупита маникюра момичета.-подметна Стоун
-Като ви знам вас двете,мисля да си премълча коментарите.-отвърна им Скалзо
-Големите волейболистки.-започна и Брук
-Май в крайна сметка момчетата ще ви направят играта.-подметна Сиена.
-Хей по-спокойно нали сте приятелки.-подметна Блейз и понечи да прегърне Сиси,но тя блъсна ръцете му
-Първо-викна тя-не ме пипай!Второ не ми казвай какво да правя!Трето не сме приятелки,така че като не знаеш не се бъркай.-всички бяха вперили поглед в двамата и ги гледаха невярващо.
-Сис вие познавате ли се?-попитаха Лор и брук в един глас
-НЕ!-отвърна Сиена
-ДА!-поправи я Блейз
-Не не се познаваме,а сега можем ли да играем!-отвърна раздразнено Геъм и би първия сервис,с което почна играта.След малко всички бяха забравили за случката,е всички без еднин човек...Джесика Дарлинг,тази която отдаваше на детайлите по-голямо значение отколкото на другото,очевидното.тя не повярва в нито една от думите на Сиена и бе тяърдо решена да разбере какво има или е имало между нея и Блейз Цабини.
"Горката!Репутацията ти е срината миличка"помисли си злорадо Дарлинг и изпрати топката с един удар в противниковото поле,с което отбележи точка....Надали щеше да е първата...

След почти едночасова игра под лъчите на обедното слънце ту единия,ту другия отбор напредваше с точките,но след време другия все изравняваше и така този странен кръговрат се повтаряше ли,повтаряше...
по едно време Брук напусна най-безцеремонно игрището с лека въздишка.
-Ей,Дейвис да не се измори?-извика Алена слагайки ръце на кръста си.
-Може би.-сви рамене Брук взимайки вече позатоплилия се сок си в ръце.-И в двата случая мисля да си взема "тайм аут"!
-Ооо,стига Брук!-измърмори недоволно Лаурен,която държеше с една ръка топката и бе наклонила главата си в другата.Изведнъж по лицето й се появи заговорническа усмивка и тя извика неочоквано.-Мисли бързо!-и хвърли топката към Дейвис.
Естествено втората не успя да реагира достатъчно бързо и изля половината съдържание на сока върху себе си.За миг затвори очи правейки списък на видовите смърт,които можеха да сполетят Скалзо.
-Лаурен Скалзо,ще те убия!-изръмжа тя отваряйки очи.Всички се хилеха като умопобъркани,а саматя тя едва се сдържаше.Без да обяснява кога,къде,защо и как тя вдигна рязко чашата и я плисна към приятелката си.Скалзо обаче май очакваше това защото се отдръпна в последния възможен миг.Е,не всички имаха този късмет.Дейвид не успя да "мисли бързо" и се оказа двойно по-мокър от Дейвис.
-Брук Дейвис ти си толкова...мъртва!-процепи през зъби Монтагю на фона на задружния смях на всички придружен от виновно-развеселата физиономия на момичето.
Отне й няколко секунди да осъзнае какво значат думите му.
-Лор,ти си виновна!
-Не,не съм.Не аз му люрнах сок в лицето!
-ти се помръдна!-извика отчаяно Брук забелязала,че по лицето на мокрая младеж се е появила нова физиономия,освен учудената преди малко.И това хич не беше в нейна полза.
-Мислях бързо.-сви рамене Скалзо.-Е,мисля,че знам кой ще влезе пръв в студената вода!
Асимилирала думите й прибавяйки лекото приближаване на Дейвид към нея Брук събра две и две и реши уравнението като хукна по пясъка колкото и добре да знаеше,че няма да може да надтича младежа(за да има такова тяло значи тренираше->щом третираше беше бърз->щом беше бърз можеше да бяга бързо->щом можеше да бяга бързо значи щеше да я настигне преди да стигне комплекса)
-Хайде да се обзаложим след колко метра ще я хване?-обади се Саймън тъй като Монтагю беше хукнал към момичето.
-Пет.-обади се Лаурен.
-Четири.-присъедини се Нот.
-Аз съм на страната на Брук.-сви рамене Сиена и Лаурен я изгледа подигравателно.-Седем.
Всички избухнаха в смях.
Брук се извърна за миг и осъзна,че разстоянието между тях се е стопило плошещо много за няколко секунди.Изведнъж тя се спря и вдигна ръце срещу него.
-Виж,не исках!Лаурен се помръдна!Трябваше да мислиш по-бързо!-заоправдава се тя докато той се приближаваше макар вече ходом.
-Това не променя факта,че съм мокър.-отбеляза той с широка усмивка.Май каквото и да кажеше нямаше да го склони да я остави.
-Не ми се влиза във водата,моля ти се,само не това,каквото и да е друго!
По лицето му се появи нова физиономия,която Брук доста добре познаваше и това беше доста неприемливо.Той пък от своя страна вече беше на по-малко от метър от нея.
-Какво ще кажеш за споразумение.Довечера,аз и ти...първо ще се поразходим после...-нова усмивка предружена от повдигнати вежди.
-Ще кажа "не".-отвърна с очарователна усмивка Брук все едно,че казва обратното.
-В такъв случай няма споразумение!-сви рамене Дейвид придавайки си разочарован вид.
-Именно.-кимна момичето.
-И в този случай ти си толкова мъртва колкото преди две минути!
-Какв...-започна Брук,но след миг усети,че губи почва под крата си и увисна с главата надолу на рамото му.-ей,пусни ме!Не,не,Монтагю,пусни ме на земята!-закрещя тя докато приятелите й се заливаха от смях.-Не се хилете!Помооооощ!-виковете й предизвикаха още по-бурен смях.Осъзнала,че няма измъкване Брук реши,че ако ще се влиза в студената вода няма да е сама.-По дяволите момчета,вкарайте тия хилещите се във водата!
Преди да е успяла да продължи усети,как Дейвид я пуска във водата и за няколко мига тя се оказа под нея,седнала на пясъка.Бяха на по-плиткото където можеш да си седиш и въпреки това водата да не те покрива.Чуха се писъци и Брук беше сто процента сигурна,че момчетата са я послушали не толкова поради факта,че им го бе изкрещяла,а по-скоро заради самото забавление.Само,че още един човек не беше във водата.И нямаше да му се размине.
Дейвис се вкопчи в едната ръка на Монтагю и рязко го дръпна така че той цопна във водата до нея и предизвика бурния й смях.След като вдигна главата си над водата изплю онова което бе попаднало в устата му и прокара ръка през косата си,за да я махне от очите си.
-Брук Дейвис ти си толкова...
-мъртва?Да,знам.-ухили се момичето.
-Нямаше да кажа това.-ухили се младежът.
-А какво.
-Щях да кажа "Брук Дейвис ти си толкова мокра"!-подигра я се той и миг по-късно главата му отново беше под водата.Брук си дръпна ръката,но той не се изправи.Усмивката й бавно започна да се стапя и накрая съвсем изчезна.
-Монтагю?Дейвид?
Никаква реакция.Брук го побутна силно,но той пак не помръдна.Господи дали не се беше удавил?На плиткото??Ама че работа!
Огледа се и забеляза,че останалите вече са мокри и някои от тях ги гледат.Дейвис скочи на крака и го хвана за ръката издърпвайки го извън водата.Това беше достатъчно за да привлече вниманието на останалите и те забързаха към тях.
-Какво става?-попита Малфой.
-Мисля,че се е нагълтал с вода.-предположи Брук почти ужасено.-Мъртъв ли е?
Нот приклекна до него и улови китката му и след няколко мига поклати глава.
-Още е жив.Но не диша.
-Ми направи му изкуствено дишане!-почти извика Брук все още коленичила в пясъка.
-Ааа мерси,но ще пропусна целуването с него!-засмя се Теодор махайки с ръце пред себе си.
-Мисля,че е ясно кой трябва да го направи.-намръщи се Брук.
-Пределно ясно е.-ухили се Саймън.
Брук извърна раздрезно поглед след което се приближи още малко до неподвижното тяло и положи ръцете си на гърдите му отброявайки до пет след което се надвеси над него.Устните й тъкмо докоснаха неговите когато се случи нещо много странно.Както е известно по принцип удавниците са в безсъзнание,чакащи някой спасител да им спаси живота черз изкуствено дишане или тем подобни или в другия случай да си умрат с вода в белите дробове.Е,случая не наподобяваше нито един от двата варианта.
Брук усети как ръцете му я придърпват към себе си,а езика му съвсем ужесточено започна да се бори с нейния за надмощие.
-О,я си вземете стая!-гласът на Лаурен разцепи странната тишина и чак тогава Брук успя да се откъсне от прегръдката.
-Леле ако всички спасители бяха такива...-започна Нот и подсвирна.-аз нямаше да се мъча да се науча да плувам!
Всички избухнаха в смях,а Дейвид продължи да си лежи на пясъка с усмивка от ухо до ухо.Брук го гледаше като цапната с мокър парцал.Ама той не дишаше преди малко!
-Знаеш ли,Брук,отлично владееш бързата помощ!-засмя се Монтагю.
-О,майната ти!-отвърна Дейвис остро и го удари през гърдите доста силничко.След което тръгна към чадърите защото наистина вече щеше да изгори...а и вече не беше сигурна дали ще успее да подтиска още дълго усмивката си.
-Мисля,че ме харесва!-изсмя се монтагю разтривайки удареното място и извръщайки се за миг след момичето,което вървеше заедно със Сиена и Лаурен без да се обръща.
-О,да Дейв,направо е луднала по теб!-изсмя се Драко.
-Не я бях виждала да стои като ударена след целувка.-сви рамене Джесика.-Май я изненада.
-Това за добро ли е?-попита Дейвид вдигайки едната си вежда.
-Ами не знам какво имаш предводи под добро.-отвърна Алена.-При нея момчетата не се задържат дълго...
-Е,Дейвид май намери своята сродна душа...лика прилика сте си!-ухили се Блейз и го потупа по рамото.-Между другото...доста добър актьор си!
-Има си хас.-засмя се Монтагю.-Трябва да си убедителен когато обясняваш на някого,че го обичаш!
Останалите се разхилиха и също тръгнаха към чадърите.

- И пламнаа май любовввв!
-Лаурен млъкни!
-Ама не е ли истина? - Скалзо се разкикоти. -Вие сте един за друг.
-Лаурен, ако си мъртъва няма да може да си караш катафалката нали? Колко жалко, защото май тази ти мечта няма да се осъществи!
-Може и да мога!!! Ако някой се моли на смъртта да не ме прибира може да се квалифицирам като катафалкаджийка и да си карам колата. - Докато ръсеше тези простотии Лаурен изглеждаше и звучеше толкова уверена в себе си и всичко беше все едно голата истина. Сякаш казваше "Да в сладоледа има захар". Е не точно във всеки има и диетични сладоледи, но те са изключение.
-Лор, мойта сладка идиотка, не мислиш ли че няма да има много желаещи да се молят на смърта да те избави? Какво ще кажеш?
-Мисля, че си в грешка! Много хора ме обичат! Ето Сис например.
-Нали, Сис?
-Мхммм..
-Тя даже не си прави труд да те слуша. - оплези й и се Брук. -Ето виж. Сис, ти обичаш хлебарките нали?
-Даааа
-Добре.
-Сис, слънчице мое, нали ще изчистиш терариюма на Арахна вместо мен? Много те обичам! тати каза само с теб да играя.
-Да, разби.... КАКВО ?!
-Нищо не съм казала- засмя се Брук.
- И аз не съм казала, само разбрахме прикритата ти страст към хлебарките.
-Ах вие болестотворни бацили! Не е честно от ваша старана-Сиена се опитваше да изглежда сериозна, но не и се отдаваше осбено и след половин минутно сдържане избухна в смях. Това накара другите две момичета да започнат да се смеят.

Джесика се отпусна на шезлонга си,сложи си тъмните очила и се приготви за дълго лежене на плажа,докато не хване тен.Плановете й обаче излязоха грешни.Точно след две минутки,някой се надвеси над нея и слънцето мигом изчезна.Първоначално Дарлинг не беше сигурна дали на небето толкова рязко са се появили облаци или някой е решил да се шегува с нея,затова надигна очилата си нагоре.Кафявите й очи срещнаха буреносно сивите на снощния й познат.Момичето го изгледа намръщено и отново сложи очилата си,затваряйки очи.
-Ако така се държиш към всичките си познати,не се и съмнявам,че се броят на пръстите на една ръка-блондинът се настани до краката й,замислено изучавайки я.Дали заради махмурлука му от снощи или защото наистина бе така,Джесика му изглеждаше доста по-хубава отколкото вечерта,в която се бяха срещнали.Той не получи отговор на заядливото си изкаване и това от части го развесели,защото му беше приятно да я дрази.Дарлинг обаче беше на мнение,че е просто сладък кретен и нямаше намерение да се занимава с него.-Явно днес не ти е ден-отбеляза той и почака няколко секунди да му обясни,че не е така и че просто той я дразни,но Джес не направи нищо друго,освен да отпие от коктейла,оставен на масичката до нея.-Добрее..ще опитаме по друг начин..довечера ще има с бал с маски и те каня да ме придружиш.
Дарлинг свали черните очила и го изгледа изпов вежди.Засмя се шумничко при което привлече вниманието на Алена и Фани,стоящи от двете й страни.
-В никакъв случай..-тя се спря за миг,защото не знаеше фамилията му.Тя прехапа устни и го погледна въпросително.
-Малфой-помогна й Драко с усмивка.
-..Малфой-повтори след него Джесика,леко присвивайки очи.По лицето й се изписа нещо като усмивка,но не беше точно такова.По-скоро изражение тип:"С това разговора ни прключи".
Блондинът изцъка неодобрително,но се примири и леко кимайки й се отдалечи към водата.Той обичаше да плува,но сега планираше нещо съвсем друго.
Момичето поклати неодобрително глава и отново се отпусна назад.
-Джесика Дарлинг!-изсъска до нея Фани и приятелката й се обърна към нея-Защо му отказа?!
-Защото,ако не си спомняш,в Англия,гимназия "Пайнвил",има едно момче,което се казва Джеймс Скот и на което аз много държа.-обясни спокойно Джес и се ухили.
-Да,ама той няма да разбере-подметна Алена от другата страна
-Да,а другото трио мислите ли,че няма да му кажат?-възкликна Дарлинг и отметна косата си назад-Така или иначе не ми се ходи на този бал.
Фани и Али се спогледаха и едновремено поклатиха глави.Джесика беше непоправима.

Няколко часа по-късно
Джесика спокойно си дремеше върху шезлонга,необезпокоявана от нахални момчета или бъбрещи приятелки.Беше се унесла и умът и плуваше някъде далеч,към Англия,където сега не беше горещо,а сигурно отново валеше проливен дъжд.Изведнъж върху нея се изсипа голямо количество студена вода и момичето настръхна.Кой си позволяваше да прекъсва толкова ценната й почивка?!
Тя се изправи на крака,за да види бягащия към водата Драко и хилещите се наоколо хора.Брук,Сиена и Лаурен се заливаха от смях при вида на мократа Джесика,а Алена и Фани стояха потресени и се опитваха да сдържат смеха си,но почти без успех.Джонсън беше придобила странна гримаса и успя да я задържи едва три-четири секунди,като сложи ръце на устата си.Очите на Фани се бяха разширила и се личеше,че вътрешно умира да се засмее,но искаше да спази благоприличие.
-Ще..го..удавя-изсъска ядно Дарлинг и преди някой да е усетил тя побягна след Малфой,който изглеждаше много весел във водата и й правеше идиотски физиономии,за да я ядоса още повече.
На средата на морето обаче Джес се спря и скръсти ръце пред гърдите си.
-Драко-поде тя,озарена от нова идея-Има ли начин да дойдеш,да те удавя и да свършваме,защото не ми се тича из морето.Болят ме краката.
-Примамливо предложение-отбеляза момчето,но поклати глава-Но не мисля,че ще го приема.
Джесика направи разтроена гримаса и прокара пръсти по бузите си,все едно бърше сълзи.Малфой се засмя искрено,докато я гледаше как имитира ревящо дете.
-Добре тогава-примири се момичето-Аз излизам от тази локва и с това шансовете ти да дойда с теб довечера намаляват на нула-тя се усмихна мазно и тръгна към брега,насочвайки се към приятелите си.Беше сигурна,че след малко той ще я последва,затова започна наум да отброява.."Едно...две...три"..Но нищо не стана.Дарлинг сви рамене бързо прибира кърпата,джапанките и очилата си в плажната чанта.-В хотела съм-оповести тя и се тръгна боса по цимента към сградата малко по-натам.
Имаше нужда от една вана,а след това щеше да се приготви за купона довечера.Часовника на ръката й показваше четири и половина следобяд и тя пресметна,че часовете оставащи до 8 и 30 ще са и предостатъчно за всички неща,които си беше намислила.
Качи се в стаята,като в асансьора пътува съвсем сама.Хубаво беше,че в спалните беше хладно,тъй като бяха със северено разположение.Чантата захвърли върху леглото на Алена и с бързи стъпки се насочи към банята.Водата във ваната беше хладна и успокояваше почервенелите й рамена."Уф,тези масла не вършат никаква работа",помисли тя,докато въртеше глава и вратът й издаваше разни пукове.
-Казвам ти,Фан,Джесика се променя-беше гласът на Алена,долетял откъм входната врата.Дарлинг се напрегна,за да чуе разговора им.
-Не е вярно,Лен,тя си е същата.Просто този Драко се държи така и затова Джес му отвръща със същото-възрази Стоун,която беше на мнение,че не бива да се говори зад гърба на приятелки.
-Ще видиш,ще видиш.Накрая тя ще забрави Джеймс,въпреки че ако трябва да съм честна този Малфой е доста привлекателен.-двете се разсмяха след думите на Али,но в банята изражението на Джесика се промени.Защо Алена говореше така?!
-Няма да забрави Джеймс.Ето защо днес тя му отказа да отиде с него на бала довечера.Между другото,на мен ми звучи интересно,но не ми се ходи сама.
-Няма да ходиш сама-успокои я Лени-Аз ще съм с теб,пък и не се и съмнявам,че и Джесика ще дойде.Тя просто няма да устои.
-Ще устоя-Дарлинг беше привърпила с банята си и сега стоеше на рамката на вратата по хавлия-Разбира се,че ще отида,просто ще страня от Малфой.
Приятелките й се спогледаха,а Джес им се оплези заядливо.Нали Лени не беше права?Нали Джесика си беше същата,каквато беше и преди?
Трите момичета прекараха останалото време в забавни занимание.Бяха си взели картон и си отрязаха маски като си сложиха и дупки за очи.Джес гримира Фани и Алена,защото момичето обичаше да се занимава със сенки,ружове и т.н.,пък и според нейните сметки приятелките й щяха да изглеждат перфектно с този грим.И двете решиха да са героини от приказки-Фани щеше да е Червената шапчица,особено заради цвета на косата й,а Лени щеше да е Спящата красавица.Бяха решили да я облекат в розово,защото много отиваше на русата й коса,а и една от роклите на Али щеше да приляга точно за случая.Джесика с много труд измайстори и тиара за Алена,нищо,че беше от картон,а Фани сложи ролки на косата на приятелката си,за да стане на красиви букли.Стоун облече една стара плисирана пола,която Дарлинг бе набутала в куфара си,ей така за всеки случай,и една копринена бяла ризка.Наметалото обаче беше големия проблем,тъй като никоя от тях не носеше червено по принцип.В крайна сметка успяха да се снабдят и с такова и Фани стана същинска Червена шапчица,като от приказките.Джесика беше решила да се превъплати в образа на Жулиета,защото искрено харесваше творбите на Шекспир,а "Ромео и Жулиета" водеше класацията.Облече една красива червеникаво-оранжева рокля,със странни ръкави,и горе-долу можеше да мине за старовремска.Понаконтиха се хубавичко,защото смятаха,че трябва да изглеждат добре.Все пак това беше последната им вечер в Марсилия.
В коридора те завариха останалите три момичета.Брук беше със снежно бяла рокля,странна бяла маска и начупена коса.Всички я разпознаха като Пепеляшка,а Дарлинг едва се сдържа да не се разсмее.Сиена бе преобразена като Рапунцел.Русата й коса бе грижовно сплетена на плитка,която висеше през едното й рамо.Носеше широка лилаво-розова рокля и очите й изпъкваха.Най-странния образ между тях обаче беше Лаурен.Косата й бе сплетена на две странни буклички от двете страни на ушите й,а роклята бе в жълто и синьо.Никой не се поколеба да каже,че тя трябва да е Снежанка,но изражението й не беше особено щастливо.
Шесте се спогледаха и си размениха сухи,качвайки се в асансьора.С тези огромни рокли се побраха малко трудничко и все пак успяха да стигнат приземния етаж-там щеше да се състои бала.Когато вратите се отвориха пред тях се откри невероятна гледка.Помещението беше разчистено от ненужните статуи,в единия край бяха наредени маси,а златния полилеи отгоре бе окрасен със запалени свещи.Килимите бяха махнати,а на тяхно място се откриваше красив и полиран паркет,с отделено място за дансинг.Музиката беше нежна и приятна,като колона имаше на всеки ъгъл.Всички хора бяха с маски и повечето те не можаха да разпознаят,колкото и да се опитваха,взирайки се в дупките за очи.Дори сервитьорите бяха маскирани и изглеждаха странно.

Помещението бе заприличало по-скоро на сбирка на приказни герои и животни отколкото на маскин бал. Всеки един от гостите се бе справил наистина перфектно с маскировката. Дори самата зала бе взета от приказките с дългите маси, приказната окраса и тъмното синьо небе, по което светеха звездите и интересната музика.Учителят по френски се бе превъплатил в образа на Луи 14. Изглеждаше много...егзотично ( Laughing ) с тези пера, които стърчахйа от шапката му и дългата червена мантия, която се влачеше след него.
Алена бързичко се насочи към масата с напитките и като си сипа водка и портокалов сок, се зае да оглежда присъстващите. На пред- на зад се разхождаха принцове, рицари, маймуни, костюмирани мъже, римски императори и стражи, дами с инересни облекла, момичета със заешки ушички и мека заешка опашчица, облечени в оскъдно облекло, дори Тарзан се бе присъединил към маскарада.
Докато оглеждаше присъстващите погледът й се кръстоса с този на висок тъмноок рицар. Въпросният бе облечен с тъмен панталон и риза, а зад него се вееше дълга черна мантия. На колана му бе закачена сабя, а лицето му бе скрито зад маска обрисувана в бели и черни шарки. Тези тъмни и предизвикателни очи й бяха познати.

Алена се бе отпуснала на стола в дискотеката и потропваше с пръсти по маста в такт с музиката. Джесика и Фани се бяха загубили някъде и сега Джонсън седеше сама. Погледът й се плъзна по насабралите си и докато разглеждаше бутилките алкохол наредени на бара, момичето забеляза, че едно тъмнокосо момче я гледаше, а лека усмивка се бе разляла по лицето му. За миг Лени се загледа в него, но после бързо отмести погледа си, а когато отново го потърси него вече го нямаше. Тя трескаво заоглежда хората и не видя красивият младеж, който бе застанал на няколко крачки от нея и я гледа с интерес. Тази трябваше да влезе в списъка с момичета, които е имал пък кавото ще да става. Беше красива, беше секси, а както изглеждаше нямаше да бъде и лесно. Точно негов тип.

Това беше същото момче, което я гледаше нагло, но този път тя нямаше да се предаде така лесно за това продължи да го гледа втренчено. Явно "рицарят" прие това като някаква покана и с бързи крачки той се запъти към "Спящата красавица", която се обърна на другата страна, така всякаш не е направила нищо.
- Здравей красавице. - поздрави момчето с развеселен глас, но Джонсън не му отвърна. - Е Спяща красавице мисля, че някой трябва да те целуне, за да се събудиш. - не се отказваше момчето. Този глас й беше доста познат.
- Ти си Нот, нали? - попита разко Алена, а Теодор кимна. - Значи... - започна тя, но бързо млъкна. Днес когато се запознаваха Лени не обърна особено внимание на момчетата. Не искаше да се занимава с тях. Пък и вчерашният тип от бара й бе привлякъл вниманието.
- А ти би трябвало да си - той се огледа наоколо, а след това довърши уверено - Алена? - разкри истинската й самоличност Нот.
- Да. - бе отговор й. Това момче й бе харесало още снощи, но тя нямаше да се предаде такалесно. Но не им остана много веме да се опознаят, защото музиката бе много силна, акохолът бе в големи количества и настроението бе на друга вълна.
- Ъъъъ..Лени ти с Но ли си? - попита малко учудено Фани, след като Алена бе застанала до масата и пиеше. Джонсън и Нот до преди няколко мига бяха танцували, а сега момичето бе поискало малко почивка.
-В смисъл? - не разбра русокоската.
- В смисъл забихте ли се?
- Не. - бе краткият и точен отговор.
- Защо? - не се отказваше Стоун.
- Защото не искам. Може да е готин, но няма да стане.
- Добре де аз само питам. - вдигна отбранителн ръце Фани, а Алена се засмя. Изведнъж някой дръпна и когато се обърна тя се озова в прегръдките на Теодор, който вървеше към дансинга.
Стоун само се засмя на това, което туко що видя и си наля още водка и сок.

Сиена в крайна сметка реши от Рапунцел да се преобрази в Елена от Троя.Беше облякла своя бяла рокля наподобяваща стила на Елада по онова време,сложи си типичните златни накити като гривни,обеци,гердан и взе нещо по-съвременно със себе си където да си оставя нещата-една малка златна чантичка в тон с останалото
Най-накрая прибави финалния щтрих една маска,която успя да купи от магазин за костюми,в черно и златно....Косата си остави на плитка,но пусна няколко свободно падащи кичури от нея.Тази предпазна мярка бе защото днес пред всички се бе изпуснала,че ще е Рапунцел,Блейз бе чул това и сега сто на сто бе някой принц.Това което не се сети Сиси,защото просто бързаше да слезе долу на бала бе че и кавалера на Елена би трябвало да е принц-принц Парис.
Сиена хвана асансьора за да не изпусне началото на забавата.Връхлетя в залата точно когато организаторите на този бал,персонала и собствениците на конкурса,обявиха конкурс за най-добре изглеждаща,танцуваща и атрактивна двойка.Победителите щяха да бъдат три двойки съответно по един от всяка категория.
Сиси набързо се заоглежда за Брук и Лаурен,но от толкова много хора с маски беше абсурдно да ги познае.Помешението бе голямо,а и сега по-важо бе Блейз да не я открие,но твърде късно.
-Сиена...-започна той шепнейки в ухото й,което стресна момичето,тя подскочи,обърна се към "принца" стоящ зад нея,а гневът се надигаше в нея.
-Първо,съм Елена,поне за вечерта.Второ,недей никога повече да ме плашиш така и трето...-тя не успя да довърши,защото Блейз се наведе и я целуна.Толкова бе чакал тази целувка.Дълбока,нежна,чувствена....Сиси за миг се потдаде на изкушението и отвърна на целувката му,но после слезе отново на земята и избута принц Парис(как не се бе сетила по-рано...Трябваше да е Шехерезада!)от себе си.
-Ти скъса с мен забрави ли?!-викна му тя,но на фона на музиката прозвуча като далечно ехо....
-Имах причина!-отвърна й той....Звучеше като глас в пустиня.
-Причина или поредното оправдание!Кой си ти всъщност?!В един момент напълно и безкомпромисно ме нмразваш и късаш с мен....В следващия си доброто момченце,което се опитва да си върне бившата!-продължаваше Сиена
-Aз...-заекна момчето-аз съм и двамата,поне тогава.Промених се Сиси,просто ме изслушай.
-Не мисля че имам времето да те слушам!-отвърна тя,а сълзи се стекоха по бузите й-Чух и видях достатъчно.Ти никога няма да се промениш...Не ти е в природата!-след,което се изгуби в тълпата от танцуващи и излезе от залата.Скоро се прибра в стаята си където щеше да изчака останалите си две "съквартирантки".
-И така....-понесе се гласът на жената обявяваща трите двойки победители,която бе застанала на сцената,на която до преди малко бе наетият за съббитието DJ,и говореше по един микрофон.-победителите в категорията наи-добре изглеждаща двойка е:-тя разтвори един плик където бяха написани имената-Крал Луи XIV Царица Жосефина...честито!-Господинът по френски на момичетата и госпожата по френски на гимназия"Спинърс"се качиха на сцената и под бурните аплодисменти взема короните си.
-Сега-продължи жената-победители в категорията за най-добре тацуващи са....Пепеляшка и Принц Чарминг-Брук изписка от изненада,а Дейвид с когото танцуваше,я поведе към сцената където двамата взеха свойте корони и казаха няколко думи на останалите.
-И последната,но най-важна категория...Най-атрактивна двойка тази вечер са...РОМЕО И ЖУЛИЕТА!Поздравления за идеята!-Джесика и Драко също бяха много изненадани от гласуването.Двамата се стъписаха в първия момент,но после бързо се осъзнаха и взеха наградите си.
След тази церемония по награждаване имаше един последен танц за всички двойки.После всички се разотидоха по стаитекато момичетата от "Пайнвил"се чудеха къде е Сиена,а момчетата от "Спинърс" къде се е дянал Блейз.все пак предположиха,че двамата са заедно,но щом ги завариха по стаите си и то в ужасно настроение(Сиси дори още със следи от сълзи по лицето,който лъщаха на светлината на нощната лампа)разбраха какво става и че всъщност двамата се познават пределно добре.Учудващо бе че дори Джесика,Алена и Фани първоначално се притесниха за Сиена,но после изценираха чиста проба "задължения".
въпреки всичко разпитите към Сиена и Блейз не доведоха до нищо,затова скоро всички бяха мълчаливо по леглата.само Брук и Лаурен бяха още в банята,за да си сложат някаква нова вечерна маска,която Лор купила докато бяха на пазар из Марсилия.Скоро двете си легнаха с кристално чисти и опънати лица,като на порцеланови кукли..явно маската действаше!
Вечерта бе студена и мрачна.Навън валеше проливен дъжд,а силна виелица тракаше по прозорците.черни облаци бяха закрили небето,луната,звездите...Всичко бе тъмно...Буря!...Точно както беше и в сърцето на спящата спокойно Сиена...

Брук помръдна в съня си опитвайки се да се намести по-удобно.Навън бурята се усилваше и светкавици осветяваха небето,предружавани от оглушителен гръм.Дъждовните капки барабаняха по стъклото за някои успокояващо,за някои-изнервящо.
Обърна се на другата страна и усети,че прекалено много се е размърдала.твърдата почва под нея изчезни и само бързите й реакции я спасиха да не си разбие зъбите в пода.подпряна на две ръце,а остатъка от тялото на леглото тя се огледа.
Дали беше пила чак толкова много,че беше така замъглено в стаята?Не си спомняше да се е доближавала много-много до алкохола,г-н Раян доста стриктно ги наблюдаваше.
Върна се в леглото и закашля.Имаше чувството,че й мирише на изгоряло.Потърка очи и се огледа.Чак сега забеляза разликата-не беше замъглено,беше задимено.И мириса на изгоряло съвсем не идваше от въображението й.
Скочи на крака и продължи да кашля тъй като въздуха горе беше по-задушлив.
-Брук,добре ли си?-попита сънено Сиена без дори да я поглежда.-Искаш ли нещо за гърлото?
-Трябва...да...се...махаме!-извика Дейвис слагайки ръка пред устата си.
-Стига Брук,лягай да спиш!-сряза я Лаурен и се покри през глава.После обаче като ужилена подскочи и седна в леглото.-На изгоряло ли ми мирише?
Отне им няколко секунди да осъзнаят какво става.
-но защо пожарната аларма не се включва?-попита почти ужасена Сиена изправяйки се.Като по команда някаква оглушителна сирена зави притеснително.
Трите се огледаха и се насочиха към вратата.Пушека идваше оттам,под вратата.
-Значи не е от нашата стая.-констатира Лор като че ли имаше значение.Сиена хвана дръжката и в следващия миг извика и я дръпна припряно.Явно беше се нагорещила доста.Лаурен се поколеба само за миг после влезе в банята и след миг изникна с мокра хавлиена кърпа,която уви около бравата и я дръпна.Явно подейства защото тя не извика от болка и след миг трите можеха да излязат в коридора.Можеха.
Там като че ли беше още по-лошо.Въздухът беше по-тежък и задушен,по-плътен и сив и явно той беше предизвикал алармата.Чуваха се уплашени викове и писъци,които само влошаваха положението.
Брук излизе в коридора все още държейки ръката си пред носа и с присвити очи се огледа.
-Бързо,да се махаме!
-Ами багажа?-възкликна Лаурен.
-Дреме ти за багажа,да не искаш да изгориш жива??-извика й Брук и тръгна по коридора махайки с другата ръка пред лицето си все едно имаше някакъв смисъл и въздухът щеше да се прочисти.
доколкото им беше известно на етажа освен тях и трите три нямаше никого освен още една жена,която по-често прекарваше нощите си извън стаята и един мъж,който ту беше в стаята си с дни,ту никакъв го нямаше.
Изведнъж Брук извика стреснато щом се блъсна в някой и се стовари на пода.
-Добре ли сте?-попита пресипнал женски глас,който трите веднага оприличиха на този на Джесика Дарлинг.Звучеше загрижено,но дали заради тях или заради себе си и своите приятелки не стана ясно,но и никой не попита.
-Да,добре сме.-отвърна бързо Сиена.-викай другите две и да се махаме!
-не можем.-закашля се Джесика.-Асансьорите не са безопасни и едва ли работят,не можем да стигнем до стълбището!
-Джес?ДЖЕС!!-чуха се притеснени викове и след миг Алена и Фани,и двете по нощници,изникнаха до тях.Лицето на втората беше в сажди,а първата кашляше почти толкова силно колкото и Брук.
-Трябва да се махнем...-успя да каже Дейвис.-или ще се задушим!
-Сложете си нещо на носовете.-каза бързо Джесика и чак сега другите три забелязаха,че тя си е сложила някаква кърпа,която покриваше устата и носа й.
-Добре,но...
Нещо над тях изпука заплашително и тавана над тях се пропука заплашително.
-Бягайте!-изпищя Алена и дърпайки Фани за ръката затичаха към другата част на коридора.Останалите четири ги последваха секунда по-късно и миг преди част от тавана да се сгромоляса над главите им и да вдигне още по-голяма пушилка.Огънят беше обгърнал вече по-голямата част от коридора и явно бе започнал от една от стаите срещу тази на Брук,Сиена и Лаурен,от стрната на другите три.Килима се беше вратите горяха и някак си се беше разпространил и през другите две ста от своята страна,включително тази на Джесика,Фани и Алена.Трите за малко се измъкнали когато втората усетила горещината.
Пламъците подхванаха килима и той бързо пламна разпространявайки се още повече.
-Килима!Килима!-изпищя Фани и едва не се препъна в една количка,с която носеха румсервиза.
-И какво да направим?-извика ядно и същевременно безпомощно Лаурен.
-Трябва да намерим изход!-извика Дейвис.
-Стълбите и асансьора...-започна Алена,но Брук я прекъсна.
-Разбрахме!Авариен изход!Трябва да има!
-по дяволите ако не умра тук ще убия тея идиоти от рецепцията!-изкрещя заплашително Лаурен и се закашля.
-Асансьорите,какво им е на асансьорите?!?-извика Сиена отчаяно.
-Ти нормална ли си?-отвърна Фани.-Най-вероятно въжетата или вече са се скъсали или ще стане точно това когато се опитаме дори да се качим на тях!
-Имам идея.-обади се Джесика и всички се извърнаха към нея.-През асансьорите...
-Но,Джес...
-Трябва да има стълби...не точно стълби,а по-скоро не знам как да го обясня!Последвайте ме!
Още една част от тавана се срути на няколко метра от тях и шестте хукнаха в противоположна посока докато не стигнаха двата асансьора в дъното.Натиснаха копчетата,но нищо не стана.
-Тук има пожарогасител!-извика Алена.
-Ми вземи изгаси пожара!-изсумтя Сиена.
Алена направи кисела физиономия и взе лоста или каквото беше,с което се предполагаше,че трябва да се счупи стъклото при пожар.За всеобща изненада преди предмета да е стигнал до стъклото Джесика го измъкна от ръцете й и се върна при вратите на асансьора бутайки го в пространството между двете.
-Ъъъ не знам какво точно правиш,но не мисле,че действа!-обади се Лаурен предпазливо.
-Без акъли моля,поме правя нещо!-извика в отговор Джесика и натисна още по силно лоста,но пак нямаше особен напредък-леко помръдване,но нищо повече.Алена,без да знае какво точно е намислила приятелката й се присъедини към нея и помръдването на вратите се усили леко.
-Ще помогнете ли или ще чакате огъня да стигне до нас?!?-изръмжа Алена.Останалите се спогледаха и се стекоха да им помагат.След около минута напъни и бутания вратите се разделиха няколко пръста и лоста изтопурка на земята,последван от шестте момичета,които се стовариха почти едно върху друго с множеството недоволни възгласи.Само Джесика като че ли знаеше какво точно прави.
-Дарлинг,ще ни обясниш ли поне мъничко какво си намислила?-измърмори Скалзо изправяйки се.
-Да отворим това.-каза тя хващайки едната врата все едно че не бе чула думите й.Лаурен изръмжа нещо не много бляскаво,но се зае да помага.В крайна сметка за съвсем кратко време двете врати бяха широко отворени и пред тях се показваше зейналия тунел.Асансьора не се виждаше.
Горещината от другата им страна се увеличаваше,а въздуха ставаше все по-тежък и като че ли усилието да дишат ставаше все по-непосилно.Брук отново се закашля подпирайки се на стената и надниквайки през тунела нагоре и надолу.Асансьора не се виждаше,но най-вероятно беше няколко етажа по-надолу,в тъмнината.
-Какво следва?-попита прегракнало тя.
Джесика пристъпи до нея и заоглежда тунела,но по скоро на височината на очите си,а не надолу или нагоре.Явно откри това,което търсеше защот се усмихна победоносно и вдигна ръка посочвайки нещо от лявата им страна.Първоначално не виждаха нищо,но малко по малко започнаха да различават нещо като стълба съставена от железа вградени в стените.
Явно всички си помислиха за едно и също,но само Фани посмя да го произнесе на глас.
-Ами ако асансьора тръгне нагоре?Ще ни смаже като палачинки!
-Нямам избор.-въздъхна Дарлинг.-Останем ли ще се опържим!
-това все повече започва да ми прилича на някой екшън филм.-измърмори недоволно Лаурен и надникна през ръба на коридора подсвирквайки.
-Имам страх от височини.Не мога да сляза по това.-измърмори Фани.-Сигурно има и друг начин.
-Няма.-отвърнаха Джесика,Брук и Лаурен в един глас.Последната продължи.-Аз тръгвам първа.Дай този лост!
-Защо ти е?-попита учудено Алена.
-За да отворим долната врата,умнице!-отвърна рязко Скалзо и щом получи лоста пръстъпи до самия ръб и сякаш започна да преценява колко далече се намира стълбата.Когато направи крачка и скочи Брук и Сиена извикаха стреснато,а другите три захлупиха усти в длани.Чу се сподавения стон на Скалзо придружен от звучното "Мамка му!"
-Добре ли си,Лор?-попита Сиена.
-Да,превъзходно само дето не си чувствам вече коляното.И все пак...не е нужно да скачате ако се протегнете ще го хванете,достатъчно близко е!
-Ясно!-кимнаха останалите.
Тя само измърмори нещо неразбираемо и се закашля.
-Слизам!-тя тръгна бавно надолу държейки се здраво,а краката й опипваха в тъмнината подходящо място да стъпят.След няколко секунди вече се бе скрила в тъмнината надолу и почти не се чуваше звук.
-Слизайте!-чу се гласът й малко по-надолу и всички си отдъхнаха малко или много.Алена пристъпи до ръка и придържана от Джесика се пресегна и улови с една ръка желязната стълба.Стъпи и с единия си крак и се отблъсна леко.След миг се закрепи на стената,здраво стиснала желязната пръчка и погледна притеснено надолу.Бавно,но сигурно запристъпва надолу.
Фани се закашля и извика нещо.Още една доста голяма част от тавана се сгромоляса на пода.
-Бързо,Сиена,тръгвай!-извика в един глас Брук и Джесика и Геъм ги изгледа някак намръщено,но после с помощта им се "прикачи" за стълбата.
-Фани!-извика Джесика припряно и погледна приятелката си,която гледаше почти с ужас тъмницата под краката им.
-Тръгвай!-изкрещя припряно Брук извъртайки глава без рамо,за да забележи,че огъня се е разпространил почти през целия коридор,а огъня,обхванал килима почти бе стигнал до тях.
-Ако падна вие ще сте виновни!-изхленчи Стоун вкполчила се в стълбата като удавник за сламка.
-Ако паднеш ти позволявам после да ни убиеш!-закима енергично Брук,а Фани я изгледа намръщино.
-Но ако падна няма...
-СЛИЗАЙ!-извикаха двете останали и Стоун ще-не ще заслиза възможно най-бързо надолу.
-Тръгвай ти!-заяви твърдо Джесика и я побутна леко макар че ако не се държеше щеше да е достатъчно,за да я събори.Брук се поколеба точно за две секунди после пристъпи до ръба и се протегна.Първоначално нищо не напипа,но после ръката й докосна стената,а след малко стигна и до желязната стълба.Стисна с една ръка стълбичката и протегна и крака си когато нещо изкрещя откъм горящия коридор и тя едва не се изпусна от изненада.Джесика буквално беше се вкопчила в ръката й и я побутна така че успя да се прехвърли.
-Идвай!
-Тръгвай!
-Идвай,Дарлинг!-изкрещя повторно Брук слизайки надолу по-възможно най-бързия начин.-Освен ако не искаш да станеш на Въглен и оня русокос приятел да ни убие задето сме те оставили тук!
-Моля?
-Побързай бе!-сопна й се за пореден път Брук,а кракът й се изклузи и една не се понесе надолу в тъмнината,но за щастие само увисна на ръцете си.
-Хей,вие там,добре ли сте?-долетя гласът на Сиена отдолу.
Джесика се прехвърли на стълбата,но не много сигурно тъй че почти стъпи на главата на Дейвис.
-Оу!
-съжалявам!
-Лаурен,няма ли да го отвориш най-после онова долу?!?-извика Брук.
-Да не мислиш,че е лесно?Що не дойдеш ти да го отвориш?!-гласеше отговора на няколко метра по-надолу.
-Добре,миличка,сега скачам,хвани ме!-извика подигравателно Брук и за пореден път увисна на ръцете си докато се мъчеше да ускори крачка.
-Ха!Става!Почти...-чуха се няколко изръмжавания,размяна на тихи реплика и лъч светлина резчупи непрогледния мрак на около три-четири метра по-надолу.
-Какво става?-попита Джесика и подскочи като ужилена.-Тука има паяци!
-Какво?-изпищя някой отдолу.
-По дяволите отворете скапаната врата!-изпищя Брук и усети как нещо изпука над нея.Дори над Джесика.Настана тишина.-Лор,отворете проклетата врата преди да сме отишли на оня свят!
-Как можеш да говориш толкова спокойно?-извика ядно Фани.-Все едно да умреш е нещо съвсем нормално!??
Светлината долу се увеличи придружена от мърморене и сдържещи звуци.
Брук спря на място тъй като усети,че за малко не настъпа нечия ръка и извика и на Дарлинг да направи същото.
Долу дупката беше достатъчна,за да се провре странично някоя от тях.Но за да се провлеше й трябваше да стигне до там.
-Лор отвори още!-извика Сиена.
-Абе много акъли давате!-сопна им се Лаурен.-чакайте ще скоча!
-Ще какво?-извика Джесика.-Ти си луда,напълно ненормална!
-Доста време ти отне да се сетиш.-засмя се Скалзо отдолу.-Едно,две....три!
-Недей!-извикаха няколко гласа и после настана тишина.
Дан!
-Оу!
-Какво?
-Добре ли си?-Брук се опита да види нещо,но без успех.
-Да,нищо ми няма,само си разбих главата в това.Чакайте.
След няколко секунди светлината намаля тъй като един силует се намести между двете врати.Чу се пъшкане и Алена и Сиена,които бяха най-отдолу забелязаха,че Лаурен се опитва да раздели още повече вратите.С доста усилия успя донякъде,но после се отпусна почти безсилна на пода.
-Стига ви толкоз!-изсмя се тя.-Хайде,Джонсън скачай!
-Извинявай,но не съм самоубийца като теб!-сряза я Алена.
-Скачай по дяволите,просто се принеси тук!Ето ти ръка!-тя се протегна и подаде ръката си и след миг усети как нечия друга я улавя.Миг тишина,поемане на въздух и Алена,стиснала ръката на последното момиче,на което искаше да се довери,скочи и бе издърпана моментално от Лорейн в коридора.
-Сиена,хайде!-продължи Скалзо хвърляйки бегъл поглед на ужасената Сиена.По лявото слепоочие на първата се стичаше кръв,явно от удара с вратата преди малко.-Алена,опитай се да отвориш това повече!
Джонсън без да противоречи се зае да дърпа едното крило,а Лаурен подаде ръката на другото момиче,което бе слязло на височината на отвора.И тя се прихвърли без проблем и докано Фани слизаше надолу смразяващ кръвта звук отекна в тунела.Асансьора се включи долу.
-Бързо!-изпищяха Джесика и Брук едновременно и Фани,ужасена и уплашена затърси с трепереща ръка тази на Лаурен.Уловия и скочи,но явно не достатъчно точно тъй като кракът й се подхлъзна и тя увисна във въздуха.Лаурен изкрещя нещо,Фани запищя а Сиена хвана другата й ръка и я издърпаха някакси докато асаньора немислостно се качваше нагоре.
-Брук,размърдай се!-извиса Лаурен вече наистина притеснена.Спомената протегна ръка към тази на приятелката си и я хвана.Тъкмо се приготвяше да скочи когато Джесика отгоре се подхлъзна и се стовари върху Брук.За няколко мига Дейвис си помисли,че това е края на всичко,двете ще паднат и ще умрат когато усети,че виси във въздуха,НО не пада.Устра болка я изгаряше в рамото и не можеше да си поеме въздух от нея.При сблъсъка с Дарлинг беше изпусанала стълбата,но все още държеше с една ръка тази на Лаурен,и това май беше единственото нещо,което й спаси живота.
Асансьора беше едва на четири-пет метра от тях и бавно се качваше нагоре.
-Брук!помогни ни малко!Дай си другата ръка!
дейвис направи някакъв опит да си вдигне и другата ръка,но болката се усили сякаш стократно и тя изпищя хващайки се за рамото.Джесика все още висеше на ръцете си на столбата и гледаше като побъркана приближаващия се асансьор.
Два метра.
-Дай си ръката самоубийца такава!-изпищя Сиена.Брук се насили отново да си вдигне ръката и за нейно щастие някоя я улови и я издърпаха.
Петър и половина.
-Джесика скачай или си мъртва!-изпищя Брук все още на входа и за миг срещна зелените очи на другото момиче.Тя се поколеба точно една секунда после стъпи с крака на стълбата и се отблъсна право към нея.Късмета тази вечер беше явно на нейна страна защото стъпи на ръба на коридора и Брук я издърпа навън точно преди асансьора да се появи на мястото си.
Двете се бяха изтърбушили на земята и се опитваха да си поемат въздух когато гласът на Алена ги изкара от ужаса.
-добре ли сте?
-Не.-изстенаха те и с помощта на другите се изправиха.Брук все още притискаше с една ръка рамото си,а Джесика явно се бе ударила силно в железните стълби.
Бяха стигнали до четвъртия етаж и затичаха(ако тътренето им можеше да мине за тичане) към стълбището с желанието да се махнат по най-бързия начин от това място.Щом стигнаха първия етаж се насочиха към вратите и забелязаха,че извън комплекса се е събрала голяма тълпа,начело с полицаи и пожарникари.Щом момичетата изникнаха пред вратата към тях се стякоха не малко лекари предвождани от г-н Раян,който беше станал блед като призрак и почти толкова безплътен.
-напомнете ми отсега нататък винаги да отсядам на първия етаж!-измърмори Лаурен оставяйки се да наметнат някакво одеало върху рамене й.
-Добре ли сте?Има ли някой ранен?Боже милостиви,изкарахте ни акъла!!
-О,така ли?Ама не на вас ви се наложи да бягате от пожар,да слизате по няква умряла стълба през асансьорния тунел и да отваряте вратите на асансьора само за да не ви смажат!-изръмжа Алена.
-после ще ми разкажете.Освете лекарите да се погрижат за вас.

- Ей по-полека!!! Боли! - изпщя Брук, докато един от лекарите попиваше кръвта й.
- Не му викай! Не стига, че иска да ти помогне!- озъби й се Алена.
- Млъквай Джонсън. Никой не те пита. - продължи да говори все така вбесено Дейвис.
- Не ми дръж таъв тон Дейвис! - отвръна й не по-малко изнервено Лени.
-Добре момичета млъкнете и ме чуйте. - намеси се г-н Раян. - Тъй като еднствения етаж, който пострада е вашият и тъй като няма свободни стаи, а 1 часа минава ще се наложи да ви настаним в някои от заетите стаи.- каза някак си на бързо господина о френски, за да не могат момичетата да се развикат, н това стана след, като той млъкна.
- Ама как така...
- Защо?
- А нещата ни... - чуваха се различни възклицания от всички страни, а мъжът не знаеше какво да прави.. Когато жена се разбеснееше ставаше лошо, а какво ли оставаше щом 6 беснееха?
- Ам...извинете - чу се познат глас.
- Какво приш тук Драко? - попита учудено Джесика.
- Ами писъците ви се чуваха на всякъде, а миризмата на огън беше доста напреиятна та реших да дойда и да видя какво става. Но ми стана ясно. обясни на бързо момчето, а зад гърба му дойдоха и останалите момчета. - Та исках да ви предложа, ако искате да се настаните при нас за вечерта. И без това не познавате никого. - лека усмивка пробяга по устните му, но никой не я забеляза.
- Аз...не мога да разреша такова нещо. - запротесира г-н Раян.
- Ама така или иначе няма къде другаде да спят. - намеси се и Теодор.
- Точно така. Пък и при непознати. Те са момичета може някой да им направи нещо. - даде още едно рамо за тази кауза Дейвид.
- Не сме на 5, за да не можем да се пазим. - изрепчи му се Фани.
- Знам, но все пак. А и ние се познаваме...няма да им направим нищо. - усмихна се мило Блейз.
- Ами... - учителят п офренски се обърна ту към еднити, които се усмихваха с 24 картова усмивка, ту къ мдругите, които изглеждаха така сякаш току що бяха излезли от филм на ужасите - целите покрити с рани и черни лица, дрехите им на места скъснаи, прическите тип "Щъркелово гнездо", а Алена, Джесика и Фани приличаха на коминучистачи. - Добре. Момичета те са прави. Не мога да ви оставя на някакви непознати, за това отивате ри тях.
- Но... - започнаха на нов глас да протесират.
- Няма но. Това ми е последната ми дума! Момчета поверявам ви ги и внимавайте какво правите с тях! - погледна ги изпитателно мъжът. - А сега лека нощ! - и той се врътна и си тръгна най-безцеремонно, като остави една група момичета и една момчета да се гледат - едните вбесено, а другите- развеселено. За няколко мига тишина бе обгърнало коридора, но изведнъж осите се събудиха.
- Ще спя на пода! - викна Алена.
- Аз ще спя на канапето! - надвика я Фани.
- Ти ще спиш на килима, а аз на леглото. - не остана по-на зад Брук.
- Няма да спя в една стая с теб! - викна и Сиена.
- Ако си ме докоснал ще ти извия ръчичките! - каза заплашително Лаурен на Самюел.
- Не си и помисляй, че ще спя на едно легло с теб Малфой. - каза Джесика, като видя светналия поглед на Драко.
След тези закани и предупреждения момиетата се запътиха с бърза и не много добронамерена крачка към "стаите си". След миг 6 врати се треснаха и в коридора настана отново тишина.
- Ама ти сериозно ли ще спиш на пода? - попита учудено Нот, като видя, че Алена взима една възглавница и одеало и си ляга.
- А ти как мислиш, че ще спя до теб ли? - отвърна му презрително тя. Това момче й лазеше по нервите - тази сладка усмивка и тзи секси поглед. Мразеше мъжете да я привличат така. А и беше доста самонадеян...
- Добре хайде ела. Няма да те зиям! Все още не ям хора! - покани я най-учтиво момчето.
- Не! - одряза го най-безцеремонно тя.
- Добре сега за какво се правиш на интересна? - вече се дразнеше. - Нищо няма да ти направя, а и на пода ще се схванеш и утре мен ще държат виновен за това!
- Не ми дреме, а сега, ако обичаш млъкни, защото искам да спя! - и тя се обърна на другата страна. Теодор въздъхна тежко и като си легна загаси лампата.
- Ах, че е удобно и меко. - въздъхна той.
- Казах млъкни. - просъска злобно Лени.
- Добре де. Аз само ти казвам, че това легло е толкова мео и удобно, а ти там на пода...надявам се да не се схванеш много. - довърши той и се ухили.
Определено подът не бе най-удобното място за спане. Поне споед Алена. За тези 5 минути лежане гърбът, дупето и краката я боляха, а той не млъкваше стези негови обяснения за удобното легло. Дразнеше се.
- Да и е доста просторно. - не млъкваше момчето. Алена стана рязко и като застана до ръба на кревата му каза с най-сериозния и заплашителен глас, на койото бе способна.
- Ако ме докоснеш, кълна ти се, че утре ще пишат за теб във вестниците!!! А сега ърдай! - и тя го избута на страни, след което легна, Определено беше меко и удобно, пък и топло. Тя затвори очи и след миг се унесе.
Лени отвори стреснато очи. Бе сънувала кошмар и сега дишането й бе доста учестено. Тя премигна няколко пъти и след миг погледът й попадна на високата фигура, която се бе загледала перз прозореца.
- Какво правиш там? - попита тя тихо. Нот се обърна и тя едва се сдържа да не отоври уста. Момчето пред нея бе само по боксерки и картината, която се откри накара дъха й да спре - лунната светлина осветяваше перфектно оформени мускули и красиво лице. Да, този определено беше мнооого готин.
- Не можах да заспя и станах да погледам през прозореца. Събудих ли те? - гласът му бе спокоен и равен.
- Не...аз сънувах кошмар и.. няма значение. - тя се усмихна криво и отново отпусна глава на възглавницата, затваряйки очи. След миг усети, че и Нот също си ляга, но не пожела да го погледне.
- За какво мислиш? - наруши мълчанието той, а като се обърна към него Джонсън видя, че той я гледа.
- За...не знам..за училище,..за вечерта..за утре..за всичко...не знам..просто искам да заспя и утре, като се събудя да знам, че всичко това е било кошмар. - въздъхна тъжно тя.
- Защо да е кошмар? Виж сега си тук, в едно легло с мен...и - но не довърши, защото Лени го удари с възглавницата, а след това двамата се засмяха.
- Добре г-н "аз съм много секси", сега можеш да млъкнеш, защото наистина съм умоена. Емоциите от тази вечер ми дойдоха в малко повече. Лека нощ. - пожела тя с усмивка и се обърна на другата страна.
- Лека нощ, г-ц срамежливост. - отвърна и Теодор, а след това едно звучно ООх! и малко смях огласиха стаята.
Двамата се похилиха още няколко минути, след което потънаха в дълбок и непробуден сън. Алена се чувстваше някак спокойна, въпреки, че непознаваше момчето до себе си..но какво пък..това бе част от приключението, нали?

Лаурен отказваше да да влезе в стаята.
-НЯМА ДА СПЯ С ЧОВЕК С ПСИХИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ!
-Ти ми говореше за абортирали гугтки не АЗ, и сега излиза че аз съм психар така ли ???
-ДОКОЛОТО СИ СПОМНЯМ ТИ ГОВОРЕШЕ ЗА ПИЛЕТАТА! И НЕ МИ ДРЪЖ ТАКЪВ ЕЗИК, ГОСПОДИНЧО!
-ТАКА ли?! И какво ще направиш ? Да не би пак да ми удариш шамар?
-....
-КАКВО ?
-Ъъъ... кога съм ти удряла шамар ? - Скалзо изглеждаше объркано. Определено не помнеше никакви шамари да е удряла наскоро, макар че и се искаше...
-.. Пияница!
-Мухльо!
-Откачалка!
-Изрод!
-Мълниии!
- Няма! Най-най-на! -Лаурен се оплези и започна да се превива от смях. Саймън я гледа известно време, но след това не издържа и той започна да се хили заедно с нея. -Оуу! Т'ва заболя.- момичето се хвана за главата, където се беше сблъскала с ансансьора.
-Какво ти е ?
-НИЩО! Трай там! - Лаурен влезе в стаята най-накрая и веднага отидве в банята. Започна д а си оглежда главата. От лявата част отново бе започнола да се спуска тънка струйка кръв. Момичето взе малко памуче от едно от чекемджетата и го намокри леко с вода и започна да попива спускащата се алена субстанция.
-Тц! Ако си мислиш , че правиш нещооо!
-Мълчи ти казах! Не можеш по-добре! Ако ми остане белег, ще се хвърля от някъде...
-Ако се вхрълиш определено ще ти остане белег. - засмя се Хийп. - Ела аз имам кислородна вода и бинт. Ще те оправя за 3 секунди.
-Не искам да ме оправяш!
-Моля?
-Нищо... Лаурен се приближи до него с изражение "кой ми изяде бончето" и седна на земята.
-Какво ?
-Нали предлагаше помощ?
-А ти нали отказа?
-Туземец!
-Добреее ще ти помогна! - Саймън взе от гардероба едно шишенце кислородна вода и тампонче бинт. Попи кръвта на Скалзо по-добре, но когато стигна раната тя изпищя доста силно почти до ухото му.-Ако искаш да оглушея има и по-лесни начини!
-Товааа жижеее!!!!
-Седи мирно и тва е! Като малко дете си!
-НЕ съм!
-Какзах ли ти нещо?
-....
-Моля? Не те чувам???- подиграваше и се много жестоко, но сега въобще не и пукаше.
-Да!
-Не мрънкай! - когато довърши задачата си Саймън прибра вещите си и седна срещу Лаурен като подпря ръцете си на колената й.-Как усетихте огъня? И как се ударихте?
-Аз не съм усещала нищо... Брук ме събуди... другите щяха да се опържат живи, но излязоха, след това покрива над тяхната стая се срути... стълбището беше затрупано и нямаше как да ползваме ансансьора за това отворихме някак врата и се спуснахме по аварийната стълба ... и аз реших че трябва да се проявявам на смела и скочих първа.....
-Да?
-Издърпахме и другите, но когато останаха Джесика и Брук някой качи ансансьора нагоре и щеше да ги убие. Брук май си счупи рамото, но успяхме да ги издърпаме.. Другото вече ти е ясно...
-Да... тежка нощ е било
-На мен ли го казваш ? - засмя се кисело Лаурен.
- Спи ли ти се?
-НЕ! В този хотел няма да мигна! Определено предпочитам да стоя будна...
-А не искаш ли да си починеш ?-момичето си замълча. Саймън се изправи и и подаде ръце -Хайде, скачай!- Лаурен го погледна учудено и се протегна. Момчетото я вдигна и започна да я върти в стаята. Двамата започнаха да се смеят като туко що излезли от лудница, но след като им се зави прекалено много свят си легнаха върху леглото. Скалзо се беше подпряла на Саймън и изучаваше отсрещната стена доста дълго време. Настана една дълга и успокояваща тишина ненарушавана от никой, докато не се чу каркоренето на корема на Скалзо..
-Абе...
-Да?
-Да ти се намират бонбони ?

Сиена седна в единия ъгъл на стаята на Блейз.Беше обвила коленете си с ръце и пушеше цигара.Димът се издигаше над нея,а русата и коса блестеше на лунната светлина.Това я правеше като красива призрачна картина от която,седящият на леглото Блейз,не можеше да отдели очи.Сиси пък гледаше навсякъде другаде,но не и към момчето.
-Там ли ще стоиш цяла вечер?-наруши тишината Цабини
-Не се прави че ти пука.-обърна се към него Геъм и го погледна с поглед пълен с омраза-И все пак ще ти отговоря...Ще стоя тук,да!-след което продължи да гледа нощното небе тази вечер осеяно със безброй звезди.Блейз внимателно се приближи до Сиена и седна до нея.
-Не сме го правили от много отдавна.-обади се момчето след миг мълчание,в което Сиси се опитваше да се мръдне по към ъгъла.
-Кое!?-сопна му се тя
-Не помниш ли....-започна Цабини-Всяка вечер когато бяхме в нашата градина,лягахме на хамака и гледахме звездите.Беше толкова хубаво и най-важното бяхе заедно.-Блейз се протегна да гушне Сиена но тя избута ръката му.
-А трябва ли да ти напомня кой постави края на това!-Сиси отново викаше както беше станало и на бала,но този път бързо спря за да не събуди другите-Ти!Ти долно копеле!
-Внимавай как ме наричаш!
-А не е ли така?!Да,знаеш ли,прав си,копеле е прекалено малко.Твоето определение се състои от доста повече определения...
-Като не знаеш просто не говори!И ти си се превърнала в курва!Да не мислиш че не знам!С колко преспа след мен Сиси?!20 момчета...имаше ли ги а?!
-трябваше ми утеха идиот такъв.Някой който да ми помогне да те забравя!
-Но ти не си намери един а 20!Какво хубаво ли ви беше поне!
-Не!Доволен ли си сега?!Не...През всичкото това време търсех подходящият човек,но не го намерих.Не съм спала с никой,не съм обичала никой и знаеш ли защо...Защото не спрях да обичам теб!-След тези думи Сиена излезе от стаята като тресна звучно вратата."Защо не изгорях в проклетия пожар.Щеше да е по-безболезнено!"мислеше си тя докато напускаше апартамента.Изведнъж някой я хвана грубо през кръста,тя изпусна фаса,и я завлече обратно към стаята.
-Пусни ме веднага шибаняк такъв!-дереше се Сиена-Мразя те!Мразя те...-след малко се умори от викове и просто се отпусна в обятията му.
Вече в стаята Цабини пусна Геъм на пода.Сиси остана няколко мига с гръб към Блейз и той успя да я огледа малко по-обстойно.Колко красива бе станала...Прииска му се тази история никога да не се бе случвала и те никога да не се бяха разделяли.Тъкмо когато Сиена се канеше да вземе завивки за да си направи удобно"легло"на пода Блейз я завъртя към себе си и я целуна.Сиена отвърна на целувката му...Нежна,топла,страстна,желана...После го бутна от себе си,избърса устни и тръгна за одеало.
-Това беше грешка.-отвърна му тихо тя
-Обичам те.-прошепна й Цабини,който се бе озовал точно зад нея.Целуна я по врата и преди тя да е направила или казала нещо сложи пръст на усните й и взе одеалото.
-Аз ще спя на земята.-тонът му не търпеше възражение.Сиена легна на топлото,меко и удобно легло.Загледа се за няколко мига във Блейз,който на свой ред лягаше на пода.Изведнъж нещо в нея трепна и тя прошепна:
-Блейз качвай се на леглото.Няма да спиш там!
-Недей...няма нужда!-отвърна Цабини,с което прекрати разговора.Сиена кимна и легна на възглавницата.Беше наистина много уморена и всичко я болеше.Скоро заради болките по тялото,заради прекаленото викане и беснеене или просто заради удобството и топлината на леглото Сиси заспа.Блейз се извърна към момичето,когато вече беше уверен,че тя спи...Толкова беше красива така...но още имаше надежда да си я върне и тази вечер го доказа...
Цабини се усмихна сякаш на себе си от тази мисъл и облегнат на едната си ръка остана загледан в момичето...В любовта на живота си...

Дийвид отвори сънено очи и примига срещу светлината.Прозя се и се протегна когато в главата му нахлуха няколко спомена от снощи.Неприятности...пожар...момичета...люхия господин на момичетата...Брук...легло...сън...
Извърна бавно глава и забеляза,че момичето се е свило в другия край на леглото и спокойно си спеше.Имаше няколко спора докато най-накрая я убеди,че ще си държи ръцете далеч от нея,и още няколко докато я убеди,че няма да спи на земята,но в крайна сметка умората й надделя и тя неохотно се съгласи.
Дейвид се подпря на една ръка,обръщайки гръб на проникналите от прозореца слънчеви лъчи и я гледа няколко мига замислено.
-Стига си ме зяпал.-процепи тя през зъби без дори да си отваря очите.Дейвид очакваше всичко друго,но не и това.Ама...тя не беше ли заспала?Е,поне приличаше на заспала...
Леко стреснат подскочи и едва не се изтърбуши от леглото.Брук отвори едното си оки и го изгледа подигравателно едва прикривайки усмивката си.
-Много добре симулираш потънало в сън момиче.-отбеляза той лягайки по гръб и заглеждайки се за миг в тавана,след което пак извърна главата си към нея.-Ще ти кажа една тайна.-тя го изгледа с високо повдигнати вежди.-За пръв спя с момиче в едно легло без да правим секс.
-Това трябваше да ме поласкае ли?-подметна тя отхвърляйки завивките и пускайки краката си покрай леглото.Дейвид й беше дал "назаем" някаква тениска стигаща до средата на бедрата й тъй като нейните дрехи бяха доста разпокъсани и не особено чисти за разлика от леглото,та в крайна сметка сега беше облечена със спомената тениска.
От рязкото движение болката в рамото й се обади.
"Не е счупено"-беше казал лекарят.-"Само изкълчено."
"Много успокоително."-помисли си момичето и оголи леко рамото си,за да разгледа по-добре "повреденото" си рамо тъй като снощи беше прекалено изморена.Цялото беше синьо,но оттокът вече беше спаднал така че общо взето трябваше да се притеснява само от болката и от не-красивата синина.
-Боли ли?-обяди се Дейвид и тя не успя да разбере дали е подигравателно казано или не,тъй като не го гледаше.
-Д...не.-отвърна тя и се изправи.-Тъп пожар!Защо точно на нашия етаж трябваше да е!Всичките ми неща сигурно са изгоряли!
-Е,важното е,че вие се измъкнахте.-сви рамене Дейвид,който вече беше седнал в леглото подпрял длани зад себе си.Брук направи кисела физиономия.Спря се,посочи тениската с която беше в момента и каза.
-това ще го задържа докато ми намерят по-нормални дрехи ако нямаш нищо против.
-Не,нямам.На теб ти стои по-добре.-ухили се той.
-Другите дали са станали?-попита замислено Дейвис чудейки се какви ли разпри е имало кой къде ще спи в другите стаи.
-Толкова ли не можеш да издържиш една сутрин с мен?-подметна уж обиде Дейвид.
-Щом издържах в теб една вечер ти как мислиш?Ама като се замисля...май още съм ти сърдита и би трябвало да те игнорирам!
-Сърдита ли?-възкликна Дейвид отхвърляйки завивките.Беше само по боксерки и май се надяваше Брук да се притесни от полуголото му тяло,но тя само продължи да го гледа сърдито все едно е облечен напълно.-За кое си сърдита?-Брук не отговори само скръсти ръце и за миг я проряза болка в рамото,но тя не й обърна внимание тъй като бързо отшумя.-О,затова ли?-той се ухили колкото се може по-широко и се почеса по тила разрошвайки небрежно косата си.Брук не можеше,просто не можеше да отрече,че е наистина привлекателен и забавен,но....още беше "сърдита".-Е,виж сега...-той пристъпи няколко крачки и застана пред нея.-не си сърдита,а се правиш на недостъпна.-Брук продължаваше да стои скръстила ръце и да го гледа с поглед тип "Ама ти сам не си вярваш!".
-Не се правя на недостъпна просто не съм свикнала удавници да си завират езика в гърлото ми докато се мъча да им спася живота!
-Да разбира се.-изсмя се Дейвид и наклони главата си на една страна.Ах,това момиче го подлудяваше.-А защо тогава отвръщаш на целувките на удавниците?
-не съм!-отрече веднага тя.
-Си!
-Напротив,не съм!Стоях като попарена докато разбера,че всъщност не си удавник!-отвърна тя полу-усмихната,полу-намръщена.
-Добре,а на хора,които са били толкова щедри да споделят с теб леглото и дрехите си няма ли някаква благодарност?
-Разбира се,веднага ще накарам г-н Раян да ти благодари подобаващо от мое име!
Монтагю направи отвратена физиономия при мисълта как г-н Раян му се отблагодарява по начина по който искаше момичето да му благодари,а Брук избухна в смях.Потупа го по рамото докато се мръщеше срещу нея и отиде до леглото,където на нощното шкафче стоеше и я чакаше гребена,който бе използвала снощи,за да се среши преди да легне от страх,че на другата сутрин това ще бъде невъзможно.Седна на леглото и се зае с косата си докато го наблядаваше все така насмешливо.
Откъм другата стая,която беше нещо като общо помещение свързващо трите спални се чуваха звуци,което щеше да рече,че все някой е станал.Дейвид се зае да се облича гледайки някак странно момичето все едно й се заканваше,но тя изобщо не му обръщаше внимание.Накрая момчето напусна стаята затваряйки внимателно вратата сякаш се притесняваше да не събуди другите,които май вече бяха будни.
Когато най-сетне се оправи Брук се изправи и се огледа.Дрехите й или онова,с което беше снощи,стояха сгънати на едно меко канапе до прозореца.Нямаше начин да ги сложи пак.Г-н Раян трябваше да им намери нови.поне един чифт тъй като нямаше да пътува по тениска със самолета утре сутрин.
Стана и излезе от стаята затваряйки вратата зад себе си.За нейна изненада всички бяха станали.Алена и Сиена стояха на два фотьойла една срещу друго,скръстили ръце и местеха поглед из стаята сякаш за пръв път я виждаха,а Блейз и Теодор бяха седнали на дивана и се споглеждаха някак странно.Дейвид гледаше през прозореца.
Щом вратата се затвори след нея всички я погледнаха.Алена я изгледа едва ли не подигравателно(май беше заради "облеклото й"),а Сиена въпросително.Двете момчета се бяха извърнали към Дейвид,който беше зарязал зяпането през прозореца и сега се усмихваше едва ли не доволно.
-Добро утро.-усмихна се Брук настанявайки се на страничната облегалка на фотьойла на Сиена,която продължаваше да я гледа по същия начин.Останалите измърмориха един през друг същия поздрав местейки поглед от един към друг.
-Защо си така облечена?-не се сдържа Геъм.Любопитство се беше изписало и по лицата на другите,естествено освен на това на Монтагю.
-Ами наех тази дреха под наем тъй като снощното ми облекло не беше в най-доброто си здраве.-отвърна Дейвис все едно не е нищо работа.
-Как може едно облекло да бъде "не във здраве"?-изсмя се Нот и Брук го изгледа кисело.
-С кеф.
-Искам си дрехите.-измърмори Сиена.
-И аз.И аз.-присъединиха се другите две момичета,а момчетата се спогледаха.
-Дано поне г-н Раян ни донесе нещо друхо,че ще сме голяма атракция в самолета ако се появим така!
-В кое?-възкликна Нот,а Блейз едва забележимо го сгъра в ребрата.
-Че какво ви е,малко се набивате на око,но едва ли някой ще има против облеклото ви.-обади се Дейвид.-Аз,например,нямам нищо против.
-Не се и съмнявам.-подметна тихо Брук,но всички я чуха и се ухилиха.
На вратата се почука и Блейз отиде да отвори.След мъничко се върна последван от г-н Раян понесъл три широки торби.
-Помислихме,че ще ви трябват дрехи да се преоблече след като вашите изгоряха.Г-ца Валънтайн се погрижи.Ето.-той подаде торбите на Блейз,който едва не залитна под тежеста им и ги остави до дивана.
-Когато се върнем в Лондон ще падне голямо пазаруване.-отсъди Брук.
-О,нямаш си и идея колко си права!-ухили се Сиена изправяйки се.Сиена взе едната от тях надниквайки небрежно в нея и се насочи към стаята си.Алена изгледа предупредително Нот и взимайки друга се изправи и се насочи към другата стая.Брук последва примера им последна,тъй като се беше замислила КАК по дяволите ще се облече като не можеше да си вдигне ръката сама.
Щом вратата се затвори след нея тя отиде до леглото и извади друхите отвътре.Оказаха се дънки и потник донякъде съобразен с проблема й в рамото,но донякъде той бе сам проблем.Не се мухкаше отгоре,но пък за сметка на това се стягаше с връзки на гърба.Тъпа работа.Явно трябваше да изчака Сиена да се преоблече,за да й помогне.
Е,поне с дънките можеше да се справи сама.И се справи.Погледна черния потник накриво и точно в този момент на вратата се почука.Първата й мисъл беше,че Сиена се е сетила,че едва ли ще се оправи сама,но доста се поизлъга по този въпрос.Дейвид се шмугна в стаята и я изгледа усмихнато.
-Имаш ли нужда от помощ?
-Не,Сиена ще ми помогне.
-Нали каза,че нямаш нажду от помощ?
-Нямам нужда от ТВОЯТА помощ,а от помощта на приятелката си.-отвърна спокойно Дейвис но натърти на думата "твоята".
-Хайде,не се прави на малко дете,а дай да ти помогна.Няма да те изям я!
Брук му хвърли кисел поглед после кимна и посочи потника.
-Трябва да се стегне и да се върже на гърба.
Той кимна и тя без особено да се притеснява свали тениската оставяйки само по сутиен.Вдигна потника и го сложи през врата си,след което премести косата си и се извърна с гръб към него.За миг той се поколеба после пристъпи зад нея и започна да стяга връзките все едно цял живот това е правил.
-Ето виждаш ли,че не хапя!-засмя се той по едно време,почти свършил с "работота си".
-Виждам,виждам.-отвърна с насмешка Брук и като усети,че връзките вече са вързани пусна косата си и се обърна с усмивка.-Задължена съм ти.
-О,да,напълно си права.Задължена си ми,че ти дадох да спиш в моето легло,не си платила наема на тениската и сега и обличането..
-Намекваш ли ми за нещо?
-Да,доста силно бих казал.-отвърна съвсем спокойно той и Брук тъкмо се приготви да отвърне нещо,когато той се навене и устните му се сляха с нейните.Ръцете му се увиха около кръста й още преди тя да реагира и той зъдолбоки целувката.Дейвис се опита да го избута от себе си,но рамото й я проряза болезнено,а и желанието й като че ли да го отблъсне бе по-малко от това да отвърне да целувката.В крайна сметка опитите за откопчване престанаха и тя обви ръце около врата му.
Няколко мига по-късно устните им се отделиха и по лицето на младежа цъфна усмивка.
-Видя ли,че не боли?Даже ти беше приятно!
-Да,беше приятно.-съгласи се Брук и се усмихна.-и беше за последно.
Измъкна се от прегръдката му и излезе от стаята оставяйки го да гледа след нея усмихвайки се загадъчно.
"За последен път?Сигурна ли си?"

-Добро утро-поздрави весело Драко и отметна дебелите пердета.Джесика изпищя ядосано,заради силната слънчева светлина,при което сложи възглавницата върху главата си-Явно не е много добро-на лицето му се появи усмивка,а Дарлинг изсумтя доста силничко.
Предишната вечер беше минала просто ужасно.Първоначално,Малфой беше убеден,че момичето ще му падне в ръцете,но жестоко грешеше.Джесика му беше заявила,че ще спи на канапето,което беше твърдо и изтърбушено,затова втория й вариант беше земята.”Не го вярвам.Няма да легнеш на пода,дори да ти се моля”-беше й казал Драко,но виждайки сигурния й поглед,започна да се съмнява в думите си.След като с много „игра на думи” през която си бяха разменили безброй обиди:”Не ми се прави на великия сваляч!””А ти не бъди бъзла,няма да те ухапя”,Дарлинг се бе предала и бе легнала до него.Сънят им обаче воубще не беше ободряващ.През цялата нощ се бяха сдърпвали я за одеялото,я за това,че момчето бе прекалено близо и сега и на двамата им се спеше,но уви!Трябваше да стават и да се приготвят.
Джесика се изправи и бавно се насочи към банята,охкайки заради болката й в коляното.Докато се оправи,й отне прекалено много време,както сметна тя,затова побърза да се върне в стаята,където я чакаше изненада.Плик с дрехи!
-Ууууу,дрешкиии-радостно извика тя и понечи да се затича към леглото,но остра болка я накараха да спре и лекичко да пристъпи натам.Тя измъкна някаква тъмно зелена рокля,вървяща с обувки,при което денят й тотално се развали.Зеленото определено не беше нейния цвят!
-Хей,хубав цвят-подметна Драко,който я гледаше замислено от няколко минутки,настанил се на перваза.
-Моля?-Джесика вдигна вежди и се усмихна криво.
-Тъмното зелено би ти отивало на очите-обясни спокойно младежът-В моето училище,спалните ни бяха в същия цвят,само че..
-Ъъъ..вие в училище ли спите?-неразбиращо попита Дарлинг,която сега бе заела да съблича нощничката си и да нахлузва роклята.Може пък и да излезеше прав и зеленото да й стоеше добре.Никога не бе обичала този цвят.Беше някак..някак прекалено студен.
Малфой я гледаше с неприкрито учудване.Той бе очаквал да бъде изгонен от стаята,за да се преоблече,но Джес не се притесняваше от него.
-Изненада ме-похвали я момчето и се ухили-Мислех,че ще бъде изритан като мръсно куче от моята собствена стая,но ето че отново ме изненадваш,Джесика.
-Да,да,все тая-отсече тя,защото не искаше да се занимава с него.Обу набързо сандалките и тръгна към вратата,без да казва и дума повече на Малфой.Все още не разбираше защо й се нагалаше да бъде в неговата стая.Нима не можеха да отстъпят стаята на нея и Фани,която беше в съседната,а те да се наместят в една.Но не!Спортистчетата бяха предпочели да си играят игрички с тях и трябваше да са в техните стаи,а даже и на техните легла.
Никой освен тях,обаче,не се беше събудил.Дарлинг тупна на едно от диванчетата,грабвайки списанието от мъничкото шкафче.Не й беше интересно да разглежда някакви булчински рокли на "известен френски дизайнер",но го намираше за по-добре занимание от това да разговаря с Драко.Той я дразнеше.Не й харесваше нито самодовлната му усмивка,която постоянно се лепкаше на лицето му,нито предизвикателния му поглед тип"Ще те имам,каквото и да стане",нито пък бройкащите му оглеждания,когато минаваше покрай него.Направо си я влудяваше!
Малфой през това време се беше настанаил срещу нея и я изучаваше усмихнато.Джесика бе красива,нямаше спор.И все пак красотата й не беше всичко,което привличаше момчето.Тази нейна упортисот и начинътпо който го игнорираше,я караше да си мисли за нея повече и повече.За миг се замисли как едва ли не се бе изпуснал за училището си.Добре,че Джес не го бе взела за нещо важно,иначе едва ли щеше да се измъкне жив,без да каже истината.
-Доброо утро-поздрави с прозявка Фани,сега излизаща от стаята на Майкъл.Косата й,както винаги,бе прилежно прибрана,беше облякла дълга пола с някаква тениска и си изглеждаше перфектно,както винаги.
-Благодаря ти боже!-възкликна Джес,хвърляйки се прегръща приятелката си.Стоун не очакваше това и двете се строполоха на пода,под бурния смях на Драко и Майкъл,който туко що се бе показал на вратата.
-Съжалявам-измърмори Дарлинг,която се изправи първа и подаде ръка на приятелката си.Момчетата се заливаха от смях до тях и двете,леко изчервени,се ухили една на друга.-Спри вече!-помоли след малко тя,Малфой,който се държеше за корема и се тресеше на място.Той само закима енергично,но спирането не последва.
След няколко минутки от третата врата се показа и Лаурен с бинт на главата.Момичетата я изгледаха странно,Джесика с повдигната вежда,при което Скалзо им прати намръщени погледи.
-Ако не помните,снощи аз ви спасих и искам да чуя,че ми благодарите!
-Благодарим ти,Лаурен-отвърнаха Дарлинг и Стоун в един глас,усмихвайки се.
-Това не беше предвидено..-объркано каза чернокосата,но закима-Няма защо.Все пак не ви мразя чак толкова,че да ви оставя да умрете в онзи пожар.Въпреки че си преставям колко хубава гледка щяхте да сте с опожарени коси!-Скалзо се разхили и плесна доволно с ръце-А сега е време за закуска.Все пак силите ни се изтощигха снощи.
-Няма ли да изчакаме Саймън?-попита объркано Майкъл,гледайки към последната стая.
-Той не е малък,ще намери пътя!А сега-надолу,банда!
Петимата тръгнаха към асансьорите,смеейки се на нещо,където се засякоха с останалите от групичката.Точно тогава и Саймън се присъедини.Той подметна нещо ядно на Лаурен,която само сви рамене безлично.
Закуската мина чудесно,даже прекалено.Всички се усмихваха,говореха си и никой не се караше.Никой,дори Брук и Джесика,които по принцип се заяждаха всяка свободна минута.Сега двете обсъждаха някакъв летен модел на Voug,който им се харесал и си и обясняваха различни работи.Докато едната говореше,другата кимаше!"Чудо!"-помислиха си останалите,когато ги мернаха.За ядене имаше палачинки с някакво хубаво сладко,които се усладиха на всички.След пожара,момичетата бяха гладни като вълци,а спортистите никога не пропуснаха шанс да похапнат.
Сега всички се смееха на разказа на Дейвид за последния им мач срещу "Еленор".Не че някой освен тях имаше представа кой е тоя отбор,но разказа беше забавен.
-И Блейз изрита топката браво в слабините му!-извика с насмешка Монтагю,при което масата избухна в още по-неудържим смях.Повечето не помнеха от кога не са се смяли така,а други се чудеха дали воубще някога се бяха смяли така.-Онзи се строполи на пода,а отбора му се скупчи отгоре му,за да му помагат,докато ние празнувахме победата.Беше просто НЕ-ВЕ-РО-ЯТ-НО!
-Не се и съмнявам-подметна Брук и всички отново се разхилиха.
Това бе последния ден на момичетата във Франция,затова те решиха да го прекарат по възможно най-хубавия начин.
Взеха разрешително от господината и г-цата и тръгнаха към магазинът наблизо,който имаше надпис:"Коли под наем!"(хора,съжелявам,домързя ме да ровя в речници как е на френски).Взеха си три четиртиместни коли и се разделиха в тях.Днес щяха да разгледат курорта,защото има бяха казали,че има хубави музеи и паметници.Не че някой много се интересуваше от култура,но пък и магазините бяха някъде там,а момичетата определено имаха нужда от дрехи.
Първо,тръгнаха по централната алея,която от двете страни беше обградена с магазини за дрехи.Изоставиха колите на един паргинг и тръгнаха на пазар.От един магазин,в друг,после следващия и отново и отново.Брук и Сиена водеха парада,а останалите ги следваха.Момчетата обаче бяха много недоволни от развитието на всичко.Краката вече ги боляха от много ходене,но приятелките им не спираха и все продължаваха напред.Освен това те носеха покупките,които не бяха малко,а и до някаква степен тежаха."Ръцете ми ще се откъснат!"-беше казала Саймън,носещ четирите чифта обувки на Лаурен,както и всичките и други глупости.
След 6 изморителни часа,групичката се изсипа в някаква кръчма,която им се стори доста приятничка.Беше дървена стара къща,вътре с приятна атмосфера и освен това сервираха разни вкустоийки,а всичките бяха примряли от глад.Поръчваха си какво ли не-от салати до десерти,минавайки през предястия,ястия,а даже и "следястия".
-Няма да мога да мръдна-призна си Джесика,която беше изяла прекалено много за нейните възможности
-И не само ти-отвърна Сиена,която се бе отпуснала на стола и гледаше в тавана,на който беше закачена черга в странни цветове-Не знам как ще се доберем до хотела.Момчета,трябва да докарате колите!
-Забранено е да се кара по търговкста улица-отсече Блейз-Пък и да не беше,ние също се изморихме
-А и не видяхме никакви музеи-вметна Фани и всички глави се извърнаха към нея-Е,не,че е нещо важно,просто отбелязвам!
Отново бурен смях и следващата поръчка на бутилка вино.Бяха изпили три на обяда,просто защото червеното вино беше хубаво и приятно на вкус.А и никой нямаше против дори малко да се понапие.
-Ще теглим чоп-предложи Алена-Ако се падне ези,момчетата отиват до колите,ако се падне тура-ние отиваме.
-Вие не можете да карате!-намеси се Нот,гледайки подигравателно.
-Правилно,значи и в двата случая вие отивате-върна му го Лаурен-Хора,просто ще трябва да отидем всички.Паркинга не е толкова далеч.
-На другия на центърчето е-каза й Джесика намусено-Ако отида до там,ще падна и ще умра.
Последва смях,при което отново започнаха да обсъждат темата как да отидат до паркинга.А времето си минаваше бавно и спокойно,докато те спореха,хилеха се и общо взето си изкарваха чудесно.

Е колкото и спорове и скандали да се проведоха най-на края стана ясно, че всички заедно ще отидат до колите. Момичетата разбира се не пропуснаха да поврякат още малко, но 3те дена прекарани с тях, бяха накарали момчетата да спрат да им обръщат внимание.
- По-полека с розовия плик Дейвид! Там са парфюмите и гримовете ми. - скара се Брук, като видя как Монтагю размахваше торбите, като мелница.
- Нот внимавай с черния плик! Вътре са ми дрехите, с които ще пътувам,а не искам да съм, като намачкан вестник. - не остана по-на зад и Алена.
- Блейз, за Бога върви, а не се влачи! - кресна Сиена, на Цабини, който вървеше няколко метра зад всички.
Но момчетата също не оставаха по-на зад с коментарите си:
- Ей Лаурен не си върти така дупето, че ще вземеш да убиеш някой. - подвикна й Саймън, а всички без споменатата избухнаха в смях.
- Това се отнася и за теб Джесика. - обади се и Драко.
- А ти си затвори устата Малфой, защото, ако задника на Лаурен не те убие, аз ще го направя! - отвърна му Дарлинг.
Общо взето разходката до колите не беше никак скучна. Подмятания, заяждане, смях, още закачки, а след това дойде и време за натварване по колите.
Когато стигнаха в хотела момичетата имаха по-малко от 2 часа да се приготвят и да се сбогуват с момчетата, а след това поемаха към летището. Подреждането на новия багаж стана много бързо и след почти час, шестте красавици бяха готови за път, а куфарите им седяха до тях.
- Е остана само да кажем чао на нашите кавалери. - подметна весело Брук и се насочи към момчетата, които бяха насядали на диваните във фоайето на хотела и ги чакаха.
Алена вървеше с усмивка на лицето, но изведнъж от близката стая някой я дръпна и тя залитна, а когато вдигна поглед тя се озова очи в очи с Теодор.
- Хей. Какви ги вършиш? - попита тя леко стреснато.
- Ами исках да ти кажа чао, но не пред всички. - усмихна се момчето и впи устни в нейните. Тя не се отдръпна. Напротив - отвърна му. Беше нежна и много красива целувка. Няколко мига те стояха и се целуваха. Лени се отдръпна леко от Нот и се усмихна. - Какво? - попита учудено момчето. - Не ти ли хареса? - и той също се усмихна.
- Не. Напротив, хареса ми, но...няма значение. Е, да се връщаме при другите. - тя го целуна лекичко, а след това излезе от стаята, следвана от Нот.
Това момиче все повече му харесваше. Не беше мис свят, но имаше нещо в нея, което го влудяваше. Може би заради снощи? Малкият разговор, които проведоха му бе така приятен. Тя бе умна, забавна и както зглеждаше държеше на приятелките си, не като онези тъпи лилги от неговото училище, мислещи само за едното..а може би това, че нямаше да я види повече го караше да й се любува, да запомни всяко нейно движение, всяка гримаса, всяка дума и усмивка, всеки поглед...какво му ставаше? Той..едно от най-готините момчета хлътнал по таква като нея...определено нещо се случваше.
- Лени. - повика я той тихо така, че само тя да го чуе.
- Да? - погледна го въпросително момичето.
- Ще се видим пак, нали? - това беше малко учудващо за нея.
- Ами...ако ти искаш. - усмихна му се тя и като извади едно листче надраска телефона и адреса си и му го подаде. - Ако решиш ми пиши. - След това го целуна по бузата и забърза към такситата, като преди това махна на другите момчета. Теодор остана загледан в нея, а устните му се извиха в тъжна гримаса. Щеше да му липсва тази усмвика, тези очи...
- Е играчо, беше ми приятно да се запознаем. - каза Брук и се усмихна на Дейвид.
- Да и на мен г-це "аз съм девствена монахиня". - разхили се Монтагю, а Дейвис го перна по ръката доста силно.
- Мери си приказките. Това, че днес се държах добре не значи, че ще ти позволя да ми се качваш на главата. - скастри го злобно момичто, а след това му подаде ръка. - Е до...ъм скоро?
- Да. До скоро. - той пое ръката й, но я дръпна към себе си и я целуна. Брук му отвърна, а след като се отдръпна видя, че той се смее.
- Защо се хилиш? -не схвана тя.
- Защото в стаята каза, че ме целуваш за последен път. - отвърна й той през смях. - Ей това заболя. - тя отново го беше ударила, но този път още по-силно.
- Е този път беше наистина за последно. - усмихна се криво тя и се врътна на пети, оставяйки Дейвид да гледа развеселн след нея. Щеше да му липсва тази нейна дързост.
- Ще се видим ли? - попита Драко Джес, която ровеше из чантата си.
- Надявам се, че не. - излъга най-безцеремонно Дарлинг.
- О нима не ти харесаха тези няколко дни, които прекарахме заедно? - попита той леко обидено.
- Харесаха ми, но ми стигат. - отвърна момичето. - Беше ми приятно, че се запзнахме и благодаря за гостоприемството снощи. - каза тя и го целуна по бузата, а след това последва другите момичета. Малфой докосна с пръсти целунатото място и се усмихна доволен. Само, ако имаха още няколко дни тя щеше да е негова...но май вече не я искаше само за една нощ...
- Наявам се главата ти да се оправи бързо и да не ти остане белег. - каза весело Саймън и погледа Лаурен, която оглеждаше нервно мястото.
- Да и аз и благодаря за помоща и бонбоните. - подсмихна се момичето и като се приближи до него най-не очаквано го прегърна. В първия миг той не разбра какво трябваше да направи, но после се усети и също отвърна на прегръдката й.
- Надявам се да се видим отново. - намигна й момчето, а след това си стиснаха приятелски ръцете.
- Довиждане. - каза безчувствено Сиена.
- Хей. Така ли ще се разделим? - спря я Блейз. Не се бяха виждали толкова много веме, а сега...
- Ти какво очакваш? Да ревна и да те замоля да дойдеш с мен ли? Няма да стане. - и тя се запъти към изхода. Но Цабини не мислеше да я пусне така за това я улови за ръката и прошепна в ухото й.
- Аз наистина се радвам, че те видях и това, което казах в стаята бе истина! Не го забравяй! - след това я пусна. Геъм стисна очи, за да не се разплаче, но с бърза крачка излезе от хотела без да поглежда на зад.
- Довиждане. - подаде ръка Фани на Майлс и като я пое, момчето каз:
- Довиждне и до нови срещи. - А след това я целуна по бузата.
Момичето се отдалечи с бързи крачки, защото не искаше да той да види уменината, която бе плъзналапо страните й. Като стигна при такситата натовари и своя багаж. Шесте момичета се бърнаха към хотела и го погледнаха за последен път, но това, което видяха най-много ги учуди и натъжи - шест момчета бяха застанали на стълбите и ги гледаха усмихнато, а по лицата им се четеше смесица от чувства. Определено не само те щяха да им липсват.
Всяко едно от момчетата почувства, че през изминалите дни нещата се бяха променили. Тези момичета им бяха повлияли по много странен начин. Момчета, като тях се заиграваха с такива момичета..това не бе най-добрата комбинация, но тръпката беше неописуема...да определено щеше да им е забавно да се видят отново с тях...но кога?
- Хайде дами, потегля ме. - обяви г-н Раян и всяка една погледна и махна за последен път на своето момче, а след това се качиха в колите, които след миг потеглиха.
- Ще ми липсват... - каза няка тъжно Алена, а другите две я погледнаха.
- Алена Джонсън какво изпуснахме? - погледна я подозрително Фани.
- Нищо. Просто...ох ще ви разкажа в самолета. Сега ме оставете малко, моля ви. - помоли искренно Лени и се загледа през прозореца, скривайки няколко сълзи. Щеше да й липсва. Тези дни наистина бяха едно страхотно приключение и беше малко странно, че тя трябваше отново да се върне към "скучното и сиво" ежедневие, както го бе нарекла по-късно.
В самолета момичетата, като по чудо не се караха, ами напротив - говореха си съвсем приятелски. Както изглежда случката от последното денонощие ги бе сближило и сега те се държаха..е не приятелски, но бяха нещо повече от шест момичета, които учеха в едно училище...началото на приятелството им бе сложено. Сега зависеше само от тях дали ще го продължат.

Този път местата в самолета бяха разпределени малко по-различно.Алена седеше с Фани и Сиена,а Лаурен и Брук с Джесика.Дарлинг и Геъм очакваха,тъй като бяха изолирани от първоначалната си групичка,да си останат така или в най-лошия случай да започне поредният скандал.Но не..Фани и Алена подеха тема за това колко грешки,относно,момчета са правили в живота си и как може би това било единственият път когато са намерили точното момче.Всичко беше,явно,заради факта,че когато попаднеш на Господин Точния той винаги ти се изплъзва.Сътбата ти изиграва лоша шега в най-трудният момент и вие не може да сте заедно.Сиена предположи,че явно бяха хлътнали до уши,но все пак се включи в тяхната дискусия...За неино учудване те не й казаха нищо,а напротив съгласиха се с неиното становище по въпроса,което бе доста близко до тяхното,и се оказа че трите имат дота еднакви разбирания по доста въпроси.
Джесика също не бе отхвърлена от дискусията на своите две събеседнички,които обсъждаха нахалството на момчетата,прекалената настойчивост и всякакви такива нешта,които проявяваха именно Дейвид и Саймън.Дарлинг бе на същото мнение за Драко и успя да дръпне една чудесна реч на която другите две нямаше какво да добавят."Журналистката"умееше да преценява хората много добре,а Малфой явно бе наблюдавала от доста време,за да успее да му направи такава характеристика.
И шесте момичета си говореха и се смяха през целият път,който макар и един час им се стори като цяла вечност,но щом пристигнаха в Лондон никоя не се оплака от пътуването.На лицата им се четеше усмивка,макар и тя да бе леко помрачена от едно мъничко чувство на загуба.Това бе за всяка индивидуално,всяка го чувстваше по раличен начин,но го имаше.Всяка тъгуваше за своето момче и колко и да не го признаваше,поне не открито,тя самата си знаеше че е така и тайничко се надяваше да се срещнат отново.
Скоро самолетът кацна на летището в лондон.Момичетата прекъснаха разговорите си и всяка започна да оправя багажа си.
-Добре дошли в Лондон.-оповести монотонен женски глас
-Добре дошли в реалността.-констатира Джесика
-Добре дошли в ада.-отвърна посърнало Алена
-По-скоро,Добре дошли в рая.-отвърнаха в един глас Брук и Лаурен а очите им светнаха при вида на магазините.
-Е,добре дошли,здравей Ръсти.-отвърна Фани и тръгна към стълбата за да се върне при гаджето си.Сега като го погледна той й се стори някак си по-различен.Сякаш вече не изпитваше същите чувства към него както преди.Разбира се,знаеше причината,но реши да я премълчи поне за сега.Как ли щеше да реагира Ръсти?!
-Добре дошли в сивото ежедневие.-отвърна мрачно Сиена,която бе останала последна в празния самолет.Тя заслиза бавно по стълбата,а силният вятър разрошваше косите й.Наоколо всичко бе сиво като в душата й.Сиво бе летището,притъмняло заради мрачното време.Сиви бяха облаците,небето...Тя бързо слезе при останалите момичета,които вече я чакаха,като се отърси от тези мисли.Не й влияеха добре,никак добре.Определено имаше нужда от шопинг терапия,която щеше да направи с Лор и Брук още веднага.Дори можеха да поканят Алена,Фани и Джесика с тях..защо не,наистина?!
-Хайде Сис.-викна Лаурен загърната в черна жилетка-Умирам от студ.
-Е довивдане.-отвърна сконфузено Брук на останалите три,които кимнаха удобрително и се усмихнаха вяло.
-Знаете ли какво?!-поде плахо Сиена-бихте ли искали да дойдете с нас за дрехи?!-Геъм инстинктивно погледна към двете си приятелки,които изглеждаха така сякаш нямат нищо против.Другите три обаче изглеждаха доста шокирани.
-Я повтори?!-попита учудено Алена
-Аз...незнам.-отвърна колебливо фани и погледна Ръсти,които кимна-Може би...
-Разбира се!-възкликна Джесика и погледна миличко Двеймс,които бе дошъл с Ръсти за да посрещне момичето си.Двеймс я целуна по бузта и кимна в знак на съгласие.
-Чудесно,разбрахме се-подметна Лор-а сега вече можем ли да влизаме?!-Последва бурен смях,които се заглуши от идващия от други самолети шум.След това всички момичета се запътиха към магазините на летището,един от които беше разположен и на трите етажа на сградата.Най-отпред вървяха Лаурен,Брук и Сиена и обсъждаха какво ще си купят,или по-точно какво им е необходимо,докато не стигнаха до извода че се нуждаят от всичко.Отзад пък бяха Алена,Фани и Джесика които все още обсъждаха случилото се.Не можеха да разберът как изведнъж това се бе случило...Те вече не се караха,говореха си за всичко,дори споделяха...а сега...Дори пазаруваха заедно.Трите момичета,а и не само те,усещаха че нещо между тях се е променило,едно приятелство разцъфваше и беше готово се превърне в красиво цвете...Но за това трябваше време,а момичетата имаха цялото време на света...
След малко шестте влязоха в големия магазин и се заеха с пазара си.Шест обикновени момичета,с обикновен живот,но необикновена сътба...Всичко тепърва предстоеше...
Навън заваля дъжд.Топъл,мек,приятен...Облаците се разтелиха и придобиха нежен бял цвят.Над тях се синееше небето красиво и просторно.Изгря топло,есенно слънце и огря навлажнените от дъжда улици.Дъждът все още непрестанно валеше...

-Това се казва пазаруване!-засмя се Брук помъкнали повече торби отколкото можеше да издържи и въпреки това,решена,че си заслужава.
-Не си чувствам ръцете вече.-обади се Алена.
-Свиква се с времето.-сви рамене Лаурен и всички избухнаха в смях.
-Хей,Брук!-извика някой и тя се заовърта чудейки се кой е притежателят на този познат глас.В следващия миг погледът й се спр на запътилия се към тях Ерик,който си провираше път през тълпата от хора запитили се към изхода.Дейвис пусна торбите предпазливо на пода и му се хвърли на врата в една задушаваща прегръдка.Усети как краката й се отлепят от пода и за момент Ерик я завъртя във въздуха усмихвайки се широко.
-Мислех,че трябваше да пристигнете по-рано.
-Притигнахме преди няколко часа,но бяхме на пазар.
Ерик вдигна поглед и огледа останалите момичета,които му се ухилиха,а братовчедка му го изгледа с високо повдигната вежда.
-Да,и това разбрах.Срещнах Джеймс и Ръсти,които си тръгваха и не изглеждаха кой знае колко доволни.
-О,ще им мине!-махна с ръка Фани.-Все пак тоя тъп пожар изгори всичките ми работи!Не мога да се прибера в къщи без нищо!
-пожар?-възкликна озадачено Ерик и стрелна с поглед Брук,която вече се бе заела да вдига торбите от земята и да ги уравновесява по ръцете си.
-По-късно ще ти разкажа.-отвърна тя и стрелна с поглед другите пет момичета.-Кой знае може да е за добро!
-Да бе,за малко да си пресовам главата!-измърмори Лаурен и докосна леко челото си.Повечето момичета кимнаха в знак на съгласие и продължиха към изхода.
-Брук,искаш ли да те закарам?-предложи Ерик точно когато излязоха на улицата пред летището.Дъждът беше намалял,но все още се усещаше влажнотата на въздуха и студения вятър.Лека мъгла беше паднала и ситни капчици литяха из въздуха.
-Ами добре.Лор,Сис,не ме чакайте!-извика тя след приятелките си.-Ерик ще ме закара!
-Доооообре....-отвръна провлачено Лаурен хилейки им се насреща докато Ерик слагаше многобройните чанти на задната седалка.
-До скоро момичета!-извика Дейвис и на останалите влизайки в колата,затваряйки вратата и потръпвайки леко от студа.Ерик влезе почти веднага и бързо натисна гъста.Стигнаха почти мълчаливо до къщата на Брук и също толкова безмълвни взеха чантите и се насочиха към вратата.Щом влязоха вътре Брук се насочи към дневната оставйки повечето покупки на масата до дивана,а Ерик последва примера й с останалите.
-Добре ли си прекарахте?
-А?О!Да,чудесно беше.-отвърна бързо Брук настанявайки се тежко на дивана и разтривайки леко рамото си.-Освен пожара последната вечер естествено.
-Как така пожар?
Брук му разказа надве-натри случилото се и когато свърши той я гледаше близо минута безмълвно и после се засмя леко.
-Определено е не е било безсъбитиетно изживяване!Радвам се,че си добре.-тази рязка смяна в тона я накара да се извърне към него и да се усмихне.
-Много милоооо!-каза го почти лигаво и го дръпна на дивана целувайки го леко.Ерик нямаше нищо против това,дори задълбочи целувката.
Съвсем неочаквано странни мисли завладяха главата на момичето.Мисли,за друг човек,който беше целунала днес.Отвори очи и за момент й се стори,че пред нея не стои Ерик,а Дейвид.
Прекъсна бързо целувката и се изправи без да забелязва учудената и леко разочарована физиономия на младежа.
-Добре ли си?-попита той.
-Да,разбира се.Просто трябва да си оправя покупките и....ох ще звънна после на момичетата да дойдат довечера.Свикнах с тях и сега не ми се остава сама.
-И Алена,Джесика и Фани ли?-попита почти шокирано той.
-Ами...да,защо не!-усмихна се тя.-Всъщност не са чак толкова лоши!-Ерик я изгледа като ударен с бейзболна бухалка.-Е,трябва им малко помощ от моя страна и само гледай какво може да се очаква от тях!
Ерик избухна в смях,а усмивката на момичето се разшири.
-Хайде,ще ти помогна,после ще вървя.-каза накрая младежът хващайки останалата част от покупките и чудейки се как приятелката му е успяла да носи всичките преди той да се появи.

Брук затвори капачето на телефона и се усмихна.Седеше на леглото в стаята си свила единия си крак по тялото и се усмихваше.Беше й доста странно да звъни на Алена,Фани и Джесика.Не го беше правила преди.Или поне не си спомняше да го е правила.Алена мълча няколко минути преди да каже "Ами,добре ще дойда".Явно наистина беше странна покана.Сигурно си мислиха,че пак им кроя някой номер.
Така или иначе щяха да дойдат и петте.Една хубаво женско парти нямаше да им се отрази зле.
Взе суичъра си и го облече тъй като беше доста хладно горе.Долу камината гореше и стайната топлина беше по-високо,но тук от доста дни си стоеше хладно.Е това скоро щеше да се промени...нали се беше върнала!
Излезе от стаята и тръгна надолу по стълбите.Всички трябваше да дойдат скоро.През прозореца забеляза,че навън продължава да вали силно,а от време на време проблесвяше светкавица или гръб раздираше нощната тишина.
Тъкмо беше стигнала кухнята когато на вратата се позвъня доста настоятелно и Дейвис хукна да отвори.Още щом го направи в фоайето се исипаха Сиена и Лаурен,леко понамокрени от дъжда,но щом я видяха бързо се ухилиха.
-Вие сте първи.-съобщи Брук и затвори вратата след тях докато те се събуваха и сваляха якетата си.
-Че и друг ли си поканила?-възкликна учудено Сиена.
-Аха.Дарлинг,Джонсън и Стоун също ще дойдат.-отвърна Дейвис и другите две се спогледаха.
-Еми добре,аз нямам нищо против.-сви рамене Лаурен и се насочи към дневната.-Имаш ли бонбони?-чу се гласът й от другата стая и Сиена и Брук се спогледаха насмешливо.
-Нееее!-отвърна Брук последвайки я към дневната.
-Е,що за човек си щом нямаш бонбони в къщата си!Това е безобразие!-измърмори недоволно Скалзо.
-Нямам бонбони,но имам желирани мечета!-Брук и Сиена избухнаха в смях,а Лаурен я погледна със светнали очички и питащ поглед.-Чекмежето над мивката,първия рафт.Купих ги специално за случая.
-Брук,знаеш ли колко много те обичам??-изписка тихо Лор и скочи от дивана прегръщайки я набързо и спускайки се към споменатия шкаф.Докато ровичкаше в него нещо изпиука силно и двете гостенски подскочиха като поляти със студена вода.
-Какво,по дяволите,беше това?-прошепна Геъм.
-Това,по дяволите,-започна подигравателно Брук,е микровълновата печка с пуканките,които току-що изпука.
Трите се спогледаха и избухнаха в смях когато на вратата за втори път се позвъня и Брук побърза да отвори на Фани и Алена,още по-мокри и от Сиена и Лаурен.
-Къде е Джесика?-попита учудена Брук,очакваше,че трите ще дойдат заедно.
-Ще дойде всеки момент.-отвърна Алена събличайки якето си.-Обадих й се преди да тръгна.Каза,че идвала.
Брук тъкмо кимна когато на вратата се позвъня отново и тя с въздишка отвори и направи място на Дарлинг да влезе.
-Вие двете глухи ли сте или да?-възкликна Джесика когато вратата се отвори зад нея.
-Здравей и на теб.-отбеляза сухо Брук.
-А,да здрасти,мерси за поканата!-отвърна бързо Джесика с усмивка и се обърна към другите две.-Наистина имате проблеми със слуховите апарати!Виках като ненормална,а вие....
-Хайде по-скопойно вече,нали си тук!-прекъсна спора Дейвис и ги забута към стаята.-Влизайте преди Лар да е унищожила всички желирани мечета...
-Това го чух!-извика споменатата и Сиена до нея избухна в смях.
-Здравейте!-поздравиха едновремено Сис и Лор когато Брук избута другите три в стаята и те се настаниха кой където свари.Сиена бе поела иниациативата и беше извадила колата от хладилника заедно с няколко чаши,както и пуканките от микровълновата.За нея това беше като втори дом,при условие,че времето,което не прекарваше у дома си,на училище или по магазините се прекарваше тук.Лаурен бързо се учеше,но в момента беше прекалено заета да изтезава горките желирани мечета.
-пицата трябва да дойде скоро.-обяви Сиена отпускайки се тежко на дивана.
-Често ли правите така?-попита озадачено Джесика.
-Всеки път когато някоя от нас се сдуха или изпадне в някакво не особено приятно настроение.-отвърна Брук и се настани на едно от канапетата.-Помага,повярвайте ми!
-И какво правите по-точно?-полюбопитства Алена.
-Оплюваме обекта,причина за нашето нещастие.-отвръна Сиена и започна да налива течност в чашите.
-И кой ще оплюваме сега?-попита Фани поемайки чашата си.
-Еми не е задължително да оплюваме точно някой.-отвърна провлачено Брук.-Можем да си поговорим просто ей така.Нали ще останете за вечерта?
Сиена и Лаурен веднага кимнаха,другите три се спогледаха и свиха рамене в знак на съгласие.
Разговорите потръгнаха от раз и няколко часа дотолкова се задълбочиха,че никой не усещаше ни глад,ни жажда,нито пък искаше да си спомня,че само преди няколко седмица не са можели да понасят по-голяма част от присъстващите.
Брук не можеше да повярва,че може да има толкова общи теми с тези момичета.Въпреки различията между тях й беше приятно да се смеят заедно и да обсъждат всичко,които ги вълнува.По едно време след нова серия бурен смях,от което Джесика се беше оказала на земята от смях,а Фани се бе свила в един фотьойл обвила корем с ръце и почервеняло лице.Алена и Сиена се бяха разположили на дивана и се хилеха,а Лор се бе задавила с едно зелено мече от смеха и сега се чудеше дали е безопасно да продължава.
-Та...Лор,я кажи какво всъщност стана в асансьора?-поде Джесика изправяйки се в седнало положение и опирайки гръб на дивана.Лаурен лапна още едно жълто мече и ги изгледа така сякаш е очевидно.
-Ми от това,което помня...този Саймън е луд.Говореше ми за абортирали гугутки и после ме обвиняваше,че аз съм почнала!Странен тип!И не е чел никаква фантастика!-останалите момичета избухнаха в смях.-И просто не ми идва на акъла защо е решил,че трябва да ме заведе в СВОЯТА стая в СВОЕТО легло.
-Е,момчето е било загрижено!-изсмя се Сиена и получи в един остър поглед от страна на приятелката си.
-Да бе.Направо!-изсумтя Лор.
-Аз пък патката дойдох да те търся при тях.-изсмя се Брук и отпи от чашата си.Лаурен повдигна вежди и всички впериха поглед в Дейвис.-Какво??
-Това не го знаехме.-възкликна Лаурен.-Инфо моля!
-Тя го знаеше!-Брук посочи Сиена,която се ухили.
-Не е вярно.Аз само знам,че излезе от стаята с намерението да я намериш,а тя се прибра преди теб!
-Е и?Разминали сме се по асансьора!-оправда се Дейвис,а останалите избухнаха в смях.
-Дейвид те забави а?-подигра й се Скалзо.
Брук изгледа всички последователно,но по лицата им виждаше едно и също.
-Не е.Първо почуках на едната вратата,после на другата и докато тези идиоти ми отворят ти вече си се прибрала.После Саймън благоволи най-накрая да ми каже,че си си тръгнала няколко минути преди да ги разбудя напълно!
-И е само това?-попита подозрително Фани.
-Да!
-А каква беше оня номер на плажа а?-изсмя се Джесика.
-Това...не съм го планирала!Помислих,че наистина се е удавил!-Брук едва се сдържаше да не се изчерви.
-Да ама оная във фоайето беше доста предвидена...-отбеляза Алена и Брук взе от мечетата на Лаурен и замери Джонсън с него.
-Ей,мечетата ми!-оплаща се Скалзо.-те са за ядене,не за замеряне!Имайте малко уважение!
-Млъкни,има още един пакет!-очите на Лаурен станаха като палачинки и тя се хвана за корема като че ли се чудеше дали ще може да се справи и с него.
-Добре,да приемем,че оная целувка на плажа е била непредвидена.-започна Дарлинг.-не си знаела,наистина изглеждаше учудена.-Брук я изгледа с високо повдигнати вежди.-После разпределянето на стаите нещо беше доста подозрително...
-Тук съм напълно съгласна.-закима енергично Сиена.
-Все едно не можеха да сме две момичета в една стая и две момчета в друга..-добави Фани.
-Та както казвах...-повиши глас джесика,за да накара останалите да млъкнат.-вие двамата се оказахте в една стая...
-Сутринта беше с негова тениска.-добави Алена и Брук отново я замери с желирано мече.
-О!-засмя се Дарлинг.-още повече затвърдява позициите ти.Та после целувката в салона и колкото и да не ми се ще да казвам,дочух какво ти каза...
-О,не се и съмнявам!-ухили се дейвис и замери и не я с мече.
-Което ще рече,че не е била единствената целувка и определено не говореше за оная на плажа защото тогава не каза,че го целуваш за последно...
-О,я млъкнете!Монтагю учи в друго училище,не го знам къде из Лондон живее,подчертавам и,че не искам да знам!И за ваше сведение той ме целуна,не аз!
-Виновна до признаване на противното.-ухили се Лаурен.-Сама си го призна.
-Стига!-извика Брук през смях.-Стига толкова за мен!-останалите се захилиха.-Ами ти Джесика,всички забелязахме как те гледа твоя русокос принц!Определено не особено послушни мисли са му минали през главичката!
-Е,да ама не ги е изпълнил!-оплези й се Дарлинг.-И поне аз не съм се целувала с него!
Брук я изгледа кисело,а останалите избухнаха в смях.
-добре,по-наблюдателна си от мен,признато ти е.-въздъхна Дейвис.-затова оставям на теб да изтриеш физиономийките на тези от лицата им!
-О,с удоволствие!-ухили се Дарлинг и Фани,Алена и Сиена се спогледаха.-Така...искате ли сами да си споделите или аз да почвам?
-Аз само ще кажа,че между мен и Майлс нямаше абсолютно нищо освен приятелство!-бързо обяви Фани и вдигайки отбранително ръце.
-За теб-да,неговите погледи са ми познати!-ухили се Брук.-Сис,ама ти наистина ли не познаваш този Блейз?Аз останах с впечатлението,че се познавате доста добре отдавна!
Усмивката на Сиена беше малко изкуствена,а едната й ръка беше стиснала незабелязано възглавницата на дивана.
-Брук,моля ти се.-изсмя се тя подигравателно.Знаеш как е когато някои хора не могат да се понасят нали?
-Аз пък мисля,че Теодор е свестен.-обади се Алена и всички се извърнаха към нея.
-Взе ли му номера?-попита ухилена Фани.
-Не.-отвърна Алена и приятелката й я зяпна.-Но му дадох моя,и адреса ако иска да пише.
-Охо,завързва се една голяма любов!-обади се Лаурен и Алена се изсмя.
-Той е малко...странен,нямам предвид,че събира изрески от някакви глупави вестници или тем подобни.Има нещо...мистериозно в него,нещо различно...-продължи Джонсън.
-Ах,някой е влюбен!-въздъхна Джесика и се отпусна назад с подигравателна усмивка,а Алена й удари с възглавницата.
-Знаете ли,че ако преди две седмици някой ми кажеше,че ще проведа такъв разговор с Брук Дейвис,Сиена Геъм и Лаурен Скалзо,-започна Алена.-щях да му каже,че е надрусан.
-Споделям.-изсмя се Брук.-Какво прави един скапан проект с хората а?

- Лени, моля те отвори вратата. - извика г-н Джонсън. Но отговор не последва. - Аленаа.. - но друго освен музиката долитаща от втория етаж, не се чу. - Ох, това момиче ще ме побърка. - Бяха изминали няколко дни откакто Лени и останалите се бяха прибрали от Франция и тъй, като бяха ваканция, а и все още беше рано за излзиане младата Джонсън се бе отдала на любимото си занимание - мързелуването. Майкъл и г-жа Джонсън осъждаха нещо доста разпалено в кухнята и нито един от тях не чу звънеца, за това се наложи главата на семейството да отвори. - Да. - пред него седеше високо момче с тъмна коса и очи и малко учудена физиономия. - С какво мога да ви помогна? - попита г-н Джонсън и огледа младежът с недоверие.
- Добър ден. Търся Алена..Алена Джонсън. - отвърна смутено той. Няколко мига двамата мъже се гледаха, а след това домакинът попита:
- За кой да предам?
- Теодор..Теодор Нот. - предполагам, че ще се сети. - беше отговорът.
- Момент. - Стефан Джонсън се обърна и извика. - АЛЕНА, за теб е. - но отново нямаше никаква реакция. - Влезте, аз ще се кача да я извикам. - и мъжът се запъти към стълбите, оставяйки Теодор с любопитно изражение да оглежда антрето.
Когато г-н Джонсън отвори вратата на стаята на дъщеря си звукова вълна го накара да премига и да направи крачка на зад. Лени се беше излегнала по корем на леглото си, четейки нещо на лаптопа си.
- Лени - да ама не - Лени - повиши тон той, но отново нищо. - АЛЕНА! - русокоската подскочи и бързо намали музиката си.
- Ккво има? - попита тя така сякаш до сега прозореците не се клатеха под силата и баса на музиката.
- Мерси, че ми обърна внимание! - отвърна леко ядосано баща й. - Някакво момче те търси.
- Какво момче? - попита учудено тя. Не очакваше никого.
- някой си Теодор Нот. - това име звучеше познато на Алена и й трябваха само няколко мига, за да осъзнае кой беше въпросният гост. През лицето й преминаха най-различни емоций - учудване, щастие, притеснение, уплаха дори.
- От кога е долу? - попита бързо тя преди да избута баща си.
- Вече 20 минути. - а след това вратата се тресна в лицето му.
Хиляди мисли прехвърчаха, като снежинки в главата й. "Какво правеше той тук? Защо не й бе писал по-рано или поне да й се обади, за да я предупреди, че ще я навести" и още и още..Но по-важното сега беше да изглежда добре.
Алена се погледна в огледалото и момичето, което я гледаше отсреща не изглеждаше никак представително - беше облечена по къси панталонки и потниче, а косата й бе вързана на кок от, които стърчаха кичури във всички посоки. Е, не изглеждаше много зле, но поне можеше да се среши. Направи това действие, сложи малко гланц и се затърча към стълбите.
Когато се оказа на най-горното тя погледна към антрето и видя онова красиво момче, което само преди седмица я беше целунало за довиждане и което не смяташе, че ще види отново. В момента той разглеждаше с огормно любопитствао машината за почистване на обувки и смешна физиономия се бе появила на лицето му - гледаше така сякаш пред него имаше компютър, а той беше неандерталец, помисли си Лени (колко беше права..). Явно момчето усети, че някой го наблюдава и вдигна погледа си, който се кръстоса с този на момичето. Двамата се гледаха миг-два, след което тръгнаха един към друг или по-точно Алена се забърза към него, а Теодор направи две крчки, за да стигне по-бързо.
- Здравей. - усмихна се Алена.
- Здравей.
- ти..какво правиш тук? - попита с малко неудобство русокоската.
- Ъъ...аз.. - запъна се той - дойдох да те видя. - беше най-умното, което можа да измисли. Джонсън се усмихна и го целуна по бузата. - Това пък за какво беше?
- За това, че си дошъл да ме видиш. - двамата се засмяха, а след кратка инеловка тишина Нот каза:
- Искаш ли да излезем, защото не ми е много конфортно тук. - и погледът му премина през всичките машинарий, които бяха наредени в антрето и през дневната от където долиташ разговорът между Майкъл и родителските тела.
- Изчакай само да се проеблека и излзиаме. - След това тя тръгна към стаята си. 20 минути по-късно двамата вече вървяха по улиците. Алена беше с черна пола до коляното, черен потник, връзващ се през врата, ниски сандали, а косата й беше усната свободно да пада.
- Е? - запона тя.
- Какво е? - беше интелигентният отговор на Теодор.
- Защо дойде?
- Исках да те видя. - това бееш ясно. - Да не би да ти е неприятно присъствието ми?
- Не..аз..не разбира се. Ако ми беше нямаше да изляза с теб. - усмихна се тя. - Е, къде ще ходим?
- Не знам..къде ти се ходи? - "Защо на всеки въпрос ми отговаря с въпрос?"
- Кафе? - но тъй, като в отговор получи не особено одобрителен поглед Лени реши, че това не е дбра идея. - Добре на близо има един парк, хайде. - така двамата се запътиха към близката градинка. Минаваше 19:30 и малко по малко хората си тръгваха и паркът започвше да опустява. При друго положение Алена би се притеснила да се разхожда сама с непознат, но имаше нещо в това момче, което да я кара да не го прави. - Знаеш ли - започна тя след известно време - не вярвах, че ще ме потърсиш.
- Защо?
- Ами..бяхме във Франция, учим в различни училища и..както ние се изразихме "Всичко, което се случи във Франция си остава там!", пък и Париж е градът на любовта. - тези думи бяха последвани от смях, но после отново се върнаха към разговора.
- И аз не мислех, че ще те потърся. - двамата вървяха един до дргу без да се поглеждат, без да се докосват - просто момиче и момче, които имаха общи спомени. Постепенно слънцето беше започнало да залязва, а небето бе придобило розов отенък. Последните слънчеви лъчи проникваха през големите корони на дърветата и галеха лицата на двамата млади. - Когато се прибрахме не спрях да мисля за теб. Бях си наложил да не го правя, но колкото повече си повтарях, че всичко е останало във Франция, толкова повече осъзнавах, че не ми излзиаш от акъла. - лека усмивка пробяга по устните му.
- Познато...надявах се, че ще ми пишеш или ще се обадиш и тъй, като ти него направи повече от седмица, се отказах да чакам. Изненада ме..наистина.
- Приятно или...
- Определно. - двамата се погледаха и се усмихнаха. Те стояха така загледани в очите на другия и бавно се приближаваха един към друг. Устните им бяха на няколко сантиметра...и тогава някаква песен започна да свири от чантата на Алена. Тя и Нот се стрснаха и се огледаха, докато най-на края Лени се осети, че чантата й вибрира.
- Какво е това? - недоумяваше Теодор.
- Телефонът ми. - отвърна леко ядосано Джонсън.
- кое? - продължаваше да не разбира Нот.
- Телефонът ми. - отвърна вече с раздразнение към неговите тъпи въпроси и към това, че не може да изрови апарата от чантата си. - По дяволите, какво толкова нося...- ругаеше тя - а ето го. Ало. "Здрасти Лени." Здрасти Джес. Какво има? Ти май забрави, че имахме оговорка за 21 часа, а? Не..аз... Къде си междудругото? Ще ти разкажа като се видим. Алена Джонсън, отговори ми! Като се видим!! До чуване Джес.
- Извинявай. Имах среща с Джесика и Фани, а съвсем забравих - извини се на бързо Джонсън.
- Няма проблем. - вдигна рамене момчето, но в гласът му се четеше някакво разочарование.
- Аз..съжалявам... - беше й наистина гадно, защото това момче определено я привличаше и искаше да види какво ще стане с него.
- Надявам се ще се видим отново..
- Да...с удовол.. - но не довърши, тъй като Нот съвсем неочаквано я бе целунал. Отново непредвидено, страстно, изпепеяващо, желано...Какво му ставаше на това момче?
След няколко мига или може би часове, двамата се отлепиха един от друг.
- Извинявай. Не се стръпях. - но Лени не му каза нищо, а продължи да го гледа. - Та кога ще се видим?
- Ами...събота? Дискотека? Даже може да вземеш и другите. Ще бъде забавно да се съберем отново...- определено ще бъде веселба Пък и да изненада момичетата. - Знаеш ли какво се сетих. Ще събера момичетата и ти ще дойдеш заедно с момчетата и ще отидем заедно с тях, но няма да казваш на никого нищо!! Ще бъде забавно. - дяволити пламъчета заираха в очите й, а Теодор осъзна, че въобще не познава момичето срещу себе си, но има нещо в нея, което го привлича повече отколкото си мислеше.
-Добре. Събота в 22:30?
- Да. - двамат се усмихнаха и поеха към изхода на парка. Когато дойде моментът да се разделят, те не знаеха какво да си кажат или какво да направят. Просто стояха и се гледаха.
- Е, довиждане. - първа започна Алена.
- Да, довиждане. - след това той я целуна леко по устните и забърза надолу по улицата, а след няколко мига тъмнината го погълна.
Имаше нещо у това момче...тръпки я поиваха, когато мислеше за него. Беше някак странен, но точно тази потайнственост и несигурност й харесваха.
Ленси стоя още няколко секунди загледана в празната уличка, а след това е обърна и забърза към Джесика. Там вече се бяха събрали другите и я чакаха повече от час. Беше добре да побърза, а същевременно да измисли и правдоподобно извинение за закъснението си.

-Ще я убия,само да дойде-изръмжа Джесика,отваряйки поредния пакет чипс.Четвърти за тази вечер.В дома й,за поредното пижамено парти,се бяха събрали цялата "френска" компания,състоящата се от Фани,Брук,Сиена и Лаурен.Единствената,която все още чакаха беше Алена,грубо тряснала телефона на най-добрата си приятелка.
-Заедно ще я убием-отвърна Брук някак успокоително и хрусна силно една солета.Три чифта очи я погледнаха с насмешка и после бурен кикот огласи помещението.Фани и Сиена отидоха да вземат стека с колата от кухнята,докато останалите подкреждаха спалните чували по земята.
От началото на лятната ваканция,или по-скоро от вечерта с пожара във Франция,шестте момичета бяха променили отношенията си една към друга.Събираха се по-често,говореха си и не се караха за всичко.Е,разни докачливи подмятания винаги имаше,но това все пак беше част от характерите им.След партито в Дейвис,бяха се уговорили отново да го повторят,но този път Джесика предложи да е у тях.Родителите й бяха заминали при сестра й и годеникът й,подготвяйки всичко за сватбата и къщата бе само нейна за около седмица-две.
-Синьо или зелено,Брук?-попита Дарлинг,сочейки с пръст два различни чувала.
-Зелено-отвърна другото момиче и се прозя-Странно,по принцип никога не ми се доспива в 10 и половина.
-Това е от излъчването на къщата на Джес-намеси се Фани и се захвана да реди на малката масичка срещу камината-Винаги,когато съм тук ми се приспива рано
Лаурен се намръщи и като куче започна да души въздуха.С това привлече вниманието на останалите момичета,които направиха леко неаекватни физиономии
-Какво правиш?-изкиска се Сиена
-Опитвам се да усетя приспивателни във въздуха-отговори й съвсем сериозно Скалзо.Отново всички избухнаха в смях,включително "детективката"
Когато отново се настаниха на диванчето и фотьойлите с кола в ръка,на вратата се позвъни.
-Аха!-победоносно извика Джес и отиде да отвори.На прага,както очакваше завари Алена с онази нейна виновна усмивка,която си лепваше всеки път,когато сгафеше.Дарлинг я изгледа ядосано,отмествайки се за да влезе.Джонсън не чака втора покана,за да се шмугне вътре,че туко виж Джесика й затворила вратата под носа.Всеки път,когато бе сърдита,"журналистката" й го връщаше някакси,а счупен нос определено беше нещо.-Защо закъсня?-попита направо тъмнокосата
-Ох,отвори ми се работа-с досада отговори Лени,насочвайки се към дневната,където я очакваше изненада.Тя си мислеше,че само Фани е тук,затова се стъписа,виждайки Брук,Сиена и Лаурен,сега борещи се коя ще си вземе първия желиран бонбон от пакетчето.
-Джонсъъъъъън!-ухили се широко Дейвис и се измъкна от борбата.След секунда или две Сиена направи същото,въздъхвайки тежко,при което Лаурен изписка доволно и погълна няколко мечета-Къде беше?Чакаме те от..-те погледна ръчния си часовник-2 часа и половина.Партито започна в 8,до колкото си спомням
-Не сме купували алкохол,просто има плитка памет-обясни Фани,сякаш прочела мислите на Лени-Но не искам да се отклонявам от темата.Къде беше?
-Ъм,ставате прекалено любопитни-опита се да се измъкне Алена-Какво ще вечеряме?
-Не ни излизай с тоя номер,Джонсън-засмя се Сиена-Ние не сме глупави,и виждаме,че криеш някаква тайна от нас.Тайна,която съвсем скоро ще изкопчим
-Имаш ли гъдел?-попита някак между другото Лаурен и се захили злобничко
-Аз...ъ...ама-заека за секунда Ели,докато осъзнае какво са я питали,а след това се свъси-Не,нямам гъдел-излъга набързо,а зад нея Джес я погледна накриво и поклати глава,като така разкри на всички лъжата й.-Джесика Дарлинг,нали знаеш,че имам очи и на гърба си?!
Приятелката й се разсмя,както и всички останалите,а Алена само въздъхна тежко.
-Кажи,Лен,с кой беше някъде на тайнооо?-попита Брук с широка усмивка-Трябва да е било момче,нали Сис?
-Сигурно-сви рамене Геъм-Ама кой знае..може да си има и други приятелки..Дали..Дали,Лор?
-Не знам.Мисля,че само Алена може да ни каже дали сме прави или грешим.Нима заменяш най-близките си приятелки за някакви други?А от гимназията ли са?
Джесика и Фани се разсмяха силно,но другите три си останаха сериозни.
-Нека погледнем нещата така.Ти ни казваш с кой си била,ние ти даваме ядене.Ти не ни казваш къде и с кой си била,ние не те храним и..
-..не получаваш желирани мечки!-завърши изречението на Стоун Скалзо
-Не ви искам храната-сопна им се Алена-Просто ще ви кажа,че в събота имам среща в дискотеката в центъра и трябва да дойдете с мен!Ха!
-Извинявай,да ти приличаме на светулковци?Или пък на бодигарди,които ще те пазят да не би да ти се случи нещо?-възкликна обидено Дейвис-Тая няма да я бъде,Джонс,аз отивам на чуждите срещи,само ако там има и други същества,наречени момчета,с които мога да си общувам
-До колкото знам,когато нямаш компания нищо не те спира да си общуваш и с барманите-подметна Дарлинг,а мажоретката й метна гневен поглед
-Така е,Дарлинг,но пък никой не знае дали в тази дискотека ще има хубави бармани-върна й го Брук и се оплези заядливо.Отново смях и затишие след това.
-Момичета,хайде да спииим-прозя се Лени,видяла,че сега може да се измъкне от напеченото положение.Докато някой й отговори тя вече се беше шмугнала в единия чувал,затваряйки очи.Около нея не се чуваше и звук,което малко я притесни,имайки предвид,че сеган можеха да й готвят някакъв номер.Този път обаче сгреши,защото когато след две-три минути отвори очи,видя,че приятелките й се бяха наредили на опашка пред банята с четки и пасти в ръце.
-Знаем,че не ти се спи,но приспивателните в тази къща започват да ни действат и всички започнахме да се прозяваме-обяви Сиена и разтърка очите си с една ръка.При това движение моливът й се размаза надолу по бузите й и предизвика бурен смях.
Скоро и шестте бяха налягали в спалните чували,готови за сън.Пожелаха си лека нощ и загасиха лампата,всяка унасяйки се към своите мисли.
Алена се замисли за срещата си с Нот.Как така бе дошъл да я потърси..Беше се надявала да й се обади,но той не го направи цели две седмици и тя просто бе изгубила надежда.Теодор беше някак различен от всички момчета в гимназия "Пайнвил" с които бе излизала и може би точно това я привличаше у него.Тази негова странност,която обаче можеше да носи и много проблеми.Спомни си целувката им в парка и изпусна тежка въздишка,привличайки вниманието на Джесика,чието чувалче бе непосредствено близо.
-Защо си такава?-прошепна Дарлинг-Нали уж всичко си споделяхме,а ти дори не искаш да кажеш с кой се срещаш!
-Виж,Джес,просто не мисля,че е нужно.За бога,нали аз се срещам с него,не ти-отвърна по същия начин Джонсън-Трябва да разбереш,че не винаги ще можем да си казваме всичко.
-Знаеш,че никога не бива да се закъснява за пижамено парти,това си е традицията ни!8 часа,една събота в месеца,се събираме в някоя-измърмори недоволно тъмнокосата,обръщайки се по гръб
-Веднъж ми се е случило и ти вече ще ме изядеш с парцалите заради това нарушение
-Хей!Не ми говори така,защото не аз не ти казвам нищо и ти затварям телефона насред изречението
-Да,съжалявам за това,но просто не можех да говоря точно в този момент
-Оу,нима бях прекъснала нещо?
-Да,беше-отвърна Лени троснато-Джесика,изключително се дразня така,когато искаш да знаеш повече от колкото е необходимо!
-Така ли?-изведнъж повиши тон Дарлинг и се изправи на лакти-Зарязваш приятелките си заради едно момче?!Момче!Помниш ли колко пъти сме се убеждавали,че приятелките са над тъпите проклети момчета
-Да,помня,и помня също,че на купона у Брук ти също ме заряза заради едно такова "проклето момче",казващо се Джеймс Скот!
-О,чудесно,сега аз съм лошата-изкрещя с все сила Джес,при което останалите момичета се разбудиха от едва започналия сън и изгледаха накриво двете крещящи момичета
-Не ме обвинявай за неща,които знаем,че и двете сме правили.Моля те,Джесика,винаги си ми била приятелка и сега заради една дребна тайничка,която няма да ти кажа,ще развалиш всичко-каза Алена с досада,но без да крещи.Мразеше да се кара на някой.И особено мразеше,ако този някой бе Джесика.
-Хей,я по полека-намеси се Лаурен сънено-Легнахме си,за да спим,а не да си викаме.Дарлинг,недей да й държиш сметка,не си й майка.-Джес се усмихна криво-Алена,ти не й се връзвай.Виж я,че си пъха носа навсякъде,дори когато не трябва,такава си е.Не си крещете за глупости и моля ви,не прекъсвайте моя прекрасен сън повече!
Алена и Джесика се спогледаха и се усмихнаха една на друго,прегръщайки се за сдобряване.Въпреки че думите на Лаурен бяха породени от желанието й за сън,те бяха верни.Всеки човек имаше право на своите тайни и Лени също.Приятелките бяха за да се подкрепят и Джес знаеше,че трябва да си трае и да подтисне огромното си любопитство.

Следващата събота дойде с невероятна скорост и цялата седмица за момичетата измина като един миг.Излизания,разходки,пазаруване и съвсем забравиха за предишния скандал в събота и за това,че те трябваше да отидат на дискотека.За да им се реваншира Алена ги покани у тях за още едно парти,за което със сигурност нямаше да закснее и нямаше да се карат.Джесика и Фани се съгласиха от първия път,но положението при Брук,Сиена и Лаурен беше различно.Те все още не можеха да повярват кои три момичета са им станали приятелки,ако можеха да се нарекат такива и това,че две седмици подред щяха да се събират в техните домове,също беше странно.И все пак склониха,след като Лени ги увери,че в нейната къща няма да им се доспи толкова рано,колкото когато бяха в Дарлинг.
-Мисля,че е време за..сладоледдд!-изписка доволно Фани и се завтече към хладилника в кухнята,препъвайки се преди това в една възглавница.Тя и останали пет бяха насядали на пода пред каммината в дневната на семейство Джонсън и обсъждаха предстоящия футболен мач на Челси срещу Барселона.Джесика и Алена казваха,че английския отбор все пак има шанс да победи,докато Брук,Сиена и Лаурен,че Барселона са много по-добри.
-Да,но ние има Шевченко-възпротиви си Лени,поглеждайки към стенния часовник.Едва снощи се бе сетила,че днес ще трябва да отидат на дискотека,но не посмя да каже на приятелките си,че трябва да се отмеси партито.Затова просто реши,че когато Теодор звънне на вратата,тя ще се прави на изненада,а и когато приятелките й видеха цялата момчешка компания,щяха бързо да се съгласят за дискотеката.Всчико изглеждаше добре планирано,не биваше да има грешкки.
-Това,че Андрий е хубав не значи,че е най-добрия футболист-поклати глава Дейвис-Роналдиньо взе златната топка,нали?А той в кой отбор играе,а?
-Може би-съгласи се Дарлинг-Кажи ми,Брук,откъде тази ваша страст към футбола?Мислех,че дори не разбирате правилата.
-Има много неща,които не знаеш за мен и за..нас-тя погледна Сиена и Лаурен-Ние не сме просто безмозъчни мажоректи,ние сме..
-..безмозъчни мажоретки,които искат сладолееед-прекъсна я Геъм
-Да,сигурно-съгласи се с усмивка Дейвис и погледна към Фани,която клатушайки се носеше няколко купи сладолед и лъжици,едва успявайки да избегне нападалите болуци по пода.В крайна сметка мисията бе изпълнена и всички лакомо започнаха да си похапват.
-Свършихте ли със спора за футбола?-попита Фани обнадеждено.Тя не бе особено запозната с този спорт,не защото не обичаше да гледа как футболистите тичат по стадиона,просто някои правила й се губеха и понякога се случваше да не разбира какво става.
-Приключихме темата в мига,в който донесе това-Лаурен бутна с показалец кутията пред нея и облиза лъжицата,при което цялата стая избухна в смях.
Разговорите потръгнаха бързо,постоянно се чуваше смях и никой не усети как е станало 10 и половина вечерта.
-По дяволите-изруга силно Джесика,докато качваха цялата храна към стаята на Алена,където щяха да гледат филм,и Дарлинг си беше ударила ръката в парапета.-Тази моя неспособност да пазя равновесие
-Нищо ти няма-каза Брук,поемайки подноса от ръцете й-Аз ще го занеса,а ти..
-Аз ще си взема лед от кухнята-усмихна й се благодарствено другото момиче,слизайки обратно по стълбите.Точно когато беше в дневната,се чу звънеца на входната врата.Джес се ослуша за момент,като се опита да долови дали някой друг няма да отвори,но след като разбра,че явно останалите вече са се настанили по местата си за филма,тръгна с бързи крачки към антрето.-Един момент-извика,защото не можеше да открие ключовете на домакинката и сега пребъркваше джобовете на якетата по закачалките
-Тед,не можеш ли сам да я изчакаш?-попита силничко един познат глас и Дарлинг залепи ухо до вратата мигновено
-Голям си мърморко.Просто изтрай да отворят..-отвърна друг глас
-Е,щом е за момичета,ще поизчакам още малко-отговори със смях първия глас,а отвътре Джесика се смръщи.Тя завъртя ключа,отваряйки,за да се срещне лице в лице с Теодор Нот и Драко Малфой.Момичето онемя и прехапа усните си,за да не издаде звука "Ъъъ",който бе готова да каже
-Вие..-едва успя да промълви,докато кокореше очи,за да се увери,че не сънува.
-Ти?-възкликна Драко,който изглеждаше също толкова учуден,колкото и тя
-Здравей,Джесика-поздрави Нот с широка усмивка,чрез която се усмихваше да прикрие смеха си от физиономиите им-Подранихме ли?
-Дарлинг,къде сиии?-беше гласът на Сиена,носещ се откъм стълбите
-Тук съм-викна Джес в отговор,но без да отмества поглед от неканените гости
-Мерлин ви взел дано,защо се бавите?-извика Блейз,който стоеше на тротоара до улицата,заедно с Майлс,Саймън и Дейвид
Геъм познала мигновено гласът му изникна на вратата със много странна гримаса.Процеди нещо през зъби,но само тя си се разбра.
-Алена!Джонсън!-изкрешяха една през друга Джесика и Сиена и по стъпките разбраха,че Лени слиза към тях.
-Какво ви става бе хора,защо викате като обезумели?-русокосата се бе показала зад тях,но забелязвайки Нот и Драко пред отворената входна врата,веднага разбра.-Аз..нали ви казах,че трябва да отидем на дискотека..Ами то...с тях...Нот..
-Схванахме-уведоми я мажоретката и погледна към двете момчета-Извинете ни,но след малко ще дойдем.Вие можете да отидете при приятелчетата си и да им обясните,че ще се позабавим.Мерси-и затвори вратата под носа им.Просто така.Другите две изглеждаха потресени от действията и-Сега,Джонсън,трябва да се качиш и да кажеш да Брук,Ло и Фани с кого ще излизаме.Знам,че много ще се зарадват.
Изражениет на Алена веднага се смени от виновно на усмихнато и тя побърза да тръгна към горния етаж.Дарлинг и Геъм свиха рамене и я последваха по стълбите.В стаята точно в този момент цареше хаос.Брук и Лаурен се бяха скрили от едната страна на леглото,а Фани от другата и се целеха с пуканки.Другите три влязоха точно когато две доволно големи купи,носени от Дейвис и Скалзо,щяха да посипят Стоун,останала без оръжие.
-Спрете!-надвика ги Лени и те замръзнаха почти на място.-Компанията ни вече е тук,време е за дискотека!-никакъв отговор,само кискането на Джес и Сиси зад нея-Не помните ли,че преди седмица ви казах,че днес сме на дискотека с едни..хора и сега те ни чакат отвън,за да ни заведат.
-Каквооо?-проплака фалшиво Ло-Та туко що щяхме да правим Фани кралицата на пуканките.
-Е,ще я направите после.Хайде,народе,обличайте някакви дрехи и да излизаме,че няма да ни чака вечно-подкани ги Ели,пляскайки с ръце
-Тъй вярно,командире-изкозирува й Брук и се насочи към банята,за да се среши-Между другото,няма как да изляза така,защото дрехите ми се ужасни!
-Ще вземеш от моите.Тоест,всички ще вземете от моите,само се размърдайте,моля!
-Кхъ-кхъ-прокашля се фалшиво Джесика-Моля те,Лен,обясни им с кои хора ще излизаме.Всички ги познаваме доста добре.
Алена й метна един смъртоносен поглед и въздъхвайки набързо съобщи имена,броейки на пръсти
-Теодор Нот,Дейвид Монтагю,Драко Малфой,Блейз Цабини,Саймън....,Майлс Блечли
-Какво?Какво?Какво?-извикаха Бурк,Лаурен и Фани в един глас и първата продължи-Тези пък откъде са се сетили за нас?
-Ами..аз..нали..онзи път,когато закъснях,бях с Теодор..Той ме покани да излезем отново,обаче решихме и вие да дойдете,заедно с неговите приятели..И..да,разбира те ме..-замърмори Лени,гледайки в краката си
-Разбирам само,че си ми уредила среща,която аз не съм искала,но сега трябва да отида,за да можеш ти да си с Нот.Правилно ли е?-занарежда Лаурен ядосано.Та тя си имаше други планове за вечерта,как така щеше да ходи на дискотека с онзи,разправящ за абортирали гугутки!
-Ами да,в общо линии-сви рамене русокосата-Не ми се сърдете,просто го направете,моля ви!
Чуха се много недоволни възгласи,но все пак гардероба и гримовете бяха отворени,за да се приготвят.Джонсън беше изключително щастлива от факта,че приятелките й ще направят това за нея,имайки предвид,че в Марсилия имаха доста кавги с тези момчета.И все пак,за се съгласят,трябваше да има някаква причина.Тя се отказа да я мисли,присъединявайки се към останалите,които сега избираха тоалетите си.
След 30-40 минути,а може и повече,и шестте бяха облечени и нагримирани.Фани погледна през прозореца,обявявайки,че момчетата все още са там,но изглеждат доста отегчени.А как не.Чакането често може да убие човек.
През това време навън..
-Нот,приятел,защо не каза,че ще излизаме с тях?-някак с досада попита Саймън,след като Тед и Драко им бяха съобщили "дамите" им за вечерта.Всички изглеждаха някак средно между щастливи и отегчени
-Защото знаех,че вие щяхте да си измислите нещо да не дойдете-отговори Теодор-Нищо няма да ви стане.Просто няколко часа.Не мисля,че хапят
-Само така си мислиш-увери го Дейвид-Сигурен съм,че ако ги ядосаме,може и да ни ухапят
И шестимата се засмяха криво
-Както и да е,вече сме тук и ще ги изчакаме-обяви Блейз,който въпреки че мразеше да виси на едно място,много искаше да се види със Сиена и да поговорят.Знаеше,че за да си я върне обратно трябва да положи големи усилия и бе готов на всичко
Никой не му противоречи и просто насядаха на бордюра,започвайки някакви глупави разговори за убиване на времето.

-Хора....-обади се по едно време Лаурен докато всички се обуваха в коридора.
-Ще бъде чудесно,обещавам!-повтори за десети път Алена докато Фани нервно се мъчеше да закопчее каишката на сандалата си.
-За теб-убедена съм!Но аз не съм сама!Какво ще си помисли Ръсти ако разбере,че съм излизала на среща с друго момче?!?
-Хора....-Скалзо отново се опита да им привлече вниманието,но без особен успех.
-Дали е среща или не зависи от теб.-обади се Брук,който вече беше напълно готова и стоеше с ръка на дръжката.-Ако стоиш цялото време с него може да се приеме за среща.Но Алена ни помоли да отидем с нея,не да стоим през цялото време с тях!
-Ама...-отвори уста Джонсън,но беше игронирана от другото момиче,което си продължи със същата широка усмивка.
-Аз например ще се огранича до едното "Здрасти" и после ще проверя дали няма нещо по-интересно в тази дискотека!
-Да...права си...донякъде...-измърмори Фани.
Брук кимна и отвори вратата когато за трети път вече Лаурен се опита да им привлече вниманието,този път с повишаване леко на тона.
-ХОРААА!
Всички се извърнаха към нея и я погледнаха така сякаш не разбират какво прави там.
-Какво?-тросна се Сиена.
-Аз.Не.Мога.Да.Дойда.-каза бавно и насечено Скалзо все едно бяха умствено изостанали.
-Защо???-възкликнаха останалите пет почти в един глас.
-Защото имам работа.Опитах се да ви кажа още в началото,но никой не ме отрази!Затова можете да се оправяте!-Алена отвори уста,но Лаурен вдигна заплашително пръст.-Не се опитвай да ме разубеждаваш!Отивате без мен и точка!Аз ще дойда по-късно!Ясно?
-Добре де,не е нужно да бъдеш толкова нападателна...-измърмори Джесика извръщайки поглед.Брук измърмори нещо отваряйки вратата и излизайки навън,а останалите я последваха.
Момчетата ги забелязаха почти веднага и се заизправяха докато Лаурен излезе последна и затвори вратата след себе си.
-Искаш ли да те закараме ли до някъде?-попита Джесика.
-Няма нужда.Бебчето ми е малко по-надолу.-отвърна Скалзо и щом спомена "бебчето си" усмивката й се разшири неумоверно.-Ще се видим по-късно!
-Карай внимателно!-извика след нея Брук и чернокоската само махна с ръка докато се отдалечаваше.
-Здравейте!-всички го казаха почти едновременно и после настана едно неловко мълчание докато се споглеждаха.
-казвайте къде ще ходим,че това мълчание не ми харесва!-обади се най-накрая Брук нарушавайки настаналата падтискаща тишина и когато го направи беше почти сигурна,че си е спечелила няколко благодарствени погледа от страна и двата пола.
-Тя няма ли да идва?-обади се Саймън когато тръгнаха по улицата.
-Ще дойде малко по-късно.-отвърна Сиена,която упорито игронираше натрапчивия и настоятелен поглед на Цабини.

Скалзо се качи в колата си, запали я и се заслуша щастлива в мъркащия звук, който издаваше тойотата. Тя я извади внимателно колата от паркинга и запраши със пълна скорост по нагорещения асвалт. Беше късна съботна вечер и нямаше почти никой по улицата. За това Лаурен караше с газ до дупка. Всички коли сигурно бяха складирани на някой паркинг пред една от многото дискотеки в града. Момичето трябваше да се прибере до тях да се преоблече и да говори с родителите си, за нещо лично тъй като от доста дълго време за пръв път бяха дошли да я видят. Момичето нямаше нищо против, но онази идиотка, която и се падаше мащеха не можеше да понася. При спомена за въпросната пача Скалзо стисна волана и настъпи още по ядно педала на газта. За нея нещо като спирачка не съществуваше. Живееше само за моментния адреналин. На едно от последните кръстовище което минаваше преди да стигне до "сивата къща, кацнала на ъгъла на Блумсбъри" Лаурен премина без да се оглежда, като очакваше свободен терен както обикновено. Това беше едно от най-забутаните кръстовища в цял Лондон може би, но като следваме огромния и късмет, тя видя летящата кола и приближаващите светлини на фаровете. Лаурен стисна очи и се опита да отреагира на време със натискането на спирачката, но не успя. Двете коли летяха с шеметна скорост една към друга. Сблъска щеше да бъде фатален, ако не се отвореха въздушните възглавници на двете коли. Но самото врязване беше толкова силно, че Лаурен изгуби съзнание и всякакъв контрол над тялото си.
Мъж от отсрещната сграда отвори прозореца за да се навика на пияните тийнейджъри каращи в нетрезво състояние през улицата порещи тишината на ноща. Гледката беше поразяваща. Двете коли се бяха сляли една в друга и димяха. Мъжът се сепна от гледката пред него и изхвърча за да помогне на пострадалите. Черната кола, в която се беше врязала Лаурен беше в по-добро състояние. Непознатия извади момче на средна възраст около 20-22 години и го пренесе на тротоара. Беше колабирал, а лицето му беше изцяло обляно в кръв. Изглеждаше, че има фрактура на тилната кост, но нямаше видими наранявания по тялото.
Колата на Скалзо, обаче се опъваше. По лицето на странника беше избила пот и една вена пулсираше на слепоочието му. Знак, че беше нервен. Чуваха се далечните звуци на идваща линейка. Когато стигна до местопрозишествието. Лекарите от линейката прибраха момчето и отряда за бързо отреагирване се опитваше да му помогне с каквото може, докато шофьорите слязоха и помогнаха на мъжа да отвори вратата на бежовата тойота.
-Можете ли да ни кажете, какво стана.
-Аз си седях в къщи... иии гледах мача, като чух някакъв доста силен трясък и набиването на спирачки. Мислех си, че са поредните празноглави тийнейджъри, които са решили да си правят състезание, но гледаката беше покъртителна. Както сами виждате.
Вратата изтрака зловещо и се пречупи от пантите. Свидетеля помогна на двамата шофьори да извадят пострадалото момиче от вътре. Изглеждаше в тежко състояние. Цялата бе обляна в кръв и някакво желязо бе проболо единия и хълбок.
-Внимателно! Мисля , че има фрактура на гръбначния стълб. Да се надяваме да не разместим нещо.
Настанена в друга носилка Лаурен не помръднаше. Не дишаше. Нямаше признаци на живот.