Muggle paradise

Автори:
Ивета Попова
Албена Димитрова
Йоана Димитрова
Юлия Панделиева
Елена Чаушева
Виолета
-----

Име:Сиена(Сиси) Геъм
Години:16
Зодия:Везни
Дата на раждане:08.10.90г
Произход:Мъгълокръвна
История:Живее с родителите си в един от най-скъпите квартали на Лондон.Майка й е известен моден дизайнер,а баща й е шеф на музикална компания.Сиена никога не е била лишавана от нищо.Винаги е имала каквото и когото си поиска.Много суетна и високомерна когато е нужно.Въпреки това не е фукла и не се превъзнася защото е богата.Има самочувствие,но не като повечето богаташки без покритие.Обича много приятелките си,държи на тях(или поне на повечето,защото някои от тях са големи използвачки и лицемерки)не може да живее без кучето й Чери порода чихуахуа и без тирамису(като порок й е).
Външен вид:Сиена е с изрусена коса и пъстри очи.Не много висока,но все пак слаба.
Характер:Макар и суетна и високомерна приятелките й я харесват такава.Въпреки тази си страна,Сиси може да е и много мила и добра.(поне когато е в добро настроение).
Интереси:Рисуване и танци(мажоретка е в училишния състав)
Гадже:От една година ходи с Арън Колинс,ръгбист

Снимки: http://www.rhetorik.ch/Aktuell/05/10_18/siena_miller.jpg
http://www.nndb.com/people/918/000107597/sienna-miller-1-sized.jpg
http://justjared.buzznet.com/images/2006/04/sienna-miller-hair-extensions.jpg

георинята на lonkata:
Име: Алена Джонсън
Години: 17
Зодия: Скорпион
Дата: 12.11
Малко за живота й: Родена е и е живее в центъра на Лондон, заедно с родителите си и по-големият й брат Майкъл (22 год.). Двамата още от малки се карат постоянно и това не се променя до като, Алена не навършва 17. Учи в гиманизя "Пайнвил". Братовчедка й Мегън, която е на нейната възраст е умряла преди няколко години пред очите на Алена и това повлиява много на момичето и въпреки, че упорито се мъчи да убеди родителите си, че й няма нищо, тя знае, че това е шок, който на дали ще преживее някога. Въпреки всичко Алена има много приятели до себе си, които я подкрепят.
Характер: Алена е умно, забавно и винаги усмихнато момиче, рядко може да бъде видяна умислена или мълчалива. Винаги, когато човек има нужда от помощ тя е насреща, но понякога попрекалява със съветите и това лази по нервите на заобикалящите я. Искренна е във всяко едно отношение. Държи най-много на близките и приятелите си и е готова да направи всичко за тях. Едини от най-големите й проблеми са това, че е много емоционална и че вярва твърде много в добротата на хората. В училище помага на учениците, които не се справят добре с някои предмети.
Външен вид: Висока е 170см, със зелено-кафяви очи, променяи се според настроението й. Когато е ядосана те стават тъмно кафяви, почти черни, а когато е весела - ярко зелени. Кожата й е млечно бяла, а лицето й обсипано с лунички. Алена е с дълга почти до кръста медна коса, която само в краищата й е на къдрици. Тялото й е съвсем нормалн не е нито много кльощава, нито дебела. Има си всичко за въсрастта си.
Приятели: Много с, но най-близкият й човек е Джесика Дарлинг.
Врагове: Все още не са се намерили такива.
Гадже: Няма момче, което да е успял да я улови в мрежите си...за сега.
Хоби: Да спи, да излзиа с приятели, да се забавлява, дразни хората около себе си..това май й е любимото.
Спорт: кънки на лед, плуване и волейбол.
Любимо ястие: плодове и всичко сладко, начело с шоколада (бял). А също и пържени, картофи, пица..общо взето все калорични неща. (Не се интересува
осбено от калорий и диети. Изглежда достатъчно добре и без тях).

героинята на Keisy_Sweet:
Име: Джесика Дарлинг
Години: 17
Зодия:Близнаци
Дата на раждане: 16.06
Кратка история: Джесика е третото дете в семейството.Преди нея са се родили сестра й Бетани и брат й-Матю Майкъл Дарлинг,но е загинал след около месец.Родителите й притърпяват тежък срив.След като тя се ражда са наистина учудени.От няколко години насам учи в гимназия "Пайнвил" и не е особено щастлива.Една от най-добрите й приятелки-Хоуп се е премества в друг град и живота на Джесика се разпада.Групичките в училище я нервят,невероятно "загрижените" родители доусложняват нещата,а сестра й Бетани й лази по нервите във всяка свободна минута.
Характер: Джесика е забавен човек,смее се постоянно и е доверчива.Понякога й се подиграват.В 8 клас получава приз "Най-умната в класа",защото е с най-висок успех.Обича да пише статии за училищния вестник,но мрази да тича.Прави го заради баща си,който постоянно я юрка.Силно привързана е към очилата си,кото носи при всяка свободна минута.
Външен вид: Джесика не е много висока-около 165 см,има кафяво-руса коса и наситено зелени очи.Слабичка е.Има телосложението на бегачка,защото е в отбора по бягане на гимназията.Спорта й носи удоволствие,а й фигура
Приятели: Много са,но най-близки са й Алена Джонсън и Хоуп Уолъс.След като Хоуп се мести в друг град,двете с Алена стават почти неразделни
Врагове:Всички,които са тъпи баровки
Гадже:Засега няма,но е силно привързана към момче от нейния клас-Маркъс.
Домашен любимец:Има куче-Лусия
Любими занимания: Да кара колело,да тича и да пие млечен шейк в сладкарницата срещу тях
Любим цвят: Зелено,черно и бежаво,защото е неутрален цвят
Любима книга:"Никога не се предавай"-Меган Макфарън
Любим спорт: Бягане и плуване
Любимо ядене: Сладолед,но само шоколадов
Любимо питие: Кока-кола
Хоби: Да бяга на игрището и да се възхищава на футболистите
Езици: Английски и френски

героинята на Ana Valerius:
Име:Брук Дейвис
Дата на раждане: 07.07
Години:16
Зодия: Рак
Произход: мъгълокръвна
История: Брук е родена и живее в Лондон, откакто се е родила.Родителите й са заможни и живее без да се съобразява с нищо.Обича лукса и безбройните възможности,които й предоставя той,а също така и вниманието,популярността и разбира се всякакви купони.Родигелите й постоянно са на разни турнета,пътувания и екскурзии и почти не й обръщат внимание.Опълномощена е да прави какво си иска стига те да не разберат затова. Капитан е на мажоретките и винаги взимат първи места на всякакви състезания и естествено участват винаги в подкрепа на училищния отбор по ръгби.
Външен вид: Не много висока,слабичка с кестенява коса и синьо-зелени очи.
Снимки:
https://2img.net/h/i108.photobucket.com/albums/n26/Elira_James/2393d76b.jpg
https://2img.net/h/i108.photobucket.com/albums/n26/Elira_James/cw-onetreehill-prt-SBush-a_000674-1.jpg
https://2img.net/h/i108.photobucket.com/albums/n26/Elira_James/255770882-----2.jpg
https://2img.net/h/i108.photobucket.com/albums/n26/Elira_James/sophia_bush_sophiabushgavinbondew00.jpg
https://2img.net/h/i108.photobucket.com/albums/n26/Elira_James/th8507bc7f.jpg
https://2img.net/h/i108.photobucket.com/albums/n26/Elira_James/bush7.jpg
https://2img.net/h/i108.photobucket.com/albums/n26/Elira_James/brooke.jpg
https://2img.net/h/i108.photobucket.com/albums/n26/Elira_James/b1.png

Любими занимания: Да се мотае по магазините,да купонясва някъде с приятели, да танцува,да кара кънки на лед
Любим цвят: почти всички,зависи от настроение й.Умее да съчетава перфектно цветовете и дрехите и на това се дължи добрия й външен вид.
Любимо ядене: Малко е злояда,но шоколад и сладолед не отказва(интересно къде отиват всички тези калории щом не са по тялото й...)

героинята на EM-FEN:
Име: Фани Стоун
Възраст: 17
Зодия: Водолей
Дата: 13.02
Кратка история: Ражда се в студен,февруарски ден.Майка й и лепва сладникавото име Фани.Когато е на четири години,родителите й се развеждат.Благодарение на издръжката,която плаща баща й -Робърт,двете жени успяват да се доберат до скъп квартал в Лондон.Фани израства в нормални условия,въпреки че страна много от липсата на баща.Когато става на десет,майка и - Анабел,се жени повторно.Новият съпруг и баща е двойно по-богат от предишния.
Учи в гимназия "Пайнвил".Популярна е-Активистка е.Участва във всякакви сдружества,организации и т.н.Винаги помага при организирането на училищни събития.
Характер: Фани е сдържана.Според майка й,не е хубаво една жена,да си изпуска нервите,особено на публични места.Обича да налага мнението си и да получава всичко,което поиска.Суеверна е,а и много високомерна.
Външен вид: Фани има дълга,червена и къдрава коса,стигаща почти до кръста й.Очите и са изумрудено зелени,и тя страшно си ги харесва.Не е много висока,но за това пък е слаба,както се изисква от едно популярно момиче.
Гадже:Ръсти Крос.

героинята на Death Is Angel:Име: Lauren Scalzo
Години: 17
Зодия: Лъв
Дата: 27.07
Кратки биографични данни: Лаурен е родена в тихата уличка "Блумсбъри" в "Голямата сива къща на ъгъла", както я нарича момичето като дете. Майка и е починала, когато е била на 3, малката Лаурен израства с баща си и по-късно с мащехата си. Както в повечето приказки мащехата ненавиждала малкото момиченце и се опитвала да вгорчи живота му във всеки удобобен случай. След смъртта на биологичната и' майка, г-н Скалзо се превръща в отчаян от живота работохолик и не вижда какво причинява новата му съпруга на детето му. Момиченцето обаче не е цвете за мирисане и спогажда номера на новата си майчица. След като навършва 16, бащата на Лаурен се мести по бизнес причини с мащехата в Париж и детето остава само с иконом и бавачка в Лондон. Причината е по-доброто образование и отказа на момичето да живее в Париж. След заминавато им Лаурен получава подарък от баща си - една божествена кола с цвят шампанско " за ангелчето на тати" ( любимото нещо на Лаурен, освен Арахна)
Характер: От малко разлигавено детенце, Лаурен се превръща в злобна, развратна кучка, мразена от всички....
Приятели: След 9 клас се мести в училището "Пайнвил" , където не завръзва особени приятелства, ако това моме да се каже постоянните кавги с останалите
Врагове: Почти всички, които я познават.
Гадже: Лаурен е на мнение, че кучетата са по-добри от гаджетата. Не и трябва някой мухльо, който да се мъкне по нея като залепена пощенска марка към плик.
Спорт: Тренира футбол и е в момичешкия отбор в училището.
Домашен Любимец: Лаурен е запалена по животните. Единственото живо същество, към което се е привързала е таранрулата и Арахна.
Външен вид: Г-ца Скалзо има матова кожа с кестенва къдрава коса, и тъмно кафяви големи очи.
Лаурен Скалзо:
http://fc01.deviantart.com/fs8/i/2005/292/a/b/Falling_out_of_Time__by_wickedoubt.jpg
http://fc02.deviantart.com/fs8/i/2005/342/4/b/Baby_I_Got_Your_Money_by_wickedoubt.jpg
http://fc01.deviantart.com/fs9/i/2006/038/a/e/Parting_Gift_by_wickedoubt.jpg
http://fc02.deviantart.com/fs8/i/2005/276/f/2/I_Got_This_Feelin___by_wickedoubt.jpg
http://fc02.deviantart.com/fs7/i/2005/263/0/c/Hotel_Bed__by_wickedoubt.jpg
http://fc03.deviantart.com/fs8/i/2005/293/0/2/Urban_Love__by_wickedoubt.jpg

НАЧАЛО:
Беше 6.30 сутринта.Сиена спеше най-спокойно на спалнята си въобще неподозираща,че след няколко секунди блаженството й ще бъде прекъснато....

Сиена Геъм беше едно от най-известните момичета в гимназията Пайнвил.Винаги движеше с потбрана компания,но всички я обичаха.Най-често тази компания бе съставена от отбора на мажоретките,където тренираше и тя.Една от най-добрите й приятелки бе капитанът на отбора-Брук Дейвис,макар че момичето не вярваше някога да има истинска приятелка.
Всички момичета като Сиена бяха лицемерики и използвачки.Момичета,които са с нея само докато имат полза от това.И Геъм добре го знаеше,но се бе научила и тя да подхожда по същия начин към тях както те към нея.Бе се превърнала в една от тях без да иска....но вече не й пукаше!
Единственият човек на който можеше да се довери,мака й не напълно,бе гаджето й Арън Колинс.Той беше коутърбек в отбора по ръгби на гимназия "Пайнвил" и двамата ходела от близо една година.Макар и преди да срещне Сиена,Арън да бе голям женкар,сега тя не се съмняваше във верността му.Според всички момчето бе луднало по нея и надали щеше скоро да я пусне.Геъм бе щастлива от този факт и въобще не подозираше,че много хора всъщност я мразят и просто я лъжат докато самите те спят с Арън.Хора,които й завиждаха или просто го правеха,защото си нямат друга работа освен да съсипват живота на някого.И така наивна и заблудена,самовлюбена и суетна Сиена живееше нейният безинтересен,изпълнен с лукс живот.
Будилникът иззвъня шумно.Една руса глава се подаде изпод завивките и удари силно едно от копчетата на часовника,за да го накара да спре да издава този углушителен звук.
-Мразя училище!-промърмори сънено Сиена-А още повече мразя днешния ден!-Тя стана от леглото като се запъти към банята.
Като всяко богато момиче и тя имаше баня само за нея.Скъпа,голяма,с огромно огледало от което Госпожица Геъм не се отделяше.
Тази сутрин обаче бе специална и ще не ще трябваше да е бърза.Изми се набързо,среса косата си и я върза прилежно назад с една шнола.Нагримира се на две на три(нещо,което ставаше доста рядко)и захвана да си избере облекло за днес.
Отвори гардероба си,който бе препълнен с всевъзможни дрехи, обувки и аксесоари.Избра си един розов потник на D&G и едни къси панталонки.(все пак бе април месец)Сложи си един колан с масивна катарама от пред едни обеци с висулки(само и единствено сребро!) и извади един сак на Nike където набута новия си мажоретен костюм.(по модел на майка й).Взе мобилния си от нощното шкафче и един бронзат и заслиза бързо по стълбите.Днес бе деня на големия шампионат на мажоретките.Регионален кръг на който трябваше да спечелят 100% и после отиваха на републиканско...такамечтаното републиканско,на което печелеха всяка година.
-Татко тръгваме ли?-попита нервно Сиена като целуна баща си по челото.Мъжът бе седнал на бюрото в офиса си и говореше по телефона.
-Да,да миличка сега...-отвърна баща й,но си личеше,че бе прекалено зает дори да й обърне малко повече внимание
-Мамо,по дяволите,закъснявам!-разфуча се русокоската
-Спокойно миличка всичко ще е наред!-успокои я майка й като я прегърна.Не отричаше,че майка й много я глези.Но така беше със всички,така че....
Тръгвам!-провикна се Господин Геъм след няколко минути,взе ключовете за BMW-то,което караше в момента(защото често ги сменяше)и семейството най-накрая успя да излезе от вкъщи.
-Татко-обади се Сиена малко след като тръгнаха-Трябва да минем през Брук у да я вземем.Техните са прекалено заети днес и няма да могат да я закарат.Нали няма проблем?!-направи момичето сконфузена физиономия.
-Не разбира се!-усмихна се баща й
Скоро бяха пред къщата на Брук Дейвис.Голяма,красива,типична за богатите квартали на Лондон.Без да чука Сиена влезе вътре и се провикна:
-Брук,хайде скъпа.Нали не искаш да отидем на шампионата без капитан.
-Господи,успах се!-чу се един вик от втория етаж на къщата и някой трескаво започна да трополи.
-Само побързай!-отвърна Геъм с усмивка и поклати безнадеждно глава...

Здравейте!Казвам се Джесика Дарлинг и съм 11 клас в гимназия "Пайнвил".Не съм нито от групата на Суперготините,нито пък съм Навлек.Със сигурност не се приобщавам към Тъпите баровки,нито пък към Пияндета.Живея живот,изпълнен с много весели и приятни моменти и често да си призная съм много щастлива от него.Е,бях наистина щастлива до началото на тази учебна година.Една от най-добрите ми приятелки Хоуп Уолъс се премести да живее в друг град и сякаш откъсна част от мен.С Хоуп се познаваме още малки и сега,когато я няма чувствам една огромна празнина,но добре че Лени е все още тук и страда заедно с мен.Ама наистина!Просто се чувствам страшно смазана.
От 8 клас насам уча в това забутано училище и можете да бъдете сигурни,че ако не учите там,не изпускате нищо особено.Само разни глупаци се мяркат из цялата гимназия и ти тровят нервите.Преди няколко години с Хоуп и Лени претърпяхме голям инцидент.Братът на Хоуп-Хийт,загина от свръхдоза наркотик.Бяхме си обещали,че когато станем 12 клас ще организираме митинг,но това няма да се случи,тъй като тя вече не е тук.Не е!
В началото на 9 клас,едно момче,с което бях излизала 11 дни,съвсем реши да скапа приятелството си с мен и ме болеше.Тъпите баровки също ми го натякваха постоянно и аз сериозно,ама сериозно,бях решила да ставам Емо кид и да плаша хората,че ще си резна вените.Постепенно се оттърсих от тази история и забравих,че ще е съществувал.Но,разбира се,за сватбата на сестра ми Бетани се наложи да си го спомня и да го поканя да дойде с мен,защото майка ми настояваше прекалено много,за да й бъде отказано.До ден днешен не мога да забравя срамът,който претърпях тогава.
От няколко месец излизам с едно момче-Маркъс.Всъщност аз не съм много убедена,че излизам с него,но в повечето време,когато той не е с бандата си,и аз не съм с Лени прекарваме заедно.Вечер дори си говорим по телефона,за да заспим.И двамата имаме проблеми със съня.Имам го за доста нормален,въпреки че след като беше най-ужасния в класа се превърна в гения.Дори започна да ме настига с оценките,което си е постижение,не мислите ли?
Познавам по-голямата част от училището и то е заради статиите ми във вестника.В края на миналата година получих и награда:"Най-добър млад журналист".Но аз воубще не съм журналист по душа,просто изказвам основите проблеми на гимназията в статиите си и хората ги намират за доста добри.Госпожата ни по англисйки,която е редактор,също е много очарована от мен.
Времето си минава,скоро ще завърша,а всички ученици ме познават като "Журналистката".Колкото и странно да звучи,аз харесвам този прякор и това че си имам свобствена индивидуалност.До преди година тренирах спортно бягане,но се отказах,поради трамва в глезена.Тази трамва ми струваше хем кариерата на спортист,хем джобните за цял месец и за капак-без телевизия.Поне ми оставаха телефонните разговори с Лени,Маркъс и Хоуп.
Надявам сте накратко сте разбрали,че аз нито съм най-богатата в гимназия "Пайнвил",нито съм най-красивата,но пък съм винага усмихната и в добра компания.Какво повече може да ми трябва?!

"7 часа!Ставай!Ставай!Ставай".
Будилникът в стаята на Джесика иззвъня няколко предни пъти,при което момичето с един замах го свали на земята.Как мразеше да я будят!.Търкайки очи се замъкна в банята си и и се изми.Без много много да се суети пред гардероба,налвече къса дънкова пола,някакъв черен потник и любимите й сандали.Дарлинг никога не бе отделяла особено внимание на външния си вид,колкото отделяше на тъмно русата си коса.Грабвайки чантата си и припявайки си любимата си песен на Бон Джоуви,тя заслиза надолу по стълбите.
Кухнята бе отчайващо пълна.Майка й,баща й,сестра й и годеника й,който очевидно отново бе преспал у тях.Джесика само недоволно изцъка с език и седна на стола си.Беше й поднесена палачинка,лъжичка и сладко.Момичето само извъртя очи и мигновено се изправи.Нямаше да яде това,просто нямаше.
-Джес,мила,къде отиваш?
-Бързам,мамо-сопна й се Джесика и се затвори в банята на първия етаж.Зае се да си сложи малко черен молив и спирала,та да не е съвсем като плашило.След това внимателно среса косата си и я върза на висока опашка.Бледото й лице се отличаваше,контрастирайки със зелените й очи.Тя се ухили до уши и побърза да излезе от къщата.
-Сестричке,не забравяй,че след училище трябва да дойдеш на пробите за шаферска рокля-извика Бетани и Джесика я чу много добре,но се направи на глуха и тресна силно входната врата.
Отвън я чакаше голяма изненада.Червено кабрио с отворена врата и едно усмихнато момче я приканваха да се доближи.Дарлинг поклати глава в недоумение и с няколко скока се озова в колата.
-Трябва да вземем Лени-обяви и той само закима енергично-Откъде взе това?-и тя удари по седалката с ръка по седалката
-Подариха ми я от Старческия дом за добре свършената работа.Все пак цели 4 години прекарах там.Харесва ли ти?-обясни Маркъс набързо и я погледна,вдигайки вежди
-Не е лошо-засмя се Джесика и отново поклати глава.-А ти защо дойде до нас?
-Не мога ли да те закарам на училище?
-Може,но определено си има причина-възнегодуваше момичето сигурна,че трябва да изкопчи тайната му
-Няма!-сряза я Маркъс,а Джесика само отново поклати глава недоволно.
Алена Джонсън живееше в центъра на града,в хубава голяма къща.Родителите й бяха заможни хора и тя никога не бе лишавана от нищо.Двете с Джесика всеки ден ходеха заедно на училище,но с училищния автобус,който обикаляше през всички къщи.Точно в 7.15 минаваше през улицата на Лени и приятелките се събираха.Сега с Маркъс бяха пристигнали доста по-рано от уговорката и Джес бе наясно,че Алена не е станала.Затова изгасиха мотора и зачаках..
Маркъс е един от малкото хора,на който наистина имам доверие.В 9 клас направихме опит да сме гаджета,но се провалихме с гръм и трясък.Ние сме просто приятели,много близки приятели,добре де,почти гаджета,но не и това.Често ни се случва да се изпуснем и да се целунем,но просто не го приемаме като нормална и реална връзка.Спомням си,че имахме сериозни спорове с него.Той беше Навлек и Пиянде едновременно и просто не можете да си представите какво чудовище беше,докато не отиде в поправителен дом.От тогава вече е най-нормален човек,който аз уважавам много и наистина чувствам като близък
В общи линии това е неговата история,а и моята...
Подсещам се за това,че днес мажоректите имат някакво съзтезание и ще се наложи да отида с Лен,за да мога да "докуметирам" всичко за училищния вестник.Да си част от тази "огромна" редакция си е отвратително,но вие не бихте могли да знаете какво е положението.
Кажа ли мажоретки се сещам за Сиена и Брук.когато бяхме малки се събирахем петте и играехме на детската площадка,близо до парка.Но отактко станаха мажоретки и тръгнаха с момчетата от отбора по ръгби,съвсем се забравихме.Кой знае?може след като завършим отново да станем приятелки.
Джесика нервно погледна часовника си и устани,че вече е 7.16 минути.Първо,училищния автобус не идваше,второ-Лен вече се беше забавила с цяла минута!Та тя никога не се баваше и Джесика знаеше това.Дарлинг леко се изправи и погледна към вратата на къщата,туко виж се отворила.Но портичката си остана все така залостена без признак,че след няколко секунди ще се отдръпне.
-Аз мисля да звънна-обяви неочавано момичето,но Маркъс изцъка недоволно с език.-Какво?
-Може да се е успала.Успокой се.За 3 минути ще сме в училище-засмя се той и за пореден път днес Джесика поклати глава

Брук Дейвис.Имаше ли човек,който не знаеше това име в гимназията?Леле,че риторичен въпрос!
Но разбира се като всяко обикновено момиче Брук не се е родила всеизвестна.Като малка беше изстинско бедствие-непослушна, вечно недоволна,разглезена и доста устата.Е,с годините някои от тези качества я напуснаха,други се изостриха(още си е цапната в устата),а трети се намърдаха на мястото на изчезналите.
Още в началното училище започна да обръща внимание на външния си вид и естествено на характера си.Родителите й никога не се занимаваха с нея,не прекарваха почти никакво време с нея освен когато се върнеха за ден-два в къщи,тъй че се наложи момичето да изгради сама целия си характер.
Може би затова и не беше толкова примерна,ученолюбива и послушна ученичка,но...никой не е идеален нали?
Още в първата си година в "Пайнвил" влезе в мажоретния отбор и доста бързо си запробива път към капитанското място,заето тогава от Синтия Джордж,русокоса красавица с уствен капацитет не надвишаващ 10%.Синтия не беше кой знае колко добър капитан и Брук лесно си присвои мястото й като разбира се първо стана близка с всички от отбора.
Първоначално тактиката й беше проста-разделяй и владей.Постигаше всичко с хитрост и естествено с усмивка и никога не й се е налагало да се моли за нещо.
Вечно беше усмихната и весела и беше винаги приятна компания.Въпреки че се държеше с всички малко високомерно нямаше кой знае колко врагове,а по скоро "хора с комплекси,които завиждат на постиженията на другите". Лъчезарна и винаги пряма,нямаше проблем с момчетата,но открай време нямаше сериозен приятел(не значеше че не излиза с момчета естествено).
Нямаше много приятелки.Всички се държаха с нея мило,но кой заради това че я харесваше,кой притесняващ се да не й попадне в черния списък.Ако някой можеше да се доближи най-близо до определението "добър приятел" то това беше Сиена.Тя също беше мажоретка и беше наистина добра,но не ламтеше много-много за капитанския пост,който беше притежание на Брук от 8 клас. Двете момичета имаха много общо-било то теми за разговор,било занимания.
Постоянно движеха заедно и колкото и странно да звучеше-донякъде си помагаха в трудни моменти.
Не че е имало много такива,но все пак беше важно да се отбележи.

Брук скочи от леглото и спъвайки се в завивките се изтупка на земята.Изправи се и хукна към банята.По най-бързия начин се приготви,гримира се,среса се и грабна сака натъпквайки всичко нужно.Огледа още един път стаята и въздъхна.
-Една вълшебна пръчица ще ми свърши работа в тая бъркотия!
-Бруууууук!-гласът на Сиена я накара да подскочи.Грабна телефона от нощното шкафче и изкочи от стаята,а после се спусна по стълбите и се усмихна широко на другото момиче.
-Добро утро!Ще тръгваме ли?
По лицето на Сиена се появи леко озадачена физиономия.
-кога успя да се оправиш до такава степен?Три минути?
-Тренинг миличка,и ти ще се научиш!-засмя се Дейвис и двете изкочиха навън насочвайки се към чакащата ги кола.-Добро утро г-жо Геъм,г-н Геъм!Как сте?
-Добре сме момичето ми!-усмихна се майката на Сиена,а баща й взе сака от ръцете на момичето и го сложи в багажника.
-Днес е големия ден а?-засмя се г-н Геъм докато заедно с момичетата влизаха в колата.-Притеснени ли сте?
-Да.Не.-отвърнаха едновременно двете момичета и се спогледаха.
-Не.Да.-отново казаха в унисон и избухнаха в смях,а г-н и г-жа Геъм се усмихнаха широко след което мъжът запали колата и потегли.
За няколко минути стигнаха пред голяма сграда и слязоха.Двете момичета прехвърлиха саковете си на рамо и огледаха сградата.
-Успех,миличка!-каза г-н Геъм и целуна дъщеря си по челото.-И на теб,Брук!Ще викаме за вас!
Момичетата си усмихнаха чаровно и тръгнаха към страничния вход,само за участниците.Малко преди да влязат Брук сърна как един червен кабролет спря до колата на г-н Геъм и за миг се вгледа в лицата,возещи се в него.Срещна погледа на момичето-името й беше Джесика и като малки бяха близки,но просто обстоятелствата ги бяха разделили по различни пътища.Интересно й беше какво правя тук.
"Вестничето!"-тази мисъл мина за миг през ума й неочаквано,но май щеше да се окаже вярно.-"На всяка цена трябва да спечелим за да не може "скъпата" ни журналисчица да ни изкара пълни некъдърнички!"-помисли се Брук и вдигна високо глава усмихвайки й се многозначително.
Двете със Сиена влязоха в коридора,в която бяха съблекалните на отборите и тръгнаха напред.Неочаквано една врата се отвори и отвътре изкочи Британи,една от мажоретките в отбора на Брук-беше с разрошена коса и вече облечена в зеления си спортен екип състоящ се от съка плесирана пола в зелено и бяло и късо потниче в същите цветове.Косата й беше вързана на висока опашка,а по лицето й се беше появил ужас.
-Брук,най-сетне!Няма смисъл да се състезаваме!!-изхленчи тя.
-Спокойно,спокойно!Кой ти наби тази нелепа мисъл в русата главичка?-изсмя се Сиена.
-Нали каза,че мажоретките на Рейнджърс няма да са тук?Миналогодините шампионки?Победителките три поредни години?
-Можеш да зарежеш чуждата реклама и да ми кажеш кое толкова те притеснява!-с неприкрито раздразнение отвърна капитанката.-Съчетанието ни е идеално,всички си знаят перфектно стъпките, ония некадърнички не са се изправяли срещу нас!Миналата година не успяхме да дойдем,но тази сме тук и ще им видим сметката!!!-гласът й беше твърд и сигурен и Британи тъкмо се успокои когато мазен момичешки глас се обади.
-Сигурна ли си,Дейвис?-Брук въздъхна силно и лепвайки си вечната приветлива усмивка,в този случай доста престорена,се извърна към другата капитанка придружавана от три свои съотборнички.Известно беше че отбора им се състои само от русокоси момичета кое от кое по-тъпо но все пак добре играещи.
-Да,Уитни,напълно сигурна съм.-увери я тъмнокоската.-А сега ще е по-добре да си омиташ,преди да съм те омела аз!
-Оу,това заплаха ли беше?-подметна подигравателно Уитни и Брук сви рамене пристъпвайки крачка към нея така че лицата им бяха на няколко сантиметри.
-Бих казала спортна злоба.Чупката!Слагай си каишките на безмозъчните куклички и можете да се заврете....Здравейте,г-н Ричард!-споменатия г-н Ричард беше един от съдиите на състезанието и последно което искаше капитанката на "Пайнвил"-ските мажоретки бе да ги дискфалифицират заради размяна на "учтивости" с тези.-Днес ще бъде успорвано състезание нали?
-Брук!-усмихна се той,явно не беше чул и думичка от разговора.-Красива както винаги!Как е майка ти?-Брук отвори уста да отвърне,но телефона му звънна и той я направи извинителен знак.-Приятно ми беше,Брук,Уитни,радвам се че сте си разрешили проблема и сте тук.Извенете ме,дами!Да?Да,да там съм...
Той се отдалечи и момичетата си метнаха още по един злобен поглед.
-Днес ще разберем кой е по-добрия Брук.Ти или аз?
-Днес състезанието ще е за отбори,Уитни.На някое индивидуално може,но просто няма смисъл да се излагаш!
След тези думи Брук се врътна и влезе в съблекалнята на отбора си последвана от Британи и Сиена,която изгледа подигравателно другия отбор и затвори вратата под носа им.
След около половин час преобличане,оправяне на прически и грим всички накрая бяха напълно готови и Брук се изправи.
-Кхъ-кхъ.-всички моментално млъкнаха и се извърнаха към нея.-който е срещнал уважаемата Уитни Бенет,се надявам веднага да избие тъпите думи,които му е казала и да си набие моите.Днес сме дошли за победа!Съчетанието ни е великолепно,мажоретките ни са перфектни,а победата е на една ръка растояние.Нито онази...хмм...Уитни-Сиена се ухили тъй като май се беше досетила колко епитета пропусна приятелката й.-нито който и да е друг ще ни взема първото място.А сега момичета-да отиваме да ги разбием,а после всички сте поканени на партито,които специално организирах за победата ни!Естествено,половината училище е поканено и ще си изкараме перфектно!А сега....да отиваме да спечелим!
Останалите момичета извикаха в знак на съгласие и всички се исипаха в коридора насочвайки се към мястото,където трябваше да излязат.По пътя се разминаха с мажоретките от Рейнджърс,чиито костюми се състояха от червени поле и дълги потници,които стигаха до полите и така изглеждаха че са с рокли.Брук й се усмихна напук и момичетата застанаха пред завесата зад която ги очакваше цялата публика.
-И накрая,но определено не на последно място- мажоретките от "Пайнвил" с капитан Брук Дейвиииииииииииис!-оглушителни викове приветстваха момичетата и тихите дюдюкания от Ренйджърс заглъхнаха някъде из тях.Брук махна с ръка и бутна завесата влизайки в залата.
-Давай Пайнвил!-кънтеше от всякъде и момичетата веднага се присъединиха към възгласите.Брук застана на линията и извърна за миг главата,за да види как Сиена застава до нея,а усмивката й беше щастлива и лъчезарна сякаш вече бяха спечелили.Точно така трябваше да се държат всички!Брук й се усмихна(направо ухили) и стрелна с поглед другата част от отбора кимвайки.
Виковете заглъхнаха и един самотен глас прокънтя.
-Давай Пайнвииил!-момичетата сдържаха смеха си застанали мирно.Тишина и после се чу тиха музика,която бързо се усили и закънтя наоколо.
-Едно...две...три!-извика Брук опитвайки се да я надвика.Дали момичетата й чуха или просто отброиха правилно тактовете-не знаеше,но и изобщо не й пукаше.Важното беше да няма грешки.

-Вижда се,че все пак мажоретките са се подготвили добре...-нахвърляше си Джесика захапала върха на химикалката и следейки внимателно движенията,публиката и съдиите едновременно.-Най-доброто съчетание за момент макар че за няколко секунди синхрона между крайните две се загуби...
-Доста знаеш за мажоретството имайки предвид,че не харесваш този..хмм...спорт.-отбеляза Маркъс.
-Това ми е работата.-усмихна се Джесика и вписа още нещо.

Музаката секна и мажоретките застанаха мирно.След миг залата буквално избухна в аплодисментите и въпреки,че изглеждаеш невъзможно-усмивките им се разшириха.
-Нека благодарим на мажоретките от Пайнвил!-надвика коментатора публиката.Момичетата продължиха да махат на публиката,докато тичайки и подскачайки се заизнизваха от залата.-След няколко минути отново ще ги приветстваме заедно с всички други участници,за да обявим победителите!
Няколкото минути минаха изключително бързо и осемте отбора,явили се на конкурса се върнаха в залата под оглушителните аплодисменти на публиката.
-Как се чувствате като победени?-подметна злобно Уитни.
-Ами добре имайки предвид,че никой от нас не се завъртя в другата посока....а да и щях да забравя!Имайки предвид,че ние ще спечелим!
-И така....на трето място!Момичетата от Бейкърфилд!-последваха аплодисменти и капитанката на отбора отиде да вземе малката купа за отбора си.
-На второ място...след дълго двоумене....момичетата от Рейнджърс!
По шумни аплодисменти,но мажоретките не бяха особено очаровани.Уитни изгледа на кръв Брук и другото момиче й отвърна с доволна усмивка.
-И тазгодишните победители са....-кратка пауза,всички затаиха дъх в очаквано.Брук стисна силно ръката на Сиена и двете се спогледаха.-мажоретките на Пайнвииииил!
Аплодисменитите и виканията последвали след обявяването на победителя бяха потресаващи.Преди да се усети Брук беше привлечена в задущаваща прегръдка докато всички крещяха "Спечелихме!Спечелихме!".След известно време успя да се отскубне от тях и бързо се насочи към съдиите,които я чакаха търпеливо държейки голяма купа в ръцете си.
Момичето не се сдържа и прегърна и двамата,които на свой ред отвърнаха на прегръдката заедно с поздрав за победата.Подадоха й купата,която се оказа по тежка от очакванията й и за малко не я изпусна.Няколко човека се изсмяха от публиката,но на момичето точно в този момент изобщо не му пукаше.
Хвана по здраво купана и я вдигна високо над главата си предизвиквайки нови оглушителни викове.Отбора се присъедини към нея и тя веднага остави наградата в техните ръце защото каквото и да казваше беше колкото нейна,толкова и тяхна.
-Време е за празнуване!-извика Сиена почти в ухото й не по-малко радостна от нея.
-О,нямаш си и наидея колко си права!

- Хайде Лени ставай! Ще закъснееш. Всеки момент ще дойде Джесика. - Алена Джонсън чу гласа на баща си, който долиташе от кухнята. Как само й се искаше да се обърне на другата страна и да заспи, но щеше да отложи съня за друк път.
- Хайде сънливке вдигай се, че Джес ще се чуди какво е станало. - каза момичето само на себе си и с един скок беше на земята. Джесика Дарлинг беше една от най-добрите й приятелки, ако не и най-добрата и всяка сутрин тя идваше да я вземе малко преди училищният автобус да мине. Лен и Джес учеха в училище "Пайнвил", което се намираше на около 40 минути с автобус и 20 с кола. Това, че двете ходеха с градски транспорт естествено не значеше, че Алена или Джесика бедни или нещо друго, не. Лени живееше в напълно нормално семейство в центъра на Лондон. Къщата им беше сравнително голяма и с огоромен двор. Баща й беше теливизионен продуцент, а майка й - "машина за пари", както обичаше да я нарича Лен, когато жената не се прибираше с дни или когато постоянно говореше по телефона. Джонсън имаше по-голям брат - Майкъл, който също живееше с тях, но понякога момичето мечтаеше или да е едно дете или просто този индивид да се изнесе на някъде, защото й лазеше по нервите. Още от малки двамата постоянно се джафкаха за какво ли не, но с времето скандалите започваха да стихват - явно възрастта си оказваше влияние. Е, колкото и врем да минаваше брат й не порпускаше ден в, който да я подкачи за нещо - я за косата, че била със смешен цвят или че стърчала на всички посоки, я за фигурата, че изглеждала дебела или че тази пола била, като на някоя стриптизьорка или за нещо друго. "Винаги ще намери да ме заяде за нещо, дори да изглеждам, като Брук!" - ядосваше се русокоската, а Джес само седеше отстрани и се забавляваше на безмислените й терзания. Общо взето ежедневието на Ален не беше нищо особено - сутрин на училище, следобед или излизаше с Джес, ако тя не се осамотяваше с Маркъс ("Тези двамата опредлено си имат нещо повече от приятелстви, пък Джесика да говори каквото иска!" - бе изкоментирала веднъж Лен.), ако не беше с тях или излизаше с някоя от другите си приятелки или просто се прибираше в къщи и лягаше да спи. Да, най-много от всичко обожаваше съня, можеше да спи вечно.
Алена беше наистина привлекаелно момиче и кандидати никак не й липсваха, но тя не бе проявила интерес към нито един - всичките бяха един дол дренки - или искаха само да спят с нея, или да се позабавляват или да се изфукат, а някои бяха - без да се обижда някой ... зубъри. Не, че имаше нещо против твърде умните хора и големите очила, но все пак..не й се искаше по цял ден да слуша за Слънцето или за това каква е формулата за намиране на лице на триъгълник. Не, че Алена не обичаше училището, напротив, дори помагаше по някои предмети на другите ученици, просто искаше нещо различно. Все пак не може и двамата в една връзка да са прекалено умни, ще се избият. Тя мечтаеше за момче, което да я кара да тръпне, да я накара да се замисли върху него, да поеме риск, някой, който да бъде с нея не само за една вечер и през тази една вечер да не се налага да слуша за това, колко гола е вкарал или колко точки е отбелязал или за това какъв гел за коса използва. Искаше просто някой...различен.
Алена влезе в банята и това, което я срещна в огледалото никак не й се понрави - дългата й коса, попринцип сресана и добре оформена сега стърчеше на всички посоки, даже няколко кичура така се бяха оплели, че на дали щеше да успее да ги разплете, а очите й бяха все още полуотворени и ако не се изкъпеше скоро имаше вероятност пак да задряма.
- Човек би си помисли, че цяла нощ съм подсткачала. - ухили се момичето. Тя се гледа още няколко минути и когато най-на края реши, че е хубаво все пак да се изкъпе и облече, се поразмърда и след по малко от 5 минути вече излзиаше от банята само по хавлия.
- А дрехи? - имаше навика да си говори сама. Когато братовчедка й Мегън, най-близкият й човек освен Джес, загина преди няколко години, това накара Лени да започне да си говри сама на себе си още повече. Не, че беше луда просто..навик. Обичаше да мисли на глас...Джонсън отвори гардероба и като поседя още няколко минути, чудейки се между късата бяла пола и черния гащеризон, тя извади едни къси панталонки и едно потниче на цветя. Намъкна ги за секунди, а след това се зае с неуморната си коса. Среса я с доста усилия, а след това си сложа една голяма черна диадема. На връта си окачи малка верижка на която висеше сърчице. Сложи малко спирала и гланц за устни и когато беше готова огледа крайния резултат.
- Отлично. - обу първите чехли, които и се мярнаха пред очите и като взе бежавата си чанта и телефона изхвръкна от стаята.
- Мличка Джес и онзи Маркъс са отвън и те чакат. - усихна се баща й и й поднесе закуска.
- А не тате закъснявам с...-Лени погледна към телефона си - 2 минути. Леле Джесика сигурно се чуди какво става с мен. - Ухили се момичето. Алена беше най-точният човек на тази земя винаги или беше по0рано или цепеше секундата с точността си, а ако тя закъсняваше, значи опредлено нещо не беше на ред.- Аз ще тръгвам. Някъде на вън ще хапна. - тя прегърна баща си и като го целуна мина през антрето, като фурия. Майка й отново беше някъде да прави далавери. За щастие брат й още не беше станал, а това беше хубаво. Денят започваше добре!
Когато излезе на двора видя, че на улицата беше паркирано червено кабрио, а вътре седяха..
- Джес и Маркъс. - Лени се ухили дяволиеюто и забърза към тях.
- Ето те най-сетен. Тамън се чудех дали не те е изяло нещо. - ухили се Джесика.
- Здрасти Лнески. - намигна й Маркъс.
- А не! Не почвай , моля те! Знаеш, че мразя да ми говориш на "Ленски" - тя направи лигава физиономия и жест с ръце. - Брат ми не го видях тази сутрин, за това ти не ми разваляй деня още от сутринта. - тя го погледна умолително, а после добави Вместо да се заяждаш ми кажи от къде взе това съкровище. - Алена погали нежно колата, така сякаш беше малко кученце. Дарлинг и Маркъс се разхилиха, а момичето отвърна:
- Подарък му е от една влюбена баба. - Лен първо я погледна сериозно, а после тя и другите двама избухнаха в бурен смях.
- Е хайде дами, да потегля ме. Скоро започва състезанието за мажоретки, а аз не искам да изпусна да гледам как хубавици с къси поли ми танцуват. - и той потегли с мръсна газ, а смехът им отекна на все още празната улица.

Фани Стоун."Елитната компаньонка на гимназията".Така я наричаха,заради всичките училищни дейности,в които се беше записвала и участвала.По този начин,момичето печелеше уважението на учителите и раполагаше с поне малко власт и влияние.Обичаше да си мисли,че е като котката си (която е чистокръвна порода,разбира се!).Грациозна и надменна.Гальовна,чакаща покрещният ход,за да ти издере очите.
Не,не и липсваше самочуствие,дори напротив!Наслаждаваше се на влиянието,което оказваше.Но Фани знаеше,че трябва да е предпазлива!Знаеше,че не трябва да допуска да я изместят.Все пак,сама беше стигнала до тук.Е,може би парита на баща й помогнаха,но...
Освен това имаше връзки с така наречената "Журналистка" - Джесика Дарлинг.Именно тя я беше издигнала,тъй като нито едно училищно събитие не минаваше незабелязано от вестника.
На един купон се беше запознала с Ръсти Крос.Чаровник,който я омая почти веднага след запознанството им.

Будилникът започна досадно да напомня на Фани,че трябва да стане за училище.Тя нервно се изправи.Беше 6 часа."Както обикновено" помисли си момичето,преди да стане.Отиде в банята и се изми.После започна лениво да вади дрехи от гардероба си и да ги оглежда цупейки се.Отхвърли няколоко,защото не бяха подходящи за времето,което днес се очертаваше да е хубаво.После прибра по-официалните дрехи.В крайна сметка си обу миниполата,сложи една прилепнала блузка и вече беше готова да се заеме с косата.Започна да я реше,а през това време правеше различни "сладки муцки" пред огледалото.
Когато най-накрая стана готова - облечена,измита,сресана,с раница,преметната през рамо и току-що закусила - тръгна към входната врата.
-Фан,мила,тръгваш ли? - проехтя гласът на майка й.Явно имаше час при фризьора (който беше елитен,и трудно можеше да се добереш до него),щом беше станала толкова рано.
-Да,мамо. - отвърна червенокосата с досада. - Е,чао.
-Чакай,Фан.Ръсти няма ли да те вземе? - полюбопитства жената.
-Не,мамо,зает е.
-Да те закарам?
-Не. - отсече момичето.
-Ами как?С автобус ли ще ходиш?
-Не! - почти извика Фани.
-Приятелка? - продължаваше да настоява майка й.
-Ще ходя пеша! - троснато каза Фан.
-Пеша?!как изобщо ти хрумна подобно нещо...
-Чао,мамо. - червенокосата затвори врата с трясък,което не я смути ни най-малко.Пътят до училището беше дълъг,но тя разполагаше с време.А и какъв по-добър начин да разходиш новите обувки и да се поперчиш с късата пола?
Фани се замисли.Днес май имаше нещо...А,да.Мажоретките.Е,те не влизаха в плановете й.Реши да мисли за друго.Така щеше да е най-добре.
Покрай нея мина кола.Шофьорът натисна няколко пъти клаксона и леко забави ход,което накара червенокосата да подскочи.След като разбра,че внимнието е насочено към нея,Фан се постара да незаинтересована.Което общо взето значеше да си вирне носа.Това беше знак за "не ме интересуваш" и би трябвало да проработи.И както винаги стана,защото колата веднага отпраши на някъде.

Брук аз ще те оставя.Имам среща с Арън.-оповести Сиена на приятелката си,която бе твърде заета да дава интервю на Джесика"Журналистката" та само кимна нехайно,и излезе от залата.
-Поздравления!
-Браво!
-Вие сте номер едно!
Това бяха само част от престорено милите думи на цялото даскало по адрес на отбора.И докато Сиси минаваше по коридора и чуваше тези радостни възгласи,виждаше как някои момичета вътрешно се късат от яд....Това определено и харесваше.Тя закрачи с бърза,но плавна и грациозна крачка през тълпата коятои правеше път.
-Супер си Сиена!-викаше някакъв
-Бейби обичам те!-беше репликата на друг
-Миличка ти си всичко за мен!-още някой отчаян опит
Точно на входа на залата където бе най-предната трибуна се показа едно момче.Беше високо и мусколесто,но не толкова колкото си представяте(като някакъв култорист),със руса коса и сини очи...типичен англичанин.И на него обожателки не му липсваха.Дори сега викаха името му,молещи за какпа внимание.
Той тръгна към Сиена и я прегърна.Не се сдържа да огледа тълпата от обожатели на приятелката му...посърнали погледи,умраза,ненавист...но на кой ли му пукаше.
-Беше чудесна миличка...-прошепна Арън на Сиси и я целуна нежно като леко захапа долната й устна.
-Обожавам да правиш така!-усмихна му се тя-Караш ме да се влюбвам все повече и повече.А колкото до мача-подметна Сиена-нямаше начинда не спечелим срещу тези...-тя посочи отборът на "Рейвънс" като се чудеше кое е най-точното определение за тях
-Да,те не струват!А и с теб и Брук в отбора...-последва отново нежна целувка.
-Е,да тръгваме!-поткани го русокоската
-Къде отиваме?-попита я Арън.В Лондон нямаше много какво да се прави...сиво ежедневие....
-Като за начало имам нужда от кафе!-отвърна му Геъм и задърпа Арън към мерцедесът му модел CL 500-мечтата на Сиси
Двамата се качиха в колата и тръгнаха към "Бейлис" най-хубавото кафене в цял Лондон,намиращо се точно до реката Темза.
-Обичам те!-промълви Сиси на Арън докато двамата се гледаха в предното огледало на колата.
-"Тя е толкова красива"-помисли си Колинс"Жалко че нищо не подозира"Момчето й се усмихна вяло и промълви съвсем без желание:
-И аз теб!..."Само ако знаеше истината...че всъщност съм с теб заради парите ти,но ти не би заподозряла..."Арън отново се усмихна.Вече отдавна имаше планове за Сиена и себе си...

Джесика драсна една огромна точка на листа си и чаровно се усмихна на стоящата срещу нея Брук,от която до сега бе взимала интервю.Дейвис само й кимна и без нито дума повече Дарлинг напусна салона.Очертаваше се да има доста работа по новата статия,тъй като от няколко години насам мажоретките винаги взимаха второ място и Джес просто преработваше историята си от миналата година като слагаше новите им грешки,махаше старите,дооформяше и беше готова.Но сега беше различно.Те бяха взели купата,щяха да я наредят до другите постижения на гимназия "Пайнвил" и тя не можеше да ги оплюе против истината.Джесика никога не лъжеше.Казваше,че работата й е да изобличава лъжците,позьорите,а не самата тя да се превръща в такава,въпреки острото й мнение за този така наречен спорт "мажортеството".
"Лице в лице с реалоността" бе най-четената рубрика в училщния вестник от 9 клас насам.Колкото и пресилено да звучеше,учениците си купуваха "Гласът на чайката",за да прочетата новата стаятиа на Дарлинг и да разберат кой е поредния,който е решила да "покаже на света".Първоначално Джесика бе напълно против рубриката й да се казва така.Звучеше някак странно.Но тъй като г-жата по английски не й бе оставила друг шанс и не приемаше отказ,Дарлинг с неохота се бе съгласила.
Сега Джесика бе изпаднала в сериозно умопомрачение.Ако ги похвалеше(тях-мажоретките) изневеряваше на себе си,но пък ако напишеше,че не са се справили добре щеше да е различно от истината.На всичкото отгоре този следобяд трябваше да предаде статията за разпечатка!
-Джес!Хайде статуйке,пристигнахмее-извика явно за пореден път Алена,но Джесика не беше реагирала.Бха спряли на паркинга пред училище,но Дарлинг бе толкова умислена,че не беше забелязала,а Лени беше видимо изнервена от този факт.
-Да,да,идвам-съгласи се набързо "статуйката" и двете,заедно с Маркъс,се запътиха към първия им час днес-френски.
Кабинетът се намираше на втория етаж в гимназията.Сградата беше на четирти етажа и въпреки това учениците едва се разминаваха по коридора,опитвайки се да не се блъскат в другие,че туко виж съборили някой невиненин "заек" на земята.През междучасието беше фрашкано,а дранченето на шкафчетата успяваше да надвика дори и най-гръмогласните в училището.
Часът минаваше опасно скучно...Джесика правеше всичко възможно да слуша урока,но просто в момента не бе на вълна френски и не успяваше..Маркъс,който седеше зад нея,непрекъснато подритваше стола й с дългите си крака,а за да подсили ефекта от дразнещото тресене,барабанеше с пръсти по чина.Дарлинг едва се сдържаше да не се обърне и да не извика:"Какво има?!".Лени от своя страна й подмяташе бележки-коментарчета или както ги наричаше БК...Първо БК:"Г-ца Блейк(по френски) май е глътнала топка"..В интерес на истината от няколко месеца насам коремът на г-цата се увеличаваше все повече и повече и учениците го забелязваха.Надяваха се да е бременна,защото иначе щеше да е трагично надебеляване...Друго БК:"Нима г-ца Няма-да-призная-че-харесвам-Маркъс днес беше толкова пленена от чара му в колата,че не се усети кога сме стигнали?"...На тази Джесика драсна един отговор:"Не ме наричай така!И не, не бях пленена от чара му!".Когато я прочете,Алена се расмя по-силно отколкото трябваше и получи забележка от учителката...Третп БК:"Джес,така стиснала юмруци си като в бойна готовност =)"...Дарлинг само кимна с глава назад към все още барабанящия Маркъс,който продължаваше да се опитва да я изкара извън нерви.Знаеше колко се ядосваше Джесика и все пак не спираше да го прави!.
Силното избиване на звънеца оповести края на часът по френски.Джес се направи,че не е чула думите на Маркъс:"Какво имаме сега,сладурче?" и заедно с Лени напусна кабинета.Щеше да му се сърди.Ей така,напук!
Шкафчетата им с Алена бяха чак на двата края на коридора,затова решиха да се чакат направо в кабинета по математика.Докато вадеше учебниците си от шкафчето,Джесика бе грубо обутната от някой и тъй като не беше особено силничка се залюла и си удари главата в ламарината.Когато се обърна видя пред себе си мажоретка с бясно изражение.Дарлинг разтри челото си с ръка и я погледна неадекватно.
-Внимавай какво ще напишеш,журналистке-заплаши с присвити очи мажоретката-Всяка година ни плюеше,но тази нямаш поведе,така че много внимавай!
Джесика пропусна думите й покрай ушите си.Нямаше да я слуша тази надувка какво иска и какво не.Джес щеше да напише какво тя иска!Все пак това си бе нейната рубрика.Мажоретката обаче забеляза изражението й,затова удари по шкафчето ядосано.
-Не се зажядай с нас!-почти извика тя-Ние не сме празноглавки,Дарлинг,наясно сме какви лъжи бълваш по адрес на всички,които са над теб.А те са доста,повярвай ми-говреше прекалено презрително,а на Джесика това не й убягна.
-Далеч си от истината,Британи.Аз не лъжа,аз карам такива като теб да се чувстват засрамени.И просто вече виждам как ще се появиш на челно място в новата ми статия:"Разгневена мажоретка,вероятно наскоро зарязана,ако съдим по подпухналите й от плач очи,заплашва скъпата ви журналистка с бой,ако издаде какво всъщност се крие зад маската й"-и се усмихна лукаво.
Очите на Британи се разшириха от ужас и тя изпръхтя.
-Няма да го наравиш!-изписка тя
-Само гледай-с престорена усмивка отвърна Джесика-Ще продължаваш ли със заплахите сега?
-Не,не,само недей да пишеш такива гадости за мен.Моля те!
-Хубаво.Аз няма да те изкарам на бяла светлина,а ти няма да ме заплашваш.Сделка?-Дарлинг вдгина вежди,а Британи закима одобрително-Чудесно.Чао!
И с тези думи "Журналистката" се отдалечи,глухо потропвайки с ниските си токчета по вече почти празния коридор...
До обяд не се случи почти нищо интересно.Джесика разказа на Лени за историята с Британи,при което Алена се смя на това по-голямата част от деня.Не че намираше нещо кой знае колко смешно,но й беше приятно да се хили.Маркъс,който явно подслушвайки беше чул разказа на Джес,даде "компетентното" си мнение:
-Според мен реакцията й е била нормална,имайки предвид предишните ти статии,сладурче.Тя е мажоретка с добра репутация и ако напишеш такова нещо,ще я сринеш отвсякъде.
"На кой му пука какво мисли той?"-ядно си бе казала Джесика и бе удостоила момчето с една кисела усмивка.

На обяд,както винаги,Джес и Лен седанаха на една от най-отдалечените маси,така че Дарлинг да бъде напълно изолирана от шума,за да може да завърши,или по-скоро напише,прослувутата стаятия,която беше мъчила умът й цял ден.
-Джес,защо тия вдигат такава врява?-Алена махаше недоволно с ръка към хилещата се група мажоретки,но така и не получи отговор,а само усилено драскане по листа.
Две минути...Лени отхапа от сандвича си...Пет минути..Али изпи поредната глътка от колата си,която продаваха като диетична,но си беше също толкова сладка,колкото обикновената. 10 клас Джесика бе посветила на тази тема цялата си рубрика и както отсъди г-жа Роудс(по английски) есето-статия бе просто великолепно...!0 минути...Чуваше само смехът на мажоретките и усиленото писание на Джес по листа..
-Не издържам!Дай ми да прочета-ядоса се Лени и посегна към тетрадката на приятелката си,която обаче реагира бързо и я дръпна,преди Алена да я докопа.
-Няма да стане-отряза я Дарлинг.
-Ама защо я криеш?Така и така после ще я прочета!-възнегодуваше Али,гледайки миличко,даже прекалено миличко.
-Значи ще почакаш-ухили се Джесика и отново се наведе
-А какво се очаква да правя аз,докато ти се занимаваш с тази глупост?-попита Лени и скръсти ръце пред гърдите си сърдито
-Фани идва насам.Ще си говориш с нея-избърбори набързо Джес и продължи с опитите си да се изолира от околния шум,не че постигаше някакъв успех.
Когато Фани се настани на масата,с таблата си в ръце,Лени направо бе готова да я разцелува за това,че я е е изкарала от "ада,на който ме послага Джесика".Фани се изкикоти при тези думи,а Али само се усмихна.Дарлинг обаче отново не разбра какво се е случило или се напраив,че е така,защото знаеше,че ако започне да спори с Алена работата й щеше да остане недовършена.А тя определено не искаше това.
-Защо трябва да я предадеш днес?-поинтересува се Фани-Мислех,че ви дават поне два дни да разработите статиите.
-Така е-увери я Джесика-Но вестника трябва да излезе утре,а аз нямам готов материа.Е,щях да имам,но г-жа Роудс настоя да изчакам,защото мажоретките били важни за гимназия "Пайнвил".
Червенокосата закима одобрително и най-спокойно понечи да отхапе от сандвича си,когато една тежка ръка се стовари през раменете й и тя едва не се задави.
-Здравейте-поздрави весело Ръсти,сядайки до приятелката си.Джесика и Алена само му кимнаха,а Фани го млясна по бузата.-Какво правите?
-Шшшшш-изшътка раздразнено Лени,сочейки с пръст Дарлинг,която след броени секунди изписка доволно и внимателно прибра тетрадката в чантата си,като че ли можеше да се скъса или изчезне,ако го направеше по-бързо
-Готово!-обяви тя и побърза да започне с обяда си.
-Дай да я видяяяяяяя-примоли се Лени,но Джесика поклати глава в знак на отговор "не"-Мо-ля-т!-и примига няколко пъти с очички,но Джес оставаше невъзмутима.-Е,добре де,утре ще я видя.
Двете се расмяха и Джесика продължи да похапва пържени картофки
-Я виж, Джес.Маркъс идва-каза Ръсти,сочейки някой зад гърба на Дарлинг.Момичето направи ядосана физиономия и се опита да игнорира сядащия до нея.
-Виждам,че си ми сърдита-започна Маркъс,но не получи отговор.-Може ли да знам какво направих?
-Часът по френски-обясни Лени и Джесика й хвърли унищожителен поглед
-А това ли..-мигновено се досети Флути-Не съм искал да те дразня,сладурче.-отново без отговор-Хайде де,Дарлин,не се цупи.-отново без отговор-Довечеря ще говорим ли?-кимване-Чудесно.до после,хора-и си тръгна просто ей така.

-Ще бъде наистина страхотно!-възкликна Тиара,пляскайки весело с ръце.
-Естествено.-изсмя се Брук без да я поглежда.Погледът й се стрелкаше наляво-надясно и за миг се спря на небезизвестната ни журналиска-Джесика Дарлинг.Спомената бързо дращеше нещо по някаква тетрадка докато от време на време казваше нещо на приятелката си-Алена.Брук познаваше и Алена макар че не се бе постарала да я опознае много добре.Не че съжаляваше за това,разбира се че не.
-Брук!Брук!Слушаш ли ме?-Сиена почти извика в ухото й.
-Не.-призна се момичето с усмивка и върна погледа си на нея.-Какво казваше?
-Къде ще е купона?Кой е поканен?
-Никой засега.-отвърна спокойно Дейвис и всички се опулиха срещу нея.Тя вдигна раницата си и извади голям брой пликове в лилав цвят привързани с ластик.-Затова тази работа се пада на вас момичета.Вие естествено сте поканени.-тя се усмихна чаровно и връчи по една част на всяка.-Гледайте до края на деня да стигнат до получателите си.
-Прекрасни са!-извика Британи.
-Това са просто пликове,Брит.-изсмя се Сиена.Двете с Брук се спогледаха многозначително,но си замълчаха.
-Мисля да разнообразя малко обстановката на партито.-обади се по едно време Брук.-Интересно ми е как ще изглежда Дарлинг на такова място.
-какво искаш да кажеш?-възкликна Тиара навеждайки се напред.
-Иска да каже,че смята да я покани!-изстена Сиена и Брук избухна в смях предвид физиономията й.Миг по-късно и останалите се присъединиха може би без да осъзнават причината.
-Сега се връщам.-каза Брук изправяйки се.Стана от пейката и се насочи съвсем целеустремено към масата на спомената журналиска и приятелите й.Не малка част от обядващите се обърнаха озадачено или по други причини след нея.
Стигна до тях и се спря съвсем недвусмислено до тях.
-Здравейте!-поздвари с широка усмивка осъзнавайки че малко или много наоколо е утихнало.В ръката си държеше две покани и спокойно потропваше с нокти по тях.Огледа с усмивка присъстващите и погледа й се спря на Ръсти.Тя се усмихна по-широко и по-лъчезарно и протегна ръка подавайки му поканата.Леко учудено той я взе и се усмихна.
-Надявам се да дойдеш.-каза Брук.-Разбира се можеш да вземеш и приятелката си!-добави щом забеляза,че младежът е прегърнал момичето до него.Погледът й се примести на Джесика,която я наблюдаваша изключително внимателно сякаш се опитваше да открие нещо тъмно,зло и ужасно в нея.За щастие никой почти не успяваше да разбере какво се върти в красивата главица на Брук тъй като тя беше прекалено пълна с всякакви глупости.-Дарлинг,надявам се да не го приемеш като подмазване за статията или нещо от рода, защото колкото и да не ми вярваш не ми пука какво ще напишеш в онази рублика с...ненормалното име. Все пак реших,че няма да ми стане нищо ако те поканя довечера на купона. Естествено не като журналистка защото тогава наистина ще си имаме проблеми,а просто като...хмм....бих казала приятелка,но пак е неуместно.-Брук протегна ръка към нея подавайки поканата й.-Можеш да вземеш със себе си Флути или някое друго момче например.-всички на масата усетиха подчертаването на думата "момче",но никой не реагира.Джесика не помръдна,за да вземе покана само продължаваше да гледа някак странно мажоретката.Това не повлия никак на Брук,която просто остави плика на масата и се усмихна широко на останалите.-Е,ще се видим довечера...с някои от вас!-срещна погледа на Алена и Брук й се усмихна многозначително след което се врътна и се насочи към изхода.Сиена и останалите се присъединиха към нея и след малко помещението стана с една празна маса повече.

-ще се видим довечера!-извика Брук махайки с ръка на останалите.Господи кога техните щяха да й позволят да си купи кола??Сега трябваше да извърви целия път до вкъщи....пеша,сама.
Изцъка недоволно с език и тръгна бавно по улицата.Не беше извървяла и половината път когато рязко се закова на мястото си и миг по-късно отскочи назад,за да може една ужасно хммм прекрасна кола да спре точно на мястото,на което беше тя преди секунди.
-Добре ли си?-попита шофьора и Брук вдигна поглед към него готова да му се разкрещи.Външния му вид леко разколеба,но все пак му ебше ядосана.
-Според теб?За малко не ме прегази,а сега ти пука дали още съм на този свят??-не се сдържа тя.
-Да,пука ми.Добре ли си?
-Да идаелно.Сега през целия път до вкъщи трябва да се оглеждам за такива като теб,които искат да ми провалят хубавия ден!-изсумтя та скръствайки ръце.
-Денят не е свършил.-отбеляза той.
-Именно.-възкликна момичето вдигайки пръст.-И ако трябваше да ходя на личното си парти със счупени крака направо не ми се мисли ти в какво състояние щеше да бъдеш!
-Чакай,чакай!Брук Дейвис!Самата Брук Дейвис!-в гласът му се появи някаква странна подигравателна нотка.
-Е и?-не схвана за какво става дума момичето.-По-добре е от пътен полицай нали г-н Некадърен Шофьор!
-Е,по-добре некадърен шофьор отколкото пешеходец нали?-Брук се усмихна кисело и извърна за момент поглед.-Виж,искаш ли да те закарам?
-При едно условие.-отвърна момичето с нормална усмивка.
-Чакай,аз ти предлагам да те закарам,а ти поставяш условията така ли?-изсмя се той гледайки право в нея.-Май си свикнала да въртиш мъжете на малкия си пръст!
-Условието беше да не ни пребиеш,миличък!-прекъсна го Дейвис.
-Добре,добре,качвай се!
Брук го изгледа за миг после побърза да се качи в колата и веднага щом вратата се затвори новия й познат натисна газта и направи рязък завой едва избягвайки друга кола.
-Не че имам нещо против високите скоростти,но с шофьор като теб предпочитам да караш с 30км/h!-обади се момичето по едно време.Отговор не получи,нито промяна в скоростта,но за сметка на това колата спря съвсем безпроизшествено пред къщата й четири минути по-късно вместо двайсет.
Тя побърза да слезе от колата и я заобиколи спирайки се от другия край на тротоара.
-Как каза,че ти беше името?-попита го тя.
-Ерик.-отвърна с усмивка той.-Приятно ми е да се запознаем!
-не се и съмнявам.-отвърна момичето.-Е,Ерик,за да ти...кхъм...благодаря че ме докара жива,здрава и цяла в къщи те каня довечера на партито у нас.Тук.-добави посочвайки къщата.
-Непременно ще дойда.
-Да,все тая.-отвърна момичето усмихвайки се чаровно и бързо тръгна към къщата без да се обръща.Няколко секунди нищо не се чу,после Ерик натисна газста и потегли бързо надолу по улицата.
Брук тръгна през двора и малко не се сблъска на вратата с Николас(накратко Ник както винаги му викаше Брук),момчето на всичко на семейството й.Под "момче за всичко" от него се очакваше да е кажи-речи на разположение постоянно и да прави всичко започвайки от това да вземе пица и завършвайки до това да изчисти басейна.За сметка на това родителите й бяха доста щедри към него и макар с Брук да не бяха първи приятели той я познаваше доста по-добре от всички в училище,освен може би Сиена.Не че си говореха особено,просто прекарваше толкова време в къщата,че знаеше кое е любимото й ястие,любимото питие,любимото предаване,цвят,музика,филм и така нататъка...
-Здрасти,Ник!-поздрави го весело тя.-Какво правиш тук?
-Имаше проблеми с тръбопровода.
-И ти ги оправи?-възкликна тя учудено."Брей,майстор тричко знае всичко"
-Не,разбира се.Техниците си тръгнаха преди малко.-обясни Ник.-Аз ще тръгвам.
-Ъъъ Ник?-обади се тя след като той я подмина така че и на двамата им се наложи да се обърнат.-Ще можеш ли да наминеш малко по-късно да ми помогнеш за партито?После ако искаш можеш да останеш?
-Добре ще мина.-усмихна се той.-Но няма да оставам,имам си работа.
-Добре.-сви рамене момичето.Е,беше го поканила!-Чао!
Влезе вътре и тръгна набегом по стълбите.Влезе в стаята си и се хвърли на леглото наслаждавайки се на блаженото спокойствие,усетило тялото й след уморителния ден.След малко трябваше да почва да се оправя-имаше толкова неща за подготвяне,а купоните на Брук Дейвис никога не бяха малки и тихи.Не,те бяха точно обратното и нямаше човек,който да не ги помни.Но преди това...
Тя се изправи претъркулвайки се през леглото и се насочи към кухнята.Стигна до хладилника и го отвори,а погледът й се стрелна бързо по храната вътре.Широка усмивка се появи на лицето й и тя бързо извади сладоледа взимайки си лъжица.Настани се със скок на хладния барплот и пусна телевизора заемайки се да унищожава сладоледа.Утре сутрин щеше да пада голямо чистене,но естествено тя нямаше да се включи в него. Smile

-Дай да видя. - нетърпеливо каза Фани и понече да дръпне плика,но Ръсти го вдигна високо,и тъй като тя беше нисичка,в сравнение с него,не можа да го стигне.
-Първо ще ми дадеш една целувка. - ухили се той.Фани само извъртя очи и го целуна на бързо. - Само това ли? - попита момчето.
-Ее,сега...и екстри! - каза червенокосата. - Щом ти не даваш да видя,Джес ще ми даде.Нали,Джес? - попита настойчиво Фани и се обърна към приятелката си.
-Все тая. - сви рамене Джесика.
-О,благодаря. - възкликна Стоун и взе плика,който още седеше недокоснат на масата.Преди да го отвори,започна да върти плика и да го оглежда.
-Ъм...миличка,ккаво правиш? - засмя се Ръс,като видя,как "разследва" плика.
-Шшшшт!
-Какво?Да не би да ти говори. - засмя се Джесика.
-Много смешно.Явно Дейвис добре се е справила. - прецени накрая червенокосото момиче.
-О,Боже мой!Фан,а ти какво очакваше?Това са си готови пликове и...добре,спирам! - каза Ръсти,като видя погледът на гаджето си.
-Лена,да не си глътна езика? - попита Джесика,гледайки приятелката си тревожно.
-Нищо ми няма. - каза Алена,като се насили да се усмихне.
Джесика я погледна подозрително,но си замълча.Настана неловко тишина около масата.Иначе изобщо не можеше да се каже,че наоколо е тихо,тъй като цялата гимназия се беше изсипала тук за обяд.
-Е,момичета аз ще ви оставям. - наруши мълчанието Ръсти.
-Тренировка?
-Да.
-Добре,ще се видим по-късно. - каза Фани и го целуна.
-Чао,Ръс. - извикаха Джесика и Алена едновременно.
-Май е време да тръгваме. - мрачно каза Лена.
-Да,да. - съгласи се и Фани.
Трите момичета станаха и започнаха да си проправят път между тълпата,което си беше трудно,защото се беше заформил нещо като бой с хартиени топчета.Джесика и Лена "отбиваха" топченцата,които летяха към тях,докато Фани пазеше прическата си...

-Аз съм на там.Чао,момичета.До довечера. - усмихна се червенокосата.Усмивката от лицето на Лена се изпари,но Фан вече се скриваше зад завоя.Докато вървеше,се опитваше,незабележимо,да приглажда поличката на долу,тъй като се беше появил вятър.

Когато се прибра в къщи метна раницата си на земята (като пренебрегна лекцията на майка и,за това колко е скъпа) и се качи в стаята си.Вторият и баща щеше да се върне скоро от работа и да я посети,затова се заключи.спусна всички пердета,така че,онова досадно съседче - Макс Чърт,да не я наблюдава.
Още в училище знаеше какво ще облече.Отвори гардероба и извади една дълга,зелена рокля,която щеше да пасне идеално за случая.После отвори шкафа с обувките (чудно как се побираха само в един) и извади "зелените,с високи токчета".Нареди гримовете си и извади бижутата.
Влезе да си вземе един душ,защото след това я чакаше много работа.

-Не мога да повярвам,че не ме покани-въздъхна за пореден път Лени,докато вдигаше една от падналите на земята рокли.
Двете с Джесика се бяха събрали в Дарлинг,за да решат какво ще правят за купона.Дарлинг бе твърдно решена да замъкне приятелката си,дори да и се налагаше да го прави насила.Не искаше приятелката й да се чувства изолирана,както със сигурност е искала да я накара да се чувства Брук,давайки покана само на Джесика.
Дарлинг сега беше в банята,за да си вземе душ.След днешния ден главата я цепеше ужасно много,беше предала статията,но не бе сигурна,че я е направила перфектно,а и сигурно щеше да й се наложи да отиде сама на купона,освен ако някой глупак,не бе решил да я помоли да отиде с него.Нямаше да се случи и Джес беше съвсем наясно с този факт.Може би щеше да се обади на Маркъс,та да не е сама,въпреки че предполагаше каква ще е реакцията му:"А може ли взема и някое момиче с мен?"..И все пак...
-Джес,хайде излизай вече.Да не се удави?-разнесе гласът на Алена и Дарлинг се усети,че трябва да излезе най-сетне от банята.
Загърна се в една хвалия,другата уви около косата си,обу топлите си чехлички и се върна в стаята при Лени,която изглеждаше доста съкрушена.Беше увесила нос и замислено зашиваше едно копче на якето си,което бе скъсала от яд.Джес изцъка недоволно с език и седна до приятелката си на леглото.
-Лен,ще отидем на купона,двете,заедно!-опита се да я успокои и се излегна назад.
Помълчаха няколко минутки,когато Джесика усети ужасяващо вибриране на гърба си и се премести малко,защото реши,че е нещо от пружините на леглото й,но вибрирането не престана.
-Джес,защо лежиш върху телефона ми?-направо не можа да повярва Али и мигновено издърпа вибриращия си GSM.-О.Ерик ми звъни.Зящо ли?-Джес само сви рамене и с поглед подкани приятелката си да видгне..
Алена натисна бавно зелената слушалка и лепна телефона за ухото си.
"Здрасти,Лен.Ерик е"
-Здравей-отвърна леко несигурно Алена-Какво има?Нещо лошо?
"Не..аз...ти как си?Училището добре ли върви?"
-Да,съвсем нормално е..Ерик,сигурнен ли си,че всичко е наред?-продължаваше да упорства да научи за какво се обажда братовчед й Лен
"Добре,ето каква е работата.Днес се запознах с едно очарователно момиче.Името й е Брук Дейвис и мисля,че учи в твоето училище."
При споменаването на името физиономията на Алена от притеснена се смени на ядосана и тя само прелътна шумно.
"Та Брук ме покани на някакъв купон у тях-заобяснява Ерик-И каза,че мога да си доведа някой..А с приятелката ми се разделихме преди няколко месеца и нямам с кого...А не искам да изглеждаш като кретен,затова че съм сам..И се чудех дали.."
-Изчакай една секунда-помоли Али и заглуши слушалката-Той иска да отида с него на купона у Брук!-възкликна тя,гледайки към Джесика,която за миг не успя да разбере за какво й говорят,но мигом й прищракна.
-Ами по-добре ще е да отидеш с него-каза тя и прехапа долната си устна-един много вреден навик,който тя се опитваше да спре,но не можеше..Лени кимна одобрително и отново вдигна.
-Та какво казваше?-попита с лека ирония в гласа
"Ами чудех се дали искаш да дойдеш с мен на купона..Просто ей така,като роднини..Е,разбира се,ако някой вече те е поканил,няма проблем.Ще отида сам..."
-С удоволствие ще дойда-изтреля Алена и се усмихна чаровно,така сякаш той можеше да я види през GSM-a.
"Чудесно.Ще те взема към 8 от вас."
-Ами..аз съм в една приятелка..Адресът й е:"бул.Линкълн,155."Една голяма бяла къща.Терасата към улицата е нейната стая-обясни момичето
"Добре.Ще се видим после и ти благодаря,че се съгласи"
-За нищо-и си затвориха.-Е,май наистина ще отидем на купона заедно.
Джесика изписка щастливо и се хвърли да я прегръща...

Към 7 часа и двете вече бяха съвсем готови за купона...Като по чудо на Джесика й се обади едно момче от нейния клас-Джеймс Скот,спортист,който беше доста привлекателен и дълго след като се съгласи да отиде с него,Джес се чуди защо се е обадил точно на нея.Може би е искал да си направи бъзик,но според нея беше прекалено честен,за да направи толкова гадно нещо.В крайна сметка се надяваше да не е било просто лоша шега...
Алена пък беше много щастлива,че ще отиде,защото по този начин можеше да натрие носа на Брук,показвайки й,че все си е намерила начин да отиде на купона й...Тя облече тъмно синя рокля от нвероятно мека материя,стигаща до малко над коляното..Джесика й направи прекрасен кок,като не стегна цялата коса,а пусна няколко кичура свободно да се спускат по лицето й..Сложи си нежен грим в същия цвят,като роклята..И когато се огледа в огледалото се усмихна до уши при вида си...
Джесика реши да не конти кой знае колко много за толкова нормално събитие..Сложи една приблизително къса пола с огромен надпис на задната част:"SWEET",която беше в черно и розови букви...Високите черни сандали,които обуваше само при такива случаи и ставаше около 1.70 и любимата й чернна блуза,леко разлоняваща се при ръкавите..Косата си остави да се спуска свободно по раменете,а грим сложи,колкото да не е без хич..И се харесваше такава,какватго изглеждаше сега..
Чу се силно би-биииииииии отвън и двете се се метнаха към прозореца,за да видят кой е..Беше Джеймс Скот,с изискания си черен джип и сега беше слязъл отвън,навивайки ръкавите на ризата си,подпрял се на колата си...Докато Джес за последен път се оглеждаше в огледалото,момчето вече беше звъннало на вратата.Добре че,родителите на Дарлинг бяха все още на работа,а сестра й се бе запиляла някъде с годеникът си."Колко ли ми се сърди,че не отидо на пробите"-помисли си недоволно Джесика,докато слизаше по стълбите.Беше оставила ключа си на Лени,която щеше да заключи преди да излезе.
Отвори вратата и се срещна очи в очи с Джеймс Скот.Той я огледа отгоре до долу и усмивката се появи на лицето му.Беше облечен с нормални дънки и риза на раета,косата му бе небрежно разрошена.Момичето не можеше да отрече,че той беше много чаровен.
-Да тръгваме-подкани усмихнато и двамата се качиха в джипа.
Пътуваха няколко минути в мълчание,когато Джесика не издържа:
-Джеймс-започна тя-Страшно съм щастлива,че ме покани да дойда с теб на купона,но мен повечето момчета като теб,не ме искат.-тя се усмихна криво-Те предпочитат хора като Брук и Сиена.
-Всъщност си си изградила грешна представа.Ти не си лош човек,всички го знаят.Дори момчетата от отбора много те хвалят,заради статиите ти.Просто нямат смелост да кажат,че може би те харесват,защото това ще развали имиджа им-обясни спокойно той
-А ти защо ми се обади тогава?-нахално продължи Джес
-Забелязал съм те и съм решил,че няма да загубя нищо,ако изляза с теб.Пък и смятам,че си наистина очарователна-Скот се усмихна и хвана ръката й.
Няколко седкунди Дарлинг не можа да хане замисъла на положението,но след това кимна и нещо я накара да се усмихне щастливо.

-Мисля,че е време да излизаме.Партито е съвсем скоро.-усмихна се Сиена на Арън като го целуна нежно.После излезе бързо от басейна като се постара гаджето й да я огледа максимално докато го правеше.Зави мокрото си тяло с една кърпа и влезе в къщата.Отиде веднага в банята за да може да оправи лицето си.Маска,крем,след това фондьотен малко пудра и основата бе готова.Не че и без грим не бе красива,но на такова събитие трябваше да си или много красива или да не си поканена!
След малко Арън се озова зад Сиси.Бавно защочна да я целува по шията...опита се да свали кърпата,но Геъм го спря.
-Не сега!-извика му и продължи да си слага маската
-Винаги така казваш.Писна ми да те чакам!-възнегодува Колинс
-Ако искаш да си с мен ще ме почакаш.-отвърна му спокойно тя и продължи със заниманието си.Арън трябваше да се примири,защото изпуснеше ли Сиена изпускаше парите и възможността да срине тотално самочувствието й.
-Добре миличка,но няма да е за дълго-смрънка момчето и иазлезе от банята-Ще те чакам навън!-извика и тресна силно вратата на банята.
-Все тая!-отвърна Сиси без много да й пука.все пак можеше да има всеки,Арън бе просто поредният!
След около половин час момичето се появи на входната врата в пълния си блясък като остави Аръх Колинс направо без думи.
Бе облякла късо,черно потниче на Pepe Jeans тъмни дълги дънки по нея,които подчертаваха первектните й крака и обувки с ток,които леко се закриваха от дължината на дънките.Бе с любимите си сребърни халки,коса топирана отзад и много права на която бе поставила черна диадема,а усмивката й сияше.
-Изглеждаш великолепно!-едва промълви Колинс
"Жалко,че никога няма да опиташ от това великолепие"помисли си тя като се усмихна леко.Мамчето я прикани да тръгват,двамата се качиха в колата на Арън и потеглиха.
Точно на време.Купонът тъкмо бе започнал.Всички тепърва идваха.Сиена зърна Джесика"Журналистката" и приятелките й Фани и Алена.
-Какво ли търсят тези пък тук!-посочи ги Сиси на Арън сякаш са някакъв мръсен боклук
-Ами явно брук ги е поканила за ебавка!-изхили се злобно Колинс-Не ми се вярва да ги е поканила на сериозно.
-Няма значение.-погледна ги пренебрежително Сиена като погледът й се задържа повече на Фани.Това малко,противно момиченце,мислещо се за много надуто и известно.колко смешна беше всъщност!
-Сис!-извика изненадано Брук щом видя приятелката си и Арън на вратата-Точно ти ми трябваще!Извини я Колинс!-смигна му тя и извъкна Сиена от хватката на момчето.Той само кимна и се запъти към групата ръгбисти,които вече бяха дошли.
-Виж Сиси искам да те помоля за нещо.-започна Дейвис,а Геъм само кимна-Нали знаеш,че съм поканила Джесика и онази Фани,а явно и Алена е дошла!-тя погледна момичето,което бе с Ерик-и то с момчето,което ме докара днес до нас...-почти се ядоса Брук
-Да видях-нахна с ръка Сиена-Но не разбирам защо!И...какво?Кай те е докарал?
-Този там...-тя посочи отново Ерик-но..няма значение!От теб се иска да ги поканиш и да се погрижиш да им е удобно тук!
-Моля?!-попита Геъм за да се увери,че е чула добре.
-Да...просто искам да се чувстват добре,а после-тук Брук направи пауза и се ухили злобно-Ще ги засрамим така,че повече никога няма да смеят да ни кажат нещо или особено да ни заплашват като "Журналистката".Дори носовете си няма да подадът навън.
-Да...-усмихна се Сиена-Нека аз се заема с фани.
-Добре щом искаш-вдигна рамене Дейвис-Но аз си запазвам Алена.Дойде тук дори без покана!Само да намерим желаещ и за Джесика Дарлинг и сме готови.
Двете момичето се усмихнаха една на друга след което Брук тръгна да търси някой,който има зъб на Дарлинг,а Сиена отиде да посрещне така чакание им"гостенки"!!!

Лаурен паркира колата си пред къщата на приятелката й. С Брук се познаваха от доста време и сега Скалзо се беше преместила същото училище, в което е Дейвис. В знак на доста желаната победа имаше парти, което Лаурен нямаше да пропусне. Особено като знаеше за грандиозните събития, които организираше приятелката й.
Момичето се промъкна .. или поне се опита да се промъкне в навалицата. Явно Брук беше поканила по-голямата част от училището.. "Защо ли се съмнявах?!". Лаурен вървеше доста забързано, в някаква посока и едно момиче и се изпречи на пътя.
-ВНИМАВАЙ, КЪДЕ ХОДИШ!-извика с най-ядосания си глас, който можеше да извади Скалзо. - стори и се, че видя проблясък на кафявата коса на Дейвис и се запъти на там. Не след дълго успя да се добере и почука по рамото момичето, което очевидно беше Брук.
-Какво пък сега?! - сопна се момичето
-Така ли посрещаш гостите си? - засмя се другото момиче. Когато видя Лаурен, Брук доста време я гледа. Не се бяха виждали от доста време.
-Лорииии, миличка! Колко време мина?
-Колкото и да е минало, ти си все същата. -усмихна се Скалзо. Тя завъртя Брук за да я разгледа цялата. Беше облечена във светло лилава, разкроена рокля, която беше дълга до средата на бедрото (малко над колената) с черен кант по ръбовете, по който има обсипани скъпоценни камъни. Двете момичета се предърнаха и към тях дойде някаква непозната.
-Брук, просто незнам за какво ги покани?! Само ще ти развалят.... О,о здравей!
-Сис, запознай се с Лаурен Скалзо. Лор, това е моя много добра приятелка Сиена Геъм.
-Приятно ми е. - каза с усмивка, колкото километър Лаурен.
-И на мен.
-Какво, за нещо от поканените казваше нещо?
-Да! Просто незнам защо покани групичката на "Журналистката" ?!
-Казах ти, интересно ми е да ги видя в такава обстановка.
-А... само две въпросчета- прекъсна ги Скалзо - коя е тази журналистка иии къде е бара?
-Онази там с черната къса пола, а бара е направо през стъклената врата, свиваш надясно и трета варта по коридора в ляво е кухнята. Там е бара...
-Мерси-отвърна Лаурен и се запъти да си вземе нещо по-силничко. По упътванията на Сиена намери кухнята и бара. Там си наля някаква прозрачно-жълтеникава субстанция и тръгна към огромната градина. Определено семейство Дейвис имаха прекрасно поддържана градина и доста голям басейн. Девойката отиде на една от многото пейки в близост до красиви храсти и седна на първата свободна. Имаше прекрасен изглед към басейна , който беше освестен от множество различни по цвят прожектори. Гледката беше възхитителна. Брук се беше погрижила за всичко. Лаурен стрелна с поглед края на басейна, където имаше застанало едно момиче. Новата и позната Сиена случайно мина покрай нея и я бутна едва забелязано. Имаше голям плясък. Определено намокри повечето хора около басейна в онази част. Сиена се беше изпарила така както е дошла, но друго нещо привлече погледа на Лаурен. Брук спореше оживено с две момичета. Едната беше така известната вече "Журналистка" и едно от групата й. Определено се заформяше грандиозен скандал и Лаурен не можеше да го изпусне. Нали другото име и беше Кавга?! Момичето стана от прейката. Черната й рокля се беше закачила леко за едно от ъгълчетата и Скалзо я оправи набързо и се запъти към Брук и другите две "скандалджийки". Стигна до желанато място сравнително бързо. Брук спореше с журналистката за някаква статия, някакъв вестник, който излизал утре. Тя се намеси в спора по най-бързия възможен начин, след като разбра, че "журналистката" е нсаписала статия за първенството на мажоретките и макар отбора на Брук да спечели, стаята има изключително голяма възможност да не е толкова "мила" колкото трябва да бъде. Както и споменаването на сегашния купон, който е нарушение на правилата в "Пайнвил". Застрашаване на репутацията на организаторката и приятелките й също беше много възможна.
-Чакайте! Защо е нужно да се пише за днешното събитие? Не може ли да си намериш нещо друго, макар и не до там интересно?Ясно е че всички искат да знаят за победата на Брук и за партито, защото те не са имали класата да бъдат поканени?Не че ти я имаш!
-Оу, г-ца Висока класа! Не виждаш ли каква фльорца си, за да ни говориш, кой знае от кой богаташки джоб си се пръкнала! Баща ти определено не е можел да се сдържа някоя пиянска вечер!
Лаурен се направи, че не е чула думите на момичето, макар да уцелиха болното й място.
- ...И по-добре се погрижете, тази мократа да не опръска всичките гости до като дойде тук. Ако една капка е капнала на роклята ми, ще и се случи не толкова приятна случка - каза отвратено Скалзо.
-Защо променяш темата, Скалзо? Нима не е така! Защо се държиш с Фани все едно е по-ниско от твоята класа? Какво може да и направиш? Защо се правиш на силна като не си? И ти си същото разглезено, фукливо богаташко дете! Не виждате какви използвани курви сте в деиствителност! Като кърпички, само за еднократна употреба! Който ви използва втори път няма да го направи! Най-много да хване някоя венерическа болест от вас!
Мократа Фани бе почти стигнало до тях. Тя застана до журналистката и започна да фучи, все едно е дошъл края на света.
-Къде е тази кучка, Геъм! Къде е това отроче на дявола?
-По-спокойно малката! Не изпозвай толкова силни епитети! - определено се заформяше нещо интересно. Сиена беше застанала до Брук.
-Ахх ти нищожесто! Как можа да ме блъснеш глупачка такава!
-Слушай, пикло! Ако още веднъж кажеш нещо на Сиена в мое присъствие така ще те оправя, дори скъпата ти майчица да не те познае!-изсъска Скалзо.
-Ти пък, коя си?! Не се бъркай в чужди спорове и не смей да ме заплашваш!
-Аз съм тази, която ще ти бие шута, ако не си затвориш плювалника в близките 3 секунди! И спора въобще не е чужд! Не можеш да наричаш с такива думи приятелката ми и да казваш "Не се бъркай в чужди спорове" , ясно ли ти е?

-Млъкнете!-извика неочаквано Брук надвиквайки спорещите до нея момичета.Те моментално се умълчаха както и по-голямата част от "аудиторията",която ги беше наобиколила. Партито беше зарязано от повечето присъстващи и сега всички се бяха изсипали в градината при басейна,за да могат да се наслаждават на ожесточаващия се скандал.
-А на бас,че онази,-обади се един от футболистите като май имаше предвид Лаурен.-ще й разбие физиономията.
-Аз залагам,че Сиена и онова мокрото ще се сбият.
-Дейвис ще ги спре.Няма да си провали купона заради тях,който засега е...доста интересен.
След като игнорира приказките,които стигнаха до ушите й Брук изгледа момичетата пред себе си.
-Стоун,кое те навежда на мисълта,че точно Сиена те е бутнала?Аз не видях подобно нещо.Не е нужно да си го изкарваш на другите,задето ти пречат краката.
-И това го казва най-голямата кучка на планетата.-изсумтя Алена.
-О,нека не започвам с теб...не ти знам името.Не стига,че се самопокани на купона...
-За твое сведение не съм се самопоканиха,а ме поканиха!-не й остана длъжно другото момиче.-Твой познат даже,Ерик,помниш ли го?
Брук й изгледа продължително без да маха усмивката от ръцете й все едно слушаше ужасно скучен доклад и просто се чудеше накъде да гледа докато се преструваше,че слуша.
-Има ли значение.-каза накрая гледайки я невярващо.-Не знам просто как имаш тая наглост да се появиш тук и да казваш,че си поканена.Дори аз не бих го направила.-Алена изглеждаше на границата-чудейки се да продължи ли да спори или да преглътне всички обидни думи,които се изреждаха в ума й и да се махне от погледите на всички,доста от които неудобрителни.
-Никога няма да се промениш,Дейвис!-обади се Джесика.-Единственото,което можеш да е унижаваш хората без да поглеждаш себе си.Това че си с перфектен външен вид,много приятели,слава и пари не те правят нещо повече от нас, обикновените хора.-тя натърти на послените думи.-Всичко това прикрива факта,че нямаш никакви приятели или близки,не можеш да чувстваш нищо и това те влудява затова избиваш комплексите си върху нас.
-Уоу,психоложката на даскалото!-прекъсна я Лаурен.-Защо ти и...тези неща не се изнесете в най-скоро време преди някой не толкова търпелив човек като Брук не ви изхвърли?Вие не сте нищо повече от завистливи,безинтересни и скучни лигли,които не осъзнават къде точно им е мястото!
-Дори не знам защо дойдохте сами да се унижавате!-изсмя се подигравателно Сиена.
-И винавай много,Дарлинг.-обади се с изключително остър глас Брук.-Ако в тъпото ти вестниче се появи нещо по мой адрес или се споменава за сегашния ми разговор ще се постарая дълго време тази рублика да не просъществува.Да не си говорим,че ще провалиш не особено близките ни,но все пак съществуващи "приятелски" отношения.Сега просто можете да си обирате крушите защото не мисля,че изобщо подхождате на това място.
Джесика я изгледа с присвити очи.
-Чупка!-обади се Лаурен след няколко мига,в които всички стояха неподвижно и то с такъв тон все едно се опиташе да изгони няколко бъхливи кучета от пътя си.
Алена беше готова да се нахвърли върху нея и да я пребие заедно с Брук,която с всеки изминал миг все повече й лазеше по нервите.
-Хайде,Джесика.-обади се някой острани и всички извърнаха поглед.Джеймс Скот,един от спортистите на училището стоеше и гледаше намръщено скандала.-Не си заслужава!
Джесика стрелна със странен поглед трите момичета,а Лаурен й се усмихна престорено и тръгна към момчето правейки знак на приятелките си да я последват.Сиена махна на отдалечаващата се Фани,все още мокра и разярена,а Брук изгледа и трите направо отчаяно и поклати глава.
-Наистина не разбирам какво не им хареса на партито.
-Все същата си си,Брук.-обади се Джеймс,все още стоейки на мястото си.Момичето вдигна поглед и направи няколко крачки към него.
-Поне си знам класата,Джеймс.А тези тричките определено са под моята.
-Беше очевидно,че Сиена я бутна.
-Аз не видях такова нещо,съжалявам.
-Същата кучка си си като преди.
-Приятелката ти те чака,Скот.-върна му го тя с подигравателна усмивка,която щом се появеше на лицето й я правеше още по-привлекателна.-Нали не искаш да изпуснеш,журналиската.Току виж утре написала някоя статийка за теб.
-Дано се осъзнаеш скоро,Брук,защото Джесика беше напълно права за теб.
-Щом казваш,ти знаеш най-добре щом за малко не те изхвърлиха от отбора заради онизи "добавки",които взе веднъж.-момичето вече навлизаше в опасна територия.-Така че не мисли,че само миличката ти журналиска знае някои неща.А сега побързай преди на момичето да му се е наложило да върви пеша.
Той я изгледа от глава до пети изсумтявайки силно,после се врътна и изчезна сред тълпата.Брук огледа всички пред себе си и се усмихна чаровно.
-Извинете ни,мисля че е време купонът да продължи!
Чуха се удобрителни възгласи и повечето вече бяха напълно забравили за скандала или по-скоро предпочитаха да се върнат към купонясването вместо да мислят дълго-дълго върху него.

Фани не си направи труда да се обръща.Продължи,въпреки че ясно чуваше,как я обсъждат и и се присмиват.Сега беше важно да се махне.Вървеше с вдигната глава,като скришом оглеждаше тъплата,за да намери Ръсти.
Намери го (естествено) при бара,с малка групичка спортисти.Веднага щом я видяха мокра,всички млъкнаха.
-Фан,мила...
-Тръгвам! - грубо го прекъсна тя.
-Ама защо?Аз...Какво е станало? - попита Ръсти и предизвикателно я огледа,тъй като роклята беше абсолютно прилепнала.
-Не ме зяпай така!Дай ми чантата. - заповяда Фани ядосано.Слава богу,че я беше оставила у него,защото иначе,телефона и другите джунджурийка щяха да...е,щяха да са минало.
Момчето подаде малката,но въпреки това побираща много работи,чанта,която беше същият цвят като роклята.Не беше осетила,кога момчетата бяха застанали зад нея.Червенокосата тъкмо се чудеше дали да не "помоли" Ръс за ключовете от колата.Вярно,нямаше книжка,но какво пък?Щеше да стигне бързо...
-Хайде,ще те закарам. - неочаквано съобщи той.
-Наистина ли? - невярващо попита Фани.Момчето кимна. - О,много ти благодаря! - възкликна тя и се метна на врата му.
-Ще отида да си взема якето. - усмихна се Ръсти,след като Фани го пусна.Той мина покрай момчетата и я остави сама с тях.Червенокосата с изненада забеляза,че пиянските им мутри,доста обстойно оглеждаха деклотето и.

Ръсти започна да търси якето си,сред многобройните връхни дрехи,във фоаето на семейство Дейвис.
-Тръгваш ли си,Крос?Толкова рано. - попита някой зад гърба му.
Той се обърна видимо учуден,за да застане лице в лице с Брук Дейвис.
-Да...Дейвис. - студено отговори той и измъкна якето си.
-Прави си.Но да знаеш... - тя се приближи до него и прошепна в ухото му. - Сънчо отдавна свърши!
-Внимавай в приказките Дейвис. - грубо каза Ръс.
-По-добре тръгвай,че малката Стоун,току виж премръзнала... -просъска Брук и се завъртя грациозно.
Ръсти не губи повече време,а побърза да се върне при "своето момиче",защото наистина имаше опасност да настине.А какво щеше да стане,ако гаджето му постоянно си духаше носа?Той тръсна глава недоволно и ускори крачка...

-Хей,сладурче,Ръст...Ръсти го няма.Какво ще кажеш...
-Не се доближавай! - просъска Фани и отстъпи назад.
-Фани!Хайде да тръгваме. - викна току-що поевилият се Ръсти и я загърна с якето си.
-Благодаря. - прошепна тя.

Джесика се беше подпряла на джипа и ядосано човъркаше единия си нокът.Отново го бе направила.Както го правеше всеки път,когато искаше умишлено да нарани някой,като му докаже,че не е нищо повече от навлек,недостоен за нейната класа.И Джесика,пренебрегвайки ужасното чувство,което я глождеше отвътре,беше отишла на проклетия купон,почти принуждавайки Алена да отиде с нея.И за какво?За да ги унижи публично!В момента мразеше Брук Дейвис повече от всеки друг на света.Никой досега не бе успявал да изкара Джесика толкова извън нерви.Нито Маркъс,нито някое друго момче,нито дори Алена,която понякога бе опитвала точно знаеща къде ще я заболи Джес.Не,нито един от тях.А Дейвис бе успяла.Както успяваше с всеки друг.Дарлинг поклати глава невярващо..Как можеше да бъде такава кучка?Воубще ли не й пукаше за останалите?А и как да й пука,като можеше да си купи всеки и всичко!
Мислите й бяха прекъснати от приближаващия се с дива ярост в очите,Джеймс.В едната си ръка носеше якето,я другото бе здраво стисната в юмрук.Със страшен замах стовари дънковот си яке върху капака и изруга тихо.
-Джеймс,какво ти каза?-попита изплашено Джесика,гледайки го с вдигнати вежди.Не стига,че приятелките й бяха разтроени,ами сега и Джеймс
-Тя ме върна в миналото,Джес,направи го.Повдигна темата за футбола,когато за малко щяха да ме изхвърлят от отбора.Всички я чуха.Направи го нарочно.-думите излизаха от устата му насила,процезждайки ги през зъбите си.
Той се облегна с ръце на колата и наведе глава.Защо си позволяваше да се ядосва?Защо?!Беше се научил да подтиска гнева,за да не дразни околните.Джеймс Скот бе спортист,бе известен,но в никакъв случай не бе надувко и прочие.От началото на 9 клас беше сдържано момче,внимаващо какво приказка и с това си намираше повече приятели.Всички го уважаваха заради честността му.Никога не говореше зад гърба на някой,а му казваше каквото има в лицето.Така не криеше чувствата си и беше съвсем нормално момче.А сеа Брук Дейвис бе успяла да го накара да се ядосва,връщайки му спомени,които той беше закътал дълбоко,за да може никога да не се сеща за ужасяващото минало.
-Джеймс,какво се случи там вътре?-отново повтори въпроса си Дарлинг и притеснено се приближи до него,слагайки ръка на гърба му
-Ще ти разкавам друг път.-отговори Скот и се обърна към нея.Тя го гледаше със странна физиономия,а воднистите й зелени очи проблясваха на светлината от лампата-Благодаря ти,че беше толкова загрижена-и той я прегърна.Момичето се усмихна и също се пристисна до него,наслждавайки се на допира.
Двамата се качиха в джипа и потеглиха.Не говореха,защото всеки бе улисан в собствените си мисли.Джесика възнамеряваше да използва някои от изразите на Маркъс,когато искаше да нагруби някой,но го правеше прикрито,за да го върне на Брук и Сиена,а Джеймс си мислеше как да пренебрегне думите на Дейвис и отново да се засмее.
Когато стигнаха пред дома на Дарлинг,тя побърза да махне колана си,но когато замахна да отвори вратата,Джеймс я спря с тихо прокашляне.
-Утре ще те взема за училище,ако нямаш против,7 и 15 ще съм тук-обяви той леко сковано и Джесика кимна одбрително.
След това слезе и влезе в къщата.Мигновеното позвъняване на телефона я накара да се затича нагоре по стълбите към стаята си и да се метне на леглото,така че да достигне слушалката,преди звукът да е събудил родителите й.
"Здрасти,Джес.Лени е"-чу се глас от другата страна
-Здравей,Лен,как си?-Джесика започна да разкопчава каишките на сандалите си уморено оставяйки краката й да се докоснат до студения ламинат.
"Не много добре-искрено отвърна Алена-Все още не мога да повярвам,че Дейвис направи това."
-Да,и аз-съгласи се Джес-Как искаш да й отмъстим?
"Хм..не знам,това го оставям на теб,журналистке.Обаждам ти се да те питам утре с кола или с автобус?"
-Джеймс ще ме закара.Обеща ми.-отвърна Дарлинг-Ако искаш мога да помоля Маркъс да те вземе.
"Не,не,ще отида с автобуса-набързо каза Лен-Е,лека нощ и до утре"
-До утре-и Джес затвори,отпускайки се назад...За няколко секунди остана със затворени очи,но реши,че една хубава вана няма да й се отрази зле.С бавни крачки се занесе до банята и си пусна водата,добавяйки разни аромати за благоухание и мехурчета...Набързо съблече дрехите си и се отпусна в топлата вода.
След тази вечер определено имаше нужда от една топла вана за успокояване..Не знаеше колко време е прекарала там,размишлявайки как да смени статията си.Вече беше твърде късно,защото я бе предала за разпечатка..Но вестникът излизаше чак след обяд.Ако го печатаха сутринта,тя щеше да има достатъчно време да замени историята си с нова.Да,точно така щеше да постъпи...
Излизайки от банята,дори без да се преоблече,Джесика се настани на бюрото си и усилено започна да пише новата статия.Едва след около два-три часа успя да я свърши,но силите й вече свършваха и тя не може да я провери.Ако имаше грешки,щеше да ги види утре.Тя мигновено се мушна под топлите завивки и докато навиваше часовника,очите й едва не изскочиха.3.30 през нощта!Утре определено нямаше да й е ден,а и Маркъс не се беше обадил.Наистина странно,имайки предвид,че той не пропускаше шанс да си поговори с нея...Момичето не обърна голямо внимание на това и почти мигновено заспа.

Нахалния будилник и слънчевите лъчи разбудиха Джесика,по-бързо отколкото бе очаквала.7.00.Как мразеше този час,особено когато трябваше да отиде на училище и да се срещне лице в лице с причинителя на проблемите й.Прекалено мудно тя се завлече до мивката и с възможно най-бавните движения изми зъбите и лицето си.Косата й бе щръкнала на всички посоки,а очите й бяха леко подпухнали.За облеко Джес си избра дънки и блузка,както и маратонки.Харесваше се в най-нормални дрехи и се чувстваше удобно в тях..Слизането по стълбите й се стори истински ад.Не бе пила на купона,а главата я болеше.За втори ден от тази седмица й се случваше да има такова странно главоболие...
-Джесика,как можа?Как можа да го направиш?-погна я гласът на майка й от вратата на кухнята.Момичето направи неадекватна физиономия и побърза да се настани на стола си,примирено чакайки закуската си-Вчера пропусна пробите за рокли на шаферки!-продължаваше да се кара г-жа Дарлинг-Не мога да повярвам,не мога.Нито пък Бетани!Как може да си толкова безотговорна?Беше длъжна да дойдеш
-Мамо,гладна съм-измрънка Джесика и я погледна мило
-Уф,ама че си и ти,Джесика Дарлинг!Не се ли срамуваш от постъпката си?Просто не разбирам как не се срамуваш!-майка й остави чиния с яйца пред нея и Джес лакомо започна да похапва.Нямаше намерение да се опитва да отговори на безбройните риторични въпроси на майка си,защото иначе можеше да й се наложи да я надговаря,а не знаеше дали някой може това.
Когато приключи с яйцата вече беше 7 и 10.Времето летеше толкова бързо.Джес се насочи към банята,среса се с много зор,изми се още веднъж и си сложи някакъв прост грим с малко фондю тен,за да прикрива една ужасна пъпка израснала опасно близо до носа й...Силно познатото й бибикане отвън извести,че Джеймс е пристигнал и премятайки чантата си през врата,тя бързичко изприпка навън...
Качи се в колата и момчето натисна газта.
-Явно се притесняваш да не те видят родителите ми-засмя се Джесика,слагайки колана си.
-Не,просто реших днес да е експериментирам.-обясни спокойно Скот и момичето до него се разхили.
Пред училище Джес настоя да изчакат останалите от компанията-Ръсти,Фани и Лени,а може би и Маркъс,който обаче като ги видя,прескочи около 30 свбодни места за паркиране и спря чак на другия край...Дарлинг беше решила да поговори с него,но кога и как си беше друг въпрос..Тя с много усилия успя да се качи върху капака на джипа,за да завърже връзката на обувката си.Джеймс,само стоеше,подпрян на лакти и й говореше нещо ухилено.

Малко по-нататък от паркинга,на една от училищните пейки се бяха събрали Брук,Сиена,Британи и вече познатата на повечето Лаурена.
-Какво толкова смешно намират?-попита Брук,гледайки втренчено към Джеймс и Джесика-Не мога да разбера защо Скот е решил да й се мазни.Нима е намерила някаква информация за него и го е принудила да излиза с нея?
-Може би се е хванал на бас-сви рамене Сиена-Пък и какво ти пука?!Нали каквото и да стане,ние си оставаме най-готините.
-Чудно ми е какво е написала скъпата ни журналистка в новата си статия.-Дейвис тръсна глава и приглади косата си-Дано е имала достатъчно ум в главата и да е приемлива история,защото иначе лошо й се пише...
Сиси и Лори само се засмяха..

-А ето го и тях-Джесика скочи от капака и насмалко не се претрепа.Добре,че Джеймс имаше бързи реакции и я хвана за ръката.преди да е седнала на земята.
Ръсти и Фани точно слизаха от колата на момчето и когато видяха приятелите си се усмихнаха широко...За техен късмет и училищния автобус пристигна след няколко минутки и всички заедно се насочиха към първия си час-история.Никой не харесваше тези часове.Бяха скучни,мудни и страшно отегчителни...При кабинета по английски,Джес се отдели от групата.Беше твърдно решена да еубеди г-жа Роудс да смени статията,каквото и да й струваше това.
-Здравейте-поздрави леко начумерено момичето
-Здравей,Джесика,какво те води насам?-попита с усмивка бената и приветливо примигна няколко пъти.На Дарлинг това не й се стори особено хубаво,но все пак успя да наподоби усмивка и да продължи:
-Искам да смените статията.Написах нова,по-хубава и по-искрена-каза с твърда нотка в гласа
-Оу,не миличка,вече е късно.
-Не е късно!-едва ли не й се скара Джесика-Ако не я смените,напускам вестника
-Как така ще напускаш?Не може!-ядоса се г-жа Роудс
-Ще видите.Сменете я!-Дарлинг държеше на своето и нямаше да отстъпи.
-Добре,добре-сгласи се жената-А сега отивай в час-буквално я изпъди от кабинета си,но на момичето не й направи особено впечатление.
В коридора се размина с Брук и Сиена и само им се усмихна самоводолно.По изражението й си личеше,че кроеше нещо и мажоретките веднага го разбраха.

Фани гледаше разсеяно през прозореца,докато гласът на учителката не я прекъсна от унеса.
-Г-це Стоун,зададох ви въпрос. - каза и учителката и я погледна строго. - Бих,искала да чуя отговора.
-О...ами.. - започна Фани не сигурно.Не беше чула въпроса,нито за какво е урока...
Зад учителката Джесика отчаяно правеше мимики и мърдаше устните си,за да и подскаже.Червенокосата я следеше с крайчеца на окото си.Лени вдигна малко парче лист,на което пишеше "Не ти зададе въпрос!!!".
-Не сте ми задали въпрос,госпожо Морис. - уверено каза Фани.
-Явно сте ме слушали. - студено отбеляза госпожа Морис и се върна при катедрата си. - Както сигурно си спомняте днес ще правите тест.
Из стаята се разнесе мърморене,което учителката пропусна покрай ушите си.Тя мина покрай чиновете и раздаде листовете.


-Е,справихте ли се? - попита Лени,след като звънецът би.
-Мисля,че да. - ухили се Джесика.
-И аз. - отвърна Фани.
-За какво толкова мечтаеше? - полюбопитсва Дарлинг.
-А,за нищо..бях се замислила. - притеснено отговори червенокосата. - Имам нужда от нещо за пиене. - допълни после и трите решиха,да си вземат по една диетична кола.

-Звънеца.-въздъхна Сиена гледайки не особено зарадвано.
-Мразя френския.-измърмори Лаурен.
-Че ти още не си карала френски!-засмя се Брук бутайки вратата на стаята.
-Мразех го в предишното училище,не мисля,че тук ще е особено по-различно.-сви рамене другото момиче.
-На мен ми харесва.-отвърна Брук и Сиена я изгледа накриво.-Имам предвид-той си говори,Джак си прави записки,аз и си говоря тихичко със Сиена после Джак ми дава записките...Здрасти Джак!-Усмихна се чаровно Брук на едно момче на първия чин.Беше мъничко по-ниско от нея,с очила и определено не беше най-привлекателния младеж в училището,но пък беше изключително услужлив и благодарение на него Брук(а понякога и Сиена,която често се отвличаше в разговори с Дейвис,си изкарваха оценките благодарение на записките му).Гласът й стана съжалителен.-Трябваше да дойдеш снощи!
-Съжалявам,Брук.Имах да уча.-запелтечи той-така правеше всеки път пред момичетата,особено пред Брук,която доста често го заговаряше за да се сдобие със записките.
-Ох една вечер забавление нямаше да те убие!
-Съжалявам.Д-д-другият път обещавам да дойда.
-Непременно.Може да те запозная с някоя друга.-намигна му тя и се насочи към един от чиновете по средата на стаята.Сиена се настани до нея,а Лаурен-до тях.
-Наистина ли ще го поканиш?-възкликна учудено Лаурен.
-Естествено.-изсмя се Брук.-той тъй или иначе няма да дойде.А и да дойде е толкова свит,както забеляза,че изобщо никой няма да забележи,че е там.А и не искам да си развалям оценките по френски.
-Охо,виж кой е тук...-подметна Сиена гледайки подигравателно новодошлите Джесика,Алена и Фани.-Дарлинг е намислила нещо.Видя ли как ни изгледа когато минахме покрай нея.
-Да,и залагам колата си,че е заради статията!-подкрепи я Лаурен.
-О,щом залагаш колата си определено ще е заради статията!-ухили се Брук.-Но не се притеснявайте.Не може да каже нищо против мажоретките,няма да наруши принципите си.
-Не говорех за състезанието.-прекъсна я Сиена.-100% сигурна съм,че ще напише нещо и за купона.
-В такъв случай да внимава какво пише защото да не й истине мястото.-отвърна злобничко Дейвис.
-Това ми се струва трудно,но не и невъзможно.-обади се Сиена гледайки как трите момичета се настаянат на чиновете до прозореца.
-Нява нищо невъзможно.Брук Дейвис винаги отвръща на удара!
Трите избухнаха в смях,който беше перкъснат от влизането на учителя и сравнителното мълчание,което настана.
-Добър ден.-поздрави той с усмивка оглеждайки присъстващите.-Така...искам да започна с едно съобщение,което директора ме помоли да направя.Тази година ще има проект,училищен проект...шестима от вас ще заминат за Франция.Там ще останете около седмица,ще имате време да огледате забележителностите,но и трябва да подготвите добре проекта.Естествено,ще говорите с тях на френски,но помежду си може и на английски.Ще отседнете в хотел и ще имате водач,който ще е инструктиран точно къде трябва да отидете.Три учители ще има с вас,един от които съм аз.
-Чудесно,ще ходим във Франция.-усмихна се Брук още преди учителя да е обявил кои ще ходят.
-От къде си толкова сигурна?-прошепна Лаурен.
-Ами дочух за този проект малко по-рано и просто попитах г-н учителя за него и съвсем случайно трите ще ходим.
-Разбира се аз избрах вече кои от вас трябва да отидат.Това са...-той извади някакъв лист и го отвори нагласяйки очилата си.-Брук Дейвис,Сиена Геъм,Лаурен....Скалзо...
-Има си хас!-измърмори недоволно Алена срелкайки с поглед трите момичета,които не изглеждаха толкова учудени.
-...Джесика Дарлинг,Фани Стоун и Алена Джонсън.
-Какво?-почти извикаха шестте в един глас.
-Той се шегува.-изсмя се Сиена.
-Не,не се.-закима енергично Брук с не особено щастливо изражение.
-Е,какво толкова пък!-единствена Лаурен не изглеждаше потресена от новината.-Още една възможност да им направим мръсно!
Брук стрелна с поглед другата групичка и съвсем случайно срещна този на дарлинг-и тя не изглеждаше поласкана от новината.
-Може и да бъда забавно,трите в една стая,почти без учители...няма лошо.
Останалата част от часа мина нормално-т.е скучно,и когато звънеца би всички се заизмъкваха от стаята по най-бързия начин.
-Мисля,че няма да е зле да хвърлим едно око на вестника.-обади се Брук докато трите вървяха към столовата.-Тъкмо ще разберем какви ги е надробила Дарлинг.
Не беше нужно да го казва.Тъкмо когато седнаха на масата Британи се настани сръще тях с вестника в ръце и изглеждаше почти ужасена.
-Няма да повярвате!Просто няма да повярвате какви ги е написала тази малка...
-Може и да повярваме.-прекъсна я Брук.-Дай да видим как ни е наредила г-ца Дарлинг.

Невероятно,но факт
Здравейте отново,скъпи читатели.
Надявам се заглавието не издава много от предстоящата статия.Тъй като най-нашумялото събитие в гимназията ни тази седмица е това,че мажоретките взеха купата на съзтезанието,смятам,че заслужават един обстоен и безпристрастен коментар.
Съзтезанието започна още в ранни зори и участниците бяха принудени да стават много рано,да се наливат с кафе,за да са свежи.Когато в крайна сметка всичко започна дори аз,която си няма особено голямо понатие от този спорт,схванах,че нещо не е наред.Отборите преди нашия бяха с умопомрачителни съчетания.Мажоретките им скачаха в различни посоки,не можеха да направят шпагат като хората,а опитваха ли се да правят движение в синхрон се проваляха.Дори и отбора на "Рейнджърс",трикратните шампиони,се изложиха тотално.Целия им танц,който можеше да бъде сто пъти по-добре изпълнен бе съчетан с ужасно старовремска оперна музика,която с честите си извивки във високи тонове можеше да проглуши ушите на хората,стоящи близо до колона.За това,скъпи читатели,не можете да се чудите,че "Пайнвил" взеха титлата.Музиката беше нормална,с бърза и динамично мелодия,а движенията бяха приемливи.Въпреки честите разминавания на последните две мажоректите,имаше три или четири,които спазваха строг синхрон,който не се развали.
Разговорът,който проведох с капитана им Брук,ми даде право да се замисля.."Мажоректите ми бяха подготвени превъзходно и представянето ни показа така.Няхаме грешки,щом са ни избрали,затова смятам,че наистина имаме повод за гордост."-каза тя със съвсем сигурен тон,който явно не приемаше възражения.Щом си вярва,браво на нея.Определено не бяха перфектни,въпреки че получиха златото.
След като получиха купата,си зададох въпроса как стана това,че "Рейнджърс" се изложиха толкова много.И отговорът изникна изневиделица.Предполагам,че капитанът Брук Дейвис не можеше да си позволи поредната загуба или е направила нещо на мажоректите от противниковия отбор,или са подкупили съдиите.Но тъй като не смятам,че е толкова долна,въпреки че е вършила и по-големи низости,не вярвам да са го направили.Това какво остава?Истина?Вярвате ли,че е възможно?

Специалитетът на Брук Дейвис
Да,никога досега не съм разделяла статията си на две части,но този път беше повече от наложително.Както почти цялата гимназия научи,снощи се състоя великолепен купон в къщата на всеизвестната Брук Дейвис,по случай победата им .Грандиозно парти,само с подбрани хора.Или по-точно казано:хора,които й лижат обувките.Те не са по-низши от нея,в никакъв случай,просто се мислят за такива,защото явно ги е страх от мажоретката.Все още не разбирам обаче от какво се страхуват.Нима тя може да им направи нещо?Може да ги принижи повече в обществото в гимназията от това,което са?!Навлеци,ходещи й в краката за малко внимание,което не им е нужно да живеят!Да помислим логично,а?Брук Дейвис никога не е била мила,просто си е слагала такива маски,за да завързва приятелства,които всъщност не са приятелства.Тя няма приятели!Всички търсят изгодата от нея,а и тя от тях.Използва хората да й пишат домашните,да й чистят басейна,да й раздават поканите за купона,защото тя няма ръце и крака и е по-мързелива от слон.И това в гимназията наричаме "най-известното момиче в училище"..използвачка,прекалено надута,за да има приятели и най-вече арогантна,готова при всеки възможен случай да обиди и унижи някого.
Пряк пример за това нейно "качество" беше снощния купон у тях.Сред поканените бях и аз,заедно с приятелките ми Фани Стоун и Алена Джонсън.Разбира се,цялата идея с поканите,е била истински фарс.Още с падането на нощта,унижението започна.Като за начало Сиена Геъм прояви способностите си на гаднярка и избута Фани Стоун в басейна,правяйки всичко възможно всички да забележат.Нима това беше нормално?Да буташ гостите на "приятелката" ти в басейна?Не,разбира се,всички сме на това мнение.Скандалът,разярил се в къщата на Дейвис,доведе до сваляне на миличките маски на мажоректите.Подигравателен смях,унижение,презиращите физиономии и изблици на смях от останалите гости скапаха не само моята вечер.Но не става въпрос за това,а за държанието на мажоретките,най-харесваните момичета в гимназията,които всъщност не са нищо повече от куклички,играещи си с парите на бащите им.
Според вас,хората,които не смятате,че не трябва да ги гледате като божества,защо те никога не са идвали при вас,за да си поговорите?Защо не ви канят на партитата си?Защо не са ви позволявали да ги доближавате,казвайки:"Иу,махни се от тук,навлек такъв!"?Дали е защото наистина сте недостойни за тяхната компания или защото болните им умове смятата така?
Отговорът оставям на вас.

Алена остави списанието на масата и се обърна към Джесика,която сега си лакираше замислено
-Невероятно-възкликна Лени и Дарлинг се обърна към нея с учудена физиономия-Статията ти.Как успя да го направиш за бога?Толкова е..кратка и същевремено уникална
-Не е уникална,изболичителна е-обясни Джес,затваряйки лакът и отпускайки ръцете си на масата.-Надявам се мажоретките да я харесат.
-Може и да я харесат..-сви рамене Али и двете се разсмяха.
-Какво е толкова смешно?-попита Фани и седна срещу тях-Джес,това моя лак ли е?
-Мда,нали ми го даде онзи ден-журналистката й побутна черния лак,а Стоун с бързо движение го прибра в чантата си
-Между другото и аз прочетох статията ти-вметна тя-Великолепно!
-Не ме ласкай-засмя се Дарлинг,опитвайки се да звучи сериозно,но не се получи и те отново се разхилиха.
Точно тогава срещу тях се зададе група момичета с черни дрехи и толкова много грим в същия цвят,че очите им почти не се отличаваха.Приятелките се спогледаха учудено и зачакаха да видят какво юе им казват.
-Браво,Джесика,статията ти е страхотна.Чудесно си представила нещата-каза едно от тях,показвайки страницата на вестника.
Авторката само им кимна в знак на благодарност.Обичаше хората да обичат нещата й.За нея това беше доста голям подарък,защото понякога й се струваше,че пише просото ей така,за да се забавлява.След малко две-три момчета от клуба по изкуства също наминаха да я похвалят.
-Джес,ти си имала много почитатели бе-Ръсти и Джеймс се приближаваха към масата и първия бе проговорил-Направо тълпи
-Подиграваш ли ми се?-възкликна Дарлинг
-М..нека помисля-да!-засмя се Крос и получи оплезване.

Погледът на Брук се плъзна по страницата на вестника,а лицето й остана спокойно.когато свърши със статията сгъна внимателно вестника и го постави пред себе си.
-Приемливо.-сви рамене.Определено Дарлинг се бе опитала да я злепостави,нея и приятелките й,и май донякъде бе успяла,но това не беше повод за тревога.Или поне не трябваше да я показва пред всички,чиито погледи усещаше често върху себе си и компанията си.
Сиена привърши със статията и се изсмя презрително.
-Ах,тази малка подла...-Лаурен говореше повече развеселено отколкото притеснено.
-Е,не можем да го отречем,че го очаквахме.-сви рамене Брук.
-Ама вие сериозно ли?-почти извика Британи местейки поглед от едната към другата.-Не видяхте ли какво е писала за вас?!?Това може да ви съсипе!
-Може ако го признаем.-отвърна спокойно Сиена.-повече ме дразни факта,че изкара победата ни лесна и нагласена.Както каза тя "нямам си особено голямо понятие от този спорт"...
-Определено няма НИКАКВО понятие.-отвърна Британи разпалено.-Изобщо не знае колко добри бяхме.И как само ме е наредила.Не съм изпускала синхрона нито за миг.
-Напротив,за няколко секунди го изгуби.-твърна отнесено Брук почесвайки се по бузата.-та,да си ходим а?
-И ще оставиш всички да й повярват?Защото като си тръгнеш ще направиш точно това!-намеси се и Амбър,друга мажоретка.
-А какво да направя?Да й се развикам ли?Да вдигна скандал?
-Ами...да!-отвърнаха двете в един глас.
-Това определено ще потвърди статията.-отвърна Сиена.
-Е,отивам да похваля Дарлинг за статията,а после вкъщи ще ям сладолед.-отвърна Брук усмихнато и се изправи насочвайки се към масата на споменатата.Естествено,всички усетиха предстоящия евентуален сблъсък и насочиха вниманието си към тях.
-Много мило от твоя страна да обърнеш толкова внимание на купона ми,Дарлинг.-подметна спирайки точно пред нея.
-Нямаше как да пропусна.-отвърна хладно другото момиче.
-Разбирам,че се чувстваш унижена,както и приятелките ти,но не беше честно да си го изкарваш на отбора.Ти сама си написала,че не разбираш почти нищо от този спорт,но въпреки това се опитваш да даваш обективни мнения по въпроса.
-Разбирам достатъчно,за да преценя,че всички други бяха ужасяващо смешни и некадърни сравнение с вас.Но това не значи,че вие бяхте кой знае колко добри.
-Каза момичето,което не разбира от мажоретство.-прекъсна я Брук.-Виж,всички тези глупости по мой адрес ще ги преживея.Не ме интересува анализите на личността ми.Повече хора сигурно са на твоето мнение,но предполагам че разбираш колко слабо ме интересува.Ако ме интересуваше сигурно щях да приличам на теб...това,което няма да позволя да е да си го изкарваш на момичетата от отбора.Представихме се прекрасно и хапливите ти забележки са неуместни.Поне можеше да се придържаш към безпристрасттното си отношение с което разкриваш всички тайни и издънки на хората,които в повечето случаи се държат не толкова дружелюбно с теб,а не да се оставяш на чувствата да диктуват писането ти.
-Беше съвсем безпристрастно,всеки разбиращ от този "спорт" ще го каже.
-Уви,аз не съм съгласна.-отвърна Брук.-И за да не продължавам с този безсмислен спор,който може да бъде изтълкуван от теб или някой друг като начин да те унижа най-добре да тръгвам.Току виж съм спечелила право на още една статия...
-Може...само ми дай повод!-отвърна многозначително Джесика.
Брук само й се усмихна престорено и я подмина напускайки стаята.
-леле колко я мразя тая!-измърмори Алена гледайки след току-що излязлата.-Само ме оставете и ще й разбия физиономията!

Брук бутна вратата малко по-силно от колкото трябваше и я затръшна след себе си.Е,поне в къщи можеше да се нерви колкото иска.Господи тази Дарлинг щеше да я изкара от нерви.Не,нямаше да го позволи.Нямаше да й позволи да провали всичко.
Тръгна нагоре по стълбите към стаята си и бутна отново силно вратата.Сякаш всичките предмети я гледаха някак подигравателно...
Захвърли раницата си до леглото и се отпусна на него гледайки сърдито тавана.
След няколко минути безсмислено взиране стана и се преоблече тръгвайки към кухнята.Насочи се към хладилника и го отвори изваждайки кофичка със сладолед от него.Остави я на плота и се насочи към мивката,за да си вземе лажичка.Точно в този момент на вратата се позвъня и тя извърна поглед недоволно насочвайки се към нея.Отвори я с мисълта,че някоя от приятелките й е решила да й прави компания,но за втори път днес за малко не се опули срещу нещо.
-Ерик?!?-възкликна тя учудено.
-О,ти ме помниш!-възкликна той подигравателно.Брук го изгледа кисело и се подпря на касата на вратата.
-Какво искаш?
-Много добра статия е написала Дарлинг.
-О,още един нейн почитател.Е,объркал си вратата.Тя не живее тук.
-Много гадно постъпи снощи.-смени бързо темата той.
-И ти не беше особено мил да зарежеш така Джонсън.Доколкото разбрах ти си я довел?
-Е,те си тръгнаха без да усетя.
-Да,беше се съсредоточил върху една от приятелките ми.-кимна разбиращо момичето.-Не разбрах какво искаш?
-Мислех си,че можем да излезем някой път?Кой знае,може човек като те опознае да реши,че не си такава каквато те описва Джесика.
Брук се изсмя презрително и сви рамене.
-Ще влезеш ли?
-Е,не очаквах толкова бързо да ме поканиш у вас без повод...-ухили се той.
-Имам повод.-отвърна момичето с усмивка.
-Който е?
-Сладоледа е на плота и съвсем скоро ще се разтопи,а в момента имам нужда от нещо студено.

Сиена също не остана очарована от статията.Не мислеше,че лиже обувките на Дейвис или,че и се подмазва само защото има изгода от нея.Не,тя обичаше да е с Брук заради самата нея.Двете бяха приятелки още преди тя да стане най-известната в училище,което оправдаваше напълно приятелството им.Другото което беше...упрекваше отбора!
"Как може да е толкова злопаметна тази Дарлинг"ядосваше се Геъм"Само един уникално ограничен човек може да направи това.Но поне имаше начин да й се затвори устата.Трябваше по някакъв начин да убедят учителите,че статиите й не са подходящи за аудиторията и за славата на училището..да...тогава щяха да я махнат и всичко щеше да се срине пред очите й.Представете си как звучи:Мажоретките на гимназия"Паинвил"с незаслужена победа.Журнлистката на училищния вестник на гимназията твърди:Всичко е било нагласено или са поткупили съдиите...името"Паинвил"щеше да се носи като назидателно за всички пробвали да измамят,излъжат или каквото и да било..."докато си мислеше това Сиена въобще не погледна дали има движение по улицата докато я пресичаше.Някой силно наби спирачки,а момичето подскочи ужасено.
-Гледай къде ходиш,миличка!-беше гласът на Арън
"Перфектно!"помисли си Сиси като му се усмихна чаровно"само този идиот ми липсваше!"
-Качвай се мечо ще те водя в къщи!-извика Колинс и потропа по колата
-Не ме наричай мечо,Арън!-викна му Сиена и с голямо нежелание се качи.
След малко двамата се намираха пред къщата на Арън Колинс,беше една от най-скъпите в града.Впечатляваща построика-изумително красива,перфектна архитектура,голяма,широка,с всички удобства,модерна техника и плюс-гараж,градина и басейн.Сигурно холивудските звезди нямаха подобна.Въпреки това Сиена никога не се впечатляваше много от това,за нея бе важен човека,а коутърбекът определено я дразнеше с всяка изминала минута.
Двамата влязоха вътре като на всяка крачка Арън се държеше със Сиси като със малко бебе.Пазеше я,дрънкаше и на умалителни имена и буквално и слугуваше с един такъв мил тон.Това тотално я изнерви и тя понечи да си ходи.Колинс обаче не бе на това мнение,затова се настани на дивана в хола до момичето и понечи да я целуне.Тя му позволи една целувка,но нищо повече.Той обаче настоятелно продължи като бавно я притисна към дивана.После започна да я съблича,като не спираше да я целува навсякъде.
-Не!Спри!Остави ме!-дърпаше се Сиена.Опитваше да се отскубне от хватката му,но Арън бе ръгбист,силен,мускулест,за него не бе никакъв проблем,докато момичето се опитваше да се отърве от него.
-Пусни ме за бога!-викна отчаяно Геъм,вече започваше да се плаши.
-Спокойно миличка.-отвърна мазно Колинс-ще ми дадеш това,което ми се полага и те пускам.
-Пусни ме веднага!-извика Сиси и го ритна в слабините.Момчето отпусна хватката си за миг,което позволи на мажоретката да му се изплъзне.Тя се затича към входната врата,спря се за секунда:
-Късаме!-успя да го извика преди да се затича на ново....
Нямаше представа колко е тичала,но най-накрая стигна до вкъщи.Едва едва си поемаше въздух,а краката й не я държаха.В погледът и се четеше тревога и ужас.Как можеше той?!Момчето,което тя обичаше да се опита да направи това с нея?!Беше ужасно!И сега...какво щеше да стане сега?!Ами ако се опита да го направи пак?!НЕ..."Успокой се!"повтаряше си момичето"Нищо няма да ти се случи,само запази самообладание"това до някъде й помогна и тя се добра до кухнята където изпи няколко чаши студена вода.Отпусна се на леглото в стаята си и не мръдна от там...
Стоеше загледана в тавана.мислеше си за Дарлинг,за мажоретките,за Брук и за случилото се днес.Арън беше такъв гадняр!Как смее?!Сиена не издържа повече да лежи сама и реши да отиде на пазар.Все пак пазаруването винаги помага за оправяне на настроението.Звънна на Лаурен и двете се разбраха да се срещнат у Брук.След около един час двете бяха вече там.
-Здрасти Сиси.-изписка Лаурен и прегърна приятелката си
-Здравей.-насили се да се усмихне Сиена
-Какво ти е?-попита я Ло
-О,ами нищо.-излъга другата-Звънни й и да побързаме.Нямаме много време,вече е четири часа,а аз имам нужда от дълга шопинг терапия.
Двете звъннаха на вратата и след малко се показа Брук.Лаурен и Сиена и обясниха за какво са дошли и бяха поканени да останат при Ерик,едно момче от купона,докато Дейвис се оправи.
-Здравей Ерик.-поздрави го Лаурен
-Здравейте.-усмихна им се чаровно момчето
-Искаш ли да дойдеш с нас до Central Mall и Livingston City,малко на пазар и на кафе.-попита го Сиена
-Ами..аз...-започна момчето
-Ще е чудесно ако дойдеш.-обади се Бру,слизаща по стълбите с една къса бяла рокличка с черен кант на кръста.
-Изглеждаш невероятно.-отвърна момчето и добави-Но няма да мога.Имам малко работа,но някой друг път..може би.-довърши загадъчно момчето
-Е,да тръгваме.-оповести Дейвис щом бе напълно готова
-Да май и ти имаш нужда от една терапия.-усмихна се вяло Геъм
-Определено-съгласи се Брук и четиримата излязоха от къщата.
-Искате ли да ви закарам до някъде?!-предложи си услугите Ерик
-Да защо не!-съгласиха се момичетата и се настаниха в колата
-Може ли да пуснеш малко музика?-попита Сиси все още в не толкова добро настроение.Нямаше да каже на момичетата за случилото се днес у Арън.Поне не сега.Мислите й бяха прекъснати от любимата й песен,която звуча до мястото,където трябваше да ги остави Ерик.
-Чао Ерик!-махна му Лаурен и му прати целувка
-Мерси за возенето.-усмихна му се Брук облегнала се на вратата до момчето.
-Обади ми се да се видим някой път.-намигна й той и без да дочака отговор даде газ и отпраши на някъде.
Най-накрая малко спокойствие.-усмихна се Брук и трите момичета влязоха в шопинг центъра
-Ще си накупя сумати нови неща.Имам нужда от подновение на гардероба.-отвърна Сиена и тръгна към един от магазините
-Пък и не забравяйте,в други ден заминаваме за Франция.-добави Лаурен-Аз определено ще си взема нещо ново за там,френска марка разбира се.
-Покрай тази Дарлинг съмвсем забравих за Франция.-отвърна Дейвис и поклати съжалително глава-Ще си взема и кофа сладолед за изпът.Май ще ми е нужна предвид обстоятелствата.-смрънка тя
-А между другото-добави Сиена леко развеселена-забравих да спомена,че скъсах с Арън.
-Време беше!-констатира Ло и трите се разсмяха.Нямаше представа колко бе права,а и имаха нужда от малко смях и веселие преди да е започнала войната във Франция със ония трите...как звучи..."Трите грации"срещу"Светата троица"...същинска трета световна,но с тази разлика,че тук предварително се знаеха победителите!...

-Определено пазаруването ми действа добре!-засмя се Брук отваряйки вратата с ритник тъй като и двете й ръце бяха заети с чанти.Затвори я по същия начин и застина във тъмното фоайе.Успя някак да светне лампата и се огледа-не че очакваше някой да я посрещне или изобщо да има някого в къщата,но й се искаше.Усмивката й леко помръкна и тя тръгна тежко по стълбите вдигайки ръцете си,за да не изпусне нещо.Влезе в стаята си и стовари покупките до леглото.След кратък размисъл реши,че няма смисъл да протаква и извади голям куфар от дрешника поставяйки го на леглото.Бавно и съвсем отнесено започна да си стяга багажа опитвай се да се съсредоточи в това какво слага вътре,но мислите й блуждаеха съвсем другаде.
Искаше й се родителите й да са тук,поне за вечерта,поне за тази вечер.Дори ако това значи да ги слуша как цяла нощ се карат или нещо от рода.Просто да усеща присъствието им.В тази огромна къща...беше сама постоянно...е,не точно сама тъй като постоянно някой беше с нея,но в моментите,в които оставаеш съвсем сама(като този) се чудеше какво ли е да имаш нормално семейство.Не че се оплакваше от живота си...е,от някои части от него можеше да се пооплаче... но просто искаше нещо различно,искаше нещо да се случи,нещо неочаквано,нещо почти невъзможно,нещо което да промени всичко.
Няколко часа се бута така когато накрая хлопна капака на куфара уморено и го свали от леглото(доста по-трудно отколкото бе го качила).
Изправи се и се приближи до огледалото.Беше голямо и обхващаше почти цялата й фигура.Беше закрепила по ъглите няколко снимки повечето от тях на нея и приятелите й.Взе една от тях-на нея и на Сиена-беше на рожденния ден на Сиена,наистина беше забавно и си прекараха чудесно.Двете се бяха прегърнали и се бяха извърнали към камерата готови да ги снимат.Момичето се усмихна и върна снимката на мястото й обхождайки с поглед останалите.Бегла усмивка премина по лицето й и после тя въздъхна тихо и излезе от стаята загасяйки лампата.Насочи се към кухнята и още докато влизаше пусна телевизора.Отвори хладилника и се зачуди какво да си вземе-имаше навика да яде когато няма какво да прави,но за ОГРОМНО нейно щастие яденето сякаш минаваше през устата й и се изпаряваше(ей,че късмет!).Въпреки,че няколко минути се чудеше какво да хапне й беше пределно ясно,че това ядене ще е студено,вкусно,шоколадове и в камерата.
Тъкмо бе извадила сладоледа настанявайки се на плота и бе пуснала някаква музикална програма когато на вратата се позвъни.Брук се намръщи леко-не чакаше никого.
-`лез!-извика тя с уста пълна със сладолед.Преглътна бързо,което беше огромна грешка тъй като сладоледа е СТУДЕН и повтори.-Влизай!
Вратата се отвори и по лицето на момичето се появи някаква странно усмивка.
-Много бързо се затъжи за мен?-засмя се тя.Вратата се затвори и Ерик се насочи към кухнята ухилен.
-Знаеш ли,че първо сладоледа е доста калоричен,и второ не е полезно да ядеш по два килограма на ден?-подметна той подгривателно.
-Знаеш ли,че не ми пука особено?Какво правиш тук,Ерик?
-Хм...-беше единствения отговор,който получи момичето тъй като той упорито мислеше такъв вперил поглед в певицата изпълняваща някаква бърза песен предружена от доста екзотични движения.-Можеш ли да правиш така?
-Ооо,я млъквай!-ухили се Брук бутайки го.-Искаш ли сладолед?
-Ако така ще остане по-малко за теб-да,може?
Момичето загреба голяма лъжица и му я пъхна в устата като на малко дете.
-Ст`дено!-измърмори той и момичето избухна в смях.-Ама вкусно.
-Е,явно разбираш защо съм толкова пристрастена към това вещество.
-Ммм.-кимна той.-Защо си сама?По това време?
-майка ми и баща ми са някъде в Калифорния ако не ме лъже паметта.Или в Испания...трябва да видя коя картичка ми бяха пратили последно....
-И кога ще се върнат?-попита отново Ерик дърпайки ръката й,която заедно с отново напълнената лъжица сладолед се беше насочила към устата й,но в последствие завърши в неговата.Момичето го изгледа някак странно и си издърпа ръката.
-Нямам идея.
-Значи ще си сама доста дълго време?
-Това какво е,кръстосан разпит ли?-засмя се тя.
-Чисто любопитство.-сви рамене той и опита да направи същия номер,но момичето го изпревари.-Ей,стига ти толкова,ще вземеш да се разболееш!
-Брей,че си нахален!-избухна в смях Брук.
-Искаш ли да хапнем нещо?-предложи той.-Не сладолед.Нещо за ядене.
-Сладоледа е за ядене.-отвърна моментално Брук.-Пък и не знам дали има нещо вкусно в хладилника.А след едно обстойно пазаруване като днешното едва ли ще намеря сили да се преоблека,за да изляза.
-Можем да поръчаме пица?Или китайска храна?-предложи Ерик.
-Добра идея.-кимна Брук скачайки от плота.Не бе и направила и две крачки когато кофичката със сладолед бе изтръгната от ръката й и затворена.Тя отвори уста да си я поиска обратно,но Ерик вече я връщаше в камерата.
-Няма да ям сам я!-оправда се той и изтръгна и лъжицата от ръката й докато тя го гледаше като ударена.

Следващият мина някак помежду другото без никакви събития,които да ти привлекат вниманието.Естествено за следващия нямаше как да се каже същото тъй като щяха да заминават за Франция. Полета им беше в 4 и половина сутринта затова в 9 часа Брук напусна къщата на Лаурен заедно с Сиена и двете приказвайки си се насочиха към вкъщи когато клаксона на нечия кола изсвири до тях и двете изненадани подскочиха.
-Как сте сладурани?-попита отчайващо познат глас.
-Ерик?-засмя се Сиена,а Брук просто го гледаше с отворена уста.
-ти да не ме следиш?-възкликна тя наполовина убедена в думите си,наполовина сигурна,че звучат абсурдно.
-Да,Брук,точно това правя.-отвърна подигравателно той.-Живеем приблизително в един квартал не помниш ли?Да ви закарам ли?
Двете се спогледаха и Брук сви рамене.
-Ами добре.
След около минута вече бяха се настанили и Ерик натисна педала на газта.След още няколко минути спряха пред къщата на Сиена и тя слезе.
-До утре,Брук!Гледай да не се успиш!Ще минем да те вземем!
-Добре,този път ще съм станала!-увери я Дейвис.-Чао,сис!
-Чао!-каза и Ерик и момичето им махна точно преди да влезе в къщата.Още няколко минути и вече бяха спрели пред голямата къща та семейство Дейвис.
-Е,благодаря,че ме докара и все още мисля,че е прекалено странно,че постоянно се засичаме.
-Може би късмета има пръст в тая работа?-подметна Ерик.
-Може,но ме съмнява.-кимна тя.-Е,лека нощ.-тя се наведе и го целуна леко по бузата и понечи да излезе от колата когато той я улови ръката и преди тя да се изправи вече беше опасно близо до него и той я целуваше.Без да се замисля особено отвърна на целувката му,но толкоз.Засега.
След като се отдръпна леко от него за миг впери очи в неговите,после се усмихна и излезе от колата.Заобиколи я и щом вече се отдалечаваше каза достатъчно силно,за да я чуе.
-Обади ми се като се върна.
Не чу отговора,но не бе сигурна и,че имаше такъв.Влезе в къщата и затвори вратата след себе си насочвайки се към спалнята си.Струваше й се малко странно,чувстваше го повече като забавен приятел,но кой знае можеше да излезе нещо.
Влезе в стаята си и без да святка лампата се съблече и облече нощницата си.Шмугна се под завивките и затвори очи.Мразеше да става рано,но това пътуване определено нямаше да го пропусне.

-Не мога да повярвам,че ще сме заедно с тия... - мърмореше Фани по телефона.
-И аз. - въздъхна Джесика от другата страна. - Поне ще видиш Франция. - допълни,като се опитваше да затвори устата на приятелката си.От както им съобщиха новината,двете с Алена не спираха да говорят за Брук,Сиена и Лаурен.Разбира се,Джес беше не по-малко потресена,но се чустваше ужасно изморена в момента.
-Хм,права си.Приготви ли си багажа?
-Шегуваш ли се?Изобщо не ми се почва.
-Хубаво е да го направиш,обаче. - посъветва я Стоун. - Моят вече е готов.
-Стегна си багажа за един час?! - изуми се приятелката и.
-Не.Изсипах съдържанието на гардероба в един сак,и на шкафчето - в друг. - засмя се Фани,а след малко последва същата реакция от страна на Джес.
-Окей,Фан.Ставам да се стягам.
-Супер. - възкликна червенокосата и легна на мекото легло.
-До утре.
-До утре.
От другата страна телефонът тракна.Фани остана още няколко секунди с допряна до ухото телефонна слушалка,сякаш се надяваше,че от другата страна отново ще заговори Джесика.Най-накрая остави слушалката и се отпусна на леглото.
Седя така - загледана в тавана - около минута-две,а може би и повече.Стори и се,че чува познати гласове,но не им обърна внимание.Вероятно майка и говореше с някого.Без да съзнава,махна с ръка,въпреки че в стаята нямаше никой,и се обърна на другата страна.
Замисли се,за очертаващата се екскурзия.
Нямаше да позволи на фактът,че Брук Дейвис и компанията и ("Особено оная Сиена") ще са заедно с тях.Просто щеше да си върши работата и да не им обръща внимание.
Знаеше,че ще е трудно.Да,трудно.Но не и невъзможно.
Стана и студено и тя само леко придърпа нощницата си надолу.Все още беше рано за нощница,но Фани обичаше да я облича,когато си е в къщи.Обичаше да усеща коприната по тялото си.
Някой почука на вратата и момичето се стресна.Не отговори - не виждаше смисъл.Който и да я търсеше,знаеше,че тя е вътре.А и нямаше кой друг да е,освен майка и.Просто нямаше...
Все пак Фани се обърна и едва не изпища от изненада,като видя кой е въпросния посетител.
-Радваш ли се да ме видиш? - засмя се Ръсти.
-Разбира се! - възкликна момичето и скочи от леглото.Като прецени,че е достатъчно близо,за да не стана инцидент (защото и това се беше случвало) се хвърли към него.-Чух за проекта. - каза Ръсти,след като целуна момичето си.
-О!
-Поздравления. - ухили се той.Фани се усмихна.Навярно вече всички знаеха,за предстоящото събитие.Сигурно вече правеха залагания "Коя групировка ще се върне жива?".Защото несъмнено се очакваше зрелищен сблъсък.
Момичето,усетило,че е по нощница,смутено я придърпа още по-надолу,ако изобщо беше възможно.
-Недей. - спря я Ръс и тя го погледна учудено. - Фан,от колко време сме заедно?
-Седем месеца. - светкавично отвърна Фани,все още държаща края на нощничката си. - Все още е рано. - добави тя и седна на леглото.Ръсти се настъни до нея и хвана ръката и.
-Не искам това.Искам да ми имаш доверие. - каза момчето и я целуна по бузата.
-Имам ти доверие,Ръс. - почти изписка Фани,внезапно изплашила се,че всичко може да свърши,заради тази глупост.Тези мисли бяха смешни и глупави,но в момент като този... - Остани тук довечера. - допълни.
-А? - сепна се той.
-Остани с мен довечера. - повтори червенокосата,този път с доста по-голяма увереност в гласа си.
-Ами майка ти?
-С татко ще са на някакво служебно парти. - обясни Фани и махна с ръка. - До час къщата ще е...празна.
-Добре.Ще остана.

-Моля останете спокойни!Няма причини за притеснение!-нареждаше треперещия глас на стюардесата.-Минаваме през силна турболенция и няма място за притеснение,съвсем скоро пилота ще нормализира самолета и ще кацнем благополучно гара в Париж....
-"нормализира"?-възкликна Сиена.-На тая й се оплете езика.
-Хора,нормално ли е това нещо да прави така?-измърмори ужасено Брук.Самолетът се разтресе толкова силно,че тя подскочи половин петър над седалката си върпеки предпазния колан.
-Не,не е нормално.-отвърна Лаурен,който сякаш не забелязващо ставащото и четеше някакво списание.Сиена се бе подпряла на прозореца и гледаше отнесено.
-Искате ли да ви кажа нещо забавно?-предложи Геам.Лаурен сви рамене,а Брук огледа другата част от самолета.Джесика,Фани и Алена си подхвърляха някаква топка,трима от другите пътници играеха карти,един от тях пищеше,а други двама бяха коленичили на пода и се молеха.
-Какво казваше Сис?-попита тихо Брук обръщайки се към нея.
-Ами...падаме.-отвърна отегчено Сиена.-И ще се разбием всеки момент.Ето...три...две...едно....
-НЕЕЕЕЕ!-извика Брук скачайки и отваряйки очи.По челото й беше избула пот,а тялото й трепереше.Отне й няколко секунди да свикне с непрогледния мрак в стаята си.
-Кошмар!Просто кошмар!-заповтаря си тя отхвърляйки завивките и отпускайки краката си до леглото.Отпусна главата си в ръцете си и си пое няколко пъти въздух след което хвърли бегъл поглед на часовника показващ,че е 3 и половина.Полета беше в 5 така че имаше време докато дойдат семейство Геъм.Изправи се и се насочи към банята святкайки лампата.С най-мудните движения се изми,среса,гримира и облече знаейки,че има предостатъчно време докато пристигне Сиена.
Когато най-сетне в 4 без десет на вратата се позвъня Брук скочи на крака и изключи телевизора.Беше домъкнала куфара си във фоайето с доста усилия и после дори беше успяла да хапне нещо,макар че не беше абсолютно сигурна дали това е добра идея.
Отвори вратата и погледът й се спря на сънената й приятелка едва подтискаща прозявката си.
-Добро утро.-поздрави Сиена.-Готова ли си?
-Аха.Само куфара...
-Аз ще го взема момичета,вие влизайте в колата!-обади се господин Геъм.
-Благодаря ви,г-н Геъм!-усмихна му се Брук и последва приятелката си към автомобила след което двете се настаниха на задната седалка.
-Успя ли да се наспиш?-попита Сиена облягайки се назад и затваряйки за миг очи.
-Не,сънувах кошмар.Самолета падаше,а ти го съобщи толкова отегчено все едно е прогнозата за времето!-подметна Брук и направи същото.
-Е,че то голяма работа.Един самолет!
-Бяхме вътре.-ухили се Брук.
-Е и?Бог не би се лишил от нас тричките,заедно с Лаурен, за нищо на света!Щяхме да оцелеем някакси!-думите й бяха придружени от прозявка и от връщането на баща й.Той се качи в колата и мълчаливо врътна ключа натискайки газта.Колата потегли,а двете момичета тъкмо се унасяха от тъмнитата и тишината когато гласът на г-н Геъм.
-Пристигнахме,хайде!
Двете момичета измърмориха нещо недоволно и с тежки стъпки слязоха от колата помагайки му да свали куфарите.След което и двете хванали дръжките на своя се насочи към вратите,които автоматично се отвориха пред тях.
-Чао татко!-провикна се Сиена.
-До скоро миличка и умната!Същото се отнася и за теб,Брук!
-До скоро,г-н Геъм!-отвърна Дейвис със странна усмивка и двете навлязоха в сградата на летището.Отне им точно две минути да открият Лаурен и точно толкова да се присъединят към другите трички и тримата учители.След като стана време учителят им по френски се изправи и ги подкани да го последват.Момичетата,без да противоречат също се изправиха и се затътриха сънено след него.
-Билета моля!-учтиво каза някакъв мъж застанал точно пред коридора водещ към самолета.Брук извади своя и му го подаде заедно с паспорта си и след миг той й го върна правейки й знак да влиза.След малко Сиена и Лаурен я последваха и трите тръгнаха към самолета.Щом се настаниха на местата си Брук с удоволствие установи,че те са едно до друго и на известно растояние от тези на учителите и другото трио,което ще рече,че полета щеше да бъде доста приятен.Ако не завършеше с разбиване в сушата естествено.
Тръсна глава,за да изхвърли тези мисли от нея и се усмихна да другите две,които бяха започнали някакъв отнесен разговор тъй като глъчката беше доста силна,за да заспят.По време на полета щеше да имат тази възможност.

* * * * *

-Ах,Париж,Парииииж!-почти запяха Брук и Сиена щом излязоха от гарата.
-Обичам Париж!-възкликна Сиена.
-Защо?-засмя се Лаурен.-Не си идвала тук,нали?
-Не,но нашите не са тук.-отвърна Сиена
-И Париж е града на модата и любовта...-добави Брук премествайки очилата си на главата.-И доколкото знам би трябвало да има готини момчета...
-...половината от които гейове.-допълни Лаурен и трите се спогледаха и миг по-късно избухнаха в смях.
-Момичета!-прекъсна ги гласът на учителя им по френски.Трите се извърнаха и забелязаха,че няколко таксита ги чакаха наблизо с отворени багажници.Задърпаха куфарите си в тази посока и след малко те бяха натоварени,а трите момичета се настаниха на задната седалка на едно от такситата.
-Нещо не съм свикнала да се движа в таксита.-обади се Сиена.
-Подкрепям.-присъедини се Лаурен.
Учителят им по френски се настани на предната седалка и измърмори нещо на френски,но никое от момичето не му обърна особено внимание.шофьора кимна и веднага тръгна тъй като вече беше започнало да се стъмва.Стигнаха хотела за двайсети муните при натоварено движение,но успяха да видят доста неща от града,които им се струваха крайно впечатляващи и без дългите лекции на учителя,с които ги обсипваше.Когато най-сетне слязоха и разтовариха багажа си побързаха да влязат в хотела тъй като беше станало необичайно хладно навън.
-Така,елате насам.-почти извика г-н Раян(учителя) правейки знак на момичета да се приближат.-Тряблва да ви разпределим по стаите,-той размаха три ключа пред очите им.-Стаите са на един етаж,макар и не всички една до друга.Известно време се чудих как да ви разпределя,но тъй като са двойни реших,че по фамилии е най-добре.Така...Дейвис и Дарлинг-стая 413.Геъм,Джонсън-стая 417,Стоун,Скалзо- стая 420.
-Какво?-извикаха шестте в един глас.
-Няма да споря.-спокойно отвърна учителя.-Ще се изтраете една седмица.При това само вечер.Вечерния час е десет часа,тогава да сте в стаите си и без сновене напред-назад след 10 часа.Ясно?Иначе веднага можете да си хващате самолета за Лондон!
-Добре,г-н Раян!-отвърнаха те с най-мрачните си физиономии.
-Чудесно.Ето ключовете.-в крайна сметка трите ключа с номерчетата се озоваха у Брук,Лаурен и Алисия,които по някаква случайност стояха най-близо до него.След което той се врътна и отпраши нанякъде оставяйки момичета да гледат тъпо ключетата.
-О,просто чудно,една седмица в компанията на Стоун,просто невероятно!-измърмори Лаурен насочвайки се към асансьора.

Лаурен се беше нацупила много. Кой нормален човек щеше да я сложи със Фани Стоун? Определено нямаше да съжителстват много мирно. Това не беше реално. Все пак действителността не е дигитално състояние от типа "включено-изключено", тя е аналогова. В нея има постепенност. Действителността е свойство присъщо на всички неща, които имат тегло. Например, някои хора са по-реални от други. Лаурен беше от типа хора толкова нереални, колкото да бъде едва-едва действителна, за да съществува. И достатъчно реална за да има големи неприятности. Този проект определено се заформяше като голяма неприятност. Как така може да я сложат с Фани Стоун и то толкова далече от приятелкоте й. Скалзо бе толкова улисана в мислите си, че не забеляза кога бяха стигнали до 9 етаж, където между другото се намираха стаите им и вече беше успяла да завърже ново "приятелство" с някакъв французин който се беше блъснал в нея.
-Внимавай къде ходиш, мармот мухлясал!
-Demander pardon, demoiselle.*
-Мразя Францияя! - Лаурен фучеше по коридора към стая 420, а Фани вървеше тихо след нея.
-Тогава защо дойде?- Скалзо я изгледа преценяващо и отговори.
-Баща ми настоя. Той и мащехата ми живеят тук от както съм на 16. -определено незнаеше защо отговори толкова искрено на Фани, но просто не усети как думите й и се измъкват от устата.
-Ясно. Извинявай.- лаурен се ядоса на себе си. Защо трябваше да казва това. Защо трябваше да казва нещо, което я засяга толкова лично? Това е да не можеш да си затвориш устата.
-Кво ти пука?- бяха стигнали до стаята, която щеше да дели със Фани и отключи вратата.